Parva Samoilova

^1:1 Имаше един човек от Рама-таим-Софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа Ефратец.

^1:2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата – Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

^1:3 Този човек тръгваше от града си всяка година и ходеше да се поклони и да принесе жертва на Господа на силите в Сило, където двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха свещеници пред Господа.

^1:4 И когато настъпваше денят, в който Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките ѝ синове, и дъщери;

^1:5 а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата ѝ.

^1:6 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я огорчи, загдето Господ беше затворил утробата ѝ.

^1:7 (Така ставаше всяка година; колкото пъти отидеше в Господния дом, Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше.)

^1:8 Тогава мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анно, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз за тебе повече от десет сина?

^1:9 А като ядоха и пиха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол при входа на Господния храм.)

^1:10 И тъй, преогорчена в духа си, тя се молеше на Господа и плачеше горко.

^1:11 И направи оброк, казвайки: Господи на силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си и си спомниш за мене, и не забравиш сугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, аз ще го дам на Господа за всички дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

^1:12 И докато тя продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза устата ѝ.

^1:13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните ѝ се мърдаха и гласът ѝ не се чуваше, затова Илий помисли, че е пияна.

^1:14 И рече ѝ Илий: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

^1:15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

^1:16 Не считай слугинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си съм говорила досега.

^1:17 Тогава Илий отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

^1:18 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. И тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече скръбно.

^1:19 И като станаха рано сутринта, поклониха се пред Господа и се върнаха, прибраха се у дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ си спомни за нея.

^1:20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачена, тя роди син и го нарече Самуил, защото каза: от Господа го изпросих.

^1:21 И Елкана с цялата си челяд отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

^1:22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да оти да, докато не се отбие детето, тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

^1:23 И мъжът ѝ Елкана каза: Направи както смяташ за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената остана и кърмеше сина си, докато го откърми.

^1:24 И когато го отби, взе го със себе си заедно с едно тригодишно теле и една ефа брашно, и един мях вино, и доведе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

^1:25 И като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

^1:26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, аз съм жената, която бе застанала тук до тебе, и се молеше на Господа.

^1:27 За това дете се молих; и Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

^1:28 Затова и аз го посвещавам на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.

^2:1 Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в Господа; вдигна се рогът ми чрез Господа; отвориха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих поради спасението Ти.

^2:2 Няма никой свят като Господа; защото няма друг, освен Тебе, няма канара като нашия Бог.

^2:3 Не продължавайте да говорите горделиво; да не излиза дързост из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и от Него се претеглят делата.

^2:4 Лъковете на силните се строшиха; немощните се препасаха със сила.

^2:5 Ситите работят за хляб, а гладните престанаха да гладуват. Ей, и неплодната роди седем, а многодетната изнемощя.

^2:6 Господ умъртвява и съживява, сваля в шеол и възвежда от него.

^2:7 Господ прави човека беден и богат, смирява го и го въздига.

^2:8 Въздига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от бунището, за да ги сложи да седнат между първенците, и им даде да наследят славен престол; защото стълбовете на земята са на Господа, Който постави на тях вселената.

^2:9 Ще пази нозете на светиите Си; а нечестивите ще погинат в тъмнината; понеже със сила не ще надделее човек

^2:10 противниците на Господа ще се сломят; ще гръмне Той от небето против тях; Господ ще съди цялата земя и ще даде сила на царя Си, и ще въздигне рога на помазаника Си.

^2:11 Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.

^2:12 А Илиевите синове бяха лоши човеци; те не познаваха Господа.

^2:13 Тези свещеници постъпваха с народа така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка,

^2:14 забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото набодеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израиляни, които идваха там.

^2:15 Още преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.

^2:16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото ти душа желае, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.

^2:17 Така грехът на тези младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господнята жертва.

^2:18 А Самуил служеше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод.

^2:19 И майка му правеше за него горна дрешка, и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

^2:20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожби от тази жена вместо онова, което дадохте на Господа! И те се върнаха у дома си.

^2:21 И Господ посети Анна, и тя зачена и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

^2:22 А Илий беше много стар, и чуваше всичко, каквото правеха синовете му с цял Израил, и как спели с жените, които се събирали при входа на шатъра за срещане.

^2:23 И той им рече: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши работи за вас от всички тези люде.

^2:24 Недейте, чада мои; защото не са добри слуховете, които чувам; подтиквате Господните люде да стават престъпници.

^2:25 Ако съгреши човек на човека, ще се помолят на Бога за него; но, ако съгреши някой против Господа, кой ще се застъпва за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ искаше да ги погуби.

^2:26 А детето Самуил растеше, и придобиваше благоволението и на Господа, и на човеците.

^2:27 Тогава дойде един Божий човек при Илий и му рече: Така казва Господ: Не съм ли се открил на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във Фараоновия дом?

^2:28 И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън на израиляните?

^2:29 Защо потъпквате жертвата Ми и приноса Ми, които съм заповядал да принасят в жилището Ми; защо почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с най-доброто от всички приноси на народа Ми Израил?

^2:30 Затова, Господ, Израилевият Бог, казва: Аз наистина казвах, че твоят дом и домът на баща ти ще ходят пред Мене довека; но сега Господ казва: Далеч от Мене! Защото Аз ще прославя онези, които прославят Мене, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени.

^2:31 Ето, идват дни, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти.

^2:32 И сред всички блага, които ще дам на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти довека.

^2:33 И онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките потомци на дома ти ще умират в разцвета на силите си.

^2:34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офни и Финехас, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.

^2:35 И Аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми довека.

^2:36 И всеки, който остане от твоя дом, ще идва да му се кланя за някоя пара и парче хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям залък хляб.

^3:1 А в онези дни, когато детето Самуил служеше на Господа при Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение.

^3:2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда,

^3:3 и Божият светилник още не беше изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, и където Самуил си беше легнал,

^3:4 Господ повика Самуил и той рече: Ето ме.

^3:5 И се завтече при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал; върви да си легнеш. И той отиде и си легна.

^3:6 Но Господ извика втори път: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върви да си легнеш.

^3:7 Самуил не познаваше още Господа и слово от Господа още не му се беше откривало.

^3:8 И Господ повика Самуил трети път. И той стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето.

^3:9 Затова Илий каза на Самуил: Иди си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде да си легне на мястото си.

^3:10 И Господ дойде, застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

^3:11 Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.

^3:12 В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му; ще почна и ще свърша.

^3:13 Защото му известих, че ще съдя дома му довека поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги възпря.

^3:14 Затова се заклех пред Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос.

^3:15 И Самуил лежа до сутринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий.

^3:16 А Илий повика Самуил: Самуиле, сине мой! А той рече: Ето ме.

^3:17 И каза Илий: Какво слово ти говори Господ? Не го крий, моля, от мене. Така да ти направи Бог и повече да прибави, ако скриеш от мене нещо от всичко, което ти е говорил.

^3:18 Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори, каквото Му е угодно.

^3:19 И Самуил растеше; и Господ беше с него, и не оставяше да падне на земята ни една от неговите думи.

^3:20 И цял Израил, от Дан до Вирсавее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк.

^3:21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се бе открил на Самуил в Сило чрез слово от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.

^4:1 В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близо при Евен-Езер, а филистимците разположиха стан в Афек.

^4:2 И филистимците се опълчиха против Израил, и когато започна битката, Израил бе разбит от филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

^4:3 А когато дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Да донесем при себе си ковчега на Господния завет от Сило, че като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

^4:4 И така, пратиха людете в Сило, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа на силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха там с ковчега на Божия завет.

^4:5 И като дойде ковчегът на Господния завет в стана, целият Израил възкликна с пълен глас, тъй че земята проехтя.

^4:6 А филистимците, като чуха радостните възгласи, рекоха: Какво значат тези шумни възгласи в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег е дошъл в стана.

^4:7 И уплашиха се филистимците, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.

^4:8 Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Това са боговете, които поразиха египтяните с всякаква напаст в пустинята.

^4:9 Укрепете се, филистимци, и бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени и се бийте с тях.

^4:10 Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и поражението беше много голямо, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил.

^4:11 И Божият ковчег бе пленен; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха убити.

^4:12 Тогава един човек от вениаминците се завтече от мястото на битката и отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

^4:13 И като стигна там, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, и съобщи веста, целият град нададе стон.

^4:14 А Илий, като чу воплите, каза: Какво значат този шум и тази глъч? И човекът се втурна да извести на Илий.

^4:15 А Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха замъглени, та не можеше да вижда.

^4:16 И човекът каза на Илий: Аз дойдох от сражението; днес избягах от битката. И рече Илий: Какво стана, сине мой?

^4:17 И вестителят в отговор каза: Израил побягна пред филистимците, при това народът претърпя голямо поражение и двамата ти сина – Офни и Финехас, загинаха, а Божият ковчег е пленен.

^4:18 Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна назад от стола край портата и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той бе съдил Израил четиридесет години.

^4:19 А снаха му, жената на Финехас, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен, и че свекърът ѝ и мъжът ѝ са умрели, преви се и роди, защото болките ѝ дойдоха.

^4:20 И когато умираше, жените, които стояха около нея, ѝ рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.

