Jakovovo

^1:1 Яков, слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте разпръснати племена, поздрав.

^1:2 Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания,

^1:3 като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост.

^1:4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

^1:5 Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде.

^1:6 Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

^1:7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

^1:8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

^1:9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

^1:10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

^1:11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва, и красотата на изгледа ѝ изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

^1:12 Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

^1:13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

^1:14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

^1:15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

^1:16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

^1:17 всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.

^1:18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

^1:19 И тъй, любезни мои братя, нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

^1:20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

^1:21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемете с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

^1:22 Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

^1:23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото:

^1:24 оглежда се, отива си и завчас забравя какъв е бил.

^1:25 Но който вникне в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

^1:26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

^1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето какво е: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

^2:1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

^2:2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

^2:3 и погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи и речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни при нозете ми,

^2:4 не правите ли различия помежду си и не ставате ли пристрастни съдии?

^2:5 Слушайте, любезни ми братя: не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го любят?

^2:6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и ви влачат по съдилища?

^2:7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

^2:8 Обаче ако изпълнявате царския закон според Писанието: „Да обичаш ближния си като себе си,“ добре правите.

^2:9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

^2:10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

^2:11 Понеже Онзи, Който е рекъл: „Не прелюбодействай“, рекъл е и: „Не убивай“, тъй че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

^2:12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

^2:13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

^2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

^2:15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

^2:16 и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

^2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

^2:18 А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.

^2:19 Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

^2:20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра, отделена от дела, е безплодна?

^2:21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?

^2:22 Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че от делата се усъвършенства вярата;

^2:23 и изпълни се Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога; и това му се вмени за правда;“ и се нарече Божий приятел.

^2:24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

^2:25 Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

^2:26 Защото, както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.

^3:1 Братя мои, не ставайте мно зина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждение.

^3:2 Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

^3:3 Ако слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, можем да обръщаме и цялото им тяло.

^3:4 Ето, и корабите, макар да са толкова големи и да са тласкани от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска кормчията.

^3:5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън колко много вещество запалва!

^3:6 И езикът, този цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалвавсичкия кръг на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

^3:7 Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

^3:8 но никой човек не може да укроти езика; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

^3:9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

^3:10 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, това не трябва да бъде така.

^3:11 Изворът пуска ли от същото отверстие сладка вода и горчива?

^3:12 Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини, или лозата – смокини? Така също не може един извор да дава солена и сладка вода.

^3:13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

^3:14 Но ако имате в сърцето си горчива завист и крамолничество, недейте се хвали, та да лъжете против истината.

^3:15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

^3:16 защото, където има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

^3:17 Но мъдростта, която е от горе, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

^3:18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

^4:1 Откъде произлизат боеве и откъде крамоли между вас? Не оттам ли, от вашите сласти, които воюват втелесните ви части?

^4:2 Вие пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не искате.

^4:3 Искате, но не получавате, защото зле искате, за да го разпилявате в сластите си.

^4:4 Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

^4:5 Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за Духа, Който е вложил да живее в нас?

^4:6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.

^4:7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

^4:8 Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.

^4:9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне в плач и радостта ви – в тъга.

^4:10 Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава.

^4:11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

^4:12 Само един е Законодател и Съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, че съдиш ближния си?

^4:13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година, ще търгуваме и ще спечелим –

^4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва.

^4:15 Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

^4:16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяко такова хвалене е зло.

^4:17 И тъй, ако някой знае да прави добро и не го прави, негов грях е.

^5:1 Слушайте сега, вие богати, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас.

^5:2 Богатството ви изгни, и дрехите ви са проядени от молци.

^5:3 Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.

^5:4 Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивята ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на силите.

^5:5 Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си дори в ден на клане.

^5:6 Осъдихте, убихте праведния; и той не ви се противи.

^5:7 И тъй, братя, останете твърди до Господнето пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него, докато навали и ранният, и късният дъжд.

^5:8 Останете и вие твърди, укрепете сърцата си; защото Господнето пришествие наближи.

^5:9 Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.

^5:10 Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха в Господнето име.

^5:11 Ето, облажаваме онези, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йов и видели сте сетнината, въздадена му от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

^5:12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито с друга някоя клетва; но нека думите ви да бъдат: „Да, да“, и „Не, не“, за да не паднете под осъждение.

^5:13 Зле ли страда някой от вас? Нека се моли. Весел ли е някой? Нека пее хваления.

^5:14 Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господнето име;

^5:15 и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.

^5:16 И тъй, изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

^5:17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

^5:18 и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

^5:19 Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и един го обърне,

^5:20 нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове.