Parva kniga na carete

^1:1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все че го покриваха с дрехи, не се стопляше.

^1:2 Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при царя и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.

^1:3 И тъй, потърсиха по всички Израилеви предели красавица девица и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя.

^1:4 Девицата бе много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.

^1:5 Тогава Адония, Агитиният син, се възгордя и си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже, които да тичат пред него.

^1:6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав наглед; и се бе родил на Давид след Авесалом.

^1:7 Той се наговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар; и те последваха Адония и му помагаха.

^1:8 Но свещеник Садок, Веная, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Рей, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

^1:9 И Адония закла овце, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогил, и покани всичките си братя – царските синове, и всички Юдови мъже – царските слуги.

^1:10 Обаче пророк Натан, Веная и силните мъже, и брат си Соломон не покани.

^1:11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син? А господарят ни Давид не знае това.

^1:12 Сега ела да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.

^1:13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си: Синът ти Соломон ще царува след мене и той ще седи на престола ми? Защо се възцари Адония?

^1:14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз след тебе и ще потвърдя думите ти.

^1:15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята – а царят беше много стар и сунамката Ависага му слугуваше.

^1:16 И Витсавее се наведе, и се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

^1:17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седи на престола ми.

^1:18 Но сега ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой, царю, не знаеш това.

^1:19 И той е заклал говеда, угоени телци и овце в изобилие, и е поканил всички царски синове, и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; обаче слугата ти Соломон не е поканил.

^1:20 Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на цял Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.

^1:21 Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

^1:22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан;

^1:23 и известиха на царя: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

^1:24 И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седи на престола ми?

^1:25 Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телци и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалници, и свещеника Авиатар; и ето, ядат и пият пред него, и викат: Да живее цар Адония!

^1:26 А мене, слугата ти, и свещеника Садок, и Веная, Йодаевия син, и слугата ти Соломон не покани.

^1:27 От господаря ми, царя, ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?

^1:28 Тогава цар Давид в отговор каза: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

^1:29 И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всякакво бедствие,

^1:30 както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, и казах, че синът ти Соломон ще царува след мене и че той ще седи вместо мене на престола ми, така ще направя днес.

^1:31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!

^1:32 Тогава каза цар Давид: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.

^1:33 И царят им каза: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гихон;

^1:34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

^1:35 Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене и аз го назначих да бъде вожд на Израил и на Юда.

^1:36 А Веная, Йодаевият син, в отговор на царя рече: Амин! Така да повели и Господ Бог на господаря ми, царя!

^1:37 Както е бил Господ с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.

^1:38 И така, свещеник Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевият син, с херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на цар Давидовото муле и го доведоха в Гихон.

^1:39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба, и целият народ завика: Да живее цар Соломон!

^1:40 И целият народ тръгна нагоре след него; и народът свиреше със свирки и се веселеше с бурно веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

^1:41 А Адония и всичките му гости чуха врявата, като бяха свършили с яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: За какво ли е тази врява в града?

^1:42 И докато още говореше, ето, Йонатан, синът на свещеника Авиатар, дойде; и Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри вести.

^1:43 А Йонатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар;

^1:44 и царят прати с него свещеника Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевия син, с херетците и фелетците, и го качиха на царското муле;

^1:45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гихон; и оттам тръгнаха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е врявата, която сте чули.

^1:46 При това, Соломон седна на престола на царството.

^1:47 Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.

^1:48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми още виждат.

^1:49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и ставайки, се разотидоха всеки по пътя си.

^1:50 А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде, та се хвана за роговете на жертвеника.

^1:51 И известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

^1:52 И каза Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

^1:53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.

^2:1 И когато наближи на Давид времето да умре, заръча на сина си Соломон, казвайки:

^2:2 Аз отивам по пътя на целия свят; а ти бъди силен и мъжествен.

^2:3 Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази постановленията Му, заповедите Му, законите Му и наредбите Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и накъдето и да се обърнеш;

^2:4 за да утвърди Господ словото, с което е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.

^2:5 Освен това ти знаеш какво ми стори Йоав, Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, когото уби, като проля боева кръв в мирно време и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

^2:6 Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

^2:7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Варзелай и нека бъдат сред онези, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

^2:8 И ето, с тебе е и вениаминецът Семей, Гераевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Йордан и му се заклех в Господа, като казах: Няма да те убия с меч.

^2:9 Сега да не го считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

^2:10 И така, Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

^2:11 А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години; седем години царува в Хеброн и тридесет и три години царува в Ерусалим.

^2:12 И Соломон седна на престола на баща си, Давид; и царството му се закрепи твърдо.

^2:13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

^2:14 После рече: Имам да ти кажа нещо. И тя рече: Казвай:

^2:15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си като към очакван цар; обаче царството се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.

^2:16 Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му рече: Казвай.

^2:17 И рече: Кажи на цар Соломон (защото не ще ти откаже това) да ми даде за жена сунамката Ависага.

^2:18 А Витсавее каза: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

^2:19 И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да сложат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

^2:20 Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ рече: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

^2:21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брат ти Адония за жена.

^2:22 Но цар Соломон в отговор каза на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат) – да; за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

^2:23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си.

^2:24 Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме сложи да седна на престола на баща ми Давид, и Който ми направи дом, както е обещавал, днес Адония непременно ще се умъртви.

^2:25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни запо ведта му Веная, Йодаевият син, който нападна Адония; и той умря.

^2:26 А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Еова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

^2:27 Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

^2:28 И когато за това стигна слух до Йоав, (защото Йоав се беше сговорил с Адония, ако и да не беше се сговорил с Авесалом) Йоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

^2:29 И известиха на цар Соломон: Йоав побягна в Господния шатър и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Веная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

^2:30 И тъй, Веная дойде в Господния шатър и му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не; но тук ще умра. И Веная съобщи на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

^2:31 И царят му рече: Направи, както е казал: нападни го и го погреби, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

^2:32 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид – Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

^2:33 Така ще се възвърне кръвта им на Йоавовата глава и на главата на потомството му довека; а на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.

^2:34 Тогава Веная, Йодаевият син, отиде и го нападна, и го уби; и погребан беше у дома си в пустинята.

^2:35 И царят постави вместо него Веная, Йодаевият син, над войнството, и вместо Авиатар царят постави свещеника Садок.

^2:36 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и да не излизаш оттам никъде;

^2:37 защото знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

^2:38 И Семей каза на царя: Добро е словото, както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доста време.

^2:39 А след три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син; и известиха на Семей: Ето, слугите ти са в Гет.

^2:40 Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си; и Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

^2:41 И известиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

^2:42 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като казах: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш навън, където и да е, непременно ще умреш? И ти ми рече: Добро е словото, което чух.

^2:43 Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

^2:44 Царят каза още на Семей: Ти знаеш всичкото зло, сторено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти: затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава,

^2:45 а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред Господа довека.

^2:46 Тогава царят заповяда на Веная, Йодаевия син; и той излезе, и го нападна; и Семей умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

^3:1 А Соломон се сроди с египетския цар, Фараон, като взе Фараоновата дъщеря; и я доведе да живее в Давидовия град, докато свърши съграждането на своя дом и на Господния дом, и на стената около Ерусалим.

^3:2 Но народът принасяше жертва по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господнето име.

^3:3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше според повеленията на баща си, Давид; само че принасяше жертва и кадеше по високите места.

^3:4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на онзи жертвеник.

^3:5 А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

^3:6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си – баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и с искрено сърце; и Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

^3:7 И сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; а аз съм малко момче, не зная как да управлявам.

^3:8 И слугата Ти е сред народа, който Ти си избрал, народ голям, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

^3:9 Сега дай на слугата Си мъдро сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този Твой голям народ?

^3:10 И тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска това нещо.

^3:11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си мъдрост, за да разбираш в раздаването на правосъдие,

^3:12 ето, сторих както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце – преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на тебе.

^3:13 А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

^3:14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

^3:15 И се събуди Соломон; и ето, бе сън. След това дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

^3:16 Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него.

^3:17 И едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих, като живеех с нея в къщата.

^3:18 И на третия ден откак родих аз, роди и тази жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

^3:19 И през нощта умрял синът на тази жена, понеже легнала отгоре му.

^3:20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, когато слугинята ти спеше, и го сложила на своята пазва, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

^3:21 И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; и на сутринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

^3:22 А другата жена каза: Не; живият е мой син, а мъртвият е твой син. А първата каза: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говореха пред царя.

^3:23 Тогава рече царят: Едната казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

^3:24 И рече царят: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

^3:25 И рече царят: Разсечете на две живото дете и дайте половината на едната и половината – на другата.

^3:26 Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го.

^3:27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тази живото дете и недейте го убива; тя е майка му.

^3:28 И целият Израил чу за съда, който царят отсъди; и се бояха от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

^4:1 И така, цар Соломон царуваше над целия Израил;

^4:2 и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник;

^4:3 Елиорев и Ахия, синовете на Сиса, писари; Йосафат, Ахилудовия син, летописец;

^4:4 Веная, Йодаевия син, военачалник; Садок и Авиатар, свещеници;

^4:5 Азария, Натановия син, началник на надзирателите на храната; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя;

^4:6 Ахисар, домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над данъците.

^4:7 А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели, които доставяха храните за царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината.

