Sudii

^1:1 След смъртта на Исус израиляните се допитаха до Господа: Кой пръв ще тръгне да воюва за нас против ханаанците?

^1:2 И Господ каза: Юда ще тръгне, ето, предадох земята в ръката му.

^1:3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с нас в определената ни земя, за да воюваме против ханаанците; и аз ще дойда с тебе в твоята земя. И Симеон отиде с него.

^1:4 И Юда тръгна, и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и от тях в Безек бяха повалени десет хиляди мъже.

^1:5 И намериха Адони-Безек в Безек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

^1:6 А Адони-Безек побягна; но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете му и на краката му.

^1:7 И рече Адони-Безек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на краката са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде Бог. И го закараха в Ерусалим, където и умря.

^1:8 И юдеите воюваха против Ерусалим и като го завладяха, поразиха го с меч и предадоха града на огън.

^1:9 След това юдеите се спуснаха да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата земя, в Южната земя и в низините.

^1:10 Юдеите отидоха и против ханаанците, които живееха в Хеброн (а по-рано името на Хеброн беше Кириат-Арба), убиха Шешай, Ахиман и Талмай;

^1:11 и оттам отидоха против жителите на Девир (а по-рано името на Девир беше Кириат-Сефер).

^1:12 И рече Халев: Който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

^1:13 И превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

^1:14 И като отиваше тя при Готониил, той я подучи да поиска от баща си нива; и тъй, като слезе от осела, Халев ѝ рече: Какво искаш?

^1:15 А тя му каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.

^1:16 И потомците на кенееца, Мойсеевия тъст, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха, и се заселиха сред народа.

^1:17 Тогава Юда тръгна с брат си Симеон и порази ханаанците, които живееха в Цефат; и обрекоха града на изтребление; затова градът се нарече Хорма.

^1:18 Юда завладя и Газа с околностите ѝ, и Ашкелон с околностите му, и Екрон с околностите му.

^1:19 И Господ беше с Юда. И той изгони жителите на хълмистата земя, но не можа да изгони жителите на долината, защото имаха железни колесници.

^1:20 И както беше казал Мойсей, дадоха Хеброн на Халев, и той изгони оттам тримата Енакови синове.

^1:21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес.

^1:22 Също и Йосифовият дом, и той тръгна против Ветил; и Господ беше с него.

^1:23 И Йосифовият дом прати да огледат Ветил (а по-рано името на града беше Луз).

^1:24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще ти окажем милост.

^1:25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с меч, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

^1:26 И човекът отиде в Хетската земя, където и съгради град, и го нарече Луз, каквото е името му и до днес.

^1:27 И Манасия не изгони жителите на Бет-Шан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Иблеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

^1:28 А Израил, когато стана силен, принуди ханаанците да му работят, без да ги изгони съвсем.

^1:29 И Ефрем не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер между тях.

^1:30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд.

^1:31 Нито Асир изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Рехов;

^1:32 но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

^1:33 И Нефталим не изгони жителите на Бет-Шемеш, нито жителите на Бет-Анат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Бет-Шемеш и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.

^1:34 Аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата земя, защото не им позволяваха да слизат в долината;

^1:35 и аморейците настояваха да живеят в планината Херес, в Аялон и в Шаалбим. Но когато ръката на Йосифовия дом ги надви, те също бяха подложени на принудителен труд.

^1:36 А границата на аморейците беше от възвишението Акрабим, от скалата и нагоре.

^2:1 И Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим, и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви, като казах: Няма да наруша завета Си с вас довека.

^2:2 Вие да не сключите договор с жителите на тази земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

^2:3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще се намерят между ребрата ви и боговете им ще ви бъдат примка.

^2:4 И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас.

^2:5 Затова нарекоха онова място Бохим; и там принесоха жертва на Господа.

^2:6 И когато Исус разпусна израиляните, те отидоха всеки в наследството си, за да притежава земята.

^2:7 И народът служи на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус и които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израил.

^2:8 И Господният служител Исус, Навиевият син, умря на възраст сто и десет години.

^2:9 И го погребаха в предела на наследството му в Тимнат-Херес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гааш.

^2:10 Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не познаваше Господа, нито делото, което беше извършил за Израил.

^2:11 И израиляните сториха зло пред Господа, като се поклониха на Вааловците,

^2:12 и оставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, та последваха други богове – от боговете на племената, които бяха около тях и като им се поклониха, разгневиха Господа.

^2:13 Те оставиха Господа и служиха на Ваал и Астарта.

^2:14 И гневът на Господа пламна против Израил, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги грабиха; и предаде ги в ръката на околните им врагове, така че вече не можеха да устоят пред враговете си.

^2:15 Където и да излизаха, Господнята ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил и както Господ им се беше клел; и те изпадаха в голямо притеснение.

^2:16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

^2:17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, който следваха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не правеха така.

^2:18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше поради въздишките им от онези, които ги угнетяваха и притесняваха.

^2:19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове и им служеха, и им се кланяха; не преставаха злите си дела и упорстваха в пътя си.

^2:20 От това гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми,

^2:21 то и Аз няма да гоня вече пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

^2:22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пази Господния път и ще върви по него, както го пазеха бащите му, или не.

^2:23 И тъй, Господ остави тези народи, без да ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Исус.

^3:1 А ето народите, които Гос-под остави, за да изпита чрез тях онези израиляни, които не знаеха всички ханаански боеве;

^3:2 само за да знаят и да се научат на бой поне поколенията израиляни, които по-напред не са знаели:

^3:3 петте началници на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планина Баал-Хермон до прохода на Хамат.

^3:4 Те послужиха, за да бъдат изпитани израиляните, за да се узнае ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Мойсей.

^3:5 Така израиляните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

^3:6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

^3:7 И израиляните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа, своя Бог, и служеха на Вааловците и на Ашерите.

^3:8 Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Кушан-Ришатаим; и израиляните бяха подчинени на Кушан-Ришатаим осем години.

^3:9 А когато израиляните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израиляните, който ги спаси – Готониил, сина на Кенез, по-малкия брат на Халев.

^3:10 Дух Господен дойде върху него и той стана съдия на Израил. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Кушан-Ришатаим; и ръката му надви Кушан-Ришатаим.

^3:11 Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря.

^3:12 Пак сториха израиляните зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израил, защото стори зло пред Господа.

^3:13 Той събра при себе си амонците и амаликчаните и отиде, та порази Израил и завладя Града на палмите.

^3:14 И израиляните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

^3:15 А когато израиляните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител – Ехуд, сина на вениаминеца Гера, който беше левичар. Чрез него израиляните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

^3:16 но Ехуд си направи меч двуостър, дълъг един лакът, и го опаса под горната си дреха на дясното си бедро.

^3:17 И той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде дебел.

^3:18 И когато Ехуд поднесе подаръка и отпрати мъжете, които носеха даровете,

^3:19 той се върна от пограничните камъни, които са при Галгал и каза: Имам тайно слово за тебе, царю. А царят му рече: Мълчи. И излязоха всички, които стояха при него.

^3:20 Тогава Ехуд дойде при него – той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Ехуд: Имам слово от Бога за теб. Тогава царят стана от стола си,

^3:21 а Ехуд простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

^3:22 толкова, че и дръжката влезе след острието; и тлъстината обхвана острието така, че той не можеше да изтръгне меча от корема му, който и излезе отзад.

^3:23 Тогава Ехуд излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.

^3:24 А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая е заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е в лятната стая.

