Evangelie ot Marko

^1:1 Начало на благовестието на Исуса Христа, Божия Син;

^1:2 както е писано в пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път пред Тебе;

^1:3 глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа. Прави направете пътеките Му.“

^1:4 Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

^1:5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и ерусалимците, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.

^1:6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и се хранеше с акриди и див мед.

^1:7 И като проповядваше, казваше: След мене идва Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му.

^1:8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Святия Дух.

^1:9 През тези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.

^1:10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слиза върху Него.

^1:11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

^1:12 И скоро Духът го закара в пустинята.

^1:13 И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; и ангелите Му служеха.

^1:14 А след като Йоан беше предаден на власт та, Исус дойде в Галилея и проповядваше благовестието за Божието царство, казвайки:

^1:15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.

^1:16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон, Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

^1:17 И Исус им рече: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

^1:18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

^1:19 И като отмина малко, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които тъй също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

^1:20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Зеведей в ладията с надничарите и тръгнаха след Него.

^1:21 И дойдоха в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и започна да поучава.

^1:22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

^1:23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек, хванат от нечист дух, който извика, казвайки:

^1:24 [Остави ни!] Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Святият Божий.

^1:25 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него!

^1:26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

^1:27 И всички се смаяха, така че разискваха помежду си, казвайки: Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

^1:28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата Галилейска околност.

^1:29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.

^1:30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.

^1:31 И Той се приближи, и като я хвана за ръката, вдигна я; и [начаса] треската я остави, и тя им прислужваше.

^1:32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

^1:33 И целият град се събра пред вратата.

^1:34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

^1:35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана, та излезе и отиде в уединено място, и там се молеше.

^1:36 А Симон и онези, които бяха с Него, се завтекоха след Него.

^1:37 И като Го намериха, казаха Му: Всички Те търсят.

^1:38 А Той им каза: Да идем другаде, в близките градове, та и там да проповядвам; защото затова съм излязъл.

^1:39 И Той влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесове.

^1:40 И дойде при Него един прокажен, та Му се моли, коленичил пред Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

^1:41 И Исус се смили, протегна ръка, допря се до него и му каза: Искам; бъди очистен.

^1:42 И веднага проказата го остави, и той се очисти.

^1:43 И начаса го отпрати и му заръча строго, като му каза:

^1:44 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей.

^1:45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така че Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и идваха при Него отвсякъде.

^2:1 След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и разчу се, че бил в къщата.

^2:2 И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

^2:3 И дойдоха, та донесоха при Него един паралитик. Четирима го носеха;

^2:4 и като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, и го пробиха, та спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

^2:5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

^2:6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

^2:7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

^2:8 И Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

^2:9 Кое е по-лесно, да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи?

^2:10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (казва на паралитика):

^2:11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

^2:12 И той стана, веднага вдигна постелката и излезе пред всичките; така че всички се удивяваха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.

^2:13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идва при Него, и Той ги поучаваше.

^2:14 И като минаваше, видя Леви Алфеев, седящ в бирничеството, и му каза: Върви след Мене. И той стана и тръгна след Него.

^2:15 И когато Исус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му, и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и вървяха след Него.

^2:16 Тогава книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде [и пие] с бирниците и грешниците?

^2:17 И Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

^2:18 А Йоановите и фарисейските ученици постеха; и дойдоха, и Го попитаха: Защо постят Йоановите и фарисейските ученици, а Твоите ученици не постят?

^2:19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? Докато младоженецът е с тях, не могат да постят.

^2:20 Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, в онова време, ще постят.

^2:21 Никой не пришива кръпка от нов плат на стара дреха; защото кръпката ще се отдере от дрехата, новото – от старото, и съдраното ще стане по-лошо.

^2:22 И никой не налива ново вино в стари мехове; иначе, новото вино ще спука меховете и се изхабяват и виното, и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

^2:23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки по пътя, почнаха да късат класовете.

^2:24 И фарисеите Му казаха: Виж! Защо вършат в събота каквото не е позволено?

