Neemija

^1:1 Историята на Неемия, Ахалиевия син. В месец хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса,

^1:2 един от братята ми, Анани, дойде от Юда с някои други мъже; и ги попитах за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Ерусалим.

^1:3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън.

^1:4 А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:

^1:5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тези, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди,

^1:6 дано бъде сега ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израиляните, и като изповядвам греховете на израиляните, с които сме Ти съгрешили. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили;

^1:7 много се развратихме пред Тебе и не опазихме заповедите, повеленията и законите, които Ти даде на слугата Си Мойсей.

^1:8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си рекъл: Ако престъпите законите Ми, Аз ще ви разпръсна между племената;

^1:9 но ако се обърнете към Мене и пазите заповедите Ми и ги изпълнявате, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си.

^1:10 А тези са Твои слуги и Твой народ, който си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.

^1:11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвата на слугите Ти, които с наслада благоговеят пред името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред този човек, защото аз бях виночерпец на царя.

^2:1 А в месец нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. Преди аз не бях изглеждал посърнал пред него,

^2:2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

^2:3 И рекох на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.

^2:4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И се помолих на небесния Бог;

^2:5 после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

^2:6 Царят пак ми рече (при него седеше и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И угодно беше на царя да ме изпрати, като му определих срок.

^2:7 Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юда,

^2:8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

^2:9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката Ефрат и им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници.)

^2:10 А когато хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израиляните.

^2:11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

^2:12 И през нощта станах с неколцина други мъже, без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене, освен добитъка, на който яздех.

^2:13 И тъй, излязох нощем през Портата на долината и дойдох до Извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах Ерусалимските стени – как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

^2:14 После минах към Портата на извора и към царския водоем; но нямаше място да мине моето добиче.

^2:15 Тогава тръгнах в нощта край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през Портата на долината и се върнах.

^2:16 А по-видните мъже не знаеха къде бях ходил или какво бях сторил; защото дотогава не бях казал нищо ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

^2:17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

^2:18 И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело.

^2:19 А хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гешем, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и казваха: Какво е това, което правите? Искате да се повдигнете против царя ли?

^2:20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

^3:1 Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, чак до кулата Мея я осветиха и до кулата Ананеил.

^3:2 И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.

^3:3 А Рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.

^3:4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовия син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловия син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син.

^3:5 И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.

^3:6 А старата порта поправиха Йодай, Фасеевият син, и Месулам, Бесодиевият син, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.

^3:7 До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, подвластни на областния управител отсам реката.

^3:8 До тях поправяше Узиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, син на един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до Широката стена.

^3:9 До него поправяше Рефая, Оровият син, управител на половината от Ерусалимския окръг.

^3:10 До тях, срещу къщата си, поправяше Едая, Арумафовият син. До него поправяше Хатуш, Асаваниевият син.

^3:11 А Малхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-Моавовият син, поправяха друга част и Кулата на пещите.

^3:12 И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, управител на половината от Ерусалимския окръг.

^3:13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; те поправиха и хиляда лакти от стената до Портата на бунището.

^3:14 А Портата на бунището поправи Малхия, Рихавовият син, началник на Бет-Акеремския окръг; и той, като я съгради, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.

^3:15 А Портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради, я покри, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправи и стената на Силоамския водоем при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град.

^3:16 След него Неемия, Азбуковият син, управител на половината от Бет-Цурския окръг, поправяше до мястото срещу Давидовите гробища и до направения водоем и до Къщата на силните мъже.

^3:17 След него поправяха левитите, начело с Реум, Ваниевия син. До него поправяше Асавия, управител на половината от Кеилския окръг, за своя окръг.

^3:18 След него поправяха братята им, начело с Бавай, Хенададовия син, началник на другата половина от Кеилския окръг.

^3:19 До него, Есер, Исусовият син, управител на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената.

^3:20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасив.

^3:21 След него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.

^3:22 След него поправяха свещениците, които живееха в тази околност.

^3:23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевия син, при къщата си.

^3:24 След него, Бинуй, Хенададовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя до ъгъла на стената.

^3:25 Фалал, Узаевият син поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него поправяше Федая, Фаросовият син.

^3:26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу Портата на водата на изток, и до издадената кула.)

^3:27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.

^3:28 Над Конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.

^3:29 След тях поправяше Садок, Имеровият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на Източната порта Семая, Сеханиевият син.

^3:30 След него Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салаф, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си.

^3:31 След него поправяше Малхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкад и до нагорнището при ъгъла.

^3:32 А между нагорнището при ъгъла и Овчата порта поправяха златарите и търговците.

^4:1 А Санбалат, когато чу, че изграждаме отново стената, се разгневи, много възнегодува и се присмя на юдеите.

^4:2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се укрепяват ли? Ще принасят ли жертви? Ще свършат ли някога? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, както са изгорели?

^4:3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже лисица ако се качи по градежа им, ще събори каменната им стена.

^4:4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени; обърни укорът им върху собствените им глави и ги предай като плячка в земя, където ще са пленници.

^4:5 Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото те хвърлиха обиди в лицето на градящите.

^4:6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половинатаот височината си; защото народът беше взел работата присърце.

^4:7 Но когато Санбалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на Ерусалимските стени напредвало и че проломите започнали да се затварят, разгневиха се много;

^4:8 и всички заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

^4:9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи срещу тях за деня и нощта поради заплахата.

^4:10 Но народът на Юда рече: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

^4:11 А и враговете ни рекоха: Докато усетят или ни видят, ние ще дойдем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.

^4:12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която и страна да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.

^4:13 Затова поставих зад най-ниските места в стената, при откритите места – поставих народа по семейства – с мечовете им, с копия и с лъкове.

^4:14 И като разгледах, станах и рекох на първенците и началниците, и на останалите от народа: Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

^4:15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.

^4:16 И от този ден нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина държеха копия, щитове, лъкове и брони; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

^4:17 Онези, които градяха стената и носеха товари, и товареха, работеха работата си с едната ръка, а с другата държаха оръжието си;

^4:18 и всеки от зидарите носеше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.

^4:19 И казах на първенците и началниците, и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;

^4:20 затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

^4:21 Така карахме работата; половината мъже държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

^4:22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува в Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да работят.

^4:23 И тъй, нито аз, ни братята ми, ни слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.

^5:1 По това време мъжете и жените им вдигнаха голям вик против братята им, юдеите.

^5:2 Едни казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; затова нека ни се даде жито, та да ядем и да живеем.

^5:3 Други казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито по време на глада.

^5:4 Имаше и още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

^5:5 И макар да сме плът от плътта и кръв от кръвта на нашите братя, и нашите синове да са добри колкото техните, ние трябва да даваме синовете си и дъщерите си да работят като роби. Някои от дъщерите ни са вече поробени; а ние сме безсилни да ги спасим, защото на други принадлежат нивите и лозята ни.

^5:6 И се разгневих твърде много, като чух вика им и тези думи.

^5:7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих първенците и началниците, като им казах: Вие вземате лихва от собствените си братя. И свиках против тях голямо събрание, та им казах:

^5:8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на езичниците; а сега вие ли ще продавате братята си? Или те трябва да се продават на нас? А те мълчаха, защото не намериха какво да отговорят.

^5:9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страх пред нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

^5:10 Аз и братята ми, и слугите ми също сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим лихвовземането.

^5:11 Върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също и стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

^5:12 Тогава рекоха: Ще ги върнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

^5:13 Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.

^5:14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя – от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години – нито аз, нито братята ми сме вземали заплатата на областен управител.

^5:15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар за народа си и освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господаруваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

^5:16 Още и залагах върху работата на тази стена и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа; и нива не купихме.

^5:17 При това на трапезата ми имаше по сто и петдесет души – юдеи и началници, освен онези, които идеха при нас от околните на нас народи.

^5:18 Всеки ден за мене се готвеше по едно говедо, по шест отбрани овце и птици, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тегнеше върху този народ.

^5:19 Помни ме, Боже мой, за добро, поради всичко, което съм сторил за този народ.

^6:1 А Санбалат, Товия, арабинът Гешем и останалите от нашите неприятели, като чуха, че съм изградил отново стената и че не оставало вече пролом в нея, макар и да не бях поставил врати на портите до онова време,

^6:2 Санбалат и Гешем пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

^6:3 И пратих им вестители да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?

^6:4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз все така им отговарях.

^6:5 Тогава за пети път Санбалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката,

^6:6 в което бе написано: Слух се носи между народите, пък и Гешем казва, че ти и юдеите мислите да се разбунтувате, за която причина ти и градиш стената; и, според тези думи си искал да им станеш цар.