^4:8 И ето имената им: Оровия син, надзирател в Ефремовата гора;

^4:9 Декеровия син – в Макас, Шаалбим, Бет-Шемеш и Елон-Бетанан;

^4:10 Еседовия син – в Арувод; под него бе Сохо и цялата страна Ефер;

^4:11 Авинадавовия син – в целия Нафат-Дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата;

^4:12 Ваана, Ахилудовия син – в Таанах и Магедон, и в целия Бет-Шан, който е при Царетан под Езреел, от Бет-Шан до Абел-Мехола, до отвъд Йокмеам;

^4:13 Геберовия син – в Рамот-Галаад; той имаше градовете на Яир, Манасиевия син, които са в Галаад; той имаше и в областта Аргов, която е във Васан – шестдесет големи градове със стени и медни лостове;

^4:14 Ахинадав, Идовия син – в Маханаим;

^4:15 Ахимаас – в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата;

^4:16 Ваана, Хусаевия син – в Асир и в Алот;

^4:17 Йосафат, Фаруевия син – в Исахар;

^4:18 Семей, Илаевия син – във Вениамин;

^4:19 и Гебер, Уриевия син – в Галаадската земя, в земята на аморейския цар Сихон и на васанския цар Ог; и в тази земя той бе единственият надзирател.

^4:20 Юда и Израил бяха многобройни по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и се веселяха.

^4:21 И Соломон владееше над всички царства от река Ефрат до Филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломон през всички дни на неговия живот.

^4:22 А продоволствието за Соломон за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно,

^4:23 десет угоени говеда и двадесет напасани говеда, и сто овце, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици.

^4:24 Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса чак до Газа – над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.

^4:25 Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозата си и под смокинята си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломон.

^4:26 И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесниците си и дванадесет хиляди конници.

^4:27 И онези надзиратели доставяха храни – всеки в месеца си – за цар Соломон и за всички, които идваха на Соломоновата трапеза; не допускаха никаква оскъдност.

^4:28 Още ечемик и слама за конете и бързоногите жребци донасяха на мястото, където трябваше, всеки според както му беше определено.

^4:29 И Бог даде на Соломон твърде много мъдрост и разум, и душевен простор като крайморския пясък.

^4:30 Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всички източни жители и цялата египетска мъдрост;

^4:31 защото беше по-мъдър от всички човеци – от езраеца Етан и от Еман, от Халкол и Дарда – синовете на Маол; и името му се прочу сред всички околни народи.

^4:32 Той изрече три хиляди притчи; а песните му бяха хиляда и пет на брой.

^4:33 Той говори за дърветата: от ливанския кедър до исопа, който никне по стената; говори още за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.

^4:34 И от всички народи, и от всички царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломон, идваха да слушат неговата мъдрост.

^5:1 А тирският цар Хирам, като чу, че помазали Соломон за цар вместо баща му, прати слугите си до него; защото Хирам бе всякога приятел на Давид.

^5:2 И Соломон прати да кажат на Хирам:

^5:3 Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа, своя Бог, по причина на боевете, които го окръжаваха отвсякъде, докато Господ не положи неприятелите му под стъпалата на нозете му.

^5:4 Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие навред; няма противник нито злополука.

^5:5 И ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа, моя Бог, както Господ говорѝ на баща ми, Давид, като рече: Синът ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми.

^5:6 Сега заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти каквато определиш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета толкова изкусно, колкото сидонците.

^5:7 Тогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъде днес Господ, който даде на Давид мъдър син да царува над този велик народ.

^5:8 И Хирам прати до Соломон да кажат: Чух известието, което ти ми прати; аз ще сторя всичко, което искаш за кедровите дървета и за елховите дървета.

^5:9 Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги превозя по море на салове до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат, и ти да ги прибереш. А ти ще снабдяваш с храна моя дом според желанието ми.

^5:10 И тъй, Хирам даваше на Соломон кедрови дървета и елхови дървета колкото той искаше.

^5:11 А Соломон даде на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му и двадесет кора първоток дървено масло; така даваше Соломон на Хирам всяка година.

^5:12 И Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал; и имаше мир между Хирам и Соломон, и те двамата сключиха съюз помежду си.

^5:13 И цар Соломон събра набор от цял Израил и събраните мъже бяха тридесет хиляди души.

^5:14 И ги изпращаше в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца – по домовете си; а начело на набора беше Адонирам.

^5:15 Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи и осемдесет хиляди каменоделци в планините

^5:16 освен три хиляди и триста Соломонови настойници, които надзираваха людете, които работеха тази работа.

^5:17 И по царска заповед докараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни.

^5:18 И Соломоновите зидари, и Хирамовите зидари, и гевалците ги издялаха, и приготвиха дърветата и камъните, за да построят дома.

^6:1 В четиристотин и осемдесетата година от изхода на израиляните от Египетската земя, в четвъртата година от царуването си над Израил, в месец зив, който е вторият месец, Соломон започна да строи Господния дом.

^6:2 И дължината на дома, който цар Соломон построи за Господа, беше шестдесет лакти, широчината му – дванадесет, а височината му – тридесет лакти.

^6:3 А предхрамието, откъм лицето на храма, беше двадесет лакти дълго, според широчината на храма, и десет лакти широко пред храма.

^6:4 И направи за храма решетести неподвижни прозорци.

^6:5 И пристрои етажи околовръст до стената на дома, около стените на храма и на светилището; направи наоколо градеж със странични стаи.

^6:6 На долния етаж широчината бе пет лакти, на средния – шест лакти, а на третия – седем лакти; защото на външната страна на стената на храма той направи стеснение наоколо, за да не влизат гредите в стените на храма.

^6:7 И като се строеше храмът, иззида се с камъни, приготвени на кариерата; така че нито чук, нито топор, нито каквото и да е желязно сечиво не се чу в храма, като се строеше.

^6:8 Вратата за средните странични стаи беше в дясната страна на храма; и чрез витлообразна стълба се изкачваха до средния етаж, и от средния – до третия.

^6:9 Така построи храма и го завърши; и покри храма с кедрови греди и дъски.

^6:10 Пристрои етажите, по пет лакти високи, до целия храм; и те се държаха за храма чрез кедрови греди.

^6:11 Тогава Господнето слово дойде до Соломон:

^6:12 Относно този храм, който строиш, казвам ти: Ако ходиш според повеленията Ми, изпълняваш законите Ми и пазиш всичките Ми заповеди да ходиш в тях, тогава Аз ще утвърдя с тебе словото, което говорих на баща ти, Давид;

^6:13 и ще обитавам сред израиляните, и няма да оставя Моя народ Израил.

^6:14 Така Соломон построи храма и го завърши.

^6:15 И облече стените на храма отвътре с кедрови дъски; облече отвътре стените с дърво от пода на храма до покрива, а пода на храма покри с елхови дъски.

^6:16 Още в по-вътрешната част на храма облече едно място от дванадесет лакти с кедрови дъски от пода до върха на стените; облече го отвътре за светилище, за Светая Светих.

^6:17 А храмът, тоест, предхрамието, бе четиридесет лакти дълго.

^6:18 И по кедровите дървета вътре в храма, бяха изрязани пъпки и цъфнали цветове; всичко бе кедрово; камък не се виждаше.

^6:19 Той приготви светилище във вътрешната част на храма, за да положи там ковчега на Господния завет.

^6:20 Отвътре светилището беше двадесет лакти дълго, двадесет лакти широко и двадесет лакти високо; и го обкова с чисто злато, обкова и кедровия олтар.

^6:21 Така Соломон обкова храма отвътре с чисто злато; и прокара завесата на златни верижки пред светилището, и я покри със злато.

^6:22 Обкова със злато целия храм докрай; обкова със злато и целия олтар, който бе при светилището.

^6:23 И в светилището направи два херувима от маслинено дърво, по десет лакти високи.

^6:24 Едното крило на единия херувим беше пет лакти дълго, а другото крило на единия херувим – пет лакти; от края на едното му крило до края на другото му крило имаше десет лакти.

^6:25 Така и другият херувим имаше десет лакти между краищата на крилата си; защото двата херувима имаха една мярка и една направа.

^6:26 Височината на единия херувим беше десет лакти, така – и на другия херувим.

^6:27 И той положи херувимите в средата на вътрешното място на храма; и крилата на херувимите бяха разперени, така че крилото на единия досягаше едната стена и крилото на другия херувим досягаше другата стена; и крилата им се допираха едно с друго в средата на храма.

^6:28 И обкова херувимите със злато.

^6:29 А по всички стени на храма наоколо изряза образи на херувими и палми, и цъфнали цветове, отвътре и отвън.

^6:30 Също и пода на храма обкова със злато – отвътре и отвън.

^6:31 За входа в светилището направи врата от маслинено дърво; и горният праг със стълбовете на вратата бяха една пета от дължината на стената.

^6:32 И двете крила на вратата бяха от маслинено дърво; и по тях Соломон изряза херувими и палми, и цъфнали цветове, и ги обкова със злато, като разстла златото върху херувимите и върху палмите.

^6:33 Така и за храмовата врата направи вратни стълбове от маслинено дърво, ограждайки отверстие, широко една четвърт от дължината на стената,

^6:34 и две врати от елхово дърво; двете крила на едната врата се сгъваха и двете крила на другата врата се сгъваха.

