Pritči

^1:1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

^1:2 за да се познаят мъдрост и поука; за да се разберат благоразумни думи;

^1:3 за да приеме поука в мъдрост, правда, съд и справедливост;

^1:4 за да се даде остроумие на простия, знание и разсъдливост на младежа;

^1:5 за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да добие разумният способност за мъдри съвети;

^1:6 за да се разбират притча и иносказание, думите на мъдрите и гатанките им.

^1:7 Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.

^1:8 Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си;

^1:9 защото те ще бъдат венец на благодат върху главата ти и огърлица около шията ти.

^1:10 Сине мой, ако грешници те прилъгват, не се съгласявай.

^1:11 Ако рекат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния;

^1:12 както шеол нека го погълнем жив, и цял, като онзи, който слиза в рова;

^1:13 ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка;

^1:14 хвърли жребия си сред нас и нека имаме обща кесия;

^1:15 сине мой, не ходи на път с тях; въздържай ногата си от пътеката им;

^1:16 защото техните нозе тичат към злото и бързат да проливат кръв.

^1:17 Защото напразно е простряна мрежата пред очите на каквато и да било птица.

^1:18 И те поставят засада против своята кръв, дебнат собствения си живот.

^1:19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец; сребролюбието отнема живота на завладените от него.

^1:20 Мъдростта възгласява по улиците, издига гласа си по площадите,

^1:21 вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, прогласява из града словата си:

^1:22 Невежи, докога ще обичате невежеството? И присмивачите докога ще се наслаждават на присмеха си, и безумните ще мразят знанието?

^1:23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви накарам да разберете словата ми.

^1:24 Понеже аз виках, а вие отказвахте да слушате, простирах ръката си, а никой не внимаваше,

^1:25 отхвърляхте всеки мой съвет и не приемахте изобличението ми;

^1:26 то и аз ще се смея на вашето бедствие; ще се присмея, когато ви нападне страхът,

^1:27 когато ви нападне страхът като опустошителна буря и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат.

^1:28 Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

^1:29 Понеже намразиха знанието и не избраха страха от Господа,

^1:30 не приеха съвета ми и презряха всичките ми изобличения.

^1:31 Затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се наситят от своите замисли.

^1:32 Защото невежите ще бъдат убити от своето упорство и безумните ще бъдат погубени от своето благополучие;

^1:33 но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

^2:1 Сине мой, ако приемеш словата ми и запазиш заповедите ми при себе си,

^2:2 така че да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си на разума;

^2:3 ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума;

^2:4 ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища,

^2:5 тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога.

^2:6 Защото Господ дава мъдрост; от устата Му идват знание и разум.

^2:7 Той трупа истинска мъдрост за праведните; щит е за ходещите непорочно,

^2:8 за да защитава пътищата на правосъдието и да пази пътя на светиите Си.

^2:9 Тогава ще разбереш какво е правда и справедливост, правота, да, всеки добър път.

^2:10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти,

^2:11 разсъдливост ще те пази, благоразумие ще те закриля.

^2:12 За да те избави от пътя на злото, от човек, който говори покварено,

^2:13 от онези, които оставят пътищата на правдата, за да ходят по пътищата на тъмнината,

^2:14 които с наслада вършат зло и се радват на покварата на злите,

^2:15 чиито пътища са криви и пътеките им опаки;

^2:16 за да те избави от чужда жена, от чуждата, която ласкае с думите си,

^2:17 която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог,

^2:18 защото домът ѝ води към смърт, и пътеките ѝ – към мъртвите.

^2:19 Никой от онези, които влизат при нея, не се връща, нито стига до пътищата на живота.

^2:20 Така ще ходиш в пътя на добрите и ще пазиш пътеките на праведните.

^2:21 Защото праведните ще населят земята и непорочните ще останат на нея,

^2:22 а нечестивите ще се отсекат от земята и вероломните ще се изкоренят от нея.

^3:1 Сине мой, не забравяй поуката ми, а сърцето ти нека пази заповедите ми;

^3:2 защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти прибавят те.

^3:3 Милост и истина нека не те оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си,

^3:4 така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците.

^3:5 Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

^3:6 Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.

^3:7 Не имай себе си за мъдър; бой се от Господа и бягай от зло.

^3:8 Това ще бъде здраве за тялото ти и храна за костите ти.

^3:9 Почитай Господа с имота си и с първите плодове от всичките си печалби.

^3:10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.

^3:11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава,

^3:12 защото Господ наказва онзи, когото люби, както баща – сина, който му е мил.

^3:13 Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост и човек, който е придобил разум;

^3:14 защото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея е по-скъпа от чисто злато.

^3:15 Тя е по-скъпа от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

^3:16 Дългоденствие е в десницата ѝ, а в левицата ѝ богатство и слава.

^3:17 Пътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки – мир.

^3:18 Тя е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат.

^3:19 Чрез мъдрост Господ положи основите на земята, чрез разум утвърди небето.

^3:20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.

^3:21 Сине мой, тези неща да не се отдалечават от очите ти; пази здравомислие и разсъдливост;

^3:22 те ще бъдат живот за душата ти и украшение на шията ти.

^3:23 Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и ногата ти не ще се спъне.

^3:24 Когато лягаш, не ще се страхуваш; да, ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

^3:25 Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите,

^3:26 защото Господ ще бъде твое упование и ще пази ногата ти от примка.

^3:27 Не отказвай добро от онези, които го заслужават, когато е в твои ръце даим го сториш.

^3:28 Не казвай на ближния си: Ела после. Ще ти дам утре, – когато имаш сега това, което му се иска.

^3:29 Не замисляй зло против ближния си, който доверчиво живее при тебе.

^3:30 Не се карай с някого без причина – когато не ти е навредил.

^3:31 Не завиждай на насилник и не избирай ни един от пътищата му,

^3:32 защото Господ се гнуси от покварения, а с праведния има общение.

^3:33 Проклятие от Господа има в дома на нечестивия, Той благославя жилището на праведните.

^3:34 Той се присмива на присмивачите, а на смирените дава благодат.

^3:35 Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.

^4:1 Послушайте, синове мои, бащина поука и внимавайте да се научите на разум.

^4:2 Понеже ви давам добро учение, не оставяйте наставлението ми.

^4:3 Когато и аз бях син на баща си, гален и едничък на майка си,

^4:4 баща ми ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми; пази заповедите ми и ще живееш.

^4:5 Придобий мъдрост, придобий разум; не забравяй моите думи, нито се отклонявай от тях.

^4:6 Не оставяй мъдростта и тя ще те пази; обичай я и ще те закриля.

^4:7 Мъдростта е главното; затова, придобивай мъдрост. Каквото и друго да си придобил, придобивай разум.

^4:8 Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти докара слава;

^4:9 ще положи на главата ти венец на благодат; ще ти даде корона на слава.

^4:10 Слушай, сине мой, приеми словата ми и годините на живота ти ще се умножат.

^4:11 Наставлявам те в пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.

^4:12 Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат стеснени; и когато тичаш, няма да се спънеш.

^4:13 Хвани се здраво за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е животът ти.

^4:14 Не влизай в пътеката на нечестивите и не ходи в пътя на злите,

^4:15 отбягвай този път, не минавай по него, отклони се от него и отмини.

^4:16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън не ги хваща, ако не спънат някого.

^4:17 Понеже те ядат хляб на нечестие, и пият вино от насилие.

^4:18 Но пътят на праведните е като виделината на разсъмване, която се разискря в ярък ден.

^4:19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; не знаят какво ги спъва.

^4:20 Сине мой, внимавай в словата ми, приклони ухо към беседите ми.

^4:21 Да не се отдалечават от очите ти, пази ги дълбоко в сърцето си,

^4:22 защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага.

^4:23 Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

^4:24 Махни от себе си лъжливи уста и отдалечи от себе си коварен език.

^4:25 Очите ти нека гледат право напред и клепачите ти нека бъдат насочени право пред тебе.

^4:26 Обмисляй внимателно пътеката за нозете си и всичките ти пътища нека бъдат сигурни.

^4:27 Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отклони ногата си от зло.

^5:1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухо към разума ми,

^5:2 за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

^5:3 Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло,

^5:4 но накрая тя е горчива като пелин, остра като двуостър меч.

^5:5 Нозете ѝ слизат към смъртта, стъпките ѝ стигат до шеол.

^5:6 Ако не проумееш пътя на живота, пътеките ѝ криволичат и не можеш да разбереш накъде водят.

^5:7 И тъй, синове мои, слушайте ме, и не отстъпвайте от словата на устата ми.

^5:8 Дръжте надалеч пътя си от нея и не се приближавайте до вратата на къщата ѝ,

^5:9 да не би да дадеш разцвета на силите си на други и годините си на немилостивите;

^5:10 да не би да се наситят чужди от имота ти, и трудът ти да обогати чужд дом,

^5:11 а ти да охкаш в сетнините си, когато месата ти и тялото ти се изнурят,

^5:12 и да казваш: Как можах да мразя поука и сърцето ми да презре изобличение,

^5:13 да не послушам гласа на учителите си и да не приклоня ухо към наставниците си!

^5:14 Малко остана да изпадна в зло сред събранието и множеството.

^5:15 Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец.

^5:16 Вън ли да се изливат изворите ти и водните потоци по улиците?

^5:17 Нека бъдат само на тебе, а не и на чужди заедно с тебе.

^5:18 Да бъде благословен твоят извор и се весели с жената на младостта си.

^5:19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; нейните гърди да те задоволяват във всяко време; и възхищавай се винаги от нейната любов.

^5:20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш гръдта на чужда?

^5:21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

^5:22 Нечестивият ще бъде впримчен от собствените си беззакония и ще бъде стегнат с връзките на своя грях.

^5:23 Той ще умре, защото е пренебрегнал поука; и от голямото си безумие ще се заблуди.

^6:1 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, или си дал ръка за някой чужденец,

^6:2 ти си се впримчил с думите си, хванат си с думите на устата си.

^6:3 Затова, сине мой, ето що направи, за да се отървеш, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни, при нозете на ближния си и го моли настоятелно;

^6:4 не давай сън на очите си, и дрямка на клепачите си,

^6:5 докато не се отървеш като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

^6:6 Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и стани мъдър.

^6:7 Тя няма ни началник, ни надзирател или управител,

^6:8 но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва.

^6:9 Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от сън?

^6:10 Малко спане, малко дрямка, малко скръстване на ръце за почивка –

^6:11 и ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник и немотия като грабител.

^6:12 Човек нехранимайко, човек негодник е онзи, който ходи с извратени уста,

^6:13 намигва с очи, говори с нозете си, дава знак с пръсти,

^6:14 който крои зло с лукавство в сърцето си, непрестанно сее раздори.

^6:15 Затова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

^6:16 Шест неща мрази Господ, седем са мерзост за Него:

^6:17 надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

^6:18 сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло,

^6:19 неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя.

^6:20 Сине мой, пази заповедта на баща си и не отстъпвай от наставлението на майка си.

^6:21 Вържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

^6:22 Когато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

^6:23 Защото тези заповеди са светилник и това наставление – светлина, и поучителните изобличения – път към живот,

^6:24 за да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

^6:25 Не пожелавай в сърцето си хубостта ѝ; да не те улови с клепачите си,

^6:26 защото поради блудница човек изпада в нужда за залък хляб, а прелюбодейката улавя скъпоценната душа.

^6:27 Може ли някой да пъхне огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

^6:28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища и нозете му да не се обжарят?

^6:29 Така е с онзи, който влиза при жената на ближния си, който се допре до нея, не ще остане ненаказан.

^6:30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си когато е гладен;

^6:31 и ако го хванат, той трябва да възвърне седмократно, да предаде целия имот на къщата си.

^6:32 Но онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен; който прави това, погубва душата си.

^6:33 Бой и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

^6:34 Защото ревността на мъжа събужда яростта и той няма да пожали в деня на отмъщението;

^6:35 не ще иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.

^7:1 Сине мой, пази словата ми и скътай заповедите ми в себе си.

^7:2 Пази заповедите ми и ще живееш, и поуката ми, като зеницата на окото си.

^7:3 Вържи ги за пръстите си, начертай ги на плочата на сърцето си.

^7:4 Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума сродник,

^7:5 за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си.

^7:6 Понеже, като погледнах през решетките си, през прозореца на къщата си,

^7:7 видях сред безумните, съгледах сред младежите един безумен млад човек,

^7:8 който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и отиваше към къщата ѝ

^7:9 в дрезгавината, на свечеряване, в тъмната и мрачна нощ.

^7:10 И ето, посрещна го жена, облечена като блудница, с коварно сърце;

^7:11 (бъбрива и упорита – нозете ѝ не се спират вкъщи;

^7:12 кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл).

^7:13 И като го хвана, целуна го, и с безсрамно лице му каза:

^7:14 Бях задължена да принеса примирителни жертви; днес изпълних оброците си.

^7:15 Затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.

^7:16 Постлала съм леглото си с килими, с шарени платове от египетска прежда.

^7:17 Покадила съм леглото си със смирна, алой и канела.

^7:18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

^7:19 Защото мъжът ми не е у дома, замина на дълъг път;

^7:20 взе кесия с пари в ръката си; чак на пълнолуние ще се върне у дома.

^7:21 С многото си предумки тя го прелъга, привлече го със сладките си приказки.

^7:22 Веднага той тръгна подире ѝ, както отива говедо на клане или както безумец в окови на наказание,

^7:23 докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще коства живота ѝ.

^7:24 Сега, синове мои, слушайте ме и внимавайте в словата на устата ми.

^7:25 Да не се отклонява сърцето ви в пътищата ѝ, да не се заблудите в пътеките ѝ,

^7:26 защото мнозина е повалила ранени; и мнозина юнаци са убити от нея.

^7:27 Домът ѝ е път към шеол и води надолу към покоите на смъртта.

^8:1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издига ли гласа си?

^8:2 Тя стои по високите места край пътя, на кръстопътя,

^8:3 възгласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

^8:4 Към вас, човеци, викам и гласът ми е към човешките чада.

^8:5 Вие, глупави, придобийте благоразумие, и вие, безумни, придобийте разум.

^8:6 Послушайте, защото ще говоря достойни неща; и ще отворя устните си да изрека правда.

^8:7 Защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

^8:8 Всички слова на устата ми са справедливи; няма в тях лъжа и коварство.

^8:9 Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

^8:10 Приемете поуката ми, а не сребро, по-добре знание, нежели отбрано злато,

^8:11 защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и нищо, което може да се пожелае, не се сравнява с нея.

^8:12 Аз, мъдростта, живея в благоразумие, притежавам знание и предпазливост.

^8:13 Страх от Господа е да се мрази злото; аз мразя гордост и високоумие, лош път и покварени уста.

^8:14 У мене е съветът и здравомислието; аз съм разум; у мене е силата.

^8:15 Чрез мене царете царуват и управниците узаконяват правда.

^8:16 Чрез мене князете властват, също и големците, и всички земни съдии.

^8:17 Аз любя онези, които ме любят; и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

^8:18 Богатството и славата са с мене; да, трайният имот и правдата.

^8:19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато; и ползата от мене надминава отбрано сребро.

^8:20 Ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,

^8:21 за да направя да наследят имот тези, които ме любят, и за да напълня съкровищниците им.

^8:22 Господ ме имаше за начало на Своя път преди древните Си дела.

^8:23 От вечността бях установена, от началото, преди създанието на земята.

^8:24 Родих се, когато нямаше бездни, когато нямаше извори изобилстващи с вода;

^8:25 преди да се оформят планините, преди хълмите, аз бях родена,

^8:26 преди Господ да беше направил земята или полетата, или първите прашинки на вселената.

^8:27 Когато приготовляваше небесата, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

^8:28 когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

^8:29 когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, и когато нареждаше основите на земята.

^8:30 Тогава аз бях при Него като майстор-ваятел и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

^8:31 Веселях се на обитаемата Му земя и наслаждението ми бе с човешки чада.

^8:32 Сега послушайте ме, о, синове мои, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

^8:33 Послушайте поука, не я отхвърляйте и бъдете мъдри.

^8:34 Блажен онзи човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти, и чака при стълбовете на вратата ми.

^8:35 Защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

^8:36 а който ме пропуска, онеправдава своята си душа; всички, които мразят мене, обичат смъртта.

^9:1 Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба;

^9:2 закла животните си, смеси виното си и сложи трапезата си;

^9:3 изпрати слугините си; вика от най-високите места на града:

^9:4 Който е глупав, нека се отбие тук; и на безумните казва:

^9:5 Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което смесих;

^9:6 оставете глупостта и ще живеете; ходете в пътя на разума.

^9:7 Който поправя присмивача, навлича на себе си срам; който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно.

^9:8 Не изобличавай присмивача, за да не те намрази; изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

^9:9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; учи праведния и той ще стане по-учен.

^9:10 Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.

^9:11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти, и ще ти се прибавят години живот.

^9:12 Ако си мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; и ако се присмиваш, сам ще носиш последствията.

^9:13 Безумната жена е бъбрица, проста и не знае нищо.

^9:14 Седи при вратата на къщата си, на стол по високите места на града,

^9:15 и кани онези, които минават, които вървят право по пътя си:

^9:16 Който е глупав, нека се отбие тук; а на безумния казва:

^9:17 Крадените води са сладки и хлябът, който се яде скришно, е вкусен.

^9:18 Но той не знае, че мъртвите са там и че гостите ѝ са в дълбочините на шеол.

^10:1 Мъдър син радва бащата; а безумен син е тъга за майка си.

^10:2 Съкровища, придобити с неправда, не ползват; а правдата избавя от смърт.

^10:3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; но отхвърля злобното желание на нечестивите.

^10:4 Ленивата ръка докарва сиромашия, а трудолюбивата ръка обогатява.

^10:5 Който събира лятно време, той е разумен син; а който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

^10:6 Благословения почиват върху главата на праведния; а насилие покрива устата на нечестивия.

^10:7 Споменът за праведния е благословен; а името на нечестивите ще изгние.

^10:8 Мъдрият по сърце ще приеме заповеди; а бъбривият безумец ще бъде повален.

^10:9 Който ходи непорочно, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си ще бъде открит.

^10:10 Който намигва с око, докарва скръб; а бъбривият безумец ще бъде повален.

^10:11 Устата на праведния са извор на живот; а насилие покрива устата на нечестивия.

^10:12 Омразата повдига раздори; а любовта покрива всички грешки.

^10:13 В устните на разумния има мъдрост; а тояга е за гърба на безумния.

^10:14 Мъдрите запазват знанието; а устата на безумния са близка гибел.

^10:15 Имотът на богатия е неговият укрепен град; а сиромашията за немотните е съсипия.

^10:16 Трудът на праведния води към живот, а печалбата на нечестивия – към грях.

^10:17 Който пази поука е в пътя към живот; а който пренебрегва изобличение, се заблуждава.

^10:18 Който тайно мрази, има лъжливи устни; и който разгласява клевета, е безумен.

^10:19 В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устата си, е разумен.

^10:20 Езикът на праведния е отбрано сребро; а сърцето на нечестивите струва малко.

^10:21 Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от липса на разум.

^10:22 Благословението Господне обогатява; и Той не му прибавя скръб.

^10:23 Злосторството е като забавление за безумния, а разумният се наслаждава на мъдростта.

^10:24 Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; а желанието на праведните ще се изпълни.

^10:25 Когато мине вихрушката, нечестивият не съществува вече; а праведният има вечна основа.

^10:26 Каквото е оцетът за зъбите и димът за очите, такова е ленивият за онези, които го пращат.

^10:27 Страхът от Господа придава дни; а годините на нечестивите се съкращават.

^10:28 Надеждата на праведните е радост; а очакваното от нечестивите ще погине.

^10:29 Пътят Господен е крепост за непорочния, а разруха ще сполети онези, които вършат беззаконие.

^10:30 Праведният никога няма да се поклати; а нечестивите няма да населят земята.

^10:31 От устата на праведния блика мъдрост; а лъжливият език ще бъде отрязан.

^10:32 Устните на праведния знаят да говорят благоприятното; а устата на нечестивите – извратеното.

^11:1 Неточни теглилки са мерзост пред Господа; а прави грамове са угодни на Него.

^11:2 Дойде ли гордост, идва и срам; а със смирението идва мъдростта.

^11:3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи; а лукавството на коварните ще ги погуби.

^11:4 В ден на гняв богатството не е от полза, а праведността избавя от смърт.

^11:5 Праведността на непорочния ще оправя пътя му, а нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

^11:6 Праведността на справедливите ще ги избави, а коварните ще се хванат в злобата си.

^11:7 Когато умира нечестивият, неговата надежда загива; и надеждата на беззаконниците загива.

^11:8 Праведният се отървава от беда а вместо него изпада в нея нечестивият.

^11:9 Лицемерът погубва с уста ближния си; а праведните чрез знание ще се избавят.

^11:10 Когато благоденстват праведните, градът се весели; и когато погиват нечестивите, има радостни възгласи.

^11:11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, а чрез устата на нечестивите се съсипва.

^11:12 Лишеният от мъдрост презира ближния си, а благоразумният човек мълчи.

^11:13 Одумникът разкрива тайните; а верният по дух таи работата.

^11:14 Където няма мъдро ръководене, народът пропада; а при многото съветници има безопасност.

^11:15 Който поръчителства за чужденец, зле ще пострада; а който мрази поръчителство е в безопасност.

^11:16 Добросърдечната жена печели почит, а насилниците печелят богатство.

^11:17 Милостивият човек прави добро на себе си; а жестокият разрушава своето тяло.

^11:18 Нечестивият придобива измамлива печалба, а който сее правда, жъне сигурна награда.

^11:19 Който е утвърден в правдата, достига живот; а който се стреми към злото върви към своята смърт.

^11:20 Развратените в сърце са мерзост пред Господа, а непорочните в пътя си са угодни Нему.

^11:21 Може да се обзаложиш, че нечестивият няма да остане ненаказан, а потомството на праведните ще се избави.

^11:22 Каквото е златна обеца на зурлата на свиня, такова е красива жена, която е без разсъдък.

^11:23 Желаното от праведните е само добро, а очакваното от нечестивите е гняв.

^11:24 Един пръска щедро и още му се прибавя, а друг се скъпи без мяра, и пак стига до немотия.

^11:25 Благотворителната душа ще се угои; и който пои, сам ще бъде напоен.

^11:26 Който задържа жито, народът го проклина; а който го продава, благословение увенчава главата му.

^11:27 Който усърдно търси доброто, намира благоволение; а който търси злото, то ще дойде върху него.

^11:28 Който се уповава на богатството си, ще падне, а праведните ще цъфтят като зелен лист.

^11:29 Който смущава собствения си дом, ще наследи вятъра; а безумниятще бъде слуга на мъдрия по сърце.

^11:30 Плодът на праведния е дърво на живот; и който придобива души е мъдър.

^11:31 Ето, на праведния се въздава на земята, колко повече на нечестивия и грешния!

^12:1 Който обича поука обича знание, а който мрази изобличение, е невеж.

^12:2 Добрият човек намира благоволение пред Господа, а коварния Той ще осъди.

^12:3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните не ще се поклати.

^12:4 Добродетелната жена е венец на мъжа си, а онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

^12:5 Мислите на праведния са справедливи, а кроежите на нечестивите са коварство.

^12:6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие, а устата на праведните ги избавят.

^12:7 Нечестивите биват отхвърлени и ги няма, а домът на праведните стои твърдо.

^12:8 Човек бива похвален според разума си; а опакият в сърце ще бъде презиран.

^12:9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се големее и няма хляб.

^12:10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, а сърцата на нечестивите са немилостиви.

^12:11 Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

^12:12 Нечестивият търси плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

^12:13 Нечестивият пада в капана на греховните си устни; а праведният ще се отърве от затруднение.

^12:14 От плода на устата си човек се насища с добрини и според делата на ръцете на човека му се въздава.

^12:15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, слуша съвети.

^12:16 Безумният показва явно досадата си, а благоразумният скрива оскърблението.

^12:17 Който диша истина, възвестява правда, а лъжесвидетелят – измама.

^12:18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.

^12:19 Устните, които говорят истина, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

^12:20 Измама има в сърцето на онези, които кроят зло, а радост имат тези, които съветват за мир.

^12:21 Никакво зло няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злини.

^12:22 Лъжливите устни са мерзост пред Господа, а онези, които постъпват вярно, са благоугодни Нему.