^6:7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И ще бъде известено на царя за тези думи. И тъй, ела сега и нека се съветваме заедно.

^6:8 Тогава пратих да му кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; ти го измисляш от себе си.

^6:9 Защото те всички искаха да ни уплашат, казвайки: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да се завърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.

^6:10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делая, Метавеиловия син, който бе затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и нека затворим вратите на храма; защото ще дойдат да те убият! Да, тази нощ ще дойдат да те убият.

^6:11 Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да спаси живота си? Няма да вляза.

^6:12 И ето, познах, че Бог не го бе пратил; и че той от себе си е произнесъл това пророчество против мене, защото Товия и Санбалат са го подкупили.

^6:13 И така, беше подкупен да ме уплаши, и да направя така, и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят.

^6:14 Спомни, си, Боже мой, за Товия и Санбалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме уплашат.

^6:15 Така бе завършена стената на двадесет и петия ден от месец елул, за петдесет и два дни.

^6:16 И когато чуха това, всичките ни неприятели, всички племена наоколо се уплашиха и много се снишиха в своите очи; защото познаха, че това дело е извършено от нашия Бог.

^6:17 При това, в онези дни Юдовите първенци пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях.

^6:18 Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат привързани, понеже бе зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоханан бе взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син.

^6:19 Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.

^7:1 А като се съгради стената и поставих вратите, и се определиха вратарите, певците и левитите,

^7:2 предадох Ерусалим под грижата на брат ми Анани и на началника на крепостта Анания, защото беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина.

^7:3 И казах им: Да не се отварят ерусалимските порти, преди да напече слънцето; и докато вратарите стоят, нека държат вратите затворени и залостени. Поставете също стражи от ерусалимските жители, всеки на поста си, всеки близо до къщата си.

^7:4 А градът бе широк и голям, а народът в него малко и къщите не бяха още построени.

^7:5 И моят Бог вложи в сърцето ми да събера първенците и управителите, и народа, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата с родословието на онези, които се бяха върнали най-напред; и в нея намерих написано:

^7:6 Ето жителите на страната, които излязоха от плен, изгнаниците, които Вавилонският цар Навуходоносор бе преселил и се бяха върнали отново в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,

^7:7 заедно със Зоровавел, Исус, Неемия, Азария, Раамия, Наамани, Мардохей, Билшан, Мисферет, Бигвай, Наум и Ваана. Броят на людете от Израил:

^7:8 потомците на Фарос: две хиляди сто седемдесет и двама.

^7:9 От Сефатия: триста седемдесет и двама.

^7:10 От Арах: шестотин петдесет и двама.

^7:11 От Фаат-Моав по линията на Исус и Йоав: две хиляди осемстотин и осемнадесет.

^7:12 От Елам: хиляда двеста петдесет и четирима.

^7:13 От Зату: осемстотин четиридесет и петима.

^7:14 От Закхей: седемстотин и шестнадесет.

^7:15 От Бинуй: шестстотин четиридесет и осем.

^7:16 От Вивай: шестстотин двадесет и осем.

^7:17 От Азгад: две хиляди триста двадесет и двама.

^7:18 От Адоникам: шестстотин шестдесет и седем.

^7:19 От Бигвай: две хиляди шестстотин и седем.

^7:20 От Адин: шестстотин петдесет и петима.

^7:21 От Атир (чрез Езекия): деветдесет и осем.

^7:22 От Асум: триста двадесет и осем.

^7:23 От Висай: триста двадесет и четирима.

^7:24 От Ариф: сто и дванадесет.

^7:25 От Гаваон: деветдесет и петима.

^7:26 Жители от Витлеем и Нетофа: сто осемдесет и осем.

^7:27 Жители от Анатот: сто двадесет и осем

^7:28 Жители от Бет-Азмавет: четиридесет и двама.

^7:29 Жители от Кириат-Еарим, Хефира и Беерот: седемстотин четиридесет и трима.

^7:30 Жители от Рама и Гава: шестстотин двадесет и един.

^7:31 Жители от Михмас: сто двадесет и двама.

^7:32 Жители от Ветил и Гай: сто двадесет и трима.

^7:33 Жители от другия Нево: петдесет и двама.

^7:34 Жители от другия Елам: хиляда двеста петдесет и четирима;

^7:35 от Харим: триста и двадесет;

^7:36 от Ерихон: триста четиридесет и петима.

