Estir

^1:1 А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области),

^1:2 в онези дни, когато цар Асуир седеше на престола на царството си в столицата Суса,

^1:3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всички свои първенци и служители, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски военачалници, големците и първенците на областите),

^1:4 показвайки дълго време, сто и осемдесет дни, богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

^1:5 И когато изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение за целия народ, който се намираше в столицата Суса – от голям до малък – в оградената градина на царския палат.

^1:6 Градината бе украсена със завеси от бял, зелен и син лен, прострени на върви от висон и мораво, и окачени със сребърни халки на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

^1:7 И наливаха им в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

^1:8 Според една царска заповед, на всеки гост бе позволено да пие както намери за добре, защото царят беше наредил на всичките си виночерпци да постъпват според волята на всекиго.

^1:9 А и царица Астин направи на жените угощение в царския дом на цар Асуир.

^1:10 А на седмия ден, когато сърцето на царя се бе развеселило от виното, той заповяда на Меуман, Визта, Арвона, Вигта, Авагта, Зетар, и Харкас – седмината скопци, които слугуваха пред цар Асуир,

^1:11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на народа и на първенците; защото тя бе красива наглед.

^1:12 Но царица Астин отказа да дойде по царевата заповед, предадена чрез скопците; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.

^1:13 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай такада се отнася спрямо всички, които знаеха закон и съд;

^1:14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан – седмината персийски и мидийски първенци, които имаха достъп до царя и заемаха първо място в царството):

^1:15 Какво можем според закона, да направим на царица Астин, загдето не изпълни заповедта на цар Асуир, съобщена й чрез скопците?

^1:16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не обиди само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир.

^1:17 Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе сред всичките жени и когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да доведат царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

^1:18 И днес персийските и мидийските съпруги на първенците, които чуят за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките цареви първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.

^1:19 Ако е угодно на царя, нека издаде царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; а царят нека даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея.

^1:20 И когато указът, който царят издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават почит на мъжете си – на голям и на малък.

^1:21 И тези думи се харесаха на царя и на първенците; и царят стори каквото каза Мемукан.

^1:22 Той прати писма по всички области на царството, във всяка област според азбуката ѝ, и на всеки народ според езика му, и обяви на всички човешки езици, че всеки мъж е господар в дома си.

^2:1 След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което бе сторила, и какво бе решено против нея.

^2:2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици;

^2:3 и нека назначи царят чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в харема, всички красиви млади девици под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, потребни за разкрасяване.

^2:4 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той стори така.

^2:5 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киш, вениаминец,

^2:6 който вавилонският цар Навуходоносор беше откарал от Ерусалим заедно с пленниците, взети с Юдовия цар Ехония.

^2:7 И той отглеждаше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща, ни майка. Момичето беше стройно и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.

^2:8 И тъй, когато се разчу заповедта и указът на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща и я повериха на Игай, пазача на жените.

^2:9 Момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царския дом нещата, потребни за разкрасяването ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ се дадат; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на харема.

^2:10 Естир не беше разкрила нито произхода си, нито рода си, защото Мардохей ѝ беше заръчал да не ги разкрива.

^2:11 А Мардохей ходеше всеки ден пред двора на харема, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.

^2:12 А когато дойдеше редът на всяка девица да влезе при цар Асуир, след кото бе стояла дванадесет месеца в харема, според нареденото за жените (защото толкова време се отделяше за разкрасяването – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и с други неща за разкрасяване на жените),

^2:13 тогава девицата влизаше при царя. Всичко каквото поискаше ѝ се даваше, за да го занесе със себе си от харема в дома на царя.

^2:14 Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втория харем под надзора на Саасгаз, царския скопец, който пазеше наложниците. Тя не влизаше повече при царя, освен ако царят не я поискаше, и не я повикаха по име.

^2:15 И когато дойде ред при царя да влезе Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, която той бе взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският скопец Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.

^2:16 И тъй, заведоха Естир при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец тевет, през седмата година от царуването му.

