Eremija

^1:1 Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,

^1:2 към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му,

^1:3 и в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.

^1:4 И Господнето слово дойде към мене:

^1:5 Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.

^1:6 Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете.

^1:7 А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.

^1:8 Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.

^1:9 Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти.

^1:10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

^1:11 И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво.

^1:12 Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си.

^1:13 И втори път дойде Господнето слово към мене: Какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север.

^1:14 Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло върху всички жители на тази земя.

^1:15 Защото, ето, Аз ще повикам всички племена на северните царства – казва Господ. – И те ще дойдат, и всеки ще постави своя престол при входа на ерусалимските порти; и срещу всички околни стени и срещу всички Юдови градове.

^1:16 И ще произнеса Аз присъдите Си против тях поради всичките им беззакония, загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се покланяха на делата на своите ръце.

^1:17 А ти опаши кръста си! Стани и им кажи всичко, което ще ти заповядам. Да не се уплашиш от тях, да не би Аз да те уплаша пред тях.

^1:18 Защото, ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб, като медни стени против цялата земя – против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му, и против народа на тази земя.

^1:19 Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.

^2:1 И словото Господне дойде към мене:

^2:2 Иди и прогласи в ушите на Ерусалимската дъщеря: Така казва Господ: Помня предаността на твоята младост, любовта ти, когато беше невеста, как Ме следваше в пустинята, в непосята земя.

^2:3 Израил беше светиня на Господа, първак на рожбите Му; всички, които го пояждаха, бяха счетени за виновни; зло ги постигаше – казва Господ.

^2:4 Чуйте словото Господне, доме Яковов, и всички родове на Израилевия дом.

^2:5 Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мене, и ходеха след суетата, и станаха суетни?

^2:6 И не рекоха: Къде е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек, и където човек не живееше?

^2:7 И въведох ви в плодородна страна, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ. Но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми.

^2:8 Свещениците не казаха: Къде е Господ? Законоведците не Ме познаха; и управниците станаха престъпници против Мене и пророците пророкуваха чрез Ваал, и ходеха след безполезните идоли.

^2:9 Затова Аз още ще се съдя с вас – казва Господ – и с внуците ви ще се съдя.

^2:10 Защото идете в Китимските острови и вижте, пратете в Кедар, та разгледайте внимателно и вижте, ставало ли е такова нещо,

^2:11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, размени славата Ми срещу онова, което не носи полза.

^2:12 Ужасете се, небеса, поради това; настръхнете, смутете се премного – казва Господ. –

^2:13 Защото две злини стори Моят народ: остави Мене – извора на живите води, и си издълба водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода.

^2:14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?

^2:15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изпогорени и обезлюдени.

^2:16 Още и синовете на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти.

^2:17 Не докара ли ти това сам на себе си, като остави Господа, своя Бог, когато те водеше в пътя?

^2:18 И сега защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?

^2:19 Твоето нечестие ще те накаже и твоите престъпления ще те изобличат; познай и виж, че е зло и горчиво нещо дето си оставил Господа, своя Бог, и дето нямаш страх от Мене, – казва Господ, Еова на силите.

^2:20 Защото отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти рече: Няма вече да съгрешавам; а между това, на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница.

^2:21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; как тогава се обърна в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

^2:22 Затова ако и да се умиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене – казва Господ Еова. –

^2:23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след Вааловците? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо припка насам-натам из пътищата;

^2:24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която вдъхва въздух със страст в душата си; в устрема ѝ кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея, – в месеца ѝ ще я намерят.

^2:25 Пази ногата си да не ходи боса и гърлото си – от жажда. Но ти рече: Няма надежда, не; защото залюбих чужденци и след тях ще тръгна.

^2:26 Както се посрамва крадецът, когато го хванат, така ще се посрами Израилевият дом; те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,

^2:27 които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил. Те обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си, но пак във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.

^2:28 Но къде тогава са твоите богове, които си направи? Те нека станат, ако могат да те избавят във времето на бедствието ти! Защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо.

^2:29 Защо искате да се съдите с Мене? Вие всички сте съгрешили против Мене – казва Господ. –

^2:30 Напразно поразих чадата ви – те не приеха да се поправят; собственият ви меч пояде пророците ви като лъв-изтребител.

^2:31 О, роде, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил, или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава казва народът Ми: Ние сме скъсали връзките си, не щем да дойдем вече при Тебе?

^2:32 Може ли девица да забрави украшението си или невеста – накита си? Но Моят народ Ме е забравял безбройни дни.

^2:33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така си научила и лошите жени на твоите пътища!

^2:34 Също и по полите ти се намира кръвта на невинни сиромаси, които ти не хвана при разбиването.

^2:35 При все това ти казваш: Понеже съм невинна, гневът Му ще ме отмине. Ето, Аз ще се съдя с тебе загдето казваш: Не съм съгрешила.

^2:36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.

^2:37 Ще излезеш и оттам с ръце на главата си, защото Господ отхвърли онези, на които се уповаваш, и те няма да ти помогнат.

^3:1 Казват: Ако напусне някой жена си и тя си отиде от него, и се омъжи за друг, ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила съвсем земята? А ти си блудствала с много любовници, но при все това върни се при Мене – казва Господ.

^3:2 Повдигни очите си към високите места и виж къде не са блудствали с тебе. По пътищата си седяла да ги чакаш, както арабин в пустинята, и си осквернила земята с блудството си и със злодеянията си.

^3:3 По тази причина дъждовете бяха задържани – не валя пролетен дъжд; но все пак ти имаше чело на блудница – отказваше да се срамуваш.

^3:4 Няма ли да викнеш отсега към Мене: Отче мой, Ти си наставникът на младостта ми?

^3:5 Ще държи ли Той гнева Си завинаги? Ще го пази ли докрай? Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

^3:6 Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там.

^3:7 И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това.

^3:8 И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства.

^3:9 И с невъздържаното си блудство тя оскверни земята, и прелюбодейства с камъните и дървата.

^3:10 А при всичко това сестра ѝ, невярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ.

^3:11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.

^3:12 Иди и прогласи тези слова на север, като речеш: Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, – и Аз няма да стоваря гнева Си върху тебе, защото съм милостив – казва Господ, – и не ще пазя гняв завинаги.

^3:13 Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, и че не си послушала гласа Ми – казва Господ.

^3:14 Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, – защото Аз съм ви съпруг; и ще ви взема – един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион;

^3:15 и ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум.

^3:16 И в онези дни – казва Господ, – когато се умножите и нараснете по земята, няма вече да се говори: Ковчегът на завета Господен! Нито ще им дойде той наум, нито ще си спомнят за него, нито ще идват при него, нито ще се прави това повече.

^3:17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне. И няма да ходят вече според упорството на злото си сърце.

^3:18 В онези дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом и те ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох в наследство на бащите ви.

^3:19 И казах: Как да те поставя сред чадата и да ти дам желаната земя, преславно наследство на много народи. Още казах: Ти ще ме назовеш Отец мой и няма да се отвърнеш от Мене.

^3:20 Наистина, както жена изневерява на мъжа си, така и вие Ми изневерихте, доме Израилев – казва Господ.

^3:21 По високите места се чува глас – плачът и молбите на израиляните; защото извратиха пътя си, забравиха Господа, своя Бог.

^3:22 Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, защото Ти си Господ, нашият Бог.

^3:23 Наистина, напразно е очакваното от хълмите и от многото планини спасение; наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.

^3:24 Защото онази мерзост поглъщаше труда на бащите ни още от младостта ни – овцете им и воловете им, синовете им и дъщерите им.

^3:25 Да легнем в срама си и да ни покрие нашият позор, защото сме съгрешавали пред Господа, нашия Бог, ние и бащите ни, от младостта си чак до днес и не сме слушали гласа на Господа, нашия Бог.

^4:1 Ако се върнеш, Израилю – казва Господ – ако се върнеш към Мене и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми и не се поклатиш,

^4:2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! – тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

^4:3 Защото така казва Господ на Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни.

^4:4 Обрежете се пред Господа и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители ерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне, и да няма кой да я угаси поради злото на делата ви.

^4:5 Възвестете в Юда и прогласете в Ерусалим: Тръбете по земята, извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.

^4:6 Издигнете знаме към Сион, бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел.

^4:7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна – излезе от мястото си, за да опустоши земята ти, за да бъдат съсипвани градовете ти ида останат без жители.

^4:8 Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.

^4:9 В оня ден – казва Господ, – сърцето на царя ще примре и сърцето на първенците, ще се смутят свещениците и пророците ще се ужасят.

^4:10 Тогава рекох: О, Господи Еова! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате, – когато, напротив, мечът е опрял до душата ни.

^4:11 В онова време ще рекат на този народ и на Ерусалим: От високите места на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очиства.

^4:12 Да! Силен вятър ще дойде от тези места към Мене и Аз сега ще произнеса присъди против тях.

^4:13 Ето, като облак ще се издигне, и колесниците му – като вихрушка, конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени.

^4:14 Ерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще гнездят в тебе лошите ти помисли?

^4:15 Защото глас се носи от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:

^4:16 Обявете на народите, прогласете на Ерусалим, че идат обсадители от далечна страна и надават вик против Юдовите градове.

^4:17 Като полски пъдари са го обиколили отвсякъде, защото се надигна срещу Мене – казва Господ.

^4:18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

^4:19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми, сърцето ми стене в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

^4:20 Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се раздраха шатрите ми и завесите ми в един миг.

^4:21 Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?

^4:22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави чада са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

^4:23 Погледнах земята и ето, тя беше пуста и празна; погледнах небето – нямаше светлината му.

^4:24 Погледнах към планините и ето, трепереха, и всички хълми се тресяха.

^4:25 Погледнах – и ето, нямаше човек и всички небесни птици бяха избягали.

^4:26 Погледнах – и ето, плодородната страна бе пуста, и всичките ѝ градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв.

^4:27 Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее, но пълно изтребление няма да нанеса.

^4:28 Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи, защото Аз изговорих това, Аз го замислих и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.

^4:29 От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне. Ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и не ще има човек да живее в тях.

^4:30 А ти, опустошена какво ще направиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да изпишеш лицето си, напразно ще се разкрасиш; любовниците ти ще те презрат, ще искат живота ти.

^4:31 Защото чух вик, сякаш жена ражда, стон, сякаш ражда първородното си – вика на Сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

^5:1 Обходете улиците на Ерусалим и вижте сега, научете и потърсете по площадите му дали можете намери човек – дали има някой, който постъпва справедливо и търси честност. И Аз ще простя на този град.

^5:2 Защото, ако и да казват: Заклевам се в живота на Господа! – те наистина лъжливо се кълнат.

^5:3 Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; втвърдиха лицата си повече от камък; не искаха да се върнат.

^5:4 Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, защото не знаят пътя Господен, нито закона на своя Бог.

^5:5 Ще се обърна към големците и ще говоря с тях; защото те сигурно знаят пътя Господен и закона на своя Бог. Но и те всички са строшили хомота, разкъсали са връзките.

^5:6 Затова лъв от гората ще ги порази, вълк от пустинята ще ги ограби, рис ще причаква край градовете им; всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, отстъпничествата им се умножиха.

^5:7 Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха и се кълняха в онези, които не са богове; след като ги наситих, те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

^5:8 Сутрин са като нахранени коне – всеки цвили подир жената на ближния си.

^5:9 Няма ли да накажа за това? – казва Господ. – И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

^5:10 Качете се на стените му и събаряйте, но не нанасяйте пълно изтребление: махнете колоните му, защото не са Господни.

^5:11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом се отнесоха много предателски към Мене – казва Господ.

^5:12 Отрекоха се от Господа, казвайки: Не Той ни заплашва с това и няма да ни постигне зло, нито ще видим меч или глад.

^5:13 Пророците са вятър и слово Господне няма в тях; на самите тях ще се сбъдне това.

^5:14 Затова, така казва Господ, Бог на силите: Понеже изговаряш тези думи, ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, а тези люде – дърва и той ще ги пояде.

^5:15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч – казва Господ,- народ траен е той, народ старовременен, народ, чийто език не знаеш, нито разбираш какво говори.

^5:16 Колчанът му е като отворен гроб, всички те са юнаци.

^5:17 Ще изпоядат жетвата ти и хляба ти, който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; ще изпоядат овцете ти и воловете ти, ще изпоядат лозята ти и смокините ти, ще разбият с меч укрепените ти градове, на които ти се уповаваш.

^5:18 Но и в онези дни – казва Господ, – няма да ви изтребя докрай.

^5:19 И когато кажете: Защо Господ, нашият Бог, ни стори всичко това? Тогава да им отговориш: Както Ме оставихте и служихте на чужди богове във вашата земя, така ще служите на чужденците в една земя, която не е ваша.

^5:20 Известете това на Якововия дом и прогласете го в Юда, като кажете:

^5:21 Чуй сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда; който има уши, но не чува.

^5:22 Не се ли боите от Мене? – казва Господ. – Няма ли да треперите пред Мене? Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето и то не може да я премине. Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да я преодолеят; при все че бучат, пак няма да я преминат.

^5:23 Но този народ има бунтовно, непокорно сърце; възбунтува се и си отиде.

^5:24 Не казва в сърцето си: Нека се боим сега от Господа, нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

^5:25 Вашите беззакония отвърнаха тези неща, вашите грехове ви лишиха от доброто.

^5:26 Защото се намират сред народа Ми нечестивци, които, наблюдавайки както причакващ ловец, полагат примки, ловят човеци.

^5:27 Както клетка е пълна с птици, така къщите им са пълни с измама, чрез която те се възвеличиха и обогатиха,

^5:28 затлъстяха, лъщят: да, надминават делата на нечестивите; не защитават делото – делото на сирачето, за да благоденстват, и правото на бедните не отсъждат.

^5:29 Няма ли да накажа за това? – казва Господ. – Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

^5:30 Удивително и ужасно нещо стана в тази земя:

^5:31 пророците пророкуват лъжливо и свещениците господстват чрез тях. И Моят народ обича това. А какво ще правите накрая?

^6:1 Вениаминци, бягайте от Ерусалим, затръбете в Текоа и издигнете знак в Бет-Акерем, защото зло предстои от север и голяма погибел.

^6:2 Красивата и изнежена жена – Сионовата дъщеря – ще изтребя.

^6:3 Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпънат шатри около нея, ще пасат всеки на мястото си.

^6:4 Ще извикат: Гответе война против нея, станете и нека тръгнем по пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки.

^6:5 Станете и нека вървим през нощта, и да съборим палатите ѝ,

^6:6 защото така казва Господ на силите: Отсечете дърветата ѝ, и издигнете насип против Ерусалим; този град трябва да бъде наказан – само насилие има в него.

^6:7 Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него, пред Мене непрестанно има болест и рани.

^6:8 Приеми поука, Ерусалиме, да не би да се отвърне душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

^6:9 Така казва Господ на силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израил като лозе; простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

^6:10 Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и те не могат да чуват; ето, словото Господне стана обект на присмех за тях, не намират наслада в него.

^6:11 Затова съм пълен с яростта на Господа, уморих се да се въздържам. Ще я излея върху децата по улиците и върху събранието на младежите, ще бъдат грабнати мъж с жена, старец заедно с престарял.

^6:12 Къщите им ще преминат у други, заедно с нивите и жените им, защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна – казва Господ. –

^6:13 Защото от малък до голям – всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.

^6:14 Повърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казвали: Мир, мир! А пък мир няма.

^6:15 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят. Затова ще паднат след падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа – казва Господ.

^6:16 Така казва Господ: Застанете на пътищата и вижте; и попитайте за древните пътеки, къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Не щем да ходим по него.

^6:17 Поставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата. Но те рекоха: Не щем да слушаме.

^6:18 Затова чуйте народи, и ти, Израилево събрание, знай какво ще им се случи.

^6:19 Чуй, земьо! Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, плод на помислите им, защото не послушаха словата Ми, а колкото за закона Ми – те го отхвърлиха.

^6:20 Защо ми е ливанът, който донасят от Шева, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви – угодни.

^6:21 Затова така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред този народ препънки, в които ще се спъват бащи и синове заедно; съседът и приятелят му ще загинат заедно.

^6:22 Така казва Господ: Ето, народ иде от северната страна, велик народ ще се повдигне от краищата на земята.

^6:23 Лък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, наредени като воини за бой, против тебе, дъще Сионова.

^6:24 Откакто чухме вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки, като на жена, която ражда.

^6:25 Не излизайте на полето и на път не ходете, защото мечът на врага и ужас са от всяка страна.

^6:26 О, дъще на Моя народ, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за едничък син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

^6:27 Поставих те за изпитател и крепост между народа Ми, за да можеш да знаеш и да изследваш пътя му.

^6:28 Те всички са непоправими отстъпници, които разпространяват клевети; мед и желязо са; те всички са развратители.

^6:29 Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня: леярят го топи напразно, защото злите не се отделиха.

^6:30 Сребро за смет ще ги нарекат, защото Господ ги е отхвърлил.

^7:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа:

^7:2 Застани при портата на дома Господен и възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господне, всички синове на Юда, които влизате през тези порти, за да се поклоните на Господа.

^7:3 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си и Аз ще ви утвърдя на това място.

^7:4 Не се уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.

^7:5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

^7:6 ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове във ваша вреда,

^7:7 тогава ще ви направя да живеете на това място – в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.

^7:8 Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползвате.

^7:9 Като крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали,

^7:10 идвате ли после да стоите пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и да казвате: Отървахме се – за да вършите всички тези мерзости?

^7:11 Този дом, който се нарича с Моето име, скривалище за разбойници ли стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това – казва Господ. –

^7:12 Но идете сега на мястото Ми в Сило, където отначало установих името Си, и вижте какво му сторих поради злодеянието на Моя народ Израил.

^7:13 И сега, понеже извършихте всички тези дела – казва Господ, – и Аз ви говорех, като ставах рано и говорех, но вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте,

^7:14 затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, на който вие се уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило.

^7:15 И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото Ефремово потомство.

^7:16 Затова ти недей се моли за този народ, и не възнасяй вик или молба за него, нито ходатайствай пред Мене, защото няма да те послушам.

^7:17 Не виждаш ли какво правят те в Юдовите градове и по ерусалимските улици?

^7:18 Чадата събират дърва и бащите кладат огън, а жените месят тестото, за да направят пити на небесната царица и да направят възлияния на други богове, та да Ме разгневят.

^7:19 Но Мене ли разгневяват? – казва Господ. – Не себе си ли за техен срам?

^7:20 Затова така казва Господ Еова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място – на човек и на животно, на полските дървета и на земния плод; и ще пламне, и няма да угасне.

^7:21 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Прибавете всеизгарянията си към жертвите си и яжте месото.

^7:22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви, когато ги изведох от Египетската земя,

^7:23 но това им заповядах: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете народ; и ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, за да благоденствате.

^7:24 Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си, но ходиха по съветите и по упорството на своето нечестиво сърце и отидоха назад, а не напред.

^7:25 От деня, когато излязоха бащите ви от Египетската земя, до днес пращах всичките Си слуги – пророците, при вас; всеки ден ставах рано и ги пращах,

^7:26 но те не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, а закоравиха врата си; постъпиха по-зле от бащите си.

^7:27 Затова, говори им всички тези слова, но те няма да те послушат; извикай към тях, но те не ще ти отговорят.

^7:28 Тогава им кажи: Този е народът, който не слуша гласа на Господа, своя Бог, нито приема наставления; честността изчезна и се изгуби от устата им.

^7:29 Острижи косата си, дъще Ерусалимска, и я хвърли, и плачи със силен глас по високите места, защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

^7:30 Синовете на Юда сториха това, което бе зло пред Мене – казва Господ. – Поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име и го оскверниха.

^7:31 И издигнаха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън – нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало наум.

^7:32 Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато няма да се нарича вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, а Долина на клането; защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде;

^7:33 и труповете на тези люде ще бъдат храна на небесните птици и на земните зверове; и не ще има кой да ги плаши.

^7:34 Тогава ще прекратя в Юдовите градове и по ерусалимските улици гласа на радостта и гласа на веселието, гласа на младоженеца и гласа на невястата, защото земята ще запустее.

^8:1 В онова време – казва Господ – ще извадят от гробовете им костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, костите на свещениците и костите на пророците, и костите на ерусалимските жители:

^8:2 и ще ги пръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те обичаха, на които служеха и които следваха, които търсеха и на които се кланяха; и тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята.

^8:3 И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които са останали във всички места, където ги бях изгонил – казва Господ на силите.

