Rimljanite

^1:1 Павел, слуга на Исуса Хрис та, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,

^1:2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания),

^1:3 за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

^1:4 а по Дух на святост беше със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите, Исус Христос, нашият Господ;

^1:5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, да привеждаме в послушност към вярата заради Неговото име човеци от всичките народи;

^1:6 между които и вие сте призвани от Исуса Христа;

^1:7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

^1:8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, защото за вашата вяра се говори по целия свят.

^1:9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

^1:10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

^1:11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

^1:12 тоест, за да се утеша между вас, взаимно с вас, чрез общата вяра, която е и ваша, и моя,

^1:13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

^1:14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

^1:15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

^1:16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

^1:17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.

^1:18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда.

^1:19 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

^1:20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че, човеците остават без извинение.

^1:21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

^1:22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

^1:23 и славата на безсмъртния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.

^1:24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, за да се обезчестяват телата им между самите тях.

^1:25 Те, които замениха истината на Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин.

^1:26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

^1:27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

^1:28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

^1:29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, раздори, измама и злоба;

^1:30 клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

^1:31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

^1:32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

^2:1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

^2:2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

^2:3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

^2:4 Или презираш Неговата богата благост, кротост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

^2:5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога,

^2:6 Който ще въздаде на всеки според делата му:

^2:7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

^2:8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

^2:9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

^2:10 а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

^2:11 Понеже Бог не гледа на лице.

^2:12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

^2:13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани.

^2:14 (Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

^2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават.)

^2:16 Това ще стане в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие.

^2:17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закона, хвалиш се с Бога,

^2:18 знаеш Неговата воля и разбираш по-доброто, понеже се учиш от закона;

^2:19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

^2:20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

^2:21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

^2:22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли?

^2:23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?

^2:24 Питам това, защото, според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

^2:25 Понеже обрязването наистина е полезно, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

^2:26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

^2:27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

^2:28 Защото не е юдеин онзи, който е по външност такъв, нито е обрязване онова, което е външно, в плътта;

^2:29 но юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, по дух, а не по буква; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

^3:1 Тогава, какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването?

^3:2 Голямо е предимството във всяко отношение, но първо, защото на юдеите се повериха Божествените Писания.

^3:3 Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното безверие ще унищожи ли Божията вярност?

^3:4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: „За да се оправдаеш в думите си и да победиш, когато се съдиш“.

^3:5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато се гневи (по човешки говоря)?

^3:6 Да не бъде! Понеже тогава, как ще съди Бог света?

^3:7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

^3:8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим)? На такива осъждането е справедливо.

^3:9 Тогава, каквоследва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях,

^3:10 както е писано: „Няма праведен нито един;

^3:11 няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

^3:12 Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“.

^3:13 „Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят“. „Аспидова отрова има под устните им“.

^3:14 „Техните уста са пълни с клевета и горест“.

^3:15 „Нозете им бързат да проливат кръв;

^3:16 опустошение и разорение има в пътищата им;

^3:17 и те не знаят пътя на мира“.

^3:18 „Пред очите им няма страх от Бога“.

^3:19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съда на Бога.

^3:20 Защото нито една плът няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закон; понеже чрез закона става само познаването на греха.

^3:21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,

^3:22 тоест, правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

^3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

^3:24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

^3:25 Когото Бог постави за умилостивяване чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше,

^3:26 за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, тада се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

^3:27 И тъй, къде остава хваленето? Изключено е. Чрез какъв закон, чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

^3:28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

^3:29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичницитее.

^3:30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните чрез вяра и необрязаните чрез вяра.

^3:31 Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

^4:1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е придобил по плът?

^4:2 Защото, ако Авраам се е оправдал с дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

^4:3 Понеже, какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“

^4:4 А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодеяние, а като дълг;

^4:5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

^4:6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда независимо от дела:

^4:7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

^4:8 блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“.

^4:9 Впрочем, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се вмени за правда“,

^4:10 то как му се вмени? Когато беше вече обрязан ли, или още необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан!

^4:11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се вмени правдата и на тях,

^4:12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.

^4:13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не се даде чрез закон, а чрез оправдаването посредством вяра.

^4:14 Защото, ако са наследници тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено;

^4:15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; но където няма закон, там няма и престъпление.

^4:16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за всичкото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни,

^4:17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува.

^4:18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“.

^4:19 Без да отслабне във вярата, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (понеже бе на около сто години), както бе замъртвяла и Сарината утроба,

^4:20 обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вярата, и отдаде слава на Бога,

^4:21 уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни.

^4:22 Затова му се и вмени за правда.

^4:23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

^4:24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

^4:25 Който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.

^5:1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос;

^5:2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и входа си в тази благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

^5:3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

^5:4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.

^5:5 А надеждата не посрамя; защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух.

^5:6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, в определеното време Христос умря за нечестивите.

^5:7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

^5:8 но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

^5:9 И сега, като се оправдахме чрез кръвта Му, много повече ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

^5:10 Защото, ако, когато бяхме неприятели с Бога, бяхме примирени с Него чрез смъртта на Сина Му, колко повече сега, като сме примирени с Него, ще се избавим чрез Неговия живот!

^5:11 И не само това, но се и хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

^5:12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха – смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха –

^5:13 защото и преди закона грехът беше в света. Грях обаче не се вменява, когато няма закон.

^5:14 При все това от Адам до Мойсей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.

^5:15 Но дарът не е такъв, каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то колко повече Божията благодат и дарът, дошъл чрез благодатта на Единия човек, Исус Христос, се преумножи за мнозината!

^5:16 И така, дарът не е катоосъждането поради съгрешението на един; защото съденето беше от един грях за осъждане, а дарът – от много прегрешения за оправдание.

^5:17 Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез този един, то колко повече тези, които получават изобилието на благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос.

^5:18 И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

^5:19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.

^5:20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта;

^5:21 така че, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа, нашия Господ.

^6:1 Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

^6:2 Да не бъде! Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем вече в него?

^6:3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исуса Христа, кръстихме се в смъртта Му?

^6:4 Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

^6:5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото.

^6:6 Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнатос Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

^6:7 Защото, който е умрял за греха, той е оправдан от исковете му.

^6:8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,

^6:9 знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

^6:10 Защото, смъртта, с която умря, с нея Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

^6:11 Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христа Исуса.

^6:12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

^6:13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части – на Бога като оръдия на правдата.

^6:14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

^6:15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

^6:16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

^6:17 Но благодарение на Бога, вие, като бяхте слуги на греха, се покорихте от сърце на онзи вид учение, в който бяхте обучени,

^6:18 и освободени от греха, станахте слуги на правдата.

^6:19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) И така, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

^6:20 Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.

^6:21 Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

^6:22 Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която краят е вечен живот.

^6:23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

^7:1 Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека само докато той е жив?

^7:2 Защото омъжена жена е свързана чрез закона за мъжа, докато е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от този закон.

^7:3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжътѝ, свободна е от този закон и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

^7:4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

^7:5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;

^7:6 но сега, като умряхме за това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй че ние служим по нов дух, а не по стара буква.

^7:7 Тогава какво? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“.

^7:8 Но грехът, понеже взе повод от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

^7:9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях.

^7:10 И намерих, чесамата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

^7:11 Защото грехът, като взе повод от заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

^7:12 Тъй че законът е свят, и заповедта – свята, праведна и добра.

^7:13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй че чрез заповедта грехът да стане много грешен.

^7:14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

^7:15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша.

^7:16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

^7:17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

^7:18 Защото зная, че в мене, тоест в плътта ми, не живее добро; понеже желаниеза доброто имам; но не и сила да го върша.

^7:19 Защото не върша доброто, което желая; а злото, което не желая, него върша.

^7:20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

^7:21 И тъй, намирам у себе си този закон, че при мене, когато желая да върша добро, злото е близо.

^7:22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

^7:23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

^7:24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

^7:25 Благодаря на Бога, има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ! И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

^8:1 И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христа Исуса [които ходят не по плът, а по Дух].

^8:2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

^8:3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради това, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

^8:4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

^8:5 Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.

^8:6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

^8:7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

^8:8 и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

^8:9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

^8:10 Обаче ако Христос е във вас, тялото е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.

^8:11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас.

^8:12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, та да живеем плътски.

^8:13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

^8:14 Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

^8:15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!

^8:16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

^8:17 И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.

^8:18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

^8:19 Защото създанието с нетърпение очаква откриването ни като Божии синове.

^8:20 Понеже създанието беше подчинено на немощ не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

^8:21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

^8:22 Понеже знаем, че цялото създание въздиша и се мъчи досега.

^8:23 И не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, тоест изкупването на нашето тяло.

^8:24 Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

^8:25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

^8:26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;

^8:27 а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.

^8:28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.

^8:29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.

^8:30 А които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

^8:31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

^8:32 Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

^8:33 Кой ще обвини Божиите избраници? Бог ли, Който ги оправдава?

^8:34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, но още и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?

^8:35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?

^8:36 (защото, както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане“).

^8:37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

^8:38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито настоящето, нито бъдещето, нито сили,

^8:39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

^9:1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,

^9:2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

^9:3 Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа заради моите братя, моите по плът роднини;

^9:4 които са израиляни, на които принадлежат осиновението и славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

^9:5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен довека. Амин.

^9:6 Обаче това не значи, че е пропаднало Божието обещание; защото не всички които произлизат от Израил са Израил,

^9:7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак“ каза Бог: „ще се наименува твоето потомство.“

^9:8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.

^9:9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време, и Сара ще има син“.

^9:10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един, от нашия отец Исаак,

^9:11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, Който призовава,

^9:12 каза ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“;

^9:13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“

^9:14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

^9:15 Защото казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“.

^9:16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, Който показва милост.

^9:17 Защото Писанието казва на Фараона: „Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят“.

^9:18 И тъй, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.

^9:19 На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

^9:20 Но, о, човече, ти кой си, че отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

^9:21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?

^9:22 И какво ще кажем, ако Бог при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е понасял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погубване,

^9:23 и е търпял, за да изяви богатството на славата Си над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава –

^9:24 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

^9:25 Както и в Осия казва: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена онази, която не беше възлюбена“;

^9:26 „и на същото място, където им се казва: Не сте Мой народ, там ще се нарекат чада на живия Бог“.

^9:27 А Исая вика за Израил: „Ако и да е числото на израиляните като морския пясък, само остатък от тях ще се спаси;

^9:28 защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него, като го извърши и свърши скоро.“

^9:29 И както Исая е казал в по-предишно място: „Ако Господ на силите не бе ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили“.

^9:30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

^9:31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

^9:32 Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се препънаха о Камъка, за препъване;

^9:33 както е писано: „Ето, полагам в Сион Камък, о който да се препъват, и Канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, не ще се посрами“.

^10:1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.

^10:2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

^10:3 Понеже, като не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

^10:4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

^10:5 Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.

^10:6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, тоест, да свали Христа?

^10:7 или: Кой ще слезе в бездната, тоест, да изведе Христа от мъртвите?“

^10:8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест, словото на вярата, което проповядваме.

^10:9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

^10:10 Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

^10:11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, не ще се посрами“.

^10:12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

^10:13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.

^10:14 Но, как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

^10:15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват доброто!“.

^10:16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули“?

^10:17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

^10:18 Но казвам: Те не са ли чули? Наистина са чули: „По цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселената“.

^10:19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ несмислен ще ви разгневя“.

^10:20 А Исая смело да казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на онези, които не питаха за Мене“;

^10:21 а за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и упорит“.

^11:1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

^11:2 Не е отхвърлил Бог народа Си, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил, казвайки:

^11:3 „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат“.

^11:4 Но какво му казва Божественият отговор? „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал“.

^11:5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

^11:6 Но ако е по благодат, не е вече по дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е по дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

^11:7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите закоравяха, даже до днес;

^11:8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват“.

^11:9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние;

^11:10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърбът им завинаги“.

^11:11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасение за езичниците, за да ги подбуди към ревност.

^11:12 А ако тяхното отклонение значи богатство за света, и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече – тяхното пълно възстановяване!

^11:13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че доколкото съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

^11:14 та дано по някакъв начин подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.

^11:15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи помирение за света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

^11:16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото замесване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.

^11:17 Но, ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в корена и в тлъстината на маслината,

^11:18 не се хвали пред клоните; а ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.

^11:19 Но ще кажеш: Отрязаха се клоните, за да се присадя аз.

^11:20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се.

^11:21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, и тебе няма да пощади.

^11:22 Виж благостта и строгостта Божия; строгост към падналите, а Божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.

^11:23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

^11:24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

^11:25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.

^11:26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестието от Яков;

^11:27 и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им“.

^11:28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

^11:29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

^11:30 Защото, както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост,

^11:31 също така и те сега не се покоряват, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост.

^11:32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

^11:33 О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите закони и неизследими пътищата Му!

^11:34 Защото, „Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?“

^11:35 Или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“

^11:36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, на Него да бъде слава довека. Амин.

^12:1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

^12:2 И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

^12:3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас: Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил.

^12:4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

^12:5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

^12:6 И понеже имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, то ако имаме пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

^12:7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването:

^12:8 ако увещава – в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

^12:9 Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, а прилепяйте се към доброто.

^12:10 Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит.

^12:11 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

^12:12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва – постоянни.

^12:13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

^12:14 Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте, а не кълнете.

^12:15 Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат.

^12:16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

^12:17 На никого не връщайте зло за зло; залягайте за това, което е добро пред всичките човеци;

^12:18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

^12:19 Не си отмъщавайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ“.

^12:20 Но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му“.

^12:21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

^13:1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

^13:2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждение върху себе си.

^13:3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. И тъй, искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

^13:4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване на гняв върху този, който върши зло.

^13:5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

^13:6 Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност.

^13:7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък, данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.

^13:8 Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другия, изпълнява закона.

^13:9 Понежезаповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“; и коя да е било друга заповед се заключават в тези думи: „Да обичаш ближния си, както себе си“.