^6:35 И изряза на тях херувими и палми, и цъфнали цветове; и ги покри със злато, наложено върху изрязаното.

^6:36 Съгради вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди.

^6:37 През четвъртата година, в месец зив, се положиха основите на Господния дом;

^6:38 и през единадесетата година, в месец вул, който е осмият месец, храмът се завърши с всичките си части и напълно по плана си. Така за седем години той го построи.

^7:1 А Соломон строи своя дом тринадесет години, докато свърши целия си дом.

^7:2 Защото построи Дома на Ливанския лес дълъг сто лакти, широк – петдесет лакти и висок – тридесет лакти, върху четири реда кедрови стълбове, с кедрови греди върху стълбовете.

^7:3 И той беше покрит с кедър отгоре над гредите, които се подпираха на четиридесет и петте стълба, по петнадесет на един ред.

^7:4 И имаше три реда прозорци, прозорец срещу прозорец на трите етажа.

^7:5 И всички врати и вратни стълбове бяха четириъгълни, и прозорец срещу прозорец на трите етажа.

^7:6 Направи и колонната зала, на която дължината беше петнадесет лакти, а широчината – тридесет лакти; и пред нея преддверие, стълбове и навес пред тях.

^7:7 Направи още престолната зала, където щеше да съди, тоест Съдебната зала; и я покри с кедър от пода до тавана.

^7:8 А домът, в който бяха покоите му, бе построен в друг двор по-навътре от колонната зала и имаше същата направа. И подобен на тази зала, Соломон съгради дом и за Фараоновата дъщеря, която бе взел за жена.

^7:9 Всички тези постройки отвън до големия двор, от основите до стрехите бяха от скъпи камъни, дялани по мярка, претрити отвън и отвътре с трион.

^7:10 Също и основата бе от скъпи камъни, големи камъни, камъни от десет лакти и камъни от осем лакти.

^7:11 И отгоре имаше скъпи камъни, камъни, дялани по мярка, и кедрови греди.

^7:12 Също и около големия двор имаше три реда дялани камъни и един ред кедрови греди, подобно на вътрешния двор на Господния дом с предхрамието.

^7:13 А цар Соломон бе пратил да доведат Хирам от Тир.

^7:14 Той бе син на една вдовица от Нефталимовото племе, а баща му беше тирянин, който работеше мед; и Хирам бе твърде изкусен, мъдър и вещ да изработва всякакви медни изделия. И така, той дойде при цар Соломон, и му изработи всичката медникарска работа.

^7:15 Изля двата медни стълба, всеки стълб осемнадесет лакти висок; и окръжността на всеки стълб се измерваше с връв от дванадесет лакти.

^7:16 И направи от лята мед два капитела, за да ги сложи върху стълбовете; височината на единия капител беше пет лакти и височината на другия капител – пет лакти.

^7:17 Направи още мрежи от плетена изработка и венцеобразни верижки за капителите, върху стълбовете, седем за единия капител и седем – за другия капител.

^7:18 Така направи стълбовете и два реда нарове около мрежата, за да покрие капителите, които бяха върху стълбовете; същото направи и за другия капител.

^7:19 И капителите, които бяха върху стълбовете в преддверието, бяха изработени във вид на кремове, високи четири лакти.

^7:20 И капителите на двата стълба над изпъкналата част, която бе при мрежата, имаха двеста нарове, наредени наоколо върху всеки капител.

^7:21 И изправи стълбовете в предхрамието; и като изправи десния стълб, го нарече Яхин; а като изправи левия стълб, го нарече Воаз.

^7:22 И на върховете на стълбовете имаше изработени кремове. Така се свърши направата на стълбовете.

^7:23 Направи още и отлято море, десет лакти широко, съвсем кръгло и пет лакти високо; и връв от тридесет лакти го обхващаше околовръст.

^7:24 По краищата му имаше околовръст цветни пъпки, по десет на лакът; те обикаляха морето в два реда, излети в едно цяло с него.

^7:25 И морето стоеше на дванадесет вола; три, гледащи към север, три, гледащи към запад, три, гледащи към юг и три, гледащи към изток; морето стоеше върху тях; и задните части на всичките бяха обърнати навътре.

^7:26 Дебело беше една длан, и беше направено като чаша, във вид на кремов цвят, и побираше две хиляди бата вода.

^7:27 Направи още и десет медни подножия, всяко подножие четири лакти дълго, четири лакти широко и три лакти високо.

^7:28 А ето каква беше направата на подножията: имаха странични плочи и страничните плочи бяха между стълбчетата.

^7:29 А върху страничните плочи, които бяха между стълбчетата, имаше лъвове, волове и херувими; и над стълбчетата беше подпорката; а под лъвовете и воловете имаше висящи ресни.

^7:30 Всяко подножие имаше по четири медни колела с медни оси. Четирите му крака имаха рамена; рамената, които бяха лети, се намираха под умивалника – с по един венец от всяка страна.

^7:31 Отверстието на подножието, отвътре капитела и нагоре, беше един лакът, а отверстието му беше кръгло, закрепено върху подпорката, един лакът и половина; също и по отверстието му имаше ваяния; а страничните плочи бяха четвъртити, а не кръгли.

^7:32 Под страничните плочи имаше четири колела; и осите на колелата се съединяваха с подножието; а височината на всяко колело бе лакът и половина.

^7:33 Направата на колелата бе като направата на колеснично колело; осите им, наплатите им, спиците им и главините им – всички бяха лети.

^7:34 При четирите ъгъла на всяко подножие имаше четири рамена и рамената бяха част от самото подножие.

^7:35 На върха на подножието имаше кръгла препаска, половин лакът висока; а отверстието и страничните плочи на върха на подножието съставляваха едно цяло с него.

^7:36 И по плочите на отверстието му и по страничните му плочи Хирам издълба херувими, лъвове и палми, съразмерно големината на всяко, с ресни наоколо.

^7:37 Така направи десетте подножия, които имаха всички еднаква направа, еднаква мярка и еднакъв вид.

^7:38 Направи още десет медни умивалника; всеки умивалник побираше четиридесет бата вода; всеки умивалник беше четири лакти широк; и върху всяко от десетте подножия се постави по един умивалник.

^7:39 И постави подножията, пет от дясната страна на храма и пет от лявата страна на храма; а морето постави от дясната страна на храма, на югоизточния ъгъл.

^7:40 Хирам направи и умивалниците, лопатите и легените. Така Хирам свърши цялата работа, която вършеше на цар Соломон за Господния дом:

^7:41 двата стълба; изпъкналата част на капителите, които бяха върху двата стълба; двете мрежи, които да покриват двете изпъкналости на капителите, които бяха върху стълбовете;

^7:42 четиристотинте нара за двете мрежи – два реда нарове за всяка мрежа, които да покриват двете изпъкналости на капителите, които бяха върху стълбовете;

^7:43 десетте подножия и десетте умивалници върху подножията;

^7:44 морето и дванадесетте вола под морето;

^7:45 котлите, лопатите и легените – всички тези вещи, които Хирам направи на цар Соломон за Господния дом, бяха от лъскава мед.

^7:46 В Йорданската долина царят ги изля, в глинената земя между Сокхот и Царетан.

^7:47 И Соломон остави всички тези вещи непретеглени, защото бяха твърде много; теглото на медта не можеше да се пресметне.

^7:48 И Соломон направи всички принадлежности, които бяха за Господния дом: златния олтар; златната трапеза, на която се полагаха присъствените хлябове;

^7:49 светилниците, пет отдясно и пет отляво пред светилището – от чисто злато; с цветята, светилата и клещите от злато;

^7:50 чашите, щипците, легените, тамянниците и кадилниците – от чисто злато; и резетата от злато за вратата на най-вътрешното място, тоест Светая Светих, и за вратата на храма.

^7:51 Така се свърши всичката работа, която цар Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давид – среброто, златото и вещите – и ги положи в съкровищниците на Господния дом.

^8:1 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини и всички племеначалници, и началниците на бащините домове на израиляните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

^8:2 И тъй, всички Израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец етаним, който е седмият месец.

^8:3 А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

^8:4 Те понесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всички святи принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги носеха.

^8:5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и принесоха в жертва овце и говеда, които по множеството си не можаха да се пресметнат или да се изброят.

^8:6 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на храма, в Светая Светих, под крилете на херувимите.

^8:7 Защото херувимите бяха с криле, разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

^8:8 И върлините се издадоха така, че се виждаха краищата на върлините от светилището пред Светая Светих, но навън не се виждаха; и там са до днес.

^8:9 В ковчега нямаше друго, освен двете каменни плочи, които Мойсей бе положил там на Хорив, където Господ сключи завет с израиляните, когато бяха излезли от Египетската земя.

^8:10 А щом излязоха свещениците от светилището, облакът изпълни Господния дом;

^8:11 така че поради облака свещениците не можаха да застанат да служат, защото Господнята слава бе изпълнила Господния дом.

^8:12 Тогава Соломон говорѝ: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

^8:13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

^8:14 После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

^8:15 Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид, като рече:

^8:16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах между всички Израилеви племена ни един град, където да се построи дом, за да се настани там името Ми; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.

^8:17 И в сърцето на баща ми Давид дойде да построи дом за името на Господа, Израилевия Бог;

^8:18 но Господ рече на баща ми Давид: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

^8:19 Ти обаче няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми.

