Evangelie ot Luka

^1:1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за съвършено потвърдените между нас събития,

^1:2 както ни ги предадоха онези, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово,

^1:3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

^1:4 за да познаеш достоверността на нещата, в които си бил поучаван.

^1:5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

^1:6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

^1:7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

^1:8 И като свещенодействаше той пред Бо га по реда на своя отред,

^1:9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да покади.

^1:10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

^1:11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

^1:12 И Захария, като го видя, смути се, и го обзе страх.

^1:13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

^1:14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

^1:15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба.

^1:16 И ще обърне мнозина от израиляните към Господа, техния Бог.

^1:17 Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, та да приготви за Господа благоразположен народ.

^1:18 А За хария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.

^1:19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това.

^1:20 И ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

^1:21 И людете чакаха Захария и се чудеха, че се бави в храма.

^1:22 А когато излезе, не можеше да им проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

^1:23 И като се навършиха дните на служенето му, той отиде у дома си.

^1:24 А след тези дни жена му Ели савета зачена; и таеше се пет месеца, като казваше:

^1:25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.

^1:26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

^1:27 при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

^1:28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей, благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

^1:29 А тя много се смути от думите му и в недоумение беше какъв ли ще бъде този поздрав.

^1:30 И ангелът ѝ каза: Не бой се, Марийо, защото си придобила Божието благоволение.

^1:31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

^1:32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

^1:33 Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.

^1:34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

^1:35 И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

^1:36 И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна.

^1:37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

^1:38 И Мария рече: Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

^1:39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

^1:40 влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

^1:41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,

^1:42 и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

^1:43 И от какво ми е тая чест да дойде при мене майката на моя Господ?

^1:44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

^1:45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

^1:46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,

^1:47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,

^1:48 защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и ето, отсега ще ме облажават всичките родове.

^1:49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.

^1:50 И из род в род Неговата милост е върху ония, които се боят от Него.

^1:51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

^1:52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

^1:53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

^1:54 Помогна на слугата Си Израил, за да помни да покаже милост

^1:55 (както бе говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство довека.

^1:56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

^1:57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

^1:58 И като чуха съседите и роднините ѝ, че Господ е показал към нея велика милост, радваха се с нея.

^1:59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

^1:60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Йоан.

^1:61 И рекоха ѝ: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

^1:62 И запитваха баща му със знакове как би искал той да го нарекат.

^1:63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан е името му. И те всички се почудиха.

^1:64 И начаса отвориха му се устата и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

^1:65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

^1:66 И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господнята ръка беше с него.

^1:67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:

^1:68 Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.

^1:69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

^1:70 (както е говорил чрез устата на святите Си отвека пророци).

^1:71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,

^1:72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,

^1:73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам,

^1:74 да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

^1:75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

^1:76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

^1:77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,

^1:78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора от свише,

^1:79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; и да насочи нозете ни в пътя на мира.

^1:80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.

^2:1 А в онези дни излезе заповед от кесаря Август да се направи преброяване по цялата земя.

^2:2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

^2:3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

^2:4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода Давидов),

^2:5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.

^2:6 И когато бяха там, навършиха се дните ѝ да роди.

^2:7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в една ясла, защото нямаше място за тях в гостилницата.

^2:8 И на същото място имаше овчари, които живееха на полето и пазеха нощна стража около стадото си.

^2:9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господнята слава ги осия; и те се уплашиха много.

^2:10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

^2:11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

^2:12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и сложен в една ясла.

^2:13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

^2:14 Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!

^2:15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало, което Господ ни изяви.

^2:16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслата.

^2:17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за този Младенец.

^2:18 И всички, които чуха, се удивиха за това, което овчарите им казаха.

^2:19 А Мария скътваше всички тия думи в сърцето си и размишляваше над тях.

^2:20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

^2:21 И като се навършиха осем дни, и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.

^2:22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа

^2:23 (както е писано в Господния закон, че „всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа“),

^2:24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон, „две гургулици, или два млади гълъба“.

^2:25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израил; и Святият Дух беше върху него.

^2:26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник.

^2:27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Младенеца Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,

^2:28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

^2:29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думата Си;

^2:30 защото видяха очите ми спасението,

^2:31 което си приготвил пред всички люде;

^2:32 светлина да просвещава езичниците, и слава на Твоя народ Израил.

^2:33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

^2:34 И Симеон ги благослови и рече на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори;

^2:35 да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

^2:36 Имаше и някоя си пророчица Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

^2:37 и беше вдовица на осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.

^2:38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.

^2:39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

^2:40 А Младенецът растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе върху Него.

^2:41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

^2:42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

^2:43 и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

^2:44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познайниците си.

^2:45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

^2:46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.

^2:47 И всички, които Го слушаха, се удивляваха на разума Му и на отговорите Му.

^2:48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.

^2:49 А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми?

^2:50 А те не разбраха думите, които им рече.

^2:51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му скътваше всички тия думи в сърцето си.

^2:52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

^3:1 В петнадесетата година от царуването на кесаря Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

^3:2 при първосвещенството на Анна и Каиафа, Божието слово дойде към Йоан, Захариевия син, в пустинята.

^3:3 И той обиколи цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете,

^3:4 както е писано в книгата с думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него.

^3:5 Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави, и неравните места гладки пътища;

^3:6 и всяка плът ще види Божието спасение“.

^3:7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

^3:8 Принасяйте плодове, съответстващи на покаяние; и не почвайте да си казвате: имаме Авраам за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраам.

^3:9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата: и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

^3:10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

^3:11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

^3:12 Дойдоха и бирници да се кръстят, и Му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

^3:13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено.