^12:23 Благоразумният човек таи знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

^12:24 Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат под ангария.

^12:25 Теготата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

^12:26 Праведният посочва път на ближния си, а пътят на нечестивите ги въвежда в заблуждение.

^12:27 Ленивият не пече лова си, а трудолюбивият цени имота си.

^12:28 В пътя на праведността има живот и в пътеката ѝ няма смърт.

^13:1 Мъдрият син слуша бащината си поука, а присмивачът не се вслушва в изобличение.

^13:2 От плодовете на устата си човек се храни с добрини, а душата на коварните се храни с насилие.

^13:3 Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устата си, ще погине.

^13:4 Душата на ленивия желае, но не получава нищо, а душата на трудолюбивите ще се угои.

^13:5 Праведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

^13:6 Праведността пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

^13:7 Един се преструва на богат, а няма нищо, друг се преструва на сиромах, но има много имот.

^13:8 Богатството на човека служи за откуп на живота му, а немотният не се вслушва в изобличение.

^13:9 Светлината на праведните развеселява, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

^13:10 От гордостта произхожда само препиране, но мъдростта е с онези, които приемат съвети.

^13:11 Богатство, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с труд, ще го умножи.

^13:12 Несбъднатото очакване изнурява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

^13:13 Който презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, има отплата.

^13:14 Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

^13:15 Здравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

^13:16 Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният показва глупостта си.

^13:17 Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик носи здраве.

^13:18 Сиромашия и срам ще постигнат онзи, който отхвърля поука, а който се вслушва в изобличение, ще бъде почитан.

^13:19 Изпълнено желание услажда душата, а на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

^13:20 Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

^13:21 Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

^13:22 Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешника се запазва за праведния.

^13:23 Обработената нива на сиромасите доставя много храна, но понякога бива пометена от липса на правосъдие.

^13:24 Който щади тоягата си, мрази сина си; но който го обича, го наказва с време.

^13:25 Праведният яде до насита на душата си, а стомахът на нечестивите ще познае недоимък.

^14:1 Мъдрата жена съгражда дома си, а безумната го събаря със своите си ръце.

^14:2 Който ходи в правда, се бои от Господа, но онзи, чиито пътища са криви, Го презира.

^14:3 В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

^14:4 Където няма волове, яслите са чисти, но от силата на воловете иде изобилна жетва.

^14:5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

^14:6 Присмивачът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

^14:7 Бягай от безумния човек, щом си узнал, че няма разумни устни.

^14:8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

^14:9 Безумните се присмиват на греха, а сред праведните има Божие благоволение.

^14:10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

^14:11 Къщата на нечестивите ще се събори, а шатърът на праведните ще процъфти.

^14:12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му води към смъртта.

^14:13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието може да бъде тъга.

^14:14 Който отстъпва от Бога в сърцето си, ще се насити от своите пътища, а добрият човекще бъде доволен от себе си.

^14:15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

^14:16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

^14:17 Сприхавият човек постъпва несмислено и коварният е омразен.

^14:18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

^14:19 Злите ще се кланят пред добрите, а нечестивите – при портите на праведните.

^14:20 Сиромахът е мразен даже и от ближния си, а на богатия приятелите са много.

^14:21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

^14:22 Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но милост и вярност ще се показват към тези, които замислят добро.

^14:23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устни само оскъдност.

^14:24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните ражда глупост.

^14:25 Верният свидетел избавя души, а лъжливият свидетел говори лъжи.

^14:26 В страха от Господа има силна увереност; и Неговите чада ще имат прибежище.

^14:27 Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.

^14:28 В многочислен народ е славата на царя, а при малочислен народ тежко на господаря.

^14:29 Който не се гневи бързо, има голямо благоразумие, а който лесно се пали, възвишава безумие.

^14:30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта разлага костите.

^14:31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя му, а който е милостив към сиромаха, показва почит към Него.

^14:32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

^14:33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а сред безумните се излага на показ.

^14:34 Праведността въздига народа, а грехът е позор за племената.

^14:35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му – против онзи, който докарва срам.

^15:1 Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв.

^15:2 Езикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

^15:3 Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

^15:4 Благият език е дърво на живот, а измамният съкрушава духа.

^15:5 Безумният презира поуката на баща си, но който се вслушва в изобличението, е благоразумен.

^15:6 В дома на праведния има голямо изобилие а в доходите на нечестивия – грижа.

^15:7 Устните на мъдрите разнасят знание, а сърцето на безумните не прави така.

^15:8 Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е благоприятна Нему.

^15:9 Пътят на нечестивия е мерзост пред Господа, но Той обича този, който следва праведността.

^15:10 Има тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; който мрази изобличение, ще умре.

^15:11 Шеол и погибел са открити пред Господа – колко повече сърцата на човешките чада!

^15:12 Присмивачът не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

^15:13 Весело сърце прави засмяно лицето, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

^15:14 Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

^15:15 За наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има постоянно пируване.

^15:16 По-добре малко, но със страх от Господа, нежели много съкровища с безпокойство.

^15:17 По-добре ястие от зеленчук и с него любов, отколкото охранено говедо и с него омраза.

^15:18 Сприхавият човек повдига препирни, а търпеливият усмирява крамоли.

^15:19 Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.

^15:20 Мъдър син радва бащата, а безумен човек презира майка си.

^15:21 За безумния глупостта е радост, а разумният човек ходи по прав път.

^15:22 Където няма съвещание, намеренията се осуетяват, а при множество съветници те успяват.

^15:23 От отговора на устата си човек изпитва радост; и колко добра е дума, казана навреме!

^15:24 За мъдрия пътят на живота води нагоре, за да се отклони от шеол долу.

^15:25 Господ ще съсипе дома на горделивите, но ще утвърди имота на вдовицата.

^15:26 Лошите помисли са мерзост пред Господа, а чистите думи Му са угодни.

^15:27 Користолюбивият смущава своя си дом, а който мрази подкупите, ще живее.

^15:28 Сърцето на праведния обмисля какво да отговори, а устата на нечестивите изригват зло.

^15:29 Господ е далеч от нечестивите, но слуша молитвата на праведните.

^15:30 Светъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

^15:31 Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

^15:32 Който отхвърля поука, презира собствената си душа, а който се вслушва в изобличението, придобива разум.

^15:33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост; и смирението предшества славата.

^16:1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

^16:2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля мотивите.

^16:3 Възлагай делата си на Господа и твоите намерения ще успеят.

^16:4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия – за деня на злото.

^16:5 Мерзост пред Господа е всеки с горделиво сърце, но можеш да се обзаложиш, че той няма да остане ненаказан.

^16:6 С милост и истина се изкупва грях и чрез страх от Господа човеците се отклоняват от злото.

^16:7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и враговете му.

^16:8 По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

^16:9 Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

^16:10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена, устата му няма да грешат в съда.

^16:11 Вярната теглилка е от Господа. Всичките грамове в торбата са Негово дело.

^16:12 Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с праведност.

^16:13 Праведните устни са приятни на царете; те обичат онзи, който говори право.

^16:14 Яростта на царя е вестителка на смърт; но мъдрият човек ще я укроти.

^16:15 В светенето на лицето на царя има живот; неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

^16:16 Колко по-добре е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е по за предпочитане, отколкото на сребро.

^16:17 Пътят на праведните е да се отклоняват от зло; който пази пътя си, пази душата си.

^16:18 Гордостта предшества погибелта, високоумието – падението.

^16:19 По-добре да си със смирен дух сред кротките, отколкото да делиш плячка с горделивите.

^16:20 Който се вслушва в словото, ще намери добро; и който се уповава на Господа е блажен.

^16:21 Който е с мъдро сърце, се нарича благоразумен, и сладостта на устните умножава знанието.

^16:22 Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

^16:23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

^16:24 Благоприятните думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

^16:25 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му води към смъртта.

^16:26 Който се труди, се труди за себе си, защото устата му го принуждава.

^16:27 Негодникът копае зло и думите му са като пламнал огън.

^16:28 Коварният човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

^16:29 Насилникът оплита ближния си и го води в недобър път;

^16:30 затваря очи, за да замисля коварни неща, и прехапва устни, за да постигне зло.

^16:31 Белите коси са венец на слава, когато се намират в пътя на правдата.

^16:32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град.

^16:33 Жребият се хвърля в скута, но всичко, което той решава, е от Господа.

