Jov

^1:1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото.

^1:2 И родиха му се седем сина и три дъщери.

^1:3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голям брой слуги; така че този човек бе най-заможният от всичките жители на Изток.

^1:4 И синовете му се събираха и правеха угощения в къщите си, всеки на неговия ден; и пращаха да викат трите им сестри да ядат и да пият с тях.

^1:5 И когато се изреждаха дните на угощенията, Йов пращаше за чадата си и ги освещаваше, като ставаше рано сутрин и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си мислеше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.

^1:6 А един ден, като дойдоха Божиите ангели да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

^1:7 И Господ каза на Сатана: Откъде идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

^1:8 После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото?

^1:9 А Сатана в отговор на Господа каза: Дали без причина се бои Йов от Бога?

^1:10 Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.

^1:11 Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.

^1:12 И Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което той има; само на него да не посегнеш. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

^1:13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

^1:14 дойде вестител при Йов и каза: Както оряха воловете и ослите пасяха при тях,

^1:15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

^1:16 Докато още говореше, дойде друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

^1:17 Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

^1:18 Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти както ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат,

^1:19 ето, задуха силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата и тя падна върху чадата и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.

^1:20 Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.

^1:21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.

^1:22 Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога.

^2:1 И пак един ден, като дойдоха ангелите, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

^2:2 И Господ каза на Сатана: Откъде идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

^2:3 После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото. И още държи на своята непорочност, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

^2:4 А Сатана в отговор на Господа каза: Кожа за кожа, да! Всичко, каквото има човек, ще го даде за живота си.

^2:5 Но простри ръка сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

^2:6 И Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

^2:7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му.

^2:8 И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел.

^2:9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри.

^2:10 А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

^2:11 А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааматеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат.

^2:12 И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

^2:13 И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.

^3:1 След това Йов отвори устата си и прокле деня на раждането си.

^3:2 И Йов каза:

^3:3 Да погине в забрава денят, в който се родих, и нощта, в която се каза, роди се мъжко.

^3:4 Да стане тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

^3:5 Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят; облак да го покрие; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

^3:6 Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в броя на месеците.

^3:7 Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

^3:8 Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

^3:9 Да помръкнат звездите на вечерта ѝ; да очаква видело, и да го няма, и да не види първите лъчи на зората;

^3:10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

^3:11 Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

^3:12 Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

^3:13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя; тогава щях да съм в покой.

^3:14 Заедно с царе и съветници на земята, които са си градили палати – сега пустеещи развалини;

^3:15 или с князе, които са имали злато, и са пълнили къщите си със сребро;

^3:16 или, като скрито пометниче, нямаше да ме има, както младенците, които светлина не са видели.

^3:17 Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

^3:18 Заедно си почиват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

^3:19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

^3:20 Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата;

^3:21 на онези, които копнеят за смъртта, и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища,

^3:22 които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

^3:23 Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е с мрак окръжил?

^3:24 Защото вместо ядене ми идва въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

^3:25 Защото онова, от което се боях, ми се случи, и онова, от което треперех, ме връхлетя.

^3:26 Нямах мир, нито покой, нито утеха; а нещастие ме нападна.

^4:1 Тогава Теманеца Елифаз проговори:

^4:2 Ако вземем да ти говорим, не ще ли се натъжиш? Но кой може да се сдържи да не говори?

^4:3 Ето, ти си съветвал мнозина и немощни ръце си укрепил.

^4:4 Твоите думи са привдигали падащия, и отслабнали колене си укрепял.

^4:5 А сега това те сполетя, и ти се отчая; достигна те, и се сломи.

^4:6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?

^4:7 Спомни си, моля, койнякога е погинал невинен, и къде са били изтребвани праведните.

^4:8 Доколкото съм аз видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

^4:9 Изтребват се от Божието дихание, и от духането на ноздрите Му погиват.

^4:10 Ревът на лъва и ръмженето на свирепия лъв замират, и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

^4:11 Лъвът загива от липса на улов и малките на лъвицата се разпръсват.

^4:12 Тайно достигна до мене едно слово, и ухото ми долови шепот от него.

^4:13 Всред мислите от нощните видения, когато дълбок сън напада човеците,

^4:14 ужас ме обзе и трепет, и разтърси всичките ми кости.

^4:15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

^4:16 той застана, но не можех да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух глас да казва:

^4:17 Ще може ли смъртен човек да бъде по-праведен от Бога? Ще може ли да бъде човек по-чист от Създателя си?

^4:18 Ето, ако Той не се доверява на служителите Си, и в ангелите Си намира недостатък,

^4:19 колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които са смазвани като молци!

^4:20 Между сутринта и вечерта биват строшавани, без да усети някой, почиват завинаги.

^4:21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Умират, и то без мъдрост.

^5:1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светиите ще се обърнеш?

^5:2 Наистина гневът убива безумния и завистта умъртвява глупавия.

^5:3 Виждал съм безумния да се вкоренява; но веднага домът му е бивал проклинан;

^5:4 защото чадата му са далеч от безопасност; съкрушават ги по съдилищата и няма кой да ги отърве.

^5:5 Гладният изяжда жетвата му, граби я даже изсред тръните; и грабителят поглъща имота му.

^5:6 Защото бедата не излиза от пръстта, нито печал пониква из земята;

^5:7 ала човек се ражда за печал, както искрите – за да хвъркат високо.

^5:8 Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога,

^5:9 Който върши велики и неизследими дела, и безбройни чудеса;

^5:10 Който дава дъжд по лицето на земята и праща води по нивята;

^5:11 Който възвишава смирените и въздига в безопасност нажалените;

^5:12 Който осуетява кроежите на хитрите, за да не могат ръцете им да извършат предприетото;

^5:13 Който улавя мъдрите в лукавството им, тъй че планът на коварните се проваля.

^5:14 Денем посрещат тъмнина и по пладне пипат както нощем.

^5:15 Но Бог избавя сиромаха от меча, от устата им и от ръката на силния;

^5:16 и така сиромахът има надежда, а устата на беззаконието се запушва.

^5:17 Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

^5:18 защото Той наранява, Той и превързва; поразява и Неговите ръце изцеляват.

^5:19 В шест беди ще те избави; дори в седмата няма да те досегне зло.

^5:20 В глад ще те откупи от смърт и във война – от силата на меча.

^5:21 От бича на език ще бъдеш опазен и не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

^5:22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, и не ще се уплашиш от земните зверове.

^5:23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето и дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

^5:24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; и когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

^5:25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство и рожбите ти – както земната трева,

^5:26 ще влезеш в гроб в дълбока старост, както се събира житен сноп на времето си.

^5:27 Ето, това издирихме; така е; чуй го и знай го за свое добро.

^6:1 А Йов в отговор каза:

^6:2 Да би се претеглила моята печал, и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

^6:3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

^6:4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; заплахите на Бога са се опълчили против мене.

^6:5 Реве ли дивият осел, когато има трева? И мучи ли волът при яслите си?

^6:6 Яде ли се блудкавата храна без сол? И има ли вкус в белтъка на яйцето?

^6:7 Не искам да се допра до тях; те ми станаха като омразно ястие.

^6:8 О да бих получил това, което прося, да би ми дал Бог онова, за което копнея!

^6:9 Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си, за да ме посече!

^6:10 Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали), че аз не утаих словата на Святия.

^6:11 Каква е силата ми, че да чакам? И каква е сетнината ми, че да издържа?

^6:12 Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е от мед?

^6:13 Имам ли силата да си помогна и не се ли отдалечи от мене избавлението ми?

^6:14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

^6:15 Братята ми са измамни като потоци; преминаха като рукнали потоци,

^6:16 които се мътят от леда и в които се топи снегът;

^6:17 когато се стоплят, изчезват; когато настане пек, изгубват се от мястото си;

^6:18 керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустош и се губят;

^6:19 теманските кервани оглеждаха за тях; савските пътници ги очакваха;

^6:20 излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

^6:21 Сега и вие сте така безпомощни; видяхте ужаса ми и се уплашихте.

^6:22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

^6:23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

^6:24 Научете ме и аз ще млъкна; и покажете ми в какво съм съгрешил.

^6:25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите изобличения какво доказват?

^6:26 Мислите ли да изобличите моите думи, когато думите на отчаян човек са като вятър?

^6:27 Да, вие бихте хвърлили жребий за сирачето, бихте копали яма на приятеля си.

^6:28 Сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

^6:29 Смилете се, моля; нека няма неправда. Да! Смилете се; защото моята правда стои.

^6:30 Има ли нечестие на устните ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

^7:1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

^7:2 Както на слуга, който копнее за сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си:

^7:3 така на мене се дадоха за притежание безплодни месеци и нощи на печал ми се определиха.

^7:4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се мятам насам-натам до зори.

^7:5 Снагата ми е покрита с червеи и прашни струпеи; кожата ми се пука и гнои.

^7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

^7:7 Помни, че животът ми е вятър и че окото ми няма вече да види добро.

^7:8 Окото на онзи, който ме е видял, няма да ме види вече; Твоите очи са върху мене, а мене ме няма.

^7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в шеол няма пак да се изкачи;

^7:10 няма да се върне вече у дома си; и мястото му няма да го познае вече.

