Parvo Korintjanite

^1:1 Павел, с Божията воля приз ван да бъде апостол на Исуса Христа, и брат Состен –

^1:2 до Божията църква в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призвани да бъдат светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен, и наш:

^1:3 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.

^1:4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас, за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса,

^1:5 че се обогатихте чрез Него с всичко, с всяко слово и с всяко знание

^1:6 (по който начин се потвърди свидетелстваното за Христа между вас),

^1:7 така че вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,

^1:8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

^1:9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призвани в общението със Сина Му Исуса Христа, нашия Господ.

^1:10 Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

^1:11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

^1:12 С това искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; а аз – Аполосов; а аз – Кифов; а пък аз – Христов.

^1:13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

^1:14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Крисп и Гай,

^1:15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.

^1:16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тези, не помня да съм кръстил някой друг.

^1:17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, за да не се лиши Христовият кръст от силата си.

^1:18 Защото словото за кръста е глупост за тези, които погиват: а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

^1:19 Понеже е писано: „Ще унищожа мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля.“

^1:20 Къде е мъдрецът? Къде е книжникът? Къде е философът на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

^1:21 Понеже в Божията премъдрост светът с мъдростта си не позна Бога, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

^1:22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

^1:23 а ние проповядваме един разпнат Помазаник – за юдеите съблазън, а за езичниците – глупост;

^1:24 но за самите призвани, и юдеи, и гърци – Христос, Божия сила и Божия премъдрост.

^1:25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

^1:26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

^1:27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

^1:28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, и онези, които не са нищо, за да унищожи тези, които са нещо,

^1:29 за да не се похвали нито една плът пред Бога.

^1:30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление;

^1:31 тъй че както е писано: „който се хвали, с Господа да се хвали“.

^2:1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с красноречие или мъдрост да ви известя Божията тайна;

^2:2 защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат.

^2:3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

^2:4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

^2:5 за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

^2:6 Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават;

^2:7 а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни носи слава.

^2:8 Никой от първенците на този век не я е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.

^2:9 А според както е писано: „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“

^2:10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

^2:11 Защото кой човек знае какво има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух.

^2:12 Ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

^2:13 което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

^2:14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.

^2:15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не знае да го изпитва.

^2:16 Защото, „Кой е познал ума на Господа, че да може да Го напътства?“ А ние имаме ума на Христа.

^3:1 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа.

^3:2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.

^3:3 Понеже и досега сте плътски: защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

^3:4 Защото, щом един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

^3:5 Какво е Аполос и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

^3:6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ възрасти.

^3:7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който възрастява.

^3:8 И тъй, този, който сади, и този, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;

^3:9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

^3:10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител, аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

^3:11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

^3:12 И ако някой гради на тази основа със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

^3:13 на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всеки.

^3:14 Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда.

^3:15 А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй, както през огън.

^3:16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

^3:17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.

^3:18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупак, за да бъде мъдър.

^3:19 Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога; понеже е писано: „Улавя мъдрите в лукавството им“;

^3:20 и пак: „Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни“.

^3:21 Затова никой да не се хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

^3:22 било Павел или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

^3:23 а вие сте Христови, а Христос – Божий.

^4:1 Така да ни счита всеки човек – като Христови служители и настойници на Божиите тайни.

^4:2 При това от настойниците се изисква всеки да се докаже верен.

^4:3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или в ден на човешкисъд; даже аз не съдя сам себе си.

^4:4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

^4:5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата на него похвала от Бога.

^4:6 И това, братя, приложих към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да не се гордее някой от вас пред другите, че е различен.

^4:7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

^4:8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме;

^4:9 защото, струва ми се, че Бог постави нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света, на ангели и на човеци:

^4:10 ние безумни заради Христа, а вие – разумни в Христа: ние – немощни, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени.

^4:11 Ние до този час и гладуваме, жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

^4:12 трудим се, работещи със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, търпим;

^4:13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, помия на всичко.