^3:25 И чакаха, докато ги хвана срам, но той не отваряше вратата на стаята, затова взеха ключ и отвориха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.

^3:26 А докато те се бавеха, Ехуд избяга. И премина пограничните камъни и се спаси в Сеира.

^3:27 И когато пристигна там, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израиляните слязоха с него от хълмистата земя, и той беше начело.

^3:28 И рече им: Вървете след мене, защото Господ предаде враговете ви моавците в ръката ви. И те слязоха след него, и като превзеха бродовете на Йордан към Моав, не оставиха да премине ни един човек.

^3:29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.

^3:30 Така в онова време Моав се покори под ръката на Израил. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

^3:31 След Ехуд дойде Шамгар, Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израил.

^4:1 И след смъртта на Ехуд из-раиляните пак сториха зло пред Господа.

^4:2 Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Ябин, който царуваше в Хацор, на чиито войски началник беше Сисера, който живееше в Аросет езически.

^4:3 И израиляните извикаха към Господа; защото Ябин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израиляните двадесет години.

^4:4 В онова време пророчица Девора, Лапидотова жена, съдеше Израил.

^4:5 Тя живееше под Деворината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израиляните идваха при нея за съд.

^4:6 И тя прати да повикат Барак, Абиноамовия син, от Нефталимовия Кедеш и му рече: Не заповяда ли Господ, Израилевият Бог, като каза: Иди, оттегли се в планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

^4:7 и Аз ще прекарам при тебе, при река Кишон, Сисера, началника на Ябиновата войска, с колесниците му и войската му, и ще го предам в ръката ти?

^4:8 А Барак ѝ каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

^4:9 А тя каза: Ще дойда с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисера. И тъй, Девора стана и отиде с Барак в Кедеш.

^4:10 И Барак свика Завулон и Нефталим в Кедеш; и вървяха след него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

^4:11 А кенеецът Хебер, от потомците на Мойсеевия тъст Хобаб, се беше отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Цаанаим, който е близо до Кедеш.

^4:12 И известиха на Сисера, че Барак, Абиноамовият син, се изкачил на планината Тавор.

^4:13 Затова Сисера свика от Аросет езически, при реката Кишон, всичките си колесници – деветстотин железни колесници и всичките мъже, които бяха с него.

^4:14 Тогава Девора каза на Барак: Стани, защото този е денят, в който Господ предаде Сисера в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Барак слезе от планината Тавор с десет хиляди мъже след него.

^4:15 И Господ разби Сисера с меч пред Барак, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисера слезе от колесницата си, та побягна пеш.

^4:16 И Барак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисера падна от меч; не остана ни един.

^4:17 А Сисера побягна пеш в шатъра на Яел, жената на кенееца Хебер, защото имаше мир между хацорския цар Ябин и дома на кенееца Хебер.

^4:18 И Яел излезе да посрещне Сисера и му рече: Свърни, господарю мой, свърни при мене; не бой се. И когато свърна при нея в шатъра, тя го покри с черга.

^4:19 И той ѝ каза: Дай ми да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко и му даде да пие; и пак го покри.

^4:20 И рече ѝ: Застани при входа на шатъра и ако дойде някой и те попита: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

^4:21 Тогава Яел, Хеберовата жена, взе един кол от шатъра, взе и чук в ръката си, отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така че премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

^4:22 И, ето, Барак гонеше Сисера; а Яел излезе да го посрещне и му рече: Ела; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна при нея, ето, Сисера лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

^4:23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Ябин пред израиляните.

^4:24 И ръката на израиляните постоянно надвиваше ханаанския цар Ябин, докато унищожиха ханаанския цар Ябин.

^5:1 В онзи ден Девора и Барак, Абиноамовият син, запяха с тези думи:

^5:2 За това, че отмъсти за Израил, че доброволно се предаде народът, хвалете Господа!

^5:3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Бога Израилев, ще пея хвала.

^5:4 Господи, когато излезе Ти от Сеир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето покапа – ей, облаците покапаха вода.

^5:5 Планините се разтопиха от присъствието Господне – самият Синай от присъствието на Господа, Бога Израилев.

^5:6 В дните на Шамгар, Анатовия син, в дните на Яел пътищата бяха напуснати; и пътниците вървяха по пътеки настрана.

^5:7 Престанаха воините в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил.

^5:8 Избраха си нови богове; тогава настана бой при портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?

^5:9 Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

^5:10 Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които вървите по пътя, възвестете това!

^5:11 Далеч от кипежа на стрелците, на местата, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът Господен слезе при портите.

^5:12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Бараче, и заплени пленниците си, сине Абиноамов!

^5:13 Тогава остатъкът от мъжете на благородните се предаде; Господ ме направи да владея силните.

^5:14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон онези, които държат жезъл на повелител.

^5:15 И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Барак, спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови велики бяха сърдечните решения.

^5:16 Защо си седнал между оградите да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови големи бяха сърдечните изпитания.

^5:17 Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията и мируваше в заливчетата си.

^5:18 Завулон са народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим – по опасните места на полето.

^5:19 Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо при водите на Магедон; ала сребро и плячка не взеха.

^5:20 От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисера.

^5:21 Река Кишон ги завлече, старата река, река Кишон. Стъпкала си мощ, душе моя.

^5:22 Тогава се строшиха конските копита от стремглавото тичане, стремглавото тичане на силните им.

^5:23 Прокълнете Мироз, рече Ангелът Господен, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

^5:24 Благословена нека бъде повече от всички жени Яел, жената на Хебер кенееца; повече от всички жени живеещи в шатри, нека бъде благословена.

^5:25 Вода поиска той; тя мляко му даде, масло принесе във великолепна чаша.

^5:26 Ръката си простря към кола, и десницата си към работническия чук; и с чука удари Сисера и му промуши главата, ей, проби и прониза слепите му очи.

^5:27 При нозете ѝ се повали, падна, простря се; при нозете ѝ се повали, падна; дето се повали, там и падна мъртъв.

^5:28 Сисеровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват колелата на колесницата му?

^5:29 Мъдрите нейни госпожи ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

^5:30 Навярно са намерили и делят плячка. По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисера плячка от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени, везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, везани и от двете страни, за шиите на момите, взети в плен.

^5:31 Така да погинат всички твои врази, Господи; а онези, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това земята имаше спокойствие четиридесет години.

^6:1 И израиляните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.

^6:2 И ръката на Мадиам преодоля Израил и заради мадиамците израиляните си направиха онези ровове, които са по планините, и пещерите, и укрепленията.

^6:3 Щом Израил посееше, мадиамците, амаликчаните и източните народи идваха и го нападаха;

^6:4 и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа, и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито говедо, нито осел.

^6:5 Защото идваха с добитъка си и с шатрите си и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

^6:6 Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова израиляните извикаха към Господа.

^6:7 И когато израиляните извикаха към Господа поради мадиамците,

^6:8 тогава Господ изпрати на израиляните един пророк, който им каза: Така говори Господ, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и ви изведох от дома на робството;

^6:9 и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха и като ги изпъдих пред вас, дадох ви земята им.

^6:10 И рекох ви: Аз съм Господ, вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

^6:11 И Ангелът Господен дойде, та седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гидеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

^6:12 И Ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

^6:13 А Гидеон Му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които нашите бащи ни разправяха, като казваха: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

^6:14 И Господ погледна към него и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

^6:15 А той Му рече: О, Господи! С какво ще освободя аз Израил? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом.