^8:4 Кажи им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

^8:5 Защо този ерусалимски народ е отстъпил и упорито стои в отстъпничество? Прилепват се към измамата и отказват да се обърнат.

^8:6 Слушах внимателно и чух, но те не говорят право: никой не се разкайва за нечестивостта, никой не казва: Какво сторих! Всеки се връща в своя път като кон, който се втурва в боя.

^8:7 Даже щъркелът в небето знае определените си времена; и гургулицата, и лястовицата, и жеравът спазват времето на долитането си, а Моят народ не знае закона Господен.

^8:8 Как казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? А истината е, че и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

^8:9 Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха пленени. Ето отхвърлиха словото Господне и каква мъдрост има в тях?

^8:10 Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят. Всеки – от малък до голям – се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.

^8:11 Повърхностно лекуват те раната на дъщерята на Моя народ, като казват: Мир, мир!, а мир няма.

^8:12 Засрамват ли се, когато вършат мерзости? Не, никак не ги е срам, не знаят дори да се изчервят. Затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа – казва Господ. –

^8:13 Напълно ще ги изтребя – казва Господ, – няма да има гроздове по лозата нито смокини по смокинята, листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще отлети от тях.

^8:14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там. Защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е дал да пием вода с жлъчка, понеже сме съгрешили пред Господа.

^8:15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде – време на изцеление, а ето ужаси ни постигнаха.

^8:16 Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, каквото има по нея, града и онези, които живеят в него.

^8:17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не се омайват, но ще ви хапят – казва Господ. –

^8:18 Дано намеря утешение за скръбта си! Сърцето ми е отдън изнемощяло.

^8:19 Ето, гласа на дъщерята на Моя народ, който вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли там? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

^8:20 Премина жетвата, мина лятото, а ние не се избавихме.

^8:21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ; помрачен съм, ужас ме обзе.

^8:22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо здравето на дъщерята на моя народ не се възстановява?

^9:1 О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!

^9:2 О, да имах в пустинята убежище за пътници, че да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина от предатели.

^9:3 Опъват езика си като лъка си, за да изстрелват лъжи, храбри са по земята, но не за честността; защото напредват от зло към зло, а Мене не познават – казва Господ. –

^9:4 Пазете се всеки от ближния си и не се доверявайте на никой брат, защото всеки брат е измамник, и всеки ближен – клеветник.

^9:5 Всеки мами ближния си и никой не говори истината. Научиха езика си да говори лъжи, до изнемога вършат беззаконие.

^9:6 Жилището ти е сред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят – казва Господ.

^9:7 Затова, така казва Господ на силите: Ето, ще ги претопя и ще ги опитам; защото какво друго да направя заради дъщерята на Моя народ?

^9:8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; с устата си човек говори мирно на ближния си, но в сърцето си поставя засада против него.

^9:9 Няма ли да ги накажа за това? – казва Господ. Душата ми няма ли да въздаде на такъв народ?

^9:10 За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите – жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побягнаха, отидоха.

^9:11 Аз ще превърна Ерусалим в грамади развалини, в жилище на чакали, и ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.

^9:12 Кой е мъдър човек, за да може да разбере това? Кому са говорили устата Господни, за да обясни защо загина страната, защо е изгорена като пустиня – та никой да не може да мине през нея?

^9:13 И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него,

^9:14 но ходиха по упорството на своето сърце и подир Вааловците, както ги научиха бащите им.

^9:15 Затова, така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин и ще го напоя с горчива вода;

^9:16 и ще ги разпръсна между народи, които нито те, нито бащите им са познавали; и ще изпратя меч след тях, докато ги изтребя.

^9:17 Така говори Господ на силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, и изпратете за опитни в това жени, за да дойдат;

^9:18 и нека побързат да подемат ридание за нас, за да поронят очите ни сълзи, и клепачите ни да излеят вода.

^9:19 Защото глас на ридание се чува от Сион: Как сме ограбени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, понеже събориха жилищата ни.

^9:20 Обаче, слушайте, жени, словото Господне и нека приеме ухото ви словото на устата Му; научете дъщерите си на ридание и всяка – ближната си на плач.

^9:21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни, влезе в палатите ни, за да изтреби децата от улиците, юношите от площадите.

^9:22 Речи: Така казва Господ: Човешки трупове ще лежат като тор по лицето на нивата и като ръкойката зад жетвар, която никой няма да събере.

^9:23 Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си.

^9:24 Но който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършва милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволявам – казва Господ. –

^9:25 Ето, идат дни – казва Господ, – когато Аз ще накажа всички обрязани заедно с необрязаните:

^9:26 Египет, Юда, Едом, Амон и Моав, и всички, които си стрижатиздадените части на косата, които живеят в пустинята. Защото всички тези народи са необрязани, и целият Израилев дом е с необрязано сърце.

^10:1 Слушайте словото, което Господ ви говори, доме Израилев:

^10:2 Така казва Господ: Не учете пътя на езичниците и не се плашете от небесните знамения, защото езичниците се плашат от тях.

^10:3 Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората, нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

^10:4 украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове да не се клати.

^10:5 Техните кумири стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат никакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.

^10:6 Няма подобен на Тебе, Господи, велик си и велико е името Ти в сила.

^10:7 Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това; понеже между всички мъдреци на народите и във всичките им царства няма подобен на Тебе.

^10:8 Но всички онези са глупави и безумни; суетно е учението им; то е само дърво;

^10:9 сребро, изковано в плочи, се донася от Тарсис, и злато от Офир, изделие на художник и на златарски ръце, синьо и мораво е облеклото им – всецяло изработка на изкусни хора.

^10:10 Но Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

^10:11 (Така ще им речете: Онези богове, които не са направили небето и земятада! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

^10:12 Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си, и разпростря небето с разума Си.

^10:13 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят; и Той издига облаците от краищата на земята; изпраща светкавици за дъжда и изважда вятър отсъкровищницата Си.

^10:14 Всеки човек безумства в своето знание; всеки златар се посрамва от кумира си, защото излятото от него е лъжа, и няма в него дихание.

^10:15 Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.

^10:16 Онзи, който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на силите е името Му.

^10:17 Събери от земята стоката си, ти, който живееш в обсада.

^10:18 Защото така казва Господ: Ето, в това време Аз ще изхвърля като с прашка жителите на тази земя и ще ги утесня, за да го почувстват.

^10:19 Горко ми, поради болката ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина, тази болка ми се пада и трябва да я търпя.

^10:20 Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; чадата ми си отидоха от мене и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.

^10:21 Понеже овчарите станаха като скотове и не потърсиха Господа, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.

^10:22 Слушай! Шум! Ето, иде, и голям метеж от северната страна, за да обърне Юдовите градове в пустиня, в жилище на чакали.

^10:23 Господи, знам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.

^10:24 Господи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

^10:25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име. Защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.

^11:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа:

^11:2 Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и на ерусалимските жители; и ти да им речеш:

^11:3 Така казва Господ, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет,

^11:4 който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от железарската пещ и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог,

^11:5 за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви да им дам земя, която изобилства с мляко и мед – земята, която притежавате днес. Тогава отговорих: Амин, Господи!

^11:6 И Господ ми рече: Разгласи всички тези слова в Юдовите градове и по ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте.

^11:7 Защото изрично заявявах пред бащите ви от деня, когато ги изведох от Египетската земя до днес: Слушайте гласа Ми.

^11:8 Но те не послушаха и не преклониха ухо, а ходеха всеки по упорството на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.

^11:9 И Господ ми рече: Заговор се откри сред Юдовите мъже и ерусалимските жители.

^11:10 Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи и следваха други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им.

^11:11 Затова така казва Господ: Ето, ще докарам върху тях зло, от което не ще могат да избягнат; и ще извикат към Мене, но няма да ги послушам.

^11:12 Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете, на които кадят; но те няма да ги спасят във времето на бедствието им.

^11:13 Защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо; колкото са ерусалимските улици, толкова олтари издигнахте на онова срамно нещо – олтари, за да кадите на Ваал.

^11:14 Затова ти недей се моли за този народ, нито възнасяй вик или молба за тях; защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, поради своето бедствие.

^11:15 Какво прави Моята възлюбена в Моя дом, като е блудствала с мнозина, нима ще ти помогне принасянето на святите жертви? Когато струваш зло, тогава се веселиш.

^11:16 Господ те нарече маслина вечнозелена, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните ѝ се строшиха.

^11:17 Защото Господ на силите, Който те е насадил, изрече зло против тебе, поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом си избраха да извършат, като Ме разгневиха с каденето си на Ваал.

^11:18 Но Господ ми откри това, та го познах; и тогава Ти ми показа делата им.

^11:19 Но аз бях като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, казвайки: Нека свалим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите, за да не се помни вече името Му.

^11:20 Но, о, Господи на силите, Който съдиш справедливо, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си.

^11:21 Затова така казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в името Господне, да не би да умреш от ръцете ни.

^11:22 Така казва Господ на силите: Ето, Аз ще ги накажа: юношите ще умрат от меч, синовете им и дъщерите им ще измрат от глад

^11:23 и няма да остане от тях нищо, защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ги накажа.

^12:1 Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; но пак нека разисквам с Тебе за присъдите Ти: защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?

^12:2 Насадил си ги и те даже се вкорениха; растат, даже и плод принасят; Ти си близо в устата им, а далеч от сърцата им.

^12:3 Но ти, Господи, ме познаваш; виждаш ме и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Тебе; отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани.

^12:4 Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците поради нечестието на жителите ѝ, защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.

^12:5 Ако тичаш с пешаци и те те изморят, тогава как ще се надбягваш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, какво би направил, когато придойде Йордан?

^12:6 Защото братята ти и бащиният ти дом, даже и те постъпиха вероломно с тебе. Да! И те извикаха подир тебе гръмогласно, но не им вярвай, даже ако ти говорят добро.

^12:7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите ѝ.

^12:8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гората; то издигна гласа си против Мене; затова го намразих.

^12:9 Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; хищните птици от всяка страна са против него. Идете, съберете всички полски зверове, докарайте ги да го разкъсат.

^12:10 Много овчари опустошиха лозето Ми, потъпкаха Моя дял, обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.

^12:11 Обърнаха го в пустота; и той, запустял, жалее пред Мене. Цялата страна е опустошена, защото няма кой да вземе това присърце.

^12:12 По всички голи бърда на пустинята дойдоха разорители; защото мечът Господен поразява от единия край на страната до другия; никоя плът няма мир.

^12:13 Сяха жито, но пожънаха тръни; трудиха се, но не ще имат никаква полза. Посрамете се от тези ваши плодове поради пламенния гняв на Господа.

^12:14 Така казва Господ: Против всичките Ми зли съседи, които посягат към наследството, което дадох на Моя народ Израил, ето, ще ги изтръгна от земята им и Юдовия дом ще изтръгна изсред тях.

^12:15 Но след като ги изтръгна, пак ще им покажа милост и ще ги върна – всеки човек в наследството му и всеки човек в земята му.

^12:16 И ако научат добре пътя на Моя народ, да се кълнат в Моето име, казвайки – заклевам се в живота на Господа! (както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал,) тогава и те ще бъдат утвърдени сред народа Ми.

^12:17 Но ако не послушат, напълно ще изтръгна и ще изтребя онзи народ – казва Господ.

^13:1 Така ми каза Господ: Иди, та си купи ленен пояс и го опаши на кръста си, но във вода да не го слагаш.

^13:2 И тъй, купих пояса, според Господнето слово, и го опасах на кръста си.

^13:3 И Господнето слово дойде към мене втори път:

^13:4 Вземи пояса, който си купил и който е на кръста ти, та стани и иди при Ефрат, и го скрий там в някоя цепка на канарата.

^13:5 И тъй, отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.

^13:6 И след много дни Господ ми каза: Стани, иди при Ефрат и вземи пояса, който ти заповядах да скриеш там.

^13:7 Тогава отидох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, където го бях скрил; и ето, поясът се беше развалил, не ставаше за нищо.

^13:8 Тогава Господнето слово дойде към мене:

^13:9 Така казва Господ: Също тъй ще сломя гордостта на Юда и голямата гордост на Ерусалим.

^13:10 Този зъл народ, който отказва да слуша думите Ми, който ходи според упорството на своето сърце и следва други богове, за да им служи и да им се кланя, ще бъде като този пояс, който не става за нищо.

^13:11 Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом и целия Юдов дом – казва Господ, – за да Ми бъдат народ и име, хвала и слава; но не послушаха.

^13:12 Затова, кажи им това слово: Така казва Господ, Израилевият Бог: Всеки мех се пълни с вино. И те ще ти рекат: Та не знаем ли ние, че всеки мех се пълни с вино?

^13:13 Тогава речи им: Така казва Господ: Ето, ще напълня до опиване всичките жители на тази земя – царете, които седят на Давидовия престол, свещениците, пророците и всичките ерусалимски жители.

^13:14 Ще ги удрям един о друг – бащите и синовете заедно – казва Господ, – няма да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост, та да не ги изтребя.

^13:15 Слушайте и внимавайте, не се надигайте, защото Господ е говорил.

^13:16 Въздайте слава на Господа, вашия Бог, преди да докара тъмнина, преди нозете ви да се препънат по тъмните планини и преди Той да превърне в мрачна сянка светлината, която вие очаквате, и да я направи гъста тъмнина.

^13:17 Но ако не послушате това, душата ми ще плаче тайно, поради гордостта ви; и окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, защото стадото Господне ще бъде взето в плен.

^13:18 Кажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете ниско, защото падна главното ви украшение, славната ви корона.

^13:19 Градовете на юг се затвориха и няма кой да ги отвори; всички от Юда са закарани в плен, той цял е заведен в плен.

^13:20 Вдигни очите си и виж идещите от север. Къде е стадото, което ти се даде – хубавите твои овце?

^13:21 Какво ще речеш, когато Господ постави приятелите ти да началстват над тебе, тъй като ти сам си ги научил да бъдат против тебе? Не ще ли те хванат болки като на жена, която ражда?

^13:22 Ако ли речеш в сърцето си: Защо ми се случи това? – то поради голямото ти беззаконие се вдигнаха полите ти и петите ти понасят насилие.

^13:23 Може ли етиопец да промени кожата си или леопард – петната си? Така и вие, можете ли да правите добро, като сте се научили да правите зло.

^13:24 Затова ще ги разпръсна като плява, която се разнася от пустинния вятър.

^13:25 Това е, което ти се пада с жребий от Мене, отмереният ти дял – казва Господ, – понеже си Ме забравил и се уповаваш на лъжа,

^13:26 затова и Аз ще вдигна полите ти до лицето ти, та ще се яви срамотата ти.

^13:27 Видях твоите мерзости по хълмите и по полетата, прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамното ти блудство. Горко ти, Ерусалиме! Докога? Няма ли да се очистиш?

^14:1 Господнето слово, което дойде към Еремия за бездъждието:

^14:2 Юда ридае, портите ѝ залиняха, чернеят на земята; и викът на Ерусалим се издига.

^14:3 Големците му пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамени и смутени, покриват глави.

^14:4 Земята се пука, защото няма дъжд по земята; орачите се посрамват и покриват глави.

^14:5 Даже кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева.

^14:6 И дивите осли стоят по високите места и се задъхват като чакали; очите им гаснат, понеже няма паша.

^14:7 Господи, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много, срещу Тебе съгрешихме.

^14:8 Надеждо на Израил, Спасителю негов в скръбно време, защо да си пришълец в тази земя, като пътник, който свръща само да пренощува?

^14:9 Защо да си като човек смаян, като юнак, който няма сила да избави? Ти обаче, Господи, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.

^14:10 Така казва Господ за този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържат нозете си, така Господ не благоволи в тях; сега ще си спомни Той беззаконието им и ще накаже греховете им.

^14:11 И рече ми Господ: Не се моли за доброто на този народ.

^14:12 Даже ако постят, не ще послушам вика им, и ако принасят всеизгаряния и приноси, не ще благоволя в тях; но ще ги довърша с меч, с глад и с мор.

^14:13 Тогава казах: Уви, Господи Еова! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч, нито глад, но ще ви дам сигурен мир на това място.

^14:14 Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил; те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, нищожество и измамата на своето сърце.

^14:15 Затова така казва Господ за пророците, които ви пророкуват в Моето име, без да съм ги изпратил, но които казват: Меч и глад не ще има в тази страна. С меч и с глад ще бъдат изтребени тези пророци.

^14:16 А народът, на когото те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици, загинал от глад и от меч; и не ще има кой да ги заравя – тях и жените им, синовете им и дъщерите им, – защото ще излея върху тях собственото им зло.

^14:17 И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем без да престанат; защото девицата, дъщерята на Моя народ – е поразена с много люта рана.

^14:18 Ако изляза на полето, виждам убитите с меч! Ако вляза в града, виждам изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи.

^14:19 Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но ето – ужас!

^14:20 Признаваме, Господи, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе.

^14:21 Заради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

^14:22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, Господи, Боже наш? Затова Тебе чакаме, защото Ти правиш всичко това.

^15:1 Но Господ ми рече: Даже Мойсей и Самуил да биха застанали пред Мене, пак не бих се смилил над този народ. Изпъди ги от лицето Ми! Нека си отидат!

^15:2 И когато те питат: Къде да отидем? – тогава ще им речеш: Така казва Господ: Които са за смърт – на смърт, и които за меч – под меч; и които са за глад – на глад, и които са за плен – в плен.

^15:3 И ще докарам срещу тях четири вида разрушители – казва Господ: – Меч – да убива, кучета – да разкъсват, небесни птици и земни зверове – да изяждат и изтребват.

^15:4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всички царства на света, поради това, което стори Манасия, синът на Юдовия цар Езекия, в Ерусалим.

^15:5 Защото кой ще се смили над тебе, Ерусалиме? Кой ще те пожали? Кой ще се обърне да те попита: Как си?

^15:6 Ти Ме отхвърли – казва Господ, – отстъпи назад. Затова ще простра ръката Си против тебе и ще те погубя; дотегна Ми да показвам милост.

^15:7 Ще ги отвея с веяло при портите на тази земя, ще ги обезчадя, ще изтребя Моя народ, защото не се връщат от пътищата си.

^15:8 Вдовиците им са пред Мене повече от морския пясък. По пладне ще доведа грабител срещу майките на младите им мъже; внезапно ще докарам върху тях мъка и ужас.

^15:9 Онази, която роди седем, изнемощя, предаде дух; нейното слънце залезе още посред бял ден; тя беше посрамена и смутена; а останалите от тях Аз ще предам на меч пред неприятелите им – казва Господ.

^15:10 Горко ми, майко моя, загдето си ме родила човек, който се кара и препира с целия свят! Нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, а всички ме проклинат.

^15:11 Господ ми каза: Ще те укрепя за добро, ще заставя твоя враг да ти се моли в лошо време и в скръбно време.

^15:12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?

^15:13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна по всичките твои предели, заради всичките ти грехове.

^15:14 И ще те отведа с неприятелите ти в страна, която не знаеш, защото се запали огънят на гнева Ми и ще гори върху вас.

^15:15 Ти, Господи, познаваш делото ми; спомни си за мене, посети ме и отплати за мене на гонителите ми. В дълготърпението Си не ме погубвай; знай, че заради Тебе претърпях укор.

^15:16 Като намерих Твоите думи, погълнах ги, и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето, защото се наричам с Твоето име, Господи, Боже на силите.

^15:17 Не седнах в събранието на веселящите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.

^15:18 Защо е постоянна болката ми и раната ми – тъй тежка, че не приема изцеление? Нима ще бъдеш като измамлив извор, като непостоянни води?

^15:19 Затова така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, ще те възстановя, за да стоиш пред Мене; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като Моите уста. Нека този народ се обърне към тебе, но ти не се обръщай към тях.

^15:20 Ще те направя срещу този народ яка медна стена; и те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям и да те отървавам – казва Господ. –

^15:21 Ще те отърва от ръката на нечестивите и ще те изкупя от ръката на насилниците.

^16:1 Господнето слово дойде пак към мене:

^16:2 Недей си взема жена, нито да имаш синове или дъщери на това място.

^16:3 Защото така казва Господ за синовете и за дъщерите, които се раждат на това място, и за майките, които са ги родили, и за бащите, които са ги добили, в тази страна:

^16:4 Те ще умрат от разни видове люта смърт; не ще бъдат оплакани, нито погребани; ще бъдат като тор по лицето на земята; ще загинат от меч и от глад, и труповете им ще бъдат храна за небесните птици и за земните зверове.