^7:37 Жители от Лод, Адид и Оно: седемстотин двадесет и един;

^7:38 от Сеная: три хиляди деветстотин и тридесет.

^7:39 Свещениците: Едаеви потомци (чрез Исусовия дом): девет-стотин седемдесет и трима;

^7:40 от Имер: хиляда петдесет и двама;

^7:41 от Пасхор: хиляда четиридесет и седем;

^7:42 от Харим: хиляда и седемнадесет.

^7:43 Левитите: потомци на Исус (чрез Кадмиил, по линия на Одева): седемдесет и четирима.

^7:44 Певците: потомци на Асаф: сто четиридесет и осем.

^7:45 Вратарите: потомци на Селум, Атир, Талмон, Акув, Атита, Совай: сто тридесет и осем.

^7:46 Нетинимите: потомци на Сиха, Асуфа, Таваот,

^7:47 Керос, Сиа, Фадон,

^7:48 Левана, Агава, Салмай,

^7:49 Анан, Гидел, Гаар,

^7:50 Реая, Расин, Некода,

^7:51 Газам, Оза, Фасеа,

^7:52 Бесай, Меуним, Нефисесим,

^7:53 Ваквук, Акуфа, Арур,

^7:54 Бацлит, Меида, Арса,

^7:55 Баркос, Сисера, Тама,

^7:56 Несиа и Атифа.

^7:57 Потомци на Соломоновите слуги: потомци на Сотай, Соферет, Ферида,

^7:58 Яала, Даркон, Гидел,

^7:59 Сефатия, Атил, и потомци на Фохерет Цебаимов и потомци на Амон.

^7:60 Всички нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста деветдесет и двама.

^7:61 А ето онези, които излязоха от градовете Тел-Мелах, Тел-Ариса, Херув, Адон и Имер, но не можеха да покажат, че бащините им домове са потомци на Израил:

^7:62 потомците на Делая, Товия и Некода: шестстотин четиридесет и двама.

^7:63 И от свещениците: потомците на Авая, Акос и Варзелай (който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име).

^7:64 Те търсиха семейните си регистри сред преброените по родословие, но не се намериха; затова бяха извадени от свещенството като нечисти.

^7:65 И управителят им заповяда да не ядат от пресвятите неща, докато не се издигне свещеник с Урим и Тумим.

^7:66 Всички, общо събрани, бяха четиридесет и две хиляди триста и шестдесет,

^7:67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем. Те имаха и двеста четиридесет и петима певци и певици.

^7:68 Конете им бяха седемстотин тридесет и шест; мулетата им – двеста четиридесет и пет;

^7:69 камилите им – четиристотин тридесет и пет; а ослите им – шест хиляди седемстотин и двадесет.

^7:70 Някои от началниците на бащините домове дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легена, петстотин и тридесет свещенически одежди.

^7:71 А някои от началниците на бащините домове внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро.

^7:72 И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро и шестдесет и седем свещенически одежди.

^7:73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите, заедно с останалите израиляни се заселиха в градовете си. Когато настъпи седмият месец, израиляните бяха вече в градовете си.

^8:1 Тогава целият народ се съб-ра като един човек на площада пред Портата на водата; и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ бе заповядал на Израил.

^8:2 И тъй, на първия ден от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени, и всички, които можеха да разбират.

^8:3 И на площада пред Портата на водата той чете от него от зори до пладне пред мъжете и жените, и онези, които можеха да разбират; и вниманието на целия народ беше в книгата на закона.

^8:4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тази цел; и до него стояха Мататия, Сема, Аная, Урия, Хелкия и Маасия – отдясно му; а отляво му – Федая, Мисаил, Малхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

^8:5 И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ (защото стоеше над всички); и когато я разгъна, народът стана прав.

^8:6 И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин! като издигна ръцете си. И се наведоха, та се поклониха на Господа с лице до земята.

^8:7 А Исус, Вани, Серевия, Ямин, Акув, Савтай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите тълкуваха закона на народа, като стояха людете по местата си.

^8:8 Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.

^8:9 И Неемия, който бе управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на народа, казаха на всички: Този ден е свят на Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете (защото целият народ плачеше като слушаше думите на закона).

^8:10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила.

^8:11 И левитите усмириха целия народ, като казваха: Мълчете, защото денят е свят; и не тъжете.

^8:12 И така, всички отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.

^8:13 И на втория ден началниците на бащините домове, заедно със свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона.

^8:14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Мойсей на израиляните да живеят в колиби на празника на седмия месец,

^8:15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, че и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората и донесете маслинени клони, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

^8:16 И тъй, народът излезе и донесе клони; и си направиха колиби, всеки на покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

^8:17 Цялото общество от онези, които се бяха върнали от плен, направи колиби и седна в колибите, защото от времето на Исус, Навиевия син, до онзи ден израиляните не бяха правили така. И настана много голямо веселие.

^8:18 При това всеки ден, от първия ден до последния, Ездра четеше от книгата на Божия закон. И пазиха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

^9:1 След това, на двадесет и чет-въртия ден от същия месец израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.

^9:2 Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

^9:3 През една четвърт от деня те стояха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

^9:4 Тогава някои от левитите – Исус, Вани, Кадмиил, Севания, Вуни, Серевия, Вани и Канани – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.

^9:5 После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

^9:6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

^9:7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;

^9:8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.

^9:9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море.

^9:10 Ти показа знамения и чудеса над Фараон, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че те постъпваха надменно с тях; и Ти си придоби име, известно до днес.

^9:11 И Ти раздели морето пред тях, та преминаха по сухо през него; а гонителите им хвърли в дълбочините, като камък в силни води.

^9:12 Денем Ти ги водеше с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, по който трябваше да минат.

^9:13 Ти слезе също на Синайската планина и говори с тях от небето и им даде справедливи наредби и истински закони, добри заповеди и повеления;

^9:14 и ги запозна със святата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Мойсей.

^9:15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, която се беше клел, че ще им дадеш.

^9:16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

^9:17 те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си и в бунта си определиха водач, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

^9:18 Даже когато си изляха теле и казаха: Ето твоя Бог, Който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,

^9:19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води в пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети в пътя, по който трябваше да минат.

^9:20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им и им даде вода, когато бяха жадни.

^9:21 Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха.

^9:22 При това Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сихон и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

^9:23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

^9:24 И тъй, чадата им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да сторят с тях по волята си.

^9:25 И те превзеха укрепени градове и плодородна земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодни дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се наслаждаваха на Твоята голяма благост.

^9:26 Но те не се покоряваха, вдигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които ги предупреждаваха да се обърнат към Тебе; и извършиха големи оскърбления.

^9:27 Затова Ти ги предаваше в ръката на враговете им, които ги угнетяваха; а във време на гнет, като викнеха към Тебе, Ти ги чуваше от небето и според голямата Си милост им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на техните врагове.

^9:28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на враговете им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха, та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

^9:29 Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон; но те оставаха надменни и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (които ако изпълнява човек, ще живее), и Ти обръщаха упорито гръб, закоравяваха врата си, та не слушаха.

^9:30 Въпреки това Ти много години ги търпеше и ги предупреждаваше чрез Духа Си посредством Твоите пророци, но те не слушаха; затова Ти ги предаде в ръката на съседните племена.

^9:31 Обаче поради голямата Твоя милост не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

^9:32 И тъй, сега, Боже наш, велики, могъщи и страшни Боже, Който пазиш заветната Си любов, да не се счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е сполетяло нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Ти народ от времето на асирийските царе до днес.

^9:33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

^9:34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си ги предупреждавал.

^9:35 Защото докато царуваха, радвайки се на голямата благост, която Ти им показа в широката и плодородна земя, която постави пред тях, те не Ти служеха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.

^9:36 Ето, роби сме днес; в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.

^9:37 И богатите ѝ плодове са за царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

^9:38 Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.

^10:1 А онези, които подпечатиха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син, и Седекия,

^10:2 Серая, Азария, Еремия,

^10:3 Пасхор, Амария, Малхия,

^10:4 Хатуш, Севания, Малух,

^10:5 Харим, Меримот, Авдия,

^10:6 Даниил, Гинетон, Варух,

^10:7 Месулам, Авия, Миямин,

^10:8 Маазия, Билгай и Семая; това бяха свещениците.

^10:9 Левитите: Исус, Азаниевият син, Бинуй от Хенададовите потомци и Кадмиил;

^10:10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан,

^10:11 Михей, Рехов, Асавия,

^10:12 Закхур, Серевия, Севания,

^10:13 Одия, Вани и Бенину.

^10:14 Началниците на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Вани,

^10:15 Вуни, Азгад, Вивай,

^10:16 Адония, Бигвай, Адин,

^10:17 Атир, Езекия, Азур,

^10:18 Одия, Асум, Висай,

^10:19 Ариф, Анатот, Невай,

^10:20 Магфиас, Месулам, Хезир,

^10:21 Месизавеил, Садок, Ядуа,

^10:22 Фелатия, Анан, Аная,

^10:23 Осия, Анания, Асув,

^10:24 Алоис, Филея, Совив,

^10:25 Реум, Асавна, Маасия,

^10:26 Ахия, Анан, Ганан;

^10:27 Малух, Харим и Ваана.

^10:28 А останалите от народа – свещеници, левити, вратари, певци, нетиними и всички, които се бяха отделили от съседните племена и прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха –

^10:29 присъединиха се към братята си, първенците си, и се задължиха с проклятие и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Мойсей, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Еова, нашия Господ, наредбите Му и повеленията Му.

^10:30 И да не даваме дъщерите си на съседните племена и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

^10:31 и ако съседните племена донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме отобработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

^10:32 Задължихме се още да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

^10:33 за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията, и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израил и за всичко, което се върши в дома на нашия Бог.

^10:34 И ние – свещениците, левитите и народът – хвърлихме жребии кога според бащините ни домове ще носим дърва в дома на нашия Бог, в определено време всяка година, за да горят върху олтара на Господа, нашия Бог, според предписаното в закона;

^10:35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от всяко дърво;

^10:36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат там, първородните от синовете си и от добитъка си, и първородните от говедата си и от стадата си, според предписаното;

^10:37 и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето мляно жито и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, и вино и дървено масло; и да носим на левитите десятъците от земята си, защото левитите са тези, които събират десятъците от всички градове, където обработваме земята.

^10:38 И някой свещеник, Ааронов потомец, трябва да бъде с левитите, когато вземат десятъците; и левитите да донасят десятъка от десятъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

^10:39 Защото израиляните, включително и левитите, трябва да донасят приносите от жито, от вино и от дървено масло в стаите, където са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.

^11:1 И първенците на народа се заселиха в Ерусалим; а останалите от народа хвърлиха жребий, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в святия град, а другите девет части от населението да останат в своите градове.

^11:2 И народът благослови всички човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим.

^11:3 А ето първенците от областта, които се заселиха в Ерусалим; (в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в различните градове, израиляни, свещеници, левити, нетиними и потомци на Соломоновите слуги;)

^11:4 в Ерусалим се заселиха някои от юдеите и от вениаминците. От юдеите: Атая – синът на Озия, син на Захария, син на Амария, син на Сефатия, син на Маалалеил, потомък на Фарес;

^11:5 и Маасия, синът на Варух, син на Холозе, син на Азая, син на Адая, син на Йоярив, син на Захария, син на Силони.

^11:6 Потомците на Фарес, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.

^11:7 От вениаминците бяха следните: Салу, син на Месулам, син на Йоад, син на Федая, син на Колая, син на Маасия, син на Итиил, син на Исая

^11:8 и след него Гавай и Салай – деветстотин двадесет и осем мъже.

^11:9 Йоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда, Сенуиният син, беше втори над града.

^11:10 От свещениците: Едая; Йояривовият син, Яхин,

^11:11 Серая, синът на Хелкия, син на Месулам, син на Садок, син на Мерайот, син на управителя на Божия дом Ахитов;

^11:12 и братята им, които изпълняваха работа за храма – осемстотин двадесет и двама мъже; Адая, синът на Ероам, син на Фелалия, син на Амси, син на Захария, син на Пасхор, син на Малхия

^11:13 и братята му, началници на бащини домове – двеста четиридесет и двама души; Амасай, синът на Азареил, син на Ахзай, син на Месилемот, син на Имер,

^11:14 и братята им, силни и храбри мъже – сто двадесет и осем; а Завдиил, синът на Гедолим, бе надзирател над тях.

^11:15 От левитите: Семая, синът на Асув, син на Азрикам, син на Асавия, син на Вуни;

^11:16 Савтай и Йозавад – от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.

^11:17 И Матания, синът на Михей, син на Завди, син на Асаф, който ръководеше славословието при молитвата; и Ваквукия, който беше втори между братята си; и Авда, синът на Самуя, син на Галал, син на Едутун.

^11:18 Всички левити в святия град бяха двеста осемдесет и четирима.

^11:19 Вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто седемдесет и двама души.

^11:20 Останалите от израиляните, заедно със свещениците и левитите бяха по всички Юдови градове, всеки в наследството си.

^11:21 Нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха началници над нетинимите.

^11:22 Надзирател на левитите в Ерусалим бе Ози, синът на Вани, син на Асавия, син на Матания, син на Михей, от Асафовите потомци, които бяха певци и отговаряха за работата на Божия дом.

^11:23 Защото имаше царска заповед за тях, всеки ден определен дял да бъде за певците.

^11:24 А Петая, синът на Месизавеил, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко, отнасящо се до народа.

^11:25 А колкото за селата с нивите им, някои от юдеите се заселиха в Кириат-Арба и селата ѝ, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,

^11:26 в Йешуа, Молада, Бет-Пелет,

^11:27 Асар-Суал, Вирсавее и селата му,

^11:28 в Сиклаг, Мекона и селата ѝ,

^11:29 в Ен-Римон, Цора, Ярмут,

^11:30 Заноя, Адулам и селата им, в Лахиш и полетата му, в Азека и селата ѝ. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.

^11:31 А вениаминцитесе заселиха от Гава нататък – в Михмас, Гая, Ветил и селата му,

^11:32 в Анатон, Ноб, Анания,

^11:33 Хацор, Рама, Гитаим,

^11:34 Адид, Цевоим, Невалат,

^11:35 Лод, Оно и в Долината на дърводелците.

^11:36 А някои отряди от левититесе заселиха в Юда и във Вениамин.

^12:1 А ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавел, Салатииловия син, и с Исус: Серая, Еремия, Ездра,

^12:2 Амария, Малух, Хатуш,

^12:3 Сехания, Реум, Меримот,

^12:4 Идо, Гинетон, Авия,

^12:5 Миямин, Маадия, Билга,

^12:6 Семая, Йоярив, Едая,

^12:7 Салу, Амок, Хелкия и Едая. Тези бяха началниците на свещениците и на техните другари в дните на Исус.

^12:8 Левитите бяха Исус, Бинуй, Кадмиил, Серевия, Юда, а също Матания, който, заедно с братята си, бе над славословието.

^12:9 А Ваквукия и Уни, братята им, стояха срещу тях в стражите.

^12:10 И Исус роди Йоаким, а Йоаким роди Елиасив, а Елиасив роди Йодай,

^12:11 а Йодай роди Йонатан, а Йонатан роди Ядуа.

^12:12 В дните на Йоаким тези бяха свещениците, които бяха и началници на бащини домове: отбащиния дом на Серая – Мерая; на Еремия – Анания;

^12:13 на Ездра – Месулам; на Амария – Йоанан;

^12:14 на Мелиху – Йонатан; на Севания – Йосиф;

^12:15 на Харим – Адна; на Мерайот – Хелкай;

^12:16 на Идо – Захария; на Гинетон – Месулам;

^12:17 на Авия – Зехри; на Минямин и на Моадия – Фелтай;

^12:18 на Билга – Самуа; на Семая – Йонатан;

^12:19 на Йоярив – Матенай; на Едая – Ози;

^12:20 на Салай – Калай; на Амок – Евер;

^12:21 на Хелкия – Асавия и на Едая – Натанаил.

^12:22 В дните на Елиасив, Йодай, Йоанан и Ядуа левитите, началници на бащини домове, както и свещениците бяха записани през царуването на персиеца Дарий.

^12:23 Началниците на бащини домове от потомците на Леви бяха записвани в Книгата на летописите чак до дните на Йоанан, Елиасивовия син.

^12:24 А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус, Кадмииловият син, и братята им, които стояха срещу тях, назначени да възхваляват и славословят според заповедта на Божия човек Давид, ответно едни срещу други.

^12:25 Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари и пазеха стража при хранилищата до портите.

^12:26 Те бяха в дните на Йоаким, син на Исус, син на Йоседек, и в дните на областния управител Неемия и на свещеник Ездра, книжника.

^12:27 И при освещаването на Ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват освещението с веселие, със славослов и песни, с кимвали, псалтири и арфи.

^12:28 И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села,

^12:29 от Бет-Галгал и от селата на Гава и на Азмавет, защото певците си бяха съградили села около Ерусалим.

^12:30 И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената.

