Pesen na pesnite

^1:1 Песен на песните на Соломон.

^1:2 Нека ме целува той с целувките на устата си! Защото любовта ти е по-сладостна от виното.

^1:3 Ароматът на благоуханието ти е приятен; името ти екато изляно масло; затова те обичат девойките.

^1:4 Отведи ме; да побързаме! Нека царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за тебе, ще възпяваме твоята любов повече от виното. С право те обичат!

^1:5 Мургава съм, но хубава, ерусалимски дъщери, тъмна като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

^1:6 Не ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е ожарило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, поставиха ме пазачка на лозята; но своето лозе не опазих.

^1:7 Кажи ми, ти, когото люби душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне. Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?

^1:8 Ако ти не знаеш, хубавице сред жените, излез по дирите на стадата и паси яретата си при шатрите на овчарите.

^1:9 Сравнявам те, любима моя, с кобилка, впрегната във Фараоновите колесници.

^1:10 Красиви са твоите страни под висулките и шията ти – с огърлици.

^1:11 Ще ти направим златни висулки, обковани със сребро.

^1:12 Докато царятседеше на трапезата си, нардът ми издаваше благоуханието си.

^1:13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, която лежи между гърдите ми.

^1:14 Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка в лозята на Ен-Геди.

^1:15 Колко хубава си, любима моя, колко хубава си! Очите ти са като на гълъбица.

^1:16 Колко хубав си, любими мой! Колко привлекателен! И постелка ни е зеленината.

^1:17 Гредите на къщата ни са кедрови, дъските на покрива ни са кипарисови.

^2:1 Аз съм роза Саронова и полски крем.

^2:2 Каквото е кремът сред тръните това е моята възлюбена сред девойките.

^2:3 Каквото е ябълката сред горските дървета, това е възлюбеният ми сред момците. Пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми.

^2:4 Доведе ме в дома за пируване и знамето му над мене бе любов.

^2:5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.

^2:6 Лявата му ръка е под главата ми а дясната ме прегръща.

^2:7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: Да не събудите и да не разпалите любовта ми, преди тя да пожелае.

^2:8 Гласът на възлюбения ми! Ето, иде той, скача по планините, играе по хълмите.

^2:9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

^2:10 Проговаря възлюбеният ми и казва ми: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

^2:11 Ето, зимата вече мина и дъждът преваля, престана;

^2:12 цветя се показаха по земята, времето за птичи песни настана, гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

^2:13 по смокинята зреят първите ѝ смокини, лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

^2:14 О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.

^2:15 Хванете ни лисиците, малките лисици, които опустошават лозята; защото лозята ни са цъфнали.

^2:16 Възлюбеният ми е мой и аз – негова; той пасе стадото си сред кремовете.

^2:17 Докато повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, върни се, любими мой, и бъди като сърна или като млад елен по назъбените планини.

^3:1 Цяла нощ в леглото си търсих онзи, когото обича душата ми; търсих го, но не го намерих.

^3:2 Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града – по улици и по площади; ще търся онзи, когото обича душата ми. Търсих го, но не го намерих.

^3:3 Намериха ме стражите, които обхождат града, Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

^3:4 А малко като ги отминах, намерих онзи, когото обича душата ми, хванах го и не го пуснах, докато не го въведох в къщата на майка си, в спалнята на онази, която ме е родила.

^3:5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не събудите и да не разпалите любовта ми, преди тя да пожелае.

^3:6 Коя е тази, която възлиза от пустинята като стълб дим, накадена със смирна и ливан, с всякакви благоуханни прахове от търговеца?

^3:7 Ето, носилката е на Соломон; около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите юнаци.

^3:8 Те всичките държат меч и са обучени на война; всеки има меч на хълбока поради опасностите на нощта.

^3:9 Цар Соломон си направи носилка от ливанско дърво;

^3:10 стълбчетата ѝ направи от сребро, ложето ѝ – от злато, постелката ѝ – от морав плат; вътре е бродирана с любов от ерусалимските дъщери.

^3:11 Излезте, Сионови дъщери и вижте цар Соломон с венеца, с който го увенча майка му в деня на женитбата му, в деня, когато сърцето му се веселеше.

^4:1 Колко хубава си, любима моя; колко хубава си! Очите ти под булото са като на гълъбица; косите ти са като стадо кози, които се спускат от Галаадската планина;

^4:2 зъбите ти са като стадо ново остригани овце, излизащи от къпане – всички са като близнета, не липсва ни един сред тях.

^4:3 Устните ти са като алена панделка и устата ти е сладкодумна. Страните ти под булото са като разрязан нар.

^4:4 Шията ти е като Давидовата кула, съградена за оръжейница, където висят хиляда щитове – все щитове за юнаци.

^4:5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат сред кремовете.

^4:6 Докато повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и в хълма на ливана.

^4:7 Ти цялата си хубава, любима моя, и недостатък няма в тебе.

^4:8 Ела с мене от Ливан, невесто, с мене от Ливан. Погледни от връх Амана, от връх Сенир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

^4:9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед от очите си, с един бисер от огърлицата ти.

^4:10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов и благоуханието на твоите масла – от всякакъв вид аромати!

^4:11 От устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти. Благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.

^4:12 Градина затворена си, сестро моя, невесто, извор заключен, източник запечатан.

^4:13 Твоите филизи са градина от нарове с отбрани плодове, с къна и нард,

^4:14 нард и шафран, тръстика и канела, с всякакви дървета, доставящи благоухания като ливан, смирна и алое, с всякакви най-отбрани аромати.

^4:15 Градински извор си ти, кладенец с жива вода и поточета от Ливан.

^4:16 Събуди се, северни ветре, ела, южни ветре, повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде моят възлюбен в градината си и да яде отбраните си плодове.