^7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в терзанието на духа си; ще плача в горестта на душата си.

^7:12 Море ли съм аз или морско чудовище, та поставяш над мене стража?

^7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще стаи воплите ми,

^7:14 тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

^7:15 така че душата ми предпочита удушване и смърт, отколкото този мой живот.

^7:16 Додея ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

^7:17 Какво е човек, че да го възвеличаваш и да си спомняш за него,

^7:18 да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

^7:19 Докога не ще отвръщаш погледа Си от мене и не ще ме оставяш и плюнката си да погълна?

^7:20 Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Тебе, о, Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил на Своя прицел, та станах тежест на самия себе си?

^7:21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще заспя в пръстта; и на сутринта ще ме потърсиш, а няма да ме има.

^8:1 Тогава Шуахеца Билдад в отговор каза:

^8:2 Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

^8:3 Бог изопачава ли правосъдието? Или Всемогъщият изопачава правдата?

^8:4 Ако са Му съгрешили чадата ти, и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

^8:5 ако ти прилежно би потърсил Бога, ако би се помолил на Всемогъщия,

^8:6 ако беше чист и праведен, Той още сега би се събудил да работи за тебе и би направил да благоденства праведното ти жилище.

^8:7 И да е било скромно началото ти, пак сетнините ти биха били благополучни.

^8:8 Попитай, моля, предишните родове и разбери изпитаното от бащите им;

^8:9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка;)

^8:10 няма ли те да те научат и да ти кажат, и да произнесат думи от сърцата си?

^8:11 Никне ли папирусът без тиня? Расте ли тръстика без вода?

^8:12 Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

^8:13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на нечестивия ще загине.

^8:14 Надеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина.

^8:15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; ще се хване за нея, но няма да издържи.

^8:16 Той зеленее пред слънцето и клончетата му се простират в градината му;

^8:17 корените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като на дом;

^8:18 но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: не съм те видяло.

^8:19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

^8:20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подпре ръката на злотворците.

^8:21 Все пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възгласи.

^8:22 Онези, които те мразят, ще се облекат със срам; и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

^9:1 А Йов в отговор каза:

^9:2 Наистина, зная, че това е така; но как ще се оправдае човек пред Бога?

^9:3 Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

^9:4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог. Кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

^9:5 Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

^9:6 Той поклаща земята от мястото ѝ, тъй щото стълбовете ѝ треперят.

^9:7 Той заповядва на слънцето и не изгрява; и слага под печат звездите.

^9:8 Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

^9:9 Той прави съзвездията – Мечката, Ориона и Плеядите, и скритите пространства на юг.

^9:10 Той върши велики и неизследими дела, и безбройни чудеса.

^9:11 Ето, минава край мене и не Го виждам; преминава и не Го съглеждам.

^9:12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Какво правиш?

^9:13 Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него,

^9:14 колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

^9:15 Комуто, и праведен да бях, не бих могъл да отговоря, но щях да моля за милост от Съдията си.

^9:16 Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

^9:17 Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

^9:18 Не ме оставя да си отдъхна, но ме насища с горчивини.

^9:19 Ако е дума за сила: Ето, Той е могъщ; и ако е за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

^9:20 Даже ако се оправдавам, ще ме осъдят собствените ми уста; ако съм невинен, Той ще ме обяви за виновен.

^9:21 Макар и невинен, не бих зачитал себе си, презрял бих живота си.

^9:22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

^9:23 Ако бичът Му покосява внезапно, Той ще се присмива над изпитанията на невинните.

^9:24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той е покрил лицата на съдиите ѝ; ако не е Той, тогава кой е?

^9:25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

^9:26 преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

^9:27 Ако река: Ще забравя воплите си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша,

^9:28 в ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме смяташ за невинен;

^9:29 ако съм нечестив, защо да се мъча напразно?

^9:30 Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

^9:31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

^9:32 Защото Той не е човек, както съм аз, че да Му отговоря, и да идем заедно на съд.

^9:33 Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

^9:34 Нека оттегли от мене жезъла Си. И ужасът Му да не ме плаши.

^9:35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото сам по себе си не съм такъв.

^10:1 Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

^10:2 Ще река на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо си против мене.

^10:3 Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш плана на нечестивите?

^10:4 Нима имаш телесни очи или гледаш, както гледа човек?

^10:5 Нима твоите дни са като дните на човека или годините Ти – като човешки дни,

^10:6 та търсиш беззаконие в мене и издирваш грях в мене,

^10:7 макар да знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

^10:8 Твоите ръце са ме образували и са ме изваяли; и сега ще ме съсипеш ли?

^10:9 Помни, моля, че като глина си ме образувал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

^10:10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

^10:11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

^10:12 живот и благоволение си ми подарил, и провидението Ти е запазило духа ми.

^10:13 Но и това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти –

^10:14 че ако съгреша, наблюдаваш ме и беззаконието ми няма да остане безнаказано.

^10:15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; и съм потънал в терзанието си,

^10:16 надигам глава, но ме гониш като лъв и отново се показваш страшен против мене.

^10:17 Издигаш против мене други Свои свидетели и увеличаваш гнева Си срещу мене; едно след друго войнства ме нападат.

^10:18 Защо тогава си ме извадил от утробата? Аз бях издъхнал, преди да ме е виждало око!

^10:19 като че никога не съм бил; от утробата – отнесен право в гроба.

^10:20 Не са ли малко дните ми? Престани и остави ме да си отдъхна малко,

^10:21 преди да отида там, откъдето няма връщане, в страната на мрака и на смъртната сянка,

^10:22 в страната на мрака, като черна тъма, страната на смъртната сянка, където е хаос, където светлината е като тъма.

^11:1 Тогава Софар Нааматеца в отговор каза:

^11:2 Не трябва ли да се отговори на това многословие? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

^11:3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами?

^11:4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право и аз съм чист пред Твоите очи.

^11:5 Но да проговореше Бог и да отвореше устата Си против тебе,

^11:6 и да ти откриеше тайните на мъдростта, защото истинската мъдрост има две страни! Знай, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

^11:7 Можеш ли да изследваш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

^11:8 Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш? По-дълбоки са от шеол; какво можеш да узнаеш?

^11:9 Мярката им е по-дълга от земята, и по-широка от морето.

^11:10 Ако мине Той и заключи в окови и призове на съд, то кой може да му забрани?

^11:11 Защото Той разпознава измамниците, Той вижда и нечестието, няма ли да му обърне внимание?

^11:12 Но суетният човек ще стане мъдър, когато дивото осле роди човек.

^11:13 Ако отправиш сърцето си към Него, и простреш към Него ръце,

^11:14 и ако има беззаконие в ръката ти, и го отстраниш, и не оставиш да обитава нечестие в шатрите ти,

^11:15 тогава ще повдигнеш лицето си без петно, да, утвърден ще бъдеш и няма да се боиш.

^11:16 Защото ще забравиш скръбта си; ще си я спомняш като води, които са се оттекли.

^11:17 Животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и тъмнината ти ще стане като зора.

^11:18 Ще бъдеш уверен, защото има надежда; да, ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.

^11:19 Ще легнеш и не ще има кой да те плаши; дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

^11:20 А очите на нечестивите ще изтекат; прибежище не ще има за тях; и надеждата им ще бъде да издъхнат.

^12:1 Тогава Йов в отговор каза:

^12:2 Наистина вие сте тези люде, и с вас ще умре мъдростта!

^12:3 Но и аз имам разум, както и вие; не съм по-долен от вас; и тези работи кой не ги знае?

^12:4 Станах за присмех на приятелите си, човекът, който призоваваше Бога, и Той му отговаряше, праведният, непорочният човек стана за присмех!

^12:5 Този, чиито нозе са близо до подхлъзване, е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

^12:6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие и тези, които предизвикват Бога, са в безопасност; Бог докарваизобилие в ръцете им.

^12:7 Но попитай сега животните и те ще те научат, и въздушните птици – и те ще ти кажат;

^12:8 или говори на земята и тя ще те научи, и морските риби ще ти открият.

^12:9 От всички тези кой не разбира, че ръката на Господа е сторила това?

^12:10 В Чиято ръка е животът на всяка твар и дишането на цялото човечество.

^12:11 Ухото не изпитва ли думите, както небцето вкусва ястията?

^12:12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, и разумът – в дългия живот.

^12:13 А у Бога е мъдростта и силата; у Него са съветът и разумът.

^12:14 Ето, Той събаря и не съгражда вече; затваря човека и не му се отваря.

^12:15 Ето, задържа водите и пресъхват; пуска ги пак и изравят земята.

^12:16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

^12:17 Той отпраща съветниците да се скитат голи и боси и прави съдиите глупави.

^12:18 Разпасва пояса на царете и опасва кръста им с въже.

^12:19 Той отпраща първенците да се скитат голи и боси и поваля силните.

^12:20 Смълчава ползващите се с доверие и взема ума на старейшините.

^12:21 Излива презрение върху князете и отслабва силата на яките.

^12:22 Открива дълбоки неща из тъмнината и изважда на видело мрачната сянка.

^12:23 Умножава народите и ги погубва, събира народите и ги разпилява.