^4:21 И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата напусна Израил, (защото Божият ковчег бе пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ бяха умрели;)

^4:22 И тя каза: Славата напусна Израил, защото Божият ковчег е пленен.

^5:1 А филистимците, като пле-ниха Божия ковчег, го занесоха от Евен-Езер в Азот.

^5:2 И филистимците взеха Божия ковчег, и го внесоха в капището на Дагон, и го поставиха до Дагон.

^5:3 И на другия ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха на мястото му.

^5:4 И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал по лице на земята пред Господния ковчег и главата на Дагон, и двете длани на ръцете му – отсечени, върху прага; само трупът на Дагон беше останал.

^5:5 Затова, нито Дагоновите жреци, нито някои от онези, които влизат в Дагоновото капище, стъпват на прага Дагонов в Азот до ден днешен.

^5:6 Но ръката на Господа натегна над азотяните и Бог ги изтреби, и ги порази с хемороиди – в Азот и околностите му.

^5:7 И като видяха азотските мъже, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои сред нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон.

^5:8 И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски началници и рекоха: Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй, пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог.

^5:9 Но като го пренесоха, ръката на Господа се стовари против града и нанесе много голямо поражение; и Бог порази градските жители – от малък до голям, и избухнаха по тях хемороиди.

^5:10 Затова пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и близките ни.

^5:11 И тъй, пратиха да съберат всички филистимски началници и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка се стовари твърде тежко там.

^5:12 И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът на града се издигна до небето.

^6:1 Господният ковчег стоя във филистимската земя седем месеца.

^6:2 И филистимците повикаха жреците и чародеите, и казаха: Какво да правим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?

^6:3 А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременено Му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо не се оттегля от вас ръката Му.

^6:4 И те попитаха: Какъв принос за престъпление трябва да Му отдадем? А те отговориха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, според броя на филистимските началници; защото една и съща напаст беше върху всички вас и върху началниците ви.

^6:5 Затова да направите подобия на хемороидите си и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израилевия Бог, та дано би направил по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.

^6:6 И защо закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не си ли тръгна?

^6:7 И тъй сега, пригответе си една нова кола, вземете и две дойни крави, на които хомот не е слаган, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома.

^6:8 Тогава вземете Господния ковчег и го сложете на колата; а златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, сложете в ковчеже отстрани; и го изпратете, нека си върви.

^6:9 И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница, към Бет-Шемеш, значи Той ни е сторил това голямо зло; ако ли не, ще знаем, че не Неговата ръка ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.

^6:10 И мъжете направиха така; взеха две дойни крави, впрегнаха ги в колата, а телетата им затвориха у дома.

^6:11 И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите си.

^6:12 И кравите се отправиха по пътя направо за Бет-Шемеш; все по друма вървяха и мучаха, без да се обръщат ни надясно, ни наляво; а филистимските началници ги следваха до границата при Бет-Шемеш.

^6:13 А жителите на Бет-Шемеш жънеха пшеницата си в долината; и като повдигнаха очи, видяха ковчега и като го видяха, зарадваха се.

^6:14 И колата влезе в нивата на бетшемешеца Исус и застана там; а там имаше голям камък; и нацепиха колата на дърва, и принесоха кравите във всеизгаряне на Господа.

^6:15 Левитите снеха Господния ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден бетшемешките мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на Господа.

^6:16 А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.

^6:17 А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на Господа в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Ашкелон, един за Гет, един за Акарон;

^6:18 а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, принадлежащи на петимата началници: както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък, на който положиха Господния ковчег – камък, който стои до днес в нивата на бетшемешеца Исус.

^6:19 И Бог порази бет-шемешките мъже, защото бяха погледнали в Господния ковчег, като изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души; и людете плакаха, защото Господ ги порази с голямо изтребление.

^6:20 И бетшемешките мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред този свят Бог? И при кого от нас ще отиде Той?

^6:21 И изпратиха вестители до кириат-еаримските жители да кажат: филистимците върнаха Господния ковчег; елате и го вземете при себе си.

^7:1 Тогава кириат-еаримските мъже дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар да пази Господния ковчег.

^7:2 И от деня, в който ковчегът бе положен в Кириат-Еарим, се мина много време – двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.

^7:3 И Самуил говорѝ на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете от себе си чуждите богове и ашерите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

^7:4 Тогава израиляните махнаха Вааловците и ашерите, и служеха само на Господа.

^7:5 После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля на Господа за вас.

^7:6 И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа:

^7:7 А като чуха филистимците, че израиляните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израиляните се уплашиха от филистимците.

^7:8 И израиляните рекоха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към Господа, нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.

^7:9 Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цяло всеизгаряне на Господа; и Самуил извика към Господа за Израил, и Господ го послуша.

^7:10 И когато Самуил принасяше всеизгарянето, филистимците дойдоха да се бият с Израил, но в същия ден Господ изпрати силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил.

^7:11 Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха до под Бет-Кар.

^7:12 Тогава Самуил взе един камък и го постави между Масфа и Сен, и го нарече Евен-Езер, като каза: Дотук ни помогна Господ.

^7:13 Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господнята ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуил.

^7:14 И градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, бяха върнати на Израил – от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.

^7:15 И Самуил съдеше Израил през всичките дни на живота си.

^7:16 Всяка година той обикаляше Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израил във всички тези места;

^7:17 а после се връщаше в Рама, защото там беше домът му, и там съдеше Израил. Там издигна и олтар на Господа.

^8:1 А когато Самуил остаря, постави синовете си за съдии над Израил.

^8:2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му – Авия; те бяха съдии във Вирсавее.

^8:3 Но синовете му не следваха неговите пътища, а се отклониха и се втурнаха след сребролюбието, и взимаха подкупи, и извращаваха правосъдието.

^8:4 Тогава се събраха всички Израилеви старейшини, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:

^8:5 Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни цар, който да ни съди, както е у всички народи.

^8:6 Обаче на Самуил не му беше приятно, че казаха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

^8:7 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на людете за всичко, което ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, а Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

^8:8 Както постъпваха от деня, когато ги изведох от Египет, до днес, като Ме оставяха и служеха на други богове; така постъпват и с тебе.

^8:9 Сега послушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

^8:10 И Самуил каза всички тези Господни слова на народа, който искаше цар от него.

^8:11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.

^8:12 И ще ги назначава хилядници и петдесетници; и ще ги поставя да работят земята му, да жънат житото му, и да му правят оръжия и принадлежностите за колесниците му.

^8:13 Ще взема и дъщерите ви да правят благовонни масла, да готвят и да пекат хляб.

^8:14 И ще взема най-добрите ви ниви, лозя и маслини, и ще ги дава на слугите си.

^8:15 Ще взема и десятъка от посевите ви и от лозята ви, и ще го дава на скопците си и на слугите си.

^8:16 И ще взема слугите ви, слугините ви, най-добрите ви момчета и ослите ви, и ще ги използва за свои работи.

^8:17 Ще взема десятък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.

^8:18 Тогава ще завикате от царя, когото сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в онзи ден.

^8:19 Но народът не искаше да послуша Самуиловия глас, и каза: Не; но нека има цар над нас,

^8:20 за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да води боевете ни.

^8:21 И Самуил, като изслуша всичките думи на народа, каза ги на Господа.

^8:22 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.

^9:1 Имаше един издигнат човек от вениаминците на име Киш, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, човек вениаминец, силен и храбър.

^9:2 А той имаше син на име Саул, снажен и твърде красив; между израиляните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре беше по-висок от всички мъже.

^9:3 И ослиците на Сауловия баща се изгубиха; затова Киш каза на сина си Саул: Вземи сега един от слугите със себе си и стани, та иди потърси ослиците.

^9:4 И тъй, той мина през Ефремовата хълмиста земя, мина и през земята Салиса, но не ги намериха; после мина през земята Саалим, но и там ги нямаше; преминаха и през Вениаминовата земя, но не ги намериха.

^9:5 А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Ела да се върнем, да не би баща ми да забрави грижата си за ослиците и да вземе да се безпокои за нас.

^9:6 А той му рече: Ето, в този град има един Божий човек, човек, който е на почит; всичко, което казва, непременно се сбъдва; да идем там, може би ще ни покаже пътя, по който да вървим.

^9:7 И Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Защото хлябът в торбите ни се свърши и нямаме подарък, за да го занесем на Божия човек; какво имаме?

^9:8 И слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.

^9:9 (В старо време в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца; защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше по-напред ясновидец.)

^9:10 Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; да идем. И тъй, отидоха в града, където беше Божият човек.

^9:11 И като се изкачваха по хълма към града, срещнаха момичета, излезли да налеят вода, и попитаха: Тук ли е ясновидецът?

^9:12 А те им отговориха: Тук е; ето го пред вас; побързайте сега, защото днес дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на високото място.

^9:13 Щом влезете в града, ще го намерите, преди да се е изкачил на високото място да яде; защото народът няма да започне да яде, докато не дойде той, понеже той благославя жертвата; след това поканените ядат. И тъй, качете се сега, защото около този час ще го намерите.

^9:14 И те се изкачиха към града; и като влизаха в града, ето Самуил излизаше насреща им, за да се изкачи на високото място.