^2:25 А Той им рече: Не сте ли никога чели какво стори Давид, когато беше в нужда, и огладня той и мъжете, които бяха с него?

^2:26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присъствените хлябове, които не е позволено на никого да яде, освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?

^2:27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;

^2:28 така че Човешкият Син е господар и на съботата.

^3:1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

^3:2 И наблюдаваха Го дали ще го изцели в съботен ден, та да Го обвинят.

^3:3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се по средата.

^3:4 Тогава на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

^3:5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна; и ръката му оздравя.

^3:6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него как да Го погубят.

^3:7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде след Него.

^3:8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

^3:9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат.

^3:10 Защото беше изцелил мнозина, така че, които страдаха от болести, Го натискаха, за да се допрат до Него.

^3:11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

^3:12 Но Той строго им заръчваше да не Го разгласяват.

^3:13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него.

^3:14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,

^3:15 и да имат власт да лекуват болести и да изгонват бесове.

^3:16 Определи: Симон, на когото даде името Петър;

^3:17 Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, тоест, Гърмещите;

^3:18 и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Зилот,

^3:19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

^3:20 И влезе в една къща; и народът пак се събра, така че Той и учениците Му не можеха и хляб да ядат.

^3:21 А близките Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

^3:22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че у Него е Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

^3:23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

^3:24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

^3:25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

^3:26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

^3:27 Обаче никой не може да влезе в къщата на силния човек да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

^3:28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешките синове ще бъдат простени, и всичките хули, с които биха богохулствали;

^3:29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.

^3:30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

^3:31 И дойдоха майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.

^3:32 А около Него седеше едно множество; и казаха Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

^3:33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?

^3:34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!

^3:35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

^4:1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седеше в езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

^4:2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

^4:3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

^4:4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха.

^4:5 Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

^4:6 а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

^4:7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод.

^4:8 А други паднаха на добра земя и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

^4:9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

^4:10 И когато остана самичък, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

^4:11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко бива в притчи;

^4:12 тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости [грехът].

^4:13 И казва им: Не разбирате ли тази притча? А как тогава ще разберете всичките притчи?

^4:14 Сеячът сее словото.

^4:15 А онези край пътя, където се сее словото, са такива, които, като го чуят, Сатана веднага идва и грабва посяното в тях слово.

^4:16 Също и посяното на канаристите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

^4:17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват.

^4:18 Посяното между тръните са онези, които са слушали словото;

^4:19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават словото, и то става безплодно.

^4:20 А посяното на добрата земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно.

^4:21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиникаили под леглото? Не за това ли, за да го поставят на светилника?

^4:22 Защото няма нещо тайно, което да не се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

^4:23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

^4:24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и на вас, които слушате ще ви се прибави.

^4:25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

^4:26 И каза: Божието царство е също както когато човек хвърли семе в земята;

^4:27 и спи, и става нощем и денем; а как никне и расте семето, той не знае.

^4:28 Земята сама по себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

^4:29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

^4:30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство, или с каква притча да го представим?

^4:31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

^4:32 но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслоняват небесните птици.

^4:33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

^4:34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

^4:35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отвъдната страна.

^4:36 И като разпуснаха народа, взеха Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

^4:37 И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

^4:38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

^4:39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

^4:40 И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра?

^4:41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

^5:1 И тъй, минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.

^5:2 И като излезе от ладията, начаса от гробищата Го срещна човек с нечист дух.

^5:3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже даже с верига;

^5:4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

^5:5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете, той викаше и се изпосичаше с камъни.

^5:6 А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;

^5:7 и изкрещя със силен глас, и рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

^5:8 (Защото Исус му каза: Из лез от човека, дух нечисти.)

^5:9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

^5:10 И много Му се молѝ да не ги отпраща вън от страната.

^5:11 А там, по хълма, пасеше голямо стадо свине.

^5:12 И бесовете му се молеха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

^5:13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха, та влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна надолу по стръмнината и се издави в езерото.