^17:1 По-добре сух залък и с него мир, отколкото къща, пълна с пиршества и с тях раздор.

^17:2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

^17:3 Горнилото е за среброто и пещта – за златото, а Господ изпитва сърцата.

^17:4 Злосторникът слуша беззаконните устни, а лъжецът дава ухо на лошия език.

^17:5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му; който се радва на бедствия – няма да остане ненаказан.

^17:6 Чадата на чадата са венец на старците; и бащите са слава за чадата си.

^17:7 Изрядна реч не подхожда на безумния: колко по-малко – лъжливи устни на управника.

^17:8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да се обърне, успява.

^17:9 Който покрива грешки, търси любов, а който напомня за тях разделя приятели.

^17:10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.

^17:11 Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник ще се проводи против него.

^17:12 По-добре да срещнеш мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му.

^17:13 Който въздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му.

^17:14 Да започнеш разпра е като да отприщиш вода; затова остави препирнята, преди да се е разпалила.

^17:15 И който оправдава нечестивия, и който осъжда праведния – и двамата са мерзост пред Господа.

^17:16 Каква полза от пари в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма ум?

^17:17 Приятел обича всякога и е роден брат във време на нужда.

^17:18 Човек без разум дава ръка и става поръчител за ближния си.

^17:19 Който обича препирни, обича престъпления; и който строи високо вратата си, търси пагуба.

^17:20 Който има коварно сърце, не намира добро; и който има лъжлив език, изпада в нещастие.

^17:21 Който ражда безумно чадо ще има скръб; и бащата на глупавия няма радост.

^17:22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.

^17:23 Нечестивият приема подкуп на тъмно, за да изкриви пътищата на правосъдието.

^17:24 Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята.

^17:25 Безумен син е тъга за баща си, огорчение за тази, която го е родила.

^17:26 Не е добре да се наказва невинен, нито да се бият благородни за тяхната честност.

^17:27 Който щади думите си, е разумен; а хладнокръвният – благоразумен.

^17:28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, и разумен, когато затваря устата си.

^18:1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.

^18:2 Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на изявите на сърцето си.

^18:3 С идването на нечестивия идва и презрението, с подлостта идва и позорът.

^18:4 Думите от устата на човека са като дълбоки води, а изворът на мъдростта е като поток.

^18:5 Не е добро да показваш пристрастрие към нечестивия и да лишиш праведния от справедлива присъда.

^18:6 Устните на безумния причиняват препирни, а устата му предизвикват плесници.

^18:7 Устата на безумния са погибел за него, а устните му са примка за душата му.

^18:8 Думите на клюкаря са като сладки залъци – те слизат вътре в корема.

^18:9 Немарливият в работата си е брат на разсипника.

^18:10 Името Господне е яка кула – праведният прибягва в нея и е в безопасност.

^18:11 Имотът на богатия е укрепен град за него, във въображението му е като висока стена.

^18:12 Преди падение сърцето на човека се възгордява, а преди прославяне то се смирява.

^18:13 Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

^18:14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; но унилият дух кой може да повдигне?

^18:15 Сърцето на благоразумния придобива разум; и ухото на мъдрите търси знание.

^18:16 Подаръкът, който дава човек, му отваря път и го привежда пред големците.

^18:17 Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

^18:18 Жребият прекратява разприте и решава между силните.

^18:19 Брат, онеправдан, е по-недостъпен от укрепен град; и разногласията са като лостове на крепост.

^18:20 От плодовете на устата се пълни коремът на човека; от жътвата на устните си се насища човек.

^18:21 Смърт и живот има в силата на езика; и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

^18:22 Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

^18:23 Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.

^18:24 Човек, който има много приятели, може да стигне до гибел, но има приятел, който стои по-близко и от брат.

^19:1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с лъжливи устни и при това безумен.

^19:2 Да имаш усърдие без знание не е добро, и онзи, който бърза с нозете си, сбърква пътя си.

^19:3 Безумието на човека изкривява пътя му; и сърцето му негодува против Господа.

^19:4 Богатството прибавя много приятели, а сиромахът го напуска и приятелят.

^19:5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, и който издиша лъжи, няма да избяга.

^19:6 Мнозина търсят благоволението на щедрия; и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

^19:7 Всички роднини на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи; но тях ги няма.

^19:8 Който придобива мъдрост, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

^19:9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, и който издиша лъжи, ще загине.

^19:10 Разкошът не подобава на безумен, още по-малко на слуга – да властва над началници.

^19:11 Благоразумието на човека възпира гнева му; и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.

^19:12 Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му – като роса по тревата.

^19:13 Безумен син е бедствие за баща си, а свадлива жена е като неспирен капчук.

^19:14 Къща и богатство са наследство от бащите, а благоразумната жена е от Господа.

^19:15 Леността хвърля в дълбок сън и бездейната душа гладува.

^19:16 Който пази заповедта, пази душата си, а който нехае за пътищата си, ще загине.

^19:17 Който показва милост към сиромаха, дава назаем на Господа; и Той ще му въздаде за благодеянието му.

^19:18 Наказвай сина си, докато има надежда; и не закоравявай сърцето си, та да го оставиш да загине.

^19:19 Яростен човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш трябва пак същото да направиш.

^19:20 Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетнините си.

^19:21 Има много мисли в сърцето на човека, но намерението Господне, то ще устои.

^19:22 Милосърдието на човека е чест за него; и сиромах човек е по-добър от лъжеца.

^19:23 Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

^19:24 Ленивият топи ръка в паницата и не ще дори до устата си да я вдигне.

^19:25 Ако накажеш присмивача и простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще научи знание.

^19:26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

^19:27 Престани, сине мой, да слушаш поука, която те отклонява от думите на знанието.

^19:28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието, и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

^19:29 Присъди се приготвят за присмивачите и бой за гърба на безумните.

^20:1 Виното е присмивач, а спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях, не е благоразумен.

^20:2 Заплахата на царя е като рев на лъв; който го дразни, съгрешава против своя живот.

^20:3 Чест е за човека да страни от препирня; а всеки безумен се впуска в раздори.

^20:4 Ленивият не иска да оре поради зимата, затова, когато потърси по жетва, не намира нищо.

^20:5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумен човек ще го извади.

^20:6 Много човеци разгласяват всеки своята доброта, но кой може да намери верен човек?

^20:7 Праведният човек ходи в непорочността си – блажени са чадата му след него.

^20:8 Цар, който седи на съдебен престол, с очите си пресява всяко зло.

^20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?

^20:10 Различни грамове и различни мерки – и двете са мерзост пред Господа.

^20:11 Даже и детето се познава по постъпките му – делата му чисти ли са и прави ли са.

^20:12 Ухо да слуша и око да гледа – Господ е направил и двете.

^20:13 Не обичай спането, да не осиромашееш; отвори си очите и ще се наситиш с хляб.

^20:14 Лошо е, лошо е! – казва купувачът, а когато отмине, тогава се хвали с покупката.

^20:15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, но устните, които изричат знание, са скъпоценно украшение.

^20:16 Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд; и я задръж в залог, ако го е направил за чужда жена.

^20:17 Хляб, спечелен с лъжа, е сладък на човека, но после устата му ще се напълнят с камъчета.

^20:18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание; затова с мъдри съвети води война.

^20:19 Клеветникът обхожда и открива тайни; затова не се събирай с онзи, който ласкае с устните си.

^20:20 Който злослови за баща си или за майка си, светилникът му ще изгасне в най-мрачна тъмнина.

^20:21 На имуществото, което бързо се придобива отначало, сетнината не ще бъде благословена.

^20:22 Да не речеш: Ще въздам за злото; почакай Господа и Той ще те избави.

^20:23 Различни грамове са мерзост пред Господа; и неверните теглилки не са добри.

^20:24 Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как може да познае човек пътя си?

^20:25 Примка е за човека да дава прибързано оброк и след като се е обрекъл, тогава да се разкайва.

^20:26 Мъдрият цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката.

^20:27 Духът на човека е светилото Господне, което изпитва вътрешния човек.

^20:28 Милост и истина пазят царя и той поддържа престола си с милост.

^20:29 Славата на младите е силата им; и украшението на старците са белите им коси.

^20:30 Удари и рани очистват злото, боят прочиства вътрешния човек.