^9:15 Един ден преди да дойде Саул, Господ беше открил на Самуил, като беше казал:

^9:16 Утре около този час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш за цар на народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от ръката на филистимците, защото Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът му стигна до Мене.

^9:17 И когато Самуил видя Саул, Господ му рече: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над Моя народ.

^9:18 В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и каза: Покажи ми, моля, къде е къщата на ясновидеца.

^9:19 И Самуил в отговор рече на Саул: Аз съм ясновидецът; изкачвай се пред мене към високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя и ще ти кажа всичко, каквото имаш на сърцето си.

^9:20 А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, нямай грижа за тях, защото се намериха. И за кого копнее целият Израил? Не е ли за тебе и за дома на баща ти?

^9:21 А Саул в отговор рече: Не съм ли аз вениаминец, от най-малкото сред Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Тогава защо ми говориш така?

^9:22 А Самуил взе Саул и слугата му, въведе ги в стаята и даде им първото място между поканените, които бяха около тридесет души.

^9:23 Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти бях казал: пази това при себе си.

^9:24 И така, готвачът вдигна плешката и онова, което беше върху нея, и го сложи пред Саул. И Самуил рече: Ето запазеното; сложи го пред себе си и яж, защото за този час е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И тъй, Саул яде със Самуил в онзи ден.

^9:25 И като слязоха от високото място в града, Самуил се разговори със Саул на къщния покрив.

^9:26 И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саул на къщния покрив и каза: Стани да те изпратя. И Саул стана, и двамата – той и Самуил, излязоха навън.

^9:27 А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата да мине пред нас (и той замина), а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.

^10:1 Тогава Самуил взе съда с миро, изля го на главата му, целуна го и каза: Не те ли помаза Господ за цар на наследството Си?

^10:2 Като си заминеш днес от мене, ще срещнеш двама човека близо до Рахилиния гроб във Вениаминовата земя, в Селса; и те ще ти кажат: Намериха се ослиците, които ти ходи да търсиш; и ето, баща ти забрави грижата си за ослиците, и много се тревожи за вас, като казва: Какво да направя за сина си?

^10:3 И като отидеш по-нататък, ще стигнеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил, от които единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мех с вино;

^10:4 те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, които да приемеш от ръцете им.

^10:5 После ще стигнеш до Божия хълм, където е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, които слизат от високото място, предшествани от псалтир, тимпан, свирка и китара – и те ще пророкуват.

^10:6 Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще се превърнеш в друг човек.

^10:7 А когато тези знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе.

^10:8 После слез преди мене в Галгал; и ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвам примирителни жертви; чакай седем дни, докато дойда при тебе и ти кажа какво да направиш.

^10:9 И когато Саул обърна гръб да си замине от Самуил, Бог му даде друго сърце; и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.

^10:10 Като дойдоха до хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха; и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува сред тях.

^10:11 И като видяха всички, които го познаваха от по-рано, че пророкува сред пророците, си казаха един на друг: Какво е станало с Кишовия син? И Саул ли е между пророците?

^10:12 А един от онези, които бяха там, отговори: А кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?

^10:13 И като свърши пророкуването си, той отиде на високото място.

^10:14 И чичото на Саул попита него и слугата му: Къде ходихте? И той каза: Да търсим ослиците; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуил.

^10:15 И Сауловият чичо рече: Кажи ми какво ви каза Самуил.

^10:16 И Саул каза на чичо си: Каза ни, че ослиците са намерени. Но не му съобщи това, което Самуил беше казал за царството.

^10:17 След това Самуил събра народа при Господа в Масфа;

^10:18 и рече на израиляните: така говори Господ, Израилевият Бог: Аз изведох Израил от Египет и ви избавих от ръката на египтяните, и от ръката на всички царства, които ви притесняваха,

^10:19 а вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и Му рекохте: Непременно да поставиш цар над нас. Затова сега застанете пред Господа според племената си и според хилядите си.

^10:20 И когато Самуил накара да се приближат всички Израилеви племена, падна се чрез жребий Вениаминовото племе.

^10:21 И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, падна се семейството на Матри; и падна се Кишовият син Саул, но като го потърсиха, не го намериха.

^10:22 Затова се допитаха отново до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите.

^10:23 Тогава се завтекоха, взеха го оттам и като застана сред народа, беше с една глава по-висок от другите.

^10:24 Тогава Самуил каза на целия народ: Виждате ли този, когото Господ избра? Няма подобен на него между всичките люде? И целият народ извика: Да живее царят!

^10:25 После Самуил съобщи на народа как ще се управлява царството и като го написа в книга, я положи пред Господа. Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му.

^10:26 Също и Саул отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърца Бог се беше докоснал.

^10:27 Но някои лоши човеци казаха: Тоя ли ще ни избави? И го презираха, и не му принесоха дарове; а той се правеше, че не чува.

^11:1 След това амонецът Наас дойде и разположи стан срещу Явис-Галаад; и всички явиски мъже казаха на Наас: Сключи договор с нас и ще ти слугуваме.

^11:2 И амонецът Наас им каза: С това условие ще сключа договор с вас: да извадя дясното око на всеки от вас; така ще хвърля позор върху цял Израил.

^11:3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дни срок, за да пратим вестители по всички предели на Израил; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще ти се предадем.

^11:4 И тъй, вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая, и казаха тези думи на всеослушание пред народа; и всички плакаха с висок глас.

^11:5 И ето, Саул идеше след воловете от полето; и рече: Какво е на народа, че плаче? И съобщиха му думите на явиските мъже.

^11:6 Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саул, когато чу онези думи и гневът му пламна твърде много.

^11:7 И взе два вола, и като ги наряза на части, прати ги по всички предели на Израил чрез вестители, за да кажат: Който не тръгне след Саул и Самуил, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.

^11:8 И като ги преброи при Безек, израиляните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже – тридесет хиляди души.

^11:9 И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже: Утре, като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха.

^11:10 И явиските мъже казаха на амонците: Утре ще ви се предадем и вие ни направете всичко, което ви се вижда добро.

^11:11 И на сутринта Саул раздели людете си на три полка; и по време на утринната стража те навлязоха сред стана, и докато се стопли денят, поразиха амонците; и оцелелите от тях се разпиляха дотолкова, че двама от тях не останаха заедно.

^11:12 Тогава народът каза на Самуил: Кой е онзи, който рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тези мъже, за да ги избием.

^11:13 Но Саул каза: Никой няма да бъде убит този ден; защото днес Господ извърши избавление в Израил.

^11:14 Тогава Самуил каза на людете: Елате да идем в Галгал и там да възобновим царството.

^11:15 И така, целият народ отиде в Галгал и поставиха Саул за цар пред Господа, там, в Галгал; там пожертваха и примирителни жертви пред Господа; и Саул, и всички Израилеви мъже се развеселиха твърде много.

^12:1 Тогава Самуил каза на цял Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас.

^12:2 И сега, ето, царят ви предвожда, а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; а аз съм вървял пред вас от младостта ми до днес.

^12:3 Ето ме: свидетелствайте против мене пред Господа и пред помазаника Му – Кому съм взел вола? Или кому съм взел осела? Или кого съм онеправдал? Кого съм притеснил? Или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? И аз ще ви го върна.

^12:4 А те рекоха: Не си ни онеправдавал, нито си ни притеснявал, нито си вземал нещо от ръката на някого.

^12:5 И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.

^12:6 И рече Самуил на народа: Господ е, Който постави Мойсей и Аарон и изведе бащите ви от Египетската земя.

^12:7 Сега, останете тук, за да разсъждавам с вас пред Господа за всички справедливи дела, които Господ направи на вас и на бащите ви.

^12:8 Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Мойсей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място.

^12:9 Те обаче забравиха Господа, своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисера, хацорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях.

^12:10 Тогава те извикаха към Господа: Съгрешихме, понеже оставихме Господа и служихме на Вааловците и на Ашерите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни и ще Ти служим.

^12:11 И Господ изпрати Ероваал, Ведан, Ефтай и Самуил, и ви избави от ръката на неприятелите ви около вас; и вие живяхте в безопасност.

^12:12 Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, идва против вас, рекохте ми: Не! Нека да царува цар над нас – когато Господ, вашият Бог, ви беше цар.

^12:13 Сега ето царя, когото избрахте и когото искахте! Ето, Господ постави цар над вас.

^12:14 Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не въставате против Господнето повеление, и следвате Господа, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, добре!

^12:15 Но, ако не слушате Господния глас, а въстанете против Господнето повеление, тогава Господнята ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви.

^12:16 Сега станете и вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви.

^12:17 Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа и Той ще прати гръм и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа.

^12:18 Тогава Самуил призова Господа; и Господ прати гръм и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от Господа и от Самуил.

^12:19 И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на Господа, твоя Бог, за да не измрем, защото върху всичките си грехове прибавихме и това зло, да искаме за себе си цар.

^12:20 И Самуил каза на народа: Не се бойте; вие наистина сторихте това зло; но не се отклонявайте да следвате Господа, а служете на Господа от все сърце;

^12:21 и не се отклонявайте, защото тогава ще тръгнете след безполезни неща, които не могат нито да правят добро, нито да ви избавят, понеже са безполезни.

^12:22 Защото Господ няма да остави народа Си заради великото Си име, понеже Господ благоволи да ви направи Свой народ.