^16:5 Защото така казва Господ: Не влизай в дом, където има жалейка, не ходи да ридаеш или да оплакваш с тях; защото отнех мира Си от този народ – казва Господ, – да! Отнех милосърдието и щедростта Си.

^16:6 И големи, и малки ще измрат в тази страна; не ще бъдат погребани, нито ще ги оплачат, нито ще правят нарязвания по телата си, нито ще се обръснат за тях;

^16:7 нито ще раздават хляб в жалеенето, за да ги утешат за умрелия, нито ще ги напоят с утешителната чаша за баща им или за майка им.

^16:8 Не влизай и в дом, където има пируване, да седиш с тях, за да ядеш и да пиеш.

^16:9 Защото така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, пред очите ви и във вашите дни Аз ще направя да престане в това място гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невестата.

^16:10 И когато известиш на този народ всички тези слова, и те ти рекат: Защо е изрекъл Господ това голямо зло против нас? И какво е беззаконието и какъв грехът ни, който сме извършили против Господа, нашия Бог?

^16:11 Тогава да им речеш: Понеже ме оставиха бащите ви – казва Господ, – и последваха други богове, служиха им и им се поклониха, а Мене оставиха и закона Ми не опазиха;

^16:12 а и вие сторихте още по-лошо от бащите си – защото ето, ходите всеки по упоритостта на нечестивото си сърце и не Ме слушате.

^16:13 Затова ще ви изхвърля от тази земя в земя, която не сте познавали – нито вие, нито бащите ви – и там ден и нощ ще служите на други богове, понеже няма да покажа милост към вас.

^16:14 Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато няма вече да казват: Заклевам се в живота на Господа, Който изведе израиляните от Египетската земя!

^16:15 Но: Заклевам се в живота на Господа, Който изведе израиляните от северната земя и от всички страни, където ги беше изгонил! И Аз ще ги върна пак в земята им, която дадох на бащите им.

^16:16 Ето, ще пратя за много рибари – казва Господ – та ще ги изловят; и след това ще пратя за много ловци, та ще ги гонят от всяка планина и от всеки хълм, и от дупките на канарите.

^16:17 Защото очите Ми са върху всичките им пътища; те не са скрити от лицето Ми, нито е утаено беззаконието им от очите Ми.

^16:18 И най-напред ще им въздам двойно за беззаконието и за греха им, защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си и с мерзостите си напълниха наследството Ми.

^16:19 Господи, сило моя и крепост моя, прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята и ще кажат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи, суета, и безполезни неща.

^16:20 Да си прави ли човек богове, които всъщност не са богове?

^16:21 Затова, ето, ще ги накарам този път да познаят – ще ги накарам да познаят ръката Ми и силата Ми; и те ще познаят, че името Ми е Еова.

^17:1 Юдовият грях е записан с желязно длето с диамантен връх; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците им,

^17:2 докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си при зелените дървета по високите хълми.

^17:3 Моята планина в полето, имота ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване заедно с високите ти места поради грях във всичките ти предели.

^17:4 А ти, която си едвам оцеляла, ще загубиш наследството, което ти дадох и ще те накарам да робуваш на неприятелите си в земя, която не познаваш; защото запалихте огъня на гнева Ми, който ще гори довека.

^17:5 Така казва Господ: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек, който прави плътта своя мишца и чието сърце се отдалечава от Господа,

^17:6 защото той ще бъде като изтравничето в пустинята – няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места на пустинята, в солена и ненаселена земя.

^17:7 Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чието упование е Господ,

^17:8 защото той ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пек, но листата му ще се зеленеят, и не ще има грижа в година на суша, нито ще престане да дава плод.

^17:9 Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно. Кой може да го познае?

^17:10 Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му и според плода на делата му.

^17:11 Като яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, е онзи, който придобива много богатства с неправда; в половината на дните му те ще го оставят и в сетнините си той ще бъде безумен.

^17:12 Славен, възвишен от самото начало престол, е мястото на светилището ни.

^17:13 Господи, надеждо Израилева, всички, които Те оставят, ще се посрамят; на тези, които отстъпят от Мене, имената им ще бъдат написани върху пръстта, защото оставиха Господа – извора на живата вода.

^17:14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен, защото с Тебе аз се хваля.

^17:15 Ето, те ми казват: Къде е словото Господне? Нека дойде сега.

^17:16 Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир и да не Те следвам; нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш: това, което е излязло из устните ми, беше явно пред Тебе.

^17:17 Не бъди ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.

^17:18 Нека се посрамят онези, които ме гонят, а аз да не се посрамя; нека се ужасяват те, а аз да не се ужася; докарай върху тях злощастен ден и сломи ги с двоен пролом.

^17:19 Така ми рече Господ: Иди и застани при портата на синовете на народа си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат; и при всички ерусалимски порти и кажи им:

^17:20 Слушайте Господнето слово, Юдови царе и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тези порти.

^17:21 Така казва Господ: Внимавайте, пазете душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;

^17:22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.

^17:23 Те обаче не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.

^17:24 И тъй, ако Ме послушате внимателно – казва Господ, – да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, но да освещавате съботния ден и да не вършите в него никаква работа,

^17:25 тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, возени на колесници и яздещи на коне – те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители; и този град ще се населява вечно.

^17:26 И ще дойдат от Юдовите градове и от ерусалимските околности, от Вениаминовата земя и от полската, и от планинската, и от юг, носещи всеизгаряния и жертви, и хлебни приноси, и ливан, носещи още и благодарствени жертви в дома Господен.

^17:27 Но ако не Ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му, който ще пояде ерусалимските палати и няма да угасне.

^18:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа:

^18:2 Стани и слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш словата Ми.

^18:3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и ето – той работеше на колелото си.

^18:4 И ако съдът, който правеше от глина, се развалеше в ръката на грънчаря, той го правеше на друг съд, както се виждаше угодно да го направи.

^18:5 Тогава Господнето слово дойде към мене:

^18:6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас както този грънчар? – казва Господ. – Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.

^18:7 Когато кажа за някой народ или за някое царство че ще го изкореня, съсипя и погубя,

^18:8 ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

^18:9 А когато кажа за някой народ или за някое царство, че ще го съградя и насадя,

^18:10 ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм казал, че ще го облагодетелствам.

^18:11 И тъй, сега иди, говори на Юдовите мъже и на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и съставям план против вас; върнете се всеки от лошия си път и оправете постъпките си и делата си.

^18:12 А те ще кажат: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.

^18:13 Затова така казва Господ: Попитайте сега между народите кой е чул такива неща? Израилевата девица извърши много ужасно нещо.

^18:14 Ще изчезне ли ливанският сняг от стръмните скали? Ще пресъхнат ли хладните води, които идат отдалеч?

^18:15 А Моят народ Ме забрави; те кадят на суетни идоли, които ги накараха да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, за да ходят по обиколните пътеки на непрокаран път.

^18:16 Да направят земята си за ужас и вечен присмех; всеки, който мине през нея, ще се чуди и ще клати глава.

^18:17 Ще ги разпръсна пред враговете им като източен вятър; в деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.

^18:18 Тогава рекоха: Елате, нека скроим замисъл против Еремия, защото не ще се изгуби закон от свещеник, нито съвет от мъдрец, нито слово от пророк. Елате, да го поразим с език и да не обръщаме внимание на ни едно от словата му.

^18:19 Послушай ме, Господи, и чуй гласа на онези, които се препират с мене.

^18:20 Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоята ярост.

^18:21 Затова предай чадата им на глад и предай ги на силата на меча; нека станат жените им бездетни и вдовици, нека мъжете им бъдат поразени от смърт и нека паднат младежите им от меч в бой.

^18:22 Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях, защото изкопаха яма, за да ме хванат и скриха примки за нозете ми.

^18:23 А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият. Да не простиш беззаконието им, нито да изличиш греха им пред лицето Си; но да се съборят пред Тебе; Ти подействай против тях, когато си гневен.

^19:1 Така казва Господ: Иди и купи една глинена стомна; и вземи някой от старейшините на народа и от старейшините на свещениците,

^19:2 и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на Грънчарската порта. Там прогласи словото, което ще ти кажа, като речеш:

^19:3 Слушайте Господнето слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, от което всеки, който го чуе, ще му писнат ушите.

^19:4 Защото те Ме оставиха, и направиха чуждо това място, като кадяха в него на богове, които не познаваха нито те, нито бащите им, нито Юдовите царе; те напълниха това място с кръвта на невинните,

^19:5 и издигнаха високите места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал – нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало наум.

^19:6 Затова, ето, идат дни – казва Господ – когато това място не ще се нарича вече Тофет или Долина на Еномовия син, а Долина на клане.

^19:7 И ще осуетя на това място помислите на Юда и на Ерусалим; и ще ги накарам да паднат от меч пред неприятелите си, от ръката на онези, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове.

^19:8 И ще направя този град за ужас и за присмех; всеки, който минава през него, ще се чуди и присмива поради всичките му беди.

^19:9 И ще ги накарам да ядат плътта на синовете си и плътта на дъщерите си, и ще ядат един друг плътта си при обсадата, и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и онези, които искат живота им.

^19:10 Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са дошли с тебе да гледат,

^19:11 и да им речеш: Така казва Господ на силите: Ей така ще строша това племе и този град, както се строшава грънчарски съд и не може вече да стане цял; и те ще бъдат погребани в Тофет, понеже не ще остане място за погребване другаде.

^19:12 Така ще постъпя с това място и с жителите му – казва Господ – и ще направя този град като Тофет.

^19:13 Къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе ще бъдат като това място, Тофет – нечисти; всичките къщи, върху чиито покриви са кадили тамян за цялото небесно войнство и са правили възлияния на други богове.

^19:14 Тогава Еремия дойде от Тофет, където Господ го беше изпратил да пророкува, и застана в двора на Господния дом, та рече на целия народ:

^19:15 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на този град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха врата си и не искат да слушат словото Ми.

^20:1 А Пасхор, синът на свещеника Имер, който беше надзорник в Господния дом, чу как Еремия пророкува тези неща.

^20:2 Тогава Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в кладата, която бе при горната Вениаминова порта, до Господния дом.

^20:3 А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив.

^20:4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.

^20:5 При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе, ще предам в ръката на техните врагове, които ще ги разграбят и ще ги вземат, та ще ги занесат във Вавилон.

^20:6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

^20:7 Господи, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал; аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене.

^20:8 Защото отворя ли уста, викам, викам за насилие и разорение! Защото словото Господне ме прави за позор и присмех цял ден.

^20:9 Но ако река: няма да спомена за Него, нито ще проговоря вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморих се да го задържам, но не мога.

^20:10 Защото чувам шушукане от мнозина, ужас отвсякъде! Обвинявайте! И ние ще го обвиним. Всичките ми приятели дебнат да се спъна, казвайки: Може би той ще се подмами и ние ще надмогнем над него и ще му отмъстим.

^20:11 Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник, затова гонителите ми ще се спънат и не ще надмогнат; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

^20:12 Но, Господи на силите, Който изпитваш праведния и виждаш разума и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си.

^20:13 Пейте на Господа, хвалете Господа, защото избави душата на нуждаещия се от ръката на злодейците.

^20:14 Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми.

^20:15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми: Роди ти се мъжко дете, – и с това го зарадва много.

^20:16 И да бъде тоя човек като градовете, които Господ не пожали и разори, и нека слуша заран вик и на пладне тревога,

^20:17 защото не ме умъртви в утробата, тъй че майка ми да ми е станала гроб, и утробата ѝ всякога бременна.

^20:18 Защо излязох из утробата да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат в срам.

^21:1 Словото дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхор, Мелхиевия син, и свещеника Софония, син на Маасия, да му рекат:

^21:2 Моля, допитай се до Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор отвори война против нас; може би Господ ще извърши за нас някои от Своите чудеса, та да се махне онзи от нас.

^21:3 Тогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия:

^21:4 Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера всред този град.

^21:5 И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодувание.

^21:6 Ще поразя жителите на този град – и човек, и животно; и ще измрат от голям мор.

^21:7 След това – казва Господ – ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му и народа му, оцелял в този град от мор, от меч и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на меча; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили над тях.

^21:8 И да речеш на този народ: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.

^21:9 Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде като плячка за него.

^21:10 Защото насочих лицето Си против този град за зло, а не за добро – казва Господ. Той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.

^21:11 А на дома на Юдовия цар кажи: Слушайте Господнето слово:

^21:12 Доме Давидов – така казва Господ – раздавайте правосъдие всяка сутрин, отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън и пламне, без да има кой да го угаси.

^21:13 Ето – казва Господ – Аз съм против тебе, жителко на долината и скала в равнината, против вас, които казвате: Кой ще слезе против нас? Или кой ще влезе в жилищата ни?

^21:14 И ще ви накажа според плода на делата ви – казва Господ. – Ще запаля огън в леса ви, та ще пояде всичко около вас.

^22:1 Така казва Господ: Слез в къщата на Юдовия цар и изговори там това слово, като кажеш:

^22:2 Слушай словото Господне, царю Юдов, който седиш на Давидовия престол, ти, слугите ти и народът ти, които влизате през тези порти.

^22:3 Така казва Господ: Раздавайте правосъдие и справедливост; отървавайте обрания от ръката на насилника; не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата, и невинна кръв не проливайте на това място.

^22:4 Защото, ако изпълнявате това слово, тогава през портите на този дом ще влизат царе, седящи на Давидовия престол, возени на колесници и яздещи коне – те, слугите им и людете им.

^22:5 Но ако не послушате тези думи, заклевам ви в Себе Си – казва Господ, – че този дом ще запустее.

^22:6 Защото така казва Господ за дома на Юдовия цар: Ти си Ми Галаад и Ливански връх, но ще те обърна в пустиня, в градове обезлюдени.

^22:7 Ще приготвя против тебе изтребители, всеки с оръжията му, та ще изсекат отбраните ти кедри и ще ги хвърлят в огъня.

^22:8 И много народи, като минат край този град, ще рекат на ближния си: Защо постъпи Господ така с този голям град?

^22:9 И ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа, своя Бог, и се покланяха на други богове и им служеха.

^22:10 Не плачете за умрелия, и не ридайте за него, но плачете горчиво за онзи, който си отива, защото няма да се върне вече, нито ще види пак родната си земя.

^22:11 Защото така казва Господ за Селум, сина на Юдовия цар Йосия, който царуваше вместо баща си Йосия, който и излезе от това място: Той няма да се върне вече,

^22:12 но на мястото, където го закараха пленник, там ще умре и няма да види вече тази земя.

^22:13 Горко на онзи, който строи къщата си с неправда и стаите си с беззаконие; който кара ближния си да му работи без заплата и не му дава надницата му;

^22:14 който си казва: Ще си построя голяма къща с просторни стаи, в които си отваря широки прозорци, и я покрива с кедър, и я боядисва с алено.

^22:15 Понеже гледаш да си натрупаш много кедър, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? Да! Но той извършваше правосъдие и справедливост – тогава благоденстваше.

^22:16 Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния – тогава благоденстваше. Не значеше ли това да Ме познава? – казва Бог. –

^22:17 А твоите очи и твоето сърце не са в друго освен в нечестната ти печалба и в проливането на невинна кръв, и в извършване на насилие и угнетение.

^22:18 Затова така казва Господ за Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син: Няма да го оплакват и да нареждат: Горко, брате мой! Или: Горко, сестро! Няма да плачат за него и да нареждат: Горко, господарю! Или: Горко, негово величество!

^22:19 Той ще бъде погребан като осел, извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.

^22:20 Качи се на Ливан и извикай, с висок глас извикай от Аварим към Васан, защото погинаха всичките ти приятели.

^22:21 Говорих ти в благоденствието ти, но ти рече: Не ща да слушам. Такъв беше пътят ти от младостта ти – ти не слушаше гласа Ми.

^22:22 Вятърът ще отнесе всичките ти овчари, и твоите приятели в плен ще отидат. Навярно тогава ще се смутиш и посрамиш поради всичката си злина.

^22:23 Ти, жителко на Ливан, която правиш гнездото си в кедрите, колко окаяна ще бъдеш ти, когато те нападнат мъки, болки като на жена, която ражда!

^22:24 Заклевам се в живота Си – казва Господ, – че даже ако Йехония, синът на Юдовия цар Йоаким, да е печат на дясната Ми ръка, и оттам бих те откъснал;

^22:25 и ще те предам в ръката на онези, които искат живота ти, и в ръката на онези, от които се боиш, да, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на халдейците.

^22:26 Ще отхвърля тебе и майка ти, която те е родила, в друга земя, където не сте се родили; и там ще умрете.

^22:27 А в земята, където душата им желае да се върне, там няма да се върнат.

^22:28 Нима този човек Йехония е строшено и презряно гърне, или непотребен съд? Защо бяха отметнати – той и потомството му и бяха хвърлени в страна, която не познават?

^22:29 О, земьо, земьо, земьо, чуй словото Господне:

^22:30 Така казва Господ: Запишете този човек за бездетен, човек, който няма да успее в дните си; защото нито един човек от потомството му не ще успее да седи на Давидовия престол и да властва някога над Юда.

^23:1 Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! – казва Господ.

^23:2 Затова така говори Господ, Израилевият Бог, на пастирите, които пасат Моя народ: Вие разпръснахте овцете Ми и ги разпъдихте, и не ги посетихте: ето, аз ще ви накажа за злите ви дела – казва Господ.

^23:3 Ще събера останалите Си овце от всички страни, където ги изпъдих, и ще ги върна пак в кошарите им, където ще се наплодят и умножат.

^23:4 И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; и те няма да се плашат повече, нито ще треперят, нито ще загине някоя – казва Господ. –

^23:5 Ето, идат дни – казва Господ, – когато ще въздигна на Давид праведен Отрасъл, Цар, който ще царува и добрува, и ще върши правосъдие и правда по земята.

^23:6 В неговите дни Юда ще бъде спасен и Израил ще обитава в безопасност. И ето името, с което ще се нарича: Господ е Наша Правда.

^23:7 Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато народът не ще изрича повече: Заклеваме се в живота на Господа, Който изведе израиляните от Египетската земя!

^23:8 Но: Заклеваме се в живота на Господа, Който изведе и Който доведе потомството на Израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги беше изгонил! И ще се заселят в своята земя.

^23:9 За пророците: Сърцето ми дълбоко се съкрушава, всичките ми кости треперят – като пиян съм, като човек, обладан от вино, поради Господа и поради святите Му слова.

^23:10 Защото земята е пълна с прелюбодейци; защото поради проклятията земята плаче; изсъхнаха пасбищата на пустинята. И стремежът им стана лош, и силата им – неправедна.

^23:11 Защото и пророкът, и свещеникът се оскверниха; дори в Моя дом намерих нечестието им – казва Господ. –

^23:12 Затова пътят им ще бъде като хлъзгави места, в тъмнина, в които, като бъдат тласкани, ще паднат. Защото ще докарам зло върху тях в годината на наказанието им – казва Господ. –

^23:13 Сред самарийските пророци видях безумие: те пророкуваха чрез Ваал и заблудиха народа Ми Израил.

^23:14 Още и в ерусалимските пророци видях ужасно нещо: прелюбодействат и ходят в лъжа, и подкрепят ръцете на злодейците, тъй че никой не се връща от злото си; те всички станаха за Мене като Содом, и жителите му – като Гомор.

^23:15 Затова – така казва Господ на силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с горчива вода, защото от ерусалимските пророци се е разпространило нечестие по цялата земя.

^23:16 Така казва Господ на силите: Не слушайте словата на пророците, които ви пророкуват; те ви учат суета, изговарят видения от собственото си сърце, а не от устата Господни.

^23:17 На онези, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир. И на всекиго, който ходи по своето упорито сърце, казват: Няма да ви постигне зло.

^23:18 Защото кой от тях е стоял в съвета на Господа, та е видял и чул Неговото слово? Кой се е вслушвал в словото Му и го е чул?

^23:19 Ето, ураган от Господа иде с ярост, ураган-вихрушка ще избухне върху главата на нечестивите.

^23:20 Гневът на Господа няма да се върне, докато Той не извърши и докато не изпълни намеренията на сърцето Си. В последните дни ще разберете това напълно.

^23:21 Аз не съм изпратил тези пророци, а при все това те се завтекоха; не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.

^23:22 Но ако бяха стояли в съвета Ми, и бяха накарали народа Ми да чуе думите Ми, тогава щяха да ги връщат от лошия им път и от злите им дела.

^23:23 Аз само отблизо ли съм Бог – казва Господ, – а не Бог и отдалеч?

^23:24 Може ли някой да се скрие в тайни места, и Аз да не го видя? – казва Господ. – Не изпълвам ли Аз небесата и земята? – казва Господ. –

^23:25 Чух какво говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа, като казват: Видях сън, видях сън!