^8:20 И така, Господ изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давид, и седнах на Израилевия престол, както бе говорил Господ, построих дома за името на Господа, Израилевия Бог.

^8:21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

^8:22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество и като вдигна ръцете си към небето, каза:

^8:23 Господи, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята Бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

^8:24 Който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал; да! Каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.

^8:25 Сега, Господи, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, онова, което си му обещал, като си казал: Няма да липсва мъж от тебе, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

^8:26 Сега, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид, баща ми.

^8:27 Нима Бог наистина ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко този дом, който построих!

^8:28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молбата му, Господи, Боже мой, тъй че да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

^8:29 за да бъдат очите Ти нощ и ден отворени към Твоя дом, към мястото, за което си казал: Името Ми ще бъде там; за да чуеш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

^8:30 Чуй молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място; да! Чуй Ти от местообиталището Си, от небето, и като чуеш, бъди милостив.

^8:31 Ако съгреши някой против ближния си и трябва да положи клетва, за да се закълне, и дойде, та се закълне пред олтара Ти в този дом,

^8:32 тогава послушай Ти от небето и подействай, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконнията, така че да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

^8:33 Когато народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля, защото Ти е съгрешил, ако се обърне към Тебе, и изповяда Твоето име и принесе молитва, като ти се помоли в този дом,

^8:34 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил, и възвърни го в земята, която си дал на бащите му.

^8:35 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

^8:36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на народа Си.

^8:37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им – каквото и да е поражението, каквато и да е болестта –

^8:38 тогава всяка молитва, всяка молба, която би се принесла от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като познае всеки раната на своето сърце и простре ръцете си към този дом,

^8:39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и подействай, и въздай на всекиго постъпките му, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

^8:40 за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

^8:41 Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но иде от далечна страна заради Твоето име,

^8:42 (защото ще чуят за великото Ти име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом,

^8:43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействай според всичко, за което чужденецът те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, за да се боят от Тебе, както народа Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име е наречен този дом, който построих.

^8:44 Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би го пратил Ти, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

^8:45 тогава послушай от небето молитвата му и молбата му и защити правото му.

^8:46 Ако Ти съгрешат (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях, та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

^8:47 ако дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята на пленителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

^8:48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал и към дома, който построих за Твоето име,

^8:49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

^8:50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които са станали престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

^8:51 защото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от железарската пещ.

^8:52 Нека бъдат отворени очите Ти към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израил, за да ги чуваш за каквото и да Те призоват;

^8:53 защото Ти си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говори чрез слугата Си Мойсей, когато изведе бащите ни от Египет.

^8:54 И като свърши Соломон да принася цялата тази молитва и тази молба към Господа, стана пред Господния олтар, където бе коленичил с ръце прострени към небето.

^8:55 И се изправи, та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

^8:56 Благословен да бъде Господ, Който успокои народа Си Израил според всичко, което е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Мойсей.

^8:57 Дано бъде с нас Господ, нашият Бог, както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

^8:58 Да преклони сърцата ни към Себе Си, тъй че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, повеленията и законите, които е заповядал на бащите ни!

^8:59 И тези мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат ден и нощ близо при Господа, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според всекидневната нужда;

^8:60 за да познаят всички племена на света, че Господ е Бог; и няма друг.

^8:61 Вашите сърца нека бъдат изцяло предадени на Господа, нашия Бог, за да ходите според повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

^8:62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

^8:63 За примирителни жертви, които принесе на Господа, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израиляни осветиха Господния дом.

^8:64 В същия ден царят освети средата на двора, който е пред Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните приноси.

^8:65 Така, по онова време, Соломон и целият Израил с него – голям събор, събран от прохода на Хамат до Египетския поток – пази празника пред Господа, нашия Бог, седем дни и още седем дни, четиринадесет дни.

^8:66 А на осмия ден разпусна народа; и те благословиха царя, и си отидоха в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.

^9:1 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царския дом, и беше извършил всичко, което желаеше да направи,

^9:2 яви се Господ на Соломон втори път, както му се бе явил в Гаваон.

^9:3 И Господ му каза: Чух молитвата ти и молбата, която отправи пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си довека; и очите Ми, и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

^9:4 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията и законите Ми,

^9:5 тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израил довека, както обещах на баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж, седящ на Израилевия престол.

^9:6 Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете и послужите на други богове, и им се поклоните,

^9:7 тогава ще отсека Израил от земята, която съм им дал, и ще махна от очите Си този дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за присмех и подигравки сред всички племена.

^9:8 Колкото за този дом, някога толкова висок, всеки, който мине покрай него, ще се чуди и ще се мае. И когато питат: Защо направи Господ така на тази земя и на този дом?,

^9:9 ще им отговарят: Понеже оставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ нанесе на тях всичкото това зло.

^9:10 А когато изминаха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома – Господния дом и царския дом,

^9:11 за които тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови дървета и елхови дървета, и злато колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя.

^9:12 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, те не му се харесаха.

^9:13 И рече: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес.

^9:14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

^9:15 И ето причината на данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своя дом, също и Мило, и Ерусалимската стена, и Хацор, Магедон и Гезер.

^9:16 (Защото египетският цар, Фараон, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града, и го беше дал в зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.)

^9:17 И Соломон съгради освен Гезер и долен Веторон,

^9:18 Баалат, Тадмор в пустата част на Юдовата земя,

^9:19 и всички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

^9:20 А всички люде, останали от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израиляните,

^9:21 техните потомци, останали след тях в земята, които израиляните не можаха да изтребят, Соломон събра за задължителни работници, каквито са и до днес.

^9:22 Но от израиляните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му.

^9:23 Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началстваха над людете, които вършеха работите.

^9:24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своя дом, който Соломон беше построил за нея; тогава той съгради Мило.

^9:25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтар, който бе издигнал на Господа, и кадеше върху него пред Господа, след като свърши храма.

^9:26 Цар Соломон построи и кораби в Ецион-Гебер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Едомската земя.

^9:27 И на корабите Хирам прати от слугите си, опитни моряци, да бъдат със Соломоновите слуги.

^9:28 Те отидоха в Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

^10:1 И Савската царица, като чу за славата на Соломон във връзка с Господнето име, дойде да го изпита с мъчни въпроси.

^10:2 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говори с него за всичко, което имаше на сърцето си.

^10:3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не можа да ѝ обясни.

^10:4 А като видя Савската царица цялата мъдрост на Соломон и дома, който бе построил,

^10:5 ястията на трапезата му, настаняването на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и процесията, която го съпровождаше нагоре към Господния дом, не остана дух в нея.

^10:6 И каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

^10:7 Аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но ето, и половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

^10:8 Честити мъжете ти, честити тези твои слуги, които стоят всякога пред тебе и слушат мъдростта ти.

^10:9 Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който е имал благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израил завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

^10:10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде повече такова изобилие от аромати, като онези, които Савската царица подари на Соломон.

^10:11 Още и Хирамовите кораби, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

^10:12 А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царския дом, също и арфи, и псалтири за певците; такива алмугови дървета не бяха донасяни, нито бяха виждани до този ден.

^10:13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, каквото тя пожела и каквото поиска, освен онова, което Соломон ѝ подари според царското си благоволение. И тъй, тя се върна със слугите си, и си отиде в своята земя.

^10:14 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

^10:15 освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната.

^10:16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато отиде за всеки щит;

^10:17 и триста щитчета от ковано злато; три мини злато отиде за всяко щитче; и царят ги положи в Дома на Ливанския лес.

^10:18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

^10:19 Престолът имаше шест стъпала и върхът на престола беше кръгъл отзад; и имаше облегалка от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

^10:20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е правило в никое царство.

^10:21 И всички потири на цар Соломон бяха златни, и всички съдини в Дома на Ливанския лес – от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоново време.

^10:22 Защото царят имаше на море тарсиска флота, заедно с флотата на Хирам; веднъж на три години тази тарсиска флота идваше и докарваше злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

^10:23 Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

^10:24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуе мъдростта, която Бог бе вложил в сърцето му.

^10:25 И всяка година донасяха, всеки човек, подаръка си: сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

^10:26 Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесници и при царя в Ерусалим.

^10:27 И царят направи среброто да изобилства в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

^10:28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха от Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

^10:29 А всяка колесница се внасяше от Египет за шестстотин сребърни сикли и всеки кон – за сто и петдесет; а Соломоновите търговци на свой ред ги доставяха на всички хетски царе и на сирийските царе.

^11:1 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки – моавки, амонки, едомки, сидонки, хетки –

^11:2 от народите, за които Господ бе казал на израиляните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не наклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно.

^11:3 Имаше седемстотин жени от царско потекло и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му от Бога.

^11:4 Защото, когато остаря Соломон, жените му наклониха сърцето му към други богове; а сърцето му не беше праведно пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид.

^11:5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, мерзостта на амонците.

^11:6 Така Соломон стори зло пред Господа и не следваше праведно Господа, като баща си Давид.

^11:7 В това време Соломон издигна високо място на Хемош, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Ерусалим.

^11:8 Така направи и за всичките си жени – чужденки, които кадяха и принасяха жертви на боговете си.

