Evreite

^1:1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

^1:2 в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете;

^1:3 Който, като е сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините,

^1:4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

^1:5 Защото на кого от ангелите е рекъл Бог някога: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ И пак: „Аз ще Му бъда Отец, и Той ще Ми бъде Син“?

^1:6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: „И поклонете се на Него, всички Божии ангели“.

^1:7 И за ангелите казва: „Който прави ангелите Си силни като ветрове и служителите Си като огнен пламък“;

^1:8 а за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

^1:9 Възлюбил си правда и намразил си беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя“.

^1:10 И пак: „В начало Ти, Господи, си основал земята, и дело на Твоите ръце е небето;

^1:11 те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; да, те всички ще овехтеят като дреха,

^1:12 и като наметало ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си Същият, и Твоите години няма да се свършат“.

^1:13 А на кого от ангелите е рекъл някога: „Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие“?

^1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение?

^2:1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече за онова, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

^2:2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, се оказа вярно, и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

^2:3 то как ще избегнем ние, ако сме пренебрегнали едно толкова велико спасение? Спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха Го чули;

^2:4 като им съсвидетелства и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух според волята Си.

^2:5 Защото не на ангели подчини Той бъдещия свят, за който говорим;

^2:6 но някой е заявил някъде, като е казал: „Що е човек, та да го помниш, или човешки син, та да го посещаваш?

^2:7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си;

^2:8 всичко си подчинил под нозете му“. А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; сега обаче още не виждаме да му е всичко подчинено.

^2:9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.

^2:10 Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.

^2:11 Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; затова Той не се срамува да ги нарича братя,

^2:12 казвайки: „Ще възвестявам името Ти на братята Си; ще Те хваля всред събранието“.

^2:13 И пак: „Аз на Него ще се уповавам“. И пак: „Ето Ме Мене и децата, които Ми е дал Бог“.

^2:14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта онзи, който има власт над смъртта, тоест дявола,

^2:15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подложени на робство.

^2:16 (Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)

^2:17 Затова трябваше да прилича във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в служба на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

^2:18 Понеже и Сам Той пострада като изкушаван, може и на изкушаваните да помага.

^3:1 Затова, святи братя, участници в небесното звание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

^3:2 Който бе верен на Онзи, Който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

^3:3 Понеже Той се удостои със слава, по-голяма от Мойсеевата, както този, който е построил къщата е на по-голяма почит от самата къща.

^3:4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е сътворил всичко, е Бог.

^3:5 И Мойсей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да свидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

^3:6 а Христос беше верен над Неговия дом като Син. Неговият дом сме ние, ако удържим твърдо докрай в дързостта и надеждата, с която се хвалим.

^3:7 Затова, както казва Святият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,

^3:8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

^3:9 където бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме, и видяха делата Ми четиридесет години.

^3:10 Затова възнегодувах против това поколение, и рекох: Всякога се заблуждават в сърцата си, те не са познали Моите пътища;

^3:11 така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка.“

^3:12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

^3:13 но увещавайте се един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

^3:14 Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

^3:15 докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението“.

^3:16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли онези, които излязоха от Египет чрез Мойсей?

^3:17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

^3:18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

^3:19 И тъй, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

^4:1 И така, понеже ни е оставено обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим, да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

^4:2 Защото и на нас, както и на тях, се донесе едно благовестие; но словото, което те чуха, не им принесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра.

^4:3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.

^4:4 Защото някъде е казал за седмия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“;

^4:5 и пак на това място: „Няма да влязат в Моята почивка“.

^4:6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си,

^4:7 затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва след толкова време чрез Давид, както вече казахме: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си“.

^4:8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

^4:9 Следователно за Божиите люде остава една събота почивка.

^4:10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от своите Си.

^4:11 Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой, като следва същия пример на неверие.

^4:12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

^4:13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото ще отговаряме.

^4:14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Исус Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

^4:15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у Него грях.

^4:16 Затова нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно.

^5:1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците.