^23:26 Докога ще бъде това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които пророкуват измама на своето сърце?

^23:27 Които мислят да накарат народа Ми да забрави Моето име чрез сънищата си, които си разказват един другиму, както забравиха бащите им името Ми заради Ваал.

^23:28 Пророк, който има истински сън, нека разказва съня, и онзи, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Какво общо има плявата с житото? – казва Господ. –

^23:29 Не е ли словото Ми като огън? – казва Господ. – И като чук, който строшава скалата?

^23:30 Затова, ето, Аз съм против пророците – казва Господ, – които крадат словата Ми, всеки от ближния си.

^23:31 Ето, Аз съм против пророците – казва Господ, – които клатят езиците си и казват: „Той рече“.

^23:32 Ето, Аз съм против онези, които пророкуват лъжливи сънища – казва Господ, – и, като ги разказват, с лъжите си и с надменността си вкарват народа Ми в заблуда, тогава, когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал; и така, те никак няма да помогнат на този народ – казва Господ.

^23:33 И когато този народ или някой пророк, или свещеник те попитат, като рекат: Какво е бремето от Господа? Тогава им кажи: Какво бреме? Аз ще ви отхвърля – казва Господ. –

^23:34 А ако пророк или свещеник, или някой друг рече: Това е бремето от Господа, Аз ще накажа този човек и дома му.

^23:35 Така да рече всеки на ближния си и всеки на брата си: Какво е отговорил Господ? Или: Какво е рекъл Господ?

^23:36 И да не споменете повече този израз „бреме от Господа“, понеже бреме ще бъде на всеки човек собственото му слово; защото извратихте думите на живия Бог, на Господа на силите, нашия Бог.

^23:37 Така да кажеш на пророка: Какво ти е отговорил Господ? Или: Какво е рекъл Господ?

^23:38 Но понеже казвате: „Бреме от Господа“, затова така казва Господ: Понеже употребявате този израз: „бреме от Господа“, при все, че Аз пратих до вас да ви кажат да не казвате „бреме от Господа“,

^23:39 затова, ето, Аз ще ви забравя съвсем и ще отхвърля от присъствието Си вас и града, който дадох на вас и на бащите ви;

^23:40 и ще докарам върху вас вечен укор и вечен срам, който няма да се забрави.

^24:1 Господ ми показа, и ето, две кошници със смокини, поставени пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор бе пленил от Ерусалим Юдовия цар Йехония, Йоакимовия син, и Юдовите първенци с художниците и ковачите, и ги беше завел във Вавилон.

^24:2 В едната кошница имаше много добри смокини, като тези, които рано зреят; а в другата кошница имаше много лоши смокини, толкова лоши, че не бяха за ядене.

^24:3 Тогава ми рече Господ: Какво виждаш, Еремия? И казах: Смокини – добрите смокини са много добри, а лошите – много лоши, толкова лоши, че не са за ядене.

^24:4 Тогава Господнето слово дойде към мене:

^24:5 Така казва Господ, Израилевият Бог: Както на тези добри смокини, така ще погледна за добро на пленените от Юда, които изпратих от това място в Халдейската земя.

^24:6 Защото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тази земя; ще ги съградя и няма да ги съборя; ще ги доведа пак в тази земя; ще ги насадя и няма да ги изкореня.

^24:7 Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм Господ; и те ще бъдат Моят народ и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце.

^24:8 И както лошите смокини, които са толкова лоши, че не са за ядене – казва Господ – така ще направя с Юдовия цар Седекия, с първенците му и с останалите от Ерусалим, които са оцелели в тази земя; и с онези, които живеят в Египетската земя;

^24:9 и ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всички царства на света, за поругание, за поговорка, за присмех и за проклятие във всичките места, където ще ги изгоня.

^24:10 И ще пратя срещу тях меч, глад и мор, докато изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.

^25:1 Словото, което дойде към Еремия за целия народ на Юда в четвъртата година на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син, която година бе и първа на вавилонския цар Навуходоносор,

^25:2 което слово пророк Еремия изговори пред целия народ на Юда и всички ерусалимски жители:

^25:3 От тринадесетата година на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, чак до днес, през тези двадесет и три години, Господнето слово идваше към мене и аз ви говорех, като ставах рано и говорех, но вие не слушахте.

^25:4 И Господ изпращаше до вас всичките Си слуги, пророците, като ставаше рано и ги пращаше, но вие не слушахте, нито приклонихте ухо да послушате.

^25:5 Те казваха: Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела и населявайте земята, която Господ даде на вас и на бащите ви отвека и довека;

^25:6 и не ходете след други богове, за да им служите и да им се кланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си; и Аз няма да ви сторя зло.

^25:7 Но вие не Ме послушахте – казва Господ – като Ме разгневявахте с делата на ръцете си за собственото си зло.

^25:8 Затова – така казва Господ на силите – понеже не послушахте словата Ми,

^25:9 ето, Аз ще изпратя и ще взема всички северни родове – казва Господ – също и слугата Ми Навуходоносор, вавилонския цар, и ще ги доведа против тази земя и против нейните жители, и против всички околни народи; ще ги обрека на изтребление и ще ги направя за ужас и за присмех, и ще ги обърна на вечна пустота.

^25:10 При това ще направя да секне сред тях гласа на веселието и гласа на радостта, гласа на младоженеца и гласа на невестата, шума на мелницата и светенето на светилото.

^25:11 И цялата тази земя ще бъде пуста и за почуда, и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.

^25:12 А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и онзи народ за беззаконието им – казва Господ – също и Халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота.

^25:13 И ще докарам върху онази земя всички неща, които съм говорил против нея, всичко, което има писано в тази книга, което Еремия пророкува против всичките народи.

^25:14 Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; и Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им.

^25:15 Защото така ми каза Господ, Израилевият Бог: Вземи от ръката ми тази чаша с виното на яростта Ми и напой от нея всички народи, до които те пращам.

^25:16 И като пият, ще политат и обезумеят поради меча, който ще изпратя сред тях.

^25:17 Тогава взех чашата от ръката на Господа и напоих всичките народи, при които ме беше изпратил Господ, а именно:

^25:18 Ерусалим и Юдовите градове с царете им и първенците им, за да ги обърна в пустота и за да станат за ужас и присмех, и проклятие, както са днес;

^25:19 Фараон, египетския цар, със слугите му, първенците му и целия му народ;

^25:20 всички езически народи, всички царе на земята Уз, и всички царе на Филистимската земя – с Ашкелон, Газа, Акарон и останалите от Азот;

^25:21 Едом, Моав и Амон;

^25:22 и всички тирски царе, всички сидонски царе и царете на островите оттатък морето;

^25:23 Дедан, Тема, Вуз и всички, които си стрижат издадените части на косата;

^25:24 всичките арабски царе и всички царе на езическите народи, които населяват пустинята;

^25:25 всички зимрийски царе, всички еламски царе и всички мидийски царе;

^25:26 всички северни царе, близките и далечните, едни след други, и всички царства, които са по лицето на земята; а царят на Шешах ще пие след тях.

^25:27 Затова ще им речеш – така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Пийте и се опийте, бълвайте, паднете и не ставайте повече поради меча, който ще изпратя сред вас.

^25:28 И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на силите: Непременно ще пиете!

^25:29 Защото, ето, Аз докарвам зло, като започвам от града, който се нарича по Моето име; и ще останете ли вие ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова меч върху всички земни жители – казва Господ на силите.

^25:30 Затова пророкувай ти против тях всички тези неща, като им кажеш: Господ ще прогърми свише и ще издаде гласа Си от святото Си обиталище; ще прогърми мощно против паството Си; ще извика, като онези, които тъпчат грозде, против всички жители на земята.

^25:31 Екотът ще стигне до краищата на земята, защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на меч – казва Господ.

^25:32 Така казва Господ на силите: Ето, зло ще излезе от народ към народ и голям вихър ще се повдигне от краищата на земята.

^25:33 В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята; няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани; ще бъдат за тор по повърхността на земята.

^25:34 Ридайте, пастири, и стенете, и вие, водачи на стадото, валяйте се в пръстта, защото вече настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати, и ще паднете като отбран съд.

^25:35 И пастирите не ще имат начин да избягат, нито водачите на стадото – място за избавление.

^25:36 Чува се глас на вопъл от пастирите и ридание от водачите на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им.

^25:37 И мирните кошари ще занемеят от пламенния гняв на Господа.

^25:38 Той е оставил убежището Си като лъв; защото земята им стана пустиня поради яростта на опустошителя и поради яростния Му гняв.

^26:1 В началото на царуването на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово от Господа:

^26:2 Така казва Господ: Застани в двора на Господния дом и изговори на всички Юдови градове, които идват да се покланят в Господния дом, всички слова, които ти заповядвам да им говориш; не задържай ни една дума.

^26:3 Може би ще послушат и всеки ще се върне от нечестивия си път, за да се разкая за злото, което възнамерявам да им сторя поради лошите им дела.

^26:4 И да им речеш: Така казва Господ: Ако не Ме послушате и не ходите в закона Ми, който поставих пред вас,

^26:5 и не слушате словата на слугите Ми, пророците, които изпращах при вас, като ставах рано и ги пращах, но вие не послушахте,

^26:6 тогава ще направя този дом като Сило и ще направя този град за проклятие на всички народи по земята.

^26:7 А свещениците, пророците и целият народ чуха Еремия да говори тези думи в Господния дом.

^26:8 Но щом Еремия спря да говори на целия народ всичко, което Господ му бе заповядал да им каже, свещениците, пророците и целият народ го хванаха и казаха: Непременно ще умреш.

^26:9 Защо пророкува в Господнето име, като рече: Този дом ще стане като Сило и този град ще запустее, та ще остане без жител? И целият народ се събра около Еремия в Господния дом.

^26:10 И Юдовите първенци, като чуха това нещо, дойдоха от царския дворец в Господния дом и седнаха при входа на Новата порта на Господния дом.

^26:11 Тогава свещениците и пророците говориха пред първенците и целия народ, казвайки: Този човек заслужава да бъде умъртвен, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си.

^26:12 Тогава Еремия говори на всички първенци и на целия народ, като рече: Господ ме изпрати да пророкувам против този дом и против този град всички слова, които чухте.

^26:13 Затова сега оправете постъпките си и делата си и послушайте гласа на Господа, вашия Бог. И Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас.

^26:14 А за мене, ето, аз съм в ръката ви; направете с мене каквото ви се вижда за добро и угодно.

^26:15 Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, ще докарате невинна кръв върху себе си, върху този град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тези слова.

^26:16 Тогава първенците и целият народ рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не заслужава да бъде умъртвен, защото ни говори в името на Господа, нашия Бог.

^26:17 Тогава някои от местните старейшини станаха и говориха пред събрания народ:

^26:18 Михей моресетецът пророкуваше в дните на Юдовия цар Езекия, като се обърна към целия народ на Юда, казвайки: Така казва Господ на силите: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади от развалини, а хълмът на този дом – като планина.

^26:19 Умъртвиха ли го Юдовият цар Езекия и цял Юда? Не се ли побоя той от Господа и не умилостиви ли Господа, та Господ се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? Така можем да си навлечем голямо зло на своите души.

^26:20 А имаше и друг човек, Урия, Семаевият син от Кириат-Еарим, който пророкуваше в Господнето име; и пророкуваше против този град и против тази страна със същите думи както и Еремия.

^26:21 И когато цар Йоаким, всичките му силни мъже и всичките първенци чуха думите му, царят търсеше случай да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побягна и отиде в Египет.

^26:22 А цар Йоаким прати мъже в Египет – Елнатан, Ахворовия син, и известни мъже с него в Египет,

^26:23 и изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким, който го порази с меч и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.

^26:24 Но ръката на Ахикам, Сафановия син, бе с Еремия, за да не го предадат в ръката на народа и да го убият.

^27:1 В началото на царуването на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово от Господа към Еремия:

^27:2 Така ми казва Господ: Направи си окови ихомот и си ги сложи на врата;

^27:3 и прати ги на едомския цар, на моавския цар, на царя на амонците, на тирския цар, на сидонския цар чрез ръката на онези посланици, които са дошли в Ерусалим при Юдовия цар Седекия;

^27:4 и дай им заръка за господарите им, като речеш: Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Така да кажете на господарите си:

^27:5 Аз съм създал земята, човека и животните, които са по лицето на земята, с великата Си мощ и с простряната Си мишца и съм я предал на когото съм благоволил.

^27:6 И сега предавам всички тези земи в ръката на слугата Си Навуходоносор, вавилонския цар; също и полските зверове му дадох, за да му слугуват.

^27:7 И всичките народи ще слугуват на него, на сина му, и на внука му, докато дойде времето и на неговата земя; и тогава много народи и велики царе ще поробят и него.

^27:8 И онзи народ или царство, което не иска да слугува на вавилонския цар Навуходоносор, и което не иска да сложи врата си под хомота на вавилонския цар, този народ ще накажа – казва Господ – с меч, с глад и с мор, докато го довърша чрез неговата ръка.

^27:9 А вие недейте слуша пророците си, нито чародеите си, нито съновидците си, нито предвещателите си, нито омаятелите си, които ви казват: Няма да слугувате на вавилонския цар;

^27:10 защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви и Аз да ви изпъдя и да загинете.

^27:11 А онзи народ, който подложи врата си под хомота на вавилонския цар и му слугува, него ще оставя да пребивава в земята си – казва Господ – и ще я работи, и ще я населява.

^27:12 Говорих и на Юдовия цар Седекия същите слова, като казах: Наведете вратовете си под хомота на вавилонския цар и слугувайте на него и на народа му, и ще живеете.

^27:13 Защо да умрете, ти и народът ти, от меч, от глад и от мор, както каза Господ за народа, който не иска да слугува на вавилонския цар?

^27:14 Затова, недейте слуша думите на пророците, които ви казват: Няма да слугувате на вавилонския цар; защото те ви пророкуват лъжа.

^27:15 Понеже Аз не съм ги пратил, казва Господ, а те пророкуват лъжливо в Моето име, за да ви изпъдя и да погинете, вие и пророците, които ви пророкуват.

^27:16 Говорих и на свещениците и на целия народ, като рекох: Така казва Господ: Недейте слуша словата на пророците си, които ви пророкуват, казвайки: Ето, съдовете на Господния дом ще се донесат съвсем скоро от Вавилон; защото те ви пророкуват лъжа.

^27:17 Недейте ги слуша; слугувайте на вавилонския цар и живейте; защо да се запусти този град?

^27:18 Но ако те са пророци и ако Господнето слово е с тях, нека се помолят сега на Господа на силите, съдовете, които са останали в Господния дом и в двореца на Юдовия цар, и в Ерусалим, да не отидат във Вавилон.

^27:19 Защото така казва Господ на силите за стълбовете, за медното море, за подножията и за другите съдове, които са останали в този град,

^27:20 които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато заведе в плен от Ерусалим във Вавилон Юдовия цар Йехония, Йоакимовия син, и всичките Юдови и ерусалимски благородни, –

^27:21 да, така казва Господ на силите, Израилевият Бог, за съдовете, които останаха в Господния дом и в двореца на Юдовия цар, и в Ерусалим:

^27:22 Те ще бъдат занесени във Вавилон и ще останат там до деня, когато ще ги посетя, казва Господ; тогава ще ги донеса и ще ги върна на това място.

^28:1 В същата година, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, в четвъртата година, в петия месец, пророк Анания, Азуровият син, който бе от Гаваон, ми говори в Господния дом, пред свещениците и пред целия народ, казвайки:

^28:2 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Строших хомота на вавилонския цар.

^28:3 До две цели години ще върна на това място всичките съдове на Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и занесе във Вавилон;

^28:4 и на това място ще върна, казва Господ, Юдовия цар Йехония, Йоакимовия син, и всичките Юдови пленници, които отидоха във Вавилон; защото ще строша хомота на вавилонския цар.

^28:5 Тогава пророк Еремия говори на пророк Анания пред свещениците и пред целия народ, който стоеше в Господния дом;

^28:6 и рече пророк Еремия: Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни словата, които си пророкувал, и да върне от Вавилон в това място съдовете на Господния дом и всички, които са били пленени.

^28:7 Обаче чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на целия народ:

^28:8 Пророците от старо време, които са били преди мене и преди тебе, са пророкували против много страни и против много големи царства за война, за зло и за мор.

^28:9 Пророкът, който пророкува за мир – когато се изпълни словото му, тогава ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил.

^28:10 Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Еремия и го строши.

^28:11 И Анания каза пред целия народ: Така казва Господ: По този начин ще строша хомота на Вавилонския цар Навуходоносор от врата на всичките народи до две цели години. И пророк Еремия отиде по пътя си.

^28:12 Тогава, след като пророк Анания бе строшил хомота от врата на пророк Еремия, Господнето слово дойде към Еремия:

^28:13 Иди и кажи на Анания: Така казва Господ: Ти строши дървените хомоти; но вместо тях ще направиш железни хомоти.

^28:14 Защото така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Железен хомот сложих на врата на всички тези народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносор; и ще му слугуват; дадох му още и полските зверове.

^28:15 Тогава каза пророк Еремия на пророк Анания: Слушай сега, Анания. Господ не те е пратил; но ти караш този народ да се уповава на лъжа.

^28:16 Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще те отпратя от лицето на земята! Тази година ще умреш, защото си проповядвал бунт против Господа.

^28:17 И така, пророк Анания умря същата година, в седмия месец.

^29:1 Ето думите на писмото, което пророк Еремия изпрати от Ерусалим до останалите старейшини на пленниците, до свещениците, до пророците и до всичките люде, които Навуходоносор бе закарал в плен от Ерусалим във Вавилон,

^29:2 (след като цар Йехония, овдовялата царица, скопците, Юдовите и ерусалимските първенци, художниците и ковачите бяха излезли от Ерусалим,)

^29:3 чрез ръката на Еласа, Сафановия син, и на Гемария, Хелкиевия син, които Юдовият цар Седекия изпрати при Вавилонския цар Навуходоносор:

^29:4 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог, на всички пленници, които Аз съм допуснал да бъдат закарани пленници от Ерусалим във Вавилон:

^29:5 Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им,

^29:6 вземете жени и народете синове и дъщери, вземете жени за синовете си и дайте дъщерите си на мъже, за да народят синове и дъщери, и умножавайте се там, и не се намалявайте.

^29:7 Търсете мира на града, където допуснах да бъдете закарани пленници, и молете се за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.

^29:8 Защото така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Да не ви мамят пророците ви и чародеите ви, които са сред вас, и недейте слуша сънищата си, които вие сте причина да сънувате.

^29:9 Защото те ви пророкуват лъжливо в Мое име; Аз не съм ги пратил, казва Господ.

^29:10 Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място.

^29:11 Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.

^29:12 Тогава ще извикате към Мене и ще отидете и ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.

^29:13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.

^29:14 И ще бъда намерен от вас, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, където ви бях прокудил, казва Господ; и ще ви върна на мястото, откъдето допуснах да бъдете откарани пленници.

^29:15 Понеже казахте: Господ ни е въздигнал пророци във Вавилон,

^29:16 то знайте, че така говори Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за всичките жители, които населяват този град, братята ви, които не бяха отведени с вас в плен,

^29:17 така казва Господ на силите: Ето, ще изпратя върху тях меч, глад и мор и ще ги направя като непотребни смокини, които са толкова лоши, че не могат да се ядат.

^29:18 И ще ги преследвам с меч, с глад и с мор; и ще ги предам да бъдат тласкани по всички царства на света, да бъдат за проклятие и почуда, за присмех и поругание между всички народи, където съм ги прогонил;

^29:19 защото не са послушали Моите слова, казва Господ, които им пратих чрез слугите Си пророците, като ставах рано и ги пращах; но вие не искахте да слушате, казва Господ.

^29:20 Послушайте Господнето слово, всички вие пленени, които изпратих от Ерусалим във Вавилон.

^29:21 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог, за Ахав, Колаевия син и за Седекия, Маасиевия син, които ви пророкуват лъжа в Моето име: Ето, ще ги предам в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, който ще ги порази пред очите ви;

^29:22 и с тях всички Юдови пленници, които са във Вавилон, ще вземат да проклинат, казвайки: Господ да те направи като Седекия и като Ахав, които вавилонският цар опече на огън;

^29:23 защото те извършиха нечестие в Израил, прелюбодействаха с жените на ближните си и в Мое име говореха лъжливи думи, които не съм им заповядал. Но Аз зная и съм свидетел, казва Господ.