^11:9 И Господ се разгневи на Соломон, понеже сърцето му се отвърна от Господа, Израилевия Бог, Който му се бе явявал два пъти

^11:10 и му бе заповядвал да не отива след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

^11:11 Затова Господ каза на Соломон: Понеже това се върши от тебе и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе и ще го дам на слугата ти.

^11:12 Но заради баща ти Давид, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

^11:13 Обаче няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, който съм избрал.

^11:14 След това Господ повдигна противник на Соломон, едомеца Адад, който бе от царско потекло в Едом.

^11:15 Защото, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав бе отишъл да погребе избитите, като бе убил всеки от мъжки пол в Едом,

^11:16 (понеже Йоав престоя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всеки от мъжки пол в Едом),

^11:17 Адад побягна и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адад беше още малко дете.

^11:18 И като се вдигнаха от Мадиам, дойдоха в Паран; и вземайки със себе си мъже от Паран, дойдоха в Египет при египетския цар, Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

^11:19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараон, така че той му даде за жена балдъза си, сестрата на царица Тахпенеса.

^11:20 И Тахпенесината сестра му роди син Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновия дом; и Генуват живееше в дома на Фараон между неговите синове.

^11:21 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си и че военачалникът Йоав умрял, Адад каза на Фараон: Пусни ме да си отида в моята страна.

^11:22 А Фараон му каза: От какво си лишен при мене, че искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, пусни ме.

^11:23 Бог му повдигна и друг противник – Резон, Елиадаевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезер, совския цар,

^11:24 и който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците; и те отидоха в Дамаск, и се заселиха там, и царуваха в Дамаск.

^11:25 Той бе противник на Израил през всичките Соломонови дни; и освен пакостите, които нанесе Адад, Резон отхвърляше властта на Израил и царуваше над Сирия.

^11:26 Също и Еровоам, Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той вдигна ръка против царя.

^11:27 А ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давид,

^11:28 този Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, го постави надзирател над цялата работа, наложена върху Йосифовия дом.

^11:29 А в това време, като беше излязъл Еровоам от Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

^11:30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше и я разкъса на дванадесет части.

^11:31 И рече на Еровоам: Вземи си десет части; защото така каза Господ, Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена;

^11:32 (ще остане обаче и на него едно племе, заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим – града, който съм избрал измежду всички Израилеви племена),

^11:33 защото оставиха Мене и послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хемош, бога на моавците, и на Мелхом, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми и законите Ми, както правеше баща му Давид.

^11:34 Не искам обаче да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всички дни на живота му заради слугата ми Давид, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

^11:35 Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и ще го дам на тебе – десет племена;

^11:36 а на сина му ще дам едно племе, тъй че слугата Ми Давид да има всякога светилник пред Мене в Ерусалим – в града, който съм избрал за Себе Си, за да настаня там името Си.

^11:37 А тебе ще взема и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил.

^11:38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давид, и ще ти дам Израил.

^11:39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не завинаги.

^11:40 Затова Соломон поиска да убие Еровоам. А Еровоам стана и побягна в Египет при египетския цар Сисак и остана в Египет до Соломоновата смърт.

^11:41 А останалите дела на Соломон, всичко, което извърши той, и мъдростта му, не са ли написани в Книгата на Соломоновите дела?

^11:42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

^11:43 Така Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; а вместо него се възцари синът му Ровоам.

^12:1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар.

^12:2 И Еровоам, Наватовият син, който беше още в Египет, където бе побягнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, остана в Египет.

^12:3 Но пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха и говориха на Ровоам, казвайки:

^12:4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега ти облекчи жестоката ни робия на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти служим.

^12:5 А той им каза: Идете си, чакайте три дни; после се върнете при мене. И народът си отиде.

^12:6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, когато беше още жив, и ги попита: Как ме съветвате да отговоря на тези люде?

^12:7 Те му отговориха: Ако станеш днес слуга на тези люде, да им слугуваш, и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

^12:8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

^12:9 Попита ги: Как ме съветвате вие да отговорим на тези люде, които ми казаха: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

^12:10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на тези люде, които ти казаха: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш – така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

^12:11 Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

^12:12 Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят бе казал: Върнете се при мене на третия ден.

^12:13 И царят отговори на народа остро, като отхвърли съвета, който старейшините му дадоха,

^12:14 и им говори по съвета на младежите, казвайки: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще утежня хомота ви; баща ми ви наказваше с бичове, но аз ще ви наказвам със скорпиони.

^12:15 Така царят не послуша народа; защото това нещо стана от Господа, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

^12:16 А като видя целият Израил, че царят не го послуша, народът в отговор на царя рече: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Върни се в шатрите си, Израилю! О, Давиде, погрижи се сега за дома си! И така, Израил се разотиде в шатрите си.

^12:17 А колкото за израиляните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

^12:18 Тогава цар Ровоам прати при израиляните Адорам, началника на данъците; но целият Израил го би с камъни и умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

^12:19 Така Израил въстана против Давидовия дом и се бунтува до днес.

^12:20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

^12:21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израилевия дом, та дано възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син.

^12:22 Но Божието слово дойде към Божия човек Семая:

^12:23 Говори на Ровоам, Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, като речеш:

^12:24 Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израиляните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господнето слово, та се върнаха и си отидоха, според Господнето слово.

^12:25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него; после излезе оттам и съгради Фануил.

^12:26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се върне царството в Давидовия дом;

^12:27 защото, ако този народ отива да принася жертви в Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към Господаря му, Юдовия цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоам.

^12:28 Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета и рече на народа: Трудно ви е да ходите в Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.

^12:29 И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.

^12:30 А това нещо беше грях; защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше дори до Дан.

^12:31 Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакви племена, които не бяха от Левиевите потомци.

^12:32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като принесе жертва на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

^12:33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израиляните, и се възкачи на жертвеника, за да покади.

^13:1 И ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господнето слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.

^13:2 И човекът извика против жертвеника чрез Господнето слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

^13:3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е върху него, ще се разсипе.

^13:4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката, която простря против него, изсъхна, така че не можа да я прибере назад.

^13:5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек бе дал чрез Господнето слово.

^13:6 Тогава царят, проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа, твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли на Господа; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше преди.

^13:7 Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

^13:8 Но Божият човек каза на царя: Ако щеш ми дай половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

^13:9 защото така ми бе заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който си отишъл.

^13:10 И така, той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който бе дошъл във Ветил.

^13:11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказа всички дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

^13:12 И баща им каза: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си бе отишъл Божият човек, който беше дошъл от Юда.

^13:13 И той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

^13:14 отиде след Божия човек и го намери, седнал под един дъб; и го попита: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

^13:15 Тогава му каза: Ела с мене у дома и яж хляб.

^13:16 А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

^13:17 защото ми се каза чрез Господнето слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се връщаш, да тръгнеш по пътя, по който си дошъл.

^13:18 А той му каза: И аз съм пророк като тебе и ангел ми говори чрез Господнето слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

^13:19 И тъй, човекът се върна с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.

^13:20 А като седяха на трапезата, Господнето слово дойде към пророка, който го беше върнал,

^13:21 и той извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господнето слово и не опази заповедта, която ти даде Господ, твоят Бог,

^13:22 но се върна и яде хляб и пи вода на мястото, на което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

^13:23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

^13:24 И като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

^13:25 И ето, хора като минаваха, видяха тялото, простряно на пътя и лъва, стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.

^13:26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша Господнето слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

^13:27 Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

^13:28 И той отиде, намери тялото му простряно на пътя, и осела, и лъва, застанали до тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

^13:29 И пророкът вдигна тялото на Божия човек, и го качи на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.

^13:30 И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, казвайки: Уви, брате мой!

^13:31 И като го погреба, говори на синовете си, казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости;

^13:32 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господнето слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в Самарийските градове.

^13:33 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви племена жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

^13:34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, грях достатъчен, за да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

^14:1 В онова време се разболя Авия, Еровоамовият син.

^14:2 И Еровоам каза на жена си: Стани, моля, преоблечи се така, че да не познаят, че си Еровоамовата жена и иди в Сило; ето там е пророкът Ахия, който ми каза, че ще царувам над този народ.

^14:3 Вземи със себе си десет хляба, питки и едно гърне мед, и иди при него; той ще ти каже какво ще стане с детето.

^14:4 И тъй, Еровоамовата жена стори така; тя стана, отиде в Сило и дойде в Ахиевата къща. А Ахия не можеше да вижда, защото очите му се бяха помрачили от старостта.

^14:5 А Господ беше рекъл на Ахия: Ето, Еровоамовата жена иде да се допита до тебе за сина си, защото е болен. Така и така да ѝ кажеш; защото, когато влезе, ще се престори на друга.

^14:6 И тъй, като чу Ахия стъпването на нозете ѝ, когато влизаше през вратата, рече: Влез, Еровоамова жено; защо се преструваш на друга? Но аз съм пратен при тебе с тежки известия.

^14:7 Иди, кажи на Еровоам: Така казва Господ, Израилевият Бог: Понеже Аз те издигнах сред народа и те поставих вожд на моя народ Израил,

^14:8 и като откъснах царството от Давидовия дом, дадох го на тебе, но ти пак не беше както слугата ми Давид, който спазваше заповедите Ми и като Ме следваше с цялото си сърце, вършеше само онова, което е право пред Мене,

^14:9 но ти надмина в злото всички, които са били преди тебе, защото отиде и си направи други богове и лети идоли, та Ме разгневи и отхвърли зад гърба си,

^14:10 затова, ето, ще докарам зло на Еровоамовия дом и ще изтребя от Еровоамовия род всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил, и ще измета Еровоамовия дом, както някой измита тора, докато не остане нищо.