^12:23 А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред Господа, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път.

^12:24 Само бойте се от Господа и Му служете искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела е извършил Той за вас,

^12:25 но ако упорствате да вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще погинете.

^13:1 До това време Саул беше царувал една година; а като царува две години над Израил,

^13:2 Саул си избра три хиляди мъже от Израил, от които две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гавая Вениаминова; а останалата част от мъжете изпрати, всеки в шатъра му.

^13:3 И Йонатан порази филистимския гарнизон, който беше в Гава; и филистимците чуха. И Саул извести това с тръба по цялата земя, като казваше: нека чуят и евреите.

^13:4 Така целият Израил чу да говорят, че Саул поразил филистимския гарнизон и че Израил станал омразен на филистимците. Тогава народът се събра в Галгал да следва Саул.

^13:5 А филистимците се събраха да се бият с Израил – тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, и множество воини, като пясъка край морския бряг; и дойдоха, та разположиха стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.

^13:6 Когато Израилевите мъже видяха, че са поставени натясно, (защото народът беше натясно,) тогава воините се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в канарите и в рововете.

^13:7 И някои от евреите преминаха Йордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото до Саул, той беше още в Галгал; и всички вървяха след него с трепет.

^13:8 И чака седем дни, според определеното от Самуил време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, хората на Саул започнаха да се разпръсват от него,

^13:9 затова той рече: Донесете тук при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето.

^13:10 И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави.

^13:11 А Самуил каза: Какво стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсват от мене и че ти не идваш в определеното време, а филистимците се събираха в Михмас,

^13:12 затова си рекох: Сега филистимците ще ме нападнат в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето.

^13:13 И Самуил каза на Саул: Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израил довека.

^13:14 Но сега царството ти няма да трае; Господ си потърси човек според сърцето Си и него определи да бъде предводител на народа Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.

^13:15 Тогава Самуил стана и отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи мъжете, които бяха с него и те бяха около шестстотин.

^13:16 Саул и синът му Йонатан, и мъжете, които бяха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас.

^13:17 И от филистимския стан излязоха три чети грабители – една чета се отправи по пътя за Офра към земята Соал;

^13:18 друга чета се отправи по пътя за Веторон; а друга чета се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.

^13:19 А в цялата Израилева земя не можеше да се намери ковач, защото филистимците бяха рекли: Да не би евреите да си направят мечове или копия.

^13:20 Така всички израиляни слизаха при филистимците да клепят всеки палешника си, мотиката си, брадвата си и търнокопа си.

^13:21 Обаче, имаха пила за търнокопите, палешниците, вилите и брадвите, и за да острят остените.

^13:22 Затова в деня на боя не се намери нито меч, ни копие в ръката на някого от мъжете, които бяха със Саул и Йонатан; намериха се само в Саул и в сина му Йонатан.

^13:23 А филистимският гарнизон излезе към прохода на Михмас.

^14:1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела, да идем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза за това.

^14:2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и мъжете, които бяха с него, бяха около шестстотин.

^14:3 И Ахия, синът на Ахитов, брат на Ихавод, син на Финехас, син на Илий, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И мъжете не знаеха, че Йонатан е заминал.

^14:4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата беше Сене.

^14:5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая.

^14:6 И Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да идем при гарнизона на тези необрязани, та дано Господ подейства за нас, защото нищо не пречи на Господа да спасява чрез мнозина или чрез малцина.

^14:7 И рече му оръженосецът му: Стори всичко, което ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

^14:8 Тогава Йонатан каза: Ето, ще идем при тези мъже и ще им се явим.

^14:9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

^14:10 Но ако кажат така: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни послужи за знак.

^14:11 И тъй, и двамата се появиха пред филистимския гарнизон; и филистимците казаха: Ето, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

^14:12 И мъжете от гарнизона проговориха на Йонатан и на оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

^14:13 И тъй, Йонатан запълзя нагоре с ръцете си и с нозете си и оръженосецът му – след него. И филистимците падаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги доубиваше след него.

^14:14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет души върху половината нива.

^14:15 И настана ужас в стана, по нивите и сред целия народ; гарнизонът и грабителите също потрепераха и земята се потресе – така че настана голям ужас.

^14:16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше на всички страни.

^14:17 Тогава Саул каза на мъжете, които бяха с него: Пребройте сега и вижте кой от нас го няма. И като преброиха, ето, Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

^14:18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израиляните).

^14:19 А докато Саул говореше на свещеника, смутът във филистимския стан продължаваше да нараства; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

^14:20 И Саул и всички мъже, които бяха с него, се събраха, та отидоха до сражението; и ето, всеки бе вдигнал меча си срещу другаря си и имаше твърде голям смут.

^14:21 И евреите, които по-рано бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помогнат на израиляните, които бяха със Саул и Йонатан.

^14:22 Също и всички Израилеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягат, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

^14:23 Така в онзи ден Господ избави Израил; и битката се простря до Бет-Авен.

^14:24 А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

^14:25 И дойде целият народ до една гора, където имаше мед по земята,

^14:26 и като навлезе народът в гората, ето, мед покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото народът се боеше от клетвата.

^14:27 Йонатан обаче не беше чул, че баща му е заклел народа; затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и сложи ръка в устата си; и светна му на очите.

^14:28 А един от людете проговори: Баща ти строго закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна днес; от това народът изнемощя.

^14:29 А Йонатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от този мед;

^14:30 колко по-добре щеше да бъде, ако людете бяха яли днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли да бъде сега по-голямо клането на филистимците?

^14:31 През онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Аялон; но израиляните бяха много изнемощели.

^14:32 Затова людете се нахвърлиха върху плячката и, като взеха овце, говеда и телци, заклаха ги по земята и ядоха с кръвта.

^14:33 Тогава известиха на Саул: Ето, людете съгрешават пред Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене още днес.

^14:34 И каза Саул: Отидете между людете и им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та ги заколете тук и яжте; и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта. И тъй, през онази нощ всеки докара говедото си и ги заклаха там.

^14:35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

^14:36 Тогава Саул каза: Да слезем след филистимците през нощта и да ги ограбим, преди да се развидели, и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава свещеникът рече: Да се приближим тук до Бога.

^14:37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли след филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори през онзи ден.

^14:38 Тогава Саул рече: Приближете се тук всички началници на народа, та научете и вижте кой е съгрешил днес;

^14:39 защото – заклевам се в живота на Господа, който избави Израил – даже и синът ми Йонатан да е бил, непременено ще се умъртви. Но не му отговори ни един измежду людете.

^14:40 И каза на целия Израил: Застанете вие на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саул: Стори каквото ти се вижда добро.

^14:41 Тогава Саул рече на Господа, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И изобличени чрез жребия бяха Йонатан и Саул, а народът се отърва.

^14:42 И Саул рече: Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан. И жребият падна на Йонатан.

^14:43 Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си сторил. И Йонатан му разказа, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и ето, трябва да умра!

^14:44 И Саул рече: Така да направи Бог, да! И повече да прибави, ще умреш, Йонатане.

^14:45 А народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това голямо избавление на Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан, та не умря.

^14:46 Тогава Саул престана да преследва филистимците, а филистимците се върнаха на мястото си.

^14:47 А Саул, като бе поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците; и накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше.

^14:48 И като действаше сърцато, порази и Амалик, и избави Израил от ръката на онези, които го разграбваха.

^14:49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Исуй, Мелхисуа; и имената на двете му дъщери бяха Мерава – името на първородната, и Михала – името на по-малката.

^14:50 А името на жената на Саул беше Ахиноам, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

^14:51 А Киш, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

^14:52 И през всички дни на Саул се води упорита война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен и храбър, вземаше го при себе си.

^15:1 След това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; сега послушай гласа Господен.

^15:2 Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.

^15:3 Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.

^15:4 И тъй, Саул събра мъжете и ги преброи в Телаим, и бяха двеста хиляди пешаци израиляни и десет хиляди Юдови мъже.

^15:5 И Саул дойде до един Амаликов град и постави засада в долината.

^15:6 И Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се от амаликчаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всички израиляни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха от амаликчаните.

^15:7 И Саул порази амаликчаните от Хавила до прохода на Сур срещу Египет.

^15:8 И хвана жив царя на амаликчаните Агаг, а изтреби целия народ с меч.

^15:9 Саул, обаче, и воините пощадиха Агаг и най-добрите от овцете и от говедата, и от угоените, и от агнетата, и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.

^15:10 Тогава Господнето слово дойде към Самуил:

^15:11 Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми. И натъжи се Самуил и вика към Господа цяла нощ.

^15:12 А на сутринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саул, известиха на Самуил: Саул дойде в Кармил и ето, като си издигна паметник, обърна се, та замина и слезе в Галгал.

^15:13 И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от Господа! Изпълних Господнята заповед.

^15:14 Но Самуил каза: Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам?

^15:15 И Саул отговори: От амаликчаните ги докараха; защото мъжете пощадиха най-добрите от овцете и от говедата, за да принесат жертва на Господа, твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.

^15:16 Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. Саул рече: Казвай.

^15:17 И рече Самуил: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза за цар над Израил

^15:18 и Господ те изпрати на път, и каза: Иди и изтреби грешните амаликчани и воювай против тях, докато ги довършиш.