^4:14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като любезни мои чада.

^4:15 Защото, ако имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

^4:16 Затова ви се моля, бъдете ми подражатели.

^4:17 По тази причина ви пратих Тимотей, който ми е любезно и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моя живот в Христа, такъв живот, какъвто поучавам навсякъде във всяка църква.

^4:18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

^4:19 Но ако Господ пожелае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на тези, които са се възгордели.

^4:20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

^4:21 Какво искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и с дух на кротост?

^5:1 Дори слушаме, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се намира, а именно, че един от вас има бащината си жена.

^5:2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи измежду вас този, който е сторил това нещо.

^5:3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си – като че ли съм при вас – отсъдих вече, в името на нашия Господ Исус, за този, който е сторил това

^5:4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),

^5:5 да предам такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господа Исуса.

^5:6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва всичкото тесто?

^5:7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан [за нас].

^5:8 Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас на злоба и нечестие, а с безквасни хлябове на искреност и на истина.

^5:9 Писах ви в посланието си да не се сношавате с блудници –

^5:10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, –

^5:11 но в действителност ви писах да не се сношавате с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно.

^5:12 Защото, каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,

^5:13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

^6:1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?

^6:2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? И тъй, ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите най-малки работи?

^6:3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи!

^6:4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се считат за нищо?

^6:5 Казвам това, за да ви накарам да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,

^6:6 а брат с брата се съди, и то пред невярващите?

^6:7 Даже преди всичко е голям ваш недостатък, дето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо по-добре не бъдете ограбени?

^6:8 А напротив вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

^6:9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,

^6:10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.

^6:11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог.

^6:12 Всичко ми е позволено, но не е всичко полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо.

^6:13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, но за Господа, и Господ е за тялото;

^6:14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.

^6:15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!

^6:16 Или не знаете, че който се съвокуплява с блудница, е едно тяло с нея? Защото „ще бъдат“, казано е, „двамата една плът.“

^6:17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.

^6:18 Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло.

^6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

^6:20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].

^7:1 А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.

^7:2 Но за да се избягват блудствата, всекимъж нека има своя си жена, и всяка жена нека има свой мъж.

^7:3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.

^7:4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

^7:5 Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

^7:6 Но това казвам като позволение, а не като заповед.

^7:7 Обаче бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един – така, а друг – инак.

^7:8 А на неженените и вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

^7:9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят: защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.

^7:10 А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си;

^7:11 (но ако го остави, нека остане неженена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуска жена си.

^7:12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, нека не я напуска.

^7:13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, нека не напуска мъжа си.

^7:14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.

^7:15 Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.

^7:16 Защото, откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си?

^7:17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сила, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

^7:18 Обрязан ли е бил призван някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призван, да не се обрязва.

^7:19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.

^7:20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.

^7:21 В положение на роб ли си бил призван? Да не те е грижа (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая);

^7:22 защото, който е бил призван в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призван като свободен човек, е роб на Христа.

^7:23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

^7:24 Братя, всеки в каквото е бил призван във вярата, в него нека си остане с Бога.

^7:25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

^7:26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, именно, че е добре за човека така да остане, както си е.

^7:27 Вързан ли си с жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.

^7:28 Но ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава: но такива ще имат житейски скърби, а аз бих ви пожалил.

^7:29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат като че нямат;

^7:30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;

^7:31 и които си служат със света, като че не са му предани; защото сегашното състояние на този свят е преходно.

^7:32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа;

^7:33 а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си.

^7:34 Тъй също и между жена и девица има разлика. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е светско, как да угажда на мъжа си.

^7:35 И това казвам за ваша собствена полза, не да ви държа с оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.

^7:36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към девицата, за която е сгоден, и ако ѝ е минала цветущата възраст, и той чувствува, че трябва да се ожени, нека прави каквото иска. Не съгрешава. Нека се женят.