^12:24 Отнема разума на управниците на земните жители и ги кара да се скитат по непроходима пустиня;

^12:25 пипнешком ходят в мрака без виделина и ги кара да залитат като пияни.

^13:1 Ето, моето око е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

^13:2 Което знаете вие, това зная и аз; не съм по-долен от вас.

^13:3 Но аз бих говорил на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога;

^13:4 защото вие сте съчинители на лъжи; всички сте безполезни лекари.

^13:5 Да бяхте млъкнали съвсем! Би било мъдрост от ваша страна.

^13:6 Слушайте сега доводите ми и обърнете внимание на жалбата на устните ми.

^13:7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

^13:8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

^13:9 Добро ли е да ви изпитва Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

^13:10 Той ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

^13:11 Величието Му няма ли да ви уплаши? И ужасът от Него няма ли да ви нападне?

^13:12 Вашите мъдрости стават пред Него поговорки от пепел; защитата ви става укрепление от кал.

^13:13 Млъкнете! Оставете ме и аз да говоря; и нека дойде върху мене каквото ще.

^13:14 Защо да вземам плътта си в зъбите си и да слагам живота в ръката си?

^13:15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; но пак ще защитя пътищата си пред Него.

^13:16 Даже това ще ми бъде спасение, че нечестив човек няма да дойде пред Него.

^13:17 Вслушайте се внимателно в думите ми; и казаното от мене нека бъде в ушите ви.

^13:18 Ето сега аз съм приготвил делото си; зная, че ще бъда оправдан.

^13:19 Кой е онзи, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

^13:20 Само две неща не ми причинявай, тогава няма да се скрия от лицето Ти, –

^13:21 оттегли ръката Си далеч от мене и нека не ме плаши ужасът от Тебе.

^13:22 Тогава Ти ме призови и аз ще Ти отговоря; или аз да говоря и Ти ми отговори.

^13:23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Посочи ми престъплението ми и греха ми.

^13:24 Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой неприятел?

^13:25 Ще измъчваш ли лист отвеян? И ще гониш ли суха плява?

^13:26 Защо пишеш горчиви обвинения против мене? И ме караш да наследявам беззаконията на младостта си,

^13:27 и поставяш нозете ми в окови, и наблюдаваш всичките ми пътища, забелязваш дирите на нозете ми?

^13:28 Затова аз тлея като нещо гнило, като дреха от молец сядена.

^14:1 Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

^14:2 Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа.

^14:3 И върху такъв ли отваряш очите Си, и ме караш на съд с Тебе?

^14:4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

^14:5 Тъй като дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

^14:6 отвърни погледа Си от него, за да си почине, като наемник да доизкара деня си.

^14:7 Защото за дървото има надежда, че, ако бъде отсечено, пак ще поникне, и че филизът му няма да изчезне.

^14:8 Даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

^14:9 пак от лъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

^14:10 Но човек умира и прехожда; да, човек издъхва и де го?

^14:11 Както водите чезнат из морето и реката пресеква и пресъхва,

^14:12 така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, няма да се събуди, и няма да стане от съня си.

^14:13 О, да би ме скрил Ти в шеол, да би ме покрил, докато премине гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мене!

^14:14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

^14:15 Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш творението на ръцете Си.

^14:16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

^14:17 Престъплението ми е запечатано в кесия и зашиваш беззаконието ми.

^14:18 Наистина както планината като пада, се руши, и скалата бива преместена от мястото си;

^14:19 както водите изтриват камъните; и пороите завличат пръстта от земята; така Ти погубваш надеждата на човека.

^14:20 Надделяваш всякога над него и той прехожда; изменяш изгледа на лицето му и го отпращаш.

^14:21 Синовете му стигат до почит, а той не знае; и биват свалени, а той не забелязва това;

^14:22 знае само, че снагата му е в болки и душата му жалее.

^15:1 Тогава Елифаз Теманеца в отговор каза:

^15:2 Мъдър човек с вятърничаво знание ли отговаря и с източен вятър ли пълни корема си?

^15:3 С празни думи ли се препира и с безполезни речи?

^15:4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога и за малко нещо смяташ молитвата пред Него.

^15:5 Защото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите.

^15:6 Твоите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе.

^15:7 Ти ли си първородният човек? Създаден ли си преди планините?

^15:8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

^15:9 Какво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма у нас?

^15:10 Има и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти.

^15:11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи малко нещо ли са за тебе?

^15:12 Какво блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти,

^15:13 че обръщаш духа си против Бога и изливаштакива слова от устата си?

^15:14 Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

^15:15 Ето, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му;

^15:16 колко повече е нечист и непотребен човек, който пие злото като вода!

^15:17 Аз ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя,

^15:18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, както бяха чули от бащите си;

^15:19 на които бе дадена земята, и само на тях, и чужденец не замина между тях).

^15:20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за потисника;

^15:21 ужасни гласове има в ушите му, че когато е най-спокоен, ще го нападне погубител;

^15:22 не вярва, че ще се върне от тъмнината; очакван е от меча;

^15:23 скита се да търси хляб, казвайки: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

^15:24 скръб и тъга го плашат, като цар, приготвен за бой го надвиват.

^15:25 Понеже той простря ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия,

^15:26 спусна се на Него с корав врат, с дебелите си щитове.

^15:27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, и затлъсти кръста си,

^15:28 той се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на развалини.

^15:29 Няма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навежда до земята реколтата му.

^15:30 Няма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши издънките му; и от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

^15:31 Нека не се доверява на суетата, да се самоизмамва; защото суета ще бъде заплатата му.

^15:32 Преди времето си ще се изплати, и клонът му няма да се раззелени,

^15:33 ще изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината.

^15:34 Защото дружината на нечестивите ще опустее; и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

^15:35 Зачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им приготвя измама.

^16:1 Тогава Йов в отговор каза:

^16:2 Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

^16:3 Няма ли да свършат празните думи? Или какво ти дава смелост, та отговаряш?

^16:4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

^16:5 Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би ви облекчила.

^16:6 Но ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, имам ли мира?

^16:7 Но сега Ти, Боже, много ме умори; Ти разсипа цялото ми семейство.

^16:8 Покрил си ме с бръчки за свидетелство; моята изнуреност става и свидетелства срещу мене.

^16:9 Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми впива в мене острите си очи.

^16:10 Надсмиват ми се с отворена уста, удрят ме по челюстта с хули, трупат се всички против мене.

^16:11 Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

^16:12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, хвана ме за врата и ме смаза, и ме постави за Своя мишена.

^16:13 Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

^16:14 Съсипва ме с удар след удар; спуска се върху мене като исполин.

^16:15 Вретище съших върху кожата си и зарових челото си в пръстта.

^16:16 Лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

^16:17 макар да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми!

^16:18 О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

^16:19 Ето и сега Свидетелят ми е на небесата и Застъпникът ми – във висините.

^16:20 Моите приятели ми се присмиват, докато окото ми рони сълзи към Бога,

^16:21 о, да можеше някой да защити човека пред Бога, както човекът защитава ближния си!

^16:22 Защото като се минат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.

^17:1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът ме чака.

^17:2 Присмиватели ме наобиколиха; и окото ми трябва постоянно да гледа нападките им!

^17:3 Дай ми, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би подал ръка на мене?

^17:4 Защото си скрил сърцето им от разум; затова няма да ги възвисиш.

^17:5 Който заради плячка предава приятели – очите на чадата му ще изтекат.

^17:6 Той ме е превърнал в пословица за хората; за укор станах аз пред тях.

^17:7 Помрачиха се очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

^17:8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще се повдигне против нечестивия.

^17:9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

^17:10 А вие всички, моля, пак елате; обаче не ще мога да намеря между вас и един разумен.

^17:11 Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

^17:12 Нощта скоро ще замести деня; виделината е близо до тъмнината.

^17:13 Ако очаквам шеол за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

^17:14 ако съм викнал към тлението: Баща си ми ти, и към червеите: Майка и сестра ми сте,

^17:15 то къде ми е надеждата? Да! Кой ще види надеждата ми?

^17:16 При вратите на шеол ще слезе тя и ще почива заедно с мене в пръстта.

^18:1 Тогава Билдад Шуахеца в отговор каза:

^18:2 Кога ще сложите край на тези думи? Обмислете и после ще говорим.

^18:3 Защо ни считат за скотове и изглеждаме глупави в очите ти?

^18:4 О, ти, който разкъсваш душата си в гнева си, заради тебе ли ще опустее земята или скалите ще се преместят от мястото си?

^18:5 Да, светлината на нечестивия ще угасне, и пламъкът на огъня му няма да свети.

^18:6 Светлината ще стане мрак в шатъра му, и светилникът му с него ще угасне,

^18:7 силните му стъпки ще отслабнат и собствените му намерения ще го повалят.

^18:8 Защото със своите нозе той се хвърля в мрежа и ходи върху примки.

^18:9 Капан ще го улови за петата, примка ще го хване.

^18:10 Примка е заложена за него на земята, и капан на пътя му.

^18:11 Ужаси ще го плашат отвред и ще го гонят по петите.

^18:12 Силата му ще чезне от глад и бедствие ще го очаква до хълбока му.

