Vtoro Korintjanite

^1:1 Павел, с Божията воля апостол на Исуса Христа, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:

^1:2 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

^1:3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милосърдието и Бог на пълната утеха,

^1:4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние сами се утешаваме от Бога.

^1:5 Защото, както ние изобилно страдаме за Христа, така и нашата утеха изобилства чрез Христа.

^1:6 Но ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за ваша утеха [и спасение], което създава у вас търпеливо понасяне на същите страдания, които понасяме и ние.

^1:7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

^1:8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме изключително притеснени, вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си;

^1:9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.

^1:10 И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави;

^1:11 като и вие чрез молитва ни помагате, така че мнозина да благодарят от наше име за дарбата, дарена ни чрез молитвите на мнозина.

^1:12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

^1:13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете и признавате, и което, надявам се, че и докрай ще признаете

^1:14 (както и отчасти сте признали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

^1:15 С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двойна полза,

^1:16 като през вас мина в Македония; и пак от Македония дойда при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

^1:17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? Или намерението ми е било човешко намерение, та да казвам ту: Да, да, ту: Не, не?

^1:18 Но както Бог е верен, така и словото ни към вас не е било „да“ и „не“.

^1:19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана „да“ и „не“, но в Него стана „да“;

^1:20 понеже всички Божии обещания в Него са „да“, и в Него „амин“, за Божията слава чрез нас.

^1:21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог:

^1:22 Който и ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

^1:23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, се въздържах да дойда в Коринт;

^1:24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

^2:1 Обаче това реших в себе си – да не идвам при вас отново със скръб.

^2:2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то мене кой ще развесели, ако не този, който е бил наскърбен от мене?

^2:3 И това писах нарочно, да не би, когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

^2:4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

^2:5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

^2:6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

^2:7 така че сега вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

^2:8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

^2:9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

^2:10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил не що, простих го заради вас пред Христа,

^2:11 да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

^2:12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и ми се отвори врата в Господнето дело,

^2:13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

^2:14 Но да благодарим на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христа и навсякъде изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

^2:15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

^2:16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

^2:17 Ние сме; защото не сме като мнозина, които преправят Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

^3:1 Пак ли започваме да се пре-поръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

^3:2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

^3:3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

^3:4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

^3:5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

^3:6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

^3:7 Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израиляните не можеха да гледат Мойсей в лицето поради блясъка на лицето му, който впрочем бе преходен,

^3:8 как не ще бъде служението на Духа с по-голяма слава?

^3:9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждение, стана със слава, слу жението на онова, което докарва правда, го надминава мно го повече в слава.

^3:10 (И наистина онова, което е било прос лавено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

^3:11 Защото, ако това, което пре ми на ва ше, беше славно, то много по-славно е трайното.

^3:12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

^3:13 и не сме като Мой сей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израиляните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

^3:14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се снема само в Христа.

^3:15 И до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им.

^3:16 Но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

^3:17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

^3:18 А ние всички, които с непокрити лица отразяваме Господнята слава като в огледало, преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.

^4:1 Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

^4:2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

^4:3 Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

^4:4 за тези, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

^4:5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си – като ваши слуги заради Исуса.)

^4:6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исуса Христа.

^4:7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

^4:8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

^4:9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

^4:10 Всякога носим в тялото си умирането на [Господа] Исуса, за да се открие в тялото ни и животът на Исуса.

^4:11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се изяви и животът на Исуса в нашата смъртна плът.

^4:12 Така че смъртта действа в нас, а животът – във вас.

^4:13 А като имаме същия дух на вяра според писаното: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

^4:14 понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

^4:15 Защото всичко това е заради вас, тъй че благодатта, увеличена чрез мнозината, да преумножи благодарението, за Божия слава.

^4:16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява.

^4:17 Защото нашата временна лека скърб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава,

^4:18 като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно.

^5:1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

^5:2 Понеже в този дом и стенем, като очакваме да се облечем с нашето небесно жилище,

^5:3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

^5:4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

^5:5 А Бог е, Който ни е създал тъкмо за това, и ни е дал Духа в залог.