^15:19 Защо не послуша ти Господния глас, а се нахвърли на плячката и стори това зло пред Господа?

^15:20 А Саул каза на Самуил: Да! Послушах Господния глас и тръгнах по пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох царя на амаликчаните Агаг, а амаликчаните обрекох на изтребление.

^15:21 Но людете взеха от плячката овце и говеда, най-добрите от обречените неща, за да ги принесат в жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал.

^15:22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни.

^15:23 Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклоничеството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

^15:24 Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас.

^15:25 Сега прости ми съгрешението и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.

^15:26 А Самуил каза на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господнето слово и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израил.

^15:27 И като се обърна Самуил да си отиде, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра.

^15:28 И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.

^15:29 Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек, че да се разкайва.

^15:30 А Саул каза: Съгреших, но сега стори ми чест пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог.

^15:31 И тъй, Самуил се върна и отиде след Саул; и Саул се поклони на Господа.

^15:32 Тогава каза Самуил: Доведете ми тук царя на амаликчаните Агаг. И Агаг дойде при него предпазливо, защото си казваше: Непременно горчивината от смъртта ще е преминала.

^15:33 А Самуил рече: Както мечът ти е оставял жените без деца, така и твоята майка ще остане без син. И Самуил съсече Агаг пред Господа в Галгал.

^15:34 Тогава Самуил отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова.

^15:35 И Самуил не видя повече Саул до деня на смъртта си; обаче Самуил тъгуваше за Саул. И Господ се разкая задето беше поставил Саул за цар над Израил.

^16:1 Тогава Господ каза на Самуил: Докога ще тъгуваш за Саул, понеже съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и върви. Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове.

^16:2 А Самуил каза: Как да отида? Ако чуе Саул, ще ме убие. Господ каза: Вземи със себе си телица и речи: Дойдох да принеса жертва на Господа;

^16:3 и поканѝ Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще ми помажеш когото ти посоча по име.

^16:4 И Самуил стори каквото каза Господ и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и попитаха: С мир ли идваш?

^16:5 И той отговори: С мир. Идвам да принеса жертва на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му, и ги покани на жертвата.

^16:6 И като влизаха, и видя Елиав, си каза: Несъмнено пред Господа е помазаникът Му.

^16:7 Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил, защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

^16:8 Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил; а Самуил каза: И този не е избрал Господ.

^16:9 Тогава Есей накара да мине Сама; а той каза: Нито този е избрал Господ.

^16:10 И Есей накара да минат седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези.

^16:11 Тогава Самуил попита Есей: Тук ли са всичките ти чада? И той рече: Остава още най-малкият, който пасе овцете. Самуил каза на Есей: Прати да го доведат, защото няма да седнем около трапезата, докато не дойде тук.

^16:12 И прати, та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото е той.

^16:13 Тогава Самуил взе рога с мирото, и го помаза сред братята му; и Господният дух дойде със сила на Давид от този ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.

^16:14 А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше.

^16:15 И така, слугите на Саул му казаха: Ето сега зъл дух от Бога те смущава;

^16:16 затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога дойде върху тебе, той ще свири с ръката си и ще ти стане добре.

^16:17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре и доведете го при мене.

^16:18 Тогава един от слугите проговори: Ето, видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър воин, в слово разумен и красив наглед; и Господ е с него.

^16:19 Тогава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Прати ми сина си Давид, който е с овцете.

^16:20 И тъй, Есей взе осел, натоварен с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саул със сина си Давид.

^16:21 И Давид дойде при Саул, и постъпи на служба при него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец.

^16:22 И Саул прати да кажат на Есей: Нека стои Давид при мене, защото придоби моето благоволение.

^16:23 И когато злият дух от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.

^17:1 След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ефес-Дамим, между Сокхот и Азека.

^17:2 А Саул и Израилевите мъже се събраха, и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

^17:3 Филистимците застанаха на хълма от едната страна, а Израил застана на хълма от другата страна и долината беше помежду им.

^17:4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

^17:5 Той имаше меден шлем на главата си и бе облечен с люспеста броня, тежината на която беше пет хиляди сикли мед,

^17:6 с медни набедреници и меден щит между раменете му.

^17:7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

^17:8 И той застана, та извика към израилските редове: Защо излязохте да се приготвите за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мене.

^17:9 Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще бъдем слуги на вас; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще бъдете слуги на нас и ще ни се подчинявате.

^17:10 Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху израилските редове; дайте ми мъж да се бием двама.

^17:11 А Саул и целият Израил, когато чуха тези думи на филистимеца, се смаяха и се уплашиха твърде много.

^17:12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

^17:13 И тримата по-големи сина на Есей бяха тръгнали след Саул на война; и имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха – на първородния Елиав, на другия след него Авинадав и на третия Сама.

^17:14 Давид беше най-малкият. Тримата по-големи последваха Саул,

^17:15 а Давид се върна от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем.

^17:16 И четиридесет дни филистимецът излизаше напред заран и вечер и се представяше.

^17:17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба, и ги занеси бързо на братята си в стана;

^17:18 а тези десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж здрави ли са братята ти и ми донеси знак от тях.

^17:19 Саул и те, и всички израиляни са в долината Ила, където се бият с филистимците.

^17:20 На сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач и взе нещата, та отиде, както Есей му бе заповядал; и дойде при оградата от коли, когато войската излизаше на бой с гръмогласен вик.

^17:21 И Израил, и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

^17:22 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

^17:23 И като се разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редове и каза отново същите думи; и Давид го чу.

^17:24 А всички израиляни, като видяха този мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

^17:25 Израиляните казваха: Виждате ли този мъж, който излиза? Той излиза да хвърли презрение върху Израил; но който го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.

^17:26 И Давид каза на стоящите до него мъже: Какво ще направят на онзи, който порази тоя филистимец и премахне позора от Израил? Защото кой е тоя необрязан филистимец, че да хвърля презрение върху войските на живия Бог?

^17:27 И людете му отговориха: Така ще направят на мъжа, който би го поразил.

^17:28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиав пламна против Давид и рече: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези малко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

^17:29 И Давид каза: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

^17:30 И се обърна към другиго, и говори по същия начин; и мъжете пак му отговориха както по-рано.

^17:31 И когато се разчуха думите, които Давид говореше, известиха ги на Саул; и той го повика при себе си.

^17:32 И Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

^17:33 Но Саул каза на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него, защото ти си момче, а той е воин още от младостта си.

^17:34 А Давид рече на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка, и грабнеше агне от стадото,

^17:35 аз го подгонвах и го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му. И когато се хвърлеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

^17:36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка, и този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

^17:37 Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и Господ да бъде с тебе.

^17:38 Тогава Саул облече Давид с дрехите си и сложи меден шлем на главата му, и облече го с броня.

^17:39 И Давид препаса неговия меч над доспехите му и се постара да повърви, защото не беше свикнал с тях. Тогава Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

^17:40 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги сложи в пастирската си торбица, той се приближи към филистимеца с прашката си в ръка.

^17:41 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давид; и щитоносецът вървеше пред него.

^17:42 Когато филистимецът се огледа и видя Давид, презря го; защото беше още момче, рус и красив наглед.

^17:43 И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

^17:44 Филистимецът каза още на Давид: Ела при мене и ще дам месата ти на небесните птици и на земните зверове.

^17:45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч, копие и щит; а аз ида против тебе в името на Господа на силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

^17:46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимската войска на небесните птици и на земните зверове, за да познае цял свят, че има Бог в Израил

^17:47 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашата ръка.

^17:48 И като стана филистимецът, тръгна и се приближи да посрещне Давид, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

^17:49 И Давид пъхна ръката си в торбичката си, взе от там камък и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото, така че камъкът се заби в челото му; и той падна по лице на земята.

^17:50 Така с прашка и камък Давид надви филистимеца; удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давид;

^17:51 затова Давид се завтече, застана над филистимеца, хвана меча му и го изтръгна от ножницата му, и като го уби, отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

^17:52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

^17:53 А израиляните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

^17:54 И Давид взе главата на филистимеца, та я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

^17:55 А Саул, когато видя Давид, че излиза против филистимеца, каза на военачалника Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

^17:56 И царят каза: Попитай чий син е този момък.

^17:57 И като се върна Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул; и главата на филистимеца беше в ръката му.

^17:58 И Саул рече: Чий си син, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

^18:1 И като престана Давид да говори със Саул, Йонатан се привърза към Давид и го обикна като собствената си душа.

^18:2 И в същия ден Саул взе Давид при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

^18:3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

^18:4 Още Йонатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давид, и дрехите си, и самия си меч, лъка си и пояса си.

^18:5 И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и постъпваше разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на целия народ, а още и пред очите на Сауловите служители.

^18:6 А като си идваха при завръщането на Давид от поражението на филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове с песни и хора, за да посрещнат цар Саул с тимпани, с радост и с кимвали.

^18:7 И жените, като играеха, пееха и нареждаха: Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.

^18:8 И Саул се разсърди много и тези думи му бяха оскърбителни; и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

^18:9 И от този ден нататък Саул гледаше Давид с лошо око.