^18:13 Първородният на смъртта ще прояде частите на тялото му. Да! Ще прояде частите му.

^18:14 Той ще бъде изтръгнат от шатъра си, в който се уповава, и ще бъде закаран при царя на ужасите.

^18:15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; сяра ще се разпръсне върху жилището му.

^18:16 Отдолу корените му ще изсъхнат и отгоре клоните му ще увехнат.

^18:17 Споменът му ще се изличи от земята, и името му не ще го има вече по улиците.

^18:18 Ще бъде изпъден от светлината в мрака и ще бъде изгонен от света.

^18:19 Няма да има ни син, ни внук сред людете си, нито оцелял в жилищата му.

^18:20 Идните поколения ще се смаят от съдбата му, както и предишните се ужасиха.

^18:21 Наистина такива са жилищата на нечестивия и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

^19:1 Тогава Йов в отговор каза:

^19:2 Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

^19:3 Десет пъти вече ме укорявате, но пак не ви е срам, че ме обиждате.

^19:4 Даже ако наистина съм съгрешил, грешката е само моя.

^19:5 Ако искате да се големеете над мене и да ме укорявате за моя позор,

^19:6 знайте сега, че Бог ме повали и ме огради с мрежата Си.

^19:7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

^19:8 Той е преградил пътя ми, и не мога да премина, и покрил е с тъмнина пътеките ми,

^19:9 съблякъл ме е от славата ми и отнел е венеца от главата ми.

^19:10 Съкрушил ме е отвсякъде и аз загивам; изкоренил е надеждата ми като дърво.

^19:11 Запалил е също против мене гнева Си и ме счита за един от враговете Си.

^19:12 Полковете Му настъпват заедно и укрепват пътя си против мене, разполагат се в стан около шатъра ми.

^19:13 Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

^19:14 Изоставиха ме ближните ми и забравиха ме приятелите ми.

^19:15 Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме считат за чужд; чужденец станах в очите им.

^19:16 Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

^19:17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, омразен съм на братята си.

^19:18 И малките деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

^19:19 Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мене; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

^19:20 Костите ми залепват за кожата и за месата ми; и останах с кожа само около зъбите си.

^19:21 Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

^19:22 Защо ме преследвате, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

^19:23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се напишеха на книга!

^19:24 Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

^19:25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята;

^19:26 и, като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога:

^19:27 Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат, и то не като чужденец; за тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

^19:28 Ако кажете: Как ще го гоним, като причината на това страдание се намира в самия него!

^19:29 Тогава бойте се от меча; защото гневът ще нанесе наказание с меча, за да познаете, че има съд.

^20:1 Тогава Софар Нааматеца в отговор каза:

^20:2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, затова бързам.

^20:3 Чух укорително изобличение против мене; и духът на разума ме кара да отговоря.

^20:4 Не знаеш ли това от старо време, откогато е поставен човек на земята,

^20:5 че тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна?

^20:6 Макар величието му да се издигне до небето, и главата му да стигне до облаците,

^20:7 пак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му; онези, които са го видели, ще кажат: Къде е той?

^20:8 Като сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне.

^20:9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; и домът му няма да го види вече.

^20:10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; и ръцете му ще върнат имота им.

^20:11 Костите му са пълни с прегрешенията на младостта му; и те ще легнат с него в пръстта.

^20:12 Макар и да е сладко злото в устата му, и да го крие под езика си;

^20:13 макар и да го жали и да не го оставя, а още да го държи вътре в устата си,

^20:14 пак храната му ще се измени в червата му, на змийска отрова ще се обърне във вътрешностите му.

^20:15 Погълнал е богатство, но ще го избълва; Бог ще го изтръгне из корема му.

^20:16 Змийска отрова ще суче; език на ехидна ще го умъртви.

^20:17 Няма вече да гледа потоците и реките, които текат с мед и масло.

^20:18 Това, за което се труди, ще върне, и няма да се наслаждава на него; според имота, който е придобил, ще бъде и разплатата му, и той няма да се радва,

^20:19 защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; заграбил е къща, която не е построил.

^20:20 Понеже не е знаел насита на алчността си, няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

^20:21 понеже не остана нищо, което не изпояде, затова благоденствието му няма да трае.

^20:22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдица; ръката на всеки окаяник ще го нападне.

^20:23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще насочи върху него яростния Си гняв, и ще го излее върху него, когато още яде.

^20:24 Когато бяга от желязното оръжие, стрела от меден лък ще го прониже.

^20:25 Той я изтръгва и тя излиза от тялото му. Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му; ужаси го обземат.

^20:26 Пълна тъмнина дебне съкровищата му; огън, нераздухван от човек, ще го погълне; на тези, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

^20:27 Небето ще открие беззаконието му и земята ще се повдигне против него.

^20:28 Богатството на дома му ще изчезне, в деня на Божия гняв ще се разпилее.

^20:29 Такъв е отреденият от Бога дял на нечестивия и определеното му от Бога наследство.

^21:1 Тогава Йов в отговор рече:

^21:2 Слушайте внимателно думите ми, и с това ме утешете.

^21:3 Потърпете, и аз ще говоря; а след като свърша, присмивайте се.

^21:4 На човек ли се оплаквам аз? И как да не отпадне духът ми?

^21:5 Погледнете ме и почудете се, и сложете ръка на устата си.

^21:6 Само като си спомня, ужасявам се, и трепет обзема снагата ми.

^21:7 Защо живеят нечестивите, остаряват, да, и стават много силни?

^21:8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, и внуците им пред очите им.

^21:9 Домовете им са свободни от страх; и Божият жезъл не е върху тях.

^21:10 Биковете им се разгонват и не напразно; телиците им се телят и не помятат.

^21:11 Пускат чадата си като стадо; и децата им скачат.

^21:12 Пеят при музиката на тимпана и арфата и се веселят при звука на свирката.

^21:13 Прекарват дните си в благополучие; и за миг слизат в гроба.

^21:14 И в същото време казват на Бога: Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти.

^21:15 Кой е Всемогъщият, та да Му служим? И каква полза, като Го призоваваме?

^21:16 Ето, щастието им не е в техните ръце; далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

^21:17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, и идва бедствието върху им! Бог им разпределя болести в гнева Си.

^21:18 Те са като плява пред вятъра, и като прах от плява, който вихрушката отвява.

^21:19 Казвате: Бог пази наказанието за тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на самите тях, за да го усетят;

^21:20 собствените им очи нека видят гибелта им и сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

^21:21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, когато се преполови числото на месеците му?

^21:22 Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той съди високопоставените?

^21:23 Един умира в пълно благополучие, като е във всичко охолен и спокоен;

^21:24 ребрата му са покрити с тлъстина и костите му – пълни с мозък.

^21:25 А друг умира в душевна горест, като никога не е ял с весело сърце.

^21:26 Заедно лежат в пръстта и червеи ги покриват.

^21:27 Ето, зная мислите ви и хитруванията ви за съсипването ми.

^21:28 Защото казвате: Къде е къщата на княза? И къде е шатърът, където живееха нечестивите?

^21:29 Не сте ли разпитвали пътешественици? И не разбирате ли наблюденията им, –

^21:30 че нечестивият се пази за деня на погибел, и че в деня на Божия гняв ще бъде изправен?

^21:31 Кой ще покаже пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

^21:32 Но и той ще бъде отведен в гроба, и ще пази стража над гробницата му.

^21:33 Буците на долината ще му бъдат леки; и всеки човек ще отиде подир него, както безбройни са отишли преди него.

^21:34 Как ми давате празни утешения, когато в отговорите ви остава само лъжа?

^22:1 Тогава Елифаз Теманеца в отговор каза:

^22:2 Може ли човек да бъде полезен на Бога? Ако е разумен, може да бъде полезен на себе си.

^22:3 Ако ти си праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? И какво печели Той, ако правиш пътищата си непорочни?

^22:4 Поради твоя ли страхот Него Той те изобличава и влиза в съд с тебе?

^22:5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

^22:6 Защото без причина си взимал залог от брата си и си лишавал голите от дрехите им.

^22:7 Не си напоявал с вода уморения и си отказвал хляб на гладния.

^22:8 А който беше як, той придобиваше земята; и който беше почитан, той се заселваше в нея.

^22:9 Вдовици си отпращал с празни ръце, и мишците на сирачетата си прекършвал.

^22:10 Затова примки те обикалят, и страх внезапен те ужасява,

^22:11 или тъмнина, та не виждаш, и множество води те покриват.

^22:12 Бог не е ли в небесните висини? Сега гледай височината на звездите, колко са нависоко!

^22:13 А ти казваш: Откъде ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

^22:14 Облаци Го покриват и не вижда; и ходи по свода небесен.

^22:15 Нима ще държиш стария път, по който са ходили беззаконниците?

^22:16 Тези, които преждевременно бяха грабнати, и чиято основа порой завлече,

^22:17 които рекоха на Бога: Отдалечи се от нас, и: Какво може Всемогъщият да стори за нас?

^22:18 При все че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене съветът на нечестивите!

^22:19 Праведните гледат и се радват; и невинните им се присмиват, като казват:

^22:20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас? И не погълна ли огън останалите от тях?

^22:21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за тебе.