^5:6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отдалечени от Господа

^5:7 (защото с вярване ходим, а не с виждане), –

^5:8 понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

^5:9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

^5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

^5:11 И тъй, като познаваме страха от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

^5:12 С това не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лицето, а не с това, което е в сърцето.

^5:13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако умерено мъдруваме, то е заради вас.

^5:14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели;

^5:15 Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, а за Този, Който е умрял и възкръснал за тях.

^5:16 Затова ние отсега нататък не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така не Го познаваме.

^5:17 Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

^5:18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа и даде на нас служението на примирението,

^5:19 тоест, че Бог в Христа примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

^5:20 И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

^5:21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

^6:1 И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

^6:2 (Защото казано е: „В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах“; Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.)

^6:3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение,

^6:4 но във всичко представяме себе си, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

^6:5 в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в безсъния, в неядения,

^6:6 в чистота, в благоразумие, в дълготърпение, в благост, в Святия Дух, в нелицемерна любов,

^6:7 в говорене истината, в Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

^6:8 всред слава и опозорение, всред хулене и похвала; считани като измамници, но пак истинни;

^6:9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

^6:10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяващи мнозина; като че нищо нямаме, но притежаващи всичко.

^6:11 О, коринтяни, думите ни към вас са откровени, сърцето ни се разшири.

^6:12 На вас не е тясно в нас, но в самите вас е тясно на нас.

^6:13 И тъй, за равна отплата (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.

^6:14 Не се впрягайте несходно с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?

^6:15 И какво съгласие има Христос със Сатана? Или какво съучастие има вярващия с невярващия?

^6:16 И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“.

^6:17 Затова: „Излезте изсред тях и отделете се,“ казва Господ, „И не се допирайте до нечистото“; и: „Аз ще ви приема,

^6:18 и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва Всемогъщият Господ.

^7:1 И тъй, любезни, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.

^7:2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, от никого не сме се възползвали.

^7:3 Не казвам това, за да ви осъждам: защото по-напред рекох, че сте в сърцата ни, за да сме заедно и като умрем, и като живеем.

^7:4 Голямо е моето доверие във вас, много се хваля с вас, изпълнен съм с утеха; във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

^7:5 Защото, откакто дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме утеснявани: отвън борби, отвътре страхове.

^7:6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с пристигането на Тит;

^7:7 и не просто с пристигането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.

^7:8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; макар и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви е наскърбило, но само за малко време.

^7:9 Сега се радвам, не за наскърбяването ви, но защото вашето наскърбяване ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да не понесете никаква вреда от нас в нищо.

^7:10 Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.

^7:11 Защото, ето това ваше скърбене по Бога какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво очакване, каква ревност, каква готовност да видите възмездие! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това дело.

^7:12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясно пред Бога доколко сте ни предани.

^7:13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, задето вие всички сте успокоили духа му.

^7:14 Защото, ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истинна.

^7:15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

^7:16 Радвам се, че във всичко мога да ви се доверя.

^8:1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

^8:2 че макар да търпят голямо утеснение, пак изобилната им радост и дълбоката им сиромашия направиха да прелива богатството на тяхната щедрост.

^8:3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

^8:4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване, дано да участват и те в служенето на светиите.

^8:5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

^8:6 така че помолихме Тит да довърши сред вас и това благодеяние, както го беше започнал.

^8:7 И тъй, както изобилствате във всяко нещо: във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие, и в любов към нас, така да преизобилствате и в това благодеяние.

^8:8 Не казвам това като заповед, а за да изпитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

^8:9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

^8:10 А относно това аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които миналата година бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.

^8:11 А сега го свършете и на дело, така че както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в довършването, според каквото имате.

^8:12 Защото, ако има усърдие, то е прието, според колкото има човек, а не според колкото няма.

^8:13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

^8:14 но да има равенство, като вашето сегашно изобилие запълни тяхната оскъдност, и тяхното изобилие послужи на вашата оскъдност; та да има равенство,

^8:15 според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно“.

