Vtora letopisi

^1:1 Соломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ, неговият Бог, бе с него и твърде много го възвеличи.

^1:2 Тогава Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и на стотниците, на съдиите и на всички първенци от целия Израил, на началниците на бащините домове;

^1:3 и така, Соломон и цялото общество с него отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Мойсей беше направил в пустинята.

^1:4 А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириат-Еарим на мястото, което му бе приготвил; защото Давид бе поставил за него шатър в Ерусалим.

^1:5 При това медният олтар, който Веселеил, синът на Ури, Оровият син, беше направил, бе там пред Господнята скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него.

^1:6 Там отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който олтар бе пред шатъра за срещане, и принесе на него хиляда всеизгаряния.

^1:7 В същата нощ Бог се яви на Соломон и му каза: Искай какво да ти дам.

^1:8 А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давид, като си ме поставил цар вместо него.

^1:9 Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието Ти пред баща ми Давид; защото Ти ме направи цар над народ, многочислен като праха на земята.

^1:10 Дай ми мъдрост и разум, за да излизам и влизам пред този народ; защото кой може да съди този Твой голям народ?

^1:11 И Бог каза на Соломон: Понеже си имал това на сърцето си и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на онези, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум, за да съдиш Моя народ, над който те направих цар,

^1:12 дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.

^1:13 Тогава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон пред шатъра за срещане, и царуваше над Израил.

^1:14 И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

^1:15 И царят направи среброто и златото да изобилстват в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по брой като полските черници.

^1:16 И за Соломон докарваха коне от Египет; кервани от царски търговци ги купуваха на стада с определена цена.

^1:17 А извеждаха и докарваха от Египет всяка колесница за шестотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всички хетски царе и за сирийските царе конете им се доставяха чрез тези търговци.

^2:1 Тогава Соломон реши да построи дом за Господнето име и царски дом.

^2:2 И Соломон изброи седемдесет хиляди мъже за носачи и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестотин за надзиратели над тях.

^2:3 Тогава Соломон прати до тирския цар Хирам да кажат: Каквото си сторил на баща ми Давид, на когото си пратил кедри, за да си построи дом, в който да живее, стори така и на мене.

^2:4 Ето, аз строя дом за името на Господа, моя Бог, за да го посветя на Него, за да се принасят пред Него благоуханен тамян и постоянните присъствени хлябове, и утринните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията и в празниците на Господа, нашия Бог; това е неизменната наредба в Израил.

^2:5 А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е по-велик от всички богове.

^2:6 Но кой може да Му построи дом, когато небето и небето на небесата не са достатъчни, за да Го поберат? И кой съм аз, че да Му построя дом, освен само за да кадя пред Него?

^2:7 Затова ми прати сега човек, изкусен да работи злато и сребро, мед и желязо, морава, червена, и синя прежда и който разбира от резбарство, и да работи в Юда и в Ерусалим с моите изкусни майстори, за които баща ми Давид е промислил.

^2:8 Изпрати ми и кедрово дърво, кипарисово и алгумово дърво от Ливан; защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в Ливан; и ето, моите слуги ще бъдат с твоите слуги,

^2:9 за да ми приготвят много дърво; защото домът, който строя, ще бъде голям и чудесен.

^2:10 И ето, ще дам на твоите слуги, дървосекачите, двадесет хиляди кора чукано жито, двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди бата вино и двадесет хиляди бата дървено масло.

^2:11 Тогава тирският цар Хирам отговори с писмо, което прати на Соломон: Понеже Господ люби народа Си, затова те е поставил цар над него.

^2:12 Рече още Хирам: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Създател на небето и на земята, Който даде на цар Давид мъдър син, надарен с остроумие и разум, който да построи дом на Господа и царска къща.

^2:13 Сега ти пращам човек изкусен и разумен, майстора си Хирам,

^2:14 син на една жена от Дановите дъщери и на баща тирянин, изкусен да изработва злато и сребро, мед и желязо, камъни и дърво, морава, синя и червена прежда, и висон, също да прави всякакви резби и да изработва всякакъв модел, какъвто му се даде. Той ще работи заедно с твоите изкусни майстори и с изкусните майстори на господаря ми, твоя баща Давид.

^2:15 Сега нека господарят ми изпрати на слугите си житото и ечемика, дървеното масло и виното, които е обещал;

^2:16 а ние ще насечем дървета от Ливан, колкото ти са потребни и ще ти ги докараме на салове по море до Йопия, а ти ще ги превозиш в Ерусалим.

^2:17 И Соломон преброи всички чужденци, които бяха в Израилевата земя след преброяването, с което баща му Давид ги бе преброил; и се оказаха сто петдесет и три хиляди и шестотин души.

^2:18 И от тях назначи седемдесет хиляди за носачи и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестотин за надзиратели – да ръководят работата на строителите.

^3:1 Тогава Соломон започна да строи Господния дом в Ерусалим на хълма Мория, където се яви Господ на баща му Давид; на мястото, което Давид беше приготвил на гумното на евусеца Орна.

^3:2 Той започна да строи на втория ден от втория месец на четвъртата година от възцаряването си.

^3:3 А основата, която Соломон положи, за да построи Божия дом, имаше тези мерки: дължината в лакти според старата мярка бе шестдесет лакти и широчината – двадесет лакти.

^3:4 А притворът, който бе пред лицето на дома, имаше дължина според широчината на дома, двадесет лакти, а височината – сто и двадесет; и го обкова вътре с чисто злато.

^3:5 И облече светилището с кипарисово дърво, което обкова с чисто злато, и извая по него палми и верижки.

^3:6 И украси дома със скъпоценни камъни за красота; а златото бе от Фаруим.

^3:7 Обкова още със злато дома, гредите, вратите, стълбовете и стените му; и извая херувими по стените.

^3:8 И направи Светая светих на дома с дължина, според широчината на дома, двадесет лакти, и с широчина – двадесет лакти; и го обкова с шестотин таланта чисто злато.

^3:9 А теглото на гвоздеите беше петдесет сикли злато. Обкова и горните стаи със злато.

^3:10 И в Светая светих на дома извая два херувима и ги обкова със злато.

^3:11 А крилата на херувимите имаха, заедно, дължина двадесет лакти; едното крило на единия херувим беше пет лакти и допираше стената на дома; и другото крило беше пет лакти и допираше крилото на другия херувим.

^3:12 И едното крило на другия херувим беше пет лакти и допираше стената на дома; и другото крило беше пет лакти и допираше крилото на другия херувим.

^3:13 Крилата на тези херувими се простираха на двадесет лакти; и те стояха на нозете си, и лицата им гледаха навътре.

^3:14 И направи завесата от синя, морава и червена прежда, и висон, и изработи по нея херувими.

^3:15 Направи пред дома и два стълба тридесет и пет лакти високи, с капител на върха на всеки от тях пет лакти висок.

^3:16 Направи и верижки, както в светилището, и ги сложи на върховете на стълбовете; и направи сто нара, които окачи на верижките.

^3:17 И изправи стълбовете пред храма: единия отдясно, а другия отляво; и нарече онзи, който беше отдясно, Яхин, а онзи, който беше отляво Воаз.

^4:1 При това направи меден олтар с дължина двадесет лакти, широчина двадесет лакти и височина десет лакти.

^4:2 Направи още излятото море с устие десет лакти, кръгло наоколо, с височина пет лакти; и връв от тридесет лакти го измерваше околовръст.

^4:3 И под устието му имаше образи на волове, които го обикаляха, по десет на един лакът; те обикаляха морето; воловете бяха на два реда, изляти в едно цяло с него.

^4:4 То стоеше на дванадесет вола: три гледаха на север, три гледаха на запад, три гледаха на юг и три гледаха на изток, а морето стоеше върху тях; и задните им части бяха навътре.

^4:5 Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, три хиляди бата вода.

^4:6 Направи още десет умивалници, от които сложи пет отдясно и пет отляво на дома, за да мият в тях; там миеха това, което беше за всеизгаряне; морето обаче бе, за да се мият в него свещениците.

^4:7 Направи и десетте златни светилника, според наставлението за тях, и ги сложи в храма – пет отдясно и пет отляво.

^4:8 И направи десет трапези, които сложи в храма – пет отдясно и пет отляво. Направи и сто златни легена.

^4:9 При това направи двора за свещениците и големия двор, и порти за двора, и покри вратите им с мед.

^4:10 И постави морето от дясната страна на дома, на югоизток.

^4:11 Хирам направи котлите, лопатите и легените. Така Хирам свърши работата, която трябваше да извърши за цар Соломон в Божия дом:

^4:12 двата стълба; изпъкналите части; двата капитела, които бяха на върха на стълбовете; двете мрежи за покриване двете изпъкнали части на капителите, които бяха на върховете на стълбовете;

^4:13 четиристотинте нарове за двете мрежи – два реда нарове за всяка мрежа – за да покриват двете изпъкнали части на капителите, които бяха върху стълбовете.

^4:14 Направи също подножията; направи и умивалниците върху подножията;

^4:15 и едното море с дванадесетте вола под него.

^4:16 Също и котлите, лопатите, вилиците и всичките им прибори майстор Хирам направи на цар Соломон за Господния дом от лъскава мед.

^4:17 На Йорданското поле царят ги изля, в глинената земя между Сокхот и Середат.

^4:18 Така Соломон направи всички тези вещи толкова много, че теглото на медта не можеше да се пресметне.

^4:19 Соломон също направи всички вещи, които бяха за Божия дом: и златния олтар, и трапезите, на които се полагаха присъствените хлябове,

^4:20 и светилниците със светилата им от чисто злато, за да говорят пред светилището според наредбата,

^4:21 и цветята, светилата и клещите – от злато и от чисто злато;

^4:22 и щипците, легените, тамянниците и кадилниците – от чисто злато. А входът на дома, вътрешните му врати към Светая светих и вратите на дома, тоест на храма, бяха от злато.

^5:1 Така се свърши цялата работа, която Соломон извърши за Господния дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давид – среброто, златото и всички вещи – и ги положи в съкровищниците на Божия дом.

^5:2 Тогава Соломон събра в Ерусалим Израилевите старейшини и всички главатари на племената, началниците на бащините домове на израиляните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

^5:3 И тъй, всички Израилеви мъже се събраха при царя на празника в седмия месец.

^5:4 А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, левитите вдигнаха ковчега.

^5:5 Те пренесоха ковчега и шатъра за срещане с всички святи принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.

^5:6 А цар Соломон, и цялото Израилево общество, които се бяха събрали при него, бяха пред ковчега, и принесоха в жертва овце и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

^5:7 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му – в светилището на дома, в Светая светих, под крилата на херувимите.