^5:2 Такъв първосвещеник може да състрадава с невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ,

^5:3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

^5:4 А както никой не взема на себе си тази почест, освен ако бъде призван от Бога, както беше Аарон,

^5:5 така и Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, Който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

^5:6 както и на друго място казва: „Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков“.

^5:7 Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут поради благоговението Си,

^5:8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание чрез това, което изстрада,

^5:9 и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,

^5:10 като бе наименуван от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.

^5:11 Върху това имаме да кажем много неща, и мъчни за поясняване; защото бавно схващате.

^5:12 Понеже до това време вие трябваше учители да станете, а имате нужда да ви учи някой наново на най-елементарните начала на Божиите словеса, и стигнахте дотам, да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

^5:13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в словото на правдата, понеже е младенец;

^5:14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

^6:1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към зрялост, като не полагаме пак за основа покаянието от мъртви дела, вярата в Бога,

^6:2 учението за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите и за вечния съд.

^6:3 И това ще направим, ако Бог позволи.

^6:4 Защото онези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

^6:5 и са вкусили от доброто Божие слово и от великите дела на бъдещия век,

^6:6 а са отпаднали, невъзможно е пак да бъдат обновени и доведени в покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

^6:7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

^6:8 но ако ражда тръни и репеи, тя е непотребна и близо до проклятие, и сетнината ѝ е да бъде изгорена.

^6:9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението.

^6:10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави вашето дело, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

^6:11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

^6:12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.

^6:13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

^6:14 „Наистина ще те благословя премного, и ще те умножа и преумножа“.

^6:15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

^6:16 Защото човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение, слага край на всеки спор между тях.

^6:17 Затова Бог, като искаше да покаже по-ясно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменно, си послужи с клетва,

^6:18 та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за предстоящата надежда;

^6:19 която за душата ни е като здрава и непоклатима котва, и която прониква в това, което е зад завесата;

^6:20 където Исус, като предтеча влезе за нас, и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.

^7:1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

^7:2 на когото Авраам отдели и десятък от всичко – този, който по значението на името му е първо цар на правда, а после и салимски цар, тоест, цар на мир –

^7:3 без баща, без майка, без родословие, без да има нито начало на дни, нито край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

^7:4 Помислете колко велик е този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.

^7:5 Онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и тези да са произлезли от чреслата на Авраам.

^7:6 Той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам, и благослови онзи, на когото бяха дадени обещанията.

^7:7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

^7:8 И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее.

^7:9 И тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам;

^7:10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

^7:11 И тъй, ако се постигаше съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник според Мелхиседековия чин и да не се счита според Аароновия чин?

^7:12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

^7:13 Понеже Този, за Когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

^7:14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, а относно това племе Мойсей не е казал нищо за свещеници.

^7:15 Това, което казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник,

^7:16 Който се установи не по закон, изразен в преходна заповед, а по силата на безкраен живот;

^7:17 защото за Него се свидетелства: „Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков“;

^7:18 защото по този начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност

^7:19 (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.

^7:20 И доколкото Той не е станал свещеник без заклеване

^7:21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Онзи, Който му казва: „Господ се закле и не ще се разкае: Ти си свещеник довека)“,

^7:22 дотолкова на по-добър завет Исус стана поръчител.

^7:23 При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,

^7:24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на други.

^7:25 Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже всякога е жив, за да ходатайства за тях.

^7:26 Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен над небесата;

^7:27 Който няма нужда всеки ден, както онези първосвещеници, да принася жертви първо за Своите грехове, после за греховете на людете; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

^7:28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е усъвършенстван завинаги.

^8:1 А от това, което казваме, ето главното: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

^8:2 Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

^8:3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова, нужно е и Този Първосвещеник да има какво да принася.

^8:4 А ако беше на земята, Той нямаше да е и свещеник, защото има свещеници, които принасят даровете според закона;

^8:5 (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Мойсей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай“, му каза Бог, „да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината“),

^8:6 но на дело Христос е получил служение толкова по-превъзходно, колкото и заветът, на който Той е Ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

^8:7 Защото, ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

^8:8 А напротив, когато порицава израиляните, казва: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

^8:9 не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те не устояха в завета Ми, и Аз ги оставих, казва Господ.