^14:11 Който от Еровоамовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, небесните птици ще го изкълват; защото Господ го говори.

^14:12 А ти стани, иди у дома си; и като влязат нозете ти в града, детето ще умре.

^14:13 Целият Израил ще го оплаче и ще го погребат; защото само то от Еровоамовия род ще се положи в гроб, понеже само в него от Еровоамовия дом се намери нещо добро пред Господа, Израилевия Бог.

^14:14 А Господ ще Си издигне цар над Израил, който ще изтреби Еровоамовия дом в онзи ден; но какво? Даже и сега!

^14:15 И Господ ще порази Израил като тръстика, която се клати във водата; и ще изкорени Израил от тази добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък река Ефрат, понеже направиха ашерите си, и разгневиха Господа.

^14:16 И ще предаде Израил заради греховете, с които Еровоам съгреши, и с които направи Израил да съгреши.

^14:17 Тогава Еровоамовата жена стана и си отиде и дойде в Терса; и като стъпи на къщния праг, детето умря.

^14:18 И целият Израил го оплака, и го погребаха, според словото, което Господ говори чрез слугата Си, пророк Ахия.

^14:19 А останалите дела на Еровоам – как воюва и как царува, ето, те са написани в Книгата на летописите на Израилевите царе.

^14:20 Времето, през което Еровоам царува, беше двадесет и две години; и той заспа с бащите си, и вместо него се възцари синът му Надав.

^14:21 А Ровоам, Соломоновият син, царуваше над Юда. Ровоам бе на четиридесет и една години, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Ерусалим – града, който Господ бе избрал измежду всички Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонка, бе Наама.

^14:22 А Юда върши зло пред Господа; и Го раздразниха до ревнуване с извършените си грехове, които бяха повече от всичко, което бяха извършили бащите им.

^14:23 Защото и те си издигнаха високи места и кумири, и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.

^14:24 В земята имаше и мъжеложци, които постъпваха според всички мерзости на народите, които Господ беше изгонил пред израиляните.

^14:25 И в петата година от Ровоамовото царуване, Египетският цар Сисак излезе срещу Ерусалим,

^14:26 и отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царския дом; отнесе всичко; отнесе още всички златни щитове, които Соломон бе направил.

^14:27 А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата и царския дом.

^14:28 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите ги държаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.

^14:29 А останалите дела на Ровоам и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Юдовите царе?

^14:30 А между Ровоам и Еровоам имаше постоянна война.

^14:31 И Ровоам заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в Давидовия град. Името на майка му, амонката, беше Наама. А вместо него се възцари синът му Авия.

^15:1 В осемнадесетата година от царуването на Еровоам, Наватовия син, Авия се възцари над Юда;

^15:2 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.

^15:3 Той ходи във всички грехове, които баща му бе сторил преди него; и сърцето му не бе изцяло предадено на Господа, Неговия Бог, както сърцето на праотеца му Давид.

^15:4 Но заради Давид Господ, Неговият Бог, му даде светилник в Ерусалим, като издигна сина му след него и утвърди Ерусалим;

^15:5 защото Давид вършеше онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си не се отклоняваше от нищо, което му бе заповядал, освен в делото относно хета Урия.

^15:6 И между Ровоам и Еровоам имаше война през всичките дни на Ровоамовия живот.

^15:7 А останалите дела на Авия и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на Юдовите царе? Имаше война и между Авия и Еровоам.

^15:8 И Авия заспа с бащите си, и го погребаха в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Аса.

^15:9 Аса се възцари над Юда в двадесетата година на Израилевия цар Еровоам

^15:10 и царува в Ерусалим четиридесет и една години. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.

^15:11 И Аса върши това, което бе право пред Господа, както праотеца му Давид.

^15:12 Той пропъди мъжеложците от земята и се отърва от всички идоли, които бяха направили бащите му.

^15:13 А още свали и майка си, Мааха, да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, и го изгори при потока Кедрон.

^15:14 Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе изцяло предадено на Господа през всичките му дни.

^15:15 И той донесе в Господния дом посветените от баща му вещи и посветените от самия него вещи, сребро, злато и съдини.

^15:16 И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

^15:17 И Израилевият цар Вааса, като излезе срещу Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

^15:18 Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищата на Господния дом и в съкровищата на царския дом, и ги даде в ръцете на слугите си; и цар Аса ги прати при сирийския цар Венадад, сина на Тавримон, син на Есион, който живееше в Дамаск, да кажат:

^15:19 Нека има съюз между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти подарък сребро и злато; иди, развали съюза си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

^15:20 И Венадад послуша цар Аса, и прати военачалниците си против Израилевите градове, и порази Иион, Дан, Абел-Бет-Мааха, и цял Кинерет с цялата Нефталимова земя.

^15:21 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама и се установи в Терса.

^15:22 Тогава цар Аса възгласи на цял Юда, без никакво изключение, та вдигнаха камъните на Рама и дърветата ѝ, с които Вааса градеше; и с тях цар Аса съгради Гава Вениаминова и Масфа.

^15:23 А всички останали дела на Аса, цялото му юначество, всичко, което извърши, и градовете, които съгради, не е ли написано в Книгата на летописите на Юдовите царе? А по време на старостта си той се разболя от болест в нозете.

^15:24 И Аса заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в града на праотеца си Давид; а вместо него се възцари синът му Йосафат.

^15:25 А във втората година на Юдовия цар Аса над Израил се възцари Надав, Еровоамовият син, и царува над Израил две години.

^15:26 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в греха му, с който вкара в грях Израил.

^15:27 А Вааса, Ахиевият син, от Исахаровия дом, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон, който принадлежеше на филистимците; защото Надав и целият Израил обсаждаха Гиветон.

^15:28 А Вааса го уби в третата година на Юдовия цар Аса и се възцари вместо него.

^15:29 И щом се възцари, изби целия Еровоамов род; не остави на Еровоам нищо живо, което не изтреби, според словото, което Господ бе говорил чрез слугата Си Ахия силонеца,

^15:30 поради греховете, с които Еровоам съгреши и с които вкара в грях Израил, и поради раздразнението, с което предизвика гнева на Господа, Израилевия Бог.

^15:31 А останалите дела на Надав и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^15:32 И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

^15:33 В третата година на Юдовия цар Аса в Терса над целия Израил се възцари Вааса, Ахиевият син, и царува двадесет и четири години.

^15:34 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на Еровоам и в греха му, с който вкара в грях Израил.

^16:1 Тогава дойде Господнето слово към Ананиевия син, Иуй против Вааса:

^16:2 Понеже, като те издигнах от пръстта и те поставих вожд на Моя народ Израил, ти ходи в пътя на Еровоам и вкара в грях народа Ми Израил, та да Ме разгневят с греховете си,

^16:3 ето, изтребвам напълно Вааса и рода му и ще направя твоя род като рода на Еровоам, Наватовия син.

^16:4 Който от Ваасовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него небесните птици ще изядат.

^16:5 А останалите дела на Вааса и онова, което извърши, и юначеството му, не е ли записано в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^16:6 И Вааса заспа с бащите си, и беше погребан в Терса, а вместо него се възцари синът му Ила.

^16:7 При това, Господнето слово против Вааса и против рода му дойде чрез пророка Иуй, Ананиевия син, както поради всички злини, които извърши Вааса пред Господа, та Го разгневи с делата на ръцете си и стана подобен на рода на Еровоам, така и понеже порази този род.

^16:8 В двадесет и шестата година на Юдовия цар Аса, Ила, Ваасовият син, се възцари над Израил в Терса и царува две години.

^16:9 А слугата му Зимри, началник на половината от военните му колесници, направи заговор против него, когато беше в Терса, и беше се напил в къщата на домоуправителя си Арса в Терса.

^16:10 Зимри влезе и като го нападна, уби го в двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса и се възцари вместо него.

^16:11 А щом се възцари и седна на престола си, веднага порази целия Ваасов род; не остави човек от мъжки пол, нито сродниците му, нито приятелите му.

^16:12 Така Зимри изтреби целия Ваасов род, според словото, което Господ бе говорил против Вааса чрез пророк Иуй,

^16:13 заради всички грехове на Вааса и заради греховете на сина му Ила, с които те съгрешиха и с които вкараха в грях Израил, та разгневиха Господа, Израилевия Бог, със суетите си.

^16:14 А останалите дела на Ила и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^16:15 В двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса Зимри царува седем дни в Терса. А людете бяха разположени на стан против Гиветон, който принадлежеше на филистимците.

^16:16 И израиляните, които бяха в стана, като чуха да казват: Зимри направил заговор и убил и царя, то същия ден, в стана, целият Израил направи военачалника Омри цар над Израил.

^16:17 Тогава Омри и целият Израил с него излязоха от Гиветон и обсадиха Терса.

^16:18 А Зимри, като видя, че градът е превзет, влезе във вътрешните покои на царския дом и изгори царския дом с огън и себе си в него, и умря

^16:19 заради греховете, с които съгреши, като върши зло пред Господа и ходи в пътя на Еровоам и в греха, който той стори, като вкара в грях Израил.