^5:8 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

^5:9 И върлините се издаваха така, че техните краища, стърчащи от ковчега, се виждаха пред Светая светих, но отвън не се виждаха; и там са и до днес.

^5:10 В ковчега нямаше друго освен двете плочи, които Мойсей бе положил на Хорив, където Господ сключи завет с израиляните, когато бяха излезли от Египет.

^5:11 А щом излязоха свещениците от светилището (защото всички свещеници, които се намираха там, се бяха осветили, без да чакат реда на отрядите си;

^5:12 а и всички певци левити – Асаф, Еман, Едутун и синовете им, и братята им, облечени във висон и държащи кимвали, псалтири и арфи, стояха на изток от олтара, и с тях – сто и двадесет свещеника, които свиреха с тръби),

^5:13 и като тръбяха и пееха като един, в един глас, славословеха Господа с благодарение; и като издигнаха глас с тръби, кимвали и музикални инструменти, и хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е довека, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак,

^5:14 така че поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Божия дом.

^6:1 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще благоволи да обитава в тъмен облак,

^6:2 но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

^6:3 После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

^6:4 Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид, като каза:

^6:5 От деня, когато изведох Моя народ от Египетската земя, не избрах сред всичките Израилеви племена нито един град, където да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж, за да бъде вожд на Моя народ Израил;

^6:6 но избрах Ерусалим, за да се настани името Ми там, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.

^6:7 И баща ми Давид имаше на сърце да построи дом за името на Господа, Израилевия Бог;

^6:8 но Господ каза на баща ми Давид: Понеже имаш на сърце да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че имаш това на сърце.

^6:9 Ти обаче няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе от чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.

^6:10 И Господ изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща ми Давид, и седнах на Израилевия престол, както говори Господ, построих дома за името на Господа, Израилевия Бог.

^6:11 И там сложих ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с израиляните.

^6:12 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и разпростря ръцете си.

^6:13 (Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакти дълга, пет лакти широка и три лакти висока, която беше положил сред двора; и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество.) И той вдигна ръцете си към небето и каза:

^6:14 Господи, Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

^6:15 Който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал; да! Това, което си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както се вижда днес.

^6:16 Сега, Господи, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.

^6:17 Сега Господи, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид.

^6:18 Но Бог наистина ли ще обитава с човеците на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; толкова по-малко този дом, който построих!

^6:19 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи, Боже мой, тъй че да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,

^6:20 за да бъдат очите Ти ден и нощ отворени към този дом, към мястото, в което си казал, че ще настаниш името Си, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

^6:21 Слушай моленията на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място; да! Слушай от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

^6:22 Ако съгреши някой против ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде, та се закълне пред олтара Ти в този дом,

^6:23 тогава послушай Ти от небето и подействай, извърши правосъдие за слугите Си и въздай на беззаконния, така че да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

^6:24 Когато народът Ти Израил бъде разбит от враг поради това, че е съгрешил пред Тебе, и се обърне, и изповяда Твоето име и принесе молитва, като се помоли пред Тебе в този дом,

^6:25 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа си Израил, и възвърни израиляните в земята, която си дал на тях и на бащите им.

^6:26 Когато се затвори небето и не вали дъжд поради това, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

^6:27 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите си и на народа Си Израил, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята, която си дал в наследство на народа Си.

^6:28 Ако настане глад на земята или настане мор, или се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако враговете ги обсадят в градовете на земята им, каквато и напаст или каквато и болест дасе появи сред тях,

^6:29 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръце към този дом,

^6:30 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род),

^6:31 така ще се боят от Тебе и ще ходят в Твоите пътища през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

^6:32 А за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но иде от далечна страна заради Твоето велико име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца – когато дойде и се помоли в този дом,

^6:33 тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички племена на света и да се боят от Тебе както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече този дом, който построих.

^6:34 Ако народът Ти излезе на бой против враговете си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят, като се обърнат към този град, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

^6:35 тогава послушай от небето молитвата им и молението им и защити правото им.

^6:36 Ако съгрешат против Тебе, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях, та ги предадеш на врага, който ще ги заведе пленници в земя, далечна или близка,

^6:37 и дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, където са пленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствахме, сторихме неправда,

^6:38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, където са пленени, където са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

^6:39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и моленията им, защити правото им, и прости на народа Си, който е съгрешил против Тебе.

^6:40 Сега, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти и внимателни ушите Ти към молитвата, която се принася на това място.

^6:41 Стани сега, Господи Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение и светиите Ти нека се веселят в блага.

^6:42 Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни заветната Си любов към слугата Си Давид.

^7:1 Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето и изгори всеизгарянията и жертвите, и Господнята слава изпълни дома.

^7:2 И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.

^7:3 А всички израиляни, като видяха, че огънят слезе и че Господнята слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите камъни, та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ, защото милостта Му е довека.

^7:4 Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред Господа.

^7:5 Цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ осветиха Божия дом.

^7:6 И свещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене на Господа, които цар Давид беше направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е довека, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях, докато целият Израил стоеше.

^7:7 Соломон освети и средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който Соломон бе направил, не можеше да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината.

^7:8 По този начин Соломон и целият Израил с него – твърде голям събор, събран из местностите от прохода на Хамат до Египетския поток – пазиха в онова време празника седем дни.

^7:9 А на осмия ден направиха тържествено събрание; защото пазиха освещението на олтара седем дни и празника – седем дни.

^7:10 И на двадесет и третия ден от седмия месец царят изпрати народа в шатрите им с радостни и весели сърца за благостите, които Господ бе показал към Давид, към Соломон и към народа Си Израил.

^7:11 Така Соломон свърши Господния дом и царския дом; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломон да направи в Господния дом и в своя дом, свърши го благополучно.

^7:12 Тогава Господ се яви на Соломон през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертва.

^7:13 Ако заключа небето да не вали дъжд или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между народа Си,

^7:14 и народът Ми, който се нарича с Моето име, смири себе си, та се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.

^7:15 Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата, която се принася на това място.

^7:16 Защото сега избрах и осветих този дом, за да бъде името Ми в него довека; и очите Ми, и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

^7:17 А колкото до тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, и постъпваш напълно както съм ти заповядал, и пазиш повеленията Ми и законите Ми,

^7:18 тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който сключих с баща ти Давид, като рекох: Няма да ти липсва мъж да управлява Израил.

^7:19 Но ако се отклоните, ако оставите повеленията и заповедите, които поставих пред вас, и отидете, та послужите на други богове и им се поклоните,

^7:20 тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля от очите Си този дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание сред всички племена.

^7:21 Колкото за този дом, толкова висок, всеки, който мине край него, ще се чуди и ще казва: Защо направи Господ така на тази земя и на този дом?

^7:22 И ще отговарят: Понеже оставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги изведе от Египетската земя, та се хванаха за други богове и им се покланяха и им служиха, затова нанесе на тях цялото това зло.

^8:1 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своя дом,

^8:2 Соломон съгради отново градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израиляни.

^8:3 И Соломон отиде в Хамат-Цоба и надделя над него.

^8:4 И съгради Тадмор в пустата част на Юдовата земя и всички градове за житниците, които съгради в Хамат.

^8:5 Съгради още Горен Веторон и Долен Веторон – градове, укрепени със стени, порти и лостове;

^8:6 и Баалат, и всички градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и всичко, което пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

^8:7 А относно всички люде, които останаха от хетите, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израил,

^8:8 от техните потомци, останали след тях в земята, които израиляните не бяха изтребили, тях Соломон направи задължителни работници, каквито са и до днес.

^8:9 Но от израиляните Соломон не направи никого роб за работата си; те бяха неговите военни мъже и главните му военачалници, и началници на колесниците му и на конниците му;

^8:10 те бяха също главните управници, които имаше цар Соломон – двеста и петдесет души, които началстваха над народа.

^8:11 Тогава Соломон доведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото каза: Жена ми да не живее в дома на Израилевия цар Давид, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са святи.

^8:12 Тогава Соломон започна да принася всеизгаряния на Господа на Господния олтар, който бе издигнал пред притвора,

^8:13 като принасяше потребното за всеки ден според Мойсеевата заповед: в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината – на празника на безквасните хлябове, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

^8:14 И според наредбата на баща си Давид, постави отрядите на свещениците на службата им и левитите – според заръчаното за тях – да пеят и да служат пред свещениците, както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отрядите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.

^8:15 И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

^8:16 А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена – от деня, когато се положи основата на Господния дом, докато се свърши. Така се свърши Господният дом.

^8:17 Тогава Соломон отиде в Ецион-Гебер и в Елат на морския бряг в Едомската земя.

^8:18 И Хирам му прати под грижата на слугите си кораби и опитни моряци, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и оттам взеха четиристотин и петдесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

^9:1 И Савската царица, като слу-шаше за Соломоновата слава, дойде в Ерусалим да изпита Соломон с мъчни въпроси; дойде с твърде голяма свита, с камили, натоварени с аромати и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говори с него за всичко, което имаше в сърцето си.

^9:2 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо толкова мъчно за Соломон, че да не може да ѝ го обясни.

^9:3 А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която бе построил,

^9:4 ястията на трапезата му, настаняването на слугите му и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и пътеката, по която отива в Господния дом, не остана дух в нея.

^9:5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

^9:6 Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но ето, дори наполовина не ми е било предадено величието на мъдростта ти; ти надминаваш слуха, който бях чула.

^9:7 Честити мъжете ти и честити тези твои служители, които стоят винаги пред тебе и слушат мъдростта ти.

^9:8 Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог! Понеже твоят Бог е възлюбил Израил, за да го утвърди довека, затова те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

^9:9 И тя подари на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати, и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица подари на цар Соломон.

^9:10 (И Хирамовите слуги, и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха алгумови дървета и скъпоценни камъни.

^9:11 А от алгумовите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царския дом, също и арфи и псалтири за певците; нищо такова не бяха виждали по-напред в Юдовата земя.)

^9:12 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела; даде ѝ повече, отколкото тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си и си отиде в своята си земя.

^9:13 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

^9:14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

^9:15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестотин сикли злато отиде за всеки щит.

^9:16 И направи още триста щитчета от ковано злато; три сикли злато отиде за всяко щитче; и царят ги положи в Дома на Ливанския лес.

^9:17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

^9:18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, стоящи край облегалките.

^9:19 А там, от двете страни на шестте стъпала, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е правило в никое царство.

^9:20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в Дома на Ливанския лес – от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто не се считаше за нищо в Соломоновите дни.

^9:21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсиски кораби идваха и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

^9:22 Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

^9:23 И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе вложил в сърцето му.