^5:14 А онези, които пасяха свинете, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

^5:15 И като дойдоха при Исус, видяха хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легионът, че седи облечен и смислен; и убояха се.

^5:16 И онези, които бяха видели, разказаха им за станалото с хванатия от бесовете и за свинете.

^5:17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

^5:18 И когато влизаше в ладията, този, който бе хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

^5:19 Обаче Исус не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили над тебе.

^5:20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви велики неща му стори Исус; и всички се чудеха.

^5:21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

^5:22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му,

^5:23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее, и да живее.

^5:24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него, и хората Го притискаха.

^5:25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

^5:26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше пропиляла целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле,

^5:27 като чу за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

^5:28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

^5:29 И начаса пресекна кръвотечението ѝ, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

^5:30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

^5:31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?

^5:32 Но Той се озърташе, за да види тази, която бе сторила това.

^5:33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.

^5:34 А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

^5:35 Докато Той още говореше, идват от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

^5:36 А Исус, като дочу думите, които говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

^5:37 И на никого не позволи да Го придружи, освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

^5:38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачат и пищят много.

^5:39 И като влезе, каза им: Защо вдигате шум и плачете? Детето не е умряло, а спи.

^5:40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всичките, взе бащата и майката на детето, и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.

^5:41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам, стани!

^5:42 И момичето веднага стана, и ходеше, защото беше на дванадесет години. И те се смаяха твърде много.

^5:43 И много им заръча никой да не узнае това; и заповяда да ѝ дадат нещо да яде.

^6:1 И Исус излезе оттам и дойде в Своята Си родина; и учениците Му вървяха след Него.

^6:2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

^6:3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

^6:4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

^6:5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

^6:6 И чудеше се на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

^6:7 И като повика дванадесетте, започна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

^6:8 И заповяда им да не взимат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

^6:9 но да се обуват със сандали и да не обличат две ризи.

^6:10 И каза им: Където и да влезете в някоя къща, оставайте в нея, докато си излезете оттам.

^6:11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство против тях.

^6:12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

^6:13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

^6:14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действуват чрез него.

^6:15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

^6:16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

^6:17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

^6:18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

^6:19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

^6:20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, много се двоумеше какво да прави, и с удоволствие го слушаше.

^6:21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

^6:22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирод и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

^6:23 И закле ѝ се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми.

^6:24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

^6:25 И начаса момичето влезе бързо при царя, та поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

^6:26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не поиска да ѝ откаже.

^6:27 И веднага царят прати един палач, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, та го обезглави в тъмницата,

^6:28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

^6:29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

^6:30 И апостолите се събраха при Исуса и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

^6:31 И рече им: Елате вие сами на уединено място и починете си малко. Защото мнозина идваха и отиваха; и нямаха време даже да ядат.

^6:32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

^6:33 А като отиваха, людете ги видяха и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеш, и ги изпревариха.

^6:34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество, и смили се над тях, понеже бяха като овце, които нямат овчар; и започна да ги поучава много неща.

^6:35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно;

^6:36 разпусни ги, за да отидат по околните местности и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

^6:37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

^6:38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете, вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

^6:39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

^6:40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

^6:41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат пред тях; раздели и двете риби на всичките.

^6:42 И всички ядоха, и се наситиха.

^6:43 И вдигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

^6:44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

^6:45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

^6:46 И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

^6:47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той самичък на сушата.

^6:48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

^6:49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак и извикаха;

^6:50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

^6:51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се слисаха.

^6:52 Защото не бяха разбрали чудото с хлябовете, но сърцата им бяха закоравели.

^6:53 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя и пристанаха на сушата.

^6:54 И когато излязоха от ладията, веднага хората Го познаха;

^6:55 и разтичаха се по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

^6:56 И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, изнасяха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото се допираха, се изцеляваха.

^7:1 Събраха се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим.

^7:2 И когато видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, тоест, немити не одобриха.

^7:3 (Защото фарисеите и всичките юдеи, придържайки се към преданието на старейшините, не ядат, ако не си умият ръцете до лактите;

^7:4 и когато се връщат от пазар; не ядат, ако не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, шулци и медни съдове.)