^2:17 И царят възлюби Естир повече от всички жени: тя придоби неговото благоволение и милост повече от всички девици; и той сложи царската корона на главата ѝ, и я направи царица вместо Астин.

^2:18 Тогава царят даде голямо угощение на всички свои първенци и служители, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на цар.

^2:19 И когато се събраха девиците втори път, Мардохей седеше при царската порта.

^2:20 Естир не бе разкрила нито рода си, нито народа си, както ѝ бе заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато той я отглеждаше.

^2:21 В тези дни, когато Мардохей седеше при царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.

^2:22 А това стана известно на Мардохей и той го обади на царица Естир, а Естир обади на царя от името на Мардохей.

^2:23 И като се проучи работата и се намери, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието се записа в Книгата на летописите пред царя.

^3:1 След това, цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амедата, въздигна го и постави стола му над столовете на всички свои първенци.

^3:2 И всички царски слуги, които бяха при царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман, защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

^3:3 Затова царските слуги при царската порта рекоха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?

^3:4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, обадиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, понеже им беше казал, че е юдеин, та не се покорява на заповедта.

^3:5 И когато видя Аман, че Мардохей не се навежда, нито му се кланя, изпълни се с ярост.

^3:6 Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха казали от кой народ е Мардохей, Аман поиска да изтреби Мардохеевия народ, юдеите в цялото царство на Асуир.

^3:7 В първия месец, който е месец нисан, в дванадесетата година на цар Асуир, хвърлиха пур (тоест жребий) пред Аман, последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец адар.

^3:8 Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разпилян сред племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават отзаконите на всички други народи; те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

^3:9 Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

^3:10 И царят извади пръстена си от ръката си, и го даде на Аман, сина на агагеца Амедата, враг на юдеите.

^3:11 И царят рече на Аман: Дава ти се среброто; а също и този народ, за да направиш с него както обичаш.

^3:12 И така, на тринадесетия ден от първия месец царските писари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на областните управители и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуир се писа и се подпечата с царския пръстен.

^3:13 И писма се изпратиха с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи: млади и стари, деца и жени, в един ден – тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец адар, и да разграбят имота им.

^3:14 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тази заповед по всяка област, се обнародва между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.

^3:15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят, и Аман седнаха да пируват; но град Суса се смути.

^4:1 А Мардохей, като научи за всичко, което бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе насред града, като викаше високо и горко.

^4:2 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре през царската порта.

^4:3 И във всяка област, където стигна тази заповед и указ на царя, сред юдеите настана голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище, постлано под себе си, и пепел.

^4:4 И момичетата, и скопците на Естир влязоха, та ѝ известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохей, и да съблекат вретището от него; но той не прие.

^4:5 Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той бе определил да ѝ прислужва, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.

^4:6 И тъй, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който бе пред царската порта.

^4:7 И Мардохей му съобщи всичко, което му се бе случило, и точното количество сребро, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.

^4:8 Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си.

^4:9 И Атах дойде да съобщи на Естир Мардохеевите думи.

^4:10 А Естир говори на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:

^4:11 Всички царски слуги и народът от царските области знаят, че за всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, има един закон – да се умъртви, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.

^4:12 И известиха на Мардохей думите на Естир.

^4:13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли, че понеже си в царския дом, ти едничка ще се избавиш от всички юдеи.

^4:14 Защото ако премълчиш сега, ще дойде от другаде помощ и избавление за юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си стигнала до царско положение за такова време?

^4:15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:

^4:16 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни – нощ и ден; и аз, и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.

^4:17 И тъй, Мардохей отиде и свърши всичко, което му бе заповядала Естир.

^5:1 А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царския дом пред царския дом, а царят седеше на царския си престол в царския дом, с лице към входа.

^5:2 И като видя царят царица Естир, че стои в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи, та се допря до края на скиптъра.

^5:3 Тогава царят ѝ каза: Какво искаш, царице Естир? И каква е молбата ти? Даже и за половината царство да е, ще ти се даде.

^5:4 И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят заедно с Аман днес на угощението, което съм приготвила за него.