^29:24 Също и на нехеламеца Семая да кажеш:

^29:25 Така говори Господ на силите, Израилевият Бог: Понеже си пратил писма от свое име до всичките люде, които са в Ерусалим, и до свещеник Софония, Маасиевия син, и до всички свещеници, и писа:

^29:26 Господ те е поставил свещеник вместо свещеника Йодая, за да си надзорник в Господния дом над всеки човек, който изпада в лудост и се прави на пророк, за да го сложиш в клада и окови.

^29:27 А сега защо не си смъмрил анатотеца Еремия, който ви се прави на пророк,

^29:28 тъй като е пратил до нас във Вавилон да кажат: Този плен ще бъде дълъг; постройте си къщи и живейте в тях, и насадете градини, и яжте плода им?

^29:29 И свещеник Софония прочете това писмо, като слушаше пророк Еремия.

^29:30 Тогава Господнето слово дойде към Еремия:

^29:31 Прати до всичките пленници да им кажат: Така казва Господ за нехеламеца Семая: Понеже Семая ви е пророкувал, а Аз не съм го пратил, и ви е накарал да се уповавате на лъжа,

^29:32 затова, така казва Господ: Ето, ще накажа нехеламеца Семая и потомството му; той не ще има човек, който да живее сред този народ, нито ще види доброто, което Аз ще направя на народа Си, казва Господ; понеже е проповядвал бунт против Господа.

^30:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа:

^30:2 Така говори Господ, Израилевият Бог: Напиши в книга всичките слова, които ти говорих.

^30:3 Защото, ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен народа Си – Израил и Юда, казва Господ; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им, и ще я владеят.

^30:4 И ето словата, които Господ говори за Израил и за Юда:

^30:5 Защото така казва Господ: Чухме глас на трепет и ужас, а не на мир.

^30:6 Попитайте сега и вижте: Мъж ражда ли? Тогава защо виждам аз всеки мъж с ръце на слабините, като жена, която ражда, и лицата на всичките пребледнели?

^30:7 Горко! Защото велик е оня ден, подобен на него не е бивал; това е усилно време за Яков; но той ще бъде избавен от него.

^30:8 В оня ден, казва Господ на силите, ще строша хомота му от врата ти, ще разкъсам оковите ти, и чужденци няма вече да го поробват;

^30:9 но ще служат на Господа своя Бог, и на царя си Давид, когото ще им въздигна.

^30:10 Затова, не бой се, служителю Мой, Якове, казва Господ, нито се страхувай, Израилю; защото, ето, ще те избавя от далечната страна, и потомството ти – от земята където са пленени; и Яков, като се върне, ще се успокои и ще си почине, и не ще има кой да го плаши.

^30:11 Защото Аз съм с тебе – казва Господ – за да те избавя; понеже при все, че ще довърша всичките народи, където съм те разпръснал, тебе обаче не ще те довърша; но ще те накажа с мярка, и няма да те оставя съвсем безнаказан.

^30:12 Защото така казва Господ: Раната ти е неизцелима, нараняването ти – тежко.

^30:13 Няма кой да ходатайства за тебе, за да бъдеш превързан; ти нямаш цярове.

^30:14 Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; защото те нараних с рана като от неприятел, с наказание от жесток човек, поради многото твои беззакония, и понеже греховете ти се умножиха.

^30:15 Защо викаш ти поради страданието си? Болката ти е неизцелима поради многото твои беззакония: понеже греховете ти се умножиха, ти сторих това.

^30:16 Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени; и всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; още и онези, които те ограбват, ще бъдат ограбени; и всички, които те обират, ще ги предам на обир.

^30:17 Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти – казва Господ. – Понеже те нарекоха Отхвърлен и казаха: Това е Сион, за когото никой не го е грижа.

^30:18 Така казва Господ: Ето, Аз ще върна от плен Якововите шатри и ще се смиля над жилищата му; всеки град ще се съгради на своята грамада развалини, и палатът ще се възстанови както е бил по-напред.

^30:19 И от тях ще изхожда благодарение и глас на онези, които се веселят; и Аз ще ги умножа, те няма да намалеят, ще ги прославя и не ще се унижат.

^30:20 Чадата им ще бъдат както по-напред, и събранието им ще се утвърди пред Мене; и ще накажа всички, които ги угнетяват.

^30:21 Първенецът им ще бъде от тях, и управителят им ще произлезе изсред тях; Аз ще го направя да се приближава, и той ще се приближава до Мене; защото кой е този, който е утвърдил сърцето си да се приближи до Мене? – казва Господ. –

^30:22 И вие ще бъдете Моят народ, и Аз ще ви бъда Бог.

^30:23 Ето, яростен вихър от Господа се завихря, помитащ вихър ще избухне върху главата на нечестивите.

^30:24 Пламенният гняв на Господа няма да се отвърне, докато Той не извърши и не изпълни намеренията на сърцето Си; в последните дни ще разберете това.

^31:1 В същото време – казва Господ, – ще бъда Бог на всички Израилеви родове, и те ще бъдат Мой народ.

^31:2 Така казва Господ: Народът, които оцеля от меча, намери благоволение в пустинята: Израил, да! Когато отидох да му дам почивка.

^31:3 Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост.

^31:4 Пак ще те съградя и ти ще бъдеш съградена, девице Израилева; пак ще се украсиш с тимпаните си. И ще излизаш на хорото на онези, които се веселят.

^31:5 Пак ще насадиш лозя по самарийските планини; онези, които ги насадят, те ще ядат плода им.

^31:6 Защото ще дойде ден, когато стражите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при Господа, нашия Бог.

^31:7 Защото така казва Господ: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, народа Си, остатъка от Израил!

^31:8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята, и заедно с тях слепия и куция, непразната заедно с раждащата; ще се върне тук голямо множество.

^31:9 С плач ще дойдат; и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил, и Ефрем е първородният Мой.

^31:10 Слушайте, народи, словото Господне, и известете по далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израил, Той ще го събере, и ще го пази, както овчар – стадото си.

^31:11 Защото Господ е изкупил Яков, изкупил го е от ръката на по-силния от него.

^31:12 И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион, и ще се стекат към благата Господни, към житото, виното и дървеното масло, и към рожбите на овцете и на говедата; и душата им ще бъде като напоявана градина, и те няма да изнемощяват вече.

^31:13 Тогава ще се зарадва девицата в хорото, и юношите, и старите заедно; защото Аз ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им.

^31:14 Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и народът Ми ще се насити с Моите блага – казва Господ.

^31:15 Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква чадата си и не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма вече.

^31:16 Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си – от сълзи; защото делото ти ще се възнагради – казва Господ, – и те ще се върнат от земята на неприятеля.

^31:17 Има надежда за сетнините ти – казва Господ, – и чадата ти ще се върнат в своите предели.

^31:18 Наистина чух Ефрем да оплаква участта си, казвайки: Наказал си ме, бях наказан като теле неучено на хомот; обърни ме и ще се обърна, защото Ти си Господ мой Бог.

^31:19 Когато бях обърнат, разкаях се, и когато бях научен, плеснах се по бедрата; засрамих се, да, дори се смутих, понеже носех позора на младините си.

^31:20 Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото откакто говорих против него, все си спомням за него; затова се вълнува сърцето Ми за него, и Аз наистина ще му покажа милост – казва Господ. –

^31:21 Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си ходила; върни се, девице Израилева, върни се към тия твои градове.

^31:22 Докога ще се скиташ насамнатам, дъще отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята: жена ще спаси мъжа.

^31:23 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя и в градовете ѝ, когато ги върна от плен; Господ да те благослови, Жилище на правдата, Святи хълме!

^31:24 И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергарите със стада.

^31:25 Защото поих изнемощялата душа, наситих всяка отмаляла душа.

^31:26 След това се събудих и размислих; и сънят ми беше сладък за мене.

^31:27 Ето, идат дни – казва Господ, – когато ще засея Израилевия дом и Юдовия дом с човешко семе и с животинско семе.

^31:28 И както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам и да наскърбявам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам – казва Господ.

^31:29 В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата изтръпнаха;

^31:30 но всеки ще умира за своето си беззаконие; всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат.

^31:31 Ето, идат дни – казва Господ, – когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

^31:32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях – казва Господ.

^31:33 Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни – казва Господ: Ще вложа закона Си вътре в тях, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ;

^31:34 и няма вече да учат – всеки ближния си и всеки брата си – и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия сред тях – казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.

^31:35 Така казва Господ, Който е дал слънцето за светлина денем и наредби за луната и звездите да бъдат светлина нощем, Който повдига морето и вълните му бучат; Господ на силите е името Му:

^31:36 Ако изчезнат тези наредби отпред Мене – казва Господ, – тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене.

^31:37 Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе, и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, което са сторили – казва Господ.

^31:38 Ето, идат дни – казва Господ, – когато градът ще се съгради за Господа, от кулата Ананеил до портата на ъгъла;

^31:39 и връвта за измерване още ще се тегли по-нататък, право до хълма Гарив, и ще завие към Гоат.

^31:40 И цялата долина на труповете и на пепелта, и всичките ниви до потока Кедрон, до ъгъла на Конската порта към изток, ще бъдат святи пред Господа; градът няма да се изкорени, нито да се съсипе довека.

^32:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа в десетата година на Юдовия цар Седекия, която година бе осемнадесетата на Навуходоносор.

^32:2 Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим; а пророк Еремия бе затворен в двора на стражата, която бе в двореца на Юдовия цар.

^32:3 Защото Юдовият цар Седекия беше го затворил и му бе рекъл: Защо пророкуваш и казваш: Така казва Господ: Ето, Аз ще предам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее;

^32:4 и Юдовият цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, но ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;

^32:5 и той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там докато го посетя, казва Господ; и, ако воювате против халдейците, няма да успеете?

^32:6 И рече Еремия: Господнето слово дойде към мене и Господ каза:

^32:7 Ето, Анамеил, синът на чичо ти Селум, ще дойде при тебе и ще рече: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на ближен сродник да я откупиш.

^32:8 И тъй, чичовият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според Господнето слово и ми рече: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото на наследство, и на тебе правото да я откупиш; купи си я. Тогава познах, че това беше слово Господне.

^32:9 И купих от чичовия ми син Анамеил нивата, която е в Анатот, и претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.

^32:10 И като записах на книга, ударих печат, повиках свидетели и претеглих на везни среброто.

^32:11 Тогава взех записа за покупката, както запечатания, според закона и наредбата, така и отворения;

^32:12 и предадох записа за покупката на Варух, син на Нирия, Маасиевия син, пред чичовия ми син Анамеил и пред свидетели, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата.

^32:13 И заръчах на Варух, пред тях:

^32:14 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Вземи тези записи – запечатания запис за покупката и отворения запис – и сложи ги в пръстен съд, за да стоят дълго време.

^32:15 Защото така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Пак ще се купуват в тази земя къщи, ниви и лозя.

^32:16 И като предадох записа за покупката на Варух, Нириевия син, помолих се на Господа:

^32:17 О, Господи Еова! Ето, Ти си сътворил небето и земята с великата Си мощ и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе,

^32:18 Който показваш милост на хиляди и въздаваш за беззаконието на бащите в пазвата на чадата им след тях; велики, могъщи Боже, Чието име е Господ на силите,

^32:19 велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му;

^32:20 Ти, Който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни дори до днес, и в Израил, и сред другите човеци, и си придобил име, каквото е днес;

^32:21 и си извел народа Си Израил от Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка и с простряна мишца, и с голям ужас;

^32:22 и си им дал тази земя, за която си се клел на бащите им да я дадеш на тях, земя, където текат мляко и мед;

^32:23 и те влязоха и я завладяха; но не слушаха гласа Ти и не ходеха по закона Ти, не свършиха ни едно нещо от всичко, което им бе заповядал да вършат, затова си докарал върху тях всичкото това зло.

^32:24 Ето насипите! Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и поради меч, глад и мор градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него; и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!

^32:25 А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.

^32:26 Тогава дойде Господнето слово към Еремия:

^32:27 Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо твърде мъчно за Мене?

^32:28 Затова така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в ръката на халдейците и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, и той ще го превземе.

^32:29 И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и като запалят този град, ще го изгорят заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на Ваал и правеха възлияния на други богове, та Ме разгневяваха.

^32:30 Защото израиляните и юдеите от младини са извършвали само онова, което бе зло пред Мене; защото израиляните само са разпалвали гнева Ми с делата на ръцете си, казва Господ.

^32:31 Защото от деня, когато съградиха този град и до днес, той е разпалвал гнева Ми и яростта Ми, за да го отхвърля от лицето Си

^32:32 поради всичкото зло, което израиляните и юдеите вършиха, за да Ме раздразнят – те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители.

^32:33 Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; при все че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука;

^32:34 но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име и го оскверниха;

^32:35 и съградиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете и дъщерите си през огъня за Молох – нещо, което не съм им заповядал, нито Ми е идвало на ум, че ще вършат тая мерзост, като вкарват в грях Юда.

^32:36 И сега, така казва Господ, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар чрез меч, глад и мор;

^32:37 ето, ще ги събера от всичките страни, където ги бях изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;

^32:38 и те ще Ми бъдат народ, и Аз ще им бъда Бог;

^32:39 и ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене винаги за тяхно добро и за доброто на чадата им след тях;

^32:40 и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях и ще им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене;

^32:41 и ще се радвам за тях, като им правя добро, и ще ги насадя здраво в тази земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

^32:42 Защото така казва Господ: Както докарах върху този народ всичкото това голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което съм обещал.

^32:43 И ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е, без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците.

^32:44 Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват, ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от плена им, казва Господ.

^33:1 При това, Господнето слово дойде към Еремия втори път, докато бе той още затворен в двора на стражата:

^33:2 Така казва Господ, Който върши тези неща, Господ, Който ги прави, за да ги утвърждава, Еова е името Му:

^33:3 Извикай към Мене, и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.

^33:4 Защото така казва Господ, Израилевият Бог, за къщите на този град и за дворците на Юдовите царе, които се разрушават, за да образуват защита против насипите и против меча;

^33:5 и за ония, които идат да воюват против халдейците и да напълнят тия къщи с труповете на човеците, които Аз ще поразя в гнева Си и в яростта Си, поради всичките злини, на които скрих лицето Си от този град:

^33:6 Ето, ще донеса в него здраве и изцеление, и ще ги изцеля, и ще им открия изобилие от мир и от истина.

^33:7 Ще върна Юдовите пленници и Израилевите пленници, и ще ги съградя както по-напред;

^33:8 ще ги очистя от всичкото беззаконие, с което Ми съгрешиха, и ще простя всичките беззакония, с които Ми съгрешиха и с които престъпиха закона Ми.

^33:9 И този град ще Ми бъде име за веселие, с хвала и слава пред всичките народи на света, които ще чуят за всичкото добро, което им правя Аз, и ще се смаят и ще се разтреперят от всичкото добро и от цялото благоденствие, което ще му доставя.

^33:10 Така казва Господ: В това място, за което вие казвате: Пусто е, без човек и без животно, да! В Юдовите градове и по ерусалимските улици, които са пусти, без човек, без жител и без животно, пак ще се чуе

^33:11 глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на онези, които казват: Хвалете Господа на силите, защото Господ е благ, защото Неговата милост е довека, и глас на онези, които принасят благодарствени приноси в дома Господен; защото ще върна пленниците, взети от тази земя както са били по-напред, казва Господ.

^33:12 Така казва Господ на силите: В това място, което е пусто, без човек и без животно, и във всичките му градове пак ще има жилища на овчари, които ще успокояват стадата си.

^33:13 В планинските градове и в полските градове, в южните градове и във Вениаминовата земя, в околностите на Ерусалим и в Юдовите градове пак ще минават стадата под ръката на онези, които ги броят, казва Господ.

^33:14 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще изпълня онова добро слово, което говорих за Израилевия дом и за Юдовия дом.

^33:15 В онези дни и в онова време ще направя да изникне на Давид праведен Отрасъл; и Той ще извърши съд и правда на земята.

^33:16 В онези дни Юда ще бъде спасен и Ерусалим ще живее в безопасност; и ето името, с което ще се нарича – Господ е наша Правда.

^33:17 Защото така казва Господ: Никога няма да липсва от Давид човек, който да седи на престола на Израилевия дом;

^33:18 нито от левитските свещеници ще липсва пред Мене човек, който да принася всеизгаряния и да гори хлебни приноси, и да жертва непрестанно.

^33:19 И словото Господне дойде към Еремия:

^33:20 Така казва Господ: Ако ви е възможно да нарушите завета Ми за деня и завета Ми за нощта, тъй че да не става вече ден и нощ на времето си,

^33:21 тогава ще може да се наруши и заветът Ми със слугата Ми Давид, тъй че да няма син да царува на престола му, – и завета Ми със служителите Ми, левитските свещеници.

^33:22 Както не може да се изброи небесното войнство, нито да се измери морският пясък, така ще умножавам потомството на слугата Ми Давид, и левитите, които Ми служат.

^33:23 И словото Господне дойде към Еремия:

^33:24 Не си ли размислил какво говори този народ, като казва: Двете имена, които Господ избра, ето, отхвърлил ги е? Така презират те народа Ми, за да не се счита вече за народ пред тях.

^33:25 Така казва Господ: Ако не съм поставил завета Си за деня и нощта, и ако не съм определил наредбите за небето и за земята,

^33:26 тогава ще отхвърля и потомството на Яков и на слугата Си Давид, Така че да не вземат от него човеци да управляват потомството на Авраам, Исаак и Яков; защото ще върна пленниците им, и ще им покажа милост.

^34:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Ерусалим и против всичките му градове:

^34:2 Така казва Господ, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдовия цар Седекия: Така казва Господ: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.

^34:3 И ти няма да избегнеш от ръката му, но непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти, и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи, и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон.

^34:4 Обаче, Седекия, царю Юдов, слушай Господнето слово: Така казва Господ за тебе: Няма да умреш от меч;

^34:5 мирно ще умреш; и каквото кадене с благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такова кадене ще направят и за тебе; и ще те оплачат, казвайки: Уви, господарю! Защото Аз изговорих това слово, казва Господ.

^34:6 Тогава пророк Еремия предаде на Юдовия цар Седекия всички тези слова в Ерусалим,

^34:7 когато войската на вавилонския цар се биеше против Ерусалим и против всичките останали Юдови градове – против Лахиш и Азека; защото от Юдовите градове само те от укрепените градове бяха останали.

^34:8 Словото, което дойде към Еремия от Господа, след като цар Седекия сключи завет с всичките люде, които бяха в Ерусалим, за да прогласят освобождение,

^34:9 тъй че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, и да не държи никой брата си юдеин за слуга.

^34:10 И всичките първенци и всичките люде, които бяха встъпили в завет, като чуха, че трябва да пусне всеки на свобода слугата си и всеки слугинята си, и да не ги държат вече за слуги, послушаха и ги пуснаха на свобода.

^34:11 Но после се отметнаха, като принудиха слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, да се върнат и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини.

^34:12 Затова Господнето слово дойде към Еремия от Господа:

^34:13 Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като рекох:

^34:14 В края на всеки седем години пускайте всеки брата си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години – да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си.

^34:15 И вие сега бяхте се обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име;

^34:16 но отметнахте се и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат, и подчинихте ги да ви бъдат слуги и слугини.

^34:17 Затова, така казва Господ: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брата си и всеки на ближния си; ето, казва Господ, Аз прогласявам против вас свобода на меча, на мора и на глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всичките царства на света.

^34:18 И ще предам човеците, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето надве и минаха между частите му,

^34:19 Юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и всичките люде на тая земя, които минаха между частите на телето,

^34:20 ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.

^34:21 И Юдовия цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им, и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас.

^34:22 Ето, ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще обърна Юдовите градове в необитаема пустиня.

^35:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа в дните на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син:

^35:2 Иди в жилището на рихавовците и им говори, и доведи ги в една от стаите на Господния дом, и напой ги с вино.

^35:3 Тогава взех Язания, сина на Еремия, Хавасиниевия син, и братята му, всичките му синове, и целия дом на рихавовците,

^35:4 и ги доведох в Господния дом, в стаята на синовете на Анан, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците, над стаята на пазача на вратата Маасия, Селумовия син.

^35:5 И като сложих пред синовете на дома на рихавовците паници, пълни с вино, и чаши, рекох им: Пийте вино.

^35:6 А те рекоха: Не щем да пием вино; защото Йонадав, синът на праотец ни Рихав, ни заповяда: Да не пиете вино, нито вие, нито потомците ви, довека;

^35:7 нито къщи да построите, нито семе да сеете, нито лозя да садите или да притежавате; но в шатри да обитавате през всичките си дни, за да живеете дълго време в земята, където сте пришълци.