^21:1 Сърцето на царя е в ръката на Господа; Той го насочва накъдето иска – като водни бразди.

^21:2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, но Господ претегля сърцата.

^21:3 Да върши човек правда и правосъдие, е по-угодно на Господа, отколкото жертвоприношение.

^21:4 Надменно око и горделиво сърце, които са светилникът на нечестивите, е грях.

^21:5 Мислите на трудолюбивите водят към изобилие, а на всеки припрян – към оскъдност.

^21:6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна суета; които ги търсят, търсят смърт.

^21:7 Грабителството на нечестивите ще ги съсипе, защото отказват да вършат това, което е право.

^21:8 Пътят на развратния човек е твърде крив, а делото на чистия е право.

^21:9 По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.

^21:10 Душата на нечестивия желае зло; ближният му не намира благоволение пред очите му.

^21:11 Когато наказват присмивача, простият става по-мъдър; и когато се поучава мъдрият, той придобива знание.

^21:12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

^21:13 Който запушва ушите си за вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да бъде чут.

^21:14 Тайният подарък уталожва гнева; а дарът в пазвата – силната ярост.

^21:15 Радост е за праведния да раздава правосъдие, но е мъка за онези, които вършат беззаконие.

^21:16 Човек, който се отбие от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите.

^21:17 Който обича удоволствието, ще осиромашее; който обича вино и масло, не забогатява.

^21:18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и коварният – за праведния.

^21:19 По-добре да живееш в пуста земя, отколкото със свадлива и досадна жена.

^21:20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги прахосва.

^21:21 Който следва праведност и милост, намира живот, праведност и чест.

^21:22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните и събаря силата, на която те се уповават.

^21:23 Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения.

^21:24 Присмивач се нарича онзи горделив и надменен човек, който действа с високомерна гордост.

^21:25 Желанието на ленивия го умъртвява, защото ръцете му не искат да работят;

^21:26 той се лакоми цял ден, а праведният дава и не му се свиди.

^21:27 Жертвата на нечестивите е мерзост – още повече, когато я принасят за нечестива цел!

^21:28 Лъжливият свидетел ще загине; а думите на човек, който слуша истината, ще пребъдват.

^21:29 Нечестив човек прави дръзко лицето си, а праведният оправя пътищата си.

^21:30 Няма мъдрост, няма разум, няма план, който може да успее против Господа.

^21:31 Конят се приготвя за деня на боя, но избавлението е от Господа.

^22:1 За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство; и благоволение е по-добро от сребро и злато.

^22:2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създател на всички тях.

^22:3 Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред – и страдат от това.

^22:4 Наградата за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот.

^22:5 Тръни и примки има в пътя на коварния, който пази душата си, стои далеч от тях.

^22:6 Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.

^22:7 Богатият властва над сиромасите; и който взема назаем, е слуга на заемодавеца.

^22:8 Който сее беззаконие, ще пожъне бедствие, а жезълът на буйството му ще изчезне.

^22:9 Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

^22:10 Изпъди присмивача и препирнята ще стихне; и свадата и позорът ще престанат.

^22:11 Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, ще има цар за приятел.

^22:12 Очите на Господа пазятонзи, който има знание, и Той осуетява думите на коварния.

^22:13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Или: Ще бъда убит сред улицата!

^22:14 Устата на чуждите жени са дълбока яма; и онзи, комуто Господ се гневи, ще падне в нея.

^22:15 Безумието е вплетено в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го избие от него.

^22:16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

^22:17 Приклони ухо и чуй думите на мъдрите и вземи присърце моето знание;

^22:18 защото е приятно да ги пазиш вътре в себе си и да бъдат всякога готови върху устните ти.

^22:19 За да бъде упованието ти на Господа, аз те уча днес – да, тебе.

^22:20 Не ти ли писах изрядни неща от съвет и знание,

^22:21 за да те направя да познаеш верността на думите на истината, та да отговаряш с думи на истина на онези, които те пращат?

^22:22 Не ограбвай сиромаха, защото той е беден, и не притеснявай угнетения при портата,

^22:23 защото Господ ще защити делото им и ще ограби живота на онези, които са ги ограбили.

^22:24 Не завръзвай приятелство с ядовит човек и не ходи с гневлив човек,

^22:25 да не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си.

^22:26 Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове;

^22:27 ако нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе?

^22:28 Не премествай старите межди, които са положили бащите ти.

^22:29 Видял ли си човек, трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе; няма да стои пред незнаменити хора.

^23:1 Когато седнеш да ядеш с началник, гледай добре какво има пред тебе;

^23:2 и опри нож в гърлото си ако те обладава лакомия.

^23:3 Не пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

^23:4 Не се старай да придобиеш богатство; остави тази мисъл;

^23:5 нима ще хвърлиш око на нещо, което го няма? Защото богатството наистина си прави крила и отлита като орел към небето.

^23:6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

^23:7 защото както мисли в душата си, такъв е и той; казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе;

^23:8 залъкът, който си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи.

^23:9 Не говори в ушите на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

^23:10 Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

^23:11 защото Изкупителят им е мощен – Той ще защити делото им против тебе.

^23:12 Наклони сърцето си към поука и ушите си – към думи на знание.

^23:13 Да не ти се свиди да наказваш детето; ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре;

^23:14 като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от шеол.

^23:15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, то и на мене на сърцето ми ще е драго.

^23:16 Да! От дълбините на душата си ще се радвам, когато устните ти говорят, каквото е право.

^23:17 Сърцето ти да не завижда на грешните, но цял ден бъди в страх от Господа;

^23:18 защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

^23:19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

^23:20 Не бъди сред винопийци, сред невъздържани месоядци,

^23:21 защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

^23:22 Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

^23:23 Купувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

^23:24 Бащата на праведния ще се радва много; и който ражда мъдро чедо, ще има радост от него;

^23:25 нека се веселят твоят баща и твоята майка; и да се възхищава онази, която те е родила.

^23:26 Сине мой, дай сърцето си на мене; и очите ти нека гледат моите пътища,

^23:27 защото блудницата е дълбока яма и чуждата жена – тесен ров.

^23:28 Да! Тя причаква като за плячка и умножава броя на неверните между човеците.

^23:29 Кому горко? Кому скръб? Кому кавга? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи?

^23:30 На онези, които засядат около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

^23:31 Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

^23:32 защото после то хапе като змия и жили като ехидна.

^23:33 Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща,

^23:34 ще бъдеш като някой, който е легнал сред море, или като някой, който лежи на върха на мачта.

^23:35 Удариха ме – ще речеш – и не ме заболя; биха ме и не усетих. Кога ще се събудя, за да потърся още вино?

^24:1 Не завиждай на злите човеци, нито пожелавай да си с тях,

^24:2 защото сърцето им замисля насилие и устните им говорят за пакост.

^24:3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава;

^24:4 и чрез знание стаите ѝ се пълнят с всякакви скъпоценни и благоприятни богатства.

^24:5 Мъдрият човек е в силата си и човек със знание расте в сила;

^24:6 защото с мъдър съвет ще водиш войната си, и чрез множеството съветници бива избавление.

^24:7 Мъдростта е непостижима за безумния; той не отваря устата си при портата.

^24:8 Който замисля зло, ще бъде наречен пакостен човек.

^24:9 Сплетните на глупостта са грях; и присмивачът е мерзост за човеците.

^24:10 Ако покажеш малодушие в ден на изпитания, силата ти е малка.

^24:11 Избавяй онези, които се влачат към смъртта и задържай онези, които политат към клане.

^24:12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Онзи, който притегля сърцата, не разбира ли? Онзи, който пази душата ти, не знае ли и не ще ли въздаде на всекиго според делата му?

^24:13 Сине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка на вкуса ти;

^24:14 знай, че е такава и мъдростта за душата ти, ако си я намерил, има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

^24:15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния; не опустошавай мястото на успокоението му,

^24:16 защото праведният и седем пъти да падне, пак става, докато нечестивите нещастието ги поваля.

^24:17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти и да не се весели сърцето ти, когато се подхлъзне той,

^24:18 да не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да обърне гнева си от него на тебе.

^24:19 Не се раздразняй поради злодейците и не завиждай на нечестивите,

^24:20 защото злите не ще имат бъдеще, светилникът на нечестивите ще изгасне.