^6:16 Но Господ му рече: Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

^6:17 После той му каза: Ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная кой си Ти, Който говориш с мен;

^6:18 не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе да изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той му рече: Ще чакам, докато се върнеш.

^6:19 Тогава Гидеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а чорбата сложи в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба да ги представи.

^6:20 И Ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги остави на този камък, а чорбата излей. И стори така.

^6:21 Тогава Ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и докосна месото и пресните пити; и излезе огън от камъка, та пояде месото и пресните пити; а след това Ангелът Господен изчезна.

^6:22 И като видя Гидеон, че това беше Ангел Господен, Гидеон каза: Горко ми, Господи Еова! Защото видях Ангела Господен лице в лице.

^6:23 А Господ му каза: Мир тебе, не бой се; няма да умреш.

^6:24 И Гидеон издигна там олтар на Господа и го нарече Еова-Шалом; той е и до днес в Офра на авиезерците.

^6:25 И същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и съсипи Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

^6:26 После на върха на тази скала издигни олтар на Господа, твоя Бог, според наредбата и вземи втория вол, и го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

^6:27 И тъй, Гидеон взе десетина души от слугите си и стори, както Господ му каза; но понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори през деня, а го стори през нощта.

^6:28 Когато градските жители станаха на сутринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него – съсечена, и вторият вол – цял изгорен на издигнатия олтар.

^6:29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тази работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гидеон, Йоасовият син, е извършил тази работа.

^6:30 Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде предаден на смърт, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е съсекъл ашерата, която беше при него.

^6:31 А Йоас рече на всички, които се бяха вдигнали против него: Вие ли ще се застъпвате за Ваал? Вие ли ще го защитавате? Който се застъпва за него, нека бъде предаден на смърт, докато е още сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето някой е съборил жертвеника му.

^6:32 Затова в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, защото е съборил жертвеника му.

^6:33 Тогава всички мадиамци и амаликчани, и източните жители се събраха заедно, и преминаха и разположиха стан в долината Езреел.

^6:34 А Господният Дух дойде на Гидеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

^6:35 После изпрати вестители до цялото Манасиево коляно, та и то се събра да го последва; прати вестители и до Асир, до Завулон и до Нефталим, и те дойдоха, та ги посрещнаха.

^6:36 И Гидеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, както си казал,

^6:37 ето, аз ще сложа руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата земя остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израил с моята ръка, както си казал.

^6:38 Така и се случи; защото, като стана рано на сутринта, той изстиска руното и роса потече от руното – колкото леген вода.

^6:39 И Гидеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, ако продумам само този път; ако опитам само този път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата земя нека падне роса.

^6:40 И Бог стори така през онази нощ: само руното остана сухо, а по-цялата земя падна роса.

^7:1 Тогава Ероваал (който е Ги-деон) стана рано и всички мъже, които бяха с него, и разположиха стана си при извора Арод; а станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Море.

^7:2 И Господ каза на Гидеон: Мъжете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и да каже: Моята ръка ме избави.

^7:3 Сега иди и прогласи на всеослушание пред народа тези думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от Галаадската планина. И върнаха се от мъжете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.

^7:4 Но Господ каза на Гидеон: Людете пак са много; заведи ги при водата и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: Този да отиде с тебе, той нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: Този да не отиде с тебе, той нека не отиде.

^7:5 И той заведе народа при водата; и Господ каза на Гидеон: Всеки, който лочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно от онези, които се наведат на коленете си, за да пият.

^7:6 И броят на онези, които лочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всички останали се наведоха на коленете си, за да пият вода.

^7:7 Тогава Господ каза на Гидеон: Чрез тези триста мъже, които лочиха, ще ви избавя и ще предам мадиамците в ръката ти; а всички останали люде нека си отидат, всеки на мястото си.

^7:8 И тъй, той изпрати останалите израиляни, всеки в шатъра му, а тристата мъже, които взеха храна в ръцете си и тръбите си, задържа при себе си. А мадиамският стан беше под него в долината.

^7:9 И в същата нощ Господ му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.

^7:10 Но ако те е страх да слезеш, слез със слугата си Пура в стана

^7:11 и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се подкрепят, за да слезеш в стана. И тъй, той слезе със слугата си Пура до външните части на въоръжените в стана.

^7:12 А мадиамците и амаликчаните, и всички източни жители бяха разпрострени нагъсто в долината като скакалци; и камилите им по множество бяха безбройни, като пясъка край морето.

^7:13 И като пристигна Гидеон, ето, един човек разказваше сън на другаря си, като говореше: Ето, сънувах сън; пита от ечемичен хляб, като се търкаляше в мадиамския стан, стигна до шатъра и го удари, та падна; и прекатури го така, че шатърът се събори.

^7:14 И другарят му в отговор каза: Това не е друго освен меча на Гидеон, Йоасовия син, израилянина; Бог предаде в ръката му Мадиам и целия ни стан.

^7:15 И като чу Гидеон разказа на съня и тълкуването му, поклони се; и като се върна в Израилевия стан, каза: Станете, защото Господ предаде в ръката ви мадиамския стан.

^7:16 И раздели тристата мъже на три дружини, и даде тръби в ръцете на всички, и празни водоноси, с факли във водоносите.

^7:17 И каза им: Гледайте мене и правете същото; и ето, когато стигна при външните части на стана, каквото направя аз, това да направите и вие.

^7:18 Когато засвиря с тръбата, аз и всички, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите около стана и да извикате: За Господа и за Гидеон!

^7:19 И тъй, Гидеон и стоте мъже, които бяха с него, стигнаха до външната част на стана около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които бяха в ръцете им.

^7:20 И трите дружини засвириха с тръбите и строшиха водоносите, като държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Меч Господен и Гидеонов!

^7:21 Всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича, развика и побягна.

^7:22 Защото, като засвириха с тристата тръби, Господ обърна меча на всеки човек против ближния му в целия стан; и войската избяга до Бет-Шита към Зерерат, до пределите на Абел-Мехола при Табат.

^7:23 Тогава израиляните от Нефталим, от Асир и от цялото Манасиево коляно се събраха и преследваха мадиамците.

^7:24 И Гидеон прати вестители по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против мадиамците и завземете пред тях бродовете през водите на Йордан до Бет-Бара. И тъй, всичките ефремци се събраха и заловиха водите на Йордан до Бет-Бара.

^7:25 И хванаха двамата мадиамски владетели – Ореб и Зееб; Ореб убиха при скалата Ореб, а Зееб убиха при лина Зееб. И гониха мадиамците, и донесоха главите на Ореб и Зееб на Гидеон оттатък Йордан.

^8:1 Тогава ефремците казаха на Гидеон: Защо стори тъй, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И караха се силно с него.

^8:2 А той им рече: Какво съм направил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?

^8:3 Във вашите ръце Бог предаде мадиамските владетели Ореб и Зееб; и какво съм могъл аз да направя в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

^8:4 И Гидеон дойде при Йордан, и премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но продължаващи преследването.

^8:5 И рече на сокхотските жители: Дайте няколко хляба на людете, които вървят след мене, защото са изнемощели, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

^8:6 А сокхотските първенци му казаха: Ръцете на Зевей и на Салман в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти?

^8:7 А Гидеон отговори: За това, когато Господ предаде Зевей и Салман в ръката ми, аз ще разкъсам телата ви с пустинни тръни и с глогове.

^8:8 Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските жители му отговориха, както бяха отговорили сокхотските жители.

^8:9 А той говори и на фануилските жители, казвайки: Когато се върна с победа, ще съборя тази кула.

^8:10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души – всички, които бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч.