^22:22 Приеми закона от устата Му и съхрани думите Му в сърцето си.

^22:23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; и тъй, отдалечи беззаконието от шатрите си,

^22:24 хвърли златото си в пръстта, и офирското злато между камъните на потоците;

^22:25 и Всемогъщият ще ти бъде злато, и изобилие от сребро за тебе.

^22:26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия и ще въздигаш лицето си към Бога.

^22:27 Ще Му се помолиш и Той ще те послуша; и ти ще изпълниш оброците си.

^22:28 И каквото решение вземеш, ще ти бъде потвърдено; и светлина ще сияе по пътищата ти.

^22:29 Когато те унижат, тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси този, който има смирен поглед.

^22:30 Дори онзи, който не е невинен, ще избави; да, с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

^23:1 А Йов в отговор каза:

^23:2 И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишките ми.

^23:3 Ах, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих се приближил до престола Му!

^23:4 Изложил бих делото си пред Него и напълнил бих устата си с доводи.

^23:5 Узнал бих думите, с които Той би ми отговорил и разбрал бих какво ще ми рече.

^23:6 Щеше ли Той в голямата Си сила да се препира с мене? Не; щеше да ме дари с внимание.

^23:7 Тогаваби станало явно, че един праведник разисква с Него; и така, аз бих се освободил завинаги от Съдията си.

^23:8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, и назад, но не Го виждам,

^23:9 наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

^23:10 Знае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.

^23:11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; опазил съм пътя Му, без да се отклоня.

^23:12 От заповедта на устата Му не съм отстъпил; съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

^23:13 Но Той е твърд и кой може да Го отклони? И каквото Той пожелае, това прави.

^23:14 Защото върши това, което е определено за мене; и много такива неща има у Него.

^23:15 Затова се смущавам при присъствието Му; когато размишлявам, се боя от Него.

^23:16 Защото сам Бог ме е обезсърчил и Всемогъщият ме е смутил;

^23:17 защото не бях погубен преди този мрак, нито скри Той мрака от лицето ми.

^24:1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд?

^24:2 Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

^24:3 откарват осела на сирачетата; вземат в залог вола на вдовицата;

^24:4 изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

^24:5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си. Подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за чадата им.

^24:6 Жънат фуража в нивата; и берат лозата на неправедника;

^24:7 цяла нощ лежат голи без дрехи и нямат завивка в студа;

^24:8 измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

^24:9 Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха;

^24:10 карат го да ходи гол, без дреха, и отнемат снопите от гладните;

^24:11 изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

^24:12 Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак това безумие Бог не гледа.

^24:13 Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

^24:14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

^24:15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като си казва: Око не ще ме види; и прикрива лицето си.

^24:16 В тъмнината разбиват къщи; а денем вътре се затварят, светлина не познават.

^24:17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

^24:18 А те са като пяна по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

^24:19 Както сушата и топлината поглъщат снежните води, така и Шеол – грешните.

^24:20 Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладка гозба в тях; няма вече да ги помнят; и неправдата ще се строши като дърво.

^24:21 Угнетяват неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро,

^24:22 повличат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност за живота си.

^24:23 Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея; но очите Му са върху пътищата им.

^24:24 Въздигнаха се за малко, и ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, и се отсичат, както главите на класовете.

^24:25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще обърне в нищо думите ми?

^25:1 Тогава Билдад Шуахеца в отговор каза:

^25:2 Власт и страхопочитание принадлежат на Него; твори мир във висините Си.

^25:3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

^25:4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

^25:5 Ето, и самата луна не е светла, и звездите не са чисти пред Него,

^25:6 колко по-малко човекът, тази ларва, и човешкият син, този червей!

^26:1 А Йов в отговор каза:

^26:2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си подкрепил мишцата на слабия!

^26:3 Как си съветвал онзи, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

^26:4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал?

^26:5 Пред Него мъртвите треперят, под водите и обитателите им.

^26:6 Шеол е открит пред Него, и Авадон няма покрив.

^26:7 Простира севера над празния простор; окачва земята на нищо.

^26:8 Заключва водите в облаците Си; но облак не се разтваря под тях.

^26:9 Покрива лицето на престола Си, като простира облака Си върху него.

^26:10 Обиколил е водите с граница чак до краищата на светлината и на тъмнината.

^26:11 Небесните стълбове треперят, смразени от смъмрянето Му.

^26:12 Развълнува морето със силата Си; и с разума Си поразява Рахав.

^26:13 Чрез духа Си украсява небесата; ръката Му пробожда бягащия змей.

^26:14 Ето, тези са само краищата на пътищата Му; и само слаб шепот ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му кой може да разбере?

^27:1 И продължи Йов речта си, като каза:

^27:2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, и на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

^27:3 заклевам се, че през всичкото време, докато има живот в мене, и дъхът Божи е в ноздрите ми,

^27:4 устните ми няма да изговорят неправда, нито езикът ми ще продума измама.

^27:5 Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене.

^27:6 Правдата си ще държа и не ще я оставя; докато съм жив, сърцето ми няма да ме изобличи.

^27:7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, и който въстава против мене – като беззаконния.

^27:8 Защото каква е надеждата на нечестивия, че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

^27:9 Ще послуша ли Бог вика му, когато го сполети беда?

^27:10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

^27:11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; каквото има у Всемогъщия, не искам да скрия.

^27:12 Ето, вие всички сте видели това; защо е тогава този безсмислен разговор?

^27:13 Делът на нечестивия от Бога, и наследството, което притеснителите ще получат от Всемогъщия, е това:

^27:14 ако се умножават чадата му, умножават се за меч; и внуците му не ще се наситят с хляб.

^27:15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, и вдовиците му няма да плачат.

^27:16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, и приготви дрехи изобилно като кал,

^27:17 и да приготви, пак праведните ще ги облекат, и невинните ще си разделят среброто.

^27:18 Построява къщата си както молеца, и както пъдаря, който прави колиба.

^27:19 Богат ляга, но няма да повтори; веднъж отваря очите си и богатството му го няма.

^27:20 Ужас го обхваща като потоп; буря го грабва нощем;

^27:21 източният вятър го вдига и той отива; изтръгва го от мястото му.

^27:22 Защото Бог ще стовари върху него беди и не ще го пожали; той ще се опита да избяга от ръката Му.

^27:23 Ще изпляскат с ръце против него и ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.

^28:1 Наистина има рудник за сребро и място, където злато се пречиства.

^28:2 Желязото се добива от земята и медта се лее от камъка.

^28:3 Човекът поставя край на тъмнината и издирва най-далечните места, камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

^28:4 Далеч от човешко жилище, където нозе не стъпват, той си отваря рудник; увиснали далеч от човеците, рудничарите се люлеят.

^28:5 Колкото до земята, от нея произлиза хлябът; а под нея се разравя като че ли с огън.

^28:6 Камъните ѝ са източник на сапфир, и златоносна пръст има в нея.

^28:7 Хищна птица не знае този път, и око на сокол не го е видяло.

^28:8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; лъв не е минавал през него.

^28:9 Човекът слага ръката си на канарите, преобръща планините из основи.

^28:10 Разсича проломи между скалите; и окото му открива всичко, което е скъпоценно;

^28:11 възпира течението на реките; и скритото изважда на бял свят.

^28:12 Но мъдростта къде ще се намери? И къде е мястото на разума?

^28:13 Човекът не познава цената ѝ; и тя не се намира в земята на живите.

^28:14 Бездната казва: Не е в мене; и морето казва: Не е в мене.

^28:15 Не може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в размяна за нея.

^28:16 Не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

^28:17 Злато и кристал не могат да се сравнят с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

^28:18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката ѝ: защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

^28:19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; не ще се оцени тя с чисто злато.

^28:20 И тъй, откъде идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

^28:21 Понеже е скрита от очите на всичките живи и укрита от въздушните птици.

^28:22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

^28:23 Бог разбира пътя ѝ и Той знае мястото ѝ;

^28:24 понеже Той оглежда до земните краища, и вижда под цялото небе,

^28:25 за да претегля тежестта на ветровете и да измерва водите с мярка.

^28:26 Когато направи закон за дъжда и път за светкавицата на гърма,

^28:27 тогава Той я видя и изяви; утвърди я, да, и я изследва;

^28:28 и каза на човека: Ето, страх от Господа – това е мъдрост, и отдалечаване от злото – това е разум.

^29:1 И продължи Йов речта си, като каза:

^29:2 О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

^29:3 когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

^29:4 както бях в дните на зрелостта си, когато приятелството на Бога бдеше над шатъра ми;

^29:5 когато Всемогъщият беше още с мене, и децата ми бяха около мене;

^29:6 когато стъпките ми се къпеха в масло, и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

^29:7 Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара,

^29:8 младите, като ме видеха, се криеха, а старците ставаха и стояха прави;

^29:9 първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

^29:10 гласът на първенците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

^29:11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше, и око, като ме видеше, свидетелстваше за мене;

^29:12 защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

^29:13 Благословението от този, който бе близо до гибел, идеше върху мене; и аз веселях сърцето на вдовицата.

^29:14 Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята справедливост ми беше като мантия и корона.

