Isus Navin

^1:1 След смъртта на Господния слуга Мойсей, Господ говори на Исус, Навиевия син, Мойсеевия помощник, казвайки:

^1:2 Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ, и влезте в земята, която Аз давам на тях, на израиляните.

^1:3 Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, както казах на Мойсей:

^1:4 от пустинята до Ливан и от голямата река, Ефрат – цялата земя на хетите – до Голямото море към залез слънце, ще бъдат пределите ви.

^1:5 Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя.

^1:6 Бъди силен и смел; защото ти ще поведеш тези люде да наследят земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.

^1:7 Само бъди силен и много смел, за да можеш да спазваш целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш.

^1:8 Тази Книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.

^1:9 Ето, заповядвам ти; бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.

^1:10 Тогава Исус заповяда на началниците на народа:

^1:11 Преминете през стана и заповядайте на народа, казвайки: Пригответе си храна за път; защото след три дни ще прекосите Йордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ, вашият Бог, ви дава да притежавате.

^1:12 А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе говори Исус, казвайки:

^1:13 Помнете заповедта, която Господният слуга Мойсей ви даде: Господ, вашият Бог, ви дава почивка и ви дарява тази земя.

^1:14 Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Мойсей ви даде отвъд Йордан; а всичките ви воини в пълно снаряжение да преминат пред братята си и да им помагат,

^1:15 докато Господ успокои и братята ви, както вас, че притежават и те земята, която Господ, вашият Бог, им дава. Тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Мойсей ви даде отвъд Йордан, към изгрев слънце, и да я притежавате.

^1:16 И те в отговор казаха на Исус: Всичко, което ни заповядваш, ще извършим, и където и да ни пращаш, ще идем.

^1:17 Както слушахме във всичко Мойсей, така ще слушаме и тебе; само Господ, твоят Бог, да бъде с тебе, както беше с Мойсей.

^1:18 Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал словата ти във всичко, което му заповядаш, ще се умъртви. Само бъди силен и смел!

^2:1 Тогава Исус, Навиевият син, изпрати от Ситим двама съгледвачи и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

^2:2 Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израиляните, за да разгледат земята.

^2:3 И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разгледат цялата земя.

^2:4 Но жената взе двамата мъже, та ги скри и рече: Наистина мъжете дойдоха при мен, но не знаех откъде са;

^2:5 и на мръкване, когато щяха да се затворят портите, си тръгнаха. Не зная къде отидоха; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

^2:6 А тя ги беше качила на къщния покрив и ги бе скрила в ленените кълчища, които беше наредила на къщния покрив.

^2:7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха онези, които ги подгониха, затвориха портата.

^2:8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив;

^2:9 и каза на мъжете: Зная, че Господ ви даде тази земя и страх от вас ни обхвана, и всичките жители на тази земя се стопиха пред вас;

^2:10 понеже чухме как Господ пресушил водата на Червено море пред вас, когато сте излизали от Египет и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан – на Сихон и на Ог, които сте изтребили.

^2:11 Като чухме, сърцата ни се стопиха и в никого не остана вече душа заради вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

^2:12 И сега, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

^2:13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат и че ще избавите живота ни от смърт.

^2:14 Мъжете ѝ казаха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

^2:15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и на стената живееше.

^2:16 И рече им: Идете в планината, за да не ви намерят преследвачите, и крийте се там три дни, докато те се върнат; и после си идете по пътя.

^2:17 И мъжете ѝ казаха: Ще бъдем свободни от тази клетва, с която ни накара да се закълнем;

^2:18 освен ако, когато влезем в земята, вържеш това червено въже на прозореца, през който ни спусна, а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом събереш вкъщи при себе си.

^2:19 Всеки, който излезе от вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде върху главата му, а ние не ще бъдем виновни; но на всеки, който остане с тебе вкъщи, неговата кръв ще бъде върху нашата глава, ако се издигне ръка против него.

^2:20 Обаче, ако издадеш това наше дело, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ни накара да се закълнем.

^2:21 А тя каза: Да бъде както сте казали. И ги изпрати, и си отидоха; а тя върза червеното въже на прозореца.

^2:22 И като тръгнаха, отидоха в планината и там останаха три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

^2:23 Тогава двамата мъже се върнаха и, като слязоха от планината, преминаха и дойдоха при Исус, Навиевия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.

^2:24 И казаха на Исус: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; защото всичките местни жители се топят от страх пред нас.

^3:1 Тогава Исус стана рано; и като се вдигнаха от Ситим, той и всичките израиляни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат.

^3:2 А след три дни началниците преминаха през стана

^3:3 и заповядаха на народа: Когато видите, че левитските свещеници носят ковчега на завета на Господа, вашия Бог, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да тръгнете след него.

^3:4 Но между вас и него да има около две хиляди лакти разстояние; да не се приближавате към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали през този път.

^3:5 И Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела.

^3:6 Исус говори и на свещениците, казвайки: Вдигнете ковчега на завета и тръгнете пред народа. И тъй, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа.

^3:7 И Господ каза на Исус: Днес започвам да те възвеличавам пред цял Израил, за да познаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе.

^3:8 А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Йорданската вода, застанете в Йордан.

^3:9 Тогава Исус каза на израиляните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог.

^3:10 И каза Исус: Ето как ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците.

^3:11 Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас през Йордан.

^3:12 И сега, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.

^3:13 И щом стъпят във водата на Йордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Еова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се пресече и ще застане накуп.

^3:14 И тъй, щом се вдигна народът от шатрите си, като бяха пред народа свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Йордан,

^3:15 и щом стигнаха до Йордан онези, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата),

^3:16 водата, която слизаше отгоре, застана и се издигна накуп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; аводата, която течеше надолу към Соленото море, се свърши и изчезна; и народът премина срещу Ерихон.

^3:17 А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо, на сухо сред Йордан; и всички израиляни преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.

^4:1 А когато целият народ пре-мина Йордан, Господ говори на Исус, казвайки:

^4:2 Вземете дванадесет човека от народа, по един човек от всяко племе,

^4:3 и заповядайте им, като кажете: Вземете дванадесет камъка оттук, изсред Йордан, от мястото, където нозете на свещениците стояха твърдо, пренесете ги със себе си, и ги сложете на мястото, където ще пренощувате тази нощ.

^4:4 Тогава Исус повика дванадесет човека, които беше определил от израиляните, по един човек от всяко племе,

^4:5 и Исус им каза: Преминете пред ковчега на Господа, вашия Бог, през средата на Йордан, и всеки от вас да вземе по един камък на рамената си, според броя на племената на израиляните,

^4:6 за да послужи това като белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат: Защо са ви тези камъни?

^4:7 Тогава ще им кажете: Понеже водата на Йордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. И тези камъни ще бъдат за спомен довека на израиляните.

^4:8 Тогава израиляните сториха, както заповяда Исус: взеха дванадесет камъка изсред Йордан, както каза Господ на Исус, според броя на племената Израилеви; и ги пренесоха със себе си на мястото, където щяха да пренощуват, и там ги положиха.

^4:9 Исус още постави дванадесет камъка по средата на Йордан, на мястото, където стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; те са там и до днес.

^4:10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха сред Йордан, докато се свърши всичко, което Господ заповяда на Исус да говори на народа, според всичко, което Мойсей беше заповядал на Исус. И народът побърза, и премина.

^4:11 А когато целият народ беше преминал, мина и Господният ковчег, и свещениците пред народа.

^4:12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израиляните, както Мойсей им бе казал;

^4:13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към Ерихонските полета.

^4:14 В онзи ден Господ възвеличи Исус пред очите на цял Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Мойсей, през всичките дни на живота му.

^4:15 Тогава Господ говори на Исус, казвайки:

^4:16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан.

^4:17 И тъй, Исус заповяда на свещениците: Излезте от Йордан.

^4:18 И щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха от Йордан и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Йордан се върна на мястото си и преля всички брегове, както преди.

^4:19 На десетия ден от първия месец народът излезе от Йордан и разположи стан в Галгал, на изток от Ерихон.

^4:20 И Исус постави в Галгал онези дванадесет камъка, които взеха от Йордан.

^4:21 Тогава говори на израиляните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си: Какви са тези камъни? –

^4:22 тогава да разправите на чадата си: По сухо премина Израил този Йордан,

^4:23 защото Господ, вашият Бог, пресуши Йорданската вода пред вас, докато преминахте, както Господ, вашият Бог, стори на Червеното море, което пресуши пред нас, докато преминахме,

^4:24 за да знаят всички народи по света, че Господнята ръка е мощна и за да се боите винаги от Господа, вашия Бог.

^5:1 А когато всичките аморейс-ки царе, които бяха оттатък Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ е пресушил водата на Йордан пред израиляните, докато преминат, сърцата им се стопиха и не им остана повече кураж против израиляните.

^5:2 В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израиляните, втори път.

^5:3 И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израиляните на Хълма на краекожията.

^5:4 А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет – всички военни мъже – измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.