^13:10 Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.

^13:11 И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато повярвахме.

^13:12 Нощта премина, а денят наближи: и тъй, нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем с оръжието на светлината.

^13:13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

^13:14 Но облечете се с Господа Исуса Христа и не се грижете за страстите на плътта.

^14:1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му.

^14:2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.

^14:3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

^14:4 Кой си ти, който съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го изправи.

^14:5 Един човек уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

^14:6 Който пази деня, за Господа го пази [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

^14:7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

^14:8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй, живеем ли, умираме ли – Господни сме.

^14:9 Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.

^14:10 И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

^14:11 Защото е писано: „Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, и всеки език ще славослови Бога“.

^14:12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

^14:13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре разсъдете за това – никой да не поставя на брата си спънка или съблазън.

^14:14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; само за онзи, който счита нещо за нечисто, на него е нечисто.

^14:15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не постъпваш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

^14:16 И тъй, да не се хули това, което вие считате за добро.

^14:17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.

^14:18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

^14:19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

^14:20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но лошо е за човека с яденето си да причинява съблазън.

^14:21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се препъва брат ти [или се съблазнява, или изнемощява].

^14:22 Убеждението, което имаш за тези неща, имай го в себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си за това, което одобрява.

^14:23 Но онзи, който се съмнява, осъжда се, ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.

^15:1 Ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угажда ме на себе си.

^15:2 Всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за назиданието му.

^15:3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: „Укорите на онези, които укоряваха Тебе, паднаха върху Мене“.

^15:4 Защото всичко, което е било по-напред писано, писано е било за наше поучение, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда.

^15:5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса,

^15:6 та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

^15:7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

^15:8 Защото казвам, че Христос заради Божията вярност стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията, дадени на бащите,

^15:9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: „Затова ще Те хваля между народите, и на името Ти ще пея“.

^15:10 И пак казва: „Развеселете се, народи, с любовта Му“.

^15:11 И пак: „Хвалете Господа, всички народи, и да Го славословят всички люде“.

^15:12 И пак Исая казва: „Ще се яви Есеевият корен“, и: „Който ще се издигне да владее над народите; на Него ще се надяват народите“.

^15:13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.

^15:14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че самите вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

^15:15 Но за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат

^15:16 да бъда служител на Исуса Христа между езичниците и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.

^15:17 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

^15:18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,

^15:19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух [Божий], така че от Ерусалим и околностите му, дори до Илирик, напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

^15:20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така – не там, където беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;

^15:21 но, както е писано: „Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него; и онези ще разберат, които не са чули“.

^15:22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм идвал при вас.

^15:23 Но сега, като няма вече място за моето работене по тези страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

^15:24 когато тръгна за Испания, ще дойда, защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

^15:25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

^15:26 Защото Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

^15:27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

^15:28 И тъй, когато свърша това, като им осигуря този плод, ще мина през вас на път за Испания.

^15:29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовестването на] Христа.

^15:30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

^15:31 та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята служба в Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

^15:32 и с Божията воля да дойда радостен при вас, и да си почина между вас.

^15:33 А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.

^16:1 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

^16:2 да я приемете в Господа, както прилича на светиите, и да ѝ помогнете, в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.

^16:3 Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

^16:4 които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.

^16:5 Поздравете любезния ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христа.

^16:6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

^16:7 Поздравете Андроник и Юний, мои сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.

^16:8 Поздравете любезния ми в Господа Амплий.

^16:9 Поздравете нашия съработник в Христа Урван и любезния ми Стах.

^16:10 Поздравете одобрения за верен в Христа Апелий. Поздравете онези, които са от Аристовуловото семейство.

^16:11 Поздравете роднината ми Иродион. Поздравете от Наркисовото семейство тези, които са в Господа.

^16:12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят за Господа. Поздравете любезната Персида, която е работила много за Господа.

^16:13 Поздравете избрания от Господа Руф и неговата майка, която е и моя.

^16:14 Поздравете Асинкрит, Флегонт, Хермий, Патрова, Херм и братята, които са с тях.

^16:15 Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, и Олимпан, и всичките светии, които са с тях.

^16:16 Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

^16:17 И моля ви се, братя, да забележите тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.

^16:18 Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своята си охота, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

^16:19 Защото вашата послушност е известна на всички, затова аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри за доброто и прости за злото.

^16:20 А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.

^16:21 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей и сродниците ми Луций, Ясон и Сосипатър.

^16:22 Аз, Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.

^16:23 Поздравява ви Гай, гостоприемникът мой и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт. [

^16:24 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Амин].

^16:25 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,

^16:26 а сега се е явила и чрез пророческите Писания по заповедта на вечния Бог и е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата –

^16:27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа довека. Амин.