^8:16 Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние;

^8:17 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно.

^8:18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е из вестна във всички църкви;

^8:19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,

^8:20 като избягваме това, някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение;

^8:21 понеже се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците.

^8:22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитвали, и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас.

^8:23 Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава на Христа.

^8:24 Затова, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за нашата похвала за вас.

^9:1 А наистина излишно е да ви пиша за даване помощи на светиите;

^9:2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахая още от миналата година е приготвена; и вашата ревност е подбудила повечето от тях.

^9:3 А пратих братята, да не би да излезе празна нашата похвала за вас в това отношение, та да бъдете, както съм казвал, приготвени;

^9:4 да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тази увереност.

^9:5 И тъй, намерих за нужно да помоля братята да дойдат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

^9:6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.

^9:7 Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не по принуда; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

^9:8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че като имате всякога и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело;

^9:9 както е писано: „Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата Му трае довека.“

^9:10 А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеитба, и ще направи изобилни плодовете на вашата правда,

^9:11 за да бъдете богати във всяко отношение и щедри при всякакъв повод, и чрез нас вашата щедрост ще породи благодарност към Бога.

^9:12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарности се излива пред Бога;

^9:13 понеже поради служението, чрез което сте се доказали, те славят Бога за вашето послушание, съпътстващо изповядването на Христовото благовестие, и за щедростта на вашето споделяне с тях и с всички.

^9:14 А и в молитвите им за вас сърцата им ще закопнеят за вас поради дадената ви изобилна Божия благодат.

^9:15 Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!

^10:1 И сам аз, Павел, ви моля с Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас,

^10:2 моля ви се, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които мислят, че ние постъпваме плътски.

^10:3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

^10:4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но чрез Бога са силни за събаряне на крепости.

^10:5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

^10:6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

^10:7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

^10:8 Защото, ако бих се и нещо повече похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

^10:9 Обаче нека да не изглежда, че желая да ви заплашвам с посланията си.

^10:10 Понеже, казват някои, посланията му са тежки и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – нищожна.

^10:11 Такъв нека има предвид това, че каквито сме на слово в посланията си, когато сме далеч от вас, такивасме и на дело, когато сме при вас.

^10:12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

^10:13 А ние няма да се хвалим с това, което е вън от пределите ни, а ще се ограничим с областта, която Бог ни е определил, област, която стига дори и до вас.

^10:14 Защото ние не отиваме твърде далеч с хвалбите си, като че ли не сме стигнали до вас; защото стигнахме и до вас с Христовото благовестие.

^10:15 И не се хвалим с това, което е вън от пределите ни, тоест, с чужд труд, но имаме надежда, че с нарастването на вярата ви, ще се разшири и областта ни за работа сред вас, и то премного,

^10:16 така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък. Защото не искаме да се хвалим с извършената работа в чужда област.

^10:17 А който се хвали, с Господа нека се хвали.

^10:18 Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.

^11:1 Дано бихте потърпели малко моето безумие! Да, потърпете ме,

^11:2 защото ревнувам за вас с божествена ревност; понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

^11:3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с лукавството си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

^11:4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

^11:5 Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тези превъзходни апостоли!

^11:6 А пък, ако и да съм в речта си прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

^11:7 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, когато ви проповядвах Божието благовестие даром?

^11:8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

^11:9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотегнах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко опазих себе си, и ще се пазя, да не ви дотегна.

^11:10 Христовата истина, която е в мене, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в Ахайските места.

^11:11 Защо? Защото не ви обичам ли? Знае Бог!

^11:12 А каквото правя, това и ще правя, за да пресека повода на тези, които търсят повод против мене, та в това, с което се хвалят, да се окажат като нас.

^11:13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

^11:14 И не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел;

^11:15 тъй че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.

^11:16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, че да се похваля и аз малко нещо.

^11:17 (Това, което казвам с такава самоуверена хвалба, не го казвам по Господа, а като безумец.

^11:18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.)