^3:14 Питаха го и войници, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито оклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

^3:15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Помазаникът,

^3:16 Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обущата; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.

^3:17 Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасим огън.

^3:18 И с много други увещания той благовестваше на людете.

^3:19 А четверовластникът Ирод, който беше изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,

^3:20 прибави към всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница.

^3:21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето

^3:22 и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

^3:23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато започна да поучава, и, както мислеха, беше син на Йосиф, който бе син Илиев,

^3:24 а Илий, Мататов; Ма тат, Левиев; Леви, Мелхиев; Мелхи, Яанаев; Яанай, Йосифов;

^3:25 Йосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Если, Нагеев;

^3:26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеев; Семей, Йосифов; Йосиф, Юдов;

^3:27 Юда, Йоананов; Йоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;

^3:28 Нири, Мелхиев; Мелхи, Адиев; Ади, Косамов; Косам, Елмодамов; Елмодам, Иров;

^3:29 Ир, Йосиев; Йоси, Елиезеров; Елиезер, Йоримов; Йорим, Мататов; Матат, Левиев;

^3:30 Леви, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Йосифов; Йосиф, Йоананов; Йоанан, Елиакимов;

^3:31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Майнанов; Майнан, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;

^3:32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;

^3:33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арамов; Арам, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;

^3:34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;

^3:35 Нахор, Серухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;

^3:36 Са ла, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;

^3:37 Ламех, Матусалов; Матусала, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;

^3:38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.

^4:1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дни,

^4:2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като се изминаха те, Той огладня.

^4:3 И дяволът Му каза: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

^4:4 А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек [но с всяко Божие слово“].

^4:5 Тогава, като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на вселената в един миг време, дяволът Му рече:

^4:6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства (защото на мене е предадена, и аз я давам, на когото искам),

^4:7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

^4:8 А Исус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се кланяш, и само на Него да служиш“.

^4:9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тука долу;

^4:10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят;

^4:11 и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък ногата Си“.

^4:12 А Исус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“

^4:13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него до някое време.

^4:14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

^4:15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

^4:16 И дойде в Назарет, където беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден, и стана да чете.

^4:17 И подадоха Му книгата на пророк Исая; и Той, като отвори книгата, намери мястото, където бе писано:

^4:18 „Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

^4:19 да проглася благоприятната Господня година.“

^4:20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

^4:21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

^4:22 И всички Му засвидетелстваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Тоя не е ли Йосифовият син?

^4:23 И Той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че ставало в Капернаум, стори го и тука в Своята Си родина.

^4:24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

^4:25 А казвам ви наистина: Много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

^4:26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.

^4:27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

^4:28 Като чуха това, всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв

^4:29 и, като станаха, изкараха Го вън от града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

^4:30 Но Той мина посред тях и си отиде.

^4:31 И слезе в галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

^4:32 и удивляваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

^4:33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

^4:34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Святият Божий.

^4:35 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред всички, излезе от него, без никак да го повреди.

^4:36 И всички се смаяха, и разговаряха помежду си, казвайки: Какво е това слово, че Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

^4:37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

^4:38 И като стана, та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска: и молиха Го за нея.

^4:39 И Той, като застана над нея, смъмри треската, и треската я остави; и начаса тя стана и им прислужваше.

^4:40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки един от тях, изцели ги.

^4:41 Още и бесове с крясък излизаха от мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги смъмряше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че е Помазаникът.

^4:42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, идваше при Него и искаше да Го задържи, за да не си отива от тях.

^4:43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовествам Божието царство, понеже за това съм изпратен.

^4:44 И проповядваше в галилейските синагоги.

^5:1 А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

^5:2 И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и перяха мрежите си.

^5:3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна, та поучаваше народа от ладията.

^5:4 И като престана да говори, каза на Симон: Оттеглиладията към дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.

^5:5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

^5:6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така че се прокъсваха мрежите им.

^5:7 И кимнаха на съдружниците си в другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха, и напълниха и двете ладии дотолкова, че щяха да потънат.

^5:8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

^5:9 Понеже той и всички, които бяха с него, се удивиха на улова от риби, които бяха хванали,

^5:10 също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симон: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

^5:11 И като извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

^5:12 И когато беше в един от градовете, ето човек, който беше цял прокажен, като видя Исус, падна по лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

^5:13 А Той протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен! И начаса проказата го остави.

^5:14 И Той му заръча на никого да не казва за това: Но за свидетелство на тях, иди, каза, та се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Мойсей.

^5:15 А вестта за Него още повече се разнасяше; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

^5:16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

^5:17 И в един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

^5:18 И ето, мъже, които носеха на постелка един човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

^5:19 Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката пред Исус.

^5:20 И Той, като видя вярата им, рече: Човече, прощават ти се греховете.

^5:21 Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се препират, казвайки: Кой е Този, Който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

^5:22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

^5:23 Кое е по-лесно – да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?

^5:24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика:) Казвам ти, стани, вдигни постелката си и иди у дома си.

^5:25 И начаса той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

^5:26 И те всички се удивиха и славеха Бога, и изпълнени с боязън, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

^5:27 След това Исус, като излезе, видя един бирник, на име Леви, седящ в бирничеството, и му каза: Върви след Мене.

^5:28 Той остави всичко и като стана, тръгна след Него.

^5:29 А Леви Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше много бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

^5:30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

^5:31 Исус в отговор им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

^5:32 Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.

^5:33 И те Му рекоха: Йоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

^5:34 Исус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът?

^5:35 Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

^5:36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я сложи на стара дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на старата.

^5:37 И никой не налива ново вино в стари мехове; иначе новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

^5:38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

^5:39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

^6:1 И една събота [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

^6:2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

^6:3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него?