^5:5 Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани, а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.

^5:6 Защото израиляните вървяха четиридесет години по пустинята, докато всички люде, военни мъже, излезли от Египет, бяха изтребени, защото не послушаха Господния глас, и на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед.

^5:7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза, защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязвали по пътя.

^5:8 И като се обрязаха всички люде, останаха на местата си в стана, докато оздравеят.

^5:9 Тогава Господ каза на Исус: Днес отърколих от вас египетския позор. Затова, онова място се нарича Галгал, както се казва и днес.

^5:10 А израиляните разположиха стан в Галгал и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на Ерихонските полета.

^5:11 И на сутринта след пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и пържено жито.

^5:12 А на другия ден, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израиляните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от плодовете на Ханаанската земя.

^5:13 И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни?

^5:14 А той рече: Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си?

^5:15 А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.

^6:1 А Ерихон беше укрепен и зат-ворен заради израиляните; никой не излизаше и никой не влизаше.

^6:2 И Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

^6:3 Ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правите шест дена.

^6:4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

^6:5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата, целият народ да извика с гръмлив глас; и градската стена ще рухне до основи, и народът нека върви – всеки право напред.

^6:6 Тогава Исус, Навиевият син, повика свещениците и им каза: Вдигнете ковчега на завета и седем свещеника нека носят седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.

^6:7 Рече на народа: Идете, обиколете града; а въоръжените нека минат пред Господния ковчег.

^6:8 И тъй, след като говори Исус на народа, седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби пред Господа, вървяха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет ги следваше.

^6:9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража вървеше зад ковчега, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.

^6:10 А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума от устата ви до деня, когато ви кажа да извикате; тогава извикайте.

^6:11 И тъй, Господният ковчег обиколи града веднъж; и дойдоха в стана, и пренощуваха в него.

^6:12 И на сутринта Исус стана рано и свещениците вдигнаха Господния ковчег.

^6:13 И седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше Господния ковчег, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.

^6:14 И тъй, на втория ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана; така правеха шест дена.

^6:15 А на седмия ден станаха рано, на зазоряване, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден обиколиха града седем пъти.

^6:16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус каза на народа: Извикайте, защото Господ ви предаде града.

^6:17 И градът, и всичко, което е в него, ще бъде обречено на Господа; само блудницата Раав да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които изпратихме.

^6:18 Но вие във всеки случай се пазете от всичко обречено, да не би сами да се обречете, като вземете от обреченото, и така да нанесете проклятие върху стана на Израил и да го смутите.

^6:19 Всичкото сребро и злато, и медните, и железните съдове са посветени на Господа; да се внесат в Господнята съкровищница.

^6:20 И тъй, народът извика, когато свещениците засвириха с тръбите; и като чу народът тръбния глас, нададе народът гръмлив вик и стената рухна до основи; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.

^6:21 И обрекоха на изтребление с меч всички в града – мъже и жени, млади и стари, говеда, овце и осли.

^6:22 Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха оглеждали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, каквото има, както ѝ се заклехте.

^6:23 И тъй, като влязоха младежите, съгледвачите, изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, каквото имаше; изведоха и всичките ѝ роднини и ги оставиха вън от Израилевия стан.

^6:24 А града, и всичко в него изгориха с огън; само среброто и златото, и медните, и железните съдове оставиха в съкровищницата на Господния дом.

^6:25 А блудницата Раав и бащиното ѝ семейство, и всичко, което имаше тя, Исус остави живи; и тя живее сред Израил до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да огледат Ерихон.

^6:26 В онова време Исус се закле, като каза: Проклет пред Господа онзи човек, който стане да съгради този град Ерихон; върху смъртта на първородния си син ще сложи основите му и върху смъртта на най-малкия си син ще постави портите му.

^6:27 Така Господ беше с Исус; и славата му се прочу по цялата земя.

^7:1 Ала израиляните извършиха престъпление спрямо обреченото; защото Ахан, син на Харми, син на Завди, син на Зара от Юдовото племе, взе от обреченото и Господният гняв пламна против израиляните.

^7:2 Исус прати мъже от Ерихон в Гай, който е близо до Бет-Авен, на изток от Ветил; и им каза: Изкачете се и огледайте земята. И тъй, мъжете се изкачиха и огледаха Гай.

^7:3 И като се върнаха при Исус, казаха му: Да не се изкачи целият народ, но до две или три хиляди души да се изкачат и да поразят Гай; да не изморяваш целия народ да отива там, защото онези са малцина.

^7:4 И така, изкачиха се там от народа около три хиляди души, но удариха на бяг пред гайските мъже.

^7:5 И убиха от тях около тридесет и шест души, и ги прогониха от портата до Сиварим, и ги повалиха по надолнището; поради което сърцата на хората се стопиха и станаха като вода.

^7:6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където лежа до вечерта – той и Израилевите старейшини; и посипаха с пепел главите си.

^7:7 И рече Исус: Ах! Господи Еова, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни и да си бяхме останали отвъд Йордан!

^7:8 О, Господи, какво да кажа, като Израил обърна гръб пред враговете си?

^7:9 И като чуят ханаанците и всички жители на земята, ще ни оградят и ще изличат името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си име?

^7:10 А Господ каза на Исус: Стани, защо си паднал така по лице?

^7:11 Израил съгреши – те престъпиха завета Ми, за който им дадох заповед; те взеха от обреченото, откраднаха, излъгаха и сложиха откраднатото между своите вещи.

^7:12 По тази причина израиляните не могат да устоят пред враговете си, но обръщат гръб и бягат, защото станаха обречени. И Аз не ще бъда с вас, ако не изтребите сред вас обреченото.

^7:13 Стани, освети народа и кажи: Осветете се за утре, защото така говори Господ, Израилевият Бог: Нещо обречено има сред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред враговете си, докато не махнете обреченото от вас.

^7:14 И тъй, приближете се утре племе по племе; и племето, което хване Господ, да се приближи семейство по семейство; и семейството, което хване Господ, да се приближи дом по дом; а домът, който хване Господ, да се приближи човек по човек.

^7:15 И който бъде хванат с обреченото, ще бъде изгорен с огън, той и всичко, което има, понеже е престъпил Господния завет и понеже е сторил безумие в Израил.

^7:16 Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израил племе по племе; и хвана се Юдовото племе.

^7:17 И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на заровците. И като приведе семейството на заровците мъж по мъж, хвана се Завди.

^7:18 А като приведе неговия дом човек по човек, хвана се Ахан, син на Харми, син на Завди, син на Зара от Юдовото племе.

^7:19 Тогава Исус каза на Ахан: Сине мой, отдай сега слава на Господа, Израилевия Бог, и изповядай Му се; и кажи ми какво си сторил, не скривай от мене.

^7:20 И Ахан в отговор на Исус каза: Наистина аз съгреших пред Господа, Израилевия Бог, като сторих така и така;

^7:21 Когато видях между плячката една хубава Вавилонска дреха, двеста сикли сребро и една златна плоча, тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и ето, те са скрити в земята всред шатъра ми и среброто е отдолу.

^7:22 Исус изпрати пратеници, които се завтекоха в шатъра; и ето, откраднатото беше скрито в шатъра му, и среброто беше отдолу.

^7:23 И взеха ги от шатъра и ги донесоха при Исус и при всички израиляни; и те ги положиха пред Господа.

^7:24 Тогава Исус и цял Израил с него взеха Ахан, Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овцете му, шатъра му и всичко, каквото имаше, и ги заведоха в долината Ахор.

^7:25 И рече Исус: Защо ни навлече беда? Господ ще навлече беда на тебе днес. Тогава цял Израил го уби с камъни, после уби с камъни и останалите и ги изгори с огън.

^7:26 После натрупаха върху Ахан голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се отвърна Господ от яростния Си гняв. Затова онова място се нарича и до днес Долина Ахор.

^8:1 След това Господ каза на Исус: Не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички военни мъже и стани, та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му;

^8:2 и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му, само плячката му и добитъка му пленете за себе си. Постави засада зад града.

^8:3 Тогава Исус стана с всички военни мъже, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже, силни и храбри, изпрати ги през нощта

^8:4 и им заповяда: Гледайте да поставите засада зад града; да не се отдалечавате много от града и да бъдете всички готови;

^8:5 а аз и всички, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас както преди, тогава ние ще побегнем от тях.

^8:6 Те ще излязат след нас, докато ги отдалечим от града, защото ще си кажат: Те бягат от нас както преди. И така ще побегнем от тях.

^8:7 Тогава вие станете от засадата и превземете града, защото Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.

^8:8 И като превземете града, да запалите града, да сторите според Господнето повеление; ето, заповядах ви.

^8:9 И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като застанаха между Ветил и Гай, на запад от Гай; а Исус остана през онази нощ сред народа.

^8:10 И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа хората си, тръгна заедно с Израилевите старейшини за Гай.

^8:11 И всичките военни мъже, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, дойдоха срещу града и разположиха стан на север от Гай; а между тях и Гай имаше долина.