^7:5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо не постъпват Твоите ученици според преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?

^7:6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Тези люде Ме почитат с устните си, но сърцето им отстои далеч от Мене.

^7:7 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди“.

^7:8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание [измивания на шулци и на чаши; и много други подобни неща правите].

^7:9 И каза им: Хубаво! Вие отхвърляте Божията заповед, за да спазите своето предание!

^7:10 Защото Мойсей рече: „Почитай баща си и майка си,“ и „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви“.

^7:11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, тоест подарено на Бога, тогава е различно;

^7:12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

^7:13 И тъй, отхвърляте Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.

^7:14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

^7:15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

^7:16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша.]

^7:17 И като остави народа и влезе в къщата, учениците Му Го попитаха за притчата.

^7:18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

^7:19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза навън. (Като каза това, Той направи всички ястия чистивече.)

^7:20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

^7:21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

^7:22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

^7:23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

^7:24 И като стана оттам, отиде в Тирските [и Сидонските предели]; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

^7:25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде, та падна пред нозете Му.

^7:26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка.) И молеше Му се да изгони беса от дъщеря ѝ.

^7:27 А Исус ѝ рече: Остави да се наситят първо децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.

^7:28 А тя в отговор Му каза: [Да,] Господи; но и кученцата под трапезата ядат от трохите, паднали от децата.

^7:29 И рече ѝ: За тези думи, иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

^7:30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

^7:31 И като излезе пак из Тирските предели и Сидон към Галилейското езеро, през Декаполските предели.

^7:32 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.

^7:33 И Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;

^7:34 и погледна към небето, въздъхна, и му каза: Еффата, тоест, отвори се.

^7:35 И ушите му начаса се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

^7:36 И заръча им на никого да не казват това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

^7:37 защото се удивяваха твърде много и казваха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

^8:1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и каза им:

^8:2 Жално ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат какво да ядат;

^8:3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.

^8:4 И учениците Му Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези с хляб тук, в това уединено място?

^8:5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

^8:6 И заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

^8:7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

^8:8 И ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, седем кошници.

^8:9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

^8:10 И веднага влезе в ладията с учениците Си, и дойде в Далманутанските предели.

^8:11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

^8:12 А Той въздъхна дълбоко в духа си и рече: Защо иска този род знамение? Истина ви казвам: На този род няма да се даде знамение.

^8:13 И остави ги, като влезе пак в ладията и мина на отвъдната страна.

^8:14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха със себе си в ладията повече от един самун.

^8:15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

^8:16 И те разискваха помежду си, казвайки: Това е, защото нямаме хляб.

^8:17 А Исус, като разбра това, им рече: Защо разисквате, задето нямате хляб? Още ли не виждате и не разбирате? Вкаменено ли е сърцето ви?

^8:18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

^8:19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха му: Дванадесет.

^8:20 А когато седемте хляба – на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.

^8:21 И каза им: Не разбирате ли още?

^8:22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец, и помолиха Му се да се докосне до него.

^8:23 И Той хвана слепеца за ръка, та го изведе вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

^8:24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

^8:25 После пак положи ръце на очите му; накара го да втренчи очите си и той оздравя, и виждаше всичко ясно.

^8:26 И изпрати го у дома му, и каза: Недей нито влиза в селото, [нито казвай това на някого в селото].

^8:27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си: Според хората кой съм Аз?

^8:28 А те в отговор Му казаха: За едни – Йоан Кръстител; за други – Илия; а за други – един от пророците.

^8:29 Тогава ги попита: А според вас кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Помазаникът.

^8:30 И заръча им на никого да не казват за Него.

^8:31 И почна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

^8:32 И открито говореше това. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.

^8:33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мене, защото не даваш ума си на Божиите неща, но на човешките неща.

^8:34 И повика народа заедно с учениците Си и им рече: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.

^8:35 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

^8:36 Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

^8:37 Защото, какво би дал човек в замяна за живота си?

