Jona

^1:1 Господнето слово дойде към Йона, Амитаевия син:

^1:2 Стани, иди в големия град Ниневия, та викни против него, защото нечестивостта му стигна до Мене.

^1:3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отплава в Тарсис и да избяга от Господнето присъствие.

^1:4 Но Господ вдигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, тъй че корабът заплашваше да се разбие.

^1:5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха на кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.

^1:6 Затова, началникът на кораба се приближи към него и му рече: Как можеш да спиш? Стани, призови Бога си, та дано Бог си спомни за нас и да не загинем.

^1:7 После моряците си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий и да познаем коя е причината за това зло. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.

^1:8 Тогава го попитаха: Кажи ни коя е причината за това зло над нас. Каква ти е работата? И откъде идеш? От коя си земя? И от кой народ си?

^1:9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който направи морето и сушата.

^1:10 Тогава те се уплашиха много и го попитаха: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че той бяга от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)

^1:11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

^1:12 И каза им: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тази голяма буря.

^1:13 Ала мъжете гребяха силно, за да се върнат на сушата; но не можаха, защото морето все повече бушуваше против тях.

^1:14 Тогава извикаха към Господа: Господи, молим Ти се, не позволявай да загинем поради живота на този човек; не ни дръж отговорни за убийството на невинен човек, защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

^1:15 И тъй, взеха Йона и го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

^1:16 Тогава човеците се уплашиха твърде много от Господа; и принесоха жертва на Господа, и Му направиха оброци.

^1:17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

^2:1 Тогава Йона се помоли на Господа, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза:

^2:2 В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша; от вътрешността на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.

^2:3 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мене.

^2:4 И аз рекох: отхвърлен съм от очите Ти; но пак ще погледна към святия Твой храм.

^2:5 Водите ме обкръжиха чак до душата ми, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми.

^2:6 Слязох до дъното на планините; земните лостове ме затвориха завинаги; но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.

^2:7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.

^2:8 Онези, които се уповават на безсмислените идоли, се отказаха от милостта, която можеше да бъде за тях.

^2:9 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.

^2:10 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.

^3:1 И Господнето слово дойде втори път към Йона:

^3:2 Стани, иди в големия град Ниневия и възгласи му проповедта, която ти казвам.

^3:3 И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия бе твърде голям град, три дни трябваха, за да се обходи.

^3:4 И Йона започна да върви през града първия ден, като викаше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

^3:5 И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост, и се облякоха с вретище – от най-големия между тях до най-нищожния.

^3:6 И когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна в прахта.

^3:7 И обяви и прогласи из Ниневия указ от царя и от големците му с тези думи: Човеците и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

^3:8 но човек и животно да се покрият с вретище и нека викат силно към Бога, да! Да се върнат всеки от лошия си път и от насилието, което е в ръцете им.

^3:9 Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае и да се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем.

^3:10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, разкая се за злото, което бе рекъл да им направи.

^4:1 Но Йона остана много недоволен и възнегодува.

^4:2 И помоли се на Господа: О, Господи, не казвах ли това още когато бях в отечеството си? Ето защо избягах в Тарсис – знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайва за злото.

^4:3 Сега, Господи, вземи живота ми, защото за мене е по-добре да умра, отколкото да живея.

^4:4 А Господ рече: Добре ли правиш, като негодуваш?

^4:5 Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна на града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.

^4:6 И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му и да го избави от огорчението. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.

^4:7 А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.

^4:8 И щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето припичаше върху главата на Йона така, че той примираше и поиска да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.

^4:9 А Бог рече на Йона: Добре ли правиш, като негодуваш за тиквата? И той каза: Добре правя, като негодувам, дори до смърт.

^4:10 Тогава Господ каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.

^4:11 А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, а също и много добитък?