^16:20 А останалите дела на Зимри и измяната, която извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^16:21 Тогава народът на Израил се раздели на две части; половината последваха Тивни, Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Омри.

^16:22 Но последвателите на Омри надделяха над тези, които последваха Тивни, Гинатовия син; и Тивни умря, а се възцари Омри.

^16:23 В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса над Израил се възцари Омри и царува дванадесет години. И когато беше царувал шест години в Терса,

^16:24 купи Самарийския хълм от Семер за два таланта сребро; и съгради град на хълма и нарече града, който съгради, Самария, по името на Семер, притежателя на хълма.

^16:25 Но Омри върши зло пред Господа и постъпи по-лошо от всички, които бяха преди него;

^16:26 защото ходеше във всички пътища на Еровоам, Наватовия син, и в неговия грях, с който вкара в грях Израил, за да разгневи Господа, Израилевия Бог, със суетите си.

^16:27 А останалите дела, които Омри извърши и юначествата, които показа, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^16:28 И Омри заспа с бащите си, и беше погребан в Самария; а вместо него се възцари синът му Ахав.

^16:29 И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса се възцари над Израил Ахав, Омриевият син; и Ахав, Омриевият син, царува над Израил в Самария двадесет и две години.

^16:30 А Ахав, Омриевият син, върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него.

^16:31 И като че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоам, Наватовия син, ами взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етбаал, и отиде да служи на Ваал и да му се покланя.

^16:32 И издигна жертвеник на Ваал във Вааловото капище, което бе построил в Самария.

^16:33 Ахав направи и ашера; тъй че Ахав извърши повече от всички Израилеви царе, които бяха преди него, за да разгневи Господа, Израилевия Бог.

^16:34 В неговите дни ветилецът Хиил съгради Ерихон; положи основите му със смъртта на първородния си син Авирон и постави вратите му със смъртта на най-малкия си син Селув, според словото, което Господ бе говорил чрез Исус, Навиевия син.

^17:1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, каза на Ахав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, казвам ти, че през тези години няма да падне роса или дъжд, освен чрез слово от мене.

^17:2 И Господнето слово дойде към него:

^17:3 Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.

^17:4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

^17:5 И той отиде, и стори според Господнето слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.

^17:6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

^17:7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

^17:8 Тогава Господнето слово дойде към него:

^17:9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; ето, заповядах на една вдовица там да те храни.

^17:10 И тъй, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето, там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

^17:11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

^17:12 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

^17:13 А Илия ѝ рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

^17:14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито гърнето с маслото ще намалее до деня когато Господ даде дъжд по земята.

^17:15 И тя отиде, и направи каквото каза Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни.

^17:16 Делвата с брашното не се изпразни, нито гърнето с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

^17:17 А след това синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, че не остана дишане в него.

^17:18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми ли?

^17:19 А той ѝ каза: Дай ми сина си. И като го взе от ръцете ѝ, изнесе го в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.

^17:20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нима си нанесъл зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?

^17:21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

^17:22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

^17:23 Тогава Илия взе детето, занесе го от горната стая в къщата и го даде на майка му; и рече Илия: Виж, синът ти е жив.

^17:24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.

^18:1 А след дълго време, в третата година, Господнето слово дойде към Илия: Иди, яви се на Ахав; и ще дам дъжд по земята.

^18:2 И тъй, Илия отиде да се яви на Ахав. А гладът бе тежък в Самария.

^18:3 Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

^18:4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка и ги бе скрил: петдесет – в една пещера и петдесет – в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.)

^18:5 И Ахав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всички водни извори и към всички потоци, дано намерим трева, за да запазим живота на конете и на мулетата и да не се лишим от животните.

^18:6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахав беше тръгнал сам по един път, а Авдия беше тръгнал сам по друг път.

^18:7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и Авдия го позна, и падна по лице, и рече: Ти ли си, господарю мой, Илия:

^18:8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

^18:9 А той каза: В какво съм съгрешил, че искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие?

^18:10 Заклевам ти се в живота на Господа, твоя Бог, че няма народ или царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

^18:11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

^18:12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, където аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахав, че си тук и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

^18:13 Не е ли известно на господаря ми какво сторих, когато Езавел избиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци: петдесет в една пещера и петдесет – в друга и ги храних с хляб и вода?

^18:14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

^18:15 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

^18:16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахав и му извести. И Ахав отиде да посрещне Илия.

^18:17 А като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израил?

^18:18 А той отговори: Не смущавам аз Израил, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва Вааловците.

^18:19 Сега прати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

^18:20 И така, Ахав прати до всички израиляни, и събра пророците на планината Кармил.

^18:21 Тогава Илия дойде при народа и каза: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Господ е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А народът не му отговори ни дума.

^18:22 Тогава Илия каза на народа: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души.

^18:23 Нека ни дадат две телета; и нека изберат едното теле за себе си, нека го разсекат и го сложат на дървата, но огън да не палят отдолу; и аз ще приготвя другото теле и ще го сложа на дървата, но огън няма да паля отдолу.

^18:24 Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на Господа; и Онзи Бог, Който отговори с огън, Той нека е Бог. И целият народ в отговор каза: Добре казано.

^18:25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си едното теле и го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не палете отдолу.

^18:26 И те взеха телето, което им дадоха, и го приготвиха и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

^18:27 А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди.

^18:28 И те викаха със силен глас, и се порязваха според обичая си с мечове и с ножове, докато бликна кръв от тях.

^18:29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерното жертвоприношение; но нямаше нито глас, нито кой да отговори, нито кой да обърне внимание.

^18:30 Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се към мене. И всички се приближиха към него. И той поправи Господния жертвеник, който беше съборен;

^18:31 защото Илия взе дванадесет камъка, според броя на племената на синовете на Яков, на когото Господ бе казал: Израил ще бъде името ти,

^18:32 и с камъните издигна жертвеник в Господнето име; и около олтара направи окоп, достатъчно голям да побира две сати семе.

^18:33 И като нареди дървата, насече телето на късове, положи го на дървата и каза: Напълнете четири варела с вода и излейте на всеизгарянето и на дървата.

^18:34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

^18:35 И водата се стичаше около олтара; и той напълни и окопа с вода.

^18:36 А в часа на вечерното жертвоприношение пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израил и аз – Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тези неща.

^18:37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и че Ти си обърнал сърцата им назад.

^18:38 Тогава огън от Господа падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта и облиза водата, която бе в окопа.

^18:39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха по лице и рекоха: Господ, Той е Бог; Господ, Той е Бог.

^18:40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И ги хванаха; и Илия ги заведе при потока Кишон и там ги изкла.

^18:41 Тогава Илия каза на Ахав: Иди, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

^18:42 И тъй, Ахав отиде да яде и да пие; а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете

^18:43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И той отиде, погледна и каза: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

^18:44 И седмия път той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.

^18:45 А в това време небето се помрачи от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахав с колесницата отиде в Езреел.

^18:46 И Господнята ръка беше върху Илия, а той се препаса и се завтече пред Ахав до входа на Езреел.

^19:1 И Ахав съобщи на Езавел всичко, което бе сторил Илия и как бе избил с меч всички пророци.

^19:2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако утре, около този час, не направя с твоя живот каквото е било направено с живота на всеки от тях.

^19:3 Като видя това, Илия стана и побягна, за да спаси живота си; и като дойде във Вирсавее, в Юда, остави слугата си там.

^19:4 А сам той отиде на един ден път в пустинята; дойде и седна под една хвойна; и поиска да умре, казвайки: Стига ми, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от предците си.

^19:5 И като легна и заспа под хвойната, ето, ангел се допря до него и му каза: Стани, яж.

^19:6 И погледна, и ето, при главата му пита, печена на жарава и стомна с вода. И яде, и пи, и пак легна.

^19:7 А ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

^19:8 И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

^19:9 И там влезе в една пещера, където се и засели; и ето, Господнето слово дойде към него: Какво правиш тук, Илия?

^19:10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

^19:11 И Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ мина и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а след вятъра – земетръс; но Господ не бе в земетръса;

^19:12 и след земетръса – огън, но Господ не бе в огъня; а след огъня – кротък и тих, и тънък глас.

^19:13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И ето, глас дойде към него: Какво правиш тук, Илия?

^19:14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

^19:15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия;

^19:16 а Иуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израил; и Елисей, Сафатовия син, от Абел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе.

^19:17 И ще стане така, че който се избави от Азаиловия меч, него Иуй ще убие; и който се избави от Иуевия меч, него Елисей ще убие.

^19:18 Оставил съм обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колене пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали.

^19:19 И тъй, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет чифта волове пред себе си и сам бе с дванадесетия; и Илия се приближи към него и хвърли кожуха си върху него.

^19:20 А той остави воловете и се завтече след Илия, и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: И да се върнеш пак, защото какво съм ти сторил?

^19:21 И той се върна от него, взе чифта волове и ги закла, а с оглавниците на воловете опече месото им и даде на людете, та ядоха. Тогава стана и последва Илия, и му слугуваше.

^20:1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе и коне, и колесници) и отиде, та обсади Самария и воюва против нея.

^20:2 И прати вестители до Израилевия цар Ахав в града да му кажат: Така казва Венадад:

^20:3 Среброто и златото ти е мое; също и жените ти, и най-добрите от чадата ти са мои.