^35:8 И ние послушахме гласа на Йонадав, сина на праотец ни Рихав, за всичко, което ни заръча, да не пием вино през всичките си дни – ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни,

^35:9 и да не строим къщи, в които да живеем; и ние нямаме нито лозе, нито нива, нито семе,

^35:10 но сме живели в шатри и сме слушали и вършили всичко, което ни заповяда нашият праотец Йонадав.

^35:11 Но когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази земя, казахме: Елате, да влезем в Ерусалим, поради страха от халдейската войска и поради страха от сирийската войска; затова живеем в Ерусалим.

^35:12 Тогава дойде Господнето слово към Еремия:

^35:13 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Иди и кажи на Юдовите мъже и на ерусалимските жители: Няма ли да приемете поука и да слушате Моите слова? – казва Господ.

^35:14 Думите на Йонадав, Рихавовия син, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият, защото слушат заповедта на праотеца си. А Аз говорих, като ставах рано и говорех; но вие не Ме послушахте.

^35:15 Пращах при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и пращах, да казват: Върнете се сега всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите, и ще живеете в земята, която дадох на вас и на бащите ви; но вие не приклонихте ухото си и не Ме послушахте.

^35:16 Понеже синовете на Йонадав, Рихавовия син изпълняват заповедта, която техният праотец им е дал, а този народ не Ми се покорява,

^35:17 затова така казва Господ, Бог на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски жители всичкото зло, което произнесох против тях; защото говорих им, но те не чуха, и виках им, но те не отговориха.

^35:18 А на дома на рихавовците Еремия рече: Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Понеже послушахте заповедта на праотеца си Йонадав, опазихте всичките му заръки и изпълнихте всичко, което ви заповяда,

^35:19 затова, така казва Господ на силите, Израилевият Бог: От Йонадав, Рихавовия син, няма да липсва човек, който да стои винаги пред Мене.

^36:1 В четвъртата година на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Еремия от Господа:

^36:2 Вземи си един свитък книга и напиши в него всичките слова, които ти говорих против Израил, против Юда и против всичките народи, от деня, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия, до днес.

^36:3 Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй че да се върне всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието им и греха им.

^36:4 Тогава Еремия повика Варух, Нириевия син; и Варух написа в свитъка книга от устата на Еремия всичките слова, които Господ му бе говорил.

^36:5 И Еремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в Господния дом;

^36:6 затова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните слова в ушите на народа, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги гласно пред всички от Юда, които идват от градовете си.

^36:7 Може би ще принесат молба пред Господа и ще се върнат всеки от лошия си път; защото голям е гневът и яростта, които Господ е произнесъл против този народ.

^36:8 И Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Еремия, като прочете от свитъка Господните слова в Господния дом.

^36:9 И в петата година на Юдовия цар, Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Ерусалим и всички, които идваха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа.

^36:10 Тогава Варух прочете гласно, пред целия народ, от свитъка Еремиевите слова в Господния дом, в стаята на Гемария, син на писаря Сафан, в горния двор, при входа на новата врата на Господния дом.

^36:11 И когато Михей, синът на Гемария, Сафановия син, чу от свитъка всичките Господни слова,

^36:12 слезе в царския дворец, в стаята на писаря; и, ето, всичките първенци седяха там – писарят Елисама, Делая, Семаевият син, Елнатан, Ахворовият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананиевият син, и всичките първенци.

^36:13 Тогава Михей им извести всичките слова, които бе чул, когато Варух четеше свитъка гласно пред народа.

^36:14 Затова, всичките първенци пратиха Йехуди, син на Натания, сина на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел гласно пред народа, и ела. И тъй, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.

^36:15 И казаха му: Я седни и ни го прочети на глас. И Варух го прочете гласно.

^36:16 А като чуха всичките слова, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всичко това.

^36:17 И попитаха Варух: Кажи ни сега как си написал ти всички тези слова от устата му?

^36:18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези слова, а аз ги записвах с мастило в свитъка.

^36:19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Еремия; никой да не знае къде сте.

^36:20 После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисама,) и известиха гласно на царя всичко това.

^36:21 И тъй, царят прати Йехуди да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисама. И Йехуди го прочете гласно пред царя и пред всички първенци, които стояха около царя.

^36:22 А царят седеше в зимния дворец, (като беше деветият месец,) и пред него имаше жарник с огън.

^36:23 И когато Йехуди прочете три-четири колони, царят сряза свитъка с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника, докато изгоря целият свитък в огъня на жарника.

^36:24 И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тези слова.

^36:25 При това, когато Елнатан, Делая и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.

^36:26 И царят заповяда на сина си Ерамеил, на Серая, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.

^36:27 И след като изгори царят свитъка и словата, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господнето слово към Еремия:

^36:28 Вземи си друг свитък и напиши в него всичките предишни слова, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Йоаким изгори;

^36:29 а на Юдовия цар Йоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори този свитък и попита: Защо си написал в него, че вавилонският цар ще дойде и ще разори тази земя, и ще изтреби по нея люде и добитък?

^36:30 Затова, така казва Господ за Юдовия цар Йоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пясъка, а нощем на сланата.

^36:31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.

^36:32 И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките слова от книгата, която Юдовият цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях се прибавиха и още много подобни слова.

^37:1 А вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари цар Седекия, Йосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави цар в Юдовата земя.

^37:2 Но ни той, ни слугите му, ни жителите на земята, послушаха думите, които Господ говори чрез пророк Еремия.

^37:3 И цар Седекия изпрати Еухал, Селемиевия син, и Софония, сина на свещеника Маасия, при пророк Еремия да рекат: Моля, помоли се за нас на Господа, нашия Бог.

^37:4 Защото Еремия още влизаше и излизаше сред народа, понеже не бяха го сложили в тъмница.

^37:5 И Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Ерусалим, чуха това известие за тях, оттеглиха се от Ерусалим.

^37:6 Тогава дойде Господнето слово към пророк Еремия:

^37:7 Така казва Господ, Израилевият Бог: По този начин да говорите на Юдовия цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.

^37:8 И халдейците пак ще дойдат и ще воюват против този град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.

^37:9 Така казва Господ: Недейте се мами да казвате: Халдейците ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят.

^37:10 Защото даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят този град с огън.

^37:11 И когато войската на халдейците се оттегли от Ерусалим поради страха от Фараоновата войска,

^37:12 тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и да вземе там дела си заедно с другите люде.

^37:13 И когато той бе при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на стражата, чието име бе Ирия, син на Селемия, Ананиевия син; и той хвана пророк Еремия и рече: Ти бягаш при халдейците.

^37:14 А Еремия рече: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, а хвана Еремия и го заведе при първенците.

^37:15 И първенците се разгневиха на Еремия, та го биха и хвърлиха го в тъмница в къщата на писаря Йонатан; защото нея бяха направили на тъмница.

^37:16 След като Еремия бе хвърлен в подземната тъмница и в избите, и седя там много дни,

^37:17 тогава цар Седекия прати да го доведат; и царят го попита скришно в двореца си: Има ли слово от Господа? А Еремия рече: Има. Каза още: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.

^37:18 При това, Еремия рече на цар Седекия: Какво съм съгрешил пред тебе или пред слугите ти, или пред този народ, та ме хвърлиха в тъмница?

^37:19 Къде са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонският цар няма да дойде против вас и против тази земя?

^37:20 Затова, слушай сега, моля, господарю мой, царю; нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе; не ме връщай в къщата на писаря Йонатан, за да не умра там.

^37:21 Тогава цар Седекия заповяда да предадат Еремия в двора на стражата, и даваха му всеки ден по един къс хляб от улицата на хлебарите, докато не се свърши всичкият хляб в града. И така Еремия остана в двора на стражата.

^38:1 А Сефатия, Матановият син, Годолия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Малхиевият син, чуха словата, които Еремия говореше на целия народ, като казваше:

^38:2 Така казва Господ: Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще му бъде за плячка и ще живее;

^38:3 и така казва Господ: Този град ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.

^38:4 Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек; защото омаломощава ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото.

^38:5 И цар Седекия каза: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас.

^38:6 Тогава взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царевия син Малхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, а тиня; и Еремия затъна в тинята.

^38:7 А когато етиопецът Ебед-Мелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу, че спуснали Еремия в ямата, (като седеше царят тогава при Вениаминовата порта,)

^38:8 Ебед-Мелех излезе от царския дворец и каза на царя:

^38:9 Господарю мой, царю, тези човеци сториха зло във всичко, което направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; той и без друго ще умре от глад там, където е, защото няма вече хляб в града.

^38:10 Тогава царят заповяда на етиопеца Ебед-Мелех: Вземи от тук тридесет човека със себе си и извади пророк Еремия от ямата, преди да умре.

^38:11 И тъй, Ебед-Мелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия.

^38:12 И етиопецът Ебед-Мелех каза на Еремия: Сложи сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.

^38:13 И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го от ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

^38:14 Тогава цар Седекия прати да доведат пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.

^38:15 А Еремия рече на Седекия: Ако ти го открия, не ще ли ме предадеш на смърт? И ако те съветвам, ти не ще ме послушаш.

^38:16 Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се с живота на Господа, който е създал душите ни, че няма да те предам на смърт, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.

^38:17 Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти и този град няма да се изгори с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти.

^38:18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избягаш от ръката им.

^38:19 И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.

^38:20 И рече Еремия: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас за това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще се опази.

^38:21 Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри:

^38:22 Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и ти надделяха; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, се оттеглиха назад.

^38:23 И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избягаш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори този град с огън.

^38:24 Тогава Седекия каза на Еремия: Никой да не научи за тоя разговор и ти няма да умреш.

^38:25 Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво говори ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни и какво ти каза царят на тебе,

^38:26 тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя да не ме връща в къщата на Йонатан, за да не умра там.

^38:27 Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия и го попитаха; и той им отговори според думите, които царят му беше заповядал. И тъй, те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.

^38:28 И така, Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.

^39:1 В деветата година на Юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Ерусалим и го обсади;

^39:2 а в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, се отвори проломът в градската стена.

^39:3 И всичките първенци на вавилонския цар – Нергал-Саресер, Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсеким, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките други първенци на вавилонския цар – влязоха и седнаха при средната порта.

^39:4 А Юдовият цар Седекия и всичките военни мъже, когато ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата, която е между двете стени; и тръгнаха по пътя към полето.

^39:5 А войската на халдейците се втурна да ги преследва; и настигнаха Седекия в Ерихонските полета; и като го хванаха, заведоха го при вавилонския цар Навуходоносор в Ривла, в земята Хамат, където той издаде присъда за него.

^39:6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му; вавилонският цар закла и всичките Юдови благородници.

^39:7 При това избоде очите на Седекия и го върза в окови, за да го заведе във Вавилон.

^39:8 А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа, и събориха ерусалимските стени.

^39:9 Тогава началникът на телохранителите Навузарадан закара пленници във Вавилон оцелелите от народа, които останаха в града, бежанците, прибегнали при него, и другия останал народ.

^39:10 А по-бедните от народа, които нямаха нищо, началникът на телохранителите Навузарадан остави в Юдовата земя, като им даде още тогава лозя и ниви.

^39:11 А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузарадан относно Еремия, като рече:

^39:12 Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш.

^39:13 И тъй, началникът на телохранителите Навузарадан и началникът на скопците Навусазван, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките по-главни служители на вавилонския цар

^39:14 пратиха да вземат Еремия от двора на стражата и го предадоха на Годолия, сина на Ахикама, Сафановия син, за да го отведе у дома си; така той живееше сред народа.

^39:15 А Господнето слово беше дошло към Еремия, когато бе затворен в двора на стражата:

^39:16 Иди, говори на етиопеца Ебед-Мелех, като речеш: Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите слова върху този град за зло, а не за добро; и те ще се изпълнят пред тебе в онзи ден.

^39:17 Но тебе ще избавя в онзи ден – казва Господ, – и не ще бъдеш предаден в ръката на човеците, от чието лице се боиш,

^39:18 защото ще те избавя; и няма да паднеш от меч, но животът ти ще ти бъде за плячка, понеже си се уповавал на Мене – казва Господ.

^40:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, след като началникът на телохранителите Навузарадан го беше пуснал от Рама, когато го бе взел вързан с вериги сред всички пленени от Ерусалим и Юда, които бяха откарани в плен във Вавилон.

^40:2 И началникът на телохранителите хвана Еремия, и му каза: Господ, твоят Бог, изрече тези злини против това място.

^40:3 Господ ги докара и извърши каквото рече: Понеже вие съгрешихте срещу Господа и не послушахте гласа Му, затова се случи това нещо.

^40:4 А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, ела, аз ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, не идвай; ето, цялата страна е пред тебе; където ти се вижда добро и угодно да идеш, там иди.

^40:5 А като се бавеше Еремия да отговори, Навузарадан му рече: Тогава върни се при Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, когото вавилонският цар постави управител над Юдовите градове, и живей с него сред народа. Или иди, където ти се вижда угодно да идеш. И тъй, началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна.

^40:6 Тогава Еремия отиде при Годолия, Ахикамовия син, в Масфа, и живя при него сред народа, който бе останал в страната.

^40:7 А всички военачалници, които бяха на полето, те и воините им, като чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, Ахикамовия син, над страната и му е поверил мъже, жени и деца от по-сиромасите на страната, от онези, които не бяха закарани в плен във Вавилон,

^40:8 дойдоха при Годолия в Масфа, а именно Исмаил, Натаниевият син, Йоанан и Йонатан, Кариевите синове, Серая, Тануметовият син, синовете на нетофатеца Офи, и Езания – синът на един маахатец, те и техните воини.

^40:9 И Годолия, синът на Ахикам, Сафановия син, се закле на тях и на мъжете им, като рече: Не бойте се да слугувате на халдейците; живейте в страната и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

^40:10 А аз, ето, ще се заселя в Масфа, за да ви представлявам пред халдейците, които ще идват при нас; а вие съберете вино, летни плодове и дървено масло и ги сложете в съдовете си, та се заселете в градовете си, които сте завзели.

^40:11 Също и всички юдеи, които бяха в Моав, сред амонците и Едом, и във всички други страни, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син,

^40:12 тогава всички юдеи се върнаха от всички места, където бяха закарани, и дойдоха при Годолия в Масфа, в Юдовата земя, където събраха твърде много вино и летни плодове.

^40:13 И Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха в полето, дойдоха в Масфа при Годолия и му казаха:

^40:14 Знаеш ли, че царят на амонците Баалис е пратил Исмаил, Натаниевия син, да те убие? Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва.

^40:15 Тогава Йоанан, Кариевият син, говори скришно на Годолия в Масфа, казвайки: Нека отида сега и да убия Исмаил, Натаниевия син; и никой няма да научи за това. Защо да ти отнеме живота и така всички събрани около тебе юдеи да се разпръснат, а останалите от Юда да загинат?

^40:16 Но Годолия, Ахикамовият син, рече на Йоанан, Кариевия син: Не прави това нещо, защото това, което казваш за Исмаил, е лъжа.

^41:1 През седмия месец Исмаил, синът на Натания, Елисамовия син, от царския род, и някои от по-главните царски служители – десет мъже с него, дойдоха при Годолия, Ахикамовия син, в Масфа; и там ядоха заедно хляб в Масфа.

^41:2 Тогава Исмаил, Натаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, станаха и поразиха с меч Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, когото вавилонският цар бе поставил над земята, и го убиха.

^41:3 Исмаил порази и всички юдеи, които бяха с Годолия в Масфа, както и халдейските воини, които се намираха там.

^41:4 А на втория ден, след като бе убил Годолия, когато още никой не знаеше за това,

^41:5 осемдесет мъже с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарязвания по телата си, пристигнаха с приноси и ливан в ръката си за да ги принесат на мястото на Господния дом.

^41:6 Тогава Исмаил, Натаниевият син, излезе от Масфа да ги посрещне и като вървеше, плачеше; и когато ги срещна, рече им: Влезте при Годолия, Ахикамовия син.

^41:7 И когато дойдоха всред града, Исмаил, Натаниевия син, ги закла; и той и мъжете които бяха с негоги хвърлиха в окопа.

^41:8 Но от тях десет се намериха да кажат на Исмаил: Недей ни убива, защото имаме на полето скривалища с жито, ечемик, дървено масло и мед. Така се удържа и не ги закла с другите.

^41:9 А окопът, в който Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които порази, покрай трупа на Годолия, беше същият онзи окоп, който цар Аса бе направил поради страх от Израилевия цар Вааса; и Исмаил, Натаниевият син, го напълни с убитите.

^41:10 След това Исмаил плени всички люде, останали в Масфа – царските дъщери и всички, останали в Масфа, които началникът на телохранителите Навузарадан беше поверил на Годолия, Ахикамовия син; и Исмаил, Натаниевият син, като ги плени, тръгна да отиде при амонците.

^41:11 А Йонан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха с него, като чуха за цялото зло, което Исмаил, Натаниевият син, бе сторил,

^41:12 взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Исмаил, Натаниевия син; и го намериха при големите води, които са в Гаваон.

^41:13 И целият народ, който беше с Исмаил, като видя Йоанан, Кариевия син, и всички военачалници, които бяха с него, се зарадваха.

^41:14 И тъй, целият народ, който Исмаил бе запленил от Масфа, се обърна, та се върна и отиде при Йоанан, Кариевия син.

^41:15 А Исмаил, Натаниевият син, избяга от Йоанан с осем мъже и отиде при амонците.

^41:16 Тогава Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха с него, взеха от Масфа всички останали люде, които беше избавил от Исмаил, Натаниевия син, след като той бе поразил Годолия, Ахикамовия син, тоест военните мъже, жените, децата и скопците, които беше върнал от Гаваон,

^41:17 и отидоха, та се спряха в Хамаамовия кервансарай, който е при Витлеем, на път за Египет,

^41:18 за да избягат от халдейците. Те се уплашиха от тях, понеже Исмаил, Натаниевият син, беше убил Годолия, Ахикамовия син, когото вавилонският цар бе поставил управител над страната.

^42:1 Тогава всички военачалници, и Йоанан, Кариевият син, и Езания, Осаевият син, и целият народ, от най-малък до най-голям, дойдоха

^42:2 и казаха на пророк Еремия: Нека, моля, молбата ни бъде приета от тебе и се помоли за нас – за тези, които остават – на Господа, твоя Бог (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),

^42:3 да ни изяви Господ, твоят Бог, пътя, по който трябва да ходим и какво трябва да правим.

^42:4 Тогава пророк Еремия им каза: Чух. Ето, ще се помоля на Господа, вашия Бог, според думите ви; и каквото ви отговори Господ, ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.

^42:5 Тогава те казаха на Еремия: Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките слова, с които Господ, твоят Бог те изпраща до нас.

^42:6 Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа, нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа, нашия Бог.

^42:7 И след десет дни Господнето слово дойде към Еремия.

^42:8 Тогава той повика Йоанан, Кариевия син, всички военачалници, които бяха с него, и целия народ – от най-малък до най-голям – и им рече:

^42:9 Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да представя молбата ви пред Него:

^42:10 Ако останете да живеете в тази земя, тогава ще ви съградя и няма да ви срина, ще ви насадя и няма да ви изкореня; защото се разкаях за злото, което ви сторих.

^42:11 Не бойте се от вавилонския цар, от когото се страхувате, не бойте се от него – казва Господ, – защото Аз съм с вас, за да ви спася и да ви избавя от ръката му.

^42:12 Ще ви покажа милост, тъй че той да ви пожали и да ви върне в земята ви.

^42:13 Но ако кажете: Не щем да живеем в тази земя, и не послушате гласа на Господа, вашия Бог,

^42:14 и речете: Не, но ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб и там ще живеем –

^42:15 тогава слушайте словото Господне, вие останали от Юда, така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ако изцяло насочите лицата си да влезете в Египет и отидете да живеете там,

^42:16 тогава мечът, от който се боите, ще ви застигне там, на Египетска земя, и гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там, в Египет; и там ще измрете.

^42:17 Така ще стане и с всички мъже, които биха насочили лицата си да отидат в Египет, за да живеят там; те ще измрат от меч, от глад и от мор; ни един от тях няма да остане или да избегне от злото, което Аз ще докарам върху тях.

^42:18 Защото така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Както гневът Ми и яростта Ми се изляха върху ерусалимските жители, така яростта Ми ще се излее върху вас, когато влезете в Египет; и ще бъдете за проклятие и за ужас, за позор и за укор; и няма да видите вече това място.