^8:11 И Гидеон отиде по пътя на онези, които живееха в шатри на изток от Ноба и Йогбеха, и разби стана; защото в стана цареше безгрижие.

^8:12 А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони и хвана двамата мадиамски царе – Зевей и Салман – и разби целия стан.

^8:13 Тогава Гидеон, Йоасовият син, се върна от война през възвишенията на Херес.

^8:14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го; и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

^8:15 И Гидеон дойде при сокхотските мъже, и каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подиграхте, като казахте: Ръцете на Зевей и на Салман в ръката ти ли са вече, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?

^8:16 И взе градските старейшини и пустинни тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже.

^8:17 Също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.

^8:18 Тогава каза на Зевей и на Салман: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

^8:19 А той каза: Мои братя бяха, синове на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

^8:20 И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.

^8:21 Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти ни нападни, защото според човека е и силата му. И тъй, Гидеон стана и уби Зевей и Салман, и взе украшенията, които бяха по вратовете на камилите им.

^8:22 Тогава Израилевите мъже казаха на Гидеон: Управлявай над нас – и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.

^8:23 А Гидеон им каза: Нито аз ще управлявам над вас, нито синът ми ще управлява над вас; Господ ще управлява над вас.

^8:24 Гидеон обаче им каза: Едно нещо ще поискам от вас – да ми дадете всеки обеците от плячката си. (Защото враговете, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци.)

^8:25 И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от плячката си.

^8:26 И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикли, освен украшенията, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

^8:27 И от тях Гидеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там цял Израил блудства след него; и той стана примка за Гидеон и за дома му.

^8:28 Така Мадиам се покори пред израиляните и не вдигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гидеон.

^8:29 Тогава Ероваал, Йоасовият син, отиде и седна в дома си.

^8:30 И Гидеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.

^8:31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

^8:32 И Гидеон, Йоасовият син, умря в честита старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра на авиезерците.

^8:33 А когато умря Гидеон, израиляните пак се отвърнаха, и, като блудстваха след Вааловците, поставиха си Баал-Берит за бог.

^8:34 И израиляните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни врагове;

^8:35 нито показаха благост към дома на Ероваал (който е Гидеон) заради всички добрини, които той бе сторил за Израил.

^9:1 След това Авимелех, Ерова-аловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

^9:2 Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всички Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

^9:3 И братята на майка му изказаха всички тези думи за него на всеослушание пред всички сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелех, защото рекоха: Той ни е брат.

^9:4 И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Баал-Берит; и с тях Авимелех нае едни суетни и празноглави мъже, които вървяха след него.

^9:5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-малкият Ероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

^9:6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха, и отивайки, поставиха Авимелех за цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

^9:7 А когато се извести това на Йотам, той отиде и застана на върха на планината Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

^9:8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее и казали на маслината: Царувай над нас.

^9:9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдават почит на Бога и на човека, и да ида да се развявам над дърветата?

^9:10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

^9:11 Но смокинята им отговорила: да оставя ли сладостта си и добрия си плод, и да ида да се развявам над дърветата?

^9:12 После дърветата казали на лозата! Ела ти царувай над нас.

^9:13 Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното си, което весели Бога и човека, и да ида да се развявам над дърветата?

^9:14 Накрая всички дървета казали на тръна: Ела ти царувай над нас.

^9:15 А трънът казал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да изгори ливанските кедри.

^9:16 И тъй, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелех за цар и ако сте се отнесли добре с Ероваал и с дома му и ако сте му сторили, както извършеното от ръцете му заслужава, –

^9:17 (защото баща ми воюва за вас и постави в опасност живота си, за да ви избави от ръката на Мадиам;

^9:18 а днес сте въстанали против бащиния ми дом и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелех, сина на слугинята му, за цар на сихемските мъже, защото ви е брат,)

^9:19 и тъй, ако днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех, а нека се радва и той на вас!

^9:20 Но ако не, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън от сихемските мъже и от Миловия дом и да изгори Авимелех!

^9:21 Тогава Йотам побягна, избяга и отиде в Беер, и живя там поради страха от брат си Авимелех.

^9:22 И Авимелех царува над Израил три години.

^9:23 А Бог прати дух на озлобление между Авимелех и сихемските мъже, и сихемските мъже изневериха на Авимелех,

^9:24 за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелех, брат им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

^9:25 И сихемските мъже поставиха засади против него по върховете на хълмовете, и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелех.

^9:26 И дойде Гаал, Ебедовият син, с братята си, и заминаха за Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

^9:27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелех.

^9:28 Тогава Гаал, Ебедовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? И не е ли Зебул настойникът му? Слугувайте на мъжете на сихемовия баща Хамор; а нему защо да слугуваме ние?

^9:29 Защо не бяха тези люде под моята ръка! Тогава аз бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Свикай цялата си войска и излез!

^9:30 И когато чу Зебул, управителят на града, думите на Гаал, Ебедовия син, гневът му пламна.

^9:31 И прати тайно вестители до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, Ебедовият син, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те настройват града против тебе.

^9:32 Затова стани през нощта, ти и мъжете, които са с тебе и постави засади по полето.

^9:33 И на сутринта, щом изгрее слънцето, стани рано и се спусни върху града; и, ето, когато Гаал и мъжете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи според случая.

^9:34 И тъй, през нощта Авимелех и цялата му войска станаха и поставиха четири дружини в засада при Сихем.

^9:35 И Гаал, Ебедовият син, излезе и застана при градската порта; и Авимелех, и войниците, които бяха с него, станаха от засадата.

^9:36 А когато видя людете, Гаал рече на Зебул: Ето, люде слизат от върховете на планините. А Зебул му каза: Сянката на планините ти се вижда като човеци.

^9:37 Гаал пак проговори: Виж, люде слизат посред местността и една дружина идва покрай дъба на запитвача на духове.

^9:38 Тогава Зебул му каза: Къде е сега самохвалството ти, като рече: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не са ли това мъжете, които ти презираше? Излез сега и се бий с тях.

^9:39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и се би с Авимелех.

^9:40 И Авимелех го подгони; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до портата.

^9:41 И Авимелех остана в Арума; а Зебул изпъди Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

^9:42 А на сутринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелех.

^9:43 Тогава той взе мъжете си, раздели ги на три дружини и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизат от града, стана против тях и ги порази.

^9:44 И Авимелех, и дружините, които бяха с него, се спуснаха и застанаха при градската порта; две дружини се хвърлиха върху всички, които бяха по полето, и ги поразиха.

^9:45 И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града; и изби народа, който беше в него, разори града и го посея със сол.

^9:46 А всички жители на Сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Берит.

^9:47 И известиха на Авимелех, че всички жители на Сихемската кула се били събрали.

^9:48 Тогава Авимелех се качи на планината Цалмон – той и всички мъже, които бяха с него; и Авимелех взе брадва в ръка, и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на мъжете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

^9:49 И така, всичките люде отсякоха всеки клона и като тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги на укреплението, и, като бяха хората вътре, запалиха укреплението, тъй че всички мъже от Сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени.

^9:50 След това Авимелех отиде в Тебец и разположи стан против Тебец и го превзе.

^9:51 Но сред града имаше яка кула, където прибегнаха всички мъже и жени – всички градски жители – та се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

^9:52 Но Авимелех, като стигна до кулата, я нападна и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

^9:53 Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава и му строши черепа.

^9:54 И той бързо извика към оръженосеца си и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И оръженосецът му го прободе, та умря.