^8:38 Защото, ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.

^9:1 И Исус им рече: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.

^9:2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

^9:3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.

^9:4 И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса.

^9:5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука, и нека направим три скинии, за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия;

^9:6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

^9:7 И яви се облак, та ги засени; и глас дойде от облака, който каза: Това е Моят възлюбен Син; Него слушайте.

^9:8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

^9:9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син възкръсне от мъртвите.

^9:10 И те пазеха тази поръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.

^9:11 И попитаха Го: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?

^9:12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унижен.

^9:13 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него.

^9:14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.

^9:15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се и стекоха се, та Го поздравяваха.

^9:16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

^9:17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

^9:18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

^9:19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

^9:20 И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

^9:21 И Исус попита баща му: Колко време има, откак му е станало това? А той каза: От детинство.

^9:22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш да сториш нещо, смили се над нас и помогни ни.

^9:23 А Исус му рече: Ако можеш [да повярваш]! Всичко е възможно за този, който вярва.

^9:24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.

^9:25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него!

^9:26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че мнозина казваха, че е умряло.

^9:27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.

^9:28 И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

^9:29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

^9:30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той не искаше никой да узнае това.

^9:31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, на третия ден ще възкръсне.

^9:32 Но те не разбраха тези думи и бояха се да Го попитат.

^9:33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи, попита ги: Какво разисквахте из пътя?

^9:34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

^9:35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

^9:36 Тогава взе едно детенце, постави го посред тях и, като го прегърна, рече им:

^9:37 Който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.

^9:38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твоето име; и му забранихме, защото не следваше нас.

^9:39 А Исус рече: Не му забранявайте; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

^9:40 Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас.

^9:41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.

^9:42 А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му, и да бъде хвърлен в морето.

^9:43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

^9:44 [където „червеят им не умира и огънят не угасва“].

^9:45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в жи вота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

^9:46 [където „червеят им не умира, и огънят не угасва“].

^9:47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

^9:48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.

^9:49 Защото всеки ще се осоли с огън [и всяка жертва ще се осоли със сол].

^9:50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

^10:1 И стана оттам и дойде в Юдейските предели, и местата отвъд Йордан; и народът пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

^10:2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

^10:3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей?

^10:4 А те рекоха: Мойсей е позволил да напише разводно писмо и да я напусне.

^10:5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

^10:6 обаче от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена.

^10:7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

^10:8 и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът.

^10:9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

^10:10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

^10:11 И Той им каза: Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея.

^10:12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.

^10:13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

^10:14 Но Исус, като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

^10:15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

^10:16 И прегърна ги, та ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

^10:17 И когато излизаше на път, някой се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

^10:18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

^10:19 Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си.“

^10:20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

^10:21 А Исус, като го погледна, възлюби го и му рече: Едно не ти достига; иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела Ме следвай.

^10:22 Но лицето му посърна от тези думи, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

^10:23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

^10:24 А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство [онези, които се уповават на богатството]!

^10:25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство.

^10:26 А те се удивиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

^10:27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

^10:28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

^10:29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието,

^10:30 и да не получи стократно сега, в настоящото време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот.

^10:31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.

^10:32 А когато бяха на път за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети:

^10:33 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

^10:34 и ще се поругаят над Него, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

^10:35 Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото и да поискаме от Тебе.

^10:36 А Той им каза: Какво желаете да ви сторя?

^10:37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

^10:38 А Исус им рече: Не знаете как во искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

^10:39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

^10:40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не зависи от Мене, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.

^10:41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Яков и Йоан.

^10:42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властват над тях.

^10:43 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде слуга;

^10:44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

^10:45 Защото наистина Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

^10:46 Дойдоха в Ерихон; и когато излизаше от Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

^10:47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене!

^10:48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене!

^10:49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

^10:50 И той си хвърли дрехата и скокна, та дойде при Исуса.

^10:51 И Исус проговори и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът му рече: Учителю, да прогледна.

^10:52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна след Него по пътя.