^42:19 Господ е изрекъл за вас, о вие, остатък от Юда: Не отивайте в Египет! Знайте добре, че днес ви заявявам това.

^42:20 Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа, вашия Бог, и казахте: Помоли се за нас на Господа, нашия Бог, и извести ни всичко, което Господ, нашият Бог, ще рече и ще го сторим.

^42:21 Аз днес ви известих, но вие не послушахте гласа на Господа, вашия Бог, в нищо, за което ме прати при вас.

^42:22 И сега знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където желаете да отидете, за да живеете там.

^43:1 Когато Еремия изговори на целия народ всички слова на Господа, техния Бог, всички тези слова, за които Господ, техният Бог, го бе пратил при тях,

^43:2 тогава проговориха Азария, Осаевият син, Йоанан, Кариевият син, и всички горделиви мъже, като казаха на Еремия: Лъжливо говориш ти. Господ, нашият Бог, не те е пратил да речеш: Не отивайте в Египет да живеете там;

^43:3 но Варух, Нириевият син, те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни заведат пленници във Вавилон.

^43:4 И така, Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, и целият народ не послушаха Господния глас да останат в Юдовата земя.

^43:5 Но Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници взеха всички останали от Юда, които се бяха върнали от всички народи, където бяха закарани, за да живеят в Юдовата земя –

^43:6 мъжете, жените, децата, царските дъщери и всеки, когото началникът на телохранителите Навузарадан бе оставил при Годолия, син на Ахикам, Сафановия син, и пророк Еремия, и Варух, Нириевия син, –

^43:7 та отидоха в Египетската земя (защото не послушаха Господния глас) и стигнаха до Тафнес.

^43:8 Тогава Господнето слово дойде към Еремия в Тафнес:

^43:9 Вземи в ръката си големи камъни и пред очите на Юдовите мъже ги покрий с глина в тухлената настилка, която е при входа на Фараоновия дворец в Тафнес; и им кажи:

^43:10 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще пратя, та ще взема слугата Си, вавилонския цар Навуходоносор, и ще поставя престола му върху тези камъни, които покрих, и той ще разпъне царския си шатър върху тях.

^43:11 Ще дойде и ще порази Египетската земя, и ще предаде онези, които са за смърт – на смърт, а онези, които са за плен – в плен, и които са за меч – под меч.

^43:12 И Аз ще запаля огън в капищата на египетските богове, и той ще ги изгори, а тях ще отведе в плен; и ще се облече с Египетската земя както овчар облича дрехата си; и ще излезе оттам с мир.

^43:13 Ще строши и обелиските, които са в капището на слънцето, което е в Египетската земя; и ще изгори с огън капищата на египетските богове.

^44:1 Словото, което дойде към Еремия за всички юдеи, които живееха в Египетската земя и се бяха заселили в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос:

^44:2 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всички Юдови градове; и ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях,

^44:3 поради нечестието, което сториха, та Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които ни те познаваха, ни вие, ни бащите ви.

^44:4 Отново и отново пращах при вас всичките Си слуги, пророците, и казвах: Ах! Не правете тази гнусна работа, която Аз мразя.

^44:5 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си и да не кадят на други богове.

^44:6 Затова се изляха яростта Ми и гневът Ми, и пламнаха в Юдовите градове и по ерусалимските улици; и те бяха разрушени и пусти, както са и днес.

^44:7 Затова сега, така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Защо правите това голямо зло против своите души, като изтребвате помежду си мъж и жена, дете и бозайниче изсред Юда, та да не остане от вас никой оцелял?

^44:8 Защо Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в Египетската земя, където дойдохте да живеете, тъй че да бъдете изтребени и да станете за проклятие и за укор сред всички народи на земята?

^44:9 Забравихте ли нечестието на бащите си и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените им, и собственото си нечестие, и нечестието на вашите жени, което те вършеха в Юдовата земя и по ерусалимските улици?

^44:10 И до днес те не се смириха, нито се побояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.

^44:11 Затова така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на цяла Юда.

^44:12 И ще махна останалите от Юда, които решиха да отидат в Египетската земя да живеят там, и те всички ще бъдат довършени в Египетската земя: ще паднат от меч, ще загинат от глад, от най-малък до най-голям ще измрат от меч и от глад; и ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.

^44:13 Защото ще накажа онези, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим – с меч, с глад и с мор,

^44:14 тъй че никой от останалите от Юда, които отидоха в Египетската земя, за да живеят там, няма да избяга или да оцелее, та да се върне в Юдовата земя, в която те копнеят да се върнат, за да живеят там; никой няма да се върне, освен онези, които избягат.

^44:15 Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които се намираха там – едно голямо множество, и всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Еремия:

^44:16 Колкото до словото, което ти ни говори в Господнето име, няма да те послушаме;

^44:17 но ще направим всичко, което е излязло от устата ни: ще кадим на небесната царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме правили ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и по ерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до ситост, добре ни беше и зло не видяхме.

^44:18 Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме лишени от всичко и бяхме довършени от меч и от глад.

^44:19 И когато кадяхме на небесната царица и ѝ правихме възлияния, дали без знание на мъжете ни ѝ правехме питки по неин образ и ѝ правехме възлияния?

^44:20 Тогава Еремия говори на целия народ – и на мъжете, и на жените, които му отговориха така:

^44:21 Не си ли спомни Господ тамяна, който кадяхте в Юдовите градове и по ерусалимските улици – вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и народът от тази земя, и не възлезе ли той в сърцето Му?

^44:22 Господ не можа повече да търпи злите ви дела и мерзостите, които вършихте, затова земята ви запустя и стана за ужас и за проклятие, без жители, каквато е днес.

^44:23 Понеже кадяхте и понеже съгрешавахте пред Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му и в заявленията Му, затова ви постигна това зло, каквото е днес.

^44:24 При това Еремия каза на целия народ и на всички жени: Слушайте Господнето слово, всички от Юда, които сте в Египетската земя.

^44:25 Така говори Господ на силите, Израилевият Бог: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но и извършихте с ръцете си онова, което казахте: Ще изпълним оброците си, които обрекохме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния. Тогава потвърждавайте оброците си и изпълнявайте оброците си.

^44:26 Затова слушайте Господнето слово, всички от Юда, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се с великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася с устата на някой Юдов мъж в цялата Египетска земя, и той да казва: Заклевам се в живота на Господа Еова!

^44:27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всички Юдови мъже, които са в Египетската земя, ще гинат от меч и глад, докато се довършат.

^44:28 А които избягат от меча и се върнат от Египетската земя в Юдовата земя, ще бъдат малцина; и всички останали от Юда, които отидоха в Египетската земя, за да живеят там, ще познаят чие слово ще се сбъдне – Моето или тяхното.

^44:29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло.

^44:30 Така казва Господ: Ето, Аз ще предам египетския цар, фараон Хофра, в ръката на враговете му, които искат живота му, както предадох Юдовия цар Седекия в ръката на врага му Навуходоносор, вавилонския цар, който искаше живота му.

^45:1 Словото, което пророк Еремия каза на Варух, Нириевия син, когато той написа в книга тези слова от Еремиевите уста, през четвъртата година на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син:

^45:2 Така казва Господ, Израилевият Бог, на тебе, Варух:

^45:3 Рекъл си: Горко ми сега! Защото Господ прибави печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка.

^45:4 Тъй да му речеш – така казва Господ: Ето, онова, което съградих, Аз ще съборя и онова, което насадих, Аз ще изкореня и то по цялата тази земя.

^45:5 А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси, защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка плът, казва Господ, но на тебе ще подаря живота за плячка по всичките места, където отидеш.

^46:1 Господнето слово, което дойде към пророк Еремия за народите:

^46:2 За Египет. За войската на египетския цар, фараон Нехао, която бе в Кархемиш, при река Ефрат и която вавилонският цар Навуходоносор разби през четвъртата година на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син:

^46:3 Пригответе щитове и копия, и влизайте в бой.

^46:4 Впрегнете конете и вие конници възседнете; и застанете напред с шлемовете си, лъснете копията, облечете се с брони.

^46:5 Защо ги виждам уплашени и върнати назад? Силните им са сломени и бягат бързо, без да гледат назад; ужас отвред, казва Господ.

^46:6 Бързият да не избяга и силният да не се отърве; ще се спънат и ще паднат към север при река Ефрат.

^46:7 Кой е този, който се издига като Нил, чиито води се вълнуват като реки?

^46:8 Египет се издига като Нил и неговите води се вълнуват като реки; и той казва: Ще се издигна, ще покрия света, ще разоря и градовете, и жителите му.

^46:9 Напред, коне! Спускайте се стремглаво, колесници! Нека излизат силните! – онези от Етиопия и Либия, които държат щит, и лидийците, които държат и опъват лък!

^46:10 Защото този ден е ден на Еова, Господ на силите, ден за въздаяние, за да въздаде на враговете Си; мечът ще ги пояде и ще се насити, и ще се опие от кръвта им; защото Еова, Господ на силите, има жертва в северната страна при река Ефрат.

^46:11 Иди в Галаад и вземи балсам, девице, дъще Египетска; напразно ще употребяваш много церове, защото няма изцеление за тебе.

^46:12 Народите чуха за посрамването ти и викът ти изпълни света, защото силен се сблъска със силен, та и двамата паднаха заедно.

^46:13 Словото, което Господ говори на пророк Еремия за идването на вавилонския цар Навуходоносор да порази Египетската земя:

^46:14 Известете в Египет и разгласете в Мигдол, възгласете в Мемфис и в Тафнес; речете: застани напред и бъди готов, защото мечът изяде онези, които са около тебе.

^46:15 Защо са пометени твоите юнаци? Не устояха, защото Господ ги откара.

^46:16 Той събори мнозина; да, падаха един връз друг и казваха: Станете да се върнем при нашия народ и в нашата родна земя, далеч от вилнеещия меч.

^46:17 Те викаха там: Египетският цар, Фараонът, е само празен шум; той пропусна уреченото време.

^46:18 Заклевам се в живота си – казва Царят, Чието име е Господ на силите, – че както е Тавор сред планините и както е Кармил при морето, така ще дойде той.

^46:19 Дъще, която живееше в Египет, приготви си потребното за плен; защото Ноф ще запустее и ще бъде изгорен, и ще остане без жител.

^46:20 Египет е като прекрасна телица но гибел иде, иде от север.

^46:21 И самите му наемници сред него са като тлъсти телци. Защото и те се върнаха, побягнаха заедно, не устояха, понеже денят на бедствието им дойде върху тях, времето на наказанието им.

^46:22 Гласът му съска като на змия, защото те излизат със сила, и идат против него със секири като дървари.

^46:23 Ще изсекат леса му – казва Господ, – ако и да е неизследим, защото по множество те са повече от скакалците и са безбройни.

^46:24 Ще се посрами Египетската дъщеря; ще бъде предадена в ръката на северния народ.

^46:25 Господ на силите, Израилевият Бог, казва: Ето, ще накажа Но-Амон, да! Фараона и Египет, боговете му и царете му, самия Фараон и онези, които се уповават на него.

^46:26 И ще ги предам в ръката на онези, които искат живота им – в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на слугите му. А после Египет ще бъде населен, както в по-предишните дни – казва Господ. –

^46:27 Но не бой се, ти, служителю мой Якове, нито се страхувай, Израилю, защото, ето, ще те избавя от далечна страна и потомството ти от земята, където са пленени; Яков ще се върне, ще се успокои и ще си почине, и не ще има кой да го плаши.

^46:28 Не бой се, служителю Мой Якове, казва Господ, защото Аз съм с тебе; защото ако и да довърша всички народи, където съм те откарал, тебе обаче не ще те изтребя; а само ще те накажа с мярка, но ненаказан не ще те оставя.

^47:1 Господнето слово, което дойде към пророк Еремия относно филистимците, преди Фараон да е разрушил Газа.

^47:2 Така казва Господ: Ето, води прииждат от север и като станат поток наводняващ, ще потопят земята и всичко, каквото има в нея – града и онези, които живеят в него. Тогава човеците ще викнат, и всички земни жители ще заридаят.

^47:3 При тропота от копитата на яките му коне, при спускането на колесниците му, при гърма на колелата му бащите не ще се обърнат да видят децата си, понеже ръцете им ще са отслабнали.

^47:4 Поради онзи ден, който иде, за да изтреби всички филистимци, да откъсне от Тир и Сидон и най-последния останал помощник, Господ ще разори филистимците, останалите от остров Кафтор.

^47:5 Оплешивя Газа; Ашкелон загина с останалите от полето им. Докога ще правиш нарязвания по снагата си?

^47:6 О, меч Господен, кога ще се успокоиш? Върни се в ножницата, успокой се и си почини.

^47:7 Обаче как да си почине, когато Господ му е дал заръка против Ашкелон и против крайморието? Натам го е насочил.

^48:1 За Моав. Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! Защото е опустошен; Кириатаим бе посрамен и беше превзет; Мисгав бе посрамен и беше разгромен.

^48:2 Моав няма вече да се хвали; в Есевон мъжете скроиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва.

^48:3 Чува се писък от Хоронаим – ограбване и страшно разрушение!

^48:4 Моав е разрушен; малките му деца пищят.

^48:5 Защото нагоре към Луит се издига плач след плач; а надолу към Хоронаим неприятелите чуват писък на унижение.

^48:6 Бягайте! Отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята.

^48:7 Понеже си се уповавал на изработките си и на съкровищата си, ти също ще бъдеш заловен; и Хемош ще отиде в плен заедно със свещениците си и първенците си.

^48:8 И разрушителят ще дойде във всеки град – ни един град не ще се избави; още и долината ще бъде опустошена, и полето ще бъде опустошено, както е казал Господ.

^48:9 Дайте крила на Моав, за да литне и да избяга, защото градовете му ще запустеят. И не ще има кой да живее в тях.

^48:10 Проклет да бъде онзи, който върши делото Господне небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв.

^48:11 Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и дъхът му не се е променил.

^48:12 Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му.

^48:13 И Моав ще се посрами заради Хемош, както се посрами Израилевият дом заради Ветил, на който се уповаваше.

^48:14 Как може да казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война?

^48:15 Моав е унищожен и градовете му са изгорени; най-отбраните му младежи са повалени от клане – казва Царят, чието име е Господ на силите. –

^48:16 Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо.

^48:17 Всички, които сте около него, оплаквайте го; и всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга!

^48:18 Дъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място, защото разрушителят на Моав ще възлезе против тебе и ще съсипе крепостите ти.

^48:19 Жителко на Ароир, застани при пътя и погледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като речеш: Какво стана?

^48:20 Моав се посрами, защото е разрушен. Ридай и викни; известете в Арнон, че Моав е опустошен.

^48:21 Съд сполетя равнините – Олон, Яца и Мифаат,

^48:22 Девон, Нево и Бет-Девлатаим,

^48:23 Кириатаим, Бет-Гамул и Бет-Меон,

^48:24 Кериот, Боцра и всички градове на Моавската земя, далечни и ближни.

^48:25 Рогът на Моав бе строшен и мишцата му бе премазана – казва Господ. –

^48:26 Опийте го, защото се надигна против Господа. Нека Моав се валя в бълвоча си, нека бъде за присмех.

^48:27 Не стана ли Израил за присмех на тебе? Нима той беше заловен сред крадци, а колчем заговориш за него, си движиш рамената презрително?

^48:28 Моавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се гнезди по страните на входа на пещерата.

^48:29 Чухме за гордостта на Моав, (той е много горд,) за високоумието му, гордостта му, надутостта му и за надменността на сърцето му.

^48:30 Аз знам, че неговият гняв е празен – казва Господ; – самохвалствата му не постигат нищо.

^48:31 Затова ще ридая за Моав; да, ще извикам за цял Моав; ще заридая за мъжете на Кир-Арес.

^48:32 О, лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

^48:33 Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя; спрях виното от линовете, та да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе.

^48:34 Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яца, те нададоха глас от Сигор до Хоронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

^48:35 При това – казва Господ – ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си.

^48:36 Затова сърцето Ми звучи за Моав като свирка, сърцето Ми звучи като свирка за мъжете на Кир-Арес, защото изобилието, което доби, изчезна.

^48:37 Защото всяка глава е плешива и всяка брада – обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста – вретище.

^48:38 По всички къщни покриви на Моав и по улиците му има плач навред, защото строших Моав като непотребен съд – казва Господ. –

^48:39 Как се строши! – ридаят те. – Как Моав, посрамен, обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него.

^48:40 Защото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав.

^48:41 Градовете ще бъдат превзети, крепостите – завладени с изненада и сърцето на храбрите моавци ще бъде в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.

^48:42 И Моав ще бъде изтребен, тъй че да не е вече народ, защото се надигна против Господа.

^48:43 Страх, яма и примка те налетяха, жителю моавски – казва Господ. –

^48:44 Който избегне от страха, ще падне в ямата, който излезе от ямата, ще се хване в примката, защото ще докарам върху него – да! – върху Моав, годината на наказанието му – казва Господ. –

^48:45 Онези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон, огън обаче излезе от Есевон и пламък от Сихон, който погълна Моавския край и темето на шумните борци.

^48:46 Горко ти, Моаве! Народът на Хемош загина, защото синовете ти са взети пленници, и дъщерите ти – пленници.

^48:47 Но при все това Аз ще върна моавските пленници в последните дни – казва Господ. Дотук е съдът над Моав.

^49:1 За амонците така казва Господ: Няма ли Израил синове? Няма ли наследник? Защо тогава амонският цар владее Гад и народът му живее в неговите градове?

^49:2 Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато ще направя да се чуе тревога за война против Рава на амонците; и тя ще стане грамада развалини, и селата ѝ ще бъдат изгорени с огън; тогава Израил ще завладее онези, които са го владели – казва Господ. –

^49:3 Ридай, Есевоне, защото Гай се разруши; плачете, дъщери на Рава, препашете се с вретище, плачете и се лутайте между оградите, защото царят ви ще отиде в плен заедно със свещениците си и с първенците си.

^49:4 Защо се хвалиш с долините, с плодородните си долини, о, дъще отстъпнице, която се уповаваш на съкровищата си и казваш: Кой ще дойде против мене?

^49:5 Ето – казва Господ, Еова на силите – Аз ще нанеса върху тебе страх от всички, които са около тебе; и вие ще бъдете изпъдени, всеки където му видят очите, без да има кой да прибере скитащите се.

^49:6 А после ще върна от плен амонците – казва Господ.

^49:7 За Едом така казва Господ на силите: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се разсъдъкът от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?

^49:8 Бягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене, дедански жители, защото ще докарам върху Исав бедствието му – времето, когато ще го накажа.

^49:9 Ако дойдат при тебе гроздоберци, няма ли да оставят някоя необрана чепка? Ако дойдат крадци през нощта, няма ли да грабнат само това, което им е нужно?

^49:10 Но Аз ще оголя Исав, ще открия скришните му места и той не ще може да се скрие; погинаха децата му, близките му и съседите му, и го няма повече.

^49:11 Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; и вдовиците ти нека се уповават на Мене.

^49:12 Така казва Господ: Ето онези, на които не бе съдено да пият от чашата, бездруго ще я пият, та ти ли ще останеш ненаказан? Ти няма да останеш ненаказан, но непременно ще пиеш от нея.

^49:13 Защото се заклех в Себе Си – казва Господ, – че Боцра ще стане за ужас и за присмех, за укор и за проклятие, и всичките ѝ градове ще се обърнат във вечна пустота.

^49:14 Чух известие от Господа: посланик бе изпратен сред народите да каже: Съберете се и елате против нея, и вдигнете се на бой.

^49:15 Защото, ето, Аз ще те направя малък между народите, презрян между човеците.

^49:16 Ужасът, който вселяваш, и гордостта на твоето сърце те измамиха, о ти, който живееш в пукнатините на канарите, който владееш висината на хълмите. Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел, и оттам ще те сваля – казва Господ. –

^49:17 Едом ще стане за ужас; всеки, който мине през него, ще се слиса и ще подсвирне при вида на всичките му рани.

^49:18 Както при разорението на Содом и Гомор и на околните им градове – казва Господ, – така никой човек няма да живее там; човешки син няма да се засели там.

^49:19 Ето, той възлиза като лъв от дъбравата на Йордан към укрепените жилища; но Аз мигновено ще изпъдя Едом от там. И онзи, който е избран, ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? И кой ще Ми определи времето? И кой пастир ще Ми се опре?

^49:20 Затова слушайте решението, което Господ е взел против Едом, и какво възнамерява против жителите на Теман: Ще бъдат повлечени най-малките от стадото; Той ще опустоши пасбището им заедно с тях.