^8:10 Защото, ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ;

^8:11 и няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават, от малък до голям между тях.

^8:12 Защото ще покажа милост към неправдите им, и греховете им [и беззаконията им] няма да помня вече“.

^8:13 А като казва „нов“ завет, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

^9:1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.

^9:2 Защото бе приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; тази част се казва Светилище;

^9:3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше Светая светих,

^9:4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфтя, и плочите на завета;

^9:5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

^9:6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

^9:7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, сторени от незнание.

^9:8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,

^9:9 която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя съвършено чист в съвестта,

^9:10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – преходни постановления, наложени до времето на преобразование.

^9:11 Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящето творение.

^9:12 И не с кръвта на кози и телци, но със Собствената Си кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби за нас вечно изкупление.

^9:13 Защото, ако кръвта от козли и от телци и пепелта от телица, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

^9:14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог!

^9:15 И затова Той е Посредник на нов завет, така че чрез смъртта за изкупване от престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.

^9:16 Защото, където има завещание, необходимо е да се докаже смъртта на завещателя.

^9:17 Защото завещанието влиза в сила само след смърт, то никога няма сила, докато е жив завещателят.

^9:18 Затова и първият завет не бе утвърден без кръв.

^9:19 Защото, след като Мойсей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна, и исоп, та поръси и самата книга, и целия народ, казвайки:

^9:20 „Това е кръвта на завета, който ви заповяда Бог“.

^9:21 При това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички богослужебни съдове.

^9:22 А според закона почти всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма опрощение.

^9:23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с жертви, по-добри от тези.

^9:24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице за нас;

^9:25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв;

^9:26 (иначе Той трябваше да е страдал много пъти от създанието на света), а сега, в края на вековете, се яви веднъж завинаги, за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си.

^9:27 И както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,

^9:28 така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.

^10:1 Защото, законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни непрестанно всяка година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

^10:2 Иначе те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове.

^10:3 Но с тези жертви всяка година се на пом ня за греховете.

^10:4 Защото не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове.

^10:5 Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

^10:6 всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.

^10:7 Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о Боже“.

^10:8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които се принасят според закона),

^10:9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ С това Той отменя първото, за да постанови второто.

^10:10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.

^10:11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

^10:12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога,

^10:13 и оттогава нататък чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.

^10:14 Защото само с един принос Той направи съвършени завинаги онези, които се освещават.

^10:15 А и Святият Дух ни свидетелства за това, защото след като е казал:

^10:16 „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им“, прибавя:

^10:17 „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече“,

^10:18 А където има опрощение за тези неща, там вече няма принос за грях.

^10:19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дързост да влезем в светилището,

^10:20 по новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

^10:21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

^10:22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени чрез поръсване от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;

^10:23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал;

^10:24 и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

^10:25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

^10:26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

^10:27 а едно страшно очакване на съд, и на огнен гняв, който ще погълне противниците.

^10:28 Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

^10:29 тогава, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

^10:30 Защото познаваме Онзи, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя, казва Господ“; и пак: „Господ ще съди народа Си“.

^10:31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!

^10:32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба лице в лице със страдания,

^10:33 ту опозорявани с хули и оскърбления, ту като съучастници с тези, които също така страдаха.

^10:34 Защото вие състрадавахте на онези, които бяха в окови, и радостно посрещахте разграбването на имота ви, като знаехте, че имате по-добър и траен имот.

^10:35 И тъй, не напускайте увереността си, за която има голяма награда.

^10:36 Защото ви е нужно да издържите, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

^10:37 „Защото още твърде малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави.

^10:38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

^10:39 Ние обаче не сме от онези, които се дръпват назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

^11:1 А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеде ност в неща, които не се виждат.

^11:2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.

^11:3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

^11:4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.