^9:55 И израиляните, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

^9:56 Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

^9:57 Бог въздаде също на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклятието, произнесено от Йотам, Еровааловия син.

^10:1 А след Авимелех издигна се да избави Израил един Исахаров мъж – Тола, син на Пуа, син на Додо; и той живееше в Шамир в Ефремовата хълмиста земя.

^10:2 И като съди Израил двадесет и три години, умря и бе погребан в Шамир.

^10:3 А след него се издигна галаадецът Яир, който съди Израил двадесет и две години.

^10:4 Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в Галаадската земя, които и до днес се наричат Яирови паланки.

^10:5 И Яир умря, и бе погребан в Камон.

^10:6 И израиляните пак сториха зло пред Господа, като служеха на Вааловците, на Астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците, и на боговете на филистимците, и оставиха Господа, и не служиха на Него.

^10:7 Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците.

^10:8 От тази година те измъчваха и притесняваха израиляните осемнадесет години, всички израиляни, които бяха оттатък Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад.

^10:9 При това амонците преминаха Йордан, за да воюват против Юда, против Вениамин и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно притеснение.

^10:10 Тогава израиляните извикаха към Господа, като казаха: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловците.

^10:11 А Господ каза на израиляните: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?

^10:12 Също и когато сидонците, амаликчаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им.

^10:13 И въпреки това вие Ме оставихте и служихте на други богове; затова няма да ви избавям повече.

^10:14 Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на притеснението ви.

^10:15 А израиляните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес.

^10:16 И те махнаха от себе си чуждите богове, и служиха на Господа; и Неговата душа се наскърби поради страданието на Израил.

^10:17 Тогава амонците се събраха и разположиха стан в Галаад. Събраха се израиляните и разположиха стан в Масфа.

^10:18 И людете и галаадските началници си казаха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всички галаадски жители.

^11:1 Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

^11:2 И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

^11:3 Затова Ефтай побягна от братята си и заживя в земята Тоб; и при Ефтай се събраха безделници, които и излизаха с него.

^11:4 А след известно време амонците воюваха против Израил.

^11:5 И когато се биеха амонците против Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Тоб,

^11:6 като казаха на Ефтай: Ела да ни станеш началник, за да се бием против амонците.

^11:7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте и не ме ли изпъдихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте натясно?

^11:8 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

^11:9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

^11:10 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Сигурно ще направим както си казал.

^11:11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

^11:12 Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

^11:13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Ябок и до Йордан; сега върни тези земи по мирен начин.

^11:14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

^11:15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел Моавската земя, нито земята на амонците;

^11:16 но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадеш,

^11:17 тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадеш.

^11:18 Тогава тръгна през пустинята и обиколи Едомската земя и Моавската земя и, като мина по източната страна на Моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в Моавските предели, защото Арнон беше Моавската граница.

^11:19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сихон, есевонския цар, и му каза Израил: Нека преминем през земята ти до нашето място.

^11:20 Но Сихон не се довери на Израил да мине през пределите му; а Сихон събра всичките си мъже и, като разположи стан в Яца, воюва против Израил.

^11:21 И Господ, Израилевият Бог, предаде Сихон и всичките му мъже в ръката на Израил, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази земя.

^11:22 Те завладяха всичките предели на аморейците – от Арнон до Ябок и от пустинята чак до Йордан.

^11:23 И сега, като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?

^11:24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хемош ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Еова, нашият Бог е изгонил пред нас.

^11:25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил, воювал ли е някога против него?

^11:26 Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

^11:27 И тъй, аз не съм ти крив; но ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, който е Съдията нека съди днес между израиляните и амонците.

^11:28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

^11:29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтай; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Галаадската Масфа, и от Галаадската Масфа мина против амонците.

^11:30 И Ефтай направи оброк пред Господа, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

^11:31 тогава онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с победа от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса за всеизгаряне.

^11:32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях; и Господ ги предаде в ръката му,

^11:33 та ги порази от Ароир до Минит – двадесет града – и до Абел-Керамим с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израиляните.

^11:34 Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излезе да го посрещне с тимпани и хора; и тя му беше едничка – освен нея нямаше ни син, ни дъщеря.

^11:35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме направи злочест и окаян, защото изговорих думи към Господа и не мога да отстъпя.

^11:36 А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, което е излязло от устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на враговете ти амонците.

^11:37 Каза още на баща си: Но позволи само една молба: остави ме два месеца да бродя по хълмовете и да оплача с другарките си своето девство.

^11:38 И той рече: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

^11:39 И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според оброка, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил

^11:40 да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дни в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.

^12:1 Тогава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха на север, казаха на Ефтай: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе. Ние ще изгорим къщата ти с огън и тебе в нея.

^12:2 А Ефтай им рече: Аз и хората ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им.

^12:3 И като видях, че не ме избавихте, аз взех живота си в свои ръце и отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес – да се биете против мене ли?

^12:4 Тогава Ефтай събра всички галаадски мъже и се би против Ефрем; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тези рекоха: Бежанци от Ефрем сте вие, галаадци, живеещи между ефремците и манасийците!

^12:5 Галаадците взеха бродовете на Йордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже го питаха: Ти ефремец ли си?

^12:6 Ако речеше: Не съм, тогава му казваха: Кажи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го заколваха при бродовете на Йордан. И в онова време от ефремци паднаха четиридесет и две хиляди души.

^12:7 И Ефтай съди Израил шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря и бе погребан в един от галаадските градове.

^12:8 А след него Ивцан от Витлеем стана съдия в Израил.

^12:9 Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе отвън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израил седем години.

^12:10 И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем.

^12:11 След него завулонецът Елон стана съдия в Израил и съди Израил десет години.

^12:12 И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Аялон, в Завулоновата земя.

^12:13 А след него Авдон, синът на пиратонеца Хилел, стана съдия в Израил.

^12:14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израил осем години.

^12:15 И Авдон, синът на пиратонеца Хилел, умря и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, в Амаликчанската хълмиста земя.

^13:1 И израиляните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.

^13:2 И имаше един човек от Цора, от Дановото племе, по име Маноах, чиято жена бе бездетна, която не раждаше.

^13:3 И Ангел Господен се яви на жената и ѝ каза: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син.

^13:4 Затова пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие; и да не ядеш нищо нечисто.

^13:5 Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението си детето ще бъде назирей на Бога; и той ще започне да избавя Израил от ръката на филистимците.

^13:6 Тогава жената отиде и каза на мъжа си: Един Божий човек дойде при мен, чието лице беше като лицето на Ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах откъде е, нито Той ми каза името си.

^13:7 Но ми каза: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова да не пиеш вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто; защото от рождението си до деня на смъртта си детето ще бъде назирей на Бога.

^13:8 Тогава Маноах се помоли на Господа: Моля Те, Господи, нека дойде пак при нас Божия човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да сторим с детето, което ще се роди.

^13:9 И Бог послуша Маноаховия глас; и Ангелът Божий пак дойде при жената, както седеше на нивата; а мъжът ѝ Маноах не беше с нея.

^13:10 И жената се завтече, и побърза да каже на мъжа си: Ето, яви ми се онзи човек, който дойде при мене завчера.

^13:11 Тогава Маноах стана, отиде след жена си и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си онзи човек, който е говорил на тази жена? И той рече: Аз.

^13:12 И рече Маноах: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето и какво да прави то?

^13:13 И Ангелът Господен рече на Маноах: Нека се пази жената от всичко, за което ѝ говорих;

^13:14 да не яде от нищо, което произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие и да не яде нищо нечисто; всичко, което ѝ заповядах, нека спазва.

