Vtora kniga na carete

^1:1 След смъртта на Ахав Моав въстана против Израил.

^1:2 А Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати вестители, на които каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест.

^1:3 Но Ангелът Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да срещнеш вестителите на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-Зевув?

^1:4 Сега така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но ще умреш. Тогава Илия си отиде.

^1:5 А като се върнаха вестителите при Охозия, той ги попита: Защо се върнахте?

^1:6 Те отговориха: Един човек излезе да ни срещне и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

^1:7 И попита ги: Какъв беше наглед човекът, който излезе да ви срещне и ви каза тези думи?

^1:8 И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.

^1:9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се изкачи при него; и ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.

^1:10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето да изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе огън от небето, и изгори него и петдесетте му войници.

^1:11 Пак прати царят при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори, и му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.

^1:12 А Илия в отговор каза: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето да изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе Божият огън от небето, и изгори него и петдесетте му войници.

^1:13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се изкачи, дойде, коленичи пред Илия и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги.

^1:14 Ето, огън слезе от небето и изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.

^1:15 И Ангелът Господен каза на Илия: Слез с него; не се бой от него. И тъй, той стана и слезе с него при царя.

^1:16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил вестители да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув, като че няма Бог в Израил, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но ще умреш.

^1:17 И така, той умря според Господнето слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на Юдовия цар Йорам, Йосафатовия син, понеже Охозия нямаше син.

^1:18 И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^2:1 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия беше на път с Елисей от Галгал.

^2:2 И Илия каза на Елисей: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

^2:3 И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той каза: Да, зная това; мълчете.

^2:4 Тогава Илия му каза: Елисей, стой тук, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така дойдоха в Ерихон.

^2:5 И пророческите ученици, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той отговори: Да, зная това; мълчете.

^2:6 Тогава Илия му каза: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, тръгнаха и двамата.

^2:7 И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха, и застанаха отдалеч насреща им. А те двамата стояха при Йордан.

^2:8 И като взе Илия кожуха си и го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна така, че двамата преминаха по сухо.

^2:9 И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда взет от тебе. И рече Елисей: Нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

^2:10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато бъда взет от тебе, ще ти бъде така; ако ли не, не ще бъде.

^2:11 И докато те още вървяха и се разговаряха, ето появиха се огнена колесница и огнени коне, и ги разделиха един от друг; и Илия се издигна с вихрушка в небето.

^2:12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесница Израилева и конница негова! И не го видя повече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части.

^2:13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан.

^2:14 И взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и рече: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

^2:15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остана върху Елисей. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха доземи.

^2:16 Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

^2:17 Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, рече: Изпратете. И изпратиха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха.

^2:18 И когато се върнаха при него (защото той беше останал в Ерихон), им рече: Не ви ли казах: Не отивайте?

^2:19 След това, жителите на града казаха на Елисей: Ето, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна.

^2:20 А той рече: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И донесоха му.

^2:21 Тогава отиде при извора на водата и хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тази вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие.

^2:22 Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.

^2:23 И оттам той отиде във Ветил; и като вървеше по пътя, излязоха от града малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо!

^2:24 А той, като се обърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И излязоха от дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

^2:25 И оттам отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.

^3:1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат, Йорам, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години.

^3:2 Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото махна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

^3:3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил; не се отказа от тях.

^3:4 А моавският цар Меша имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

^3:5 Но когато умря Ахав, моавският цар въстана против Израилевия цар.

^3:6 Затова цар Йорам излезе в онова време от Самария и събра цял Израил.

^3:7 И отивайки, той прати до Юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; идваш ли с мене на бой против Моав? И той каза: Ще дойда; аз съм както си ти, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне.

^3:8 Попита още: По кой път да вървим? А той отговори: По пътя за Едомската пустиня.

^3:9 И така, Израилевият цар и Юдовият цар, и Едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

^3:10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

^3:11 А Йосафат рече: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

^3:12 И Йосафат каза: Господнето слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него.

^3:13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не; защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

^3:14 А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на силите, Комуто служа, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Йосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

^3:15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господнята ръка дойде върху него.

^3:16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

^3:17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

^3:18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моав в ръката ви;

^3:19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра площ земя.

^3:20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

^3:21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да препасват меч, млади и стари, и застанаха на границата.

^3:22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите, и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

^3:23 Това е кръв; царете са се били помежду си и са се поразили едни други; а сега на плячката, Моаве!

^3:24 И когато дойдоха в Израилевия стан, израиляните станаха и поразиха моавците, тъй че побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им

^3:25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си, та я засипаха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-Арасет оставиха камъните му, но мъжете, които носеха прашки го заобиколиха, та го поразиха.

^3:26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилва против него, взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

^3:27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе всеизгаряне на стената. И надигна се голямо възмущение срещу Израил; и оттеглиха се от него, и се върнаха в земята си.

^4:1 А една от жените на проро-ческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

^4:2 И Елисей ѝ каза: Що да ти сторя? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо вкъщи, освен един съд с дървено масло.

^4:3 И рече: Иди, вземи назаем отвън, от всичките си съседи, съдове, празни съдове; заеми не малко.

^4:4 После влез и затвори вратата след себе си и след синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и пълните слагай настрана.

^4:5 И тъй, тя си отиде от него, и затвори вратата след себе си и след синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

^4:6 И като се напълниха съдовете, каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ рече: Няма друг съд. И маслото престана.

^4:7 Тогава тя дойде и каза на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си и живей с останалото – ти и синовете ти.

^4:8 И един ден Елисей отиде в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минеше, отбиваше се там, за да яде хляб.

^4:9 И жената каза на мъжа си: Ето, познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

^4:10 Да направим една горна стаичка на стената и да сложим там за него легло, маса и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

^4:11 И един ден, като дойде там и се отби в стаичката, и си легна в нея,

^4:12 рече на слугата си Гиези: Повикай тази сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

^4:13 И рече на Гиези: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; що да ти сторим? Да говорим ли за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред моя народ.

^4:14 Елисей каза: Тогава що да сторим за нея. А Гиези отговори: Наистина тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

^4:15 И Ели сей каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

^4:16 И Елисей ѝ рече: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

^4:17 Но жената зачена и роди син на другата година по това време, както ѝ бе казал Елисей.

^4:18 И когато порасна детето, отиде един ден при баща си, при жетварите.

^4:19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на един от слугите: Занеси го при майка му.

^4:20 И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне, и тогава умря.

^4:21 И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек и като затвори вратата след него, излезе.

^4:22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати ми един от слугите и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

^4:23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

^4:24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам.

^4:25 И тъй, стана, та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиези: Ето там сунамката!

^4:26 Сега тичай да я посрещнеш и я попитай: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

^4:27 Но когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиези се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а Господ е скрил причината от мене и не ми я е открил.

^4:28 А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

^4:29 Тогава Елисей каза на Гиези: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди; ако срещнеш човек, да не го поздравяваш и ако те поздрави някой, да не му отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

^4:30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана и тръгна след нея.

^4:31 А Гиези мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, ни отговор. Затова се върна да го посрещне и му извести: Детето не се събуди.

^4:32 И когато влезе Елисей в къщата, ето, детето умряло, положено на леглото му.

^4:33 И той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа.

^4:34 Тогава се качи, легна върху детето и като сложи устата си върху неговите уста, и очите си – върху неговите очи, и ръцете си – върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

^4:35 После се оттегли и ходеше насам-натам из къщата; тогава пак се качи и се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и отвори очите си.

^4:36 А Елисей извика Гиези и каза: Повикай тази сунамка. Гиези я повика; и когато влезе при него, каза ѝ: Вземи сина си.

^4:37 И тя влезе, падна на нозете му и се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.

^4:38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици и го слушаха, каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

^4:39 И един излезе на полето, за да набере зеленище и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си и се върна, и ги наряза в котела с варивото, понеже не ги познаваха.

^4:40 После сипаха на мъжете да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.

^4:41 А той каза: Донесете тогава брашно. И като го сипа в котела, рече: Сипи на мъжете да ядат. И нямаше нищо вредно в котела.

^4:42 В това време един човек от Баал-Шалиша дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на мъжете да ядат.

^4:43 И слугата му рече: Какво! Как мога да сложа това пред стотина човека? А той каза: Дай на мъжете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

^4:44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха и остана излишък, според Господнето слово.

^5:1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитаем пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това беше човек силен и храбър, но беше прокажен.

^5:2 И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели в плен от Израилевата земя едно малко момиче; и то слугуваше на Неемановата жена.

^5:3 И рече на господарката си: Да беше отишъл господарят ми при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му!

^5:4 Тогава влезе Нееман и съобщи на господаря си: Така и така каза момичето, което е от Израилевата земя.

^5:5 И рече сирийският цар: Стани, иди и ще пратя писмо до израилския цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици и десет премени дрехи.