^18:10 На другия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той лудееше сред къщата си; и Давид свиреше с ръката си както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

^18:11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще прикова Давид до стената. Но Давид му се изплъзна два пъти.

^18:12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

^18:13 Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа.

^18:14 И Давид постъпваше много разумно във всичките си пътища, защото Господ беше с него.

^18:15 За това Саул, като гледаше, че Давид постъпва твърде разумно, се страхуваше от него.

^18:16 А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше пред тях.

^18:17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се вдига върху него, но ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

^18:18 И Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство в Израил, че да стана аз царски зет?

^18:19 Обаче във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя бе дадена за жена на меолатянина Адриил.

^18:20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид; и като известиха това на Саул, стана му угодно.

^18:21 И каза Саул: ще му я дам, за да му бъда примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

^18:22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят благоволи към тебе и всичките му служители те обичат; затова сега стани зет на царя.

^18:23 И тъй, Сауловите служители говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

^18:24 И служителите на Саул му известиха: Така и така казва Давид.

^18:25 А Саул каза: Така да говорите на Давид: Царят не ще вино, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. Но Саул замисляше да погуби Давид чрез ръцете на филистимците.

^18:26 А когато служителите известиха на Давид тези думи, угодно беше на Давид да стане зет на царя; затова преди да изминат определените за това дни

^18:27 Давид стана и отиде заедно с мъжете си, та уби двеста мъже от филистимците; и Давид донесе краекожията им, и ги даде в пълен брой на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

^18:28 И Саул видя и позна, че Господ е с Давид; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

^18:29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давид; и Саул стана Давидов враг завинаги.

^18:30 И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.

^19:1 Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.

^19:2 Но Сауловият син Йонатан обичаше много Давид, затова Йонатан извести на Давид: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се до утре, стой на тайно място и се крий;

^19:3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.

^19:4 И Йонатан говори добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже не ти е съгрешил и делата му са били много полезни за тебе;

^19:5 защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина?

^19:6 И Саул послуша Йонатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: Давид няма да бъде убит.

^19:7 Тогава Йонатан повика Давид и му извести всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул, и той беше при него както по-рано.

^19:8 И пак избухна война; и Давид излезе, та се би с филистимците и ги порази с голямо клане, и те бягаха пред него.

^19:9 А злият дух от Господа дойде върху Саул, както седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.

^19:10 И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той се изплъзна от Саул и Саул удари копието в стената, а Давид побягна и се избави през онази нощ.

^19:11 Тогава Саул изпрати мъже в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта; а Михала, жената на Давид, му извести: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит.

^19:12 И Михала спусна Давид през прозореца и той отиде, побягна и се избави.

^19:13 Тогава Михала взе един домашен идол и го положи на леглото; сложи под главата му възглавница от козина и го покри с дреха.

^19:14 И когато Саул прати мъже, за да хванат Давид, тя рече: Болен е.

^19:15 Но Саул пак прати мъжете, за да видят Давид и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.

^19:16 А когато влязоха мъжете, ето, домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.

^19:17 И Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и пусна врага ми да избяга? Михала отговори на Саул: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия.

^19:18 Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуил в Рама, та му извести всичко, което му беше сторил Саул. Тогава със Самуил тръгнаха и спряха в Навиот.

^19:19 И известиха на Саул: Ето, Давид е в Навиот, в Рама.

^19:20 И Саул прати мъже да хванат Давид; но като видяха дружината на пророците, че пророкуват със Самуил начело, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.

^19:21 И като известиха това на Саул, той изпрати още мъже; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати мъже; но и те пророкуваха.

^19:22 Тогава сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот, в Рама.

^19:23 И отиде там в Навиот, в Рама; и Божият Дух дойде и върху него, та като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Навиот, в Рама.

^19:24 Съблече и той дрехите си и пророкуваше пред Самуил, и лежа гол през целия онзи ден и цялата онази нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?

^20:1 Тогава Давид побягна от Навиот в Рама и дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми пред баща ти, че иска живота ми?

^20:2 А той му каза: Не дай, Боже! Ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо – ни голямо ни малко – без да ми каже; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

^20:3 Обаче Давид се закле и рече: Баща ти добре знае, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае това Йонатан, за да не се наскърби; но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

^20:4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.

^20:5 И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на трапезата; но позволи ми да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден.

^20:6 Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там принасят годишната жертва за цялото му семейство.

^20:7 Ако каже така: Добре – тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

^20:8 И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?

^20:9 И рече Йонатан: Да не става това с тебе никога; защото, ако знаех наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

^20:10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

^20:11 А Йонатан рече на Давид: Ела, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

^20:12 И Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, като изпитам баща си утре по това време или на третия ден, и има нещо добро за Давид, не изпратя до тебе да ти го известя.

^20:13 Така да направи Господ на Йонатан, да! И повече да прибави, ако в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това и не те пусна да си отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

^20:14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

^20:15 но и като умра, довека не отнемай милостта си от дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите врагове.

^20:16 И така, Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да плати за това на Давидовите врагове!

^20:17 И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше като собствената си душа.

^20:18 Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

^20:19 Като престоиш три дни, слез по-скоро и ела на мястото, където се беше скрил предишния път, и седни при скалата Езил.

^20:20 И аз ще изстрелям три стрели в страната ѝ, като че стрелям в цел.

^20:21 И ето, ще пратя момче и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Ето, стрелите са зад тебе, вземи ги – тогава ти ела, защото има мир за тебе и няма никаква беда; заклевам се за това в живота на Господа.

^20:22 Но ако кажа на момчето така: Ето, стрелите са пред тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

^20:23 А относно онова, за което аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе довека.

^20:24 И тъй, Давид се скри в полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

^20:25 И като седна царят на мястото си както винаги, на мястото си до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул, а Давидовото място беше празно.

^20:26 Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Нещо му се е случило и не е чист; нечист ще да е.

^20:27 А на другия ден, втория на месеца, Давидовото място пак бе празно; затова Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

^20:28 И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

^20:29 Пусни ме, моля, защото семейството ни принася жертва в града и брат ми ми заръча да ида; и сега, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

^20:30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратна и непокорна жена, не зная ли, че си избрал Есеевия син за срам на себе си и за срам на майчината ти голота, която те е родила?

^20:31 Защото докато Есеевият син живее на земята, не ще се утвърдиш ни ти, ни царството ти. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

^20:32 А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да се убива? Какво е сторил?

^20:33 А Саул хвърли копието по него, за да го удари, от което Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.

^20:34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна през втория ден на месеца, защото беше наскърбен за Давид и защото баща му го беше опозорил.

^20:35 И на сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давид, и с него беше едно малко момче.

^20:36 И каза на момчето: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

^20:37 И когато дойде момчето на мястото, където беше стрелата, която Йонатан бе изстрелял, Йонатан викна след момчето: Не е ли стрелата пред тебе?

^20:38 И Йонатан извика след момчето: Скоро, побързай, не стой! И Йонатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

^20:39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха каква е работата.

^20:40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди, занеси ги в града.

^20:41 И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много.

^20:42 И Йонатан каза на Давид: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство довека! И Давид стана и тръгна; а Йонатан влезе в града.

^21:1 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид с трепет, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?

^21:2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за тази работа, по която те изпращам, нито какво съм ти заповядал; пратих слугите на уречено място.

^21:3 А сега, какво имаш под ръка? Дай ми пет хляба или каквото се намери.

^21:4 И свещеникът отговори на Давид: Нямам под ръка ни един обикновен хляб, но има осветени хлябове – дай ги на твоите хора, ако са се въздържали поне от жени.

^21:5 И Давид отговори на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас тези три дни, откакто тръгнах, и съдовете на момчетата са чисти; а хлябът е някак си обикновен, макар и да е бил осветен днес в съда.

^21:6 И тъй, свещеникът му даде осветените хлябове, защото нямаше там друг хляб, освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнали другите.

^21:7 (А същия ден имаше там задържан пред Господа един от Сауловите слуги на име Доиг, едомец, началник на Сауловите овчари.)

^21:8 Давид още каза на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царската работа беше спешна.

^21:9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, е обвит в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него; дай ми го.

^21:10 Така в онзи ден Давид стана, та побягна от Саул и отиде при гетския цар Анхус.

^21:11 А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно по хороигранията, като казваха: Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди?

^21:12 И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

^21:13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им и драскаше по вратите на портата, и оставаше лигите си да текат по брадата му.

^21:14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че този човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

^21:15 Дали са ми малко лудите, че сте довели и този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

^22:1 Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Адулам; и братята му, и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.

^22:2 И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.

^22:3 И оттам Давид отиде в Масфа Моавска и рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.

^22:4 И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.

^22:5 А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид тръгна и навлезе в гората Арет.

^22:6 А като чу Саул, че Давид и мъжете с него, се появили (а Саул седеше в Гавая, под дъба в Рама, с копието си в ръка и наобиколен от всичките си слуги,)

^22:7 тогава Саул каза на слугите си, които го бяха наобиколили: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всинца ви хилядници и стотници,

^22:8 та всички да сте направили заговор против мене? Да няма кой да ми открие, че синът ми е сключил завет с Есеевия син; и да няма ни един от вас, който да го боли сърцето за мене или да ми открие, че синът ми е подбудил слугата ми против мене да ми постави засада, както се вижда днес?