^13:15 Тогава Маноах каза на Ангела Господен: Ще ни се да те задържим, за да ти сготвим яре.

^13:16 Но Ангелът Господен каза на Маноах: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; а ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го на Господа. (Защото Маноах не позна, че това беше Ангел Господен.)

^13:17 Тогава Маноах каза на Ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което каза?

^13:18 А Ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно.

^13:19 Тогава Маноах взе ярето и хлебния принос, и ги принесе жертва на Господа на камъка; и, като гледаха Маноах и жена му, Ангелът постъпи чудно;

^13:20 защото, когато се издигна пламъкът от олтара към небето, то и Ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маноах и жена му, като гледаха, паднаха по лице на земята.

^13:21 Но Ангелът Господен не се появи вече пред Маноах и жена му; и тогава Маноах позна, че това е бил Ангел Господен.

^13:22 И Маноах каза на жена си: Ще умрем, защото видяхме Бога.

^13:23 А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.

^13:24 И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови.

^13:25 И Господният Дух започна да го подбужда в Махане-Дан, между Цора и Ештаол.

^14:1 И Самсон слезе в Тамнат, и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери.

^14:2 И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега ми я вземете за жена.

^14:3 А баща му и майка му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти или между целия ни народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми се хареса.

^14:4 Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, Който търсеше причина да застане против филистимците, защото по онова време те владееха Израил.

^14:5 Тогава Самсон слезе с баща си и майка си в Тамнат; а като стигнаха до Тамнатските лозя, ето, един млад лъв ревеше против него.

^14:6 И Господният Дух дойде със сила на него, и той го разкъса, както би разкъсал яре. И то без да има нещо в ръката си; но не каза нито на баща си, нито на майка си какво бе сторил.

^14:7 И отиде, та говори с жената; и тя му се хареса.

^14:8 И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед.

^14:9 И взе от него в ръцете си, та вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си, даде и на тях и ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп.

^14:10 И баща му отиде при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците.

^14:11 И като го видяха, филистимците доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.

^14:12 И Самсон им каза: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да я отгатнете през седемте дни на угощението, аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна;

^14:13 но ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Задай гатанката си да я чуем.

^14:14 И той им рече: От ядящия излезе ястие и от силния излезе сладост. До третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.

^14:15 Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, иначе ще изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. Затова ли ни поканихте, да ни оберете?

^14:16 И тъй, жената на Самсон заплака пред него, като каза: Ти ме мразиш и не ме обичаш; задал си гатанка на онези, които са от людете ми, а на мене не я отгатваш. А той ѝ рече: Ето, нито на баща си, нито на майка си съм я отгатнал, та на тебе ли ще я отгатна?

^14:17 Но тя плака пред него през седемте дни, в които ставаше угощението им; а на седмия ден ѝ я откри, защото му бе много досадила; и тя каза отговора на своите хора.

^14:18 Тогава на седмия ден, преди да залезе слънцето, градските мъже му рекоха: Кое е по-сладко от мед? Кое е по-силно от лъв? А той им каза: Ако не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.

^14:19 И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Ашкелон, и изби тридесет мъже от тях и, като взе облеклата им, даде премените на онези, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.

^14:20 А Самсоновата жена се омъжи за сватбения му приятел.

^15:1 И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в стаята. Но баща ѝ не го остави да влезе.

^15:2 И баща ѝ каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил, затова я дадох на другаря ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата.

^15:3 А Самсон им каза: Този път ще бъда прав да сторя зло на филистимците.

^15:4 И тъй, Самсон отиде, хвана триста лисици и, като взе главни, обърна опашка към опашка и сложи по една главня между две опашки.

^15:5 И като запали главните, пусна лисиците из посевите на филистимците и изгори кръстците и непожънатите класове заедно с лозята и маслините.

^15:6 Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И казваха: Самсон, зетят на тамнатеца, защото са дали жена му на другаря му. Затова филистимците дойдоха, та изгориха нея и баща ѝ с огън.

^15:7 А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас и само тогава ще престана.

^15:8 И ги порази с голямо клане надлъж и нашир; тогава слезе и седна в пролома на скалата Етам.

^15:9 Тогава филистимците отидоха и разположиха стан в Юда, и се разпростряха в Лехи.

^15:10 И юдеите им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той постъпи с нас.

^15:11 Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в пролома на скалата Етам и рекоха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Какво ни докара? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.

^15:12 А те му рекоха: Дошли сме да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че няма да ме убиете.

^15:13 А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от пролома.

^15:14 Когато дойде в Лехи, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него и въжетата, които бяха на ръцете му, станаха като лен, прегорен с огън, и връзките му като че ли се разтопиха от ръцете му.

^15:15 И като намери оселова челюст, още прясна, простря ръката си и я взе, и уби с нея хиляда мъже.

^15:16 Тогава каза Самсон: С оселова челюст купища връз купища, с оселова челюст убих хиляда мъже.

^15:17 И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си; и се нарече онова място Рамат-Лехи.

^15:18 А после той ожадня премного и извика към Господа: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление, а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?

^15:19 Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе от него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; и нарече мястото, което е в Лехи, Ен-Хакоре, както се нарича и до днес.

^15:20 И той съди Израил в дните на филистимците двадесет години.

^16:1 След това Самсон отиде в Газа, където видя една блудница и влезе при нея.

^16:2 И казаха на газяните: Самсон дойде тук. А те го обиколиха и цяла нощ го чакаха в засада при градската порта; и се спотайваха цяла нощ, като казваха: Преди да съмне, ще го убием.

^16:3 А Самсон спа до среднощ; и, като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, сложи ги на рамената си и ги изнесе на върха на хълма, който е срещу Хеброн.

^16:4 След това той залюби една жена в долината Сорик на име Далила.

^16:5 И филистимските началници, като дойдоха при нея, ѝ казаха: Предумай го и виж в какво се състои голямата му сила и как можем да му надвием, че да го вържем, за да го усмирим; а ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника.

^16:6 И тъй, Далила попита Самсон: Кажи ми тайната на голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те усмирят.

^16:7 И рече ѝ Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб като всеки друг човек.

^16:8 Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях.

^16:9 А в спалнята ѝ имаше засада. И тя му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той скъса тетивите, както би се скъсала връв от кълчища, когато се допре до огъня. И силата му не се узна.

^16:10 После Далила каза на Самсон: Ето, ти ми се подигра и си ме излъгал; кажи ми сега с какво трябва да те вържат.

^16:11 А той ѝ рече: Ако ме вържат яко с нови въжета, още неупотребявани, тогава ще стана слаб като всеки друг човек.

^16:12 И Далила взе нови въжета, върза го с тях и му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И засадата седеше в спалнята. А той ги скъса от ръцете си като нишка.

^16:13 Тогава Далила каза на Самсон: Досега все ми се подиграваш и ме лъжеш; кажи ми как трябва да те вържат. А той ѝ рече: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в платното на стана.

^16:14 И тя ги закова; тогава му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна гвоздея от стана с платното.

^16:15 Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, три пъти ме излъга и не ми казваш в какво се крие голямата ти сила.

^16:16 И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкова настояваше пред него, че душата му се притесни до смърт,

^16:17 той ѝ откри цялото си сърце, като ѝ рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене и ще стана слаб като всеки друг човек.

^16:18 А като видя Далила, че ѝ откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Елате и този път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и донесоха и парите в ръцете си.

^16:19 И тя го приспа на коленете си, и повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и тя започна да го усмирява. И силата му се оттегли от него.

