Plačut na Eremija

^1:1 Как самотно седи градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!

^1:2 Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; от всичките ѝ любовници няма кой да я утеши; всички нейни приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

^1:3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го настигнаха сред теснини.

^1:4 Тъжат сионските пътища, защото никой не иде на определените празници; всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени и сам той е в горест.

^1:5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват, защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред противника.

^1:6 Изгуби се от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие; първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище и побягнаха безсилни пред гонещия ги.

^1:7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички драгоценни неща, които имаше в предишните дни, сега когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага; противниците му го гледат и се надсмиват на опустошението му.

^1:8 Тежко съгреши Ерусалим, затова бе премахнат като нещо нечисто; всички, които го бяха почитали, го презряха, защото видяха голотата му, а той въздиша и обръща гърба си.

^1:9 Нечистотата му беше в полите му; не бе помислил за сетнината си! Затова извънредно се е унизил, няма кой да го утеши; виж, Господи, скръбта ми – вика той, защото неприятелят е възтържествувал!

^1:10 Противникът е прострял ръката си върху всичките му драгоценни неща; защото той видя как в светилището му влизат езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

^1:11 Целият му народ въздиша и иска хляб; дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си. Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!

^1:12 Нищо ли не значи това за вас – всички вие, които минавате по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като страданието, което падна върху мене, когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

^1:13 Той прати свише огън в костите ми, който ги обхвана, простря примка за нозете ми, върна ме назад, направи ме окаян и слаб за цял ден.

^1:14 Беззаконията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той отслаби силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да устоя.

^1:15 Господ презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

^1:16 Затова аз плача; окото ми, окото ми излива сълзи, защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене. Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.

^1:17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков противниците му да го обкръжат; Ерусалим стана като нечиста жена сред тях.

^1:18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

^1:19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да подкрепят душата си.

^1:20 Погледни, Господи, защото съм в утеснение; утробата ми се свива, сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе; навън ме обезчади меч; у дома сякаш смърт владее.

^1:21 Чуха, че въздишам, но няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за нещастието ми и злорадстваха, че си сторил това. Обаче Ти ще докараш възгласения от Тебе ден и те ще станат като мене.

^1:22 Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие и стори на тях, както стори на мене поради всичките ми прегрешения, защото много са стенанията ми и сърцето ми чезне.

^2:1 Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, хвърли от небето долу на земята великолепието на Израил; в деня на гнева Си, не си спомни за подножието Си!

^2:2 Господ унищожи всички Яковови жилища, не ги пожали; събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; срина ги със земята, оскверни царството и първенците му.

^2:3 В разпаления Си гняв строши всички Израилеви рогове; оттегли десницата Си от неприятеля; и като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Яков.

^2:4 Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник и изби всичко приятно на окото; върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

^2:5 Господ стана като враг: изтреби Израил, събори всичките му палати, съсипа крепостите му и умножи на Юдовата дъщеря плач и ридание.

^2:6 Той опустоши Своя дом като градина; съсипа Своето място за събрание. Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

^2:7 Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, които вдигаха шум в дома Господен като в празничен ден.

^2:8 Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря. Опна връв; не оттегли ръката Си от опустошението; накара външните крепости и стените да стенат – те се срутиха заедно.

^2:9 Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ; царят ѝ и първенците ѝ са между езичниците, където липсва законът; и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.

^2:10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; посипаха с пепел главите си препасаха се с вретища; ерусалимските девици наведоха глави до земята.

^2:11 Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.

^2:12 Казват на майките си: Къде има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в майчините си прегръдки.

^2:13 Какво да ти заявя? С какво да те сравня, Ерусалимска дъще? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице, Сионова дъще! Твоята рана е дълбока като морето; кой може да те изцели?

^2:14 Пророците ти видяха празни и лъжливи видения за тебе; и не откриха беззаконието ти, за да те отърват от плен, но видяха за тебе лъжливи и прелъстителни пророчества.