^49:21 От шума на тяхното падане земята ще се потресе; техният вик ще се чуе до Червено море.

^49:22 Ето, един орел ще възлезе и ще връхлети ще разпростре крилата си над Боцра. И в онзи ден сърцето на Едомовите юнаци ще бъде като сърцето на жена в родилни болки.

^49:23 За Дамаск. Хамат и Арфад се посрамиха, защото чуха лоша вест. Стопиха се, обезсърчиха се, вълнуват се като неспокойното море.

^49:24 Дамаск отслабна, обърна се в бяг, трепет го обзе; скръб и болки го обладаха, като жена, когато ражда.

^49:25 Как не бе пощаден този прочут град, градът на радостта Ми!

^49:26 Затова младежите му ще падат по улиците му и всичките му воини ще загинат в онзи ден – казва Господ на силите. –

^49:27 В стената на Дамаск Аз ще запаля огън, който ще пояде палатите на Венадад.

^49:28 За Кедар и за хацорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор порази. Така казва Господ: Станете, възлезте към Кедар и погубете източните жители.

^49:29 Ще бъдат отнети шатрите им и стадата им; ще бъдат взети завесите им, цялата им покъщнина и камилите им; и ще извикат към тях: Ужас отвред!

^49:30 Бягайте, отстранете се надалеч, направете си дълбоки места за живеене, хацорски жители – казва Господ, – защото вавилонският цар Навуходоносор е взел решение против вас и е намислил кроеж против вас.

^49:31 Станете, възлезте срещу спокойния народ, който живее безгрижно – казва Господ, – които нямат ни порти, ни лостове, но живеят сами.

^49:32 Камилите им ще бъдат за плячка, а многото им добитък – за грабеж; Аз ще разпръсна по всички ветрища онези, които си стрижат издадените части на косата, и ще докарам върху тях гибел от всичките им страни – казва Господ. –

^49:33 Хацор ще стане жилище на чакали, пустиня довека; там няма да живее човек, в него човешки син няма да се засели.

^49:34 Господнето слово, което дойде към пророк Еремия за Елам, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия:

^49:35 Така казва Господ на силите: Ето, ще счупя лъка на Елам – тяхната главна сила.

^49:36 Ще докарам върху Елам четирите ветрища от четирите страни на небето; и ще ги разпръсна по четирите ветрища, та не ще има народ, където да не отидат изпъдените еламци.

^49:37 И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, пред онези, които искат живота им; и ще докарам върху тях зло – пламенния Си гняв – казва Господ, – ще пратя и меч след тях, докато ги довърша.

^49:38 И като поставя престола Си в Елам, ще изтребя от там цар и първенци – казва Господ. –

^49:39 Но в последните дни ще възвърна пленените еламци – казва Господ.

^50:1 Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон и за Халдейската земя:

^50:2 Известете между народите, прогласете и вдигнете знаме; прогласете, не крийте; казвайте: превзет е Вавилон посрами се Бел, разруши се Меродах, посрамиха се изваяните му кумири, строшиха се идолите му,

^50:3 от север възлезе народ против него, който ще опустоши земята му. И никой няма да живее в нея – и човек, и животно ще бягат надалеч.

^50:4 В онези дни и в онова време – казва Господ, – ще дойдат израиляните заедно с юдеите; като ходят, ще плачат и ще търсят Господа, своя Бог.

^50:5 Ще питат за Сион с лица обърнати към него и ще казват: Елате, да се присъединим към Господа във вечен завет, който няма да се забрави.

^50:6 Людете Ми бяха като изгубени овце; пастирите им ги заблудиха, накараха ги да се скитат по планините; те се скитаха от планина на хълм и забравиха кошарата си.

^50:7 Всички, които ги намираха, ги изяждаха; и противниците им казваха: Не сме ние виновни, че те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, да, против Господа, надеждата на бащите им.

^50:8 Бягайте от Вавилон, излезте от земята на халдейците и бъдете като козли пред стадо.

^50:9 Защото, ето, Аз ще повдигна и ще доведа против Вавилон големи народи, събрани от северната земя, и те ще се опълчат против него; оттам ще го превземат; стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, който не се връща празен.

^50:10 И Халдея ще бъде разграбена; всичките ѝ грабители ще се наситят – казва Господ. –

^50:11 При все че се радвате, при все че се веселите, вие, обирачи на наследството Ми, при все че скачате като телица по трева и цвилите като яки коне,

^50:12 пак майка ви ще се посрами много, родителката ви ще се смути – ето, тя ще бъде последна от народите: земя пуста, суха и непроходима.

^50:13 Поради гнева Господен тя няма да бъде населена, но цяла ще запустее; всеки, който минава през Вавилон, ще се ужаси и ще подсвирне на всичките му рани.

^50:14 Опълчете се против Вавилон отвсякъде, всички, които опъвате лък; стреляйте против него, не жалете стрели, защото той съгреши пред Господа.

^50:15 Възкликнете срещу него от всички страни! Той се покори, укрепленията му паднаха, стените му се събориха; защото това е въздаянието Господне; отплатете му; както той е правил, така му направете.

^50:16 Изтребете от Вавилон и сеяча, и онзи, който държи сърп по време на жетва. Поради страха от лютия меч нека всеки се върне при народа си, и нека всеки избяга в земята си.

^50:17 Израил е заблудена овца, лъвовете я прогониха; първо асирийският цар я разкъса, после вавилонският цар Навуходоносор строши костите ѝ.

^50:18 Затова така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му, както наказах асирийския цар.

^50:19 И ще доведа Израил пак в пасбището му; той ще пасе по Кармил и Васан и душата му ще се насити по Ефремовата планина в Галаад.

^50:20 В онези дни и в онова време – казва Господ, – ще търсят неправдата на Израил но няма да я има, и греховете на Юда, но няма да се намерят, защото ще простя на оцелелите, които оставям.

^50:21 Върви против земята, която двойно се възбунтува – против нея и против жителите ѝ, които ще бъдат наказани; разори, опустоши напълно след тях – казва Господ, – направи всичко, както ти заповядах.

^50:22 Боен вик има в страната, шум от страшно разорение.

^50:23 Как се счупи и сломи чукът на цялата земя! Как се обърна Вавилон на пустота сред народите!

^50:24 Поставих ти примка и ти се хвана, Вавилоне, без да се усетиш; беше намерен и уловен, защото се противеше на Господа.

^50:25 Господ отвори оръжейницата Си и извади оръжията на гнева Си; защото Еова, Господ на силите, има да извърши дело в земята на халдейците.

^50:26 Елате против него от най-далечния край, отворете житниците му, натрупайте го като купове и го обречете на изтребление – нищо да не остане от него.

^50:27 Изколете всичките му телци; нека се проснат заклани. Горко им! Защото дойде денят им, времето за наказанието им.

^50:28 Чува се как онези, които бягат, и които са се отървали от Вавилонската земя, известяват в Сион въздаянието от Господа, нашия Бог, въздаянието за храма Му!

^50:29 Свикайте стрелци против Вавилон, всички, които опъват лък; разположете стан наоколо против него, за да не се отърве някой. Въздайте му според делата му, според всичко, което е направил, така му направете, защото се е възгордял против Господа, против Святия Израилев.

^50:30 Затова младежите му ще падат по улиците му и всичките му воини ще загинат в онзи ден – казва Господ. –

^50:31 Ето, Аз съм против тебе, о, граде горделиви – казва Господ, Еова на силите – защото настана денят ти, времето, когато ще те накажа.

^50:32 Горделивият ще се препъне и ще падне, и не ще има кой да го вдигне; Аз ще запаля в градовете му огън, който ще погълне всичко около него.

^50:33 Така казва Господ на силите: Израиляните са угнетени, угнетени са и юдеите; всички, които ги плениха, ги държат, отказват да ги пуснат.

^50:34 Но Изкупителят им е мощен; Господ на силите е името Му; непременно ще се застъпи за делото им, за да успокои света и да смути вавилонските жители.

^50:35 Меч има върху халдейците – казва Господ, – и върху жителите на Вавилон, и върху първенците му, и върху мъдреците му!

^50:36 Меч има върху измамниците! И те ще обезумеят. Меч върху юнаците му! И те ще се ужасят.

^50:37 Меч има върху конете им, върху колесниците им и върху всички разноплеменни люде, които са сред него! И ще станат като жени. Меч върху съкровищата му! И ще бъдат разграбени.

^50:38 Суша за водите му. И ще пресъхнат, защото е земя на идоли изваяни, и жителите ѝ са полудели за страшилищата си.

^50:39 Затова зверове от пустинята и хиени ще живеят там, и щрауси ще живеят там; и няма да бъде населен вече довека, нито обитаем из род в род.

^50:40 Както Бог разруши Содом и Гомор и околните им градове – казва Господ, – така никой няма да живее там, човешки син няма да се засели в него.

^50:41 Ето, войска идва от север. Да! Голям народ и много царе се надигат от краищата на света.

^50:42 Лък и копие държат; жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като морето; възседнали са на коне, всеки опълчен като мъж за бой против тебе, дъще Вавилонска.

^50:43 Вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отслабнаха; мъки го обзеха и болки като на жена, която ражда.

^50:44 Ето, той ще възлезе като лъв от дъбравата на Йордан към укрепените жилища, но Аз мигновено ще ги изпъдя оттам. И кой е избраният, който ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? И кой ще Ми определи времето? И кой пастир ще Ми се опре?

^50:45 Затова слушайте решението, което Господ е взел против Вавилон, и какво възнамерява против земята на халдейците: Ще бъдат повлечени най-малките от стадото; Той ще опустоши пасбището им заедно с тях.

^50:46 От шума при превземането на Вавилон земята ще се потресе и неговият вик ще се чуе сред народите.

^51:1 Така казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон и против онези, които живеят сред възбунтувалите се против Мене.

^51:2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще оголят земята му, защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

^51:3 Стрелец срещу стрелец нека опъва лъка си и срещу онзи, който се големее с бронята си; не жалете младежите му, обречете на изтребление цялата му войска.

^51:4 Ще паднат убити в Халдейската земя и прободени по улиците на градовете ѝ.

^51:5 Защото нито Израил, нито Юда е оставен от своя Бог, от Господа на силите, ако и да е пълна земята им с беззаконие против Святия Израилев.

^51:6 Бягайте отсред Вавилон! Отървете всеки живота си! Да не загинете в беззаконието му, защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

^51:7 В ръката Господня Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите обезумяха.

^51:8 Внезапно ще падне Вавилон и ще се разруши; ридайте за него, вземете балсам за раната му, дано се изцели.

^51:9 Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; нека го оставим и нека всеки отиде в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси чак до облаците.

^51:10 Господ изяви правдата ни; елате и нека възвестим в Сион делото на Господа, нашия Бог.

^51:11 Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби, понеже това е въздаянието от Господа, въздаяние за храма Му.

^51:12 Издигнете знаме против вавилонските стени, усилете надзора, поставете стражи, пригответе засади, защото Господ намисли и ще извърши онова, което изрече против вавилонските жители.

^51:13 О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, дойде краят ти, пределът на сребролюбието ти.

^51:14 Господ на силите се е клел в Себе Си и е рекъл: Ще те напълня с мъже като със скакалци, които ще нададат боен вик против тебе.

^51:15 Той е, Който направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.

^51:16 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят; Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.

^51:17 Всеки човек е безумен, лишен от знание; всеки златар се посрамва от кумира си, защото излятото от него е лъжа, и в него няма дихание.

^51:18 Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието си ще загинат.

^51:19 Делът на Яков не е като тях, защото Той е Създател на всичко, и Израил е жезъл на наследството Му; Господ на силите е името Му.

^51:20 Ти си ми бойна секира, оръжие за война и чрез тебе ще смажа народи, чрез тебе ще изтребя царства,

^51:21 чрез тебе ще смажа коня и конника и чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;

^51:22 чрез тебе ще смажа мъж и жена, чрез тебе ще смажа стар и млад и чрез тебе ще смажа младеж и девица;

^51:23 чрез тебе ще смажа овчар и стадото му, чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт волове и чрез тебе ще смажа управители и началници.

^51:24 И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион пред вашите очи – казва Господ. –

^51:25 Ето, Аз съм против тебе, разрушителна планина – казва Господ, – която разоряваш целия свят. Ще простра ръката Си върху тебе и ще те изрина от скалите, и ще те направя изгорена планина.

^51:26 Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, нито камък за основи, но ще бъдеш вечно пуста – казва Господ. –

^51:27 Издигнете знаме в страната! Затръбете сред народите! Пригответе против него народите, свикайте против него царствата на Арарат, на Мини и на Ашкеназ; поставете над него уредник, докарайте коне като бодливи скакалци.

^51:28 Пригответе против него народите – мидийските царе, управителите им, всичките им началници и цялата подвластна на тях земя.

^51:29 Земята се тресе и измъчва, защото намеренията на Господа против Вавилон се изпълняват – да превърне Вавилонската земя в необитаема пустиня.

^51:30 Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, останаха в укрепленията си, силата им изчезна; станаха като жени; изгориха жилищата му, лостовете му са строшени.

^51:31 Скороходец тича да посрещне скороходец и вестител – да посрещне вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всеки край,

^51:32 и че бродовете са завзети с изненада, гъсталаците – изгорени с огън воините – разтреперани.

^51:33 Защото така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, когато е време да се вършее; още малко и ще дойде времето на жетвата ѝ.

^51:34 Вавилонският цар Навуходоносор ме разкъса, смаза ме, направи ме празен съд, погълна ме като змия, напълни корема си с моите сладости и после ме захвърли.

^51:35 Неправдата, сторена на мене и на моя род, нека падне върху Вавилон, казва жителката на Сион. Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея – казва Ерусалим.

^51:36 Затова така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти и ще извърша въздаяние за тебе; ще обърна реката на Вавилон в суша и ще пресуша извора му.

^51:37 Вавилон ще стане грамади, жилище на чакали, за ужас и за присмех, без жители.

^51:38 Ще реват заедно като лъвове, ще вият като лъвчета.

^51:39 Когато се разгорещят, ще им дам гощавка и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, от който да не се събудят – казва Господ. –

^51:40 Ще ги поваля като агнета за клане, като овни и козли.

^51:41 Как бе превзет Шешах! И бе изненадана славата на цялата земя! Как стана Вавилон за ужас сред народите!

^51:42 Морето се повдигна над Вавилон, покрит бе под многото му вълни.

^51:43 Градовете са обезлюдени, безводна земя и пустиня, земя, в която не живее никой човек, нито минава през нея човешки син.

^51:44 Аз ще накажа Бел във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал; народите няма да се събират вече при него; и самата вавилонска стена ще падне.

^51:45 Народе Мой, излез от него! И да спасява всеки живота си от пламенния гняв Господен.

^51:46 Да не ослабне сърцето ви и да не се уплашите от слуха, който ще плъзне по земята; защото една година ще дойде слух и втора година ще дойде слух, и насилие по земята, властник против властник.

^51:47 Затова ето, идат дни, когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон и цялата му земя ще се посрами и всичките му убити ще паднат наред.

^51:48 Тогава небесата и земята, и всичко, което е в тях, ще възкликнат над Вавилон, защото изтребителите ще дойдат против него от север – казва Господ. –

^51:49 Както Вавилон поваляше Израилевите убити, така във Вавилон ще бъдат повалени убитите на цялата земя.

^51:50 Вие, които се отървахте от меча, бягайте, не стойте! Помнете Господа отдалеч и нека Ерусалим бъде в ума ви.

^51:51 Засрамихме се, защото чухме укор, срам покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.

^51:52 Но, ето, идат дни – казва Господ, – когато ще извърша съд над идолите му и смъртноранените ще охкат по цялата му земя.

^51:53 Ако и да се издигне Вавилон до небето, ако и да утвърди нависоко силата си, пак ще дойдат от Мене опустошители върху него – казва Господ. –

^51:54 Глас на вопъл иде от Вавилон, и на голямо разрушение от Халдейската земя!

^51:55 Защото Господ ще опустоши Вавилон и ще премахне от него големия шум; когато вълните му се разбушуват като много води и бученето им отеква,

^51:56 защото изтребителят дойде върху него, да, върху Вавилон; юнаците му са хванати и всичките им лъкове са строшени, понеже Господ е Бог, Който въздава, и непременно ще въздаде правосъдие.

^51:57 Аз ще опия първенците му и мъдреците му, управителите му, началниците му и юнаците му; те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят – казва Царят, Чието име е Господ на силите.

^51:58 Така казва Господ на силите: Дебелите стени на Вавилон ще бъдат съборени до основи и високите му порти – изгорени с огън; и народът му напразно се труди, и племената му в огъня, и те ще се изтощят.

^51:59 Заповедта, която пророк Еремия даде на Серая, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Серая беше главен постелник.

^51:60 Еремия написа в една книга всички злини, които щяха да сполетят Вавилон, всички слова, написани по-горе против Вавилон.

^51:61 И Еремия каза на Серая: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези слова

^51:62 и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го унищожиш, за да няма кой да живее в него – ни човек, ни животно – но да е вечно пусто.

^51:63 И като изчетеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат, и кажи:

^51:64 Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне поради злото, което Аз ще докарам върху него, и те ще се изтощят. Дотук са словата на Еремия.

^52:1 Седекия бе двадесет и една годишен на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

^52:2 Той върши зло пред Господа, точно както беше правил Йоаким.

^52:3 Защото заради гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли от лицето Си, стана така, че Седекия въстана против вавилонския цар.

^52:4 И тъй, през деветата година наСедекиевото царуване, на десетия ден от десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде – той и цялата му войска – против Ерусалим, и като разположиха стана си против него, издигнаха укрепления навсякъде наоколо;

^52:5 и градът остана под обсада до единадесетата година на цар Седекия.

^52:6 А в четвъртия месец на деветия ден от месеца, гладът в града стана толкова жесток, че за народа нямаше хляб.

^52:7 Тогава се отвори пролом в градската стена и всички военни мъже побягнаха, като излязоха от града през нощта през портата между двете стени, близо до царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и избягаха към полето.

^52:8 Но халдейската войска последва цар Седекия и го стигна в Ерихонските полета, и цялата му войска се разбяга от него.

^52:9 И хванаха царя, та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Хамат, където той издаде присъда за него:

^52:10 И вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдови началници.

^52:11 Тогава избоде очите на Седекия и като го окова в медни окови, го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където остана до деня на смъртта си.

^52:12 А в петия месец на десетия ден от месеца, през деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, в Ерусалим дойде началникът на телохранителите Навузарадан – служител на вавилонския цар,

^52:13 и изгори Господния дом и царския дворец, и всички къщи в Ерусалим – всяка голяма къща изгори с огън.

^52:14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всички стени около Ерусалим.

^52:15 Тогава началникът на телохранителите Навузарадан заведе в плен някои от по-сиромасите от народа и оцелелите от народа, които бяха останали в града и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, и останалото множество.

^52:16 Обаче началникът на телохранителите Навузарадан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

^52:17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците поломиха и пренесоха всичката мед във Вавилон;

^52:18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата.

^52:19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите – всичко, каквото беше златно и сребърно.

^52:20 Медта от двата стълба, морето и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, не можеше да се претегли.

^52:21 Всеки от тези стълбове беше с височина осемдесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от двадесет лакти, беше кух и с дебелина четири пръста.

^52:22 И меден капител имаше върху него; и височината на капитела беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Другият стълб с неговите нарове беше също такъв.

^52:23 Имаше деветдесет и шест нара на четирите страни; всички нарове върху мрежата наоколо бяха сто.

^52:24 Началникът на телохранителите отведе също и първосвещеника Серая, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

^52:25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на войниците, и седем мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника писаря, който събираше войски от народа на земята и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града.

^52:26 И като ги взе, началникът на телохранителите Навузарадан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

^52:27 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Хамат. Така Юда беше откаран в плен от земята си.

^52:28 А ето народа, който Навуходоносор плени: през седмата година – три хиляди двадесет и трима юдеи;

^52:29 през осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама,

^52:30 а през двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузарадан плени от юдеите седемстотин четиридесет и петима; всичките бяха четири хиляди и шестотин души.

^52:31 А през тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Йоахин, на двадесет и петия ден от дванадесетия месец, вавилонският цар Евил-Меродах, подобри в годината на възцаряването си положението на Юдовия цар Йоахин и го извади от тъмницата;

^52:32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон

^52:33 и промени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.

^52:34 А колкото за храната му, вавилонския цар му даваше постоянна храна – всекидневен дял през всичките дни на живота му, чак до деня на смъртта му.