^11:5 Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.

^11:6 А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.

^11:7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждат, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си. Чрез тазивяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

^11:8 С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива.

^11:9 С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

^11:10 Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.

^11:11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Онзи, Който се бе обещал.

^11:12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

^11:13 Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията, но ги видяха и приветстваха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

^11:14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

^11:15 и ако наистина са имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

^11:16 Но сега желаят едно по-добро отечество, тоест небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град.

^11:17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да, този, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,

^11:18 този, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“;

^11:19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.

^11:20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже относно бъдещите неща.

^11:21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се върху края на тоягата си.

^11:22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израиляните от Египет и даде поръчка за костите си.

^11:23 С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед.

^11:24 С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

^11:25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

^11:26 като разсъди, че укорът за Помазаника е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.

^11:27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царевия гняв; защото издържа като един, който виждаше Невидимия.

^11:28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

^11:29 С вяра израиляните минаха през Червено море като по суша, което се опитаха и египтяните, и се издавиха.

^11:30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

^11:31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

^11:32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гидеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още и Самуил, и пророците;

^11:33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,

^11:34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски.

^11:35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

^11:36 Други пък изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници;

^11:37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с меч, скитаха се в овчи и в кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;

^11:38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

^11:39 Но всички тези, ако и да сполучиха да се свидетелства добре за тях поради вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

^11:40 защото Бог бе промислил за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

^12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще,

^12:2 като гледаме на Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

^12:3 Защото размислете за Този, Който издържа такова противопоставяне срещу Себе Си от грешните, за да не ви дотегне и да не ви обхване малодушие.

^12:4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

^12:5 И забравили сте съвета, който ви увещава като синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито отпадай духом, когато те изобличава Той;

^12:6 защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема“.

^12:7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не наказва?

^12:8 Но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове.

^12:9 Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

^12:10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да участваме в Неговата святост.

^12:11 Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб; но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.

^12:12 Затова, „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“,

^12:13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, а напротив, да се изцели.

^12:14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

^12:15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;

^12:16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

^12:17 понеже знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.

^12:18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

^12:19 нито до тръбен звук и изричащ думи глас, такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече и дума;

^12:20 (защото не можеха да изтърпят онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни“;

^12:21 и толкова страшна беше гледката, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперан“);

^12:22 но вие пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

^12:23 при събора и църквата на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

^12:24 при Исуса, Посредник на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от Авеловата.

^12:25 Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избегнаха наказанието, като презряха Този, Който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

^12:26 Чийто глас разтърси тогава земята; а Който сега обеща, казвайки: „Още веднъж аз ще разтърся не само земята, но и небето“.

^12:27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.

^12:28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим угодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

^12:29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.

^13:1 Постоянствайте в брато любието.

^13:2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

^13:3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, понеже сте и самите вие в тяло.

^13:4 Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

^13:5 Не се впримчвайте в сребролюбието: задоволявайте се с онова, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“;

^13:6 така че дързостно казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“

^13:7 Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живот, подражавайте на вярата им.

^13:8 Исус Христос е същият вчера, днес и довека.

^13:9 Не се увличайте по разни чужди учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са получили полза онези, които са се водили по тях.

^13:10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служещите в скинията.

^13:11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.

^13:12 Затова и Исус, за да освети народа чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градските порти.

^13:13 И така, нека излизаме и ние при Него вън от стана, понасяйки позор за Него.

^13:14 Защото тука нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

^13:15 Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име.

^13:16 А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.

^13:17 Бъдете послушни и се покорявайте на вашите наставници (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишки; защото да бдят с въздишки, не би било полезно за вас.

^13:18 Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да постъпваме във всичко честно.

^13:19 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро възвърнат.

^13:20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

^13:21 дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Исуса Христа, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин.

^13:22 И моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово; защото накратко ви писах.

^13:23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако пристигне скоро, ще дойда да ви видя.

^13:24 Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тези, които са от Италия.

^13:25 Благодат да бъде с всички вас. Амин.