^11:1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и им казва:

^11:2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

^11:3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

^11:4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързаха го.

^11:5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, та отвързвате ослето?

^11:6 А те им говориха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

^11:7 И докараха ослето при Исуса, и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.

^11:8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата.

^11:9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идеха след тях, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име!

^11:10 Благословено царството на баща ни Давид, което иде [в Господнето име]; осанна във висините!

^11:11 И Исус влезе в Ерусалим, в храма и, като разгледа всичко, понеже вече беше се свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

^11:12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

^11:13 И като видя отдалеч една разлистила се смокиня, дойде, дано намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

^11:14 И Той проговори, казвайки ѝ: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека. И учениците Му чуха това.

^11:15 И дойдоха в Ерусалим; и Исус, като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на онези, които продаваха гълъбите.

^11:16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

^11:17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи“? А вие го направихте „разбойнически вертеп“.

^11:18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се удивляваше на учението Му.

^11:19 А когато мръкваше, Той излизаше вън от града.

^11:20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смокинята изсъхнала от корен.

^11:21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.

^11:22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

^11:23 Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане.

^11:24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

^11:25 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

^11:26 [Но ако вие не прощавате, то и Отец ви, Който е на небесата, не ще ви прости съгрешенията.]

^11:27 И дойдоха пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казват:

^11:28 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тази власт да правиш това?

^11:29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

^11:30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

^11:31 И те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, ще каже: Тогава защо не го повярвахте?

^11:32 Но ако речем: От човеците... (бояха се от народа; защото всички искрено считаха Йоан за пророк).

^11:33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

^12:1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделци, и отиде в странство.

^12:2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от тях плода на лозето.

^12:3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.

^12:4 И пак изпрати до тях друг слуга; и на него разбиха главата и безсрамно го оскърбиха.

^12:5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

^12:6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.

^12:7 А тези земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

^12:8 И тъй, хванаха го, та го убиха и хвърлихаго вън от лозето.

^12:9 И тогава какво ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

^12:10 Не сте ли чели и това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла;

^12:11 от Господа е това, и чудно е в нашите очи“?

^12:12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тази притча. И оставиха Го, и си отидоха.

^12:13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и от Иродианите, за да Го уловят в думите Му.

^12:14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на кесаря, или не?

^12:15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

^12:16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря.

^12:17 И Исус им рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога. И те Му се зачудиха.

^12:18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и попитаха Го:

^12:19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако на някого умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

^12:20 И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умря, не остави потомък.

^12:21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

^12:22 Взеха я и седемте, и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

^12:23 Във възкресението на кого от тях ще бъде жена? Защото и седемте я имаха за жена.

^12:24 Исус им каза: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

^12:25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

^12:26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото за къпината, как Бог му говори, казвайки: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?

^12:27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

^12:28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички?

^12:29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

^12:30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.

^12:31 А втората [подобна на нея] е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тези няма.

^12:32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг, освен Него;

^12:33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

^12:34 И Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

^12:35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как казват книжниците, че По мазаникът е Давидов Син?

^12:36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Рече Господ на Моя Господ: седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие“.

^12:37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

^12:38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите,

^12:39 и първите столове в синагогите, и първите места при угощенията;

^12:40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще приемат по-голямо осъждение.

^12:41 И Исус, като седна срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

^12:42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест, един кодрант.

^12:43 И повика учениците Си, и каза им: Истина ви казвам: Тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

^12:44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот.

^13:1 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж, какви камъни и какви здания!

^13:2 А Исус му рече: Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

^13:3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър и Яков, и Йоан, и Андрей Го попитаха насаме:

^13:4 Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

^13:5 А Исус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой.

^13:6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Помазаникът, и ще подмамят мнозина.

^13:7 А когато чуете за войни и слухове за войни, недейте се смущава; това трябва да стане; но това не е още свършекът.

^13:8 Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има и глад; а тези неща са само начало на страданията.

^13:9 А вие внимавайте за себе си; защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще бъдете изправени заради Мене, за да свидетелствате пред тях.