^16:20 Тогава тя викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него.

^16:21 И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата.

^16:22 Но космите на главата му започнаха пак да растат, след като бе обръснат.

^16:23 И филистимските началници се събраха да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се веселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни Самсон.

^16:24 И когато го видя народът, хвалеше бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас.

^16:25 И когато се развеселиха сърцата им, казаха: Повикайте Самсон да ни развлича. И тъй, повикаха Самсон от тъмницата и той ги развличаше. И го поставиха между стълбовете.

^16:26 И Самсон каза на слугата, който го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи храмът, за да се подпра на тях.

^16:27 А храмът беше пълен с мъже и жени; там бяха всички филистимски началници и на покрива около три хиляди мъже и жени гледаха Самсон, който им беше станал за посмешище.

^16:28 Тогава Самсон се помоли на Господа: Господи Еова, спомни си за мене и ме подкрепи само този път, Боже, за да отмъстя с един удар на филистимците за двете си очи.

^16:29 И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и се опря на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.

^16:30 И каза Самсон: Нека умра с филистимците. И се наведе с всичката си сила; и храмът падна върху началниците и върху всички хора, които бяха в него. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които бе убил през живота си.

^16:31 Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и, като го взеха, занесоха го, та го погребаха в гроба на баща му Маноах между Цора и Ештаол. И той беше съдия на Израил двадесет години.

^17:1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

^17:2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети и за които те чух да изричаш клетва, са у мене; аз ги взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

^17:3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто си на Господа, та синът ми да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го дам обратно на тебе.

^17:4 Но той върна среброто на майка си; и майка му взе двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михей.

^17:5 И този човек Михей, като имаше капище за боговете, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

^17:6 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

^17:7 И имаше един младеж от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левит, и беше там пришълец.

^17:8 Този човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да намери друго място за живеене и, като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

^17:9 И Михей му каза: Откъде идеш? А той му рече: Аз съм левит от Витлеем Юдов и отивам да намеря друго място за живеене.

^17:10 И Михей му каза: Остани при мене и бъди ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти.

^17:11 И тъй, левитът влезе у него. И левитът беше благодарен да отседне у човека; и този младеж му стана като един от синовете му.

^17:12 И Михей посвети левита и младежът му стана свещеник; и живееше в Михеевата къща.

^17:13 Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

^18:1 В онова време нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе си търсеше притежание, където да се засели, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между Израилевите племена.

^18:2 И данците изпратиха като пратеници на целия си род петима храбри мъже от Цора и от Ештаол, за да огледат земята и да я проучат, като им казаха: Идете, проучете земята. И те дойдоха до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха;

^18:3 защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит и влязоха там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? Защо си тук?

^18:4 А той им каза: Така и така се отнесе с мене Михей и ме нае, та му станах свещеник.

^18:5 И те му казаха: Допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, по който сме тръгнали.

^18:6 А свещеникът им каза: Идете с мир; пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.

^18:7 Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаиш, видяха, че жителите в него живеят безгрижно както сидонците – спокойно и без страх, защото нямаше в земята владетел, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците и нямаха работа с никого.

^18:8 И те се върнаха при братята си в Цора и Ештаол; и братята им им рекоха: Какво ще кажете вие?

^18:9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и ето, твърде е добра. Вие още ли седите? Не се колебайте да идете и да завладеете земята.

^18:10 Като отидете, ще намерите народ, който живее безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни,) земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

^18:11 И тъй, потеглиха оттам, от Дановия род, от Цора и от Ештаол, шестотин мъже, препасани с войнишки оръжия.

^18:12 И отивайки, те разположиха стан в Кириат-Еарим в Юда; затова нарекоха онова място Махане-Дан, както се казва и до днес; ето, то се намира зад Кириат-Еарим.

^18:13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя, и дойдоха до Михеевата къща.

^18:14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат местността Лаиш, казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излян кумир? Сега размислете какво трябва да направите.

^18:15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит, в Михеевата къща, и го поздравиха.

^18:16 И шестстотинте мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, при входа на вратата.

^18:17 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир; а свещникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

^18:18 И когато влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир, свещеникът им рече: Какво правите вие?

^18:19 А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си, ела с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?

^18:20 На това свещеникът сърдечно се зарадва и, като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, тръгна с людете.

^18:21 И те се обърнаха, та потеглиха, като сложиха пред себе си децата и добитъка, и по-скъпите си вещи.

^18:22 Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, мъжете от къщите, съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

^18:23 И като извикаха на данците, тези се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такова множество?

^18:24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; какво повече ми остава? Как може да казвате: Какво ти е?

^18:25 А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си.

^18:26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се и дойде у дома си.

^18:27 А те взеха това, което бе направил Михей, и свещеника, който беше у него, и тръгнаха към Лаиш срещу спокойния и безгрижен народ; и поразиха го с острото на меча, и изгориха града с огън.

^18:28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон и нямаше работа с никого. Градът бе в долината до Бет-Рехов; и те го съградиха отново, и се заселиха в него.

^18:29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израил; а по-рано името на града беше Лаиш.

^18:30 Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гиршом, син на Манасия, той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.

^18:31 Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

^19:1 В онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов.

^19:2 Но наложницата не му беше вярна и си отиде от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, където остана около четири месеца.

^19:3 И мъжът ѝ стана и отиде след нея, за да ѝ говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

^19:4 И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа, та преседя с него три дни; и ядяха и пиеха, и пренощуваха там.

^19:5 На четвъртия ден, като станаха рано, той се вдигна да си върви; но бащата на младата жена рече на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

^19:6 И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата жена каза на мъжа: Склони да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

^19:7 Обаче човекът се вдигна да си върви; но понеже тъстът му настояваше, той пак пренощува там.

^19:8 А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи сърцето си и остани, докато превали денят. И ядоха двамата.

^19:9 Сетне, когато човекът стана да си върви – той и наложницата му, и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето, сега денят превали, пренощувайте моля; ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да се приберете у дома си.

^19:10 Но човекът не склони да пренощува, стана и тръгна, и стигна до Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

^19:11 Когато се приближиха до Евус, денят беше вече преминал; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусците, за да пренощуваме в него.

^19:12 Но господарят му каза: Няма да се отбием в град на чужденци, където не се намират израиляни, но ще заминем за Гавая.

^19:13 Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

^19:14 И тъй, те тръгнаха и вървяха; а при залез слънце бяха до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

^19:15 И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, той седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си да пренощуват.

^19:16 И ето, един старец се връщаше вечерта от работата си на полето; и този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и като пришълец живееше в Гавая, а местните хора бяха вениаминци.

^19:17 И като повдигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идеш?

^19:18 А той му рече: Ние пътуваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов и отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

^19:19 А пък ние си имаме слама и храна за ослите си, също и хляб, и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

^19:20 И старецът каза: Бъди спокоен; нека всичките ти нужди понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

^19:21 И така, той го въведе в къщата си и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха, и пиха.

^19:22 Както веселяха сърцата си, ето градските мъже, развратници, обиколиха къщата, заблъскаха по вратата и говореха на стареца-домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

^19:23 А човекът, домакинът, излезе при тях и им каза: Не, братя мои! Недейте прави това зло, тъй като този човек е мой гост, недейте прави това безумие.

^19:24 Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница – тях ще изведа вън сега; опозорете ги и им сторете каквото ви е угодно, но на този човек да не сторите такова безумно дело.