^12:31 Тогава изведох Юдовите началници на стената и определих две големи групи хвалители: едната тръгна в шествие надясно върху стената към Портата на бунището;

^12:32 след тях вървяха Осая и половината от Юдовите първенци,

^12:33 заедно с Азария, Ездра, Месулам,

^12:34 Юда, Вениамин, Семая и Еремия,

^12:35 и някои от синовете на свещениците с тръби, а също Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф,

^12:36 и неговите братя: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Анани с музикалните инструменети на Божия човек Давид; и книжникът Ездра им беше начело.

^12:37 При Портата на извора те се изкачиха право напред по стъпалата на Давидовия град, където стената се възвишава над Давидовата къща чак до Портата на водата на изток.

^12:38 А другата група хвалители вървеше в противоположна посока и аз след тях, заедно с половината народ – по стената край Кулата на пещите и по широката стена,

^12:39 над Ефремовата порта и над Старата порта, и над Рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до Овчата порта, докато застанаха при Портата на стражата.

^12:40 Така двете групи хвалители застанаха в Божия дом – и аз, и половината от видните мъже с мене,

^12:41 и свещениците Елиаким, Маасия, Минямин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания с тръби,

^12:42 както и Маасия, Семая, Елеазар, Ози, Йоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езрая за водител.

^12:43 И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; и увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.

^12:44 В същия ден се определиха мъже над хранилищата – за приносите, за първите плодове и за десятъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете, узаконени за свещениците и левитите, защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.

^12:45 Защото те и певците, и вратарите пазеха заръчаното от Бога си и заръчаното за очистването според заповедта на Давид и сина му Соломон.

^12:46 Защото отдавна, в дните на Давид и на Асаф, имаше главни певци и песни за хвала и благодарение на Бога.

^12:47 И в дните на Зоровавел, и в дните на Неемия целият Израил даваше определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите ги посвещаваха на Аароновите потомци.

^13:1 В същия ден, като четяха Мойсеевата книга и народът слушаше, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество,

^13:2 защото не са посрещнали израиляните с хляб и вода, а са наели против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословения.

^13:3 И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него.

^13:4 Преди това свещеник Елиасив, който надзираваше хранилищата на дома на нашия Бог и беше сродник на Товия,

^13:5 приготви за него голяма стая, където по-напред слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

^13:6 Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като изпросих позволение от царя,

^13:7 се върнах в Ерусалим и научих за злото, което Елиасив беше сторил, като приготвил за Товия стая в дворовете на Божия дом.

^13:8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.

^13:9 Тогава заповядах да очистят стаите и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

^13:10 После научих, че дяловете на левитите не им се давали, така че левитите и певците, които извършвахаслужбата, се разбягали всеки на нивата си.

^13:11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побягналите служители, та ги поставих на мястото им.

^13:12 Тогава цял Юда донесе в хранилищата десятъка от житото, от виното и от дървеното масло.

^13:13 И поставих за пазители на хранилищата свещеник Селемия и писаря Садок, и от левитите Федая, и при тях Анан, синът на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

^13:14 Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

^13:15 През онези дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчат грозде в лина, внасят снопи и товарят на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз ги смъмрих строго, загдето продават храна в този ден.

^13:16 Също и тиряните, които живееха в Ерусалим, донасяха риба и всякакви стоки, та продаваха в събота на юдеите и в Ерусалим.

^13:17 Тогава изобличих Юдовите първенци, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

^13:18 Не постъпиха ли така бащите ви, та затова нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А сега вие умножавате гняв върху Израил, като осквернявате съботата.

^13:19 Затова, когато започна да се мръква над ерусалимските порти преди съботата, заповядвах да затварят вратите и да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

^13:20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

^13:21 И аз ги смъмрих, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха повече в събота.

^13:22 И заповядах на левитите да се очистват и да идват да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и се смили над мене според голямата Си милост.

^13:23 После, в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.

^13:24 Половината от техните деца говореха азотски илиприказваха на езика на всеки от тези народи, а не знаеха да говорят юдейски.

^13:25 И ги изобличих, проклех ги, бих неколцина от мъжете, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

^13:26 Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над цял Израил, то и него жените – чужденки накараха да съгреши.

^13:27 А ние да позволим на вас ли да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате жени-чужденки?

^13:28 И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на хоронеца Санбалат; затова го изпъдих от мене.

^13:29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството, и левитите.

^13:30 Така ги очистих от всички чужденци и определих отряди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

^13:31 наредих и за приноса на дърва в определено време и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.