^8:12 И той взе около пет хиляди мъже, и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.

^8:13 И като наредиха хората – цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града – Исус отиде през онази нощ в долината.

^8:14 А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките мъже на града, та станаха рано и в определен час излязоха на полето на бой против Израил; но той не знаеше, че има засада против него зад града.

^8:15 А Исус и цял Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.

^8:16 И всичките мъже в Гай бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исус, и се отдалечиха от града.

^8:17 Така в Гай и Ветил не остана човек, който да не излезе след Израил; и те оставиха града отворен, и гониха Израил.

^8:18 Тогава Господ каза на Исус: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти. И Исус простря към града копието, което държеше в ръката си.

^8:19 И щом простря ръката си, мъжете от засадата станаха бързо от мястото си, втурнаха се изведнъж и влязоха в града, и го превзеха; и побързаха, та запалиха града.

^8:20 А когато гайските мъже се огледаха назад, видяха, че дим се издига от града към небето; и нямаше накъде да бягат – ни тук, ни там – понеже израиляните, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад срещу преследвачите.

^8:21 А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата е превзела града и че се издига дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.

^8:22 Другите също излязоха от града против тях; и тъй, те се намериха всред израиляните, които бяха едните отсам, а другите оттатък; и израиляните ги поразиха, така че не оставиха никой от тях да живее или да побегне.

^8:23 А царят на Гай хванаха жив и го доведоха при Исус.

^8:24 И като изби Израил всичките жители на Гай в полето, в пустинята, където ги гонеха, и те всички паднаха от острото на меча, докато се изтребиха, тогава цял Израил се върна в Гай и го порази с острото на меча.

^8:25 И всички паднали в онзи ден – мъже и жени – бяха дванадесет хиляди души, всички гайски жители.

^8:26 Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, докато не изтреби като обречени всички жители на Гай.

^8:27 Само че Израил плени за себе си добитъка и плячката на онзи град, според словото, което Господ заповяда на Исус.

^8:28 И така, Исус изгори Гай и го превърна в куп развалини за вечни времена, както е до днес.

^8:29 А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта; и като залезе слънцето, Исус заповяда да снемат трупа му от дървото, да го хвърлят пред градската порта и да натрупат върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

^8:30 Тогава Исус издигна олтар на Господа, Израилевия Бог, на хълма Гевал,

^8:31 както Господният слуга Мойсей беше заповядал на израиляните, според написаното в книгата на Мойсеевия закон – олтар от цели камъни, до които желязно сечиво не се бе допирало; и принесоха на него всеизгаряния на Господа, и пожертваха примирителни приноси.

^8:32 И там, на камъните, написа препис от закона, който Мойсей бе написал пред израиляните.

^8:33 И цял Израил, със старейшините му, първенците и съдиите му, чужденци и местни, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет – половината към хълма Гаризин, а другата половина към хълма Гевал – както Господният слуга Мойсей беше заповядал преди да се благославя Израилевият народ.

^8:34 И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклятията, според всичко, каквото бе написано в Книгата на закона.

^8:35 От всичко, което бе заповядал Мойсей, нямаше дума, която Исус да не прочете пред всичките събрани израиляни с жените, децата и чужденците, които живееха между тях.

^9:1 А когато чуха това, всичките царе отсам Йордан, в хълмистите места и в полетата, и по цялото крайбрежие на голямото море чак до Ливан – хети, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и евусейци,

^9:2 събраха се заедно да се бият с Исус и Израил.

^9:3 А жителите на Гаваон, като чуха какво бе сторил Исус с Ерихон и Гай,

^9:4 постъпиха хитро – отидоха и се престориха на посланици; натовариха ослите си със стари чували, с вехти, раздрани и кърпени мехове за вино;

^9:5 сложиха вехти и кърпени обуща на нозете си и вехти дрехи на себе си, и всичкият им хляб за из път беше сух и плесенясал.

^9:6 Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега сключете договор с нас.

^9:7 Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би да живеете близо до нас? Как тогава ще сключим договор с вас?

^9:8 А те казаха на Исус: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? И откъде идете?

^9:9 А те му казаха: От много далечна земя са дошли слугите ти, в името на Еова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и за всичко, което е извършил в Египет,

^9:10 и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който живееше в Аштарот.

^9:11 Затова ни говориха старейшините ни и всички жители на нашата земя, казвайки: Вземете храна за из път, та идете да ги посрещнете и кажете им: Ваши слуги сме. И тъй, сега сключете договор с нас.

^9:12 Този наш хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал.

^9:13 Тези мехове за вино бяха нови, когато ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тези наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

^9:14 Тогава израиляните опитаха храната им; а до Господа не се допитаха.

^9:15 Исус сключи мир с тях, и направи договор с тях, че ще се опази живота им; и началниците на обществото им се заклеха.

^9:16 А три дни след като сключиха договор с тях, чуха, че им били съседи и живеели близо до тях.

^9:17 И като пътуваха израиляните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Беерот и Кириат-Еарим.

^9:18 Но израиляните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израилевия Бог. И цялото общество роптаеше против началниците.

^9:19 Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

^9:20 Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не падне Божият гняв на нас, поради клетвата, с която им се заклехме.

^9:21 Началниците казаха още: Нека останат живи, но да бъдат дървосекачи и водоносци на цялото общество – както началниците им бяха говорили.

^9:22 Тогава Исус ги свика, та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте, като рекохте: Много далеч сме от вас, когато вие сте живеели близо до нас?

^9:23 Сега да сте проклети: и никога няма да липсват от вас слуги, които да бъдат и дървосекачи, и водоносци за дома на моя Бог.

^9:24 А те в отговор на Исус казаха: Понеже до слугите достигна вест, че Еова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Мойсей да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и сторихме това нещо.

^9:25 Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

^9:26 И той стори с тях така: избави ги от ръката на израиляните и не ги убиха.

^9:27 И в същия ден Исус ги направи дървосекачи и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, каквито са и до днес.

^10:1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както сторил на Ерихон и на царя му, така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали между тях,

^10:2 уплашиха се много, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

^10:3 Затова, ерусалимският цар Адониседек прати до хебронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахишкия цар Яфия и до еглонския цар Девир да рекат:

^10:4 Елате при мене и ми помогнете да поразим Гаваон, защото сключил мир с Исус и с израиляните.

^10:5 И така, събраха се тези петима аморейски царе: ерусалимският цар, хебронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар и еглонският цар, и отидоха, те и цялото им войнство, разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

^10:6 Тогава гаваонците пратиха до Исус в стана при Галгал да кажат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро ела при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

^10:7 И тъй, Исус потегли от Галгал, той и всички военни мъже с него, и всички силни и храбри мъже.

^10:8 И Господ каза на Исус: Да не се убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

^10:9 И Исус ги нападна внезапно, като беше пътувал цяла нощ от Галгал.

^10:10 И Господ ги смути пред Израил; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и ги гони нагоре към Веторон, и ги разбиваше до Азека и до Макида.

^10:11 А като бягаха от Израил по склона на Веторон, Господ хвърляше по тях големи камъни от небето до Азека, та измряха; умрелите от каменната градушка бяха повече от онези, които израиляните убиха с меч.

^10:12 Тогава, в деня, когато Господ предаде аморейците на израиляните, Исус говори на Господа, като каза пред очите на Израил: Застани, слънце, над Гаваон и ти, луна, над долината Аялон.

^10:13 И слънцето застана, и луната се спря, докато отмъщаваха людете на враговете си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да залезе почти цял ден.

^10:14 Такъв ден не е имало ни по-рано, ни после, когато Господтака да е слушал човешки глас; защото Господ воюваше за Израил.

^10:15 След това Исус и цял Израил с него се върнаха в стана при Галгал.

^10:16 А онези петима царе побягнаха и се скриха в пещерата при Макида.

^10:17 И тъй, известиха на Исус, казвайки: Петимата царе са скрити в пещерата при Макида.

^10:18 И Исус каза: Дотъркаляйте големи камъни до входа на пещерата и оставете там хора да пазят;

^10:19 а вие не спирайте; гонете враговете си и поразете най-изостаналите от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.

^10:20 И когато Исус и израиляните ги поразиха с твърде голямо клане, докато ги изтребиха, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

^10:21 тогава цялото войнство се върна благополучно в стана при Исус в Макида; никой не обели зъб против някого от израиляните.

^10:22 Тогава Исус каза: Отворете входа на пещерата и доведете при мене онези петима царе от пещерата.

^10:23 И сториха така – доведоха при него онези петима царе от пещерата: ерусалимския цар, хебронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар.

^10:24 И като доведоха при Исус онези царе, Исус повика всички Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: Приближете се, стъпете с нозете си върху вратовете на тези царе; и те се приближиха и стъпиха с нозете си върху вратовете им.

^10:25 Исус им каза още: Не бойте се и не се страхувайте, бъдете силни и смели; понеже така ще стори Господ на всичките ви врагове, против които воювате.