^22:9 Тогава едомецът Доиг, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син,

^22:10 който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.

^22:11 Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.

^22:12 И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.

^22:13 И рече му Саул: Защо заговорничите против мене – ти и Есеевият син – та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се надигне против мене и да постави засада, както се вижда днес?

^22:14 А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при тебе, и който е почитан в дома ти?

^22:15 Днес ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом, защото слугата ти не знае нищо за всичко това – ни малко, ни много.

^22:16 Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.

^22:17 И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давид и понеже са знаели, че той е бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да вдигнат ръце, за да убият Господните свещеници.

^22:18 Тогава царят каза на Доиг: Обърни се ти, та убий свещениците. И едомецът Доиг се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.

^22:19 И Ноб, града на свещениците, порази с меч; мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с меч.

^22:20 Но един от синовете на Ахимелех, Ахитовов син, на име Авиатар, се избави и побягна при Давид.

^22:21 И Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници.

^22:22 И Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доиг беше там, знаех, че непременено ще обади работата на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички от бащиния ти дом.

^22:23 Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя живот, иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.

^23:1 След това известиха на Давид: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната.

^23:2 Затова Давид се допита до Господа: Да ида ли да поразя тези филистимци? И Господ каза на Давид: Иди порази филистимците и избави Кеила.

^23:3 А мъжете на Давид му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!

^23:4 Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори: Стани, слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.

^23:5 Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави кеилските жители.

^23:6 А когато Авиатар, Ахимелеховият син избяга при Давид в Кеила, той слезе с ефод в ръката си.

^23:7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.

^23:8 Затова Саул свика всичките си мъже на война, да слязат в Кеила, за да обсадят Давид и мъжете му.

^23:9 Но Давид, като научи, че Саул крои зло против него, рече на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода.

^23:10 И Давид каза: Господи, Боже Израилев, слугата ти чу със сигурност, че Саул възнамерява да дойде в Кеила да съсипе града заради мене.

^23:11 Ще ме предадат ли кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както чу слугата ти? Господи, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата си. И рече Господ: Ще слезе.

^23:12 Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат.

^23:13 Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, та излязоха от Кеила и отидоха, където можаха. И известиха на Саул, че Давид побягнал от Кеила, затова той се отказа да иде там.

^23:14 А Давид живееше в пустинята на недостъпни места и из хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.

^23:15 И тъй, Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в гората.

^23:16 Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в гората, та укрепи ръката му в Бога.

^23:17 И каза му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саул няма да те намери; и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе; да! И баща ми Саул знае това.

^23:18 И те двамата сключиха завет пред Господа; и Давид остана в гората, а Йонатан се прибра у дома си.

^23:19 Тогава зифийците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид у нас из недостъпни места вътре в гората, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон?

^23:20 Сега, царю, слез, ако желае душата ти; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.

^23:21 И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.

^23:22 Идете и се уверете още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.

^23:23 И тъй, вижте и научете в кое от всички скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всички Юдови хиляди.

^23:24 И те станаха, та отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето, на юг от Есимон.

^23:25 И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото бяха известили на Давид, поради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давид в пустинята Маон.

^23:26 И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му – от другата страна на хълма; и Давид бързаше да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му бяха оградили Давид и мъжете му, за да ги хванат.

^23:27 Но дойде вестител при Саул и рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята.

^23:28 Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Села-Амалекот.

^24:1 След това Давид излезе оттам и заживя в недостъпните места на Ен-Геди; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му: Ето, Давид е в пустинята Ен-Геди.

^24:2 И тогава Саул взе три хиляди мъже, избрани измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите на дивите кози.

^24:3 И дойде при овчите кошари край пътя, където имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.

^24:4 И мъжете на Давид му рекоха: Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

^24:5 А после Давид се смути в сърцето си, задето бе отрязал Сауловата мантия.

^24:6 И рече на мъжете си: Да не ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

^24:7 С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.

^24:8 После стана Давид, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

^24:9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

^24:10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

^24:11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни зло, ни престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме гониш, за да отнемеш живота ми.

^24:12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе, обаче моята ръка не ще се вдигне против тебе.

^24:13 Какво казва поговорката на древните: От беззаконници произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се вдигне против тебе.

^24:14 След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

^24:15 Господ нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе; нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

^24:16 И като изговори Давид тези думи на Саул, рече Саул: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

^24:17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.

^24:18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ ме бе предал в ръцете ти, ти не ме уби.

^24:19 Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

^24:20 И сега ето, познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

^24:21 Сега закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

^24:22 И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на укрепеното място.

^25:1 В това време Самуил умря и целият Израил се събра, та го оплакаха и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и слезе в пустинята Паран.

^25:2 И имаше в Маон един човек, чиито имоти бяха на Кармил; и този човек беше много богат, и имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.

^25:3 Името на човека беше Навал, а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род.

^25:4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овцете си,

^25:5 изпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил, идете при Навал и го поздравете от мое име, като кажете:

^25:6 Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!

^25:7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не обиждахме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

^25:8 Попитай слугите си и ще ти кажат. И нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давид, каквото ти ръка дава.

^25:9 И тъй, Давидовите момци дойдоха и изговориха на Навал всички тези думи от името на Давид, и млъкнаха.

^25:10 Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си.

^25:11 И така, да взема ли хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, за да ги дам на човеци, които не знам откъде са?

^25:12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.

^25:13 Тогава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и излязоха след Давид около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

^25:14 А един от момците извести Наваловата жена, Авигея: Ето, Давид прати човеци от пустинята, за да поздравят нашия господар; а той се нахвърли върху тях.

^25:15 Но тези мъже бяха много добри към нас; не ни обиждаха, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето;

^25:16 те бяха като стена около нас и нощем и денем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.

^25:17 Знай това и размисли какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.

^25:18 Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли.

^25:19 И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо.

^25:20 И когато тя, възседнала осела, слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

^25:21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което има този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което има; той ми въздаде зло за добро.

^25:22 Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! И повече да прибави, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.

^25:23 И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи.

^25:24 И като падна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

^25:25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той – Навал е името му и безумие обитава с него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

^25:26 Сега господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.

^25:27 И сега този подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

^25:28 Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ ще направи за господаря ми крепък дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни и зло не се намери в тебе никога.

^25:29 И при все че се е вдигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа, твоя Бог; а живота на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.

^25:30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израил,

^25:31 тогава това не ще бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

^25:32 Тогава Давид каза на Ави-гея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

^25:33 и благословен съветът ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ми.

^25:34 Защото действително – заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло – ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навал нито едно мъжко.

^25:35 И така, Давид взе от ръката ѝ онова, което му бе донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Виж, послушах думите ти и те приех.

^25:36 А Авигея дойде при Навал и ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело, понеже той беше крайно пиян; затова до утрешната зора тя не му извести нищо – ни малко, ни много.

^25:37 Но на сутринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тези работи; и сърцето му примря, и той стана като камък.

^25:38 И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.

^25:39 А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

^25:40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха ѝ, казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземем за негова жена.

^25:41 И тя стана, поклони се с лице доземи и рече: Ето, слугинята ти е готова да ти служи и да мие нозете на господаревите си слуги.

^25:42 Тогава Авигея побърза, стана и се качи на осел заедно с пет нейни слугини, и тръгна след пратениците на Давид, и му стана жена.

^25:43 Давид взе още Ахиноам от Езреел; и тези двете му станаха жени.

^25:44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалти, Лаишовия син, който беше от Галим.

^26:1 Тогава дойдоха зифийците при Саул в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

^26:2 И тъй, Саул стана, слезе в Зифската пустиня с три хиляди отбрани израилски мъже и търсѝ Давид в Зифската пустиня.

^26:3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като научи, че Саул идва след него в пустинята,

^26:4 Давид прати съгледвачи и разбра, че Саул наистина е дошъл.

^26:5 И Давид стана, дойде на мястото, където Саул беше разположил стана си, и съгледа мястото, където спяха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. Саул спеше в шатъра, а воините бяха разположени около него.

^26:6 Тогава Давид проговори и рече на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саул в стана? И каза Ависей: Аз ще сляза с тебе.

^26:7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при войните; и ето, Саул лежеше заспал в шатрата и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и войните спяха около него.

^26:8 Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега нека го прикова с копието о земята с един удар и няма да повторя.

^26:9 А Давид каза на Ависей: Да не го погубиш, защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

^26:10 Каза още Давид: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

^26:11 Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му и съда с водата, и да си отидем.

^26:12 И тъй, Давид взе копието и съда с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха; никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

^26:13 Тогава Давид мина насреща и застана на върха на хълма надалеч, а между тях имаше голямо разстояние,

^26:14 и извика Давид към воините и Авенир, Нировия син: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, който викаш към царя?

^26:15 И Давид каза на Авенир: Не си ли ти доблестен мъж? И кой е подобен на тебе в Израил? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? Защото един от мъжете влезе да погуби господаря ти, царя.

^26:16 Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега вижте къде е копието на царя и съдът с водата, който беше при главата му.

^26:17 А Саул позна Давидовия глас и рече: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

^26:18 Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? Или какво зло има в ръката ми?