^5:6 И донесе писмо на израилския цар, в което се казваше: Заедно с това писмо, ето, изпратил съм до тебе слугата си Нееман, за да го изцериш от проказата му.

^5:7 А израилския цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, че праща до мене да изцеря човека от проказата му? Разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мене.

^5:8 А Божият човек Елисей, като чу, че израилският цар раздрал дрехите си, прати до царя да кажат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене и ще познае, че има пророк в Израил.

^5:9 И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си и застана при вратата на Елисеевата къща.

^5:10 И Елисей прати човек да му каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан, и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.

^5:11 А Нееман се разгневи и си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, и ще помаха с ръка над мястото, и така ще изцери прокажения.

^5:12 Реките на Дамаск, Авана и Фарфар не струват ли повече от всички води на Израил? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова той се обърна и си отиде много разгневен.

^5:13 А слугите му се приближиха и му казаха: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, като ти казва: Окъпи се и очисти се!

^5:14 Тогава той слезе и се потопи седем пъти в Йордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха като месата на малко дете, и се очисти.

^5:15 Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина и като дойде, та застана пред него, каза: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израил; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.

^5:16 А той каза: Заклевам се в живота на Господа, Комуто служа, не искам да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

^5:17 Тогава Нееман рече: Ако не, тогава да се даде, моля, на слугата ти товар за две мулета от тази пръст; защото слугата ти няма вече да принася ни всеизгаряне, ни жертва на други богове, освен на Господа.

^5:18 Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римон, за да се поклони там и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римон; когато се навеждам в капището на Римон, Господ да прости това нещо на слугата ти!

^5:19 И рече му Елисей: Иди си с мир. И той се отдалечи от него на известно разстояние.

^5:20 Но Гиези, слугата на Божия човек Елисей, си каза: Ето, господарят ми се посвени и не взе от ръката на този сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.

^5:21 И тъй, Гиези се завтече след Нееман. А Нееман, когато видя, че тича след него, скочи от колесницата да го посрещне и каза: Всичко ли е наред?

^5:22 А той отговори: Всичко е наред. Господарят ми ме прати да кажа: Ето току-що дойдоха при мене от хълмистата земя на Ефрем двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и две премени дрехи.

^5:23 И Нееман каза: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в две чувалчета заедно с две премени дрехи, и ги натовари на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиези.

^5:24 И когато Гиези стигна до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри в къщата; и пусна мъжете, та си отидоха.

^5:25 Тогава влезе и застана пред господаря си. И Елисей го попита: Откъде идеш, Гиези? А той отговори: Слугата ти не е ходил никъде.

^5:26 И Елисей му каза: Не беше ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си, за да те посрещне? Сега ли е време да приемаш пари и да приемаш дрехи, маслинени дървета и лозя, овце и говеда, слуги и слугини?

^5:27 Затова Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти довека. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.

^6:1 И пророческите ученици ка-заха на Елисей: Ето, мястото, където живеем, при тебе, е тясно за нас.

^6:2 Нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А той отговори: Идете.

^6:3 И един от тях каза: Благоволи да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.

^6:4 И тъй, отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

^6:5 А един от тях, като сечеше дърво, брадвата падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! Беше взета назаем!

^6:6 А Божият човек попита: Къде падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там; и брадвата изплува.

^6:7 И рече: Вземи си я. И той простря ръка, и я взе.

^6:8 А сирийският цар воюваше против Израил и съветвайки се със слугите си, каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

^6:9 Тогава Божият човек прати да кажат на Израилевия цар: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

^6:10 И Израилевият цар прати съгледвачи до мястото, за което Божият човек му бе казал и го бе предупредил; и опази се оттам не веднъж и дваж.

^6:11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това; и свика слугите си, и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар?

^6:12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; но пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

^6:13 И рече: Идете, научете се къде е, за да пратя да го заловят. И известиха му: Ето, в Дотан е.

^6:14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска; и дойдоха през нощта и обиколиха града.

^6:15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

^6:16 А той отговори: Не бой се; защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.

^6:17 И помоли се Елисей: Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя; и ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

^6:18 И когато сирийците се спуснаха към него, Елисей се помоли на Господа, казвайки: Порази тези люде със слепота. И Бог ги порази със слепота, както каза Елисей.

^6:19 Тогава Елисей им рече: Не е този пътят, нито е този градът; последвайте ме и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

^6:20 И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и ето, бяха сред Самария.

^6:21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли?

^6:22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

^6:23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха повече в Израилевата земя.

^6:24 А след това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде да обсади Самария.

^6:25 И настана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор – за пет сребърника.

^6:26 И като минаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

^6:27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От гумното ли или от лина?

^6:28 И царят ѝ рече: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

^6:29 И тъй, сварихме моя син, та го изядохме; и на утрешния ден ѝ рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

^6:30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че върху снагата му има вретище.

^6:31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

^6:32 И когато изпрати един от хората си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата е пратил да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата; тропотът на нозете на господаря му не е ли след него?

^6:33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът дойде при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надявам вече на Господа?

^7:1 Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре по това време при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продава за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.

^7:2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето и прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

^7:3 А при входа на портата имаше четирима прокажени; и казаха си един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?

^7:4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега да идем да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем.

^7:5 И така, на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан; а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

^7:6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те си бяха рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетските царе и египетските царе, за да ни нападнат.

^7:7 Затова бяха станали и побягнали в полумрака, оставяйки шатрите си, конете си и ослите си – целия стан, както си беше – и бяха побягнали, за да спасят живота си.

^7:8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха, та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и оттам и отидоха, та скриха взетото.

^7:9 Тогава си казаха: Ние не правим добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме, докато съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека отидем да съобщим това на царския дом.

^7:10 И тъй, дойдоха, извикаха градските вратари и им съобщиха: Отидохме в стана на сирийците и ето, там нямаше ни човек, нито човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

^7:11 И вратарите извикаха и съобщиха това в царския дом.

^7:12 А царят, като стана през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво са ни направили сирийците. Те знаят, че сме гладни и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.

^7:13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат пет от конете, които са останали в града (и те, както всички израиляни, които са оцелели тук; както цялото множество израиляни, са обречени на гибел) и нека пратим да видим.

^7:14 И така, взеха две колесници с коне и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и каза: Идете и вижте.

^7:15 И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърляли в бързането си. И пратениците се върнаха, и явиха това на царя.

^7:16 Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл и две сати ечемик – за един сикъл, според Господнето слово.

^7:17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

^7:18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре по това време при самарийската порта две сати ечемик ще се продават за сикъл и една сата чисто брашно – за сикъл,

^7:19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

^7:20 така и стана с него; защото народът го стъпка при портата и умря.

^8:1 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани, иди, ти и домът ти, и поживей, където можеш поживя; защото Господ повика глада и ще дойде на земята и ще продължи седем години.

^8:2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът ѝ, и беше поживяла във Филистимската земя седем години.

^8:3 А в края на седемте години жената се върна от Филистимската земя; и дойде да вика към царя за къщата си и за нивите си.

^8:4 А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, с Гиези, и казваше: Я ми разкажи всички големи дела, които е извършил Елисей.

^8:5 И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиези: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът ѝ, когото Елисей съживи.

^8:6 И царят запита жената, и тя му разказа. Тогава царят ѝ определи един чиновник, за когото каза: Върни ѝ всичко, което е било нейно, и всички плодове от нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната, досега.

^8:7 А Елисей дойде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му: Божият човек дойде тук.

^8:8 И царят рече на Азаил: Вземи подарък в ръката си и иди да посрещнеш Божия човек, и се допитай чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тази болест?

^8:9 И тъй, Азаил отиде да го посрещне, като взе със себе си дар от всички блага на Дамаск – четиридесет камилски товари; и дойде, застана пред него и каза: Синът ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе и пита: Ще оздравея ли от тази болест?

^8:10 И Елисей му отговори: Иди му кажи: Ще оздравееш от болестта. Обаче Господ ми яви, че ще умре.

^8:11 И втренчи погледа си в Азаил, докато той се засрами; и Божият човек заплака.

^8:12 И Азаил попита: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израиляните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

^8:13 И каза Азаил: Но как, да не би слугата ти, куче да е, че да извърши това голямо нещо? А Елисей отговори: Господ ми откри, че ти ще царуваш над Сирия.

^8:14 Тогава Азаил си тръгна от Елисей, дойде при господаря си и той го попита: Какво ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че ще оздравееш.

^8:15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, просна я на лицето му, така че той умря. И вместо него се възцари Азаил.

^8:16 И в петата година на Израилевия цар Йорам, сина на Ахав, когато Йосафат царуваше над Юда, се възцари Йорам, синът на Юдовия цар Йосафат.

^8:17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

^8:18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

^8:19 При все това Господ не поиска да изтреби Юда, заради слугата си Давид, защото му бе обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му довека.

^8:20 В неговите дни Едом се избави изпод ръката на Юда и си постави свой цар.