^13:10 Обаче трябва първо да се проповяда благовестието на всичките народи.

^13:11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.

^13:12 Брат брата ще предаде на смърт, и баща – чадо; и чада ще се повдигнат против родители, и ще ги умъртвят.

^13:13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои докрай, той ще бъде спасен.

^13:14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение [за която говори пророк Даниил], стояща там, където не подобава (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;

^13:15 и който е на къщния покрив, да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

^13:16 и който е на нива, да не се връща на зад да вземе дрехата си.

^13:17 А горко на непразните и на кърмещите през онези дни!

^13:18 При това, молете се да не стане това зиме;

^13:19 защото през онези дни ще има скръб, небивала досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

^13:20 И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

^13:21 Тогава, ако ви каже някой: Ето, тук е Помазаникът, или: Ето, там е, не вярвайте;

^13:22 защото ще се появят лъжепомазаници и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните.

^13:23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

^13:24 Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

^13:25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

^13:26 Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци, с голяма сила и слава.

^13:27 И тогава ще изпрати ангелите и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

^13:28 А научете притчата от смокинята: Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

^13:29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

^13:30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.

^13:31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

^13:32 А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

^13:33 Внимавайте, бдете [и молете се]; защото не знаете кога ще настане времето.

^13:34 Понеже това ще бъде, както кога човек, отивайки в чужбина, оставя къщата си и дава власт на слугите си, на всеки неговата работа, заповядва и на вратаря да бди.

^13:35 И така, бдете (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли, или среднощ, или когато пеят петлите, или сутринта),

^13:36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

^13:37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!

^14:1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и Празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

^14:2 Защото казваха: Да не стане на празника, за да не се повдигне вълнение между народа.

^14:3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, възля мирото на главата Му.

^14:4 А имаше някои, които, негодуващи, казваха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

^14:5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

^14:6 Но Исус рече: Оставете я; защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.

^14:7 Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

^14:8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

^14:9 Истина ви казвам: Където и да се про повядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.

^14:10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

^14:11 Те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

^14:12 А на първия ден на Празника на безкваснитехлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

^14:13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.

^14:14 И където влезе, кажете на стопанина на тая къща: Учителят пита: Къде е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?

^14:15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

^14:16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.

^14:17 И като се свечери, Той дойде с дванадесетте.

^14:18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

^14:19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

^14:20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

^14:21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за тоя човек, ако не бе се родил.

^14:22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, та им даде и рече: Вземете [яжте]; това е Моето тяло.

^14:23 Взе и чашата, благодари и даде им; и те всички пиха от нея.

^14:24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

^14:25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

^14:26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

^14:27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [поради Мене тая нощ]; защото е писано: „Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат.“

^14:28 А след възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

^14:29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче – не.

^14:30 И Исус му каза: Истина Ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

^14:31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички.

^14:32 И дойдоха на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато се помоля.

^14:33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, и захвана да се тревожи и да тъгува.

^14:34 И каза им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

^14:35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако бе възможно, да Го отмине този час, казвайки:

^14:36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти.

^14:37 И идва, и ги намира заспали; и казва на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?

^14:38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

^14:39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

^14:40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха какво да Му отговорят.

^14:41 И трети път дойде, и каза им: Още ли спите и почивате? Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

^14:42 Станете да вървим; ето, приближава се този, който ме предава!

^14:43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпрате ни от главните свещеници, книжниците и старейшините.

^14:44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го, та Го заведете, като Го пазите здраво.

^14:45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуна Го.

^14:46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.

^14:47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника, и му отсече ухото.

^14:48 И Исус проговори, казвайки им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

^14:49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.

^14:50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

^14:51 И някой си момък го следваше, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.

^14:52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

^14:53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират всичките главни свещеници и старейшините, и книжниците.

^14:54 А Петър беше Го следвал отдалеч до двора на първосвещеника, и седеше вътре заедно със служителите, и грееше се на огъня.

^14:55 И главните свещеници, и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намираха.