^29:15 Аз бях очи за слепия и нозе за хромия.

^29:16 Баща бях на сиромасите; поемах защитата на странника.

^29:17 Трошах челюстите на нечестивия и изтеглях лова из зъбите му.

^29:18 Тогава си казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат – като пясъка.

^29:19 Коренът ми е прострян към водите; и росата оросява цяла нощ клоните ми.

^29:20 Славата ми зеленее още в мене; и лъкът ми се укрепва в ръката ми.

^29:21 Човеците чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

^29:22 След моите думи те не добавяха нищо; словото ми капеше върху ушите им;

^29:23 очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

^29:24 Усмихвах им се, когато бяха в отчаяние; и те не можеха да потъмнят светлостта на лицето ми.

^29:25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.

^30:1 Но сега ми се надсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа наред с кучетата на стадото си;

^30:2 защото каква полза от силата на ръцете им – човеци, чиято жизненост е изчезнала?

^30:3 От немотия и глад те са измършавели; бягат в безводната земя, мрачна и опустошена;

^30:4 между храстите късат стръкове и корени на смрика за храна.

^30:5 Изпъдени са измежду човеците, които викат след тях като след крадци.

^30:6 Живеят в пукнатините на долините и в дупките на земята и на скалите.

^30:7 Реват между храстите и се свират под тръните.

^30:8 Синове на безумци, без име, те са прогонени от земята.

^30:9 А сега аз им станах песен, още станах им за поговорка.

^30:10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, и не се свенят да плюят в лицето ми.

^30:11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мене.

^30:12 Отдясно въстават тия изчадия, залагат капан за нозете ми и насочват против мене гибелните си намерения,

^30:13 развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

^30:14 Идат като през широк пролом; из руините се нахвърлят върху ми.

^30:15 Ужаси ме налетяха; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

^30:16 И сега душата ми се топи в мене; скръбни дни ме постигнаха.

^30:17 Нощем ме пронизват костите ми и жилите ми не си почиват.

^30:18 С голямо усилие се сменя дрехата ми; стяга ме като яката на хитона ми.

^30:19 Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и на прах.

^30:20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя и Ти ме поглеждаш.

^30:21 Обърнал си се и се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка срещу мене враждуваш;

^30:22 издигаш ме, възкачваш ме на вятъра и ме стопяваш в бурята.

^30:23 Зная, че ще ме докараш до смърт, и до дома, който е определен за всичките живи.

^30:24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

^30:25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли наскърбяваше душата ми за сиромаха?

^30:26 Когато очаквах добро, дойде зло; и когато очаквах светлина, дойде тъмнина.

^30:27 Червата ми възвират и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

^30:28 Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

^30:29 Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

^30:30 Кожата ми почерня на мене и костите ми изгоряха от огън.

^30:31 Затова арфата ми се настрои за оплакване и свирката ми – за плач.

^31:1 Направих завет с очите си, и как бих погледнал девица?

^31:2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, и какво наследство – от Всемогъщия свише?

^31:3 Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

^31:4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

^31:5 Ако съм се подлъгал и ногата ми е бързала за измама,

^31:6 (Но нека ме претеглят с точни везни, за да узнае Бог непорочността ми) –

^31:7 ако се е отклонила ногата ми от пътя, и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

^31:8 то нека сея аз, а друг да яде, и нека се изкоренят посевите ми.

^31:9 Ако е било съблазнено сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

^31:10 то нека моята жена мели за другиго и други да се навеждат над нея;

^31:11 защото това би било гнусно дело, и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

^31:12 понеже това е огън, който изгаря до гибел и би изкоренил всичките ми плодове.

^31:13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато са имали спор с мене,

^31:14 то какво бих сторил, когато се повдигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

^31:15 Онзи, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

^31:16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм накарал да помръкнат очите на вдовицата,

^31:17 или съм изял сам залъка ѝ, без да е яло сирачето от него,

^31:18 (Напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща; и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата) –

^31:19 ако съм гледал някого да гине от липса на дрехи, или сиромах, че няма завивка,

^31:20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

^31:21 ако съм повдигал ръка против сирачето, като съм виждал, че имам опора при портата;

^31:22 то да падне ръката ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

^31:23 защото погибел от Бога беше ужас за мене и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

^31:24 Ако съм възлагал надеждата си в злато, или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

^31:25 ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, и защото ръката ми бе намерила изобилие;

^31:26 ако, като съм гледал слънцето, когато изгрява, или луната, когато ходи в светлостта си,

^31:27 се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

^31:28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

^31:29 Ако съм злорадствал при загиването на мразещия ме, или ми е ставало драго, когато го е сполитало зло,

^31:30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат, та да искам живота му с проклятия) –

^31:31 ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже някой, който не е бил наситен от него с месо?

^31:32 (Чужденец не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника) –

^31:33 ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

^31:34 понеже съм се боял от голямо множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах извън вратата;

^31:35 (О, да имаше кой да ме слуша! Ето подписвам защитата си; Всемогъщият нека ми отговори! И противникът ми нека напише обвинението си!

^31:36 Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа върху себе си!

^31:37 Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да приближа при него) –

^31:38 ако нивата ми вика против мене, и браздите ѝ плачат заедно;

^31:39 ако съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

^31:40 тогава да израстат тръни вместо жито, и вместо ечемик – плевели. Свършиха се думите на Йов.

^32:1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите собствени очи.

^32:2 Тогава пламна гневът на Вузитеца Елиу, син на Варахиил, от Рамовото потомство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

^32:3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

^32:4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

^32:5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.

^32:6 Тогава Елиу Вузитеца, син на Варахиил, в отговор каза: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених, и не смеех да ви изкажа моето мнение.

^32:7 Казах си: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

^32:8 Но има дух в човека и вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

^32:9 Великите човеци не са винаги мъдри, нито старитевинаги разбират правосъдието.

^32:10 И така, казвам: Слушайте мене; нека изкажа и аз мнението си.

^32:11 Ето, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

^32:12 внимателно ви слушах, и ето, ни един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

^32:13 за да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

^32:14 Понеже той не е отправял думите си против мене; то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

^32:15 Те се смайват, не отговарят вече, не намират и дума да кажат.

^32:16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

^32:17 Нека отговоря и аз от моя страна, нека изкажа и аз мнението си.

^32:18 Защото съм пълен с думи; духът в мене ме подбужда.

^32:19 Ето, гърдите ми са като вино неотворено, готови да се разпукнат като нови мехове.

^32:20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

^32:21 Далеч съм от това, да гледам на лице, или да полаская човека.

^32:22 Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

^33:1 Затова, Йове, чуй сега словото ми и слушай всичките мои думи.

^33:2 Ето, сега отворих устата си, езикът ми с устата ми говори.

^33:3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми и устните ми ще произнесат чисто знание.

^33:4 Духът Божий ме е създал и дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

^33:5 Ако можеш, отговори ми; опълчи се с думите си пред мене, та ми се изправи насреща.

^33:6 Ето, и аз съм пред Бога, както си ти, и аз съм от кал направен.

^33:7 Ето, моят ужас няма да те плаши, нито ще тежи ръката ми върху тебе.

^33:8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, и аз чух гласа на думите ти, като казваше:

^33:9 Чист и без престъпление съм; невинен съм и беззаконие няма в мене;

^33:10 ето, Бог намира причини против мене, счита ме за Свой неприятел;

^33:11 поставя нозете ми в окови, наблюдава всичките ми пътища.

^33:12 Ето, в това ти не си прав; ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

^33:13 Защо се препираш с Него, загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

^33:14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава.

^33:15 В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си,

^33:16 тогава Той отваря ушите на човеците и запечатва поука в тях,

^33:17 за да отклони човека от намерението му и да извади гордостта из човека;

^33:18 предпазва душата му от гроба, и живота му, за да не падне от меч.

^33:19 Той бива и наказван с болки на леглото си, да, с непрестанни болки в костите си,

^33:20 така че душата му се отвръща от хляб, и сърцето му – от вкусното ястие.

^33:21 Плътта му чезне тъй, че не се вижда, а невидимите му по-рано кости се подават.

^33:22 Да, душата му се приближава до гроба, и животът му – при погубителите.

^33:23 Тогава, ако има ангел с него, посредник, пръв между хиляда, за да възвести на човека кое е за него право,

^33:24 и ако Бог бъде милостив към него, и рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, –

^33:25 тогава тялото му ще се подмлади повече от тялото на дете. Той ще се върне в дните на младостта си.

^33:26 Ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него и му дава да гледа лицето Му с радост; и възвръща на човека праведността му.

^33:27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правдата, и не ми се въздаде според греха ми;

^33:28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; и животът ми ще види светлината.

^33:29 Ето, всичко това върши Бог дваж и триж с човека,

^33:30 за да отвърне душата му от рова и да се просветли със светлината на живота.

^33:31 Внимавай, Йове, послушай ме. Мълчи и аз ще говоря.

^33:32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; говори, защото желая да бъдеш оправдан.

^33:33 Но ако не, то ти слушай мене; мълчи и ще те науча на мъдрост.

^34:1 И Елиу пак проговори и каза:

^34:2 Слушайте думите ми, вие мъдри, и чуйте ме, вие разумни;

^34:3 защото ухото изпитва думите, както небцето вкусва ястието.