^9:24 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си – сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

^9:25 Соломон имаше също четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които бе настанил в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

^9:26 И владееше над всички царе от река Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

^9:27 И царят направи среброто да изобилства в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

^9:28 И докарваха коне за Соломон от Египет и от всичките страни.

^9:29 А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли написани в книгата на пророк Натан и в Пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо против Еровоам, Наватовия син?

^9:30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

^9:31 Така Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.

^10:1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл цял Израил, за да го направи цар.

^10:2 И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, където бе побягнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, се върна от Египет;

^10:3 защото пратиха да го повикат. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха и казаха на Ровоам:

^10:4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега ти облекчи жестокото ни робуване на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

^10:5 А той им рече: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.

^10:6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тези люде?

^10:7 Те му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към тези люде и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

^10:8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

^10:9 Попита ги: Как ме съветвате вие да отговорим на тези люде, които ми казаха: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

^10:10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на людете, които ти казаха: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш, така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

^10:11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

^10:12 Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

^10:13 И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините

^10:14 и им говори по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще прибавя към него; баща ми ви е наказвал с бичове, но аз ще ви наказвам със скорпиони.

^10:15 Така царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

^10:16 А като видя целият Израил, че царят не го послуша, народът в отговор на царя рече: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Погрижи се сега, Давиде, за собствения си дом! И така, целият Израил си отиде в шатрите.

^10:17 А колкото до израиляните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

^10:18 Тогава цар Ровоам прати при другите израиляни Адорам, който бе над данъците; но израиляните го биха с камъни и умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

^10:19 Така Израил въстана против Давидовия дом, и остава въстанал до днес.

^11:1 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом – сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израил, та дано възвърнат царството пак на Ровоам.

^11:2 Но Господнето слово дойде към Божия човек Семая и му се каза:

^11:3 Говори на Ровоам, Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш:

^11:4 Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господнето слово, та се върнаха и не отидоха против Еровоам.

^11:5 А Ровоам, като се установи в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда;

^11:6 съгради Витлеем, Етам, Текоа,

^11:7 Бет-Цур, Сохо, Адулам,

^11:8 Гет, Мариса, Зиф,

^11:9 Адораим, Лахиш, Азека,

^11:10 Цора, Аялон и Хеброн, които са укрепени градове в Юда и Вениамин.

^11:11 Укрепи тези крепости и сложи в тях военачалници, и запаси от храна, дървено масло и вино.

^11:12 Още във всеки град сложи щитове и копия и ги укрепи твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него.

^11:13 И всички свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.

^11:14 Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си, та дойдоха в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействат на Господа,

^11:15 и Еровоам си беше поставил жреци за високите места, за идолите на козлите и за телетата, които бе направил.

^11:16 И след тях, колкото души от всички Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа, Израилевия Бог, идваха в Ерусалим, за да принасят жертви на Господа, Бога на бащите им.

^11:17 Така три години те подкрепяха Юдовото царство и поддържаха Ровоам, Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давид и на Соломон.

^11:18 И Ровоам си взе за жена Маелета, дъщерята на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщерята на Есеевия син Елиав,

^11:19 която му роди синове: Еус, Самария и Заам.

^11:20 А след нея взе Авесаломовата дъщеря Мааха, която му роди Авия, Атай, Зиза и Селомит.

^11:21 И Ровоам възлюби Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници; (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери)

^11:22 и Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началства над братята си, защото мислеше да го направи цар.

^11:23 И постъпи разумно, като разпръсна всичките си синове, по неколцина във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи и им даваше изобилна храна. И за тях потърси много жени.

^12:1 Но след като се закрепи царството на Ровоам и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него – и целия Израил.

^12:2 И понеже бяха отстъпили от Господа, затова в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сисак се вдигна против Ерусалим

^12:3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет – ливийци, сукияни и етиопци – бяха безбройни.

^12:4 И като превзе Юдовите укрепени градове, стигна до Ерусалим.

^12:5 Тогава пророк Семая дойде при Ровоам и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим поради нахлуването на Сисак и им рече: Така казва Господ: Вие Ме оставихте; затова и Аз ви оставих в ръката на Сисак.

^12:6 Израилевите първенци и царят се смириха и казаха: Праведен е Господ.

^12:7 А когато видя Господ, че се смириха, Господнето слово дойде към Семая и му се каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисак.

^12:8 Обаче те ще му станат слуги, за да познаят какво е да слугуват на Мене и какво да слугуват на земните царства.

^12:9 И тъй, египетският цар Сисак нападна Ерусалим и отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царския дом; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

^12:10 (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царския дом.

^12:11 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите идваха и ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.)

^12:12 И като се смири Ровоам, гневът на Господа се отвърна от него, за да не го погуби съвсем; а и в Юда се намираше някакво добро.

^12:13 Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една години на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим – града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонка, бе Наама.

^12:14 А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

^12:15 А делата на Ровоам, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророк Семая и на ясновидеца Идо за родословията? А между Ровоам и Еровоам имаше постоянни войни.

^12:16 И Ровоам заспа с бащите си, и беше погребан в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Авия.

^13:1 В осемнадесетата година от царуването на Еровоам, Авия се възцари над Юда

^13:2 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михая, дъщеря на Уриил от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоам.

^13:3 И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници – четиристотин хиляди отбрани мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отбрани мъже, силни и храбри.

^13:4 Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и цял Израилю.

^13:5 Не трябва ли да знаете, че Господ, Израилевият Бог, даде на Давид да царува завинаги над Израил, нему и на потомците му, чрез завет със сол?

^13:6 При все това Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломон, стана и се вдигна против господаря си;

^13:7 и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоам, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

^13:8 И сега вие замисляте да се противите на Господнето царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество и между вас има златни телета, които Еровоам ви е направил за богове.

^13:9 Не изпъдихте ли Господните свещеници – Аароновите потомци и левитите – и не си ли направихте жреци, както правят народите на другите земи, така че всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на онези, които не са богове?

^13:10 А колкото до нас, Еова е нашият Бог и ние не Го оставяме; ние имаме за свещеници, които служат на Господа, Ааронови потомци и левити на службата им,

^13:11 които всяка сутрин и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен тамян и нареждат присъствените хлябове върху чисто златната трапеза, и палят златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа, нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

^13:12 И ето, с нас е Бог начело и свещениците Му с гръмогласни тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа, Бога на бащите ви, защото няма да успеете.

^13:13 Обаче Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така че те бяха пред Юдовите мъже, а засадата – зад тях.

^13:14 И когато Юда се озърна, ето, боят бе и отпред и отзад; затова извикаха към Господа и свещениците засвириха с тръбите.

^13:15 Тогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоам и целия Израил пред Авия и Юда.

^13:16 Израиляните бягаха пред Юда и Бог ги предаде в ръката им,

^13:17 така че Авия и неговите мъже им нанесоха голямо поражение и от Израил паднаха убити петстотин хиляди отбрани мъже.

^13:18 Така в онова време израиляните се смириха; а юдеите набраха сили, понеже се уповаха на Господа, Бога на бащите им.

^13:19 И Авия преследва Еровоам и му отне градове: Ветил и селата му, Есана и селата ѝ и Ефрон и селата му.

^13:20 И в дните на Авия Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

^13:21 Но Авия се засили; и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и двама сина и шестнадесет дъщери.

^13:22 А останалите дела на Авия и постъпките му, и словата му са написани в писанията на пророк Идо.

^14:1 Така Авия заспа с бащите си и го погребаха в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.

^14:2 И Аса върши това, което бе добро и право пред Господа, неговия Бог;

^14:3 защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите;

^14:4 и заповяда на Юда да търсят Господа, Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.

^14:5 Махна още от всички Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.

^14:6 И тъй като земята утихна, и нямаше война в онези години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой.

^14:7 Затова той каза на Юда: Да съградим тези градове и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още наша; понеже потърсихме Господа, нашия Бог, потърсихме Го и Той ни даде покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха.

^14:8 А Аса имаше войска: от Юда – триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия, а от Вениамин – двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитове и опъваха лъкове; всички те бяха силни и храбри.

^14:9 След това етиопецът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса.

^14:10 И Аса излезе против него; и се опълчиха за бой в долината Цефата, при Мариса.

^14:11 Тогава Аса извика към Господа, своя Бог, и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на онзи, който няма никаква сила; помогни нам, Господи, Боже наш, защото на Тебе се уповаваме и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.

^14:12 И Господ порази етиопците пред Аса и пред Юда; и етиопците побягнаха.

^14:13 А Аса и неговата войска ги преследваха до Герар; и от етиопците паднаха толкова много, че не можаха вече да се съвземат, защото бяха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И Юдовите мъже взеха твърде много плячка.

^14:14 И поразиха всички градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всички градове, защото имаше в тях много плячка.

^14:15 Нападнаха още и шатрите на добитъка и като взеха много овце и камили, се върнаха в Ерусалим.

^15:1 Тогава Божият Дух дойде на Азария, Одидовия син,

^15:2 и той излезе да посрещне Аса, и му рече: Слушайте ме, Асо и цял Юдо и Вениамине, Господ е с вас, докато вие сте с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; но ако Го оставите, Той ще ви остави.

^15:3 Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

^15:4 но когато в бедата си се обърнаха към Господа, Израилевия Бог, и Го потърсиха, намериха Го.

^15:5 И в онези времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всички жители на земята.

^15:6 Народ се сломяваше от народ и град – от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

^15:7 А вие се усилвайте и да не отслабват ръцете ви, защото делото ви ще се възнагради.

^15:8 И когато чу Аса тези думи и предсказанието на пророк Одид, ободри се и премахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния притвор.

^15:9 И събра цял Юда и Вениамин, и живеещите сред тях пришълци от Ефрем, Манасия и Симеон; защото мнозина от Израил прибягваха при него, като виждаха, че Господ, неговият Бог, бе с него.

^15:10 Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

^15:11 В това време принесоха жертви на Господа от донесената плячка – седемстотин говеда и седем хиляди овце.

^15:12 И встъпиха в завет да търсят Господа, Бога на бащите им, от цялото си сърце и от цялата си душа,

^15:13 и да се умъртвява всеки – малък или голям, мъж или жена – който не би потърсил Господа, Израилевия Бог.

^15:14 И се заклеха пред Господа със силен глас, с възклицание, с тръби и с рогове.

^15:15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце и потърсиха Бога с цялата си воля; и Го намериха, и Господ им даде покой отвсякъде.

^15:16 А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го и го изгори при потока Кедрон.

^15:17 Макар че всички високи места не се премахнаха от Израил, сърцето на Аса бе напълно предадено на Господа през всичките му дни.

^15:18 И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи и посветените от самия него сребро, злато и съдове.