^6:4 Как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, та яде, и даде и на ония, които бяха с него, хлябове, които не е позволено да ядат никои, а само свещениците?

^6:5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

^6:6 И друга събота влезе в синагогата, и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

^6:7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

^6:8 Но Той знаеше помислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

^6:9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави, или зло? Да спаси ли живот, или да погуби?

^6:10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

^6:11 А те се изпълниха с луда ярост и разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исус.

^6:12 През онези дни Исус излезе на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

^6:13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

^6:14 Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

^6:15 Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

^6:16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

^6:17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му, и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

^6:18 също и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

^6:19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

^6:20 И Той повдигна очи към учениците Си, и каза: Блажени вие, сиромаси; защото е ваше Божието царство.

^6:21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега; защото ще се засмеете.

^6:22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

^6:23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

^6:24 Но горко на вас, богатите; защото сте приели вече утехата си.

^6:25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

^6:26 Горко на вас, когато всички човеци ви хвалят, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.

^6:27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

^6:28 благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.

^6:29 На този, който те удари по едната страна, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

^6:30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

^6:31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

^6:32 Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които обичат тях.

^6:33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

^6:34 И ако давате заем само на тези, от които се надявате да го получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни дават заем, за да си го вземат назад.

^6:35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

^6:36 Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

^6:37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

^6:38 давайте, и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

^6:39 Каза им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

^6:40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

^6:41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не усещаш гредата в твоето око?

^6:42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата от окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще виждаш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

^6:43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

^6:44 Понеже всяко дърво по своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

^6:45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

^6:46 И защо Ме зовете: Господи! Господи!, а не вършите това, което казвам?

^6:47 Всеки, който идва при Мене и слуша Моите думи и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

^6:48 Прилича на човек, който, като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основите върху канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху тая къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

^6:49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основи; и когато върху нея се устреми реката, начаса рухна; и срутването ѝ беше голямо.

^7:1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха, Исус влезе в Капернаум.

^7:2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

^7:3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.

^7:4 И те дойдоха при Исуса, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

^7:5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

^7:6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

^7:7 затова и не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

^7:8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави.

^7:9 Като чу това, Исус му се почуди, обърна се и рече на вървящия след Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

^7:10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

^7:11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

^7:12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

^7:13 И Господ, като я видя, смили се над нея и рече ѝ: Недей плака.

^7:14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

^7:15 И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

^7:16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и: Бог посети Своите люде.

^7:17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

^7:18 И учениците на Йоан му известиха за всичко това.

^7:19 И Йоан повика двама от учениците си, та ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?

^7:20 И като дойдоха при Него човеците, рекоха: Йоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?

^7:21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина подари зрение.

^7:22 Тогава в отговор им каза: Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

^7:23 И блажен оня, който не се съблазни поради Мене.

^7:24 А когато си отидоха пратените от Йоан, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

^7:25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

^7:26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

^7:27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ми пред Тебе“.

^7:28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

^7:29 (И всичките люде и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, защото бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

^7:30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, понеже не бяха се кръстили от него.)

^7:31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

^7:32 Те приличат на деца, седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.

^7:33 Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: Бяс има.

^7:34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешни ците.

^7:35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

^7:36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

^7:37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

^7:38 И като застана отзад при нозете Му, и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. После ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше ги с мирото.

^7:39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, казваше в себе си: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

^7:40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!

^7:41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият петдесет.

^7:42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

^7:43 В отговор Симон рече: Мисля, че онзи, на когото е простил повечето. А Той му каза: Право си отсъдил.

^7:44 И като се обърна към жената, рече на Симон: Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

^7:45 Ти целувка не Ми даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

^7:46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

^7:47 Затова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много); а на когото малко се прощава, той малко обича.

^7:48 И рече ѝ: Прощават ти се греховете.

^7:49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и грехове прощава?

^7:50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

^8:1 И скоро след това Исус ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовества Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученици,

^8:2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,

^8:3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

^8:4 И понеже се събра голямо множество, и идваха при Него от всеки град, рече с притча:

^8:5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

^8:6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.

^8:7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

^8:8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

^8:9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.

^8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

^8:11 Ето значението на притчата: Семето е Божието слово.

^8:12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

^8:13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

^8:14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства, и житейски удоволствия, и не дават узрял плод.

^8:15 А посятото на добрата земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с постоянство.

^8:16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, но го слага на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

^8:17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.

^8:18 Затова, внимавайте как слушате; защото, който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

^8:19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

^8:20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

^8:21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го вършат.

^8:22 А в един от тези дни Той влезе в ладия с учениците Си и им рече: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплаваха.

^8:23 А като плаваха, Той заспа; и бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.

^8:24 И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.

^8:25 И рече им: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и казваха си един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?

^8:26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

^8:27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и от дълго време не беше обличал дреха, и в къща не живееше, а в гробищата.

^8:28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и със силен глас рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи!

^8:29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови, та го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пустините.

^8:30 И Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

^8:31 И молеха Го да не им заповядва да отидат в бездната.

^8:32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по гората, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

^8:33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

^8:34 А свинарите, като видяха станалото, побягнаха и известиха за това в града и в селата.

^8:35 И като излязоха да видят станалото, и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и убояха се.

^8:36 И тези, които бяха видели това, разказаха им как се изцели бесният.

^8:37 И цялото множество от Герасинската околност Му се молиха да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията, и се завърна.

^8:38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:

^8:39 Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде, та разгласи по целия град какви неща му стори Исус.