^5:5 И царят рече: Накарайте Аман да побърза, за да стане както казва Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила.

^5:6 И като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти? Ще ти се удовлетвори! Каква е молбата ти? Ще бъде изпълнена даже и за половината царство да е.

^5:7 Тогава Естир отговори: Прошението и молбата ми е това:

^5:8 Ако съм придобила царевото благоволение и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нека дойде царят с Аман на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще отговоря каквото царят ме пита.

^5:9 В този ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохей при царската порта, че нито става, нито показва страх от него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей.

^5:10 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зереса,

^5:11 и Аман им приказва за славата на богатството си и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.

^5:12 Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; и утре съм поканен у нея с царя.

^5:13 Обаче всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.

^5:14 Тогава жена му Зереса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакти висока и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Аман, заповяда да приготвят бесилката.

^6:1 През онази нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат аналите, летописа за неговото царуване, и да му четат.

^6:2 И се намери записано как Мардохей беше обадил за Вихтана и Терес – двама от царските скопци, които пазеха входа – че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир.

^6:3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? И слугите на царя, които му прислужваха, казаха: Не е направено нищо за него.

^6:4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царския дом, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която бе приготвил за него.

^6:5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе.

^6:6 И като влезе Аман, царят му рече: Как да се постъпи с човек, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого другиго би благоволил царят да направи почест, освен на мене?

^6:7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест,

^6:8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,

^6:9 и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.

^6:10 Тогава царят каза на Аман: Веднага вземи одеждата и коня, както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не се пропусне нищо от всичко, което каза.

^6:11 И така, Аман взе одеждата и коня, облече Мардохей и го преведе на кон през градския площад, като прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.

^6:12 И Мардохей се върна при царската порта. А Аман отиде бързо у дома си наскърбен, с покрита глава.

^6:13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.

^6:14 И докато още се разговаряха с него, царските скопци пристигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир бе приготвила.

^7:1 И така, царят и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.

^7:2 И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? Ще ти се удовлетвори. Каква е молбата ти? Ще се изпълни, даже и за половината царство да е.

^7:3 Тогава царица Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, подари ми живота ми и народа ми при молбата ми.

^7:4 Защото аз и народът ми сме продадени да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала, при все че неприятелят не би могъл да възстанови щетата на царя.

^7:5 Тогава цар Асуир каза на царица Естир: Кой е той, и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така?

^7:6 И Естир каза: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.

^7:7 И царят, разгневен, стана от угощението и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.

^7:8 В това време царят се върна от градината на палата в мястото на угощението; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха Амановото лице.

^7:9 Тогава Арвона, един от царските скопци, каза: Ето и бесилката, петдесет лакти висока, която Аман вдигна за Мардохей, който беше говорил добро за царя, стои до къщата на Аман. И рече царят: Обесете го на нея.

^7:10 И така, обесиха Аман на бесилката, която бе приготвил за Мардохей. Тогава царската ярост утихна.

^8:1 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя; защото Естир бе казала какъв ѝ е той.

^8:2 И царят извади пръстена си, който бе взел от Аман, и го даде на Мардохей. А Естир постави Мардохей над Амановия дом.

^8:3 Тогава Естир говори пак пред царя, паднала пред нозете му, и му се моли със сълзи да осуети злия план на агагеца Аман, и заговора, който беше скроил против юдеите.

^8:4 И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя и каза:

^8:5 Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отменят писмата, скроени от агагеца Аман, син на Амедата, в които писа да се погубят юдеите по всички области на царя;

^8:6 защото как бих могла да понеса да гледам злото, което ще сполети народа ми? Как бих могла да понеса да гледам изтреблението на рода си?

^8:7 Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Аман, а него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

^8:8 Пишете и вие на юдеите каквото обичате, от името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо, писано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не се отменя.

^8:9 Тогава в третия месец, който е месец сиван, на двадесет и третия му ден, царските писари бяха повикани, та се писа точно така, както заповяда Мардохей, до юдеите и до сатрапите, и до управителите и първенците на областите от Индия до Етиопия – сто двадесет и седем области, до всяка област според азбуката ѝ и до всеки народ според езика му, и до юдеите според азбуката им и според езика им.