^15:19 И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

^16:1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израилевият цар Вааса, като се вдигна против Юда, съгради Рама, за да не остави никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

^16:2 Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на Господния дом и на царския дом, та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:

^16:3 Нека има съюз между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали съюза си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

^16:4 И Венадад послуша цар Аса, та прати началниците на силите си против Израилевите градове и те поразиха Иион, Дан, Абел-Маим и всичките Нефталимови житници-градове.

^16:5 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.

^16:6 Тогава цар Аса събра цял Юда, та вдигнаха камъните на Рама и дърветата ѝ, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

^16:7 А в това време ясновидецът Анани отиде при Юдовия цар Аса и му каза: Понеже се уповаваше на сирийския цар, а не се уповаваше на Господа, твоя Бог, затова войската на сирийския цар избяга от ръката ти.

^16:8 Етиопците и ливийците не бяха ли огромно множество с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се уповаваше на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

^16:9 Защото очите на Господа бродят по целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са напълно предадени на Него. В това ти си постъпил безумно, защото отсега нататък ще имаш войни.

^16:10 Тогава Аса се разгневи на гледача и го хвърли в затвор, защото се раздразни от това против него. В същото време Аса притесняваше и някои от народа.

^16:11 И ето делата на Аса, първите и последните, ето, записани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

^16:12 А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в нозете; обаче макар болестта му да ставаше твърде тежка, в болестта си той не потърси Господа, а лекарите.

^16:13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

^16:14 И го погребаха в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град и го положиха на легло, покрито с благоухания и с различни аромати; и изгориха в негова чест твърде много аромати.

^17:1 А вместо Аса се възцари синът му Йосафат, който се укрепи против Израил.

^17:2 Той разположи войска във всички укрепени градове на Юда и постави гарнизони в Юдовата земя и в Ефремовите градове, които баща му Аса бе превзел.

^17:3 И Господ бе с Йосафат, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давид и не потърси Вааловците,

^17:4 но потърси Бога на бащите си и в Неговите заповеди ходи, а не по делата на Израил.

^17:5 Затова Господ утвърди царството в ръката му; и целият Юда даде подаръци на Йосафат; и той придоби богатство и голяма слава.

^17:6 При това, като се поощри сърцето му в Господните пътища, той премахна от Юда високите места и ашерите.

^17:7 В третата година от царуването си прати първенците си Бенхаил, Авдия, Захария, Натанаил и Михая да поучават в Юдовите градове,

^17:8 и с тях левитите Семая, Натаная, Зевадия, Асаил, Семирамот, Йонатан, Адония, Товия и Товадония, и заедно с тях свещениците Елисама и Йорам.

^17:9 И те поучаваха в Юда, като имаха със себе си книгата на Господния закон; и обхождаха всички Юдови градове, та поучаваха народа.

^17:10 И страх от Господа обзе всички царства на земите, които бяха около Юда, та не воюваха против Йосафат.

^17:11 И някои от филистимците донесоха подаръци на Йосафат, и сребро като данък; арабите още му докараха стада: седем хиляди и седемстотин овни и седем хиляди и седемстотин козли.

^17:12 И Йосафат продължаваше да се възвеличава твърде много; и съгради в Юда крепости и житници-градове.

^17:13 И имаше много припаси в Юдовите градове, и воини, силни и храбри – в Ерусалим.

^17:14 А ето броя им, според бащините им домове: от Юда, хилядници: Адна, началникът, и с него триста хиляди души, силни и храбри;

^17:15 след него – Йоанан, началникът, и с него двеста и осемдесет хиляди души;

^17:16 след него – Амасия, Зехриевият син, който драговолно принесе себе си на Господа, и с него двеста хиляди силни и храбри мъже;

^17:17 а от Вениамин: Елиада, силен и храбър, и с него двеста хиляди души, въоръжени с лъкове и щитове;

^17:18 а след него – Йозавад и с него сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за война.

^17:19 Тези бяха мъжете, които служеха на царя, освен онези, които царят бе поставил в укрепените градове в цял Юда.

^18:1 А Йосафат имаше богатство и голяма слава; и се сватоса с Ахав.

^18:2 И след няколко години слезе при Ахав в Самария. И Ахав закла много овце и говеда за него и за людете, които бяха с него; и го убеждаваше да излезе с него срещу Рамот-Галаад.

^18:3 И каза Израилевият цар Ахав на Юдовия цар Йосафат: Идваш ли с мене против Рамот-Галаад? И той му отговори: Аз съм като тебе и моят народ – като твоя народ; ще бъдем заедно с тебе във войната.

^18:4 Йосафат каза още на Израилевия цар: Допитай се сега до Господнето слово.

^18:5 Тогава Израилевият цар събра пророците си – четиристотин мъже – и им рече: Да ида ли на бой против Рамот-Галаад или да не ида? А те казаха: Иди и Бог ще го предаде в ръката на царя.

^18:6 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

^18:7 И Израилевият цар рече на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, а всякога зло; той е Михей, синът на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят.

^18:8 Тогава Израилевият цар повика един от слугите си и каза: Доведи скоро Михей, сина на Емла.

^18:9 А Израилевият цар и Юдовият цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; седяха на открито място при входа на Самарийската порта; и всички пророци пророкуваха пред тях.

^18:10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рога и рече: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

^18:11 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди против Рамот-Галаад и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

^18:12 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето, думите на пророците като от една уста са добри за царя; нека и твоята дума да бъде като техните, и ти говори добро.

^18:13 А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече моят Бог, това ще говоря.

^18:14 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михей, да идем ли на бой против Рамот-Галаад, или да не идем? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

^18:15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго, освен истината в Господнето име!

^18:16 А той рече: Видях целият Израил, пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

^18:17 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли рекох, че не ще прорече добро за мене, а зло?

^18:18 А Михей каза: Чуйте тогава Господнето слово: Видях Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него отдясно и отляво.

^18:19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-Галаад? И един рече едно, а друг – друго.

^18:20 Тогава излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя. И Господ го попита: Как?

^18:21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Ще го примамиш и ще сполучиш; излез и стори така.

^18:22 Сега ето, Господ е вложил лъжещ дух в устата на тези твои пророци; Господ е говорил зло за тебе.

^18:23 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, та плесна Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

^18:24 А Михей рече: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.

^18:25 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас,

^18:26 и кажете: Така казва царят: Сложете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато се завърна с мир.

^18:27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

^18:28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Йосафат излязоха срещу Рамот-Галаад.

^18:29 И Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи царските си одежди. И Израилевият цар се преоблече, и влязоха в сражението.

^18:30 А сирийският цар бе заповядал на водачите на колесниците си: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.

^18:31 А водачите на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Този ще е Израилевият цар; и се отклониха, за да го ударят. Но Йосафат извика и Господ му помогна, и Бог ги отвърна от него.

^18:32 Понеже водачите на колесниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, отказаха се да го преследват и се върнаха.

^18:33 А един човек опъна лъка си, без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му. И царят рече на колесничаря: Обърни и ме изведи от боя, защото съм тежко ранен.

^18:34 И в онзи ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта и около залез слънце умря.

^19:1 А като се връщаше Юдовият цар Йосафат с мир у дома си в Ерусалим,

^19:2 гледачът Иуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне и рече на цар Йосафат: На нечестивия ли помагаш и тези, които мразят Господа ли обичаш? Затова гняв от Господа има върху тебе.

^19:3 Все пак обаче намериха се в тебе добри неща, защото ти махна ашерите от земята и утвърди сърцето си да търсиш Бога.

^19:4 И Йосафат се засели в Ерусалим; и пак тръгна сред народа от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя, и ги обръщаше към Господа, Бога на бащите им.

^19:5 И по всички укрепени градове на Юда постави съдии в земята, град по град.

^19:6 И рече на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, а за Господа, Който е с вас при отсъждането.

^19:7 Затова нека бъде върху вас страхът от Господа; внимавайте в делата си, защото у Господа, нашия Бог, няма неправда, нито лицеприятие, нито подкупничество.

^19:8 Тогава, като се върнаха в Ерусалим, Йосафат постави и в Ерусалим някои левити, свещеници и началници на Израилеви бащини домове за Господния съд и за спорове.

^19:9 И им заръча, като рече: Така да постъпвате със страх от Господа – с вярност и с чисто сърце.

^19:10 И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да било спор – между кръв и кръв, между закон и заповед, между повеления и узаконения – увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гневът Му върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да бъдете виновни.

^19:11 И ето, първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господне дело; и началникът на Юдовия дом Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действайте смело; и Господ ще бъде с добрия.

^20:1 След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците, дойдоха да воюват против Йосафат.

^20:2 Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против тебе отвъд Солено море, от Сирия; и ето ги в Асасон-Тамар (който е Ен-Геди.)

^20:3 А Йосафат се уплаши и се втурна да търси Господа, и прогласи пост по цял Юда.

^20:4 И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; наистина, от всички Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

^20:5 И Йосафат застана сред събраните юдеи и ерусалимски жители в Господния дом, пред новия двор, и рече:

^20:6 Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? И не си ли владетел над всички царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

^20:7 Не Ти ли, Боже наш, изпъди жителите на тази земя пред народа Си Израил и я даде завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

^20:8 И те се заселиха в нея, и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

^20:9 Ако ни връхлети зло – меч, съд, мор или глад, и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

^20:10 И сега тук са амонците и моавците и онези от планината Сеир, които не позволи на израиляните да нападнат, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха.

^20:11 Ето как ни възнаграждават, като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

^20:12 Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; но към Тебе са обърнати очите ни.

^20:13 А всички мъже на Юда стояха пред Господа с челядите си – с жените си и чадата си.

^20:14 Тогава Господният Дух дойде сред събранието върху левита Яазиил, син на Захария, син на Веная, син на Еиил, син на Матания от Асафовите потомци, и рече:

^20:15 Слушайте всички, които живеете в Юда и в Ерусалим, и ти, царю Йосафате. Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божий.

^20:16 Слезте утре против тях; ето, те се изкачват по хълма Асис и ще ги намерите в края на долината, пред пустинята Еруил.

^20:17 Не ще е потребно вие да се сражавате в този бой; спрете се, застанете и гледайте избавлението, което Господ ще даде, о Юдо и Ерусалиме; не бойте се и не се плашете! Утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

^20:18 Тогава Йосафат се наведе с лице до земята; и цял Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа и се поклониха на Господа.

^20:19 И левитите – от потомците на каатовците и от потомците на кореевците – станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израилевия Бог.

^20:20 И тъй, на сутринта станаха рано, та навлязоха в пустинята Текоа; и като потегляха, Йосафат застана и рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители: вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

^20:21 Тогава, като се съветва с народа, нареди мъжете да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската, казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е довека.