^10:26 А след това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

^10:27 А при залез слънце Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, където се бяха крили, и при входа на пещерата сложиха големи камъни, които стоят там и до днес.

^10:28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя ѝ с меч; изтреби като обречени тях и колкото души имаше в нея, не остави оцелели; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

^10:29 След това Исус и цял Израил с него премина от Макида в Ливна и воюва против Ливна.

^10:30 И Господ предаде и нея, и царя ѝ в ръката на Израил; и порази с меча си нея и колкото души имаше в нея; не остави оцелели в нея; и стори на царя ѝ, както бе сторил на ерихонския цар.

^10:31 После Исус и цял Израил с него премина от Ливна в Лахиш, разположи стан срещу него и воюва против него.

^10:32 И Господ предаде Лахиш в ръката на Израил; и превзеха го на втория ден, и поразиха с меча него и колкото души имаше в него, както бяха сторили в Ливна.

^10:33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахиш; но Исус поразяваше него и войнството му, докато не му остана ни един оцелял.

^10:34 И от Лахиш Исус и цял Израил с него премина в Еглон, разположиха стан срещу него и воюваха против него;

^10:35 и в същия ден го превзеха и го поразиха с меч; в същия ден Исус изтреби като обречени колкото души имаше в него, както бе сторил в Лахиш.

^10:36 После Исус и цял Израил с него отиде от Еглон в Хеброн и воюваха против него;

^10:37 и като го превзеха, поразиха с меч него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави оцелели, както беше сторил в Еглон – изтреби него и колкото души имаше в него.

^10:38 А след това Исус и цял Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

^10:39 и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с меч, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави оцелели; стори на Девир и на царя му, както беше сторил в Хеброн и както бе сторил в Ливна и на царя ѝ.

^10:40 Така Исус порази цялата хълмиста, южна и планинска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави оцелели, но изтреби всичко, което дишаше, както Господ, Израилевият Бог, беше заповядал.

^10:41 Исус ги порази от Кадеш-Варни до Газа и цялата Гошенска земя до Гаваон.

^10:42 Всички тези царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ, Израилевият Бог, воюваше за Израил.

^10:43 Тогава Исус и цял Израил с него се завърна в стана при Галгал.

^11:1 А хацорският цар Ябин, като чу това, прати вест до мадонския цар Йовав, до симвронския цар, до ахсафския цар

^11:2 и до царете, които бяха на север в хълмистата и в планинската земя на юг от Кинерет, и в долината, и в Нафат-Дор на запад,

^11:3 и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетите, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците под Хермон в земята Масфа.

^11:4 И те, и всичките им войнства с тях, люде много, по множество колкото пясъка покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници.

^11:5 И като се събраха всички тези царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близо при водата Мером, за да се бият с Израил.

^11:6 Тогава Господ каза на Исус: Да не се убоиш от тях, защото утре, около този час, Аз ще ги предам всички избити пред Израил; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им.

^11:7 И тъй Исус и цялото му войнство с него излязоха внезапно против тях при водата Мером и ги нападнаха.

^11:8 И Господ ги предаде в ръката на Израил; и те ги поразиха, и ги гониха до големия Сидон и до Мисрефот-Маим, и до долината на Масфа на изток, и ги поразяваха, докато не оставиха ни един оцелял от тях.

^11:9 Исус им стори, както Господ му заповяда; преряза жилите на конете им и изгори с огън колесниците им.

^11:10 В същото време Исус, като се върна, превзе Хацор и уби царя му с меч; защото по-рано Хацор държеше първенство между всички тези царства.

^11:11 И колкото души имаше в него, убиха с меч и ги изтребиха като обречени; не остана жива душа; и изгори Хацор с огън.

^11:12 Исус превзе и всичките градове на онези царе, всичките им царе хвана и ги уби с острото на меча; изтреби ги, както бе заповядал Господният слуга Мойсей.

^11:13 Но Израил не изгори никой от градовете, построени върху хълмовете, освен един – Хацор; него Исус изгори.

^11:14 Цялата плячка на тези градове и добитъка израиляните плениха за себе си, а всички хора убиваха с меч, докато ги изтребиха; не оставиха жива душа.

^11:15 Както Господ беше заповядал на слугата Си Мойсей, така заповяда Мойсей на Исус, така и стори Исус; не престъпи нищо от онова, което Господ бе заповядал на Мойсей.

^11:16 Така Исус превзе цялата онази хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гошенска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израил –

^11:17 от планината Халак, която отива към Сеир, до Баал-Гад в Ливанската долина под планината Хермон; и залови всичките им царе, порази ги и ги уби.

^11:18 Дълго време воюва Исус против всички тези царе.

^11:19 Нямаше град, който да сключи мир с израиляните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой.

^11:20 Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им и да излязат против Израил с бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се окаже милост, а да ги изтреби, както Господ беше заповядал на Мойсей.

^11:21 В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя – от Хеброн, от Девир, от Анав и от цялата Юдова хълмиста земя, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.

^11:22 Не останаха енакими в земята на израиляните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот.

^11:23 Така Исус превзе цялата земя, според всичко, което Господ беше казал на Мойсей; Исус я даде на Израил за наследство, както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.

^12:1 А ето царете на земята на изток от Йордан, към изгрев слънце, които израиляните поразиха, и чиято земя превзеха – от потока Арнон до Хермонската планина, и цялата равнина на изток:

^12:2 аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон в средата на долината, половината Галаад до потока Ябок, който е граница на амонците,

^12:3 и на изток чак до езерото Кинерет и до морето в равнината, Солено море, на изток до пътя към Бет-Есимот и на юг под Асдот-Фасга;

^12:4 и съседния нему васански цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Аштарот и в Едреи,

^12:5 и който владееше Хермонската планина, Салха и целия Васан, до границите на гесурците и на мааханците, и половината Галаад, до границата на есевонския цар Сихон.

^12:6 Тях поразиха Господният слуга Мойсей и израиляните; и Господният слуга Мойсей даде земята им за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

^12:7 И ето царете на земята на запад от Йордан, които Исус и израиляните поразиха от Баал-Гад в Ливанската долина до планината Халак, която се простира към Сеир; и чиято земя Исус даде за притежание на Израилевите племена, както щяха да бъдат разделени:

^12:8 в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. Царете бяха от хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, а именно:

^12:9 ерихонският цар, един; царят на Гай, град близо до Ветил, един;

^12:10 ерусалимският цар, един; хебронският цар, един;

^12:11 ярмутският цар, един; лахишкият цар, един;

^12:12 еглонският цар, един; гезерският цар, един;

^12:13 девирският цар, един; гедерският цар, един;

^12:14 хорманският цар, един; арадският цар, един;

^12:15 ливанският цар, един; адуламският цар, един;

^12:16 макиданският цар, един; ветилският цар, един;

^12:17 тапфуанският цар, един; еферският цар, един;

^12:18 афекският цар, един; ласаронският цар, един;

^12:19 мадонският цар, един; хацорският цар, един;

^12:20 симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;

^12:21 таанахският цар, един; магедонският цар, един;

^12:22 кедешкият цар, един; царят на Йокнеам в Кармил, един;

^12:23 царят на Дор в Нафат-Дор, един; царят на Гоим в Галгал, един;

^12:24 тирзанският цар, един: всичко тридесет и един царе.

^13:1 А Исус беше стар, в напреднала възраст; и Господ му каза: Ти си стар, в напреднала възраст, а остава още много земя да се превзема.

^13:2 Ето земята, която остава още: всички околности на филистимците и цялата Гесурска земя

^13:3 от Сихор, който е към Египет, до границата на Акарон на север, която се счита на ханаанците – територията на петте филистимски владетели: на газяните, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и земята, която е на авейците;

^13:4 на юг цялата земя на ханаанците и Меара, която е на сидонците, до Афек, до аморейските граници;

^13:5 и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрев слънце от Баал-Гад под Хермонската планина до прохода на Хамат.

^13:6 Всички планински жители от Ливан до Мисрефот-Маим, всички сидонци Аз ще изтребя пред израиляните; а ти раздели тази земя в наследство на Израил, както съм ти заповядал.

^13:7 Сега раздели тази земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе.

^13:8 А заедно с другата половина от Манасиевото племе, рувимците и гадците получиха наследството, което Мойсей им даде оттатък Йордан, на изток, както Господният слуга Мойсей им даде,

^13:9 от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е сред долината, и цялата Медеванска равнина до Девон;

^13:10 и всички градове на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон до границите на амонците;

^13:11 и Гаалад, и пределите на гесурците и на мааханците, и цялата Хермонска планина, и цял Васан до Салха;

^13:12 цялото царство на Ог във Васан, който царуваше в Аштарот и в Едреи, и който бе оцелял от останалите исполини; защото тях Мойсей порази и изгони.

^13:13 Обаче израиляните не изгониха гесурците и мааханците, и гесурците и мааханците живееха сред Израил, както живеят и до днес.

^13:14 Само на Левиевото племе той не даде наследство; жертвите, принесени чрез огън на Господа, Израилевия Бог, са тяхно наследство, както им бе казал.