^8:21 Затова Йорам замина за Цаир и всички колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а войниците побягнаха в шатрите си.

^8:22 Обаче Едом се избави изпод ръката на Юда и остана независим до днес. В същото време се избави и Ливна.

^8:23 А останалите дела на Йорам и всичко, каквото извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^8:24 И Йорам заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Охозия.

^8:25 Охозия, синът на Юдовия цар Йорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Йорам, Ахавовия син.

^8:26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Омри.

^8:27 Той ходи в пътя на Ахавовия дом и върши зло пред Господа, както Ахавовия дом; защото бе зет на Ахавовия дом.

^8:28 И отиде на война с Йорам, Ахавовия син, против сирийския цар Азаил в Рамот-Галаад; а сирийците раниха Йорам.

^8:29 И тъй, цар Йорам се върна в Езреел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Йорамовият син, слезе в Езреел, за да види Йорам, Ахавовия син, защото бе болен.

^9:1 Тогава пророк Елисей пови-ка един от пророческите ученици и му каза: Препаши кръста си, вземи в ръката си този съд с миро и иди в Рамот-Галаад;

^9:2 и като стигнеш там, потърси Иуй, сина на Йосафат, Намесиевия син; тогава влез при него, вдигни го отсред братята му и го въведи в някоя вътрешна стая.

^9:3 После вземи съда с мирото, излей го на главата му и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израил. Тогава отвори вратата и бягай, без да се забавиш.

^9:4 И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-Галаад.

^9:5 И като стигна, ето, военачалниците седяха заедно; и каза: Имам слово към тебе, о военачалниче. И Иуй попита: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе, военачалниче.

^9:6 И Иуй стана и влезе в къщата. Тогава пророкът изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ, Израилевият Бог: Помазах те цар над Господния народ, над Израил.

^9:7 И ти да поразиш дома на господаря си Ахав, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си – пророците, и за кръвта на всички Господни слуги.

^9:8 Защото целият Ахавов дом ще бъде изтребен и ще погубя от Ахав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил;

^9:9 и ще направя дома на Ахав както дома на Еровоам, Наватовия син, и както дома на Вааса, Ахиевия син.

^9:10 А Езавел – кучетата ще я изядат в полето на Езреел и не ще има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.

^9:11 Тогава Иуй излезе при слугите на господаря си и един от тях го попита: Всичко наред ли е? Защо е дошъл този луд при тебе? А той им отговори: Вие знаете човека и това, което каза.

^9:12 А те рекоха: Не е вярно, я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори: Така казва Господ: Помазах те цар над Израил.

^9:13 Тогава побързаха и като взеха всеки дрехата си, сложиха ги под Иуй горе на стъпалата, засвириха с тръба и казаха: Иуй се възцари.

^9:14 Така Иуй, синът на Йосафат, Намесиевият син, направи заговор срещу Йорам. (А Йорам с цял Израил пазеше Рамот-Галаад от сирийския цар Азаил;

^9:15 а цар Йорам се беше върнал в Езреел, за да се цери от раните, които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил.) И рече Иуй: Ако сте съгласни, да не излезе никой да побегне из града, за да отиде и извести това в Езреел.

^9:16 Тогава Иуй се качи на колесницата и отиде в Езреел, защото Йорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Йорам.

^9:17 И стражът, който стоеше на кулата в Езреел, когато съгледа идещата дружина на Иуй, каза: Виждам една дружина. И рече Йорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека пита: С мир ли идеш?

^9:18 И отиде, конник да го посрещне, и каза: Така пита царят: С мир ли идеш? А Иуй рече: Какво имаш ти с мира? Обърни се и иди зад мене. И стражът извести: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.

^9:19 Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях и рече: Така казва царят: С мир ли идеш? А Иуй отговори: Какво имаш ти с мира? Обърни се и иди зад мене.

^9:20 И стражът извести: Стигна до тях, но и той не се връща; а карането прилича на карането на Иуй, Намесиевия син, защото кара като луд.

^9:21 Тогава рече Йорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Йорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Иуй, и го намериха в нивата на езреелеца Навутей.

^9:22 И Йорам, като видя Иуй, попита: С мир ли идеш, Иуй? А той отговори: Какъв мир, докато са толкова много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?

^9:23 Тогава Йорам обърна юзда и побягна, като каза на Охозия: Предателство, Охозия!

^9:24 А Иуй дръпна лъка си с пълна сила и удари Йорам между плещите, така че стрелата излезе през сърцето му и той падна в колесницата си.

^9:25 Тогава рече Иуй на военачалника си Видкар: Вземи и го хвърли в онази част от нивата, която принадлежи на езреелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме след баща му Ахав, Господ произнесе против него това пророчество:

^9:26 Наистина видях вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му, казва Господ; и в тази част от нивата ще ти въздам, казва Господ. Сега го вдигни и го хвърли в тази част на нивата, според Господнето слово.

^9:27 А Юдовият цар Охозия, като видя това, побягна по пътя към градинската къща. И Иуй се спусна след него и каза: Поразете и този в колесницата. И го поразиха нагоре по пътя към Гур, близо до Иблеам; и той побягна в Магедон и умря там.

^9:28 И слугите му го дакараха на колесница в Ерусалим, и го погребаха в гроба му с бащите му в Давидовия град.

^9:29 А Охозия се бе възцарил над Юда в единадесетата година на Йорам, Ахавовия син.

^9:30 Така Иуй дойде в Езреел; и Езавел като чу, начерни клепачите на очите си, накичи главата си и надникна през прозореца.

^9:31 И като влизаше Иуй през портата, тя попита: С мир ли идеш, ти, Зимри, убиецо на господаря си?

^9:32 А той повдигна лицето си към прозореца и попита: Кой е на моя страна? Кой? И надникнаха към него двама – трима скопци.

^9:33 И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта ѝ по стената и по конете; и той я сгази.

^9:34 И като влезе, та яде и пи, каза: Идете сега и вижте тази проклетата, и я погребете, защото е царска дъщеря.

^9:35 И отидоха да я погребат, но не намериха от нея нищо, освен черепа, нозете и дланите на ръцете.

^9:36 И когато се върнаха, и му казаха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата си тесвиеца Илия, като рече: В полето край Езреел кучета ще изядат месата на Езавел;

^9:37 и трупът на Езавел в полето край Езреел ще бъде като тор на нива, така че няма да кажат: Това е Езавел.

^10:1 А Ахав имаше седемдесет сина в Самария. И Иуй написа и прати в Самария до езреелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахавовите деца писма, в които рече:

^10:2 Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,

^10:3 то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви, и го поставете на бащиния му престол и се бийте за дома на господаря си.

^10:4 Но те твърде много се уплашиха и казаха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?

^10:5 И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите пратиха да кажат на Иуй: Ние сме твои слуги. И ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да поставим никого цар; прави каквото ти се вижда за добро.

^10:6 Тогава им писа второ писмо, в което каза: Ако сте с мене и послушате моя глас, отнемете главите на синовете на господаря ви и утре по това време елате при мене в Езреел. (А царските синове, седемдесет на брой, бяха при градските големци, които ги възпитаваха.)

^10:7 И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, изклаха ги и седемдесетте и сложиха главите им в кошници, та му ги пратиха в Езреел.

^10:8 И един пратеник дойде да му извести: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Сложете ги на два купа при входа на портата да стоят до утре.

^10:9 И на сутринта излезе, застана и каза на целия народ: Вие сте невинни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?

^10:10 Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господнето слово, което Господ говори против Ахавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.

^10:11 И тъй, Иуй порази всички останали от Ахавовия дом в Езреел и всичките му големци, близките му и свещениците му, докато не му остави ни един жив.

^10:12 После стана, тръгна и дойде в Самария. И по пътя при овчарската стригачница

^10:13 Иуй срещна братята на Юдовия цар Охозия и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.

^10:14 И каза: Хванете ги живи. И хванаха ги живи, та ги изклаха при рова на стригачницата – четиридесет и двама човека: не остави ни един от тях.

^10:15 И като тръгна оттам, събра се с Йонадав, Рихавовия син, който идеше да го посрещне; и Иуй го поздрави и попита: Право ли е твоето сърце към мене, както е моето сърце към твоето? И Йонадав отговори: Право е. Ако е тъй – каза Иуй – дай ръката си; и той подаде ръката си. И Иуй го качи при себе си на колесницата, и каза:

^10:16 Ела с мене и виж ревността ми за Господа. И го качиха в колесницата му.

^10:17 И когато стигна в Самария, поразяваше всички останали от Ахав в Самария, докато го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.

^10:18 Тогава Иуй събра целия народ и им рече: Ахав малко е служил на Ваал; Иуй ще му служи много.

^10:19 Сега ми повикайте всички пророци на Ваал, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъства, защото имам да принеса голяма жертва на Ваал; никой, който отсъства, няма да остане жив. Но Иуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.

^10:20 И тъй, Иуй каза: Прогласете тържествен събор за Ваал. И те прогласиха.