^24:21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, и не се събирай с бунтовниците,

^24:22 защото бедствие ще се надигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

^24:23 И това са изречения на мъдрите: Да показваш пристрастие в съд не е добро –

^24:24 който казва на виновния: Невинен си, него народи ще проклинат, него племена ще мразят;

^24:25 но тези, които изобличават виновния, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде добро благословение.

^24:26 Който дава честен отговор, той печели сърца.

^24:27 Свърши външната си работа, приготви си нивите, и после гради къщата си.

^24:28 Не свидетелствай против ближния си без причина, нито мами с устните си.

^24:29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз; ще въздам на човека според делата му.

^24:30 Минавах край нивата на ленивия и край лозето на лишения от разум човек;

^24:31 и ето, всичко бе обрасло с тръни, коприва беше покрила земята и каменната ограда беше съборена.

^24:32 Тогава, като погледнах, размислих в сърцето си, видях и взех поука.

^24:33 Малко спане, малко дрямка, малко скръстени за почивка ръце –

^24:34 и сиромашията ще дойде върху тебе като разбойник, и немотията – като въоръжен грабител.

^25:1 И това са още Соломонови притчи, събрани от писарите на Юдовия цар Езекия:

^25:2 Слава на Бога е да покрива работите; а слава на царете е да издирват работите.

^25:3 Височината на небето и дълбочината на земята, и сърцата на царете са неизследими.

^25:4 Махни примесите от среброто и ще излезе съд за златаря;

^25:5 махни нечестивите от царя и престолът му ще се утвърди в праведност.

^25:6 Не се надигай пред царя и не стой на мястото на големците;

^25:7 по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, отколкото да те унижат пред управника, когото са видели очите ти.

^25:8 Не бързай да излезеш, да се караш, да не би накрая да не знаеш какво да правиш, когато те засрами ближният ти.

^25:9 Разисквай делото си с ближния си сам, но не откривай тайната на друг човек,

^25:10 да не би да те укори онзи, който те слуша, и твоето безчестие да остане незаличимо.

^25:11 Казана на място дума, е като златни ябълки в сребърни съдове.

^25:12 Каквото е обеца и украшение от чисто злато за човек, такова е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

^25:13 Каквото е снежната прохлада в жетвено време, такова е верният посланик на тези, които го изпращат, защото освежава душата на господаря си.

^25:14 Като облаци и вятър без дъжд е онзи, който се хвали с подаръци, които не дава.

^25:15 Чрез кротост се склонява управител, и мек език троши кости.

^25:16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го избълваш.

^25:17 Рядко стъпвай в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази.

^25:18 Човек, който лъжесвидетелства против ближния си, е като чук и меч, и остра стрела.

^25:19 Доверие към неверен човек в усилно време е като счупен зъб и изкълчена нога.

^25:20 Като някой, който съблича дрехата си в студено време, и като оцет върху сода е онзи, който пее песни на скръбно сърце.

^25:21 Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода,

^25:22 защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради.

^25:23 Както северният вятър носи дъжд, така и подлият език – разгневено лице.

^25:24 По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.

^25:25 Каквото е студената вода за жадната душа, такова е добрата вест от далечна земя.

^25:26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, е като размътен извор и развален кладенец.

^25:27 Не е добре да се яде много мед, нито е славно някой да търси собствена слава.

^25:28 Който не владее духа си, е като град със съборени стени.

^26:1 Както сняг лятно време и дъжд – в жетва, така и чест не прилича на безумния.

^26:2 Както пърхащото врабче, както литналата лястовица, така и незаслуженото проклятие не ще се сбъдне.

^26:3 Бич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

^26:4 Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти подобен на него.

^26:5 Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в своите очи.

^26:6 Който праща известие чрез безумния, отсича нозете си и си навлича неприятност.

^26:7 Както висят безполезни краката на куция, така е притча в устата на безумния.

^26:8 Да окажеш чест на безумния, е все едно да хвърлиш скъпоценен камък в грамада.

^26:9 Както е трън в ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

^26:10 Какъвто е стрелецът, който безогледно наранява всички, такъв е онзи, който наема безумен или скитник за работа.

^26:11 Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

^26:12 Видял ли си човек, който се има за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.

^26:13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

^26:14 Както вратата се върти на пантите си, така и ленивият се върти на постелката си.

^26:15 Ленивият топи ръката си в паницата, и го мързи да я вдигне до устата си.

^26:16 Ленивият се има за по-мъдър от седмина души, които могат да дадат умен отговор.

^26:17 Минувачът, който се намесва в чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

^26:18 Какъвто е лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

^26:19 такъв е човекът, който мами ближния си и казва: Не сторих ли това на шега?

^26:20 Където няма дърва, огънят изгасва, и където няма клюкар, раздорът престава.

^26:21 Каквото са въглищата за жарта и дървата – за огъня, това е и крамолникът, за да разпалва препирня.

^26:22 Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

^26:23 Изгарящи устни и злобно сърце са като пръстен съд, покрит със сребърна глеч.

^26:24 Зложелателят се прикрива с устните си, но крои коварство в сърцето си;

^26:25 когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

^26:26 макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се издаде сред събранието.

^26:27 Който копае ров, ще падне в него; и който търкаля камък, върху него ще се търкулне.

^26:28 Лъжливият език мрази наранените от него; и ласкателните уста докарват съсипия.

^27:1 Недей се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният.

^27:2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни.

^27:3 Камъкът е тежък и пясъкът много тежи; но гневът на безумния е по-тежък и от двете.

^27:4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?

^27:5 По-добре явно изобличение, отколкото скрита любов.

^27:6 Удари от приятел са искрени; а целувки от неприятел – изобилни.

^27:7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, а за гладната душа дори горчивото е сладко.

^27:8 Каквото е птица, която напусне гнездото си, такова е човек, който напусне дома си.

^27:9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така го весели и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

^27:10 Не оставяй своя приятел, нито приятеля на баща си, и не влизай в къщата на брат си в деня на своето злощастие; по-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

^27:11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява.

^27:12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред и страдат.

^27:13 Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена.

^27:14 Който става рано и благославя ближния си на висок глас, ще го сметнат за клетва.

^27:15 Непрестанното капане в дъждовит ден и жена крамолница са еднакви –

^27:16 който би я обуздал, обуздал би вятъра и би хванал дървено масло с десницата си.

^27:17 Както желязото остри желязо, така и човек изостря лицето на приятеля си.

^27:18 Който пази смокинята, ще яде плода ѝ и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан.

^27:19 Както водата отразява лицето, така човешкото сърце отразява човека.

^27:20 Както шеол и погибелта не се насищат; така и човешките очи не се насищат.

^27:21 Горнилото е за пречистване на среброто, а пещта – на златото; а човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

^27:22 И да счукаш безумния в кутел като грухано жито, безумието му пак няма да се отдели от него.

^27:23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си и имай грижа за добитъка си,

^27:24 защото богатството не е вечно – и короната не трае из род в род.

^27:25 Ако така правиш, то сеното ти се прибира, зеленината се явява, и планинските билки се събират;

^27:26 агнетата са дрехи за тебе, и козлите – цената на полето;

^27:27 ще има изобилие козе мляко за храна на тебе и на домашните ти, и за прехрана на слугините ти.

^28:1 Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв.

^28:2 В размирна страна има много управници, но разбран и разумен човек може да запази порядък.

^28:3 Беден човек, който насилва немотните, е като пороен дъжд, който не оставя посев.

^28:4 Които отстъпват от закона, хвалят нечестивите, а които пазят закона, негодуват против тях.

^28:5 Злите човеци не разбират правосъдието; но тези, които търсят Господа, разбират всичко.

^28:6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който криви пътищата си, ако и да е богат.

^28:7 Който пази закона, е разумен син; който дружи с чревоугодници, засрамва баща си.

^28:8 Който умножава имота си с лихварство, го събира за този, който ще покаже милост към сиромасите.

^28:9 Който отклонява ухото си от закона, на такъв самата му молитва е мерзост.

^28:10 Който заблуждава праведните в лош път, сам ще падне в своята яма, а непорочните ще наследят добрини.

^28:11 Богатият човек се има за мъдър, но разумният сиромах прозира истината.

^28:12 Когато тържествуват праведните, има голяма слава, а когато се въздигнат нечестивите, човек се крие.