^19:25 Но мъжете не искаха да го послушат; затова човекът взе наложницата му, та им я изведе вън; и те я познаха и я обезчестяваха цяла нощ, чак до сутринта, а като се зазори, пуснаха я.

^19:26 И тъй, призори жената дойде и падна до вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и там лежа до съмване.

^19:27 И на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път, и ето, наложницата му паднала при вратата на къщата и ръцете ѝ на прага.

^19:28 И каза ѝ: Стани да си вървим. Но нямаше отговор. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и пое към дома си.

^19:29 И като си дойде в къщи, взе нож, хвана наложницата си и я разсече член по член на дванадесет части, и ги прати по всички предели на Израил.

^19:30 И всички, които видяха това, казваха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израиляните излязоха от Египетската земя до днес; размислете за това, съветвайте се и се изказвайте.

^20:1 Тогава всички израиляни излязоха и цялото общество – от Дан до Вирсавее и Галаадската земя – се събра като един човек пред Господа в Масфа.

^20:2 И началниците от всички краища, на всички Израилеви племена – четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божия народ.

^20:3 И вениаминците чуха, че израиляните отишли в Масфа. И израиляните казаха: Разправете ни как стана това зло.

^20:4 И левитът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

^20:5 А гавайските мъже се вдигнаха против мене и през нощта обиколиха къщата, в която бях; мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилиха и тя умря.

^20:6 Затова взех наложницата си, та я разсякох и я разпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил.

^20:7 Гледайте, вие израиляни, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.

^20:8 Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

^20:9 но ето сега какво ще направим на Гавая: ще отидем против нея по жребий;

^20:10 и ще вземем по десетима мъже на сто от всички Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донасят храна за народа, та, като стигне в Гавая Вениаминова, да им стори според безумието, което те извършиха в Израил.

^20:11 И тъй, събраха се против града всички Израилеви мъже, съединени като един човек.

^20:12 Тогава Израилевите племена изпратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Каква е тази злина, която се е извършила между вас?

^20:13 Сега предайте онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израиляни;

^20:14 и вениаминците се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израиляните.

^20:15 И в онзи ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отбрани мъже.

^20:16 Между всички тях имаше седемстотин отбрани мъже-левичари, които можеха да хвърлят камъни с прашка с точност до косъм и всеки път да улучват.

^20:17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха военни мъже.

^20:18 Тогава израиляните станаха, отидоха във Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас да излезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

^20:19 И тъй, на сутринта израиляните станаха и разположиха стан против Гавая.

^20:20 И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин; и се опълчиха Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

^20:21 А вениаминците излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.

^20:22 Но Израилевите мъже се окуражиха и се опълчиха пак на бой – на мястото, където се бяха опълчили първия ден.

^20:23 Защото израиляните бяха ходили и плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа, казвайки: Да излезем ли пак на бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Излезте против него.

^20:24 И така, на втория ден израиляните се приближиха към вениаминците.

^20:25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израиляните, които теглеха меч.

^20:26 Тогава всички израиляни, целият народ, излезе и отиде във Ветил, и плака, и седна там пред Господа, и пости в онзи ден до вечерта; и принесе всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

^20:27 И допитаха се израиляните до Господа, (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там,

^20:28 и Финехас, синът на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни,) и запитаха: Да излезем ли пак на бой против потомците на брат ни Вениамин? Или да престанем? И Господ каза: Излезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

^20:29 Тогава Израил постави засада около Гавая.

^20:30 И на третия ден израиляните излязоха против вениаминците и се опълчиха против Гавая, както през предишните дни.

^20:31 А вениаминците излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както през предишните дни, да поразяват народа по пътищата, от които единият отива към Ветил, а другият – към Гавая, в полето, и убиха около тридесет мъже от Израил.

^20:32 Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-рано. А израиляните си рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

^20:33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се настаниха при Баал-Тамар и засадата на Израил се вдигна от мястото си, от Гавайската ливада.

^20:34 И нападнаха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от цял Израил, и битката ставаше ожесточена; но вениаминците не знаеха, че бедата ги застига.

^20:35 Защото Господ порази Вениамин пред Израил; и в онзи ден израиляните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

^20:36 И вениаминците видяха, че са поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

^20:37 Тогава засадата побърза и се спусна върху Гавая; влезе и порази целия град с острото на меча.

^20:38 А Израилевите мъже си бяха определили знак със засадата да направят да се издигне от града голям стълб дим.

^20:39 И когато израиляните отстъпиха в битката, Вениамин започна да поразява и уби от израиляните около тридесет души, защото си казаха: Наистина те падат пред нас както в първата битка.

^20:40 Но когато облакът започна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и ето, от целия град се издигаше дим към небето.

^20:41 Тогава се върнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги е застигнала.

^20:42 Затова побягнаха пред Израилевите мъже по пътя за пустинята; но битката ги притисна; и онези, които излизаха от градовете, ги погубваха там.

^20:43 Заобиколиха вениаминците, гониха ги и ги тъпкаха лесно до Гавая на изток.

^20:44 И паднаха от Вениамин осемнадесет хиляди души – все храбри мъже.

^20:45 Останалите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към канарата Римон; а израиляните съсякоха от тях по пътищата пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха от тях две хиляди мъже.

^20:46 Така всичките, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч – все храбри мъже.

^20:47 А шестотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята, към канарата Римон, и седяха там четири месеца.

^20:48 А Израилевите мъже се обърнаха срещу вениаминците и ги поразиха с острото на меча, както градските хора, така и добитъка, и всичко, което се намери; и предадоха на огън всички градове, които намериха.

^21:1 И Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

^21:2 И народът дойде във Ветил, и седя там до вечерта пред Бога, и с висок глас плака горко.

^21:3 И рекоха: Защо, Господи, Израилеви Боже, стана това в Израил, да изчезне днес едно племе от Израил?

^21:4 И на другия ден народът стана рано, и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.

^21:5 Тогава израиляните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не излезе на събранието при Господа? Защото бяха изрекли голяма клетва върху онзи, който не бе дошъл при Господа в Масфа, казвайки: Да се умъртви.

^21:6 И израиляните се разкаяха за брат си Вениамин, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израил.

^21:7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, понеже се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

^21:8 Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не излезе в Масфа при Господа? И ето, от Явис Галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

^21:9 Защото, като преброиха хората, нямаше там ни един от жителите на Явис Галаадски.

^21:10 И обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им дадоха заповед: Идете, поразете с меч жителите на Явис Галаадски с жените и децата.

^21:11 И ето какво да направите: погубете всеки от мъжки пол и всяка жена, която е познала мъжко легло.

^21:12 И сред жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъжко легло; и ги доведоха в стана при Сило, който е в Ханаанската земя.

^21:13 Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им обявят мир.

^21:14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени онези, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но пак не им стигнаха.

^21:15 И народът жалеше за Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

^21:16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин са изтребени?

^21:17 И казаха: Наследство да остане за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне едно племе от Израил;

^21:18 ала ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израиляните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамин.

^21:19 Тогава казаха: Ето, всяка година става празник на Господа в Сило, който е на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

^21:20 И така, заповядаха на вениаминците: Идете, скрийте се в лозята

^21:21 и гледайте, и ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силоенските дъщери, и си идете във Вениаминовата земя.

^21:22 И когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, че да сте виновни.

^21:23 И вениаминците сториха така, и според броя си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха отново градовете и заживяха в тях.

^21:24 Тогава израиляните тръгнаха оттам, всеки за племето си и за рода си, и излязоха оттам всеки за наследството си.

^21:25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.