^34:4 Нека си изберем правото, та да знаем помежду си доброто.

^34:5 Защото Йов е казал: Праведен съм, и пак Бог отне правото ми;

^34:6 въпреки правото ми, считан съм за лъжец; раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.

^34:7 Кой човек е като Йов, който укорява Бога, както пие вода,

^34:8 и дружи с онези, които вършат беззаконие, и ходи с нечестиви човеци?

^34:9 Защото е казал: Няма полза за човека да угажда на Бога.

^34:10 Слушайте ме, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, и от Всемогъщия беззаконието!

^34:11 Защото ще въздаде на човека според делото му и ще направи така, че всеки да намери според пътищата си.

^34:12 Наистина Бог няма да извърши нечестие, нито ще отклони Всемогъщият правосъдието.

^34:13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

^34:14 Ако само реши Той в сърцето Си и оттегли към Себе Си духа Си и диханието Си,

^34:15 то ще издъхне всяка плът, и човекът ще се върне пак в пръстта.

^34:16 Сега, ако си разумен, чуй това; слушай гласа на думите ми.

^34:17 Ще властва ли онзи, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

^34:18 Който казва на царя: Нечестив си, на князете: Беззаконници сте,

^34:19 Който не лицеприятства пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце?

^34:20 В една минута умират – да, в полунощ; людете им се смущават и преминават; и мощните биват премахнати, не с ръка.

^34:21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека и Той гледа всичките му стъпки.

^34:22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, където да се крият онези, които вършат беззаконие.

^34:23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога.

^34:24 Без дълго изследване сломява силните и поставя други вместо тях.

^34:25 Защото Той познава делата им; и събаря ги нощем, и те биват смазани.

^34:26 Удря ги като нечестиви пред очите на другите,

^34:27 понеже се отклониха от Него и не зачитаха ни един от пътищата Му,

^34:28 така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите и Той чу вика на угнетените.

^34:29 Но когато Той дава тишина, кой може да я смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Било спрямо народ или спрямо един човек,

^34:30 за да не царува лицемерецът, та да се впримчи народът.

^34:31 Защото ако някой каже на Бога: Понесох наказание, без да съм сторил зло;

^34:32 каквото аз не виждам, Ти ме научи; ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,

^34:33 то трябва ли въздаянието Му да бъде според твоето разбиране, та го отхвърляш, така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти Му кажи, каквото знаеш.

^34:34 Разумни мъже ще ми рекат, да, всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

^34:35 Йов говори без знание и думите му са лишени от мъдрост.

^34:36 Желанието ми е Йов да бъде изпитан докрай, понеже отговори както нечестивите човеци.

^34:37 Защото към греха си добавя бунтовничество, пляска с ръце сред нас и умножава думите си против Бога.

^35:1 Елиу още каза:

^35:2 Мислиш ли, че е право това, което каза ти: Моята правда е повече от Божията?

^35:3 Защото ти каза: Какво ще ми бъде предимството? И каква по-голяма полза ще имам, отколкото, ако бях съгрешил?

^35:4 Аз ще отговоря на тебе, и на приятелите ти с тебе.

^35:5 Погледни към небесата и виж; и гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе.

^35:6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му причиняваш?

^35:7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

^35:8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; а правдата тиможе да ползва само човешки син.

^35:9 Поради многото угнетения викат страдалците, пищят поради насилието на мощните;

^35:10 но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми, Който дава песни нощем,

^35:11 Който ни учи повече, отколкото земните животни, и прави ни по-мъдри от небесните птици?

^35:12 Така те викат; но Той не отговаря да ги избави от гордостта на нечестивите.

^35:13 Наистина Бог не слуша празнословието, и Всемогъщият не го зачита.

^35:14 Колко по-малко, когато ти казваш, че не Го виждаш, че делото ти е изложено пред Него и напразно Го чакаш!

^35:15 И сега, понеже не те е посетил в гнева Си, и не е прегледал със строгост надменността ти,

^35:16 затова Йов отваря устада говори суетни неща, трупа думи, лишени от благоразумие.

^36:1 И Елиу продължи и каза:

^36:2 Потърпи ме малко и ще ти покажа; защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

^36:3 Ще черпя знанието си отдалеч, и ще отдам правда на Създателя си;

^36:4 защото наистина думите ми няма да са лъжливи; един, който е усъвършенстван в знание, стои пред тебе.

^36:5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, мощен в сила и мъдрост.

^36:6 Той не запазва живота на нечестивия, а на сиромасите отдава правото.

^36:7 Не отвръща очите Си от праведните, но даже ги поставя с царе да седят на престол завинаги, и те биват въздигани.

^36:8 А във вериги ако са вързани, стегнати в оковите на неволята,

^36:9 тогава посочва делата им и престъпленията им, че са се възгордели,

^36:10 отваря ухото им за поука, и заповядва да се отвърнат от беззаконието;

^36:11 и ако послушат и служат на Него, ще прекарат дните си в благополучие и годините си във веселие;

^36:12 но ако не послушат, ще загинат от меч и ще умрат без мъдрост.

^36:13 А нечестивите в сърцето си таят яд, не викат към Бога за помощ, когато ги връзва;

^36:14 те умират млади и животът им угасва между блудниците.

^36:15 Той избавя наскърбените чрез скръбта им и чрез бедствие отваря ушите им.

^36:16 И така би извел и тебе из утеснение в широко място, където няма теснота; и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.

^36:17 Но върху тебе пада съдът на нечестивия; съдът и правосъдието те хващат.

^36:18 Поради гнева Му, внимавай да не те отнесе с удара Си; тогава и голям откуп не би те избавил.

^36:19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, или цялото напрягане на силата ти?

^36:20 Не пожелавай нощта, когато людете изчезват от мястото си.

^36:21 Внимавай! Не поглеждай беззаконието; защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

^36:22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; кой е господар като Него?

^36:23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

^36:24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, което човеците възпяват,

^36:25 в което всичките човеци се взират, което човекът гледа отдалеч.

^36:26 Ето, Бог е велик и ние не Го познаваме; числото на годините Му е неизследимо.

^36:27 Той привлича водните капки, които таят в дъжд от парите,

^36:28 които облаците изливат и оросяват върху човеците.

^36:29 Може ли даже някой да разбере как се разпростират облаците, илисе произвеждат гърмежите на скинията Му?

^36:30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, и се покрива с морските дъна.

^36:31 (Понеже чрез тези неща съди народите; дава храна изобилно.)

^36:32 Покрива ръцете Си със светкавицата, и заповядва ѝ къде да удари;

^36:33 трясъкът ѝ известява за това, и добитъкът – за пламъка, който възлиза.

^37:1 Да! Поради това сърцето ми трепери и се повдига от мястото си.

^37:2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му.

^37:3 Праща го под цялото небе и светкавицата Си до краищата на земята;

^37:4 след нея реве глас, гърми с гласа на величието Си, и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.

^37:5 Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме;

^37:6 защото казва на снега: Вали на земята, – също и на проливния дъжд, и на поройните Си дъждове.

^37:7 Слага печат върху ръката на всеки човек, така че всичките човеци, които е създал, да разбират силата Му.

^37:8 Тогава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си.

^37:9 От юг иде буря, от север – студ.

^37:10 От духването Божие става лед и широките води замръзват;

^37:11 също гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко гръмотевичния Си облак,

^37:12 които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва по лицето на земното кълбо,

^37:13 било за наказание или за земята Си, или за милост, ги докарва.

^37:14 Слушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела.

^37:15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му?

^37:16 Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание?

^37:17 Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие поради южния вятър.

^37:18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, което като отлято огледало е здраво?

^37:19 Научи ни какво да Му кажем, защото поради невежество ние не можем да наредим думите си.

^37:20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?

^37:21 И сега човеците не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

^37:22 и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат на Бога, у Когото е скрита страшна слава!

^37:23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, в правосъдие и преизобилна справедливост: Той няма да угнети.

^37:24 Затова пред Него благоговеят човеците; Той не зачита никого от високоумните.

^38:1 Тогава Господ отговори на Йов из бурята и каза:

^38:2 Кой е тогава този, който помрачава Моя промисъл с неразумни думи?

^38:3 Опаши сега кръста си като мъж и ще те попитам; и ти Ми отговаряй.

^38:4 Къде беше ти, когато основах земята? Кажи, ако си разумен:

^38:5 Кой определи мерките ѝ (ако знаеш)? Или кой тегли връв за мерене по нея?

^38:6 Върху какво се положиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък,

^38:7 когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?

^38:8 Или кой затвори морето с врати, когато се устреми и излезе от утробата,

^38:9 когато го облякох с облак и го пових с мъгла,

^38:10 и му поставих граница от Мене, сложих лостове и врати,

^38:11 и казах: Дотук ще стигаш, но не по-нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни?

^38:12 Откак са започнали дните ти, заповядвал ли си ти на утрото, и показвал ли си на зората мястото ѝ,

^38:13 за да обхване краищата на земята и да се изтърсят от нея нечестивите,

^38:14 та да се преобразува тя както глина под печат и те да изпъкнат като багри в облекло,

^38:15 а от нечестивите да се отнеме виделината им и издигнатата им мишца да се строши?