^5:1 Дойдох в моята градина, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох моята медена пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени.

^5:2 Аз спях, но сърцето ми беше будно. И ето – гласът на възлюбения ми! Той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е напоена с роса, косите ми – с влагата на нощта.

^5:3 Съблякла бях дрехата си – как да я облека? Умила бях нозете си – как да ги окалям?

^5:4 Моят възлюбен провря ръка през пролуката и сърцето ми се разтуптя за него.

^5:5 Станах да отворя на възлюбения си – от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми се стичаше смирна върху дръжките на ключалката.

^5:6 Отворих на възлюбения си, но моят възлюбен се беше оттеглил и си беше отишъл. Душата ми премаляваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

^5:7 Намериха ме стражите, които обхождат града. Биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха булото.

^5:8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери: ако намерите моя възлюбен, кажете му, че изнемогвам от любов.

^5:9 С какво твоят възлюбен е по-добър от друг възлюбен, о, ти най-прекрасна между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от друг възлюбен, та ни заклеваш така?

^5:10 Моят възлюбен е бял и румен, личи и сред десет хиляди.

^5:11 Главата му е най-чисто злато; косите му са къдрави и черни като гарван.

^5:12 Очите му, умити в мляко са, като на гълъбица край водни потоци, вложени като скъпоценни камъни.

^5:13 Бузите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни треви. Устните му са като кремове, от които капе смирна.

^5:14 Ръцете му са като златни стожери, покрити с хризолит. Тялото му е като изваяно от слонова кост, украсено със сапфири.

^5:15 Краката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато. Наглед е като Ливан, изящен е като кедър.

^5:16 Устата му е много сладка; и цял той е прелестен. Такъв е моят възлюбен, такъв е моят приятел, о, ерусалимски дъщери.

^6:1 Къде е отишъл твоят възлюбен, о, ти най-прекрасна между жените? По кой път е свърнал твоят възлюбен, та да го търсим и ние с тебе?

^6:2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.

^6:3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе стадото си сред кремовете.

^6:4 Хубава си, любима моя, като Терса, красива като Ерусалим, царствена като войска със знамена.

^6:5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. Косите ти са като стадо кози, които се спускат от Галаад.

^6:6 Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпане – всички като близнета, не липсва ни един сред тях.

^6:7 Страните ти под булото са като разрязан нар.

^6:8 Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки;

^6:9 но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Едничка е на майка си, любимка на родителката си. Видяха я девиците и рекоха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците, и те я похвалиха.

^6:10 Коя е тази, която поглежда като зората, ясна като луната, светла като слънцето, царствена като войска със знамена?

^6:11 Слязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.

^6:12 Без да усетя, душата ми ме завлече сред колесниците на благородните ми люде.

^6:13 Върни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини?

^7:1 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъще княжеска! Облите ти бедра са подобни на огърлие, изделие на изкусен художник;

^7:2 пъпът ти е като обла чаша, в която не липсва подправено вино; коремът ти е като житен копен, ограден с кремове;

^7:3 двете ти гърди са като две сърнета близнета.

^7:4 Шията ти е като стълб от слонова кост; очите ти са като водоемите в Есевон при портата Бат-Рабим; носът ти е като ливанска кула, обърната към Дамаск;

^7:5 твоята глава е като Кармил, косата ти – като мораво; царят е запленен от къдриците им.

^7:6 Колко си хубава и колко привлекателна, о, възлюбена моя, в очарованията си!

^7:7 Тази твоя снага прилича на палма, а гърдите ти – на гроздове.

^7:8 Казах си: Ще се възкача на палмата, ще се хвана за клончетата ѝ; и ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза, и благоуханието на дъха ти – като ябълки,

^7:9 и устата ти – като най-хубаво вино. Нека тече то гладко за моя възлюбен, както се хлъзга през устните на уморените.

^7:10 Аз принадлежа на моя възлюбен и неговото желание е към мене.

^7:11 Ела, любими мой, нека излезем на полето, да пренощуваме в селата,

^7:12 да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете – там ще ти дам любовта си.

^7:13 Мандрагорите издават благоухание, а до вратата ни има всякакви отбрани плодове – нови и стари, които съм запазила за тебе, любими мой.

^8:1 О, да ми беше ти като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Тогава, като те намерех вън, щях да те целувам. Да! И никой не би ме презрял.

^8:2 Бих те взела и завела в къщата на майка ми, за да ме учиш. Напоила бих те с подправено вино и със сок от наровете си.

^8:3 Лявата му ръка би била под главата ми, а дясната му би ме прегърнала.

^8:4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери: Да не смутите и да не събудите любовта ми, преди тя да пожелае.

^8:5 Коя е тази, която възлиза от пустинята, опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там те роди родителката ти.

^8:6 Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта, ревността – неотстъпчива като шеол, святкането ѝ е святкане огнено, пламък най-буен.

^8:7 Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи; ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели.

^8:8 Ние имаме малка сестра, няма още гърди. Какво да правим със сестра си в деня, когато дойдат сватовници за нея?

^8:9 Ако е стена, ще съградим на нея сребърни укрепления; ако е врата, ще я обградим с кедрови дъски.

^8:10 Аз съм стена и гърдите ми са като кули. Такава бях пред очите му – като една, която е намерила благоволение.

^8:11 Соломон имаше лозе в Баал-Хамон; той даде лозето на наематели; за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

^8:12 Но моето лозе, собствеността ми, е под моя власт; хилядата сребърника са за тебе, Соломоне, а двеста – за онези, които пазят плода му.

^8:13 О ти, която седиш в градините, приятелите се вслушват в гласа ти; дай ми и аз да го чуя.

^8:14 Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен в благоуханните планини.