^13:15 А Мойсей даде на племето на рувимците наследство според семействата им.

^13:16 Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е сред долината, и цялата равнина до Медева,

^13:17 Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Бамот-Баал, Бет-Баалмеон,

^13:18 Яца, Кедимот, Мафаат,

^13:19 Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар на хълма Емак,

^13:20 Бет-Пеор, Асдот-Фасга, Бет-Есимот

^13:21 и всички градове в равнината, и цялото царство на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон, когото Мойсей порази заедно с мадиамските първенци Еви, Рекем, Сур, Ур и Рева, Сихонови първенци, които живееха в онази земя.

^13:22 И между убитите от тях израиляните убиха с меч Валаам, Веоровия син, чародееца.

^13:23 А границата на рувимците беше Йордан и пределите му. Това е наследството на рувимците според семействата им – градовете им и техните села.

^13:24 И на Гадовото племе, на гадците, Мойсей даде наследство според семействата им.

^13:25 Пределът им беше Язир и всички галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир, срещу Рава,

^13:26 и от Есевон до Рамат-Масфа и Бетоним, и от Маханаим до границата на Девир,

^13:27 и в долината Бет-Арам, Бет-Нимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сихон оттатък Йордан на изток, имайки за граница Йордан до края на езерото Кинерет.

^13:28 Това е наследството на гадците според семействата им – градовете им и техните села.

^13:29 Мойсей даде наследство и на половината от Манасиевото племе; и то стана притежание на половината от племето на манасийците според семействата им.

^13:30 Пределът им беше от Маханаим, цял Васан, цялото царство на васанския цар Ог и всички заселища на Яир, които са във Васан – шестдесет града.

^13:31 И половината от Галаад и Аштарот, и Едреи – градове на Оговото царство във Васан – се дадоха на потомците на Махир, Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им.

^13:32 Това са наследствата, които Мойсей раздели в Моавските полета оттатък Йордан, срещу Ерихон, на изток.

^13:33 А на Левиевото племе Мойсей не даде наследство; Господ, Израилевият Бог, беше наследството им, както им беше казал.

^14:1 И ето наследствата, които израиляните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израиляните.

^14:2 С жребий се раздели наследството на тези девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Мойсей.

^14:3 Защото Мойсей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Йордан; но на левитите не даде наследство между тях.

^14:4 Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

^14:5 Както бе заповядал Господ на Мойсей, така сториха израиляните, като разделиха земята.

^14:6 Тогава синовете на Юда дойдоха при Исус в Галгал. И Халев, синът на Ефони Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Мойсей за мен и за теб в Кадеш-Варни.

^14:7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Мойсей ме прати от Кадеш-Варни, за да разгледам земята; и му донесох известие както ми беше на сърце.

^14:8 Братята ми обаче, които дойдоха с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

^14:9 Затова в същия ден Мойсей се закле: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

^14:10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тези четиридесет и пет години, откакто Господ говори това на Мойсей, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

^14:11 Но и днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Мойсей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

^14:12 Затова дай ми тази хълмиста земя, за която Господ говори в онзи ден, защото ти чу в онзи ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

^14:13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеброн за наследство на Халев, Ефониевия син.

^14:14 Затова Хеброн стана притежание на Халев, син на Ефони Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израилевия Бог.

^14:15 А отначало името на Хеброн беше Кириат-Арба; а Арба беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

^15:1 А на племето на Юдовите синове, според семействата им, се падна по жребий земята до Едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният ѝ край.

^15:2 И южната им граница беше от най-далечния край на Солено море – от залива, който се простира на юг,

^15:3 и вървеше на юг до хълма Акрабим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг към Кадеш-Варни, минаваше край Есрон, възлизаше до Адар, завиваше към Карка,

^15:4 минаваше Асмон и излизаше при Египетския поток; и границата свършваше при морето. Това е южната им граница.

^15:5 А източната граница беше Солено море до устието на Йордан. И границата на север започваше от залива на морето при устието на Йордан;

^15:6 и границата възлизаше до Бет-Хогла, и минаваше на север от Бет-Араба; и границата възлизаше до камъка на Воан, Рувимовия потомък;

^15:7 и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу хълма Адумим, на юг от потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил;

^15:8 и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на юг от Евус (това е Ерусалим); и границата се изкачваше до върха на хълма, който е на запад срещу Еномската долина, която е в северния край на долината на рефаимите;

^15:9 и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше до градовете на Ефронската планина; и границата се отправяше към Баала, (която е Кириат-Еарим);

^15:10 и от Баала границата завиваше на запад към Сеирската планина, и минаваше на север от планината Ярим (който е Хасалон), и слизаше до Бет-Шемеш, и минаваше през Тамна;

^15:11 после границата излизаше на север от Акарон; и границата се отправяше към Сикрон, и минаваше през планината на Баала, и стигаше до Явнеил; и границата свършваше при морето.

^15:12 А западната граница беше голямото море и пределите му. Тези бяха границите околовръст на юдеите според семействата им.

^15:13 И според заповяданото от Господа на Исус, той даде на Халев, Ефониевия син, за дял между юдеите града на Арба, Енаковия баща, който град е Хеброн.

^15:14 И Халев изпъди оттам тримата Енакови сина: Шешай, Ахиман и Талмай – Енакови чада.

^15:15 И оттам отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-Сефер).

^15:16 И каза Халев: Който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

^15:17 И го превзе Готониил, синът на Кенез, Халевовият брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

^15:18 И като отиваше тя при Готониил, той я подучи да поиска от баща си нива; и тъй, като слезе от осела, Халев ѝ рече: Какво искаш?

^15:19 А тя каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И той ѝ даде горните извори и долните извори.

^15:20 Това е наследството на племето на юдеите според семействата им.

^15:21 А най-крайните градове на племето на юдеите към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур,

^15:22 Кина, Димона, Адада,

^15:23 Кедеш, Хацор, Итнан,

^15:24 Зиф, Телем, Ваалот,

^15:25 Хацор-Адата, Кериот, Есрон (който е Хацор),

^15:26 Амам, Сема, Молада,

^15:27 Асаргада, Есемон, Бет-Пелет,

^15:28 Асар-Суал, Вирсавее, Визиотия,

^15:29 Баала, Иим, Асем,

^15:30 Елтолад, Хесил, Хорма,

^15:31 Сиклаг, Мадмана, Сансана,

^15:32 Леваот, Саилеим, Аин и Римон; всички градове със селата си бяха двадесет и девет.

^15:33 В равнината бяха: Ештаол, Цора, Асна,

^15:34 Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам,

^15:35 Ярмут, Адулам, Сохо, Азека,

^15:36 Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им;

^15:37 Сенан, Адаса, Мигдалгад,

^15:38 Далаан, Масфа, Йоктеил,

^15:39 Лахиш, Васкат, Еглон,

^15:40 Хавон, Лахмас, Хитлис,

^15:41 Гедирот, Бет-Дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им;

^15:42 Ливна, Етер, Асан,

^15:43 Ефта, Асена, Несив,

^15:44 Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им;

^15:45 Акарон и заселищата му със селата му;

^15:46 от Акарон до морето всичките градове, които са близо при Азот, със селата им;

^15:47 Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата ѝ със селата ѝ, до Египетския поток и голямото море с пределите му.

^15:48 А в хълмистите места: Шамир, Ятир, Сохо,

^15:49 Дана, Кириат-Сана, (която е Девир),

^15:50 Анав, Естемо, Аним,

^15:51 Гошен, Олон и Гило; единадесет града със селата им;

^15:52 Арав, Дума, Есан,

^15:53 Янум, Бет-Тапуах, Афека,

^15:54 Хумата, Кириат-Арба (която е Хеброн) и Циор; девет града със селата им;

^15:55 Маон, Кармил, Зиф, Юта,

^15:56 Езреел, Йокдеам, Заноа,

^15:57 Акаин, Геваа и Тамна; десет града със селата им;

^15:58 Алул, Бет-Цур, Гедор,

^15:59 Маарат, Бет-Анот и Елтекон; шест града със селата им;

^15:60 Кириат-Баал (който е Кириат-Еарим) и Рава; два града със селата им.

^15:61 В пустинята: Бет-Араба, Мидин, Сехаха,

^15:62 Нивсан, Града на Солта и Ен-Геди; шест града със селата им.

^15:63 А юдеите не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдеите и така живеят до днес.

^16:1 На Йосифовите потомци се падна по жребий земята от Йордан при Ерихон, към Ерихонските води на изток, пустинята, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;

^16:2 и границата се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,

^16:3 и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долен Веторон и до Гезер, и свършваше при морето.

^16:4 И Йосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрем, взеха наследството си.

^16:5 Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-Адар до горен Веторон

^16:6 и на север от Михметат границата се простираше на запад; и границата завиваше на изток до Танат-Сило, и оттам преминаваше на изток от Янох;

^16:7 и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и стигаше до Ерихон, и свършваше при Йордан.

^16:8 От Тапфуа границата отиваше на запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.