^10:21 И Иуй прати по целия Израил, та дойдоха всички Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваал; и Вааловото капище се напълни от край до край.

^10:22 И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всички Ваалови служители. И той им извади одежди.

^10:23 Тогава Иуй и Йонадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма между вас някой от слугите на Еова, но да има само служители на Ваал.

^10:24 И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Иуй нареди отвън осемдесет мъже, на които каза: Който остави да избяга някой от тези мъже, които доведох в ръцете ви, животът му ще се вземе вместо неговия живот.

^10:25 И като свърши принасянето на всеизгарянието, Иуй каза на телохранителите и на пълководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и пълководците ги избиха с меч и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,

^10:26 извадиха кумирите на Вааловото капище и ги изгориха,

^10:27 строшиха идола на Ваал, съсипаха Вааловото капище и го направиха бунище, както е до днес.

^10:28 Така Иуй изтреби Ваал от Израил.

^10:29 Но Иуй не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил, тоест от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

^10:30 Тогава Господ рече на Иуй: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвърто поколение ще седят на Израилевия престол.

^10:31 Обаче Иуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа, Израилевия Бог; не остави греховете на Еровоам, който бе вкарал в грях Израил.

^10:32 В това време Господ почна да кастри Израил; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели –

^10:33 от Йордан на изток, цялата Галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците от Ароир при потока Арнон и Галаад, и Васан.

^10:34 А останалите дела на Иуй, всичко, каквото извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^10:35 И Иуй заспа с бащите си; и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари синът му Йоахаз.

^10:36 И времето, през което Иуй царува над Израил в Самария, бе двадесет и осем години.

^11:1 А Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът ѝ умря, стана и погуби целия царски род.

^11:2 Но Йосавета, дъщерята на цар Йорам, сестра на Охозия, взе Йоас, Охозиевия син, открадна го изсред царските синове, докато ги избиваха, и го скри от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не беше убит.

^11:3 И беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.

^11:4 На седмата година Йодай прати за стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом и после, като сключи договор с тях и ги закле в Господния дом, им показа царския син.

^11:5 И заповяда им: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате на служба в събота, нека пази стража при царския дом,

^11:6 една трета – при портата Сур и една трета – при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при дома, че да не влезе никой.

^11:7 А две части от вас, които напускат служба в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя.

^11:8 И да окръжите царя отвсякъде, всеки с оръжието си в ръка; и който влезе в редовете, да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.

^11:9 И тъй, стотниците извършиха всичко според заповедта на свещеник Йодай и взеха всеки мъжете си – онези, които щяха да постъпят на служба в събота и онези, които щяха да напуснат служба в събота – и дойдоха при свещеник Йодай.

^11:10 И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.

^11:11 И телохранителите, всеки с оръжието си в ръка, застанаха около царя – от десния ъгъл на дома до левия му ъгъл, край жертвеника и край дома.

^11:12 Тогава Йодай изведе царския син, положи на него короната и му връчи копие от завета; и направиха го цар и го помазаха; после изръкопляскаха и казаха: Да живее царят!

^11:13 А Готолия, като чу шума от телохранителите и от народа, дойде при народа в Господния дом.

^11:14 И гледа, и ето, царят стои при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбачите – при царя, а целият народ на страната се радва и свири с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! Заговор!

^11:15 И свещеник Йодай заповяда на стотниците, поставени над войската: Изведете я вън от редовете и убийте с меч всеки, който би я последвал; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.

^11:16 И така, хванаха я; и тя тръгна през конския вход към царската къща; и там беше убита.

^11:17 Тогава Йодай сключи завет между Господа, царя и народа, че ще бъдат Господен народ, а също и между царя и народа.

^11:18 И целият народ на страната влезе във Вааловото капище и го събори – жертвениците му и кумирите му изпотрошиха, а Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.

^11:19 Тогава взе стотниците, палачите, телохранителите и целия народ на страната; и изведоха царя от Господния дом, и дойдоха през портата на телохранителите в царския дом, и Йоас седна на царския престол.

^11:20 Така целият народ на страната се зарадва и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царския дом.

^11:21 Йоас беше на седем години, когато се възцари.

^12:1 В седмата година на Иуй се възцари Йоас и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

^12:2 И Йоас вършеше това, което бе право пред Господа, през цялото време, докато го наставляваше свещеник Йодай.

^12:3 Обаче високите места не бяха премахнати; народът още принасяше жертва и кадеше по високите места.

^12:4 А Йоас каза на свещениците: Всички пари от посветените неща, които се внасят в Господния дом, и парите от всеки, който преминава преброяването, и парите от всеки според оценката му, и всички пари, които би дошло някому в сърцето да принесе в Господния дом,

^12:5 свещениците нека вземат у себе си – всеки от познатия си – и нека поправят повредите в храма, където се намери повреда.

^12:6 Но понеже до двадесет и третата година на цар Йоас свещениците не бяха поправили повредите в храма,

^12:7 цар Йоас повика свещеник Йодай и другите свещеници, и им каза: Защо не поправихте повредите в храма? Сега не вземайте повече пари от познатите си, а ги давайте за повредите в храма.

^12:8 И свещениците склониха да не вземат повече пари от народа, но и да не бъдат отговорни за поправянето на повредите в храма.

^12:9 А свещеник Йодай взе едно ковчеже и като отвори дупка на капака му, сложи го при жертвеника отдясно на входа в Господния дом; и свещениците, които пазеха вратата, слагаха в него всички пари, които се внасяха в Господния дом.

^12:10 И когато виждаха, че има много пари в ковчежето, царският секретар и първосвещеникът отиваха и завързваха в торби намерените в Господния дом пари, като ги и брояха.

^12:11 И даваха преброените пари в ръцете на онези, които вършеха работата, които надзираваха Господния дом; а те ги даваха на дърводелците и строителите, които работеха в Господния дом,

^12:12 и на зидарите, и на каменоделците, и за купуване на дървен материал и дялани камъни за поправяне на повредите в Господния дом, и за всички разходи за поправката на храма.

^12:13 Но от парите, които се внасяха в Господния дом, не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, нито каквито и да било златни съдове или сребърни съдове;

^12:14 а ги даваха на работниците и поправяха с тях Господния дом.

^12:15 Освен това не търсеха сметка от онези, на които даваха парите, за да се разплащат с работниците, защото постъпваха честно.

^12:16 Обаче парите, принасяни за престъпление, и парите, принасяни за грях, не се внасяха в Господния дом; те бяха за свещениците.

^12:17 Тогава дойде сирийският цар Азаил, воюва против Гет и го превзе; и после Азаил обърна лицето си, за да нападне Ерусалим.

^12:18 Затова Юдовият цар Йоас взе всички посветени неща, които бащите му – Йосафат, Йорам и Охозия, Юдовите царе, бяха посветили, и посветените от него самия неща, и всичкото злато, което се намери в съкровищницата на Господния дом и на царския дом, та ги прати на сирийския цар Азаил; и той се оттегли от Ерусалим.

^12:19 А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^12:20 И слугите му се вдигнаха и като направиха заговор, убиха Йоас в дома Мило, по пътя надолу към Сила.

^12:21 Защото слугите му Йозахар, Симеатовият син, и Йозавад, Сомировият син, го поразиха, та умря; и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Амасия.

^13:1 В двадесет и третата година на Юдовия цар Йоас, Охозиевия син, над Израил в Самария се възцари Иуевият син Йоахаз и царува седемнадесет години.

^13:2 Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил; не ги остави.

^13:3 Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Венадад, Азаиловия син.

^13:4 Тогава Йоахаз се помоли на Господа; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израил – как сирийският цар го притесняваше.

^13:5 (И Господ даде избавител на Израил, така че израиляните се отърваха от ръката на сирийците и живееха в жилищата си, както преди,

^13:6 обаче не оставиха греховете на дома на Еровоам, който бе вкарал в грях Израил, а в тях ходеха; и ашерата още стоеше в Самария.)

^13:7 Защото сирийският цар не беше оставил на Йоахаз повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар ги беше погубил и ги беше направил като стъпкана пръст.

^13:8 А останалите дела на Йоахаз и всичко, което извърши, и юначествата му не са ли записани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^13:9 И Йоахаз заспа с бащите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари синът му Йоас.

^13:10 В тридесет и седмата година на Юдовия цар Йоас над Израил в Самария се възцари Йоас, Йоахазовият син, и царува шестнадесет години.

^13:11 Той върши зло пред Господа; не остави ни един от греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил, а в тях ходи.

^13:12 А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли записани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^13:13 И Йоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. И Йоас беше погребан в Самария с Израилевите царе.

^13:14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. Израилевият цар слезе при него и плака над него, казвайки: Татко мой! Татко мой! Колесница Израилева и конница негова!

^13:15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.

^13:16 Тогава Елисей рече на Израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И той сложи ръката си. Тогава Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:

^13:17 Отвори източния прозорец. И той го отвори. И каза Елисей: Стреляй. И той стреля. И Елисей рече: Стрелата на Господнето спасение! Да! Стрелата на избавлението от сирийците! Защото ще поразиш сирийците в Афек, докато ги довършиш.

^13:18 Каза още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на Израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти и престана,

^13:19 А Божият човек му се разсърди и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците, докато ги довършиш: а сега само три пъти ще поразиш сирийците.

^13:20 И Елисей умря, и го погребаха. А напролет моавски чети нахлуха в страната.

^13:21 И веднъж неколцина израиляни, като погребваха един човек, ето, видяха чета; и хвърлиха човека в гроба на Елисей. И щом досегна Елисеевите кости, човекът оживя и се изправи на краката си.

^13:22 И сирийският цар Азаил притесняваше Израил през всички дни на Йоахаз.

^13:23 Но Господ показа милост към тях, пожали ги и се погрижи за тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков; и не пожела да ги изтреби, нито ги отхвърли от присъствието Си;

^13:24 защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари синът му Венадад,

^13:25 Йоас, Йоахазовият син, си върна от ръката на Венадад, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел във война от ръката на баща му Йоахаз. Три пъти го порази Йоас и си върна Израилевите градове.

^14:1 Във втората година на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Йоас.

^14:2 Той беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Йоадана, от Ерусалим.

^14:3 Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давид; постъпваше точно като баща си Йоас.

^14:4 Обаче високите места не се премахнаха; народът принасяше жертви и кадеше по високите места.

^14:5 И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.

^14:6 Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Мойсеевия закон, където Господ бе заповядал: Бащите да не се умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя грях.

^14:7 Той изби десет хиляди души от едомците в Долината на солта и като превзе град Села с бой, го нарече Йоктеил, както се казва и до днес.

^14:8 Тогава Амасия прати вестители до Израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, Иуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице.

^14:9 А Израилевият цар Йоас прати до Юдовия цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: дай дъщеря си на сина ми за жена. Но минал един звяр, който бил в Ливан и стъпкал тръна.

^14:10 Ти наистина порази Едом и се надигна сърцето ти; радвай се на славата си и стой у дома си; защо да се заплиташ за своя вреда, че да паднеш, ти и Юда с тебе?

^14:11 Но Амасия не послуша. И така, Израилевият цар Йоас отиде, и се погледнаха един друг в лице – той и Юдовия цар Амасия, в Бет-Шемеш, който принадлежи на Юда.

^14:12 И Юда биде поразен пред Израил; и побягнаха всеки в шатъра си.

^14:13 И Израилевият цар Йоас хвана в Бет-Шемеш Юдовия цар Амасия, сина на Йоас, Охозиевия син; и дойде в Ерусалим, та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

^14:14 И като взе всичкото злато и сребро, и всички съдове, които се намериха в Господния дом и в съкровищницата на царския дом, също и заложници, се върна в Самария.

^14:15 (А останалите дела, които извърши Йоас, и юначествата му, и как воюва с Юдовия цар Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^14:16 И Йоас заспа с бащите си, и беше погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари синът му Еровоам.)

^14:17 А след смъртта на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.

^14:18 А останалите дела на Амасия не са ли записани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^14:19 И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахиш; но пратиха след него в Лахиш и го убиха там.

^14:20 И го докараха на коне; и беше погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.

^14:21 Тогава целият Юдов народ взе Азария, който бе шестнадесетгодишен и го направи цар вместо баща му Амасия.

^14:22 Той съгради Елат и го възвърна на Юда, след като баща му, царят, заспа с бащите си.

^14:23 В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, сина на Йоас, в Самария се възцари Еровоам, синът на Израилевия цар Йоас, и царува четиридесет и една години.

^14:24 Той върши зло пред Господа; не остави ни един от греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил.

^14:25 Той възстанови границата на Израил от прохода Хамат до морето в равнината, според словото, което Господ, Израилевият Бог, говори чрез слугата Си Йона, Амитаевия син, пророка от Гетефер.

^14:26 Защото Господ видя, че притеснението на Израил беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен, който да помогне на Израил.

^14:27 И Господ не пожела да изличи изпод небето името на Израил, но ги избави чрез ръката на Еровоам, Йоасовия син.

^14:28 А останалите дела на Еровоам и всичко, което извърши, и юначествата му, как воюва и как възвърна на Израил Дамаск и Хамат, които бяха подчинени на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^14:29 И Еровоам заспа с бащите си, Израилевите царе; и вместо него се възцари синът му Захария.

^15:1 В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоам, се възцари Азария, синът на Юдовия цар Амасия.

^15:2 Той беше шестнадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолиа, от Ерусалим.

^15:3 Той върши това, което бе право пред Господа, точно като баща си Амасия.

^15:4 Но високите места не се премахнаха; народът още принасяше жертви и кадеше по високите места.

^15:5 Но Господ порази царя, така че той остана прокажен до деня на смъртта си и живееше в отделна къща. А царският син Йотам бе домовладетелят и съдеше народа на страната.

^15:6 А останалите дела на Азария и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^15:7 И Азария заспа с бащите си, и го погребаха с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Йотам.

^15:8 В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария над Израил в Самария се възцари Захария, Еровоамовият син, и царува шест месеца.

^15:9 Той върши зло пред Господа, както правиха бащите му; не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил.

^15:10 А Салум, Явисовият син, направи заговор против него и го порази пред народа и го уби; и вместо него сам се възцари.

^15:11 А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

^15:12 Това беше изпълнение на словото, което Господ говори на Иуй: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвърто поколение. Така и стана.

^15:13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария и царува един месец в Самария.

^15:14 Защото Манаим, Гадиевият син, като излезе от Терса, дойде в Самария и като порази Салум, Явисовия син, в Самария и го уби, сам се възцари вместо него.

^15:15 А останалите дела на Салум и заговора, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

^15:16 Тогава Манаим, като тръгна от Терса, порази Тапса и всичко, което бе в нея и околностите ѝ. Порази я, понеже не му отвориха; и разпра всички бременни жени в нея.

^15:17 В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария се възцари над Израил Манаим, Гадиевият син, и царува десет години в Самария.

^15:18 Той върши зло пред Господа; през целия си живот не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил.

^15:19 Тогава асирийският цар Пул нападна земята; а Манаим даде на Пул хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.

^15:20 И Манаим насила събра среброто от Израил, от всички големи богаташи по петдесет сребърни сикли – за да го даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна и не остана там, в земята.

^15:21 А останалите дела на Манаим и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^15:22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Факия.

^15:23 В петдесетата година на Юдовия цар Азария над Израил в Самария се възцари Факия, Манаимовият син, и царува две години.

^15:24 Той върши зло пред Господа; не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил.

^15:25 И пълководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него и го порази в Самария, в царските покои, с Аргов и Арий, като беше взел със себе си и петдесет мъже от галаадците; и го уби, та сам се възцари вместо него.

^15:26 А останалите дела на Факия и всичко, което извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

^15:27 В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, над Израил в Самария се възцари Факей, Ромелиевият син, и царува двадесет години.

^15:28 Той върши зло пред Господа; не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил.

^15:29 В дните на Израилевия цар Факей дойде асирийският цар Теглат-Феласар и превзе Йон, Абел-Бет-Мааха, Янох, Кедеш, Хацор, Галаад и Галилея – цялата Нефталимова земя – и отведе жителите им пленници в Асирия.

^15:30 А Осия, синът на Ила, направи заговор против Факей, Ромелиевия син, и като го порази, го уби и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Йотам, Озиевия син.

^15:31 А останалите дела на Факей и всичко, което извърши, ето, написано е в Книгата на летописите на Израилевите царе.

^15:32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Йотам, синът на Юдовия цар Озия.

^15:33 Той беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садокова дъщеря.

^15:34 Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше точно като баща си Озия.

^15:35 Но високите места не се премахнаха; народът още принасяше жертви и кадеше по високите места. Той построи горната порта на Господния дом.

^15:36 А останалите дела на Йотам и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^15:37 В онова време Господ започна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факей, Ромелиевия син.

^15:38 А Йотам заспа с бащите си и беше погребан с бащите си в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ахаз.

^16:1 В седемнадесетата година на Факей, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, синът на Юдовия цар Йотам.

^16:2 Ахаз бе двадесетгодишен, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; и не върши това, което бе право пред Господа, своя Бог, като баща си Давид,

^16:3 но ходи в пътя на Израилевите царе и даже преведе сина си през огъня, според мерзостите на народите, които Господ бе изпъдил пред израиляните.

^16:4 Той принасяше жертви и кадеше по високите места и по върховете, и под всяко зелено дърво.

^16:5 Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват и обсадиха Ахаз, но не можаха да го надвият.

^16:6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия и изпъди юдеите от Елат; а сирийците дойдоха в Елат и заживяха там, където са и до днес.

^16:7 Затова Ахаз прати вестители до асирийския цар Теглат-Феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; ела да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се повдигнаха против мене.

^16:8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царската къща и ги прати в дар на асирийския цар.

^16:9 И асирийският цар го послуша, излезе срещу Дамаск и го превзе, и отведе жителите му в Кир, а Расин уби.

^16:10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-Феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образец на жертвеника и рисунка на него, точно според направата му.

^16:11 И свещеник Урия издигна жертвеник според образеца, който цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия, докато се върна цар Ахаз от Дамаск.

^16:12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника и направи принос върху него.

^16:13 И върху този жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.

^16:14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на храма, от мястото му между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна на новия жертвеник.

^16:15 И цар Ахаз заповяда на свещеник Урия: На великия жертвеник принасяй утринното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето, принасяно от целия народ на страната и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи на мене, за да се допитвам до Господа.

^16:16 И свещеник Урия стори така, точно както му заповяда цар Ахаз.

^16:17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията и вдигна от тях умивалницата; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го сложи на каменен под.

^16:18 И махна покрития вход за съботата, който бяха построили в храма, а външния царски вход премести в Господния дом поради асирийския цар.

^16:19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^16:20 И Ахаз заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Езекия.

^17:1 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, синът на Ила, и царува девет години.

^17:2 Той върши зло пред Господа, обаче не както Израилевите царе, които бяха преди него.

^17:3 Против него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана васал и плащаше данък.

^17:4 А след време асирийският цар откри, че Осия е изменник, защото той бе пратил вестители до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

^17:5 И асирийският цар нахлу в цялата земя и като отиде към Самария, обсажда я три години.

^17:6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе израиляните в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Гозан, при река Авор, и в мидийските градове.

^17:7 А това стана, защото израиляните бяха съгрешили на Господа, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя изпод ръката на египетския цар, Фараон, като бяха почитали други богове,

^17:8 и бяха ходили според наредбите на народите, които Господ изпъди пред израиляните, и според наредбите, които Израилевите царе узакониха.

^17:9 И израиляните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа, техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове – от наблюдателна кула до укрепен град.

^17:10 Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

^17:11 и по всички високи места бяха кадили тамян, както народите, които Господ бе изпъдил пред тях. Бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

^17:12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това.

^17:13 Но пак чрез всички пророци и всички гледачи Господ беше предупреждавал Израил и Юда: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите повеления според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците.

^17:14 При все това те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха в Господа, своя Бог.

^17:15 Бяха отхвърляли постановленията Му и завета, който бе сключил с бащите им, и предупрежденията, с които ги бе предупреждавал. Бяха последвали суетните идоли и самите те бяха станали суетни, и бяха последвали околните народи, макар че Господ им беше заповядал да не правят като тях.

^17:16 Оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две лети телета, направиха и ашери и се кланяха на цялото небесно множество, и служеха на Ваал.

^17:17 Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня, чародействаха и гадаеха, и продаваха себе си да вършат зло пред Господа, и Го разгневяваха.

^17:18 Затова Господ се разгневи много против израиляните и ги отхвърли от лицето Си; остави само едно Юдово племе.

^17:19 Но и Юда не беше опазил заповедите на Господа, своя Бог, а спазваше обичаите, които Израил беше узаконил.

^17:20 И така, Господ отхвърли целия Израилев род, унижи израиляните и ги предаваше в ръката на грабители, докато ги отхвърли от лицето Си.

^17:21 Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; и Еровоам откъсна израиляните да не следват Господа и ги подтикна да извършат голям грях.

^17:22 И израиляните бяха ходили във всички грехове, които Еровоам извърши; не ги оставяха,

^17:23 докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес.

^17:24 Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Хамат и от Сефарваим и ги засели в самарийските градове вместо израиляните; и те завладяха Самария и се населиха в градовете ѝ.

^17:25 А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които разкъсаха някои от тях.

^17:26 По тази причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят наредбите на местния Бог; затова Той прати лъвове сред тях и ето, разкъсват ги, понеже не знаят наредбите на местния Бог.

^17:27 Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихте оттам; и нека идат пак и се заселят там, и свещеникът нека ги научи на наредбите на местния Бог.

^17:28 И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги поучаваше как да се боят от Господа.

^17:29 Обаче всеки народ постави свои богове в градовете, където живееха и ги сложи в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

^17:30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, хаматските мъже поставиха Асима,

^17:31 авците поставиха Ниваз и Тартак, а сефарваимците горяха децата си на огън в жертва за сефарваимските богове Адрамелех и Анамелех.

^17:32 Така те се бояха от Господа, но си поставяха свещеници за високите места измежду своите си, които служеха за тях в капищата по високите места.

^17:33 Бояха се от Господа, но служеха и на своите си богове според обичая на народите, от които бяха излезли.

^17:34 И до днес упорито следват предишните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват според повеленията и наредбите, закона и заповедите, които Господ даде на потомците на Яков, когото нарече Израил,

^17:35 с които Господ бе сключил завет и им бе заповядал: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертви;

^17:36 но Господа, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертви.

^17:37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, наредбите, закона и заповедите, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите.

^17:38 И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове.

^17:39 Но от Господа, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

^17:40 Те обаче не послушаха, но постъпваха според предишните си обичаи.

^17:41 И така, тези народи се бояха от Господа, но служеха и на своите идоли; а и чадата им, и внуците им постъпват до ден днешен, както постъпваха бащите им.

^18:1 В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, синът на Юдовия цар Ахаз.

^18:2 Той беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

^18:3 Той върши това, което бе право пред Господа, точно като баща си Давид:

^18:4 събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и счупи медната змия, която Мойсей беше направил, защото по онова време израиляните още ѝ кадяха; и я нарече Нехущан.

^18:5 На Господа, Израилевия Бог, се уповаваше. Нямаше подобен на него между всички Юдови царе – нито преди него, нито след него;

^18:6 защото се прилепи към Господа, не се откъсна от Него и опази заповедите, които Господ бе дал на Мойсей.

^18:7 И Господ беше с него; където и да отидеше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му беше повече васал.

^18:8 Той порази филистимците до Газа и околностите ѝ – от наблюдателна кула до укрепен град.

^18:9 А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар излезе против Самария, обсади я

^18:10 и след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария беше превзета.

^18:11 И асирийският цар отведе израиляните в плен в Асирия и ги настани в Ала, в Гозан при река Авор, и в мидийските градове;

^18:12 защото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, но престъпиха завета Му – всичко, което бе заповядал Господният слуга Мойсей – нито послушаха, нито го извършиха.

^18:13 А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахериб излезе против всички укрепени Юдови градове и ги превзе.

^18:14 Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахиш да кажат: Съгреших; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще платя. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

^18:15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царския дом.

^18:16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

^18:17 Но асирийският цар прати от Лахиш Тартан, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те тръгнаха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

^18:18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиахим, Хелкиевият син, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син.

^18:19 Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш?

^18:20 Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш, че си въстанал против мене?

^18:21 Виж, ти се надяваш на тояга, на онази пречупена тръстика, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, Фараон, за всички, които се надяват на него.

^18:22 Но ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте?

^18:23 Сега спогоди се с господаря ми, асирийския цар, а аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

^18:24 Как ще отблъснеш ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и за конници!

^18:25 Без волята на Господа ли дойдох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Иди против тази земя и я съсипи.

^18:26 Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуе народът, който е на стената.

^18:27 Но Рапсак им рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?

^18:28 Тогава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

^18:29 Така казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката му.

^18:30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ви избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

^18:31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

^18:32 докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя, изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя, земя, изобилстваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато ви убеждава, като казва: Господ ще ни избави.

^18:33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар.

^18:34 Къде са боговете на Хамат и Арфад? Къде са боговете на Сефарваим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

^18:35 Кой измежду всички богове на разните страни е избавил земята си от моята ръка, че да избави Еова Ерусалим от ръката ми?

^18:36 А народът мълчеше и не му отговори ни дума; защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.

^18:37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.

^19:1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

^19:2 И прати управителя на двореца Елиаким, писаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

^19:3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

^19:4 Може би Господ, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за останалите, които са оцелели.

^19:5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.

^19:6 И Исая им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

^19:7 Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе известие, ще се върне в своята земя; и ще направя да падне от меч в своята земя.

^19:8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюва против Ливна; защото бе чул, че е заминал от Лахиш.

^19:9 И царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирака: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланници до Езекия, казвайки:

^19:10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия: да речете: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

^19:11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

^19:12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха – Гозан, Харан, Ресеф и еденците, които бяха в Таласар?

^19:13 Къде са хаматският цар, арфадският цар и царят на град Сефарваим, на Ена и на Ава?

^19:14 А когато взе писмото от ръката на посланниците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

^19:15 И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

^19:16 Наклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахериб изпрати тогова да похули живия Бог.

^19:17 Наистина, Господи, асирийските царе съсипаха народите и земите им;

^19:18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце – дървета и камъни; затова ги погубиха.

^19:19 И сега Господи, Боже наш, отърви ни, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

^19:20 Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахериб.

^19:21 Ето словото, което Господ изговори против него: Презря те, присмя ти се, девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава Ерусалимската дъщеря.

^19:22 Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си надигнал глас, и си вдигнал високо глава? Против Святия Израилев!

^19:23 Господа си обидил ти чрез посланниците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си се възкачих върху високите планини, по склоновете на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му кипариси; и ще вляза в най-крайните му предели, и най-хубавите му гори.

^19:24 Аз изкопах и пих чужди води; и със стъпалото на нозете си пресуших всички реки на Египет.

^19:25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, от древни времена съм го начертал? А сега го изпълних, така че ти да обръщаш укрепени градове в куп развалини.

^19:26 Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив и жито препърлено, преди да стане стебло.

^19:27 Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и яростта ти против Мене.

^19:28 Понеже яростта ти против Мене и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти, и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

^19:29 И това ще ти бъде знамението, Езекия: Тази година ще ядете това, което е саморасло; втората година това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

^19:30 И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

^19:31 Защото от Ерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното – от планината Сион. Ревността на Господа на силите ще извърши това.

^19:32 Затова така казва Господ за асирийския цар; Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.

^19:33 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне, и в този град няма да влезе, казва Господ;

^19:34 защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

^19:35 И в същата нощ Ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хората на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

^19:36 И тъй, асирийският цар Сенахериб си тръгна, отиде, върна се и живееше в Ниневия.

^19:37 И като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есархадон.

^20:1 В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

^20:2 Тогава царят обърна лицето си към стената и се помоли на Господа, казвайки:

^20:3 Спомни си, Господи, как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

^20:4 А преди да беше стигнал Исая досред града, Господнето слово дойде към него:

^20:5 Върни се и кажи на вожда на Моя народ Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще те изцеля; след три дни ще отидеш в Господния дом.

^20:6 Ще прибавя към живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар; и ще защитя този град заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

^20:7 Тогава Исая каза: Вземете смачкани смокини. И взеха, та ги сложиха на цирея; и царят оздравя.

^20:8 А Езекия беше питал Исая: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели и че след три дни ще отида в Господния дом?

^20:9 И Исая беше отговорил: Ето какво ще ти бъде знамение от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: Избери – да напредне ли сянката десет стъпки или да се върне назад десет стъпки?

^20:10 И Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпки; не, но нека се върне сянката десет стъпки назад.

^20:11 И пророк Исая извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпки назад, по които беше слязла върху слънчевия часовник на Ахаз.

^20:12 В онова време вавилонският цар Веродах-Валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия се бил разболял.

^20:13 И Езекия изслуша пратениците, и им показа целия дом със скъпоценните си вещи – среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше сред съкровищата му, в дома му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

^20:14 Тогава дойде пророк Исая при цар Езекия и го попита: Какво казаха тези човеци? И откъде дойдоха при тебе? И Езекия отговори: От далечна земя идат, от Вавилон.

^20:15 Тогава попита: Какво видяха в дома ти? И Езекия отговори: Видяха всичко, каквото има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

^20:16 Тогава Исая каза на Езекия: Слушай Господнето слово:

^20:17 Ето, идат дни, когато всичко, което е в къщата ти и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

^20:18 И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар.

^20:19 Тогава Езекия каза на Исая: Добро е Господнето слово, което ти изрече. Защото си помисли: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и сигурност?

^20:20 А останалите дела на Езекия и всичките му юначества, и как направи водоема и водопровода, та доведе вода в града, не са ли записани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^20:21 И Езекия заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Манасия.

^21:1 Манасия бе дванадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му бе Ефсива.

^21:2 Той върши зло пред Господа според мерзостите на народите, които Господ бе изпъдил пред израиляните.

^21:3 Отново построи високите места, които баща му Езекия бе съборил, издигна жертвеници на Ваал и направи ашера, както беше сторил Израилевият цар Ахав, и се кланяше на цялото небесно множество и му служеше.

^21:4 Издигна жертвеници и в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще настаня името Си.

^21:5 Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.

^21:6 И преведе сина си през огъня, и упражняваше предвещания и употребяваше гадания, и се занимаваше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши голямо зло пред Господа и Го разгневи.

^21:7 И ваяния идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който Господ бе казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всички Израилеви племена, ще настаня името Си довека;

^21:8 и няма вече да оставя нозете на Израил да блуждаят вън от земята, която дадох на бащите им, само ако внимават да вършат всичко, което съм им заповядал, според целия закон, който слугата Ми Мойсей им даде.

^21:9 Но не послушаха; а Манасия ги подмами да постъпват по-лошо от народите, които Господ бе погубил пред израиляните.

^21:10 Тогава Господ говори чрез слугите Си, пророците, казвайки:

^21:11 Понеже Юдовият цар, Манасия стори тези мерзости и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си вкара в грях и Юда,

^21:12 затова така казва Господ, Израилевият Бог: Ето, Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.

^21:13 И ще простра върху Ерусалим същата мерилна връв, която прострях върху Самария, и същия отвес, който прострях върху Ахавовия дом; и ще избърша Ерусалим, както избърсва някой блюдо и, като го избърше, обръща го наопаки.

^21:14 И ще отхвърля останалите от наследството Си, и ще ги предам в ръката на неприятелите им; и те ще бъдат разграбени и пленявани от всичките си неприятели,

^21:15 защото вършеха зло пред Мене и Ме разгневяваха от деня, когато бащите им излязоха от Египет до днес.

^21:16 При това, освен греха, с който вкара в грях Юда, като върши зло пред Господа, Манасия проля и твърде много невинна кръв, докато напълни Ерусалим от единия край до другия.

^21:17 А останалите дела на Манасия и всичко, което извърши, и грехът, който стори, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^21:18 И Манасия заспа с бащите си, и беше погребан в градината на своя дом, в градината на Оза; и вместо него се възцари синът му Амон.

^21:19 Амон бе двадесет и двегодишен, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим; а името на майка му бе Месулемета, дъщера на Арус от Йотва.

^21:20 Той върши зло пред Господа, като баща си Манасия.

^21:21 Ходи в пътя, в който ходи баща му, и служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се покланяше.

^21:22 И остави Господа, Бога на бащите си, и не ходи в Господния път.

^21:23 А слугите на Амон направиха заговор против него и убиха царя в дома му.

^21:24 Обаче народът на страната изби всички, които бяха направили заговор против цар Амон; и народът на страната направи сина му Йосия цар вместо него.

^21:25 А останалите дела, които извърши Амон, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^21:26 И го погребаха в гроба му в градината на Оза; и вместо него се възцари синът му Йосия.

^22:1 Йосия бе осемгодишен, когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една години; а името на майка му бе Йедида, дъщеря на Адая от Васкат.

^22:2 Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътя на баща си Давид, без да се отклони ни надясно, ни наляво.

^22:3 И в осемнадесетата година на цар Йосия, царят прати в Господния дом писаря Сафан, сина на Азалия, Месуламовия син, и му каза:

^22:4 Иди при първосвещеника Хелкия и му кажи да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от народа,

^22:5 и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят повредите на дома –

^22:6 на дърводелците, на строителите и на зидарите – за да купят дървен материал и дялани камъни, и да поправят дома.

^22:7 Обаче не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.

^22:8 Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафан, който я прочете.

^22:9 И писарят Сафан отиде при царя и доложи на царя: Слугите ти харчат парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.

^22:10 И писарят Сафан съобщи на царя: Свещеникът Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

^22:11 И царят, като чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.

^22:12 Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Ахвор, Михеевия син, на писаря Сафан и на царския слуга Асая:

^22:13 Идете, допитайте се до Господа за мене, за народа и за цял Юда относно думите на тази книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не са слушали думите на тази книга, за да постъпват според писаното за нас.

^22:14 И така, свещеникът Хелкия, Ахикам, Ахвор, Сафан и Асая отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, сина на Тиква, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.

^22:15 И тя им рече: Така казва Господ, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил при мене,

^22:16 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, според всичко, което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.

^22:17 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място и няма да угасне.

^22:18 А на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израилевият Бог, относно думите, които си чул:

^22:19 Понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си, и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

^22:20 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.

^23:1 Тогава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

^23:2 И царят отиде в Господния дом, и с него – всички Юдови мъже и всички ерусалимски жители – свещеници, пророци и всички люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всички думи от Книгата на завета, която се намери в Господния дом.

^23:3 И царят застана до стълба, и сключи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълняват думите на този завет, които са написани в тази книга. И целият народ потвърди завета.

^23:4 Тогава царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят от Господния храм всички вещи, направени за Ваал, за ашерата и за цялото небесно множество; и ги изгори вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

^23:5 И премахна идолопоклоническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.