^20:4 И Израилевият цар в отговор рече: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.

^20:5 А вестителите пак дойдоха и казаха: Така говори Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

^20:6 обаче утре, около този час, ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко което ти се вижда ценно, ще го сложат в ръцете си и ще го отнемат.

^20:7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини на страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за разпра; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми и не му отказах нищо.

^20:8 А старейшините и народът му казаха: Да не го послушаш и да не склониш.

^20:9 Затова той каза на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото първо заръча на слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, вестителите си отидоха, и отново му донесоха отговор.

^20:10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на всичките мъже, които ме следват.

^20:11 Но Израилевият цар в отговор рече: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали като онзи, който ги разпасва.

^20:12 А когато Венадад чу тези думи, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и каза на слугите си: Стройте се за бой. И те се строиха за бой против града.

^20:13 И ето, един пророк дойде при израилския цар Ахав и каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

^20:14 А Ахав попита: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава Ахав попита: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

^20:15 Тогава Ахав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души и след тях събра всички израиляни, които бяха седем хиляди души;

^20:16 и те излязоха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите, той и царете, тридесет и двамата негови съюзници.

^20:17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, съобщиха му, казвайки: Мъже излязоха от Самария.

^20:18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, ако ли са излезли за бой, пак живи ги хванете.

^20:19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.

^20:20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побегнаха и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

^20:21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

^20:22 След това пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво правиш; защото, след като измине една година, сирийският цар ще излезе на бой против тебе.

^20:23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е Бог на планините, затова израиляните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

^20:24 Затова ето какво да направиш: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

^20:25 После събери войска, колкото войската, която изгуби: кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им, и направи така.

^20:26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и отиде в Афек, за да се бие с Израил.

^20:27 И израиляните, както бяха събрани и запасени с храна, излязоха насреща им; и израиляните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

^20:28 Тогава Божият човек дойде и каза на израилския цар: Така говори Господ: Понеже сирийците рекоха: Господ е Бог на планините, а не Бог на долините; ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Господ.

^20:29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дни, а на седмия ден завързаха бой; и израиляните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

^20:30 А останалите, побягнаха в Афек, в града; и там стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад, и влезе в града, където се скри вътре в една стая.

^20:31 Тогава неговите слуги му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека се препашем с вретища и сложим въжета на главите си, и нека излезем при израилския цар, дано би ти пощадил живота.

^20:32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръста и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е.

^20:33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да се хванат за думата му и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

^20:34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти направи улици в Дамаск, както направи баща ми в Самария. А Ахав отговори: И аз ще те пусна, като сключим такъв договор. Така сключи договор с него и го пусна.

^20:35 Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

^20:36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

^20:37 После той намери друг човек и каза: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

^20:38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя царя, като бе прикрил с покривало очите си.

^20:39 И когато минаваше царят, той извика към него: Слугата ти влезе в сражението; и ето, един човек като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази този човек; ако побегне някак, твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.

^20:40 И като беше зает слугата ти тук-там, той се изгуби. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

^20:41 Тогава той побърза, та вдигна покривалото от очите си; и израилският цар го позна, че беше един от пророците.

^20:42 А той му рече: Така казва Господ: понеже ти пусна от ръката си човека, когото аз бях обрекъл на погубване, затова твоя живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ вместо неговия народ.

^20:43 И израилският цар дойде в Самария и се прибра у дома си тъжен и огорчен.

^21:1 След тези събития, понеже езреелецът Навутей имаше лозе в Езреел, близо до палата на самарийския цар Ахав,

^21:2 Ахав говори на Навутей, казвайки: Дай ми лозето си да го превърна в зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.

^21:3 А Навутей каза на Ахав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство.

^21:4 И Ахав дойде у дома си тъжен и огорчен поради онова, което езреелецът Навутей му каза, като рече: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.

^21:5 Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е духът ти тъжен и не ядеш хляб?

^21:6 А той ѝ каза: Понеже рекох на езреелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си.

^21:7 А жена му Езавел му рече: Ти царуваш ли или не царуваш над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езреелеца Навутей.

^21:8 И така, тя писа писма от Ахавово име и, като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутей.

^21:9 В писмата писа: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа;

^21:10 и срещу него поставете двама лоши човеци да свидетелстват против него, казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре.

^21:11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:

^21:12 прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа.

^21:13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни; и умря.

^21:14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.

^21:15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел каза на Ахав: Стани и си присвои лозето, което езреелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.

^21:16 И като чу Ахав, че Навутей е умрял, Ахав стана и слезе в лозето на езреелеца Навутей, за да го присвои.

^21:17 Но Господнето слово дойде към тесвиеца Илия:

^21:18 Стани, слез да посрещнеш израилския цар Ахав, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, слезе да го присвои.

^21:19 И да му кажеш: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му кажеш още: Така казва Господ: На мястото, където кучета лизаха Навутеевата кръв, кучета ще лижат твоята кръв, да! Твоята.

^21:20 И Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те; защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.

^21:21 Ето, казва Господ: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил;

^21:22 и ще направя дома ти като дома на Еровоам, Наватовия син, и като дома на Ваас, Ахиевия син, поради раздразнението, с което ти Ме разгневи като направи Израил да съгреши.

^21:23 Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучета ще изядат Езавел при стената на Езреел.

^21:24 Който от Ахавовия род умре в града, него кучета ще изядат; а който умре в полето, него небесните птици ще изкълват.

^21:25 (Никой наистина не беше подобен на Ахав, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,

^21:26 и който извърши много мерзости, като следваше идолите, точно както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израиляните.)

^21:27 А Ахав, като чу тези думи, раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, пости и лежа обвит във вретище, и ходеше внимателно.

^21:28 Тогава Господнето слово дойде към тесвиеца Илия:

^21:29 Видя ли как се смири Ахав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.

^22:1 И минаха се години без война между Сирия и Израил.

^22:2 А в третата година, когато Юдовият цар Йосафат слезе при Израилевия цар,

^22:3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш; а ние нехаем и не си го вземаме от ръката на сирийския цар?

^22:4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой против Рамот-Галаад? И Йосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моят народ – както твоя народ, моите коне – както твоите коне.

^22:5 Йосафат каза още на израилския цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

^22:6 Тогава израилският цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да тръгна ли на бой против Рамот-Галаад или да не тръгна? А те казаха: Тръгни и Господ ще го предаде в ръката на царя.

^22:7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

^22:8 И Израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, Михей, синът на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, а лошо. А Йосафат каза: Нека не говори така царят.

^22:9 Тогава Израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи скоро Михей, сина на Емла.

^22:10 А израилският цар и Юдовият цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всички пророци пророкуваха пред тях.

^22:11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и рече: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

^22:12 Също и всички пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-Галаад и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

^22:13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори, казвайки: Ето сега, изричат пророците като в един глас добри думи за царя; нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях и ти говори добро.

^22:14 А Михей каза: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

^22:15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не идем? А той му отговори: Иди и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

^22:16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго, освен истината в Господнето име!

^22:17 А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ рече: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

^22:18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че не ще прорече добро за мене, а лошо?

^22:19 А Михей каза: Чуй, Господнето слово. Видях Господа седящ на престола Си и цялото небесно войнство стоеше около Него отдясно и отляво.

^22:20 И Господ каза: Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг – друго.

^22:21 После излезе един дух и застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

^22:22 И Господ попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще сполучиш; излез и направи така.

^22:23 Сега ето, Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе.

^22:24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи и плесна Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

^22:25 А Михей рече: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отидеш да се криеш в някоя вътрешна стая.

^22:26 Тогава израилският цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас

^22:27 и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

^22:28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

^22:29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Йосафат отидоха в Рамот-Галаад.

^22:30 И Израилевият цар рече на Йосафат: Аз ще се преоблека и ще вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.

^22:31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.

^22:32 А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Несъмнено този ще е Израилевият цар; и се отклониха, за да го ударят; но Йосафат извика.

^22:33 И началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, отказаха се да го преследват и се върнаха.

^22:34 А един човек стреля, без да се мери и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря си: Обърни назад и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

^22:35 И в онзи ден сражението се усили; а царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

^22:36 И около залез слънце, в стана се нададе вик: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!

^22:37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.

^22:38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучета лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

^22:39 А останалите дела на Ахав и всичко, което върши, и къщата, която построи от слонова кост, и всички градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

^22:40 Така Ахав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.

^22:41 А над Юда се възцари Йосафат, синът на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.

^22:42 Йосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

^22:43 Той ходи праведно в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места обаче не се премахнаха; народът още принасяше жертва и кадеше по високите места.

^22:44 И Йосафат сключи мир с израилския цар.

^22:45 А останалите дела на Йосафат, юначествата, които показа и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

^22:46 Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му, Аса.

^22:47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

^22:48 Йосафат построи и кораби като тарсиските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Ецион-Гебер.

^22:49 Тогава Охозия, Ахавовият син, каза на Йосафат: Нека се качат на корабите моите слуги с твоите слуги. Но Йосафат отказа.

^22:50 И Йосафат заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.

^22:51 Охозия, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат и царува две години над Израил.

^22:52 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил;

^22:53 защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израилевия Бог, според всичко, което бе вършил баща му.