^20:22 И когато започнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против онези от хълмистата страна Сеир, които бяха дошли против Юда; и те бяха поразени.

^20:23 Амонците и моавците се вдигнаха против жителите на хълма Сеир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сеир, те започнаха взаимно да се изтребват.

^20:24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята и никой не беше се избавил.

^20:25 И когато Йосафат и воините му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; три дни обираха, защото плячката беше много.

^20:26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, където благословиха Господа; затова и до днес онова място се нарича Долина на благословение.

^20:27 Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Йосафат начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на враговете им.

^20:28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.

^20:29 И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха как Господ е воювал против враговете на Израил.

^20:30 И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

^20:31 Така Йосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщерята на Силей.

^20:32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

^20:33 Високите места обаче не бяха махнати и народът още не бе утвърдил сърцето си към Бога на бащите си.

^20:34 А останалите дела на Йосафат, от първите до последните, ето, написани са в историята на Иуй, Ананиевия син, която се споменава в Книгата на Израилевите царе.

^20:35 А след това Юдовият цар Йосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

^20:36 Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Ецион-Гебер.

^20:37 Тогава Елиезер, Додовият син от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.

^21:1 След това Йосафат заспа с бащите си и беше погребан с бащите си в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Йорам.

^21:2 А Йорам имаше братя, Йосафатови синове – Азария, Ехиил, Захария, Азария, Михаил и Сефатия; всички тези бяха синове на Израилевия цар Йосафат.

^21:3 И баща им беше им дал много подаръци: сребро, злато и скъпоценни неща, заедно с укрепени градове в Юда; но царството беше дал на Йорам, понеже той бе първородният му.

^21:4 А Йорам, когато се издигна над бащиното си царство и се закрепи, изби всичките си братя с меч, още и неколцина от Израилевите първенци.

^21:5 Йорам бе тридесет и две годишен, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

^21:6 Той ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

^21:7 При все това, Господ не искаше да изтреби Давидовия дом, заради завета, който бе сключил с Давид, и понеже беше обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му довека.

^21:8 В неговите дни Едом се измъкна изпод ръката на Юда и си постави свой цар.

^21:9 Затова Йорам замина с военачалниците си и с всичките си колесници; и като стана през нощта, порази едомците, които обкръжаваха него и началниците на колесниците.

^21:10 Обаче Едом се измъкна изпод ръката на Юда и остава независим до днес. Тогава, в същото време, се измъкна и Ливна изпод ръката му, понеже Йорам беше оставил Господа, Бога на бащите си.

^21:11 Той построи и високите места по Юдовите планини и подтикна ерусалимските жители да блудстват, и разврати Юда.

^21:12 Тогава дойде до него писмо от пророк Илия, което казваше: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Понеже ти не си ходил в пътищата на баща си Йосафат, нито в пътищата на Юдовия цар Аса,

^21:13 но си ходил в пътя на Израилевите царе и си подтикнал Юда и ерусалимските жители да блудстват, както блудства Ахавовият дом, още си избил и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе,

^21:14 ето, Господ порази с тежък удар народа ти, чадата ти, жените ти и целия ти имот;

^21:15 и ти тежко ще боледуваш от разстройство на червата си, докато от болестта червата ти почнат да изтичат ден след ден.

^21:16 И така, Господ повдигна против Йорам духа на филистимците и на арабите, които са близо до етиопците;

^21:17 и те излязоха против Юда, спуснаха се върху него и заграбиха целия имот, който се намери в царския дом, още и синовете му, и жените му, така че не му остана син, освен Йоахаз, най-малкия от синовете му.

^21:18 А след всичко това Господ го порази с неизцелима болест в червата;

^21:19 и след известно време, накрая, след две години, червата му изтекоха поради болестта му; и умря с люти болки. А народът му не изгори аромати в негова чест, както беше направил за бащите му.

^21:20 Той беше тридесет и двегодишен, когато се възцари, и царува в Ерусалим осем години; и се пресели неоплакан; и го погребаха в Давидовия град, обаче не в царските гробища.

^22:1 Вместо Йорам ерусалимските жители поставиха за цар най-малкия му син Охозия, защото четите, надошли в стана с арабите, бяха избили всичките по-стари. Така се възцари Охозия, синът на Юдовия цар Йорам.

^22:2 Охозия бе четиридесет и двегодишен, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Омри.

^22:3 Също и той ходи в пътищата на Ахавовия дом, защото майка му го насърчаваше в нечестието му.

^22:4 Той върши зло пред Господа както Ахавовия дом; защото след смъртта на баща му, те му станаха съветници за негово погубление.

^22:5 По техния съвет като ходеше, той отиде на бой заедно с Израилевия цар Йорам, сина на Ахааз, против сирийския цар Азаил в Рамот-Галаад, където сирийците и раниха Йорам.

^22:6 И той се върна в Езреел, за да се цери от раните, които му нанесоха в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Юдовият цар Охозия, Йорамовият син, слезе в Езреел, за да види Йорам, Ахавовия син, защото бе болен.

^22:7 И гибелта на Охозия стана от Бога чрез отиването му при Йорам; защото, когато дойде, излезе с Йорам против Иуй, Намесиевия син, когото Господ бе помазал да изтреби Ахавовия дом.

^22:8 И Иуй, когато извършваше съд над Ахавовия дом, намери Юдовите първенци и синовете на Охозиевите сродници, които служеха на Охозия, и ги изби.

^22:9 Тогава потърси и Охозия; и го заловиха, като бе скрит в Самария, и го доведоха при Иуй, та го убиха; и го погребаха, защото рекоха: Син е на Йосафат, който потърси Господа с цялото си сърце. И Охозиевият дом нямаше вече сила да задържи царството.

^22:10 А Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът ѝ умря, стана и погуби целия царски род от Юдовия дом.

^22:11 Но Йосавеета, царската дъщеря, взе Йоас, Охозиевия син, открадна го изсред царските синове, като ги убиваха, и сложи него и дойката му в спалнята. Така Йосавеета, дъщерята на цар Йорам и жена на свещеник Йодай, (защото бе сестра на Охозия,) го скри от Готолия, та тя не го уби.

^22:12 И беше при тях, скрит в Божия дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.

^23:1 А в седмата година Йодай показа силата си. Той сключи завет с началниците на стотниците: Азария – Ероамовия син, Исмаил – Йоанановия син, Азария – Овидовия син, Маасия – Адаевия син и Елисафат – Зехриевия син.

^23:2 И обходиха Юда, та събраха левитите от всички Юдови градове и началниците на Израилевите бащини домове и дойдоха в Ерусалим.

^23:3 Тогава цялото събрание сключи завет с царя в Божия дом. И Йодай им каза: Ето, царският син ще се възцари, както е говорил Господ за Давидовите потомци.

^23:4 Ето какво трябва да направите: една трета от вас – от свещениците и от левитите, които постъпвате на служба в събота – нека стоят вратари при вратите,

^23:5 една трета – в царския дом и една трета – при портата на основата; а всички други мъже да бъдат в дворовете на Господния дом.

^23:6 И никой да не влиза в Господния дом, освен свещениците и онези от левитите, които служат; те нека влизат, защото са святи; а всички останали да пазят заръчаното от Господа.

^23:7 И левитите да окръжават царя, всеки с оръжията си в ръка; и който би влязъл в дома, да бъде убит; и да бъдете с царя при влизането му и при излизането му.

^23:8 И тъй, левитите и целият Юда направиха всичко, както заповяда свещеник Йодай. Всеки взе мъжете си – онези, които щяха да постъпят на служба в събота, и онези, които щяха да оставят службата в събота; защото свещеник Йодай не разпускаше отрядите.

^23:9 И свещеник Йодай даде на началниците на стотниците цар Давидовите копия и щитчета и щитове, които бяха в Божия дом.

^23:10 И постави всички мъже около царя – всеки мъж с оръжията му в ръка – от дясната страна на дома до лявата страна на дома, край олтара и край храма.

^23:11 Тогава Йодай и синовете му изведоха царския син, та положиха на него короната и мувръчиха копие от завета, и го направиха цар. И го помазаха и казаха: Да живее царят!

^23:12 А Готолия, като чу вика на народа, който се стичаше и хвалеше царя, дойде при тях в Господния дом

^23:13 и погледна, и ето, царят стоеше при стълба си във входа; военачалниците и тръбите бяха до царя, и целият народ от страната се радваше и свиреше с тръбите, а певците и онези, които бяха изкусни да псалмопеят, свиреха с музикалните инструменти. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! Заговор!

^23:14 И свещеник Йодай изведе началниците на стотниците, поставени над войските и им каза: Извадете я вън от редовете и който би я последвал, да бъде убит с меч; защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в Господния дом.

^23:15 И така, отстъпиха ѝ място; и когато стигна до входа на царския дом, я убиха там.

^23:16 Тогава Йодай сключи завет между себе си и народа, и царя, че ще бъдат Господен народ.

^23:17 И целият народ влезе във Вааловото капище и го събори – жертвениците му и кумирите му изпотроши, а Вааловия жрец, Матан, уби пред жертвениците.

^23:18 И Йодай постави службите на Господния дом в ръцете на левитските свещеници, които Давид беше разпределил от Господния дом, за да принасят Господните всеизгаряния, както е писано в Мойсеевия закон: с веселие и с песни според Давидовата наредба.

^23:19 Постави и вратите при портите на Господния дом, да не би да влиза някой нечист от каквото и да е нещо.

^23:20 Тогава, като взе началниците на стотниците, високопоставените, управниците на народа и целия народ на страната, изведоха царя от Господния дом; и като минаха през горната порта в царския дом, поставиха царя на царския престол.

^23:21 Така целият народ на страната се зарадва и градът се успокои, защото Готолия бе убита с меч.

^24:1 Йоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

^24:2 И Йоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Йодай.

^24:3 И Йодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.

^24:4 След това Йоас си науми да обнови Господния дом.

^24:5 И тъй, събра свещениците и левитите и им каза: Излезте по Юдовите градове и съберете от целия Израил пари, за да се поправи домът на вашия Бог и гледайте да побързате с работата. Обаче левитите не побързаха.

^24:6 Тогава царят повика началника на свещениците Йодай и му каза: Защо не си изискал левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, определен от Господния слуга Мойсей на Израилевото общество за шатъра на свидетелството?

^24:7 (Защото нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разстроили Божия дом, даже бяха посветили на Вааловците всички святи неща в Господния дом).

^24:8 И така, по царска заповед направиха един ковчег, който сложиха вън, при вратата на Господния дом.