^7:37 Но който стои твърдо в сърцето си и не изпитва нужда, но има власт над своята воля, и е решил в сърцето си да не се жени за девицата, ще направи добре.

^7:38 Така че който се ожени за девицата, добре прави; а който не се ожени за нея, ще направи по-добре.

^7:39 Жената е вързана, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът почине, свободна е да се омъжи, за когото иска, само да е в Господа.

^7:40 Но по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

^8:1 А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.

^8:2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава.

^8:3 Но ако някой люби Бога, той е познат от Него.

^8:4 И тъй, относно яденето на идоложертвено, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог, освен един.

^8:5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове, и господари много),

^8:6 за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

^8:7 Но това знание го няма у всички; и някои, като и досега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им, като е слаба, се осквернява.

^8:8 А това, което ядем, не ни приближава до Бога; нито, ако не ядем, губим нещо; нито, ако ядем, печелим нещо.

^8:9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка за слабите.

^8:10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, няма ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?

^8:11 И поради твоето знание слабият погива, братът, за когото е умрял Христос.

^8:12 А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа.

^8:13 Затова, ако това, което ям, съблазнява брата ми, аз никога няма да ям месо, за да не съблазня брата си.

^9:1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

^9:2 На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

^9:3 Ето моето оправдание пред тези, които осъждат поведението ми;

^9:4 нямаме ли право да ядем и да пием на сметка на църквите?

^9:5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

^9:6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си.

^9:7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

^9:8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

^9:9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“. За воловете литук се грижи Бог,

^9:10 илиго казва несъмнено заради нас? Да, заради нас е писано това; защото, който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в подялбата на плода.

^9:11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

^9:12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним никаква пречка за Христовото благовестие.

^9:13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището, че тези, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

^9:14 Така и Господ е наредил, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

^9:15 Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

^9:16 Защото, ако проповядвам благовестието, аз нямам с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото, горко ми, ако не благовествам.

^9:17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, ако ли по принуда, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

^9:18 И тъй, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

^9:19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз станах роб на всички, за да придобия по-мнозината.

^9:20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

^9:21 За тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Бога, защото съм под закон спрямо Христа), за да придобия тези, които нямат закон.

^9:22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

^9:23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

^9:24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

^9:25 И всеки състезател се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.

^9:26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

^9:27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

^10:1 Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

^10:2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Мойсей,

^10:3 и всички да са яли от същата духовна храна,

^10:4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна Канара, която ги придружаваше; и тази Канара бе Христос),

^10:5 пак към повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

^10:6 А в тези неща те ни станаха примери, та да не бъдем похотливи за злото, както и те бяха похотливи.

^10:7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят“.

^10:8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

^10:9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.

^10:10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и погинаха от изтребителя.

^10:11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука на нас, върху които са стигнали последните времена.

^10:12 Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

^10:13 Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.

^10:14 Затова, любезни мои, бягайте от идолопоклонството.

^10:15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

^10:16 Чашата, която беше благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

^10:17 Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.

^10:18 Гледайте народа Израил; тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава какво?

^10:19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.

^10:20 Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

^10:21 Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза.

^10:22 Или искаме да подбудим Господа към ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

^10:23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

^10:24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия.

^10:25 Всичко, което се продава на месарницата, яжте, без да изпитвате за него съвестта си;

^10:26 защото „Господня е земята и всичко, каквото има в нея“.

^10:27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте, каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него съвестта си.

^10:28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва – не яжте заради този, който ви е известил, и заради съвестта –

^10:29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

^10:30 Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

^10:31 И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

^10:32 Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква;

^10:33 както и аз угаждам на всички във всичко, като търся, не своята си полза, а ползата на мнозината, за да се спасят.

^11:1 Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.

^11:2 А похвалвам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията, както ви ги предадох.

^11:3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

^11:4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

^11:5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си; защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

^11:6 Защото, която жена не се покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

^11:7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

^11:8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

^11:9 понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа.)

^11:10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на мъжевата власт заради ангелите.