^11:19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумците;

^11:20 понеже търпите, ако някой ви поробва, ако ви ограбва, ако ви използва, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

^11:21 За срам го казвам, като че ли сме били слаби! Но с каквото се осмелява някой да се хвали (като безумец говоря), осмелявам се и аз.

^11:22 Евреи ли са? И аз съм. Израиляни ли са? И аз. Авраамово потомство ли са? И аз.

^11:23 Служители Христови ли са? (като безумец говоря), аз повече: бил съм повече в труд, в бичувания прекомерно, в тъмници още повече, много пъти и на смърт.

^11:24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет без един удара;

^11:25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбини.

^11:26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

^11:27 в труд и мъка, много пъти в безсъние, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

^11:28 и освен другите неща, върху мене тежи всеки ден грижата за всичките църкви.

^11:29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?

^11:30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

^11:31 Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен довека, знае, че не лъжа.

^11:32 (В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови;

^11:33 и през прозорец по стената ме пуснаха с кош, та избягах от ръцете му.)

^12:1 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

^12:2 Познавам един човек в Христа, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе занесен до третото небе.

^12:3 И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

^12:4 който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да говори.

^12:5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си.

^12:6 (Защото, даже ако поискам да се похваля, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да мисли за мене повече, от каквото вижда или чува от мене.)

^12:7 А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.

^12:8 За това три пъти се молих на Господа да го отстрани от мене;

^12:9 и Той ми каза: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене Христовата сила.

^12:10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

^12:11 Станах безумец. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате; понеже не съм бил по-долен от тези превъзходни апостоли, макар и да съм нищо.

^12:12 Наистина признаците на един апостол – знамения, чудеса и велики дела, се показаха сред вас с пълно постоянство.

^12:13 Защото, в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, че не съм ви дотягал? Простете ми тая неправда!

^12:14 Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви дотегна, защото не искам вашето, а вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, а родителите – за чадата.

^12:15 А пък аз с преголяма радост ще жертвам и цял ще се жертвам за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

^12:16 Но, казвате вие, така да е – не съм ви дотегнал, обаче като хитър съм ви уловил с измама. Така ли е?

^12:17 Възползвах ли се от вас чрез някои от онези, които изпратих до вас?

^12:18 Помолих Тит да дойде при вас и с него пратих един брат. Тит ли припечели нещо от вас? Не ходим ли в един и същи дух? В едни и същи стъпки?

^12:19 Още ли мислите, че ние се оправдаваме пред вас? Не; пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

^12:20 Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, клюкарство, високомерие, безредици.

^12:21 Да не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

^13:1 Ето, трети път ида при вас. „От устата на двама или трима свидетели трябва да се потвърди всяко дело“.

^13:2 Както, когато бях при вас втория път, ви предупредих, така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тези, които преди са съгрешили, и всички други, че ако дойда пак, няма да пощадя;

^13:3 тъй като търсите доказателство, че чрез мене говори Христос, Който към вас не е немощен, но е силен сред вас;

^13:4 защото, при все че Той беше разпнат в немощ, пак живее чрез Божията сила. Подобно на Него и ние сме немощни, но ще живеем с Него сред вас чрез Божията сила.

^13:5 Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или не съзнавате, че Исус Христос е във вас – освен ако сте неодобрени?

^13:6 А надявам се, да познаете, че ние сме одобрени.

^13:7 И моля Бога да не вършите никакво зло не за да се покажем, че сме одобрени, а за да вършите вие това, което е добро, ако и да изглежда, че ние сме неодобрени.

^13:8 Защото не можем да вършим нищо против истината, но за истината можем.

^13:9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и затова се молим – за вашето усъвършенстване.

^13:10 Ето защо, като отсъствам, пиша това, та когато съм при вас, да не се отнеса строго, според властта, която ми е дал Господ за съзидание, а не за събаряне.

^13:11 Най-после, братя, сбогом. Усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

^13:12 Поздравете се един друг със свята целувка.

^13:13 Поздравяват ви всичките светии.

^13:14 Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас. [Амин].