^24:9 И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят на Господа данъка, наложен върху Израил от Божия слуга Мойсей в пустинята.

^24:10 И всички първенци и целият народ се зарадваха и донасяха, и слагаха в ковчега, докато се напълни.

^24:11 И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели и те виждаха, че има много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника идваха и изпразваха ковчега и пак го занасяха, и поставяха на мястото му. Така правеха ден след ден, и събраха много пари.

^24:12 И царят, и Йодай ги даваха на онези, които извършваха службата в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци, за да обновят Господния дом, още и ковачи, и медникари, за да поправят Господния дом.

^24:13 И работниците се трудеха, и обновителните работи напредваха изпод ръцете им, тъй че възстановиха Божия дом в предишното му състояние и го укрепиха.

^24:14 И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Йодай, и с тях направиха съдове за Господния дом – съдове за служене и за принасяне на жертви, тамянници и други златни и сребърни съдове. Така през целия живот на Йодай непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом.

^24:15 Но Йодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст, когато умря.

^24:16 И го погребаха в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израил и пред Бога, и за храма Му.

^24:17 А след смъртта на Йодай Юдовите началници дойдоха и се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

^24:18 и те оставиха дома на Господа, Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.

^24:19 При все това, Бог им прати пророци, за да ги обърнат към Господа, и макар да свидетелстваха против тях, те не послушаха.

^24:20 Тогава Божият Дух дойде на Захария, сина на свещеника Йодай, и той застана пред народа и рече: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете. Понеже вие оставихте Господа, то и Той ви остави.

^24:21 Обаче те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.

^24:22 Цар Йоас не си спомни доброто, което му беше показал Захариевият баща Йодай, а уби сина му; а той, като умираше, рече: Господ да види и да изиска.

^24:23 И в края на годината сирийската войска излезе против Йоас; и като дойдоха в Юда и Ерусалим, изтребиха всички народни първенци изсред народа и изпратиха цялата плячка, взета от тях, до царя на Дамаск.

^24:24 При все че сирийската войска, която дойде, беше малобройна, Господ пак предаде в ръката им твърде голямо множество, загдето бяха оставили Господа, Бога на бащите си. Така сирийците извършиха съд над Йоас.

^24:25 А като заминаха от него, те го оставиха страдащ с тежки рани. Собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина на свещеник Йодай, и го убиха в леглото му, та умря; и го погребаха в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

^24:26 А онези, които направиха заговора против него, бяха: Завад – синът на амонката Симеата, и Йозавад – синът на моавката Самарита.

^24:27 А колкото до синовете му и до тежките товари за откуп, наложени върху него, и до поправянето на Божия дом, ето, писано е в Книгата на царете. И вместо него се възцари синът му Амасия.

^25:1 Амасия бе двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Йодана, от Ерусалим.

^25:2 Той върши това, което бе право пред Господа, но не с цяло сърце.

^25:3 А като се утвърди царството му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.

^25:4 Но чадата им не умъртви, според писаното в закона, в Мойсеевата книга, където Господ, заповядвайки, казва: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.

^25:5 Тогава Амасия събра народа на Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по цял Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, установи, че са триста хиляди отбрани мъже, способни да излизат на война, които могат да държат копие и щит.

^25:6 А от Израил нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

^25:7 Но дойде един Божий човек при него и каза: Царю, да не тръгва с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израил, не е с никой от ефремците.

^25:8 Но ако си решил да идеш, действай храбро в битката; иначе Бог ще те събори пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

^25:9 А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим със стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това.

^25:10 Тогава Амасия отдели войските, които бяха дошли при него от Ефрем, за да се върнат у дома си, по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.

^25:11 А Амасия се одързости, изведе войската си и отиде в Долината на солта, та порази десет хиляди от Сеировите потомци.

^25:12 А други десет хиляди юдеите плениха живи и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всички се смазаха.

^25:13 Но мъжете от войската, които Амасия върна назад, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове от Самария до Веторон и поразиха от тях три хиляди души, и взеха много плячка.

^25:14 А Амасия, като се върна от поражението на едомците, донесе боговете на Сеировите потомци и ги постави богове за себе си: кланяше се пред тях и им кадеше тамян.

^25:15 Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на този народ, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти?

^25:16 А като му говореше той, царят му каза: Съветник ли те поставихме на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти стори това и не послуша моя съвет.

^25:17 Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, Иуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице.

^25:18 А Израилевият цар Йоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до Ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

^25:19 Ти казваш: Ето, поразих Едом; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ в своя вреда, та да паднеш – ти и Юда с тебе?

^25:20 Но Амасия не послуша, защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибягнали към едомските богове.

^25:21 И тъй, Израилевият цар Йоас излезе, та се погледнаха един друг в лице – той и Юдовият цар Амасия, в Бет-Шемеш, който принадлежи на Юда.

^25:22 И Юда беше поразен пред Израил; и побягнаха всеки в шатъра си.

^25:23 И Израилевият цар Йоас хвана в Бет-Шемеш Юдовия цар Амасия, сина на Йоас, Йоахазовия син, и го доведе в Ерусалим; и събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена: от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

^25:24 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-Едом, и съкровищата на царския дом, и заложници, се върна в Самария.

^25:25 А след смъртта на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдовият цар Амасия – Йоасовият син, живя петнадесет години.

^25:26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

^25:27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим и той побягна в Лахиш; но пратиха след него в Лахиш и го убиха там.

^25:28 И го докараха на коне, та го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.

^26:1 После целият Юдов народ взе Озия, който бе на шестнадесет години и го направи цар вместо баща му Амасия.

^26:2 Той съгради Елот и го възвърна на Юда, след като Амасия заспа с бащите си.

^26:3 Озия беше шестнадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

^26:4 Той върши това, което бе право пред Господа, точно като баща си Амасия.

^26:5 И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и докато търсеше Господа, Бог му даваше успех.

^26:6 Той излезе да воюва против филистимците и събори стената на Гет, стената на Явни и стената на Азот, и съгради градове близо до Азот и между филистимците.

^26:7 И Бог му помогна против филистимците и против арабите, които живееха в Гур-Баал, и против маонците.

^26:8 И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.

^26:9 Озия съгради и кули в Ерусалим върху портата на ъгъла, върху Портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.

^26:10 Съгради още кули в пустинята и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места, и по поляната; имаше и орачи, и лозари по хълмовете и на Кармил, защото обичаше земеделието.

^26:11 При това Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според броя им, както ги преброи писарят Еиил и настоятелят Маасия под ръководството на Анания, един от царските военачалници.

^26:12 Общият брой на началниците на бащините домове на силните и храбри мъже беше две хиляди и шестстотин.

^26:13 Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против враговете.

^26:14 Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.

^26:15 И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставяни на кулите и на крепостите при ъглите за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу надалеч; защото чудно му се помагаше, докато стана силен.

^26:16 Но когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа, своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар.

^26:17 А свещеникът Азария влезе след него и с него – осемдесет Господни свещеници, храбри мъже.

^26:18 Те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: Не е твое право, Озия, да кадиш на Господа, а на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез от светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почет от Господа Бога.

^26:19 А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, се разяри; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо до кадилния олтар.

^26:20 И първосвещеникът Азария и всички свещеници погледнаха към него, и ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят оттам; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.

^26:21 И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а синът му Йотам бе над царския дом и съдеше народа на земята.

^26:22 А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исая, Амосовият син.

^26:23 И Озия заспа с бащите си, и го погребаха с бащите му в полето на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари синът му Йотам.

^27:1 Йотам беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садоковата дъщеря.

^27:2 Той върши това, което бе право пред Господа, точно както баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но народът още се покваряваше.

^27:3 Той построи горната порта на Господния дом и съгради много върху стената на Офил.

^27:4 Съгради още и градове в хълмистата страна на Юда и в дъбравите съгради крепости и кули.

^27:5 И като воюва против царя на амонците, надделя над тях; и в същата година амонците му дадоха данък сто таланта сребро, десет хиляди кора жито и десет хиляди кора ечемик. Толкова му платиха амонците и втората, и третата година.

^27:6 Така Йотам стана силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа, своя Бог.

^27:7 А останалите дела на Йотам и всичките му войни, и постъпките му, ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

^27:8 Той бе на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим.

^27:9 И Йотам заспа с бащите си; и го погребаха в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Ахаз.

^28:1 Ахаз бе двадесетгодишен, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,

^28:2 а ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и излети идоли на Ваал.

^28:3 При това той кади в долината на Еномовия син и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израиляните.

^28:4 И жертваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.

^28:5 Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също беше предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

^28:6 Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден – всичките силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа, Бога на бащите си;

^28:7 и Зехри, един силен мъж от Ефрем, уби царския син Маасия и надзирателя на двореца Азрикам, и втория след царя – Елкана.

^28:8 Израиляните плениха общо от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери; при това взеха много плячка от тях и отнесоха плячката в Самария.

^28:9 А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, та им рече: Ето, понеже Господ, Богът на бащите ви, се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

^28:10 И сега възнамерявате да държите юдеите и ерусалимците като роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у самите вас, престъпления против Господа, вашия Бог?

^28:11 Сега послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.

^28:12 Тогава някои от първенците от ефремците – Азария – Йоанановият син, Варахия – Месилемотовият син, Езекия – Селумовият син и Амаса – Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната и им казаха:

^28:13 Не водете тук пленниците; защото и така вече сме беззаконствали против Господа, а вие искате да прибавите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо и яростен гняв е върху Израил.

^28:14 Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред първенците и пред цялото събрание.

^28:15 И споменатите по име мъже станаха и взеха пленниците, и облякоха от плячката всички голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият и ги помазаха, а всички слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.

^28:16 В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,

^28:17 защото едомците пак бяха дошли и поразили Юда и взели пленници.

^28:18 Филистимците също бяха нападнали полските градове и Негев в Юда и бяха превзели Бет-Шемеш, Аялон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата ѝ и Гимзо и селата му, и се бяха заселили в тях.

^28:19 Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и тежко грешеше пред Господа.

^28:20 И асирийският цар Теглат-Феласар дойде при него; но той го притесни, а не го подкрепи;

^28:21 защото Ахаз, като оголи Господния дом и царския дом, и първенците, дадевсичко на асирийския цар; но това не му помогна.

^28:22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.

^28:23 Защото принасяше жертва на дамасковите богове, които го бяха поразили, като си казваше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.

^28:24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом и ги натроши на парчета, и затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

^28:25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа, Бога на бащите си.

^28:26 А останалите негови дела и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

^28:27 И Ахаз заспа с бащите си; и го погребаха в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари синът му Езекия.

^29:1 Езекия беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариевата дъщеря.