^14:56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не бяха еднакви.

^14:57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:

^14:58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.

^14:59 Но и така свидетелствата им не бяха еднакви.

^14:60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?

^14:61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Син на Благословения?

^14:62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.

^14:63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

^14:64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.

^14:65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

^14:66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;

^14:67 и като видя Петър, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

^14:68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън на предверието; и петелът пропя.

^14:69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

^14:70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин [и говорът ти съответства].

^14:71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам тоя човек, за когото говорите.

^14:72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът два пъти, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

^15:1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият синедрион незабавно се съвещаха, и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилат.

^15:2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Той му отговори: Ти казваш.

^15:3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

^15:4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

^15:5 Но Исус нищо вече не отговори, така че Пилат се чудеше.

^15:6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.

^15:7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

^15:8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да им направи каквото имаше обичай да прави.

^15:9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар?

^15:10 (Понеже знаеше, че главните свещеници от завист бяха Го предали.)

^15:11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

^15:12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар?

^15:13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

^15:14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпни Го!

^15:15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

^15:16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

^15:17 И облякоха Му пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му.

^15:18 И започнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!

^15:19 И удряха Го по главата с тръстика, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се.

^15:20 И след като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи, и Го изведоха вън да Го разпнат.

^15:21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива.

^15:22 И заведоха Исуса на мястото Голгота, което значи Лобно място.

^15:23 И даваха Му вино, смесено със смирна, но Той не прие.

^15:24 И като Го разпънаха, разделиха си дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе.

^15:25 А беше третият час, когато Го разпнаха.

^15:26 А надписът на обвинението Му бе надписан така: Юдейският Цар.

^15:27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно на Него и един отляво на Него. [

^15:28 И се изпълни Писанието, което казва: „И с беззаконните се числи.“]

^15:29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Ха, сега! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

^15:30 спаси Себе Си и слез от кръста.

^15:31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се присмиваха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

^15:32 Помазаникът, Израилевият Цар, нека слезе сега от кръста, та да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го хулеха.

^15:33 И като дойде шестият час, настана тъмнина по цялата земя, и трая до деветия час.

^15:34 И на деветия час Исус извика със силен глас: „Елои, Елои, Лама Савахтани?“, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?

^15:35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия.

^15:36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстика и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

^15:37 А Исус, като издаде силен глас, издъхна.

^15:38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу.

^15:39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина Тоя Човек беше Син на Бога.

^15:40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария, майката на малкия Яков и на Йосий, и Саломия;

^15:41 които, когато беше в Галилея, вървяха след Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.

^15:42 И когато вече се свечери, понеже беше Приготвителен ден, тоест, срещу събота,

^15:43 дойде Йосиф от Ариматея, един виден съветник, който и сам очакваше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилат и да поиска Исусовото тяло.

^15:44 А Пилат се почуди дали е вече умрял и като повика стотника, попита го дали е вече мъртъв.

^15:45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.

^15:46 И той купи плащаница и като Го сне, обви Го в плащаницата и положи Го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

^15:47 А Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагаха.

^16:1 А като се мина съботата, Мария Магдалина, Мария, Якововата майка, и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.

^16:2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.

^16:3 И казваха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? – защото беше твърде голям.

^16:4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

^16:5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седи отдясно, облечен в бяла одежда; и много се удивиха.

^16:6 А той им каза: Недейте се удивлява; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото, където Го положиха.

^16:7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

^16:8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и на никого не казаха нищо, защото се бояха.

^16:9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

^16:10 Тя отиде да извести на тези, които бяха Го придружавали, и които жалееха и плачеха.

^16:11 Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.

^16:12 След това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки на село.

^16:13 И те отидоха и известиха на другите; но и на тях не повярваха.

^16:14 После се яви на самите единадесет ученици, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, защото не повярваха на онези, които бяха Го видели възкръснал.

^16:15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.

^16:16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.

^16:17 И тези знамения ще придружават повярвалите; в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

^16:18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

^16:19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.

^16:20 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ, и подкрепяше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.