^8:10 И Мардохей писа от името на цар Асуир, и го подпечата с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, които яздеха на бързи коне, отглеждани специално за царя,

^8:11 в които писма царят разрешаваше на юдеите във всеки град, където се намираха, да се съберат и да защитят живота си; да погубят, да избият и да изтребят цялата сила на онези племена и на онази област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,

^8:12 и то в един ден, по всичките области на цар Асуир, тоест в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец адар.

^8:13 Препис от указа, чрез който щеше да се разнесе тази заповед по всяка област, се обнародва сред всички племена, за да бъдат готови юдеите за онзи ден да въздадат на неприятелите си.

^8:14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, отглеждани специално за царя, излязоха бързо, пришпорени от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

^8:15 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонна и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

^8:16 И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

^8:17 И във всяка област, и във всеки град, където стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и празник. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото ги обзе страх от юдеите.

^9:1 А в дванадесетия месец, който е месец адар, на тринадесетия ден, когато дойде времето да се изпълни указът на царя и заповедта му, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, но нещата се обърнаха и юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха,

^9:2 юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена.

^9:3 И всички първенци на областите, и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги бе обзел страх от Мардохей.

^9:4 Понеже Мардохей беше големец в царския дом и славата му се носеше по всички области; и защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

^9:5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване, и сториха каквото искаха на онези, които ги мразеха.

^9:6 И в столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.

^9:7 Убиха и Фарсандата, Далфон, Асфата,

^9:8 Фората, Адалия, Аридата,

^9:9 Фармаста, Арисай, Аридай и Ваезата,

^9:10 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.

^9:11 В същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса,

^9:12 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? Ще ти се удовлетвори. Каква е още молбата ти? Ще се изпълни.

^9:13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според днешния указ и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

^9:14 И царят заповяда да стане така; и се издаде указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

^9:15 И тъй юдеите, които бяха в Суса, се събраха на четиринадесетия ден от месец адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.

^9:16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха да защитят живота си и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха.

^9:17 Това стана на тринадесетия ден от месец адар; а на четиринадесетия ден си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

^9:18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия ден; а на петнадесетия почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

^9:19 Ето защо юдейските селяни, които живеят в неукрепени селища, правят четиринадесетия ден от месец адар ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане дялове едни на други.

^9:20 Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир – до близките и до далечните,

^9:21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец адар, и петнадесетия,

^9:22 като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и като месец, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им – на празник, за да ги направят дни за пируване и увеселение и за пращане дялове едни на други, и подаръци на сиромасите.

^9:23 И юдеите приеха да правят както бяха започнали и както Мардохей им беше писал,

^9:24 защото агагецът Аман, синът на Амедата, неприятелят на всички юдеи, беше скроил зъл план против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (тоест жребий) да ги погуби и да ги изтреби.

^9:25 Когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху Амановата глава злият замисъл, който Аман беше скроил против юдеите, и да се обесят на бесилка той и синовете му.

^9:26 Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха изпитали и им се бе случило,

^9:27 юдеите постановиха и приеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, винаги да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното им време.

^9:28 Тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им сред потомството им.

^9:29 Тогава царица Естир, дъщерята на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей писаха втори път най-настойчиво, за да утвърдят написаното за Пурим.

^9:30 И Мардохей прати писма до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

^9:31 за да пазят твърдо тези дни Пурим във времената им, както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.

^9:32 И тази наредба за Пурим се потвърди със заповедта на Естир; и се записа в книгата.

^10:1 И цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови.

^10:2 А всичките му силни и могъщи дела, и описанието на величието, до което царят въздигна Мардохей, не са ли записани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе?

^10:3 Защото юдеинът Мардохей стана втори след цар Асуир – велик между юдеите и приет от многото си братя, като търсеше доброто за народа си и говореше за мир на всичките юдеи.