^29:2 Той върши това, което бе право пред Господа, точно както баща му Давид.

^29:3 В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.

^29:4 И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и им рече:

^29:5 Слушайте ме, левити; осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на бащите ви, и изнесете нечистотата от светилището.

^29:6 Защото бащите ни са отстъпили и са сторили зло пред Господа, нашия Бог, и са Го оставили, и са отвърнали лицата си от Господнето обиталище, и са обърнали гръб;

^29:7 те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили тамян, нито са принасяли всеизгаряния в светилището на Израилевия Бог.

^29:8 Затова гняв от Господа се стовари върху Юда и Ерусалим; и Той ги предаде на беди, и да бъдат за присмех и поругание, както виждате с очите си.

^29:9 Защото, ето, бащите ни са паднали от меч и поради това синовете ни, дъщерите ни и жените ни са в плен.

^29:10 Сега имам сърдечно желание да сключим завет с Господа, Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

^29:11 Чада мои, не бъдете сега небрежни, защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

^29:12 Тогава станаха левитите: Маат – Амасаевият син, и Йоил – Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци Киш – Авдиевият син, и Азария – Ялелеиловият син; от гиршомците Йоах – Земовият син, и Еден – Йоаховият син;

^29:13 от Елисафановите потомци Симри и Еиил; от Асафовите потомци Захария и Матания;

^29:14 от Емановите потомци Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци Семая и Узиил;

^29:15 и те, като събраха братята си, та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господнето слово, да очистят Господния дом.

^29:16 Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичко нечисто, което намериха в Господния храм; а левитите взеха, та го изнесоха вън, в потока Кедрон.

^29:17 На първия ден от първия месец започнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

^29:18 Тогава влязоха при цар Езекия и казаха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгаряне с всичките му прибори и трапезата за присъствените хлябове с всичките ѝ прибори;

^29:19 при това приготвихме и осветихме всички вещи, които цар Ахаз в царуването си оскверни, когато отстъпи; и ето ги пред Господния олтар.

^29:20 Тогава цар Езекия стана рано и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

^29:21 И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

^29:22 И тъй, те заклаха телетата, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара; заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; също и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

^29:23 После приведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

^29:24 тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда всеизгарянето и приносът за грях да станат за целия Израил.

^29:25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири, и с арфи, според заповедта на Давид и на царския ясновидец Гад и на пророк Натан; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

^29:26 И левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците – с тръбите си.

^29:27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато започна всеизгарянето, започна и пеенето на Господа с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давид.

^29:28 А цялото събрание се кланяше и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато, докато се извърши всеизгарянето.

^29:29 И като свършиха принасянето, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.

^29:30 Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. И те пееха с веселие; и се наведоха, та се поклониха.

^29:31 След това Езекия, каза: Сега, като сте се осветили пред Господа, пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарствени приноси; и всеки, когото сърцето предразполагаше, принесе и всеизгаряне.

^29:32 И броят на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет телета, сто овена и двеста агнета; всички тези бяха за всеизгаряния на Господа;

^29:33 а посветените животни за жертва бяха шестотин говеда и три хиляди овце.

^29:34 Свещениците обаче бяха малцина и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова братята им, левитите, им помогнаха, докато се свърши работата и докато се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна чистота да се освещават, отколкото свещениците.

^29:35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

^29:36 И Езекия, и целият народ се радваха, загдето Бог беше предразположил Своя народ; понеже това нещо стана ненадейно.

^30:1 След това Езекия прати вест по цял Израил и Юда, писа още и писма на Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог.

^30:2 Защото царят и първенците му, и цялото общество в Ерусалим се бяха съветвали да направят пасхата във втория месец.

^30:3 Понеже не можаха да я направят на точното време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Ерусалим.

^30:4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

^30:5 Затова решиха да прогласят по цял Израил – от Вирсавее до Дан – покана да дойдат, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

^30:6 И тъй, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по цял Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израил, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израил, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

^30:7 Не бъдете като бащите си и като братята си, които престъпваха законите на Господа, Бога на бащите ви и Той ги предаде на опустошение, както виждате.

^30:8 Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

^30:9 Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и на чадата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

^30:10 Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя, чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.

^30:11 Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Ерусалим.

^30:12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.

^30:13 И се събра в Ерусалим много народ, за да пази празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

^30:14 И станаха, та махнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, махнаха и всички кадилни олтари и ги хвърлиха в потока Кедрон.

^30:15 Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците, и левитите, засрамени, се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

^30:16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Мойсей; и свещениците ръсеха с кръвта, подадена им от ръката на левитите.

^30:17 И понеже имаше мнозина в събранието, които не се бяха осветили, левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета, за всички, които не бяха чисти, за да ги посветят на Господа.

^30:18 При все че голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не се бяха очистили, все пак ядоха пасхата, не според предписанието; защото Езекия се бе помолил за тях: Благият Господ да бъде милостив към всеки,

^30:19 който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите му, ако и да не е очистен според очистването, изисквано за светилището.

^30:20 И Господ послуша Езекия и прости на народа.

^30:21 И израиляните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

^30:22 И Езекия говори насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха примирителни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.

^30:23 Тогава цялото общество се съгласи да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

^30:24 Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

^30:25 И се развеселиха всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израил, и чужденците, надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

^30:26 Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломон, Давидовия син, не бе ставало такова нещо в Ерусалим.

^30:27 След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.

^31:1 А като се свърши всичко това, всички израиляни, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове и изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците по цял Юда и Вениамин, също и в Ефрем и Манасия, докато унищожиха всички. Тогава всички израиляни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост.

^31:2 Тогава Езекия определи отрядите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всеки според службата му на свещеник или левит, за всеизгаряния и примирителни приноси, за служба, за хваление и славословие при портите на Господния дом.

^31:3 Даде и царския дял от имота си за всеизгарянията – за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и по новолунията, и на празниците, според предписанието в Господния закон.

^31:4 Заповяда още на народа, който живееше в Ерусалим, да дава дела на свещениците и на левитите, за да могат да изпълняват точно Господния закон.

^31:5 И щом се издаде тази заповед, израиляните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всички земни произведения; донесоха още в изобилие и десятъците от всяко нещо.

^31:6 И израиляните, и юдеите, които живееха в Юдовите градове, също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от святите неща, посветени на Господа, техния Бог, и ги струпаха на купове.

^31:7 В третия месец започнаха да правят куповете и в седмия месец свършиха.

^31:8 И когато дойдоха Езекия и първенците, и видяха куповете, благословиха Господа и Неговия народ Израил.

^31:9 Сетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете.

^31:10 И първосвещеникът Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак започнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита и остана много; защото Господ е благословил народа Си; и останалото е този голям склад.

^31:11 Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха,

^31:12 в тях внесоха честно приносите, десятъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитът Хонения и след него брат му Семей.

^31:13 А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария, Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Йозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Веная бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей.

^31:14 А Коре, синът на левита Емна, вратар на Източната порта, бе над нещата, доброволно принесени на Бога, за да раздава Господните приноси и пресветите неща.

^31:15 А под него в градовете на свещениците бяха Еден, Минямин, Исус, Семая, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отрядите им – както на големия, тъй и на малкия.

^31:16 Те раздаваха още и на всички от мъжки пол от три години и нагоре, чиито имена бяха в родословните регистри – на всички, които отиваха в дома Господен за ежедневните си служби и задължения, според отрядите им.

^31:17 Раздаваха и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отрядите им,

^31:18 и на цялата им челяд – на жените им и на синовете им, и на дъщерите им – в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на святите неща.

^31:19 А колкото до Аароновите потомци, свещениците, които живееха в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град мъже, определени по име, да раздават дялове на всички от мъжки пол между свещениците и на всички преброени между левитите.

^31:20 Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро и право, и вярно пред Господа, своя Бог.

^31:21 Всичко, което предприемаше по служенето на Божия дом и по изпълнението на закона и заповедите, той вършеше от все сърце, като търсеше своя Бог, и успяваше.

^32:1 След тези дела и тази вярност, асирийският цар Сенахериб дойде, та влезе в Юда и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги присвои.

^32:2 А Езекия, като видя, че Сенахериб дойде и намерението му бе да воюва против Ерусалим,

^32:3 съветва се с първенците си и със силните си мъже да запушат водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

^32:4 И като се събраха много мъже, запушиха всички извори и потока, който тече сред земята, като казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

^32:5 И Езекия се укрепи, и съгради пак цялата стена, която бе съборена, издигна я до кулите, съгради и друга стена вън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

^32:6 И постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

^32:7 Бъдете силни и храбри, не бойте се, и не се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има по-велика сила, отколкото с него.

^32:8 С него са плътски мишци, а с нас е Господ, нашият Бог, да ни помага и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдовия цар Езекия.

^32:9 След това асирийският цар Сенахериб прати слугите си в Ерусалим, (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахиш) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

^32:10 Така казва асирийският цар Сенахериб: На какво се надявате, та чакате в Ерусалим обсадата му?

^32:11 Не ви ли мами Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

^32:12 Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юда и на Ерусалим: Пред един олтар да се кланяте и върху него да кадите?

^32:13 Не знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена по другите земи? Можаха ли боговете на тези народи да избавят някак земята им от ръката ми?

^32:14 Кой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

^32:15 Сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми, та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

^32:16 И слугите му говориха още повече против Господа, Бога и против слугата Му Езекия.

^32:17 Той писа и писма да хули Господа, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите от другите земи не избавиха своя народ от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

^32:18 Тогава извикаха силно на юдейски език към ерусалимските жители, които бяха на стената, за да ги уплашат и смутят, та да превземат града;

^32:19 и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на другите племена по света, които са дело на човешки ръце.

^32:20 Затова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

^32:21 И Господ прати ангела на смъртта, който погуби всички силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тези, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с меч.

^32:22 Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахериб и от ръката на всички други, и ги пазеше отвред.

^32:23 И мнозина донесоха дарове на Господа в Ерусалим и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; и оттогава той се възвеличи пред всички народи.

^32:24 В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говори и му даде знамение.

^32:25 Но Езекия не отдаде почит към Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна на него и на Юда, и на Ерусалим.

^32:26 Обаче Езекия се смири поради надигането на сърцето си – той и ерусалимските жители – тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

^32:27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

^32:28 също и житници за произведеното жито, вино и дървено масло; и обори за всякакви животни и огради за стада.

^32:29 При това той си направи градове и придоби множество овце и говеда, защото Бог му даваше твърде много имот.

^32:30 Същият този Езекия препречи и горния извор на Гихонската вода и я отведе направо надолу, на запад от Давидовия град. И Езекия успяваше във всичките си дела.