^28:13 Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва и оставя, ще намери милост.

^28:14 Блажен онзи човек, който се бои винаги; а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие.

^28:15 Нечестив управител над беден народ е като ревящ лъв и стръвна мечка.

^28:16 Управник, лишен от разум, е голям тиранин, а онзи, който мрази грабителството, ще продължи дните си.

^28:17 Човек, измъчван от вина за убийство, ще бяга до гроб; никой да не го спира.

^28:18 Който ходи непорочно, ще се избави; а който ходи по криви пътища, изведнъж ще падне.

^28:19 Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, ще изпадне в сиромашия.

^28:20 Верният човек ще има много благословения, а който бърза да се обогати, не ще остане ненаказан.

^28:21 Не е добре да бъде човек лицеприемник; защото за един залък хляб ще извърши престъпление.

^28:22 Който има лошо око, бърза да се обогати, а не знае, че немотия ще го постигне.

^28:23 Който изобличава човек, после ще намери по-голямо благоволение, отколкото онзи, който ласкае с езика си.

^28:24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, той е съучастник на разрушител.

^28:25 Човек с ненаситен дух повдига крамоли, а който се уповава на Господа ще добрува.

^28:26 Който се уповава на своето сърце е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави.

^28:27 Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия; а който покрива очите си за тях, ще го стигнат много клетви.

^28:28 Когато се въздигат нечестивите, хората се крият, а когато загиват, праведните се умножават.

^29:1 Човек, който е често изобличаван, но закоравява врата си, внезапно ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.

^29:2 Когато праведните са на власт, народът се радва, а когато нечестивият началства, народът стене.

^29:3 Който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имотаму.

^29:4 Чрез правосъдието царят утвърждава земята си, а който е жаден за подкупи, я съсипва.

^29:5 Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред нозете му.

^29:6 Злосторникът се впримчва в своя грях, а праведният пее и се радва.

^29:7 Праведният го е грижа за съдбата на бедните, а нечестивият не иска да я знае.

^29:8 Присмивачите запалват града, а мъдрите отклоняват гнева.

^29:9 Ако мъдър човек има спор с безумен, глупецът се разярява и се надсмива; и няма спокойствие.

^29:10 Кръвопийците мъже мразят непорочния, а праведните се грижат за живота му.

^29:11 Безумният изригва целия си гняв, а мъдрият го удържа и укротява.

^29:12 Ако управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.

^29:13 Сиромах и потисник имат едно общо – Господ дава светлина за очите и на двамата.

^29:14 Когато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.

^29:15 Тоягата и изобличението придават мъдрост; а пренебрегнато дете позори майка си.

^29:16 Умножават ли се нечестивите, избуява грехът, но праведните ще видят падението им.

^29:17 Наказвай сина си и той ще ти даде покой, и ще донесе наслада на душата ти.

^29:18 Където няма пророческо видение, народът е разюздан; а който пази закона, е блажен.

^29:19 Слугата не се поправя само с думи; защото, при все че разбира, не обръща внимание.

^29:20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

^29:21 Ако някой глези слугата си от детинство, накрая той ще му стане като син.

^29:22 Гневлив човек възбужда препирни и сприхав човек прави много прегрешения.

^29:23 Гордостта на човека ще го снижи; а смирението ще го въздигне.

^29:24 Който е съдружник с крадец, мрази душата си – той чува заклеването, а не обажда.

^29:25 Страхът от човека поставя примка; но който се уповава на Господа, ще е в безопасност.

^29:26 Мнозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.

^29:27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.

^30:1 Думите на Якеевия син Агур, пророческото сло-во, което той изговори пред Итиил, пред Итиил и Укал:

^30:2 Наистина аз съм по-невежа от който и да било човек, и нямам човешки разум;

^30:3 не се научих на мъдрост, нито имам знание за Всесвятия.

^30:4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всички земни краища? Какво е името Му и какво е името на Сина Му? Кажи, ако го знаеш.

^30:5 Всяко слово на Бога е без недостатък; Той е щит на тези, които се уповават на Него.

^30:6 Не прибавяй към Неговите думи, да не би да те изобличи и да се окажеш лъжец.

^30:7 Две неща прося от Тебе, о Господи; не ми ги отказвай, преди да умра:

^30:8 Отдалечи от мене измамата и лъжата; не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с хляба, който ми се пада,

^30:9 да не би да се преситя и се отрека от Тебе, и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея и открадна, и да употребя скверно името на моя Бог.

^30:10 Не одумвай слуга пред господаря му, да не би да те прокълне и ти да се намериш виновен.

^30:11 Има поколение, което кълне баща си и не благославя майка си.

^30:12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си.

^30:13 Има поколение, чиито очи са високомерни, а клепачите му – надигнати!

^30:14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби – ножове, за да изпояжда от земята сиромасите и немотните сред човеците.

^30:15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, дори четири, които не казват: Стига! –

^30:16 шеол, неплодната утроба, земята, която не се насища с вода, и огънят, който не казва: Стига!

^30:17 Окото, което се присмива на баща си, и презира покорността към майка си, гарваните от долината ще го изкълват и орлови пилци ще го изядат.

^30:18 Три неща има, които са непостижими за мене, дори четири, които не разбирам:

^30:19 пътя на орел във въздуха, пътя на змия върху канара, пътя на кораб сред морето и пътя на мъж при девица.

^30:20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка – яде и си бърше устата, и казва: Не съм извършила беззаконие.

^30:21 Поради три неща се тресе земята, да, поради четири тя не може да търпи:

^30:22 слуга, когато стане цар, и безумен, когато се насити с хляб,

^30:23 омразна жена, когато се омъжи, и слугиня, която измества господарката си.

^30:24 Четири неща на земята са малки, но са превъзходно мъдри:

^30:25 мравките, които са народ слаб, но лете приготвят храната си;

^30:26 скалните язовци, които са слаби същества, но правят жилищата си на канара;

^30:27 скакалците, които нямат цар, но излизат всички по дружини;

^30:28 и гущерът, който можеш да хванеш с ръка, но пак се намира в царските палати.

^30:29 Три неща има, които вървят величаво, дори четири, които ходят благородно:

^30:30 лъвът, който е най-силен от животните, и не се връща назад пред никого;

^30:31 напереният петел; козелът; и царят, против когото не може да се въстава.

^30:32 Ако си постъпил глупаво, като си се надигнал, или ако си намислил зло, сложи ръка на устата си.

^30:33 Защото както, като се бие мляко, се изважда масло, и като се блъска нос, се изважда кръв, така и като се подбужда гняв, се изкарва крамола.

^31:1 Думите на Массовия цар Лемуил, които го поучи майка му:

^31:2 Какво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? Какво, сине на моите оброци?

^31:3 Не давай силата си на жените, нито пътищата си на онези, които царе погубват.

^31:4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете – да ламтят за спиртно питие.

^31:5 Да не би, като се напият, да забравят закона и изопачат съда на угнетените.

^31:6 Давайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино – на огорчения духом,

^31:7 за да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

^31:8 Отваряй устата си за безгласния, за делото на всички беззащитни;

^31:9 отваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

^31:10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни.

^31:11 Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той не ще има недостиг на печалба.

^31:12 Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си.

^31:13 Търси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

^31:14 Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалеч.

^31:15 При това става, докато е още нощ, и дава храна на дома си, и определената работа на слугините си.

^31:16 Разглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

^31:17 Опасва кръста си със сила и уякчава мишците си.

^31:18 Като усеща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не гасне нощем.

^31:19 Хваща с ръцете си вретеното и държи в ръката си хурката.

^31:20 Отваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към немотните.

^31:21 Не се бои от снега за дома си, защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

^31:22 Прави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

^31:23 Мъжът ѝ е познат при портите, когато седи между местните старейшини.

^31:24 Тя тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците.

^31:25 Сила и достолепие са облеклото ѝ; и весело гледа тя към бъдещето.

^31:26 Отваря устата си с мъдрост; и законът на езика ѝ е благ.

^31:27 Добре се грижи за управлението на дома си и хляб на леност не яде.

^31:28 Чадата ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, казвайки:

^31:29 Много дъщери са се носили достойно, но ти надмина всичките.

^31:30 Грациозността е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

^31:31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ; и делата ѝ нека я хвалят при портите.