^23:6 Изнесе ашерата от Господния дом вън от Ерусалим, на потока Кедрон, и като я изгори при потока Кедрон, стри я на прах и хвърли праха ѝ по общонародните гробища.

^23:7 Събори и къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, където жените тъчаха завеси за ашерата.

^23:8 И доведе всички свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, където тези свещеници бяха кадили – от Гева до Вирсавее; и събори високите места при портите – при входа на портата на градоначалника Исус отляво на градската порта.

^23:9 Но жреците от високите места не отиваха да служат при Господния олтар в Ерусалим, а ядяха безквасни хлябове сред братята си.

^23:10 Царят оскверни и Тофет, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да прекарва сина си или дъщеря си през огъня в жертва на Молох.

^23:11 И премахна конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натан-Мелех, което бе в храмовите предели, и изгори с огън колесниците на слънцето.

^23:12 Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двата двора на Господния дом, и като ги срина оттам, хвърли праха им в потока Кедрон.

^23:13 Царят оскверни и високите места пред Ерусалим отдясно на Хълма на разврата, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта – мерзостта на сидонците, и за Хемош – мерзостта на моавците, и за Мелхом – мерзостта на амонците.

^23:14 И строши статуите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

^23:15 При това, царят събори жертвеника, който беше във Ветил, и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който бе вкарал в грях Израил, да! Онзи жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах и изгори ашерата.

^23:16 И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там на хълма, Йосия прати да вземат костите от гробовете, изгори ги на жертвеника и го оскверни, според Господнето слово, прогласено от Божия човек, който прогласи тези неща.

^23:17 Тогава попита: Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му отговориха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда и прогласи тези дела, които ти извърши против Ветилския жертвеник.

^23:18 Тогава царят каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така, оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

^23:19 Йосия премахна и всички капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили, та бяха разгневили Господа, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.

^23:20 И като изкла на жертвениците всички жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим.

^23:21 След това царят заповяда на целия народ: Направете пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.

^23:22 Защото от времето на съдиите, които съдеха Израил, и по времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не бе извършвана такава пасха на Господа,

^23:23 каквато се извърши в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Йосия.

^23:24 При това Йосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всички мерзости, които се виждаха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния дом.

^23:25 Преди него не е имало подобен на него цар, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, според целия Мойсеев закон; и след него не се издигна подобен на него.

^23:26 При все това Господ не отвърна яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юда поради всички предизвикателства, с които Манасия го беше разгневил.

^23:27 И рече Господ: Ще отхвърля и Юда от лицето Си, както отхвърлих Израил; ще отхвърля и този град Ерусалим, който избрах, и дома, за който рекох: Името Ми ще бъде там.

^23:28 А останалите дела на Йосия и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^23:29 В неговите дни египетският цар, Фараон Нехао излезе против асирийския цар при река Ефрат. Затова цар Йосия излезе против него; а той, като го видя, го уби в Магедон.

^23:30 И слугите му го откараха мъртъв в колесница от Магедон и го докараха в Ерусалим, където го погребаха в неговия гроб. А народът на страната взе Йоахаз, Йосиевия син, и като го помаза, направи го цар вместо баща му.

^23:31 Йоахаз бе двадесет и тригодишен, когато се възцари и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

^23:32 Той върши зло пред Господа, като бащите си.

^23:33 А Фараон Нехао го затвори в Ривла, в земята Хамат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята дан от сто таланта сребро и един талант злато.

^23:34 И Фараон Нехао постави Елиаким, Йосиевия син, цар вместо баща му Йосия, като промени името му на Йоаким, а Йоахаз отпрати; и той дойде в Египет и там умря.

^23:35 А Йоаким даде на Фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според Фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от народа на страната – от всекиго според състоянието му, за да го даде на Фараон Нехао.

^23:36 Йоаким бе двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федая от Рума.

^23:37 Той върши зло пред Господа точно както бащите си.

^24:1 В неговите дни вавилонският цар Навуходоносор завладя земята; и Йоаким му стана подчинен за три години, но после се отметна и въстана против него.

^24:2 И Господ прати против него халдейските чети, сирийските чети, моавските чети и четите на амонците и ги прати против Юда, за да го съкрушат, според словото, което Господ бе говорил чрез слугите Си, пророците.

^24:3 Наистина по заповед от Господа стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето Си поради греховете на Манасия, поради всичко, което бе извършил,

^24:4 а още поради невинната кръв, която бе пролял, като напълни Ерусалим с невинна кръв, така че Господ отказа да му прости.

^24:5 А останалите дела на Йоаким и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^24:6 И Йоаким заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Йоахин.

^24:7 И египетският цар не излезе вече от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което принадлежеше на египетския цар – от египетската река до река Ефрат.

^24:8 Йоахин беше осемнадесетгодишен, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му бе Нехуща, дъщеря на Елнатан от Ерусалим.

^24:9 Той върши зло пред Господа, точно като баща си.

^24:10 В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносор настъпиха против Ерусалим и обсадиха града.

^24:11 И докато слугите му го обсаждаха, вавилонският цар Навуходоносор дойде до града;

^24:12 и Юдовият цар Йоахин се предаде на вавилонския цар – той, майка му, слугите му, началниците му и скопците му; и вавилонският цар го плени в осмата година на царуването си.

^24:13 И той отнесе оттам всички съкровища на Господния дом и съкровищата на царския дом, и съсече всички златни вещи в Господния храм, които Израилевият цар Соломон беше направил, както Господ беше казал.

^24:14 И пресели цял Ерусалим, всички първенци и всички юначни мъже – десет хиляди пленници – и всички дърводелци и ковачи; остана само по-сиромашката част от народа на страната.

^24:15 Отведе Йоахин във Вавилон; и отведе в плен от Ерусалим във Вавилон царската майка, царските жени, скопците на царя и първенците на страната.

^24:16 Всичките юначни мъже – седем хиляди души, и дърводелците и ковачите – хиляда души, всичките храбри войници – тях вавилонският цар заведе пленници във Вавилон.

^24:17 И вавилонският цар постави чичо му Матания за цар вместо него, като промени името му на Седекия.

^24:18 Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

^24:19 Той върши зло пред Господа, точно както Йоаким.

^24:20 Поради гнева на Господа се случи всичко това на Ерусалим и Юда, докато накрая Той ги отхвърли от лицето Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.

^25:1 И тъй, в деветата година от царуването на Седекия, в десетия месец на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор настъпи – той и цялата му войска – против Ерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

^25:2 и обсаждаха града до единадесетата година на цар Седекия.

^25:3 А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй че нямаше хляб за народа да яде,

^25:4 отвори се пролом в градската стена, поради което всички военни мъже побягнаха през портата, която е между двете стени при царската градина, (а халдейците бяха близо около града,) и царят тръгна по пътя за полето.

^25:5 А халдейската войска преследва царя и го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

^25:6 И хванаха царя, та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, а именно:

^25:7 заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия и като го вързаха в окови, го заведоха във Вавилон.

^25:8 А в петия месец на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

^25:9 и изгори Господния дом и царския дворец; и всички къщи в Ерусалим, всяка голяма къща изгори с огън.

^25:10 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

^25:11 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които бяха отишли при вавилонския цар, както и останалото множество.

^25:12 Обаче началникът на телохранителите остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

^25:13 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията, и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците изпотрошиха и пренесоха медта им във Вавилон;

^25:14 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата.

^25:15 Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете; каквото беше златно – като злато – и каквото сребърно – като сребро.

^25:16 Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тези вещи превишаваше всякакво тегло;

^25:17 височината на единия стълб беше осемнадесет лакти; и меден капител имаше върху него, чиято височина бе три лакти; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха мерките и на втория стълб с мрежата.

^25:18 Началникът на телохранителите плени и първосвещеника Серая, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

^25:19 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника писаря, който събираше войски от народа на страната, и шестдесет мъже от народа на страната, които се намериха в града;

^25:20 и като ги плени, началникът на телохранителите Навузарадан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

^25:21 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла; в земята Хамат. Така Юда беше откаран в плен от земята си.

^25:22 А колкото до народа, който остана в Юдовата земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикам, Сафановия син.

^25:23 И като чуха всички военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, а именно: Исмаил, синът на Натания, Йонан, синът на Кария, Серая синът на нетофатеца Танумет, Язания, синът на един маахатец – те и войниците им.

^25:24 И Годолия се закле пред тях и пред мъжете им, като им каза: Не се бойте да бъдете слуги на халдейците; заселете се в земята, работете на вавилонския цар и ще ви бъде добре.

^25:25 Но в седмия месец Исмаил, синът на Натания, Елисамовия син от царския род, дойде заедно с десетина мъже и поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите, и халдейците, които бяха с него в Масфа.

^25:26 Тогава целият народ – от малък до голям и военачалниците, стана и отиде в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

^25:27 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах в годината на възцаряването си, освободи от тъмницата Юдовия цар Йоахин;

^25:28 и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

^25:29 и промени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.

^25:30 А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.