^16:9 Имаше и градове, отделени за ефремците между наследството на манасийците – всички тези градове със селата им.

^16:10 Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха между ефремците, както живеят и до днес, които ги задължиха да им работят принудително и да им плащат данък.

^17:1 Хвърлен беше жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Колкото до Махир, Манасиевия първороден, баща на Галаад, понеже той беше храбър воин, затова Галаад и Васан станаха негови.

^17:2 Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха мъжките чада на Йосифовия син Манасия според семействата им.

^17:3 Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

^17:4 Те дойдоха пред свещеника Елеазар и пред Исус, Навиевия син, и пред първенците и казаха: Господ заповяда на Мойсей да ни даде наследство между братята ни. Затова според Господнето повеление той им даде наследство между братята на баща им.

^17:5 И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Йордан;

^17:6 защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

^17:7 Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуа.

^17:8 Земята на Тапфуа принадлежеше на Манасия; асамата Тапфуа, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.

^17:9 И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.

^17:10 Земята на юг беше на Ефрем, а на север от Манасия и морето беше границата му; и земите им допираха на север до Асир и на изток до Исахар.

^17:11 И в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше Бет-Шан и заселищата му, Иблеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му, и жителите на Маледон и заселищата му – три околии.

^17:12 Но манасийците не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

^17:13 А когато израиляните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък да им работят принудително, без да ги изгонят съвсем.

^17:14 Тогава Йосифовите потомци говориха на Исус, казвайки: Защо даде ти да се хвърли само един жребий за нас и само един дял да наследим, след като сме много народ, понеже тъй ни е благословил Господ?

^17:15 А Исус им каза: Ако сте много народ, изкачете се в леса и изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.

^17:16 Но Йосифовите потомци казаха: Тази хълмиста част не е достатъчна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в равнината, имат железни колесници, както онези, които са в Бет-Шан и заселищата му, така и онези, които са в Езреелската долина.

^17:17 Тогава Исус говори на Йосифовия дом – на Ефрем и на Манасия – казвайки: Наистина вие сте много народ и имате голяма сила; не само един жребий ще имате;

^17:18 и хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все че имат железни колесници и са силни.

^18:1 След това цялото общество израиляни се събра в Сило, където и поставиха шатъра за срещане, защото земята вече беше завладяна от тях.

^18:2 Обаче между израиляните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си.

^18:3 И Исус каза на израиляните: Докога ще чакате, че не отидете да завладеете земята, която ви е дал Господ, Бог на бащите ви?

^18:4 Изберете по трима мъже от всяко племе и аз ще ги пратя да огледат земята и да я опишат, както трябва да я наследят. После нека се върнат при мен.

^18:5 Нека я разделят на седем дяла, като Юда остане в пределите си на юг и Йосифовият дом остане в пределите си на север.

^18:6 И като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук при мен, аз ще хвърля жребий за вас тук пред Господа, нашия Бог.

^18:7 Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господнето свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим, и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Йордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Мойсей им даде.

^18:8 И тъй, мъжете станаха и отидоха; и на онези, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като каза: Идете, обходете земята, за да я опишете и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребий пред Господа за вас тук, в Сило.

^18:9 Мъжете отидоха и обходиха земята, и я описаха в книга по градове, на седем дяла, и дойдоха при Исус в стана в Сило.

^18:10 Тогава Исус хвърли жребий пред Господа за тях в Сило; и там Исус раздели земята на израиляните според дяловете им.

^18:11 Излезе жребият за племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребият, пределът имсе падна между юдеите и Йосифовите потомци.

^18:12 На север границата им беше от Йордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при Бет-Авенската пустиня.

^18:13 И оттам границата отиваше към Луз, на юг от Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-Адар до хълма, който е на юг от долни Веторон.

^18:14 От там границата се простираше и завиваше към морето на юг, на юг от хълма, който е срещу Веторон, и свършваше при Кириат-Баал (който е Кириат-Еарим), град на юдеите. Това беше западната страна.

^18:15 А южната страна беше от края на Кириат-Еарим, откъдето границата минаваше на запад и свършваше при водния извор Нефтоя;

^18:16 и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долината на Еном до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил,

^18:17 и като се разпростираше от север, минаваше към Енсемес и излизаше в Галилот, който е срещу хълма Адумим, и слизаше при Камъка на Рувимовия син Воан,

^18:18 и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;

^18:19 и границата минаваше на север от Бет-Хогла; и границата свършваше при северния залив на Солено море при южния край на Йордан. Това беше южната граница.

^18:20 А границата му на изток беше Йордан. Това беше, според границите си околовръст, наследството на вениаминците според семействата им.

^18:21 А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Бет-Хогла, Емек-Кесис,

^18:22 Бет-Араба, Семараим, Ветил,

^18:23 Авим, Фара, Офра,

^18:24 Хефар-Амона, Афни и Гава; дванадесет града със селата им;

^18:25 Гаваон, Рама, Беерот,

^18:26 Масфа, Хефира, Моса,

^18:27 Рекем, Ерфаил, Тарала,

^18:28 Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиринадесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците според семействата им.

^19:1 Вторият жребий излезе за Симеон, за племето на симеонците според семействата им; и наследството им беше сред наследството на юдеите.

^19:2 За свое наследство те имаха: Вирсавее (или Савее), Молада,

^19:3 Асар-Суал, Вала, Асем,

^19:4 Елтолад, Бетул, Хорма,

^19:5 Сиклаг, Бет-Маркабот, Асар-Суса,

^19:6 Бет-Лебаот и Саруен; тринадесет града със селата им;

^19:7 Аин, Римон, Етер и Асан; четири града със селата им;

^19:8 и всички села, които бяха около тези градове, до Баалат-Беер (южният Рамат). Това е наследството за племето на симеонците според семействата им.

^19:9 От дела на юдеите се даде наследството на симеонците, защото делът на юдеите беше голям за тях; затова симеонците наследиха дял сред тяхното наследство.

^19:10 Третият жребий излезе за завулонците според семействата им; и пределът на наследството им беше до Сарид;

^19:11 и границата им отиваше на запад до Марала, и стигаше до Давасет, и до потока, който е срещу Йокнеам,

^19:12 и от Сарид завиваше към изгрев слънце до границата на Кислот-Тавор, и отиваше към Даврат, и възлизаше към Яфия,

^19:13 и оттам минаваше на изток в Гетефер, в Ита-Касин, и излизаше в Римон-Метоар и Нуя;

^19:14 и от север границата завиваше към Анатот и свършваше в долината Ефтаил,

^19:15 като обхващаше Катат, Наадал, Симрон, Идала и Витлеем; дванадесет града със селата им.

^19:16 Това е наследството на завулонците според семействата им – тези градове със селата им.

^19:17 Четвъртият жребий излезе за Исахар, за исахарците според семействата им.

^19:18 Пределът им беше Езреел, Кесулот, Сунам,

^19:19 Афераим, Сеон, Анахарат,

^19:20 Равит, Кишион, Авес,

^19:21 Ремет, Енганим, Енада и Бет-Фасис;

^19:22 и границата достигаше Тавор, Сахасима и Бет-Шемеш; и границата им свършваше при Йордан; шестнадесет града със селата им.

^19:23 Това е наследството за племето на исахарците според семействата им – градовете със селата им.

^19:24 Петият жребий излезе за племето на асирците според семействата им.

^19:25 Пределът им беше Хелкат, Али, Бетен, Ахсаф,

^19:26 Аламелех, Амад и Мисал и достигаше до Кармил на запад и до Сихор-Ливнат;

^19:27 и границата им завиваше към изгрев слънце при Бет-Дагон и достигаше Завулон и долината Ефтаил на север от Бет-Емек и Наил, и излизаше при Хаул наляво,

^19:28 и Еброн, Рехов, Амон и Кана до Голям Сидон;

^19:29 и границата завиваше към Рама и към укрепения град Тир; и границата завиваше към Оса, и свършваше при морето край страната на Ахзив,

^19:30 и Ама, Афек и Рехов; двадесет и два града със селата им.

^19:31 Това е наследството за племето на асирците според семействата им – тези градове със селата им.

^19:32 Шестият жребий излезе за нефталимците, за нефталимците според семействата им.

^19:33 Границата им беше от Елеф, от Алон близо при Цаананим, и Адами-Некев и Явнеил до Лакум, и свършваше при Йордан;

^19:34 и границата завиваше на запад до Азнот-Тавор, и оттам излизаше при Укок, и достигаше Завулон на юг, а достигаше Асир на запад и Юда при Йордан към изгрев слънце.

^19:35 А укрепените градове бяха: Сидим, Сер, Амат, Ракат, Кинерет,

^19:36 Адама, Рама, Хацор,

^19:37 Кедеш, Едреи, Енасор,

^19:38 Ирон, Мигдалил, Орам, Бет-Анат и Бет-Шемеш; деветнадесет града със селата им.

^19:39 Това е наследството за племето на нефталимците според семействата им – градовете със селата им.