^2:15 Всички, които минават по пътя, пляскат с ръце към тебе, подсвиркват и кимат с глави на Ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радостта на целия свят?

^2:16 Всичките ти неприятели отвориха против тебе уста; подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я. Наистина това е денят, който очаквахме; дочакахме го, видяхме го.

^2:17 Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля, възвиси рога на противниците ти.

^2:18 Сърцето им вика към Господа: О, стено на Сионовата дъщеря, проливай потоци от сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

^2:19 Ставай, викай в нощта при първото поставяне на стражите; изливай сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигай към Него ръцете си за живота на младенците си, които измират от глад по всички улици.

^2:20 Погледни, Господи, виж на кого си причинил това! Да ядат ли жените рожбите си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?

^2:21 Дете и старец лежат на земята по пътищата; девиците ми и младежите ми паднаха от меч; избил си ги в деня на гнева Си; изклал си ги без жал.

^2:22 Свикал си като за празник отвред заплахи срещу мене и никой не се отърва, никой не оцеля в деня на гнева Господен; онези, които съм носила в обятията си и отхранила, неприятелят ми ги затри.

^3:1 Аз съм човекът, който изпита скръб от тоягата на Неговия гняв.

^3:2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

^3:3 Наистина против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

^3:4 Той състари кожата и плътта ми; строши костите ми.

^3:5 Издигна против мене укрепления; и ме окръжи с горест и тегло.

^3:6 Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

^3:7 Обгради ме, за да не мога да изляза; отежни веригите ми.

^3:8 И когато виках и крещях, Той отблъскваше молитвата ми.

^3:9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

^3:10 Беше за мен като мечка в засада, като лъв в скришни места,

^3:11 отби настрани пътищата ми и ме разкъса; на нищо ме направи.

^3:12 Опъна лъка Си и ме постави за мишена на стрелата Си.

^3:13 Заби в кръста ми стрелите на колчана си.

^3:14 Станах за присмех на целия си народ, за подигравателен припев по цял ден.

^3:15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.

^3:16 Счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

^3:17 Отблъсна душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

^3:18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми от Господа.

^3:19 Помни скръбта ми и страданието ми, пелина и жлъчката.

^3:20 Душата ми, като ги помни непрестанно, дълбоко се е смирила.

^3:21 Това си спомням, поради което имам и надежда:

^3:22 че по милост Господня не сме се затрили, понеже никога не секва щедростта Му.

^3:23 Тя се подновява всяка заран; голяма е Твоята вярност.

^3:24 Господ е дял мой – казва душата ми – затова ще се надявам на Него.

^3:25 Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

^3:26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

^3:27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

^3:28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

^3:29 Нека зарине лице в прахта, дано има още надежда.

^3:30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

^3:31 Защото Господ не отхвърля довека.

^3:32 Понеже ако и да наскърби, Той пак ще и да съжали – според голямата Си милост.

^3:33 Защото не наказва и не огорчава от сърце човешките чада.

^3:34 Да се тъпчат под нозе всички затворници на света,

^3:35 да се погазва правото на човека пред лицето на Всевишния,

^3:36 да се онеправдава човекът в делото му – Господ не одобрява това.

^3:37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

^3:38 От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

^3:39 Защо би роптал жив човек, човекът – за наказанието на греховете му?

^3:40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

^3:41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем:

^3:42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

^3:43 Покрил си се с гняв и си ни гонил, избивал си ни без пощада.

^3:44 Покрил си се с облак, за да не достига молитвата ни.

^3:45 Направил си ни като помия и смет сред племената.

^3:46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

^3:47 Страх и пропаст ни налетяха, опустошение и разорение.

^3:48 Потоци от сълзи излива окото ми, поради разорението на дъщерята на народа ми.

^3:49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

^3:50 докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

^3:51 Окото ми наранява душата ми поради всички дъщери на града ми.

^3:52 Неприятелите ми ме гонят като птиче без причина.

^3:53 Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене;

^3:54 Води стигнаха над главата ми и си рекох: Свърших се.

^3:55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

^3:56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

^3:57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах и рече: „Не бой се.“

^3:58 Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

^3:59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

^3:60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

^3:61 Ти си чул, Господи, укора им и всичките им замисли против мене,

^3:62 думите на онези, които се надигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

^3:63 Виж ги, когато седят и когато стават – аз съм тяхна песен.

^3:64 Въздай им, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

^3:65 дай им окаменено сърце и проклятието Ти да бъде върху тях!

^3:66 Прогони ги с гняв и ги изтреби изпод небесата Господни.

^4:1 Как потъмня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати по всички улици.

^4:2 Как драгоценните синове на Сион, равноценни на чисто злато, сега ги считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

^4:3 Даже чакалите подават гръд и кърмят малките си, а дъщерята на моя народ се ожесточи като щраусите в пустинята.

^4:4 Езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

^4:5 Онези, които ядяха отбрани ястия, лежат изоставени по улиците; отгледаните върху багреница се валят сега на бунището.

^4:6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го притеснявали човешки ръце.

^4:7 Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им – по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

^4:8 а сега лицето им е по-черно от сажди; не се разпознават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

^4:9 По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад: Защото подложени на глад, те чезнат поради липса на плодове от полето.

^4:10 Ръцете на милозливи жени свариха чадата им; те им станаха храна, при разорението на дъщерята на народа ми.

^4:11 Господ даде воля на яростта Си, изля пламенния Си гняв, в Сион запали огън, който изпояде основите му.

^4:12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, че ще влезе противник и неприятел през ерусалимските порти.

^4:13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

^4:14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, тъй че човеците не можеха да се допрат до дрехите им.

^4:15 Отстъпете, вие нечисти – викаха към тях. Отстъпете! Отстъпете! Не се допирайте до нас. А когато те бягаха и се скитаха, говореше се сред народите: Те няма да пребивават вече с нас.

^4:16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той вече няма да гледа на тях; защото не почетоха свещениците и не се смилиха над старейшините.

^4:17 Очите ни се изнуриха да чакат напразно помощ; в очакването си очаквахме народ, който не можеше да ни спаси.

^4:18 Дебнат стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си; приближи се свършекът ни; дните ни се изпълниха; да! Защото краят ни дойде.

^4:19 Онези, които ни гонеха, станаха по-бързи от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

^4:20 Дишането на ноздрите ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями, онзи, за когото казвахме: Под сянката му ще живеем между народите.

^4:21 Радвай се и се весели, дъще Едомска, която живееш в земята Уз! Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.

^4:22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; но ще накаже твоето беззаконие, дъще Едомска, ще открие прегрешенията ти.

^5:1 Спомни си, Господи, какво се случи с нас; погледни и виж как ни укоряват.

^5:2 Наследството ни се прехвърли на чужденци, къщите ни – на странници.

^5:3 Останахме сирачета без баща; майките ни са като вдовици.

^5:4 Водата си пием срещу сребро, дървата ни идат с пари.

^5:5 Нашите гонители са на вратовете ни; трудим се и почивка нямаме.

^5:6 Простряхме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

^5:7 Бащите ни съгрешиха и ги няма вече; и ние носим техните беззакония.

^5:8 Слуги господаруват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

^5:9 Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

^5:10 Кожата ни почервеня като пещ от жежкото върлуване на глада.

^5:11 Изнасилваха жените в Сион, девиците в Юдовите градове.

^5:12 Чрез техните ръце бесеха първенците, старейшините не почитаха.

^5:13 Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървени трупи.

^5:14 Старейшините не седят вече при портите; младежите изоставиха песните си.

^5:15 Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се обърна на жалеене.

^5:16 Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

^5:17 Затова чезне сърцето ни, затова причерня пред очите ни.

^5:18 Поради запустяването на Сионския хълм лисици ходят по него.

^5:19 Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

^5:20 Защо ни забравяш винаги и ни оставяш за толкова дълго време?

^5:21 Обърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се обърнем; обнови дните ни както едно време.

^5:22 Но Ти си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се твърде много против нас.