^11:11 (Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа;

^11:12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.)

^11:13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е жената да се моли на Бога гологлава?

^11:14 Не учи ли ви и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

^11:15 но че ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена за покривало?

^11:16 Но ако някой мисли да се препира затова, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

^11:17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалвам; защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.

^11:18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате за църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

^11:19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се покаже кои са одобрените помежду ви);

^11:20 и тъй, когато се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря;

^11:21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива. Какво!

^11:22 Къщи ли нямате, където да ядете и да пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

^11:23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

^11:24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; това правете за Мое възпоминание.

^11:25 Така взе и чашата след вечерята, и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

^11:26 Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете [тази] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.

^11:27 Затова, който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

^11:28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

^11:29 защото, който яде и пие, без да разпознае Господнето тяло, той яде и пие осъждение на себе си.

^11:30 По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

^11:31 Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.

^11:32 А когато биваме съдени, с това се наказваме от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света.

^11:33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

^11:34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждение. А за останалите работи ще ги наредя, когато дойда.

^12:1 При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби.

^12:2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се по немите идоли, както и да ви водеха.

^12:3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святия Дух.

^12:4 Дарбите са различни; но Духът е същият.

^12:5 Службите са различни; но Господ е същият.

^12:6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

^12:7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

^12:8 Защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг – слово на знание чрез същия Дух;

^12:9 на друг – вяра чрез същия Дух, а пък на друг – изцелителни дарби чрез Единия Дух;

^12:10 на друг – да върши велики дела, а на друг – да пророкува; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува езици.

^12:11 А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно.

^12:12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, макар и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

^12:13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

^12:14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

^12:15 Ако ногата каже: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

^12:16 И ако ухото каже: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

^12:17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слушането? Ако цялото тяло беше слушане, къде щеше да е обонянието?

^12:18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.

^12:19 И ако всички те бяха една част, къде щеше да е тялото?

^12:20 Но сега те са много части, а едно тяло.

^12:21 И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

^12:22 Напротив, тези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са незаменими;

^12:23 и тези части на тялото, които ни изглеждат с по-малка почит, на тях отдаваме повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие.

^12:24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава;

^12:25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

^12:26 И когато една част страда, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

^12:27 А вие сте Христово тяло, и поотделно части от Него.

^12:28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, последеятели на велики дела, после едни с изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управление, на говорене разни езици.

^12:29 Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички ли вършат велики дела?

^12:30 Всички ли имат изцелителни дарби? Всички ли говорят езици? Всички ли тълкуват?

^12:31 Копнейте за по-големите дарби. А сега ще ви покажа един по-превъзходен път.

^13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.

^13:2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

^13:3 И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?

^13:4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

^13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло,

^13:6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

^13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

^13:8 Любовта никога не отпада; другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

^13:9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

^13:10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

^13:11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм, което е детинско.

^13:12 Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

^13:13 И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

^14:1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

^14:2 Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си той говори тайни.

^14:3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, увещание и утешение.

^14:4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

^14:5 Желал бих всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

^14:6 Ка жете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще принеса, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение?

^14:7 Даже бездушните предмети, като свирка и китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с китарата?

^14:8 Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?

^14:9 Също така, ако и вие не говорите с езика си думи разбираеми, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.

^14:10 Има например толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.

^14:11 И тъй, ако не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; и този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.

^14:12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

^14:13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

^14:14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

^14:15 Тогава, какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

^14:16 Иначе, ако ти славословиш с духа си, как ще каже: Амин, на твоето благодарение онзи, който е от простолюдието, като не знае, какво говориш?

^14:17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

^14:18 Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви;

^14:19 обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

^14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бъдете пълнолетни по ум.

^14:21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тези люде; но и така не ще Ме послушат“, казва Господ.

^14:22 Езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчествотое белег не за невярващите, а за вярващите.