^32:31 Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше на сърцето му.

^32:32 А останалите дела на Езекия и добрините му, ето, написани са във видението на пророк Исая, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

^32:33 И Езекия заспа с бащите си, и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари синът му Манасия.

^33:1 Манасия бе двадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим.

^33:2 Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израиляните.

^33:3 Устрои отново високите места, които баща му Езекия беше съборил; издигна жертвеници на Вааловците и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно войнство и му служеше.

^33:4 Издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми довека.

^33:5 Издигна жертвеници и на цялото небесно войнство вътре в двата двора на Господния дом.

^33:6 Преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, упражняваше също предвещания, гадания, омайвания и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа и Го разгневи.

^33:7 И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог бе казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всички Израилеви племена, ще настаня името Си довека;

^33:8 и няма да местя вече ногата на Израил от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, което им заповядах – целия закон и повеленията, и наредбите, дадени чрез Мойсей.

^33:9 Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да правят по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израиляните.

^33:10 Тогава Господ говори на Манасия и на народа му; но те не послушаха.

^33:11 Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия и като го оковаха, вързаха го с вериги и го заведоха във Вавилон.

^33:12 А когато беше в бедствие, се помоли на Господа, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си.

^33:13 И когато Му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ – Той е Бог.

^33:14 А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гихон, в долината, до входа на Рибната порта, и я прекара около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всички укрепени Юдови градове.

^33:15 И махна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.

^33:16 И поправи Господния олтар, и принесе на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа, Израилевия Бог.

^33:17 Но народът още принасяше жертва по високите места, макар и само на Господа, своя Бог.

^33:18 А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.

^33:19 И молитвите му, и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, където устрои високи места и постави ашерите и излетите идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на ясновидците.

^33:20 И Манасия заспа с бащите си; и го погребаха в собствената му къща; а вместо него се възцари синът му Амон.

^33:21 Амон бе двадесет и двегодишен, когато се възцари и царува две години в Ерусалим.

^33:22 Той върши зло пред Господа като баща си Манасия; и Амон принасяше жертва на всички излети идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.

^33:23 А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но този Амон вършеше все повече и повече престъпления.

^33:24 А слугите му направиха заговор против него и го убиха в неговата къща.

^33:25 Обаче народът на страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон и направи сина му Йосия цар вместо него.

^34:1 Йосия бе осемгодишен, когато се възцари и царува в Ерусалим тридесет и една години.

^34:2 Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

^34:3 В осмата година на царуването си, както бе още млад, започна да търси Бога на баща си Давид; а в дванадесетата година започна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли и от летите.

^34:4 В негово присъствие събориха жертвениците на Вааловците; и отсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните, и летите идоли, и като ги стри на прах, го разпръсна върху гробовете на онези, които им бяха принасяли жертви.

^34:5 Изгори и костите на жреците на жертвениците им и така очисти Юда и Ерусалим.

^34:6 Същото направи и в градовете на Манасия, Ефрем и Симеон, и дори до Нефталим сред околните им развалини:

^34:7 събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли и отсече всички кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.

^34:8 А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафан, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Йоах, сина на Йоахаз, за да поправят дома на Господа, неговия Бог.

^34:9 И те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха парите, внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрем, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамин, и от жителите на Ерусалим.

^34:10 Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома –

^34:11 дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дърва за греди и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили.

^34:12 И мъжете вършеха работата честно; а надзиратели над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци. А от другите левити – всички, които бяха изкусни свирачи на музикални инструменти,

^34:13 бяха отредени за настойници над носачите и над всички, които работеха каквато и да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

^34:14 А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеникът Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсей.

^34:15 И Хелкия каза на писаря Сафан: Намерих Книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафан.

^34:16 А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти правят всичко, което им е определено;

^34:17 събраха намерените в Господния дом пари и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

^34:18 Също писарят Сафан извести на царя: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

^34:19 А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

^34:20 И царят заповяда на Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Сафан и на царския слуга Асая, казвайки:

^34:21 Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израил и в Юда относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля върху нас, понеже бащите ни не опазиха Господнето слово да постъпват напълно според писаното в тази книга.

^34:22 И така, Хелкия и онези, които царят беше изпратил, отидоха при пророчицата Олда, жената на одеждопазителя Селум, сина на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те ѝ говориха според поръчаното.

^34:23 И тя им рече: Така казва Господ, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил при Мене:

^34:24 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всичките проклетии, написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

^34:25 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всички дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне.

^34:26 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израилевият Бог: Относно словата, които ти си чул,

^34:27 понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите слова против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

^34:28 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

^34:29 Тогава царят прати, та събра всички Юдови и ерусалимски старейшини.

^34:30 И царят отиде в Господния дом заедно с всички Юдови мъже и ерусалимските жители – свещениците, левитите и целия народ от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките слова от Книгата на завета, която се намери в Господния дом.

^34:31 И царят застана на мястото си и сключи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и постановленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа и да изпълнява думите на завета, които са написани в тази книга.

^34:32 И накара всички, които се намираха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

^34:33 И Йосия махна всички мерзости от всички места, принадлежащи на израиляните, и накара всички, които се намираха в Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките му дни те не се отклониха, а следваха Господа, Бога на бащите си.

^35:1 При това Йосия направи пасха на Господа в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните агнета.

^35:2 И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.

^35:3 И рече на посветените на Господа левити, които поучаваха целия Израил: Положете святия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да го носите повече на рамена; сега служете на Господа, вашия Бог, и на народа Му Израил.

^35:4 Пригответе се според бащините си домове, по отрядите си, според заповяданото от Израилевия цар Давид и според заповяданото от сина му Соломон;

^35:5 и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

^35:6 И като заколите пасхалните агнета, осветете се и пригответе за братята си, за да направят и те според Господнето слово, дадено чрез Мойсей.

^35:7 И Йосия подари на народа за жертва овце, агнета и ярета – на брой тридесет хиляди – всички за пасхална жертва за всички, които се намираха там, и три хиляди говеда; тези бяха от царския имот.

^35:8 И първенците му даваха от все сърце на народа, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом Хелкия, Захария и Ехиил подариха на свещениците за пасхална жертва две хиляди и шестотин агнета и ярета и триста говеда.

^35:9 Също и Хонения, и братята му Семая и Натанаил, и началниците на левитите Асавия, Еиил и Йозавад подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди агнета и ярета и петстотин говеда.

^35:10 Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си и левитите – по отрядите си според царската заповед.

^35:11 И заклаха пасхалните агнета, и свещениците поръсиха кръвта, която им подадоха, а левитите одраха жертвите.

^35:12 И отделиха частите за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на народа, за да принесе на Господа, според предписанията в Мойсеевата книга; така сториха и с говедата.

^35:13 И опе-коха пасхалните агнета с огън според наредбата; а святите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави и ги разделиха веднага между целия народ.

^35:14 После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, принасяха всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

^35:15 И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давид, на Асаф, на Еман и на царския ясновидец Едутун; и вратарите на всяка порта нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

^35:16 И тъй, цялата Господня служба беше приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгаряния на Господния олтар според заповедта на цар Йосия.

^35:17 И израиляните, които се намираха там, празнуваха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

^35:18 Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуил; нито един от всички Израилеви царе не беше правил такава пасха, каквато направиха Йосия и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намираха там, и ерусалимските жители.

^35:19 Тази пасха стана в осемнадесетата година на Йосиевото царуване.

^35:20 А след всичко това, когато Йосия беше наредил Божия дом, египетският цар Нехао излезе, за да воюва против Кархемиш при река Ефрат; и Йосия излезе против него.

^35:21 А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не ида днес против тебе, а против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; а ти спри да се противиш на Бога, Който е с мене, да не би да те изтреби.

^35:22 Обаче Йосия не отвърна лицето си от него, а се предреши да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха от Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

^35:23 И стрелците уцелиха цар Йосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

^35:24 И тъй, слугите му го извадиха от колесницата и го качиха на втората му колесница и го докараха в Ерусалим; и умря, и беше погребан в гробищата на бащите си. И цял Юда и Ерусалим жалееха за Йосия.

^35:25 Също и Еремия плака за Йосия; и всички певци и певачки до днес напомнят Йосия в плачовете си, като направиха това обичай в Израил; и ето, те са написани в Плача.

^35:26 А останалите дела на Йосия и добродетелите му, сторени според предписаното в Господния закон,

^35:27 и делата му, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

^36:1 Тогава народът от Юдовата земя взе Йоахаз, Йосиевия син, и го направи цар в Ерусалим вместо баща му.

^36:2 Йоахаз бе двадесет и тригодишен, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

^36:3 Защото египетският цар го свали от престола в Ерусалим и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

^36:4 И египетският цар постави брат му Елиаким за цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Йоаким. А брат му Йоахаз Нехао взе и го заведе в Египет.

^36:5 Йоаким бе двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа, своя Бог.

^36:6 И вавилонският цар Навуходоносор излезе против него и го окова с окови, за да го заведе във Вавилон.

^36:7 Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон и ги сложи в капището си във Вавилон.

^36:8 А останалите дела на Йоаким и мерзостите, които извърши, и това, което се намери в него, ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари синът му Йоахин.

^36:9 Йоахин бе осемнадесетгодишен, когато се възцари и царува три месеца и десет дни в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

^36:10 А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юда и Ерусалим.

^36:11 Седекия бе двадесет и еднагодишен, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим.

^36:12 Той върши зло пред Господа, своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше с Господните уста.

^36:13 А още се и вдигна против цар Навуходоносор, който го бе заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си, и упорства в сърцето си дотам, че не се обърна към Господа, Израилевия Бог.

^36:14 При това всички по-главни свещеници и народът преумножиха престъпленията си според всички мерзости на народите и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

^36:15 И Господ, Бог на бащите им, ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше народа Си и обиталището Си.

^36:16 Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, докато гневът Му се издигна против народа Му, така че нямаше вече изцеление.

^36:17 Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с меч, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всички предаде в ръката му.

^36:18 И всички вещи на Божия дом – големи и малки – и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му – всичко занесе във Вавилон.

^36:19 И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

^36:20 А оцелелите от меч отведе във Вавилон, където станаха роби на него и на синовете му до времето на персийското царство;

^36:21 за да се изпълни Господнето слово, изговорено чрез устата на Еремия, докато земята не се наслади на съботите си; защото през цялото време на запустението си тя пазеше съботата, докато се изпълниха седемдесет години.

^36:22 А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господнето слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви:

^36:23 Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Еова ми е дал всички царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Който между вас е от Неговия народ, нека Еова, неговият Бог, да бъде с него и нека отиде там.