^8:40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

^8:41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе, та Му се молеше да влезе в къщата му;

^8:42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

^8:43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе дала за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

^8:44 се приближи изотзад, та се допря до полата на дрехата Му; и начаса престана кръвотечението ѝ.

^8:45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети! [А Ти казваш: Кой се допря до Мене?]

^8:46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

^8:47 И жената, като видя, че не може да се укрие, дойде разтреперана и падна пред Него, та му изказа пред всичките люде по коя причина се бе допряла до Него, и как начаса бе оздравяла.

^8:48 А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир!

^8:49 Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

^8:50 А Исус, като дочу това, му отговори: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

^8:51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата, и майката на момичето.

^8:52 И всички плачеха и я оплакваха. А Той рече: Не плачете; защото не е умряла, а спи.

^8:53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

^8:54 Но Той я хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

^8:55 И върна се духът ѝ, и тя начаса стана; и Той заповяда да ѝ дадат нещо да яде.

^8:56 И родителите ѝ се удивиха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

^9:1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

^9:2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

^9:3 И каза им: Не вземайте нищо за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

^9:4 И в която къща влезете, там седете, и оттам тръгвайте на път.

^9:5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град, отърсете праха от нозете си за свидетелство против тях.

^9:6 И те тръгнаха, и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

^9:7 А четверовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

^9:8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

^9:9 И рече Ирод: Йоан аз обезглавих; но кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

^9:10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса какво бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] към един град, наречен Витсаида.

^9:11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

^9:12 И като започна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

^9:13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за всички тия люде.

^9:14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на купчини по около петдесет души.

^9:15 Те сториха така и накараха всички да насядат.

^9:16 А Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред народа.

^9:17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

^9:18 И веднъж, когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги: Според народа кой съм Аз?

^9:19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; други пък, че един от старовременните пророци е възкръснал.

^9:20 Тогава им каза: А според вас кой съм? Петър в отговор рече: Божият Помазаник.

^9:21 А Той им заръча и заповяда да не казват това на никого, като рече:

^9:22 Човешкият Син трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

^9:23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

^9:24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

^9:25 Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

^9:26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца, и на святите ангели.

^9:27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

^9:28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

^9:29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

^9:30 И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

^9:31 които се явиха в слава и говореха за смъртта. Му, която предстоеше да се изпълни в Ерусалим.

^9:32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

^9:33 И когато те се разделяха с Него, Петър рече на Исус: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три скинии, за Тебе една, за Мойсей една, и една за Илия, без да знае какво говори.

^9:34 И докато казваше това, дойде облак, та ги засени; и уче ни ците се уплашиха, като влязоха в облака.

^9:35 И дойде от облака глас, който каза: Това е Моят Син. Него слушайте!

^9:36 И когато престана гласът, Исус се намери самичък. И те замълчаха и през онези дни не казаха на никого нищо от това, което бяха видели.

^9:37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

^9:38 И ето, един човек от народа извика: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

^9:39 Дух го прихваща и той изведнъж закрещява, и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуска.

^9:40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

^9:41 Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

^9:42 И докато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмри нечистия дух, изцели момчето и върна го на баща му.

^9:43 И всички се удивяваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

^9:44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

^9:45 Но те не разбираха това слово; то бе покрито от тях, за да не го разберат; а бояха се да Го попитат за това слово.

^9:46 И повдигна се помежду им препиране кой от тях ще бъде по-голям.

^9:47 А Исус, като видя какво бе на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им рече:

^9:48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.

^9:49 А Йоан проговаряйки, каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име и му забранихме, защото не ходи с нас.

^9:50 А Исус му рече: Недейте му забранява; защото, който не е против вас, откъм вас е.

^9:51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той обърна лицето Си към Ерусалим.

^9:52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

^9:53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

^9:54 Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

^9:55 А Той се обърна, та ги смъмри; [и рече: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси.]

^9:56 И отидоха в друго село.

^9:57 А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Ще те следвам, където и да идеш.

^9:58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

^9:59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

^9:60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

^9:61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

^9:62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство.

^10:1 След това Господ определи други седемдесет души и разпрати ги по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

^10:2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

^10:3 Идете: Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.

^10:4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща и никого по пътя не поздравявайте.

^10:5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

^10:6 И ако бъде там някой разположен към мир, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

^10:7 И в същата къща седете и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

^10:8 И като влизате в някой град, ако ви приемат, яжте каквото ви сложат,

^10:9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

^10:10 А като влезете в някой град, ако не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

^10:11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; все пак обаче да знаете, че Божието царство е наближило.

^10:12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.

^10:13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

^10:14 Но на Тир и Сидон ще бъде по-леко в страшния съд, отколкото на вас.

^10:15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.

^10:16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

^10:17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

^10:18 А Той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица.

^10:19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

^10:20 Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, задето имената ви са написани на небесата.

^10:21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

^10:22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

^10:23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

^10:24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

^10:25 И ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

^10:26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

^10:27 А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си“.

^10:28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

^10:29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

^10:30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

^10:31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път и като го видя, замина си по отсрещната страна.

^10:32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си по отсрещната страна.

^10:33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,

^10:34 приближи се, та превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

^10:35 И на другия ден извади два динария, та ги даде на гостилничаря и рече: Погри жи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

^10:36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на попадналия сред разбойниците?

^10:37 Той рече: Оня, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така!

^10:38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена, на име Марта, Го прие у дома си.

^10:39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

^10:40 А Марта, като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ да ми помогне.

^10:41 Но Господ в отговор ѝ рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

^10:42 но едно е потребно; и Мария избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея.

^11:1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.

^11:2 А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

^11:3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

^11:4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение [но избави ни от лукавия].

^11:5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми назаем три хляба,

^11:6 понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него;

^11:7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам;

^11:8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

^11:9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.

^11:10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.

^11:11 И кой е онзи баща между вас, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

^11:12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпион?

^11:13 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!

^11:14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори, и народът се почуди.

^11:15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

^11:16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

^11:17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, пада.

^11:18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул,

^11:19 и ако Аз чрез Веелзевул изгонвам бесовете, вашите последователи чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

^11:20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

^11:21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

^11:22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема всичкото му оръжие, на което се е надявал, и разделя каквото грабне от него.

^11:23 Който не е с Мене, против Мене е; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

^11:24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.

^11:25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

^11:26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

^11:27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, които си сукал.

^11:28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

^11:29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Йона.

^11:30 Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

^11:31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон.

^11:32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тук има повече от Йона.

^11:33 Никой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.

^11:34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

^11:35 Затова, вни мавай да не би светлината в тебе да е тъмнина.

^11:36 Ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както кога светилото те осветява със сиянието си.

^11:37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

^11:38 А фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

^11:39 И Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

^11:40 Несмислени! Тоя, Който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

^11:41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

^11:42 Но горко вам, фарисеи, защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Това трябваше да правите, а и онова да не пренебрегвате.

^11:43 Горко вам, фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

^11:44 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, така че човеците, които ходят по тях, не знаят.

^11:45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

^11:46 А Той каза: Горко и на вас, законници, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

^11:47 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

^11:48 И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

^11:49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят;

^11:50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света –

^11:51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

^11:52 Горко вам, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

^11:53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

^11:54 като Го дебнеха, за да Го уличат за нещо от думите Му.

^12:1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

^12:2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

^12:3 Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се прогласи от покрива.

^12:4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят.

^12:5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от Него да се боите.

^12:6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.

^12:7 Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.

^12:8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

^12:9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.

^12:10 И на всеки, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.

^12:11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.

^12:12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.

^12:13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

^12:14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил сред вас да съдя или да деля?

^12:15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

^12:16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

^12:17 И той размишляваше в себе си: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си.

^12:18 И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

^12:19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

^12:20 А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

^12:21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

^12:22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

^12:23 Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото.

^12:24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито съкровищница, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

^12:25 И кой от вас може с грижи да прибави и един лакът към ръста си?

^12:26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете да сторите, защо се безпокоите за друго?

^12:27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях.

^12:28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!

^12:29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и нямайте съмнения в умовете си;

^12:30 защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

^12:31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

^12:32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

^12:33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, където крадец не се приближава, и което молец не изяжда.

^12:34 Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

^12:35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

^12:36 и бъдете сами вие прилични на човеци, които чакат господаря си да се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

^12:37 Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

^12:38 И ако дойде на втората стража, или на третата стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

^12:39 Но това да знаете, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

^12:40 Бъдете, и вие готови; защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде.

^12:41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тази притча, или на всичките?

^12:42 Господ каза: И тъй, кой е онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над слугите си, да им дава навреме определената храна?

^12:43 Блажен оня слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

^12:44 Истина ви казвам, че ще го постави над всичкия си имот.

^12:45 Но ако оня слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и започне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

^12:46 то господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

^12:47 И оня слуга, който е знаел волята на господаря си, но не се е приготвил, нито е постъпил по волята му, ще бъде много бит.

^12:48 А оня, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват.

^12:49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако вече се е запалил?

^12:50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се измъчвам, докато се извърши!

^12:51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

^12:52 Защото отсега на татък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

^12:53 Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха, и снаха против свекърва.

^12:54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

^12:55 И когато духа южен вятър, казвате: Ще стане жега, и става.

^12:56 Лицемерци! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

^12:57 А защо и от само себе си не съдите какво е право?

^12:58 Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

^12:59 Казвам ти, никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и най-последното петаче.

^13:1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

^13:2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

^13:3 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

^13:4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

^13:5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

^13:6 Каза и тази притча: Ня кой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

^13:7 И рече на лозаря: Ето, три години как идвам да търся плод на тая смокиня, но не намирам; отсечи я; защо да изтощава земята?

^13:8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

^13:9 и ако след това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

^13:10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите.

^13:11 И ето една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощи от осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

^13:12 А Исус, като я видя, повика я и рече ѝ: Жено, освободена си от немощта си.

^13:13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи, и славеше Бога.

^13:14 А началникът на синагогата, като негодуваше задето Исус в събота я изцели, проговаряйки, рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

^13:15 Но Господ в отговор му рече: Лицемерци! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда, та го напоява?

^13:16 А тая Авраамова дъщеря, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде освободена от тая връзка в съботен ден?

^13:17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

^13:18 И каза: На какво прилича Божието царство? И на какво да го уподобя?

^13:19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то рас теше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

^13:20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

^13:21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.

^13:22 И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

^13:23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли се спасяват? А Той им каза:

^13:24 Гледайте да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат.

^13:25 След като стане домакинът и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте,

^13:26 тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Си поучавал.

^13:27 А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; идете си от Мене всички вие, които вършите неправда.

^13:28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

^13:29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

^13:30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

^13:31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

^13:32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

^13:33 Обаче трябва днес и утре, и вдруги ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

^13:34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!

^13:35 Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и казвам ви, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.

^14:1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

^14:2 И ето, пред Него имаше някой си човек, болен от воднянка.

^14:3 И Исус, проговаряйки на законниците и фарисеите, рече: Позволено ли е да цели някой в събота, или не?

^14:4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

^14:5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

^14:6 И не можаха да отговорят на това.

^14:7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча:

^14:8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен някой по-почетен от тебе,

^14:9 и да дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

^14:10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

^14:11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

^14:12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей кани прияте лите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и да ти бъде отплатено.

^14:13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

^14:14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

^14:15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен оня, който ще яде хляб в Божието царство.

^14:16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

^14:17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.

^14:18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен.

^14:19 Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен.

^14:20 А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

^14:21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

^14:22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има.

^14:23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

^14:24 защото ви казвам, че никой от ония хора, които бяха поканени, няма да вкуси от вечерята ми.

^14:25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна, и им каза:

^14:26 Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

^14:27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

^14:28 Защото, кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

^14:29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:

^14:30 Тоя човек почна да гради, но не можа да доизкара.

^14:31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

^14:32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

^14:33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

^14:34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?

^14:35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

^15:1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

^15:2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях.

^15:3 И Той им каза тази притча:

^15:4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докато я намери?

^15:5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

^15:6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

^15:7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

^15:8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

^15:9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

^15:10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

^15:11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

^15:12 И по-малкият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

^15:13 И не след много дни по-малкият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там прахоса имота си с разпуснатия си живот.

^15:14 И като пропиля всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

^15:15 И отиде, та се присъедини към един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

^15:16 И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

^15:17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

^15:18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

^15:19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

^15:20 И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше.

^15:21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

^15:22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

^15:23 докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим;

^15:24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И започнаха да се веселят.

^15:25 А по-големият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора.

^15:26 И повика един от слугите, и попита какво е това.

^15:27 А той му каза: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

^15:28 И той се разсърди и не искаше да влезе; и баща му излезе, и го молеше.

^15:29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене дори яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

^15:30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

^15:31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мене и всичко мое е твое.

^15:32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.

^16:1 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

^16:2 И той го повика, и му рече: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

^16:3 Тогава настойникът си рече: какво да направя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося ме е срам.

^16:4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

^16:5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

^16:6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро, та пиши петдесет.

^16:7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

^16:8 И господарят му похвали неверния настойник, загдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

^16:9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедно богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

^16:10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

^16:11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

^16:12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

^16:13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

^16:14 А всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

^16:15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

^16:16 Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки с усилие влиза в него.

^16:17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

^16:18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства.

^16:19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

^16:20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,

^16:21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; а и кучетата идваха, та лижеха раните му.

^16:22 И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан.

^16:23 И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам, и Лазар в неговите обятия.

^16:24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък.

^16:25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, а Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

^16:26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

^16:27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

^16:28 защото имам петима братя, за да ги предупреди, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

^16:29 Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях.

^16:30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

^16:31 И той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

^17:1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!

^17:2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

^17:3 Внимавайте за себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.

^17:4 И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

^17:5 И апостолите казаха на Господа: Придай ни вяра.

^17:6 А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

^17:7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

^17:8 Напротив, не ще ли му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се, та ми пошетай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?

^17:9 Нима ще благодари на слугата, задето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

^17:10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

^17:11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

^17:12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

^17:13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе Наставниче, смили се над нас!

^17:14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

^17:15 И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога,

^17:16 и падна на лице при нозете на Исуса, и Му благодареше. И той бе самарянин.

^17:17 А Исус в отговор му рече: Не се ли очистиха десетимата? А къде са останалите девет?

^17:18 Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен тоя другоплеменник?

^17:19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

^17:20 А Исус, запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, че да се забелязва;

^17:21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е сред вас.

^17:22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

^17:23 И като ви рекат: Ето, там е! Или: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им.

^17:24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

^17:25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

^17:26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

^17:27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, и ги погуби всички.

^17:28 Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

^17:29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички;

^17:30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

^17:31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са вкъщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад.

^17:32 Помнете Лотовата жена!

^17:33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

^17:34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

^17:35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

^17:36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.]

^17:37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

^18:1 Каза им и една притча за това как трябва всякога да се молят и да не падат духом, казвайки:

^18:2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.

^18:3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

^18:4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човека не зачитам,

^18:5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

^18:6 И Господ рече: Слушайте какво каза неправедният съдия!

^18:7 Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

^18:8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде, Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

^18:9 И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

^18:10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

^18:11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

^18:12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

^18:13 А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.

^18:14 Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

^18:15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.

^18:16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

^18:17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

^18:18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

^18:19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

^18:20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“;

^18:21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

^18:22 Исус, като го чу, каза му: Едно още не ти достига. Продай всичко каквото имаш и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; ела и Ме следвай!

^18:23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.

^18:24 И Исус, като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

^18:25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

^18:26 А онези, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси?

^18:27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

^18:28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

^18:29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието царство,

^18:30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят – вечен живот.

^18:31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни за Човешкия Син всичко, което е писано чрез пророците.

^18:32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се поругаят над него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

^18:33 и като Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

^18:34 Но те не разбраха нищо от това; и смисълът на тези думи бе скрит за тях, и не разбираха това, което се казваше.

^18:35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

^18:36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

^18:37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

^18:38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене!

^18:39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене!

^18:40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:

^18:41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледна.

^18:42 И Исус му рече: Прогледни; твоята вяра те изцели.

^18:43 И той веднага прогледна, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.

^19:1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

^19:2 И ето, един чо век, на име Закхей, който беше началник на бирниците и богат,

^19:3 искаше да види кой е Исус, но не можеше поради народа, защото беше нисък.

^19:4 И завтече се напред, та се покачи на една черница, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.

^19:5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

^19:6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

^19:7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

^19:8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четирикратно.

^19:9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

^19:10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

^19:11 И като слушаха това, Той прибави една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.

^19:12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.

^19:13 И повика десетима от слугите си, и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докато дойда.

^19:14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

^19:15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае какво са припечелили чрез търгуване.

^19:16 Дойде първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

^19:17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

^19:18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

^19:19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

^19:20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

^19:21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

^19:22 Господарят му каза: Ще те съдя със собствените ти думи, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

^19:23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

^19:24 И рече на присъстващите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,

^19:25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

^19:26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

^19:27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

^19:28 И като изрече това, Исус тръгна напред, възлизайки за Ерусалим.

^19:29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им рече:

^19:30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате, ще намерите едно осле, вързано, което, никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

^19:31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.

^19:32 И изпратените отидоха, и го намериха, както им беше казал.

^19:33 И като отвързваха ослето, стопаните му рекоха: Защо отвързвате ослето?

^19:34 А те казаха: На Господа трябва.

^19:35 И докараха го до Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

^19:36 И като минаваше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

^19:37 И когато вече наближаваше да превали Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

^19:38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име; мир на небето и слава във висините!

^19:39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

^19:40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

^19:41 И като се приближи и видя града, плака за него, и каза:

^19:42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя [твой] ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти.

^19:43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат могила около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,

^19:44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

^19:45 И като влезе в храма, почна да изпъжда онези, които продаваха; и казваше им:

^19:46 Писано е: „И домът ми ще бъде молитвен дом“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“.

^19:47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

^19:48 но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде се вслушваха да Го чуят.

^20:1 И в един от дните, когато поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и говореха, казвайки Му:

^20:2 Кажи ни, с каква власт правиш това? Или, кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

^20:3 И в отговор рече им: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

^20:4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

^20:5 А те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо не го повярвахте?

^20:6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

^20:7 И отговориха, че не знаят откъде беше.

^20:8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

^20:9 И започна да казва на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в странство за дълго време.

^20:10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

^20:11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха и го отпратиха празен.

^20:12 Изпрати и трети; те и него нараниха и изхвърлиха.

^20:13 Тогава стопанинът на лозето рече: Какво да сторя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат.

^20:14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си, като казваха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

^20:15 И изхвърлиха го вън от лозето, та го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

^20:16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Дано не бъде!

^20:17 А Той ги погледна и рече: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

^20:18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

^20:19 И в същия час книжниците и главните свещеници поискаха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че каза тази притча против тях, но се бояха от людете.

^20:20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

^20:21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

^20:22 право ли е за нас да даваме данък на кесаря, или не?

^20:23 А Той разбра лукавството им и рече им:

^20:24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

^20:25 А Той рече: Тогава отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога.

^20:26 И не можаха да уловят нещо в думите пред людете; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

^20:27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

^20:28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си“.

^20:29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

^20:30 И вторият, и третият я взеха;

^20:31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

^20:32 А после умря и жената.

^20:33 И тъй, при възкресението на кого от тях става жена? Защото и седемте я имаха за жена.

^20:34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

^20:35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

^20:36 А и не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението, са чада на Бога.

^20:37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.

^20:38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

^20:39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

^20:40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

^20:41 И рече им: Как казват, че Помазаникът е Давидов син?

^20:42 Защото сам Давид казва в книгата на Псалмите: „Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,

^20:43 докато положа враговете Ти за Твое подножие“.

^20:44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?

^20:45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

^20:46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията;

^20:47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждение.

^21:1 И Исус, като повдигна очи, видя богаташите, че пускаха даровете си в съкровищницата.

^21:2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти.

^21:3 И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;

^21:4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, който имаше.

^21:5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:

^21:6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине.

^21:7 И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?

^21:8 А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Помазаникът; и: Времето е наближило. Да не отидете след тях.

^21:9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

^21:10 Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство;

^21:11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси, и големи знамения от небето.

^21:12 А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.

^21:13 Това ще ви служи за свидетелство.

^21:14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте;

^21:15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да говорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

^21:16 И ще бъдете предадени даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

^21:17 И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.

^21:18 Но и косъм от главата ви няма да загине.

^21:19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

^21:20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.

^21:21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са в града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.

^21:22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.

^21:23 Горко на непразните и на кърмещите през ония дни! Защото ще има голямо бедствие в страната и гняв върху людете.

^21:24 Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците.

^21:25 И ще станат знамения по слънцето, по луната и по звездите, а по земята – бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бученето на морето и вълните.

^21:26 Човеците ще примират от страх и от очакване за нещата, които ще постигнат вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

^21:27 И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак, със сила и голяма слава.

^21:28 А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

^21:29 И каза им притча: Погледнете смокинята и всичките дървета.

^21:30 Когато видите, че покарват, знаете, че лятото е вече близо.

^21:31 Също така и когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.

^21:32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.

^21:33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

^21:34 Но внимавайте за себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно, като примка;

^21:35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

^21:36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да настане, и да стоите пред Човешкия Син.

^21:37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.

^21:38 И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.

^22:1 А наближаваше Празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

^22:2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

^22:3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

^22:4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

^22:5 И те се зарадваха, и обещаха да му дадат пари.

^22:6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да им Го предаде, не пред множеството.

^22:7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се жертва пасхата.

^22:8 И Исус прати Петър и Йоан, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

^22:9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим?

^22:10 А Той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,

^22:11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

^22:12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

^22:13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

^22:14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

^22:15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да страдам;

^22:16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато тя не се изпълни в Божието царство.

^22:17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

^22:18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

^22:19 И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

^22:20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

^22:21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

^22:22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на тоя човек, чрез когото се предава!

^22:23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

^22:24 Стана още и препирня помежду им кой от тях се счита за по-голям.

^22:25 А Той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели.

^22:26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началствува – като онзи, който слугува.

^22:27 Защото кой е по-голям: онзи, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас, като онзи, който слугува.

^22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

^22:29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мене, и Аз завещавам на вас

^22:30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена.

^22:31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

^22:32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

^22:33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт.

^22:34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме познаваш.

^22:35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

^22:36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

^22:37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни върху Мене и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

^22:38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им каза: Достатъчни са.

^22:39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.

^22:40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

^22:41 И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, казвайки:

^22:42 Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде.

^22:43 И яви Му се ангел от небето, и Го подкрепяше.

^22:44 И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

^22:45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

^22:46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

^22:47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

^22:48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

^22:49 И тези, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с нож?

^22:50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

^22:51 А Исус проговори, казвайки: Стига толкова; и се допря до ухото му, и го изцели.

^22:52 И Исус рече на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?

^22:53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властването на тъмнината.

^22:54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

^22:55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

^22:56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

^22:57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

^22:58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

^22:59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин.

^22:60 А Петър рече: Човече, не зная какво казваш. И начаса, докато още говореше, един петел пропя.

^22:61 И Господ се обърна, та погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

^22:62 И излезе вън, та плака горко.

^22:63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

^22:64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето, и] питаха Го, казвайки: Познай, кой Те удари.

^22:65 И много други хули изговориха против Него.

^22:66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главните свещеници и книжниците и Го заведоха в синедриона си, и Му рекоха:

^22:67 Ако си Ти Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

^22:68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

^22:69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

^22:70 И те всички казаха: Тогава Божий Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото съм.

^22:71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.

^23:1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилат.

^23:2 И почнаха да Го обвиняват: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на кесаря и казва за Себе Си, че е Помазаник Цар.

^23:3 А Пилат Го попита, казвайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

^23:4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този Човек.

^23:5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал даже до тук.

^23:6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

^23:7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирод, който също беше в Ерусалим през тези дни.

^23:8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да Го види да направи някое знамение.

^23:9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не отговори.

^23:10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

^23:11 Но Ирод със своите войници, презирайки Го, след като Му се подигра, облече Го във великолепна дреха и прати Го обратно на Пилат.

^23:12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.

^23:13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа, и рече им:

^23:14 Доведохте ми Този Човек като един, който развращава людете; но ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Него никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

^23:15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

^23:16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. [

^23:17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.]

^23:18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава

^23:19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

^23:20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

^23:21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

^23:22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо достойно за смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

^23:23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

^23:24 И Пилат реши да изпълни искането им.

^23:25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

^23:26 И когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

^23:27 И след Него вървеше голямо множество от людете и от жени, които плачеха и жалееха за Него.

^23:28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, а плачете за себе си и за чадата си;

^23:29 защото, ето, идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

^23:30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас; и на хълмовете: Покрийте ни.

^23:31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще стане със сухото?

^23:32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

^23:33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно на Него, а другият отляво.

^23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

^23:35 И людете стояха, та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Помазаник, Неговият Избраник.

^23:36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

^23:37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

^23:38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

^23:39 И един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Помазаникът? Избави Себе Си и нас!

^23:40 А другият в отговор го смъмри, като каза: И от Бога ли не се боиш ти, който си под същото осъждение?

^23:41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

^23:42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

^23:43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

^23:44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

^23:45 когато потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

^23:46 И Исус извика със силен глас, и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като рече това, издъхна.

^23:47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този Човек бе праведен.

^23:48 А всичките множества, надошли за тази гледка, като видяха какво стана, връщаха се, биещи се в гърдите.

^23:49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли след Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

^23:50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

^23:51 който не беше се съгласил с намерението и делото им – от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство, –

^23:52 отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло.

^23:53 И като го сне, обви го с плащаница и положи го в гроб, изсечен в скала, където никой не бе още полаган.

^23:54 И беше Приготвителен ден, и съботата настъпваше.

^23:55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба, и как беше положено тялото Му.

^23:56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

^24:1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

^24:2 И намериха камъка отвален от гроба.

^24:3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

^24:4 И като бяха в недоумение за това, ето, застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

^24:5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

^24:6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

^24:7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.

^24:8 И спомниха си думите Му.

^24:9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

^24:10 А те бяха Магдалина Мария и Йоана, и Мария, Якововата майка, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

^24:11 А тези думи им се видяха като празни приказки, и не повярваха.

^24:12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

^24:13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

^24:14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което бе станало.

^24:15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

^24:16 но очите им се удържаха да не Го познаят.

^24:17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

^24:18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

^24:19 И каза им: Кое? А те Му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога, и пред всичките люде;

^24:20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт, и Го разпнаха.

^24:21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще изкупи Израил. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.

^24:22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли сутринта на гроба

^24:23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

^24:24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намерили тъй, както рекоха жените; а Него не видели.

^24:25 И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

^24:26 Не трябваше ли Помазаникът да пострада така и да влезе в славата Си?

^24:27 И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

^24:28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

^24:29 Но те Го подканяха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

^24:30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

^24:31 И очите им се отвориха, и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

^24:32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?

^24:33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

^24:34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

^24:35 Те пък разправиха станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

^24:36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и им каза: Мир вам!

^24:37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

^24:38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

^24:39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

^24:40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

^24:41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

^24:42 И дадоха му част от печена риба [и парче медена пита].

^24:43 И взе, та яде пред тях.

^24:44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, от пророците и в псалмите.

^24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

^24:46 И рече им: Така е писано, че Помазаникът трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

^24:47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и опрощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

^24:48 Вие сте свидетели на това.

^24:49 И ето, Аз изпращам върху вас обещаното от Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила отгоре.

^24:50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

^24:51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

^24:52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

^24:53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин.]