^14:23 И тъй, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

^14:24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или невежа, той се обвинява от всички, той се съди от всички;

^14:25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

^14:26 Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

^14:27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

^14:28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

^14:29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.

^14:30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

^14:31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

^14:32 и духовете на пророците се покоряват на са ми те пророци.

^14:33 Защото Бог не е Бог на безредието, а на мира, както и поучавам по всичките църкви на светиите.

^14:34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

^14:35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

^14:36 Възразява ли някой на това? Тогава питам: Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас е достигнало?

^14:37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

^14:38 Но ако някой не иска да признае, нека не признава.

^14:39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят езици.

^14:40 Обаче всичко нека става благоприлично и порядъчно.

^15:1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

^15:2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил – освен ако напразно сте повярвали.

^15:3 Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията;

^15:4 че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;

^15:5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

^15:6 че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

^15:7 че после се яви на Яков, след това на всички апостоли;

^15:8 и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока.

^15:9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите и не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.

^15:10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях – не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

^15:11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, така и вие сте повярвали.

^15:12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

^15:13 Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;

^15:14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

^15:15 При това, ние се оказваме и лъжесвидетели относно Бога; защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Помазаника; Когото не е възкресил, ако е вярно, че мъртвите не възкръсват.

^15:16 Защото, ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е бил възкресен;

^15:17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

^15:18 Тогава и тези, които са починали в Христа, са погинали.

^15:19 Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-окаяните.

^15:20 Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите.

^15:21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите.

^15:22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

^15:23 Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови.

^15:24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

^15:25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

^15:26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,

^15:27 защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато се казва, че всичко Му е вече покорено, явно се изключва Този, Който Му е покорил всичко.

^15:28 Когато всичко Му бъде покорено, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всички.

^15:29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

^15:30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

^15:31 Братя, това ми е похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

^15:32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, каква полза? Ако мъртвите не възкръсват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“.

^15:33 Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“.

^15:34 Трезнейте към правдата и не съгрешавайте: защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви накарам да се засрамите.

^15:35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?

^15:36 Глупецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

^15:37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

^15:38 но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

^15:39 Всяка плът не е еднаква; но една е плътта на човеците, а друга – на животните, друга пък – на рибите и друга – на птиците.

^15:40 Има и небесни тела, и земни тела, една обаче е славата на небесните, а друга – на земните.

^15:41 Един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната, и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясъка.

^15:42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

^15:43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

^15:44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

^15:45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.

^15:46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

^15:47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

^15:48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

^15:49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния.

^15:50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

^15:51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

^15:52 в една минута, в миг на окото, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим.

^15:53 Защото тленното трябва да се облече в нетление, и смъртното да се облече в безсмъртие.

^15:54 А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“.

^15:55 О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?

^15:56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

^15:57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

^15:58 Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

^16:1 А относно събирането на милостинята за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви.

^16:2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не събирате, когато дойда.

^16:3 И когато дойда, ще изпратя с писма онези, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

^16:4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.

^16:5 Защото ще дойда при вас, след като мина през Македония (понеже през Македония минавам);

^16:6 а може би да поостана при вас или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие накъдето отида.

^16:7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас някое време, ако позволи Господ.

^16:8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетница;

^16:9 защото ми се отвори голяма врата за работа, има и много противници.

^16:10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да не се стеснява между вас; защото и той работи Господнето дело, както и аз;

^16:11 затова, никой да не го презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.

^16:12 А колкото за брат Аполос, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде обаче, когато намери случай.

^16:13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.

^16:14 Всичко у вас да става с любов.

^16:15 Още ви моля, братя: Вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод в Ахая и че те са посветили себе си да служат на светиите;

^16:16 на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.

^16:17 Радвам се за идването на Стефанин, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха лишението ми от вас;

^16:18 понеже успокоиха моя дух и вашия; затова признавайте такива човеци.

^16:19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила, с домашната си църква.

^16:20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със свята целувка.

^16:21 Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка.

^16:22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.

^16:23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.

^16:24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.