^19:40 Седмият жребий излезе за племето на данците според семействата им.

^19:41 Пределът, който те наследяваха, беше Цора, Ештаол, Ир-Шемеш,

^19:42 Шаалабин, Аялон, Етла,

^19:43 Елон, Тамната, Акарон,

^19:44 Елтеко, Гиветон, Баалат,

^19:45 Йехуд, Бене-Барак, Гетримон,

^19:46 Меиаркон и Ракон с околността, която е срещу Йопия.

^19:47 А пределът на данците не им стигаше; затова данците отидоха и воюваха против Лесем, и като го превзеха и го поразиха с меч, взеха го за притежание и се заселиха в него; и Лесем наименуваха Дан по името на праотеца си Дан.

^19:48 Това е наследството за племето на данците според семействата им – тези градове със селата им.

^19:49 А като свършиха подялбата на земята според пределите ѝ, израиляните дадоха на Исус, Навиевия син, наследство сред себе си,

^19:50 според Господнята заповед му дадоха града, който поиска – Тимнат-Серах в хълмистата част на Ефрем; и той съгради града и живееше в него.

^19:51 Това са наследствата, които свещеникът Елеазар и Исус, Навиевият син, и началниците на бащините домове на племената на израиляните разделиха с жребий в Сило пред Господа, при входа на шатъра за срещане. Така те свършиха подялбата на земята.

^20:1 Тогава Господ говори на Исус, казвайки:

^20:2 Кажи на израиляните: Определете си прибежищни градове, за които съм ви казал чрез Мойсей,

^20:3 за да прибягва там онзи убиец, който убие човек неволно, без умисъл; и те да ви бъдат прибежища от отмъстителя за кръвта.

^20:4 И когато онзи, който побегне в един от тези градове, застане при входа на градската порта и разкаже случая си на всеослушание пред старейшините от онзи град, те нека го приемат в града при себе си и нека му дадат място, и той да живее между тях.

^20:5 И ако отмъстителят за кръвта го подгони, те да не предават убиеца в ръката му, защото без умисъл е убил ближния си, без да го е мразел от преди.

^20:6 И да живее в онзи град, докато се представи на съд пред обществото и до смъртта на онзи, който е първосвещеник по онова време; тогава убиецът да се върне и да отиде в града си и в дома си, в града, от който е побягнал.

^20:7 И тъй, отделиха Кедеш в Галилея, в хълмистата земя на Нефталим; Сихем в хълмистата земя на Ефрем и Кириат-Арба (която е Хеброн) в хълмистата земя на Юда.

^20:8 А оттатък Йордан срещу Ерихон, на изток, определиха Безер в пустинята, в равнината на Рувимовото племе, Рамот в Галаад от Гадовото племе и Голан във Васан от Манасиевото племе.

^20:9 Тези бяха градовете, определени за всички израиляни и за чужденците, които живеят сред тях, тъй че всеки, който би убил някого неволно, да бяга там, за да не бъде убит от отмъстителя за кръвта, докато се представи пред обществото.

^21:1 След това, началниците на левитските бащини домове дойдоха при свещеника Елеазар, при Исус, Навиевия син, и при началниците на бащините домове от племената на израиляните,

^21:2 та им говориха в Сило, в Ханаанската земя, като казаха: Господ заповяда чрез Мойсей да ни се дадат градове за живеене и пасбищата им за добитъка ни.

^21:3 И ето градовете с пасбищата им, които израиляните дадоха на левитите от наследството си според Господнята заповед:

^21:4 Излезе жребият за семействата на каатовците; и потомците на свещеника Аарон, които бяха от левитите, получиха чрез жреби тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.

^21:5 А останалите Каатови потомци получиха чрез жребий десет града от семействата на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината на Манасиевото племе.

^21:6 И Гирсоновите потомци получиха чрез жребий тринадесет града от семействата на Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината на Манасиевото племе във Васан.

^21:7 Мерариевите потомци според семействата си получиха дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе.

^21:8 Тези градове и пасбищата им израиляните дадоха чрез жребий на левитите, както Господ бе заповядал чрез Мойсей.

^21:9 От племето на юдейците и от племето на симеонците дадоха тези градове, които по-долу се споменават по име,

^21:10 и които Аароновите потомци получиха, бидейки от семействата на каатовците, които са от левитите; защото първият жребий се хвърли за тях:

^21:11 дадоха им града на Арба, Енаковия баща (който е Хеброн), с пасбищата му около него, в Юдовата хълмиста земя;

^21:12 (а нивите на града и селата му дадоха на Халев, Ефониевия син, за негова собственост;)

^21:13 Хеброн с пасбищата му, прибежищния град за убийци, дадоха на потомците на свещеника Аарон, също и Ливна с пасбищата ѝ,

^21:14 Ятир с пасбищата му, Естемой с пасбищата му,

^21:15 Олон с пасбищата му, Девир с пасбищата му,

^21:16 Аин с пасбищата му, Юта с пасбищата ѝ и Бет-Шемеш с пасбищата му; девет града от тези две племена;

^21:17 а от Вениаминовото племе – Гаваон с пасбищата му, Гава с пасбищата ѝ,

^21:18 Анатот с пасбищата му и Алмон с пасбищата му; четири града.

^21:19 Всичките градове на Аароновите потомци, свещениците, бяха тринадесет града с пасбищата им.

^21:20 И семействата на Каатовите потомци, левитите, които оставаха от Каатовите потомци, получиха градовете на своето по жребий притежание от Ефремовото племе.

^21:21 Дадоха им прибежищния за убийци град Сихем с пасбищата му в хълмистата земя на Ефрем, също и Гезер с пасбищата му,

^21:22 Кивзаим с пасбищата му и Веторон с пасбищата му; четири града;

^21:23 от Дановото племе – Елтеко с пасбищата му, Гиветон с пасбищата му,

^21:24 Аялон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; четири града;

^21:25 а от половината на Манасиевото племе – Таанах с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; два града.

^21:26 Всичките градове за семействата на останалите Каатови потомци бяха десет с пасбищата им.

^21:27 А на Гирсоновите потомци от семействата на левитите дадоха от другата половина на Манасиевото племе, прибежищния за убийци град Голан във Васан с пасбищата му и Веестера с пасбищата му; два града;

^21:28 от Исахаровото племе – Кишион с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,

^21:29 Ярмут с пасбищата му и Енганим с пасбищата му; четири града;

^21:30 от Асировото племе – Мисаал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,

^21:31 Хелкат с пасбищата му и Рехов с пасбищата му; четири града;

^21:32 а от Нефталимовото племе прибежищния за убийци град Кедеш в Галилея с пасбищата му, Амот-Дор с пасбищата му, и Картан с пасбищата му; три града.

^21:33 Всичките градове на гирсонците според семействата им бяха тринадесет града с пасбищата им.

^21:34 И на семействата на Мерариевите потомци, останалите от левитите, дадоха от Завулоновото племе Йокнеам с пасбищата му, Карта с пасбищата ѝ,

^21:35 Димна с пасбищата ѝ и Наалон с пасбищата му; четири града;

^21:36 от Рувимовото племе – Безер с пасбищата му, Яца с пасбищата ѝ,

^21:37 Кедимот с пасбищата му и Мефаат с пасбищата му; четири града;

^21:38 а от Гадовото племе – прибежищния за убийци град Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му,

^21:39 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му; всичко четири града.

^21:40 Всичките градове, които дадоха чрез жребий на Мерариевите потомци според семействата им, на останалите от семействата на левитите, бяха дванадесет града.

^21:41 Всичките градове на левитите сред владенията на израиляните бяха четиридесет и осем града с пасбищата им.

^21:42 Тези градове бяха всеки с околните си пасбища; така бяха всички тези градове.

^21:43 Така Господ даде на Израил цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще им я даде; и я завладяха, и се заселиха в нея.

^21:44 И Господ им даде спокойствие от всяка страна, точно както се беше клел на бащите им; и от всичките им врагове никой не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им врагове в ръката им.

^21:45 Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.

^22:1 Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе и им каза:

^22:2 Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което съм ви заповядал.

^22:3 През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте заръката, която Господ, вашият Бог, ви заповяда.

^22:4 И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им бе обещал; затова върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която е ваше притежание, която Господният слуга Мойсей ви даде на изток от Йордан.

^22:5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Господният слуга Мойсей, да любите Господа вашия Бог, да Го следвате във всичките Му пътища, да спазвате заповедите, да се държите за Него и да Му слугувате от цялото си сърце и от цялата си душа.

^22:6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

^22:7 (На половината от Манасиевото племе Мойсей беше дал земя във Васан; а на другата му половина Исус даде земя между братята им оттатък Йордан, на запад.) И като ги разпускаше по шатрите им, Исус ги благослови,

^22:8 като им говори, казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от враговете ви.

^22:9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се разделиха с израиляните в Сило, в Ханаанската земя, и се върнаха, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господнето слово чрез Мойсей.

^22:10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Йордан, олтар забележително голям.

^22:11 А израиляните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израиляните.

^22:12 И когато израиляните чуха това, цялото общество израиляни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

^22:13 И израиляните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, Финехас, сина на свещеника Елеазар,

^22:14 и с него десет първенци – по един първенец за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди.

^22:15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, и им говориха, казвайки:

^22:16 Така говори цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес да не следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да въстанете днес против Господа?

^22:17 Малко ли беше за нас съгрешението относно Пеор, от което и до днес не сме се очистили, макар чепоради него напаст сполетя Господнето общество,

^22:18 та вие днес искате да се отвърнете да не следвате Господа? Ако въстанете днес против Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

^22:19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господне притежание, където стои Господнята скиния, и вземете притежание между нас; само не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, като си издигате друг олтар, освен олтара на Господа, нашия Бог.

^22:20 Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление спрямо обречените неща и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

^22:21 Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор казаха на Израилевите хилядоначалници:

^22:22 Могъщият Бог Еова, могъщият Бог Еова, Той знае и Израил сам ще узнае; ако това е въставане или престъпление против Господа, то не ни щади, Господи, днес!

^22:23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем да не следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне и приноси, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека Сам Господ съди.

^22:24 Но ние сторихме това от предпазливост, като си казвахме: Утре е възможно вашите чада да кажат на нашите чада: Какво имате вие с Господа, Израилевия Бог?

^22:25 Защото Господ е отредил Йордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така вашите чада биха накарали нашите чада да престанат да се боят от Господа.

^22:26 Затова си казахме: Нека се заловим да издигнем олтар – не за всеизгаряне, нито за жертва,

^22:27 а за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да служим пред Господа с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, за да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.

^22:28 Затова си казахме, че ако се случи утре да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха – не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

^22:29 Не дай, Боже, да въставаме ние против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа, като издигнем друг олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

^22:30 А свещеникът Финехас, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.

^22:31 И Финехас, синът на свещеника Елеазар, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израиляните от Господнята ръка.

^22:32 Тогава Финехас, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от рувимците и от гадците от Галаадската земя в Ханаанската земя при израиляните и им донесоха известие.

^22:33 И това стана угодно на израиляните; и израиляните благословиха Бога, и не говореха вече за излизане на бой против тях, за да разорят земята, където живееха рувимците и гадците.

^22:34 И рувимците и гадците наименуваха олтара Ед, защото той е свидетелство помежду ни, че Еова е Бог.

^23:1 След много време, когато Господ беше успокоил Израил от всичките му околни неприятели, и Исус беше остарял и в напреднала възраст,

^23:2 Исус свика цял Израил – старейшините им, началниците им, съдиите им и надзирателите им, и им каза: Аз остарях и съм в напреднала възраст;

^23:3 а вие видяхте всичко, което Господ, вашият Бог, направи заради вас на всички тези народи; защото Господ, вашият Бог, Той е, Който воюва за вас.

^23:4 Ето, разделих между вас с жребий в наследство на племената ви земята на тези останали народи и на всички народи, които погубих – от Йордан до голямото море към залез слънце.

^23:5 И Господ, вашият Бог, Той ще ги прогони пред вас и ще ги изпъди пред очите ви; и вие ще завладеете земята им, както Господ, вашият Бог, ви е обещал.

^23:6 Затова бъдете много храбри, да пазите и да изпълнявате всичко, което е написано в книгата на Мойсеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно, ни наляво,

^23:7 за да не се смесвате с тези народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте;

^23:8 а към Господа, вашия Бог, да се придържате, както правихте до днес.

^23:9 Защото Господ е изгонил пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас.

^23:10 Един от вас е гонил хиляда, защото Сам Господ, вашият Бог, воюва за вас, както ви е обещал.

^23:11 Затова, внимавайте да любите Господа, вашия Бог.

^23:12 Иначе, ако се върнете някога назад и се свържете с остатъка от тези народи, с останалите между вас, и се сродите с тях, и се смесвате с тях, и те с вас,

^23:13 да знаете добре, че Господ, вашият Бог, няма повече да гони пред очите ви тези народи; но те ще ви бъдат клопка и примка, бичове по ребрата ви и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви е дал.

^23:14 И ето, днес аз тръгвам по пътя на целия свят; и вие знаете от цялото си сърце и от цялата си душа, че не е останало неизпълнено ни едно от всички добри неща, които Господ, вашият Бог, говори за вас; всички се сбъднаха за вас; ни едно от тях не е останало неизпълнено.

^23:15 Но както се сбъднаха за вас всички добри неща, които Господ, вашият Бог, говори на вас, така Господ ще докара на вас всички зли неща, докато ви изтреби от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви е дал,

^23:16 когато престъпите завета на Господа, вашия Бог, който Той ви заповяда, и отидете да служите на други богове и да им се кланяте; тогава гневът на Господа ще пламне против вас и вие скоро ще изчезнете от добрата земя, която Той ви е дал.

^24:1 След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем, и свика старейшините на Израил, началниците им, съдиите им и надзирателите им; и те се представиха пред Господа.

^24:2 И Исус каза на целия народ: Така говори Господ, Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха предците ви: Тара, Авраамовият баща и Нахоровият баща, и служеха на други богове.

^24:3 И Аз взех баща ви Авраам от онази страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя и умножих потомството му и му дадох Исаак;

^24:4 а на Исаак дадох Яков и Исав. И на Исав дадох хълмистата земя Сеир за притежание; а Яков и синовете му слязоха в Египет.

^24:5 И пратих Мойсей и Аарон, и поразих Египет с мощни дела, които извърших сред него, и после ви изведох.

^24:6 И като извеждах бащите ви от Египет, вие дойдохте до морето; и египтяните се втурнаха след бащите ви с колесници и коне до Червено море.

^24:7 Тогава те извикаха към Господа и Той спусна мрак между вас и египтяните, и ги заля с морето, та ги покри; и очите ви видяха какво сторих в Египет; и вие живяхте в пустинята дълго време.

^24:8 После ви доведох в земята на аморейците, които живееха оттатък Йордан, и те воюваха против вас; но Аз ги предадох в ръцете ви и вие завладяхте земята им, и Аз ги изтребих пред вас.

^24:9 Тогава моавският цар Валак, Сепфоровият син, стана и воюва против Израил; и прати да повикат Валаам, Веоровия син, за да ви прокълне.

^24:10 Но Аз не склоних да послушам Валаам и той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му.

^24:11 И вие преминахте Йордан, та дойдохте в Ерихон; и воюваха против вас ерихонските мъже: аморейците, ферезейците, ханаанците, хетите, гергесейците, евейците и евусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви.

^24:12 И изпратих пред вас стършелите, които изгониха пред вас двамата аморейски царе – не с твоя меч, нито с твоя лък.

^24:13 И дадох ви земя, над която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.

^24:14 И тъй, бойте се от Господа и служете Му с искреност и истина; отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете на Господа.

^24:15 Но ако ви се види тежко да служите на Господа, изберете днес кому искате да служите – на боговете ли, на които са служили бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.

^24:16 И народът в отговор каза: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!

^24:17 Защото Господ, нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни от Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас онези големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всички племена, сред които минахме.

^24:18 И Господ изгони пред нас всички племена, дори аморейците, които живееха в тази земя. Затова и ние ще служим на Господа, защото Той е нашият Бог.

^24:19 Но Исус каза на народа: Не ще можете да служите на Господа, защото Той е Бог пресвят; Той е Бог ревнив; не ще прости престъпленията и греховете ви.

^24:20 Защото, ако оставите Господа и служите на чужди богове, тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби, въпреки доброто, което ви е сторил.

^24:21 А народът каза на Исус: Не, на Господа ще служим.

^24:22 Тогава Исус каза на народа: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите. (И те казаха: Свидетели сме).

^24:23 Сега отхвърлете чуждите богове, които са сред вас, и обърнете сърцето си към Господа, Израилевия Бог.

^24:24 И народът каза на Исус: На Господа, нашия Бог, ще служим и Неговия глас ще слушаме.

^24:25 И тъй, в същия ден Исус сключи завет с народа и им остави постановления и закон в Сихем.

^24:26 И Исус написа тези думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък, та го изправи там под дъба, който е близо до Господнето светилище.

^24:27 И Исус каза на целия народ: Ето този камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всички думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай че се откажете от вашия Бог.

^24:28 Тогава Исус разпусна людете, да отидат всеки в наследството си.

^24:29 След това Господният слуга Исус, Навиевият син, умря на възраст сто и десет години.

^24:30 И го погребаха в предела на наследството му в Тимнат-Серах, който е в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гааш.

^24:31 И Израил служи на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, и които знаеха всички дела, които Господ бе извършил за Израил.

^24:32 И в Сихем погребаха Йосифовите кости, които израиляните изнесоха от Египет, в онази част на нивата, която Яков бе купил за сто сребърника от синовете на Хамор, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Йосифовите потомци.

^24:33 И Елеазар, Аароновият син, умря; и го погребаха на хълма на сина му Финехас, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрем.