Galatjanite

^1:1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

^1:2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

^1:3 Благодат и мир на вас да бъде от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,

^1:4 Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец,

^1:5 на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.

^1:6 Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие;

^1:7 което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

^1:8 Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

^1:9 Както казахме и преди, пак го казвам и сега: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

^1:10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга.

^1:11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

^1:12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, а чрез откровение от Исуса Христа.

^1:13 Защото сте чули за някогашното мое поведение в юдейската религия, как прекомерно гонех Божията църква и я разорявах.

^1:14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, и бях много ревностен за преданията на бащите ми.

^1:15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми, беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

^1:16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах до плът и кръв,

^1:17 нито възлязох в Ерусалим при онези, които бяха апостоли преди мене, а заминах веднага за Арабия и пак се върнах в Дамаск.

^1:18 Тогава, след три години, пристигнах в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;

^1:19 друг от апостолите не видях, освен Господния брат Яков.

^1:20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.)

^1:21 После дойдох в Сирийските и Киликийските страни.

^1:22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

^1:23 а само слушаха, че онзи, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

^1:24 И славеха Бога заради мене.

^2:1 После, след четиринадесет години, пак пристигнах в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

^2:2 (А пристигнах по откровение.) И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.

^2:3 Но даже Тит, който бе с мене, макар и грък, не бе принуден да се обреже.

^2:4 Колкото до лъжебратята, които бяха се промъкнали сред нас да дебнат свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят,

^2:5 на тях нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

^2:6 А тези, които се считаха за нещо (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека) – тези, именитите, не прибавиха нищо повече към моетоучение;

^2:7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните,

^2:8 (защото Който действа в Петър за апостолство между обрязаните, действа и в мене за апостолство между езичниците)

^2:9 и когато познаха дадената ми благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общуване на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

^2:10 Искаха само да помним сиромасите – което и ревностно желаех да върша.

^2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз лично му се възпротивих, защото беше се провинил.

^2:12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците; а когато дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

^2:13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерството им.

^2:14 Но като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, казах на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

^2:15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

^2:16 като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

^2:17 Но ако, искайки да се оправдаем в Христа, сами се оказахме грешни, нима Христос е служител на греха? Да не бъде!

^2:18 Защото, ако градя наново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

^2:19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

^2:20 Сразпях се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

^2:21 Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако правдата се придобива чрез закон, тогава Христос е умрял без причина!

^3:1 О, неразумни галатяни, кой ви омая вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат?

^3:2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?

^3:3 Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?

^3:4 Напразно ли толкова страдахте – ако наистина е било напразно?

^3:5 Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела по закона ли върши това, или чрез вяра в посланието,

^3:6 както Авраам повярва в Бога и му се вмени за правда?

^3:7 Тогава знайте, че тези, които упражняват вяра, те са Авраамови чада.

^3:8 И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки: „В тебе ще се благославят всичките народи“.

^3:9 Така че тези, които упражняват вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.

^3:10 Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона“.

^3:11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото „праведният чрез вяра ще живее“;

^3:12 а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него“.

^3:13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“;

^3:14 така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

^3:15 Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито към него се прибавя.

^3:16 А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос.

^3:17 И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, въведен четиристотин и тридесет години по-късно, та да се унищожи обещанието.

^3:18 Защото, ако наследството е по закон, то не е вече по обещание; а Бог го дари на Авраам с обещание.

^3:19 Тогава защо се даде законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото бе дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един ходатай.

^3:20 Но ходатаят не ходатайства само за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

^3:21 Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотворява, то наистина правдата щеше да бъде от закон.

^3:22 Но Писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тези, които вярват.

^3:23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щеше да се открие.

^3:24 Така законът стана за нас детеводител – да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

^3:25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството му.

^3:26 Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исуса Христа.

^3:27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

^3:28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

^3:29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

^4:1 Казвам още: Дотогава, докато наследникът е малолетен, той не се различава с нищо от роб, макар и да е господар на всичко,

^4:2 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

^4:3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;

^4:4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закон,

^4:5 за да изкупи онези, които бяха под закона, та да получим осиновението.

^4:6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

^4:7 Затова не си вече роб, а син; и акоси син, то си наследник чрез Бога.

^4:8 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по естество не са богове;

^4:9 а сега, като познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате пак към слабите и окаяни първоначални учения, на които отново желаете да робувате?

^4:10 Вие тачите дни, месеци, сезони и години.

^4:11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.

^4:12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

^4:13 но сами знаете, че първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост;

^4:14 но пак, това, което беше за вас изпитание в моето тяло, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

^4:15 Тогава, какво стана с онази ваша радост? Свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте изтръгнали и бихте ми ги дали.

^4:16 И тъй, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?

^4:17 Тия учители ви търсят ревностно по недобър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.

^4:18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то винаги, а не само когато се намирам между вас.

^4:19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас,

^4:20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

^4:21 Кажете ми, вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?

^4:22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от робинята и един от свободната;

^4:23 но този, който бе от робинята, се роди естествено, а онзи, който бе от свободната, по обещание.

^4:24 И това е иносказание; защото тези жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

^4:25 А Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си.

^4:26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

^4:27 защото е писано: „Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, защото повече са чадата на самотната, отколкото чадата на омъжената“.

^4:28 А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание.

^4:29 Но както тогава естествено роденият гонеше родения по Дух, така е и сега.

^4:30 Обаче, какво казва Писанието? – „Изпъди робинята и сина ѝ; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната“.

^4:31 Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната.

^5:1 И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.

^5:2 Ето аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате, няма да имате никаква полза от Христа.

^5:3 Да, повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

^5:4 Вие, които желаете да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

^5:5 Защото чрез Духа ние очакваме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.

^5:6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.

^5:7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да се покорявате на истината?

^5:8 Това убеждаване не беше от Онзи, Който ви е призовал.

^5:9 Малко квас заквасва всичкото тесто.

^5:10 Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да мислите другояче; а онзи, който ви смущава, ще понесе своето наказание, който и да е той.

^5:11 И аз, братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? Защото тогава съблазънта на кръста би се премахнала.

^5:12 Дано биха се отсекли онези, които ви разколебават!

^5:13 Защото вие, братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта, но с любов служете си един на друг.

^5:14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си“.

^5:15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.

^5:16 И тъй, казвам: Живейте по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.

^5:17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противопоставят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.

^5:18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

^5:19 А делата на плътта са явни, и те са: блудство, нечистота, сладострастие,

^5:20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,

^5:21 зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

^5:22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,

^5:23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

^5:24 А които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите ѝ.

^5:25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.

^5:26 Да не ставаме тщеславни, та да се дразним един друг и да си завиждаме един на друг.

^6:1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.

^6:2 Един на друг теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

^6:3 Защото, ако някой мисли себе си за нещо, а не е нищо, той мами себе си.

^6:4 Но всеки нека изпитва своите дела и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не в сравнение с друг;

^6:5 защото всеки има да носи своя си товар.

^6:6 А този, който се поучава в Божието слово, нека дели всичките си блага с този, който го учи.

^6:7 Не се лъжете: Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.

^6:8 Защото, който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

^6:9 Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако не се уморяваме, навреме ще пожънем.

^6:10 И тъй, при случай, нека правим добро на всички, а особено на онези, които са от семейството на вярата.

^6:11 Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!

^6:12 Онези, които желаят да направят добро впечатление по плът, те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.

^6:13 Защото и самите онези, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски живот.

^6:14 А далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.

^6:15 Защото нито обрязването е нещо, нито необрязването е нещо, а новото създание.

^6:16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.

^6:17 Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.

^6:18 Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.