^38:16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

^38:17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

^38:18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

^38:19 Къде е пътят, в който обитава светлината? И на тъмнината къде е мястото ѝ, за да я отведеш до границите ѝ

^38:20 и да познаеш пътеките към дома ѝ?

^38:21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогава си се родил, и голям е броят на твоите дни!

^38:22 Влизал ли си в съкровищниците на снега, или виждал ли си съкровищниците на градушката,

^38:23 които пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?

^38:24 Кой е пътят към мястото, където се разпръсва светлината, или се разпръсва по земята източният вятър?

^38:25 Кой е разцепил улей за проливните дъждове или път за светкавицата на гърма,

^38:26 за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, където няма човек,

^38:27 за да насити пустата и обезлюдена земя и да подбуди нежната трева да изникне?

^38:28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

^38:29 От чия утроба излиза ледът? И кой е родил небесната слана? –

^38:30 когато водите се втвърдяват като камък, и повърхността на бездната се смръзва.

^38:31 Ти ли връзваш връзките на Плеядите, или развързваш въжетата на Орион?

^38:32 Извеждаш ли Мазарот навреме? Или управляваш Мечката с малките ѝ?

^38:33 Познаваш ли законите на небето? Можеш ли да установиш неговото владичество над земята?

^38:34 Издигаш ли гласа си до облаците, за да те покрият изобилни води?

^38:35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат и да ти казват при връщането си: Ето ни?

^38:36 Кой е вложил мъдрост в душата? Или кой е дал прозрение на сърцето?

^38:37 Кой може с мъдрост да преброява облаците? Или кой излива небесните мехове,

^38:38 за да се сгъстява пръстта в куп и буците да се слепват?

^38:39 Улавяш ли лов за лъвицата? Насищаш ли глада на малките лъвчета,

^38:40 когато лежат в леговищата си и остават в скривалищата си, за да причакват?

^38:41 Кой приготвя на враната храната ѝ, когато пилетата ѝ от липса на храна се скитат и викат към Бога?

^39:1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

^39:2 Отброяваш ли колко месеци минават? Или знаеш срока за раждането им? –

^39:3 Превиват се, раждат малките си, освобождават се от болките си;

^39:4 малките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях.

^39:5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките му,

^39:6 за който съм определил пустинята да му е къща и солената земя – негово жилище?

^39:7 Той се присмива на градския шум, не чува викането на господаря си.

^39:8 Планините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина.

^39:9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи и ще нощува ли в твоите ясли?

^39:10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? И ще бранува ли след тебе нивата?

^39:11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? И ще повериш ли на него работата си?

^39:12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото и да го събере в гумното ти?

^39:13 Крилата на щрауса пляскат весело; но крилата и перата му благи ли са?

^39:14 Защо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

^39:15 а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче.

^39:16 Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразен, защото не го е грижа за опасности:

^39:17 понеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е обдарил с разум.

^39:18 Когато стане да бяга, присмива се на коня и на ездача му.

^39:19 Ти ли си дал сила на коня? Или си облякъл врата му с трептяща грива?

^39:20 Ти ли го караш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е страховито.

^39:21 Рие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията.

^39:22 Присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча.

^39:23 Колчанът похълбока му трака и лъскавото копие и пиката.

^39:24 С буйство и ярост той поглъща земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост.

^39:25 Щом свири тръбата, той пръхти: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, рева на военачалниците и виковете.

^39:26 Чрез твоята ли мъдрост лети нагоре ястребът, и простира крилата си на юг?

^39:27 При твоята ли заповед се извисява орелът и прави гнездото си по височините?

^39:28 Живее по канарите и там се помещава, по върховете на скалите и по непроходимите места.

^39:29 Оттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч.

^39:30 И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.

^40:1 Господ каза още на Йов:

^40:2 Този, който упреква Всемогъщия, ще се бори ли с Него? Нека този, който се препира с Бога, отговори на това.

^40:3 Тогава Йов отговори на Господа:

^40:4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си.

^40:5 Веднъж съм говорил и не искам да отговарям вече, дори два пъти, но няма да повторя.

^40:6 Тогава Господ отговори на Йов из бурята:

^40:7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те питам, а ти ми отговаряй.

^40:8 Ще отмениш ли Моята присъда? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

^40:9 Или имаш мишца като Бога? И можеш да гърмиш с глас като Него?

^40:10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, и облечи се в чест и величие.

^40:11 Излей преливащия си гняв; и гледай на всеки горделив, и смирявай го;

^40:12 гледай на всеки горделив и снижавай го; и стъпквай нечестивите на мястото им;

^40:13 скрий ги вкупом в пръстта; вържи лицата им в скритото място.

^40:14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, че твоята десница може да те спаси.

^40:15 Ето сега хипопотама, който съм направил, както и тебе; яде трева като вол.

^40:16 Ето сега, силата му е в бедрата му, и якостта му – в мускулите на корема му.

^40:17 Клати опашката си като кедър; жилите на бедрата му са сплетени.

^40:18 Костите му са като медни цеви; ребрата му са като железни лостове.

^40:19 Той е могъщо творение на Бога, но Онзи, Който го е направил, може да го порази с меча Си.

^40:20 Наистина планините дават за него храна, където играят всичките полски зверове.

^40:21 Ляга под сенчестите дървета, в скривалището на тръстиката и в блатата;

^40:22 сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите на потоците го обграждат.

^40:23 Ето, ако и да придойде река, той не трепери; не се тревожи, ако и Йордан да би се устремил срещу устата му.

^40:24 Може ли някой да го хване, когато е нащрек, или да прободе носа му с халка?

^41:1 Можеш ли да извлечеш левиатана с въдица или да вържеш с въже езика му?

^41:2 Можеш ли да сложиш оглавник на носа му или да пробиеш челюстта му с кука?

^41:3 Ще отправя ли към тебе много молби? Ще ти говори ли със сладки думи?

^41:4 Ще сключи ли завет с тебе, та да го вземеш за вечен слуга?

^41:5 Можеш ли да играеш с него, като с птица? Или да го вържеш за забава на момичетата си?

^41:6 Риболовците ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

^41:7 Можеш ли прониза кожата му с харпуни или главата му с рибарски копия?

^41:8 Сложи ръката си върху него; спомни си боя и не прави вече това.

^41:9 Ето, надеждата да го хване някой е напразна; даже от вида му не отпада ли човек?

^41:10 Няма човек толкова дързък, че да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

^41:11 Кой ми е дал по-напред, за да му се отплатя? Всичко, що има под цялото небе, е Мое.

^41:12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство.

^41:13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

^41:14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му наоколо са ужасни.

^41:15 Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли здраво споени;

^41:16 Едната се допира до другата, така че и въздух не може да влезе между тях;

^41:17 Прилепени са една за друга, държат се помежду си, така че не могат да се отделят.

^41:18 Когато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората.

^41:19 От устата му излизат запалени факли и огнени искри изскачат.

^41:20 От ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

^41:21 Дишането му запалва въглища и пламък излиза от устата му.

^41:22 Вратът му пращи от сила и всички уплашени отскачат пред него.

^41:23 Пластовете на месата му са слепени, твърди са по него, не могат да се поклатят.

^41:24 Сърцето му е твърдо като камък, дори по-твърдо от долния воденичен камък.

^41:25 Когато се изправя, силните се ужасяват, от страх се смайват.

^41:26 Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи, ни копие, ни пика, ни остра стрела.

^41:27 Той смята желязото за плява, медта за гнило дърво.

^41:28 Стрелите не могат да го накарат да бяга; камъните на прашката са за него като слама;

^41:29 тоягите се смятат за слама; той се присмива на дрънченето на копието.

^41:30 Сякаш остри камъни има по долните му части; оставя следикато белези от диканя върху тинята.

^41:31 Кара бездната да ври като котел; превръща морето на казан за миро.

^41:32 Оставя след себе си светла диря – някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

^41:33 На земята няма подобен на него, създаден да няма страх.

^41:34 Той вижда всичко, което е високо; цар е над всичките синове на гордостта.

^42:1 Тогава Йов отговори на Господа:

^42:2 Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.

^42:3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя промисъл неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.

^42:4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговори.

^42:5 Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда;

^42:6 затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.

^42:7 А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.

^42:8 Затова, вземете си сега седем телета и седем овни, и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви; защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.

^42:9 И тъй, Елифаз Теманеца и Билдад Шуахеца, и Софар Нааматеца отидоха и направиха, както им заповяда Господ; и Господ прие Йов.

^42:10 И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Йов двойно, колкото имаше по-напред.

^42:11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, и ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го за всичкото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обеца.

^42:12 Така Господ благослови последните дни на Йов повече от предишните; така че придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда осли.

^42:13 Още му се родиха седем сина и три дъщери.

^42:14 И първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-Апух.

^42:15 И по цялата страна нямаше жени по-красиви от Йововите дъщери; и баща им даде на тях наследство, както на братята им.

^42:16 След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения.

^42:17 И тъй, Йов умря стар и сит от дни.