^26:19 И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е подбудил против мене, нека приеме жертва; но ако това са синове човешки, нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

^26:20 Сега нека не падне кръвта ми на земята пред лицето Господне; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, както когато гони някой яребица в планините.

^26:21 Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми е бил днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма грешка.

^26:22 А Давид в отговор рече: Ето копието на царя; нека дойде един от слугите да го вземе.

^26:23 А Господ да въздаде на всеки според правдата му и вярността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си против Господния помазаник.

^26:24 Ето както твоят живот бе днес скъпоценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде скъпоценен пред очите на Господа и той да ме избави от всички скърби.

^26:25 Тогава Саул каза на Давид: Да си благословен, сине мой, Давиде! Ти ще извършиш велики дела и без друго ще надделееш. И така, Давид пое по пътя си; а Саул се върна в къщи.

^27:1 Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка; няма по-добро за мене от това да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всички предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.

^27:2 Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.

^27:3 И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си, и Давид с двете си жени, езреелката Ахиноам и кармилката Авигея, Наваловата жена.

^27:4 И когато известиха на Саул, че Давид побягнал в Гет, той не го потърси повече.

^27:5 И Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се даде място в някой от полските градове да живея там; защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

^27:6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

^27:7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, бе една година и четири месеца.

^27:8 И Давид и мъжете му излизаха, та нападаха гесурците, гезрейците и амаликчаните, защото те отдавна населяваха тази земя до Сур и дори до Египетската земя.

^27:9 И Давид опустошаваше земята и не оставяше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи; и като се връщаше, идваше при Анхус.

^27:10 И Анхус казваше на Давид: Къде нападнахте днес? А Давид казваше: Южната част на Юда и южната земя на ерамеилците, и южната земя на кенейците.

^27:11 И Давид не оставяше жив ни мъж, ни жена, които да доведе в Гет, понеже си казваше: Да не би да долагат против нас, казвайки: Така направи Давид, и такъв е бил обичаят му през цялото време, откак живее във филистимската земя.

^27:12 И Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израил; затова ще ми бъде слуга завинаги.

^28:1 В тези дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израил. И Анхус каза на Давид: Знай положително, че ще тръгнеш с мене във войската, ти и мъжете ти.

^28:2 И Давид каза на Анхус: Сега ще видиш какво може да извърши слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя пазач на главата ми завинаги.

^28:3 А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. А Саул беше изгонил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.

^28:4 И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе.

^28:5 А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се и сърцето му се разтрепера твърде много.

^28:6 И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци.

^28:7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.

^28:8 И така, Саул се преоблече, като сложи други дрехи, и тръгна – той и двама мъже с него – та дойдоха при жената през нощта; и Саул ѝ рече: Поврачувай ми, моля, чрез запитване на зли духове и извикай ми когото ти кажа.

^28:9 А жената му каза: Ето, ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми, та да ме умъртвят?

^28:10 Но Саул ѝ се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.

^28:11 Тогава рече жената: Кого да ти извикам? А той каза: Самуил ми извикай.

^28:12 И когато жената видя Самуил, извика със силен глас; и жената говори на Саул и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.

^28:13 И рече ѝ царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саул: Видях един бог, който излизаше от земята.

^28:14 И рече ѝ: Какъв е наглед? А тя рече: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул позна, че това е Самуил и се наведе с лице доземи, та се поклони.

^28:15 И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо притеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш какво да правя.

^28:16 Тогава рече Самуил: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?

^28:17 Ето, Господ ще направи каквото бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти, на Давид.

^28:18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не пренесе върху Амалик големия му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.

^28:19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде войската на израиляните в ръката на филистимците.

^28:20 Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна целия ден и цялата нощ.

^28:21 А жената дойде при Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; сложих живота си в опасност, и се покорих на думите, които ми говори.

^28:22 Сега послушай и ти гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато тръгнеш на път.

^28:23 Но той отказа: Не ща да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха, та послуша думите им, стана от земята и седна на леглото.

^28:24 А жената имаше в къщата угоено теле и побърза, та го закла; и взе брашно, та замеси и изпече от него безквасни пити;

^28:25 и ги донесе пред Саул и пред слугите му, и ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ.

^29:1 Филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израиляните разположиха стана си при извора, който е в Езреел.

^29:2 И филистимските началници вървяха със стотините си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идеха отзад с Анхус.

^29:3 Тогава рекоха филистимските военачалници: Какво търсят тука тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саул, който е бил с мене през тези дни или години? И аз не съм намерил в него никаква грешка, откакто е преминал към мене, до днес.

^29:4 Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да се обърне против нас, защото с какво би умилостивил той господаря си, ако не с главите на тези мъже?

^29:5 Той не е ли Давид, за когото пееха по хороигранията, като казваха: Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди?

^29:6 Тогава Анхус повика Давид и му рече: В името на живия Господ, ти си бил честен и излизането ти, и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене, до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе.

^29:7 Сега се върни и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници.

^29:8 А Давид каза на Анхус: Но какво съм сторил? И какво си намерил ти в слугата си, откакто съм при тебе до днес, че да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя?

^29:9 И Анхус в отговор каза на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел; обаче филистимските военачалници рекоха: Да не влиза той с нас в битката.

^29:10 Затова стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом съмне, идете си.

^29:11 И тъй, на сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във Филистимската земя. А филистимците отидоха в Езреел.

^30:1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаликчаните бяха нападнали Южната страна и Сиклаг и бяха опустошили Сиклаг, и бяха го изгорили с огън.

^30:2 Бяха пленили и жените, които се намериха в него; не бяха убили никого – ни малък, ни голям – но бяха ги откарали и бяха отишли по пътя си.

^30:3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им – пленени.

^30:4 Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

^30:5 Също и двете Давидови жени бяха пленени – езреелката Ахиноам и Авигея, жената на кармилеца Навал.

^30:6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

^30:7 Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

^30:8 И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.

^30:9 Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Бесор, където се спряха изостаналите назад.

^30:10 И Давид и четиристотинте мъже продължиха да преследват, понеже бяха останали назад двеста души, дотам уморени, че не можаха да преминат потока Бесор.

^30:11 И на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб, та яде и го напоиха с вода,

^30:12 дадоха му и част от низата смокини, и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

^30:13 И Давид му каза: Чий си? И откъде си? И той рече: Аз съм египтянин, слуга на един амаликчанин; и господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

^30:14 Ние нападнахме Южната земя на херетците и Юдовите земи, и Южната земя на Халев, и изгорихме Сиклаг с огън.

^30:15 Тогава Давид му каза: Можеш ли да ме заведеш при този полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми и ще те заведа при този полк.

^30:16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност, и ядяха, пиеха и се веселяха заради цялата голяма плячка, която бяха взели от Филистимската земя и от Юдовата земя.

^30:17 И Давид ги поразяваше от свечеряване до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха.

^30:18 Така Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени отърва Давид.

^30:19 Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях; Давид върна всичко.

^30:20 Също Давид взе всички овце и говеда; и като караха тази черда пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

^30:21 И когато дойде Давид при двестата мъже, които бяха дотам уморени, че не можаха да следват Давид и които бяха оставили при потока Бесор, те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него; и когато се приближи Давид при тях, поздрави ги.

^30:22 А всичките лоши и развратени мъже от онези, които бяха ходили с Давид, проговориха, казвайки: Понеже тези не дойдоха с нас, не ще им дадем от плячката, която отървахме, освен на всекиго жената му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

^30:23 Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка, който бе дошъл против нас.

^30:24 И кой би послушал тези ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се дели плячката помежду им.

^30:25 И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това закон и повеление в Израил, както е и до днес.

^30:26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.

^30:27 Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на онези в южен Рамот, на онези в Ятир,

^30:28 на онези в Ароир, на онези в Сифмот, на онези в Естемо,

^30:29 на онези в Рахал, на онези в градовете на ерамеилците, на онези в градовете на кенейците,

^30:30 на онези в Хорма, на онези в Хорасан, на онези в Атах,

^30:31 на онези в Хеброн и по всички места, където Давид и мъжете му бяха ходили.

^31:1 И филистимците воюваха против Израил; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и падаха убити на хълма Гелвуе.

^31:2 И филистимците настигнаха Саул и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Йонатан, Авинадав и Мелхисуа.

^31:3 И битката против Саул ставаше все по-жестока; и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците.

^31:4 Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани да ме прободат и да се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си и падна върху него.

^31:5 И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него.

^31:6 Така умряха Саул, тримата му сина, оръженосецът му и всичките му мъже заедно в същия онзи ден.

^31:7 Тогава израиляните, които бяха оттатък долината и отвъд Йордан, като видяха, че Израилевите мъже бягат и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете и побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.

^31:8 На другия ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саул и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе.

^31:9 И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха вестители навред из Филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между народа.

^31:10 И оръжията му положиха в капището на Астарта, а тялото му обесиха на стената на Бет-Шан.

^31:11 А като чуха жителите на Явис-Галаад това, което филистимците бяха направили със Саул,

^31:12 всички храбри мъже станаха и като вървяха цяла нощ, снеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Шан и като дойдоха в Явис, там ги изгориха.

^31:13 И взеха костите им, и ги закопаха под дървото в Явис и постиха седем дни.