Eklesijast

^1:1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим:

^1:2 Суета на суетите – казва проповедникът, – суета на суетите, всичко е суета.

^1:3 Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

^1:4 Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

^1:5 Слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза да се върне към мястото, където изгрява.

^1:6 Вятърът духа на юг и се връща на север; върти ли се върти, и пак се връща в своя кръговрат.

^1:7 Всички реки се вливат в морето и пак морето не се напълва; на мястото, откъдето идват реките, там те отново се връщат.

^1:8 Всички неща са досадни – повече отколкото човек може да изкаже. Окото не се насища с гледане, нито се пълни ухото със слушане.

^1:9 Каквото е било, пак ще бъде; и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

^1:10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж, това е ново? То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

^1:11 Няма спомен за предишните поколения, нито ще се помнят бъдещите поколения от онези, които ще дойдат след тях.

^1:12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

^1:13 Аз предадох сърцето си да издирвам и да изпитвам чрез мъдростта всичко, което става под небето. Какво тежко бреме е възложил Бог върху човешките чада!

^1:14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

^1:15 Кривото не може да се изправи; и това, което го няма, не може да се преброи.

^1:16 Мислех си в сърцето: Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; да, сърцето ми е придобило много мъдрост и знание.

^1:17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.

^1:18 Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал.

^2:1 Рекох си в сърцето: Ела сега да те изпитам с веселба и наслади се с блага; но ето, и това се оказа суета.

^2:2 Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея?

^2:3 Опитах да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управлява от мъдростта, и да прегърна глупостта, докато видя какво е добре да правят човешките чада под небето през всичките дни на живота си.

^2:4 Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя;

^2:5 направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета;

^2:6 направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес;

^2:7 купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим.

^2:8 Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици, и насладите за човешките чада – наложници твърде много.

^2:9 Станах велик и се издигнах повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; още и мъдростта ми си остана в мене.

^2:10 И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отказах; не спрях сърцето си от никаква веселба. Сърцето ми се радваше във всяка моя работа и това беше делът ми от целия ми труд.

^2:11 Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.

^2:12 И обърнах се да разгледам мъдростта, лудостта и безумието, защото какво може да направи човек след царя, освен онова, което е вече направено?

^2:13 И видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

^2:14 На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата.

^2:15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния, това ще постигне и мене. Каква полза тогава от това, че съм мъдър? Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.

^2:16 Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени. Както умира мъдрият, тъй умира и безумният.

^2:17 Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето, понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

^2:18 Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на някой, който ще дойде след мене.

^2:19 А кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм показал мъдрост под слънцето. И това е суета.

^2:20 Затова сърцето ми започна да се отчайва поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

^2:21 Защото един човек може да се труди с мъдрост, със знание и със сполука, а после трябва да остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

^2:22 Защото каква полза за човека от целия му труд и грижи, с които се изморява под слънцето?

^2:23 Понеже всичките му дни са скърби и усърдният му труд – печал; даже и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

^2:24 Няма по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да намира наслада за душата си в плодовете на труда си. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

^2:25 Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

^2:26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятъра.

^3:1 Има време за всяко нещо и време за всяка работа под небето:

^3:2 Време за раждане и време за умиране; време за засаждане и време за изкореняване на насаденото;

^3:3 време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

^3:4 време за плач и време за смях; време за жалеене и време за ликуване;

^3:5 време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръдки;

^3:6 време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за пилеене;

^3:7 време за раздиране и време за съшиване; време за мълчание и време за говорене;

^3:8 време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

^3:9 Каква полза за онзи, който работи, от онова, над което се труди?

^3:10 Видях бремето, което е положил Бог върху човешките чада.

^3:11 Той е направил всяко нещо хубаво с времето му; положил е и вечността в техните сърца, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е извършил Бог.

^3:12 Познах, че за тях няма друго по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

^3:13 И още да може всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд, това е дар от Бога.

^3:14 Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави на него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да благоговеят пред Него човеците.

^3:15 Каквото съществува, вече е било и каквото ще бъде, е било преди, и Бог извиква назад миналото.

^3:16 Видях още под слънцето: на мястото на съда – беззаконието; и на мястото на правосъдието – неправдата.

^3:17 Казах в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия, защото има време за всяко нещо и за всяко дело.

^3:18 Казах още в сърцето си за човешките чада, че това е, за да ги изпита Бог, и за да видят те, че са като животните.

^3:19 Защото каквото постига човешките чада, постига и животните – една участ имат: както умира единият, така умира и другото. Да! Еднакво е диханието на всички и човекът не превъзхожда животното. Всичко е суета.

^3:20 Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

^3:21 Кой знае дали духът на човешките чада възлиза нагоре и дали духът на животните слиза долу в земята?

^3:22 И тъй, видях, че за човека няма по-добро, освен да се радва на делата си, защото това е неговият дял. Понеже кой ще го върне назад, за да види какво ще се случи след него?

^4:1 Тогава отново размишлявах и видях всички угнетения, които стават под слънцето; и видях сълзите на угнетените – че нямаше за тях утешител; и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.

^4:2 Затова прогласих, че умрелите, които са вече умрели, са по-щастливи от живите, които са още живи.

^4:3 Но по-щастлив и от едните и от другите е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.

^4:4 И видях, че за всеки труд и за всяко сполучливо дело човек си спечелва завистта на ближния. И това е суета и гонене на вятъра.

^4:5 Безумният скръства ръце и се самоизяжда.

^4:6 И казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

^4:7 Тогава отново видях само суета под слънцето:

^4:8 Имаше човек съвсем самичък, без другар, да, нямаше нито син, нито брат; но пак нямаше край на усилния му труд, нито се бе наситило окото му с богатство; и той не се питаше: За кого ли се трудя аз и защо лишавам от блага душата си? И това е суета – жалка работа.

^4:9 По-добре са двама, отколкото един, понеже имат добра награда за труда си;

^4:10 защото, ако единият падне, другарят му ще го вдигне, но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

^4:11 И ако легнат двама заедно, ще се топлят; а един как ще се топли самичък?

^4:12 И ако един може да бъде надвит, двама ще устоят; и тройното въже не се къса скоро.

^4:13 По-добре беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет.

^4:14 Защото от тъмницата може да излезе младежът, за да царува, докато царят, и за престол да се е родил, може да стане сиромах.

^4:15 Видях, че всички живи, които ходят под слънцето, следват младежа, царския приемник.

^4:16 Нямаше край на онези, които ги предхождаха; макар че и идещите поколения не ще го приветстват. И това е суета и гонене на вятъра.

^5:1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом и бъди готов по-скоро да слушаш, отколкото да принасяш жертвата на безумните, които не знаят, че струват зло.

^5:2 Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога, защото Бог е на небесата, а ти си на земята, затова нека бъдат думите ти малко.

^5:3 Защото както сънищата идват от многото грижи, така и речта на безумния – от многото думи.

^5:4 Когато направиш оброк пред Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, което си обрекъл.

^5:5 По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

^5:6 Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител: Моят оброк беше грешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

^5:7 Защото в многото сънища и многото думи има много суета, но ти се бой от Бога.

^5:8 Ако видиш, че в някоя област се угнетява сиромахът и че правосъдието и правдата се изопачават, да не се почудиш на това нещо; защото над високопоставения стои по-високопоставен, а над тях – още по-високопоставен.

^5:9 При това, ползата от земята е за всички и самият цар извлича полза от нивите.

^5:10 Който обича среброто, на сребро не ще се насити, нито на богатство онзи, който обича печалбата. И това е суета.

^5:11 Когато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

^5:12 Сънят на работника е сладък, и малко да е ял, и много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

^5:13 Тежко зло видях под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда;

^5:14 и това богатство се изгубва чрез злочестина и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

^5:15 Гол излиза човек из утробата на майка си, гол и ще си отиде, както е дошъл, без да вземе нещо от труда си, което може да отнесе в ръката си.

^5:16 И това е тежко зло: Че, както човек е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

^5:17 През всичките си дни е ял в тъмнина и е имал много скръб, болести и ядове.

^5:18 Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде човек и да пие, и да се наслаждава на благата от целия труд, с който се труди под слънцето през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е неговият дял.

^5:19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, и му е дал и власт да им се наслаждава, и да взема дела си, и да се весели в труда си – това е дар от Бога.

^5:20 Рядко ще размишлява той върху дните на живота си, понеже Бог е дал да бъде зает с веселието на сърцето си.

^6:1 Видях и друго зло под слънцето, и то тегне върху човеците:

^6:2 Човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, ала Бог не му дава власт да им се наслаждава, а чужденец им се наслаждава. Това е суета и е тежък недъг.

^6:3 Ако роди човек сто чада и живее много години, така че дните му станат много, а душата му не се насити с благо и не го погребат прилично, казвам, че мъртвороденото е по-щастливо от него;

^6:4 защото то е дошло напразно и отива в тъмнина; и името му се покрива с тъмнина.

^6:5 И макар, че никога не е видяло слънцето и не е познало нищо, то има повече покой, отколкото онзи.

^6:6 Дори два пъти по хиляда години да би живял онзи, без да се радва на добруването си, не отиват ли и единият, и другият на едно и също място?

^6:7 Всичкият труд на човека е за устата му и пак душата не се насища.

^6:8 Защото какво предимство има мъдрият пред безумния? Или какво предимство има сиромахът, който знае как да се държи сред живите?

^6:9 По-добре е да се наслаждаваш с очи, отколкото да преследваш смътни желания. И това е суета и гонене на вятъра.

^6:10 Онова, което съществува, вече си е получило името и се знае, че това е човек, и че не може да се състезава с по-силния от него.

^6:11 Понеже колкото повече думи има, толкова повече смисълът се губи, и каква полза за човека?

^6:12 Защото кой знае кое е добро за човека в този живот, през всичките дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето?

^7:1 Добро име струва повече от скъпоценно миро и денят на смъртта – от деня на раждането.

^7:2 По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване, защото смъртта е краят на всеки човек и живият трябва да помни това в сърцето си.

^7:3 Тъгата е по-добра от смеха; защото когато е тъжно лицето, сърцето става по-добро.

^7:4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

^7:5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото песен от безумните.

^7:6 Защото какъвто е пукотът от тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

^7:7 Наистина изнудването превръща мъдрия в безумец, и подкупът разтлява сърцето.

^7:8 По-добре е свършването на една работа, отколкото започването ѝ; по-добър е дълготърпеливият, отколкото високоумният.

^7:9 Не бързай да се ядосваш в духа си; защото гневът почива в гърдите на безумните.

^7:10 Не казвай: Защо предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не е мъдро да питаш за това.

^7:11 Мъдростта е добро нещо, като наследство, даже и по-ценна е за онези, които виждат слънцето.

^7:12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

^7:13 Размисли върху делото Божие, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

^7:14 Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог е поставил едното до другото, за да не може човек да открие какво ще бъде след него.

^7:15 Всичко съм видял в суетните си дни: Има праведен, който загива в праведността си и нечестив, който живее дълго в злотворството си.

^7:16 Не се мисли за прекалено праведен, нито за прекалено мъдър; защо да се погубваш?

^7:17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си?

^7:18 Добре е да се придържаш за едното и да не оттегляш ръката си от другото, защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

^7:19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началника в града.

^7:20 Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.

^7:21 Не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне –

^7:22 защото в сърцето си знаеш, че и ти си проклинал другите много пъти.

^7:23 Всичко това опитах чрез мъдростта и рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

^7:24 Онова, което е много далеч и твърде дълбоко – кой може да го намери?

^7:25 Аз отново предадох сърцето си да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и причината за нещата, и да позная нечестието на глупостта, безумието и лудостта;

^7:26 и намирам, че е по-горчива от смъртта онази жена, която е примка, чието сърце е капан и ръцете ѝ – окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

^7:27 Виж, това открих – казва проповедникът, – като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината:

^7:28 (и душата ми още я търси, но не съм я намерил) мъж един между хиляда намерих, но ни една жена между всички тях не намерих.

^7:29 Ето, това само намерих: Че Бог е направил човека праведен, но човеците са се впуснали в много мъдрувания.

^8:1 Кой е като мъдрия? И кой знае тълкуването на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

^8:2 Аз те съветвам да пазиш царската заповед най-вече заради клетвата ти пред Бога.

^8:3 Не бързай да излезеш от присъствието на царя; и не упорствай в злотворство; защото той ще направи каквото поиска,

^8:4 тъй като думата на царя има власт, кой може да му рече: Какво правиш?

^8:5 Който пази неговата заповед, няма да види зло; и сърцето на мъдрия знае време и присъда.

^8:6 Понеже за всяко нещо си има време и присъда, а окаяната участ на човека тегне върху него,

^8:7 понеже не знае какво има да става, защото кой може да му яви какво ще бъде?

^8:8 Няма човек, който да има власт над духа, та да го задържи, нито да има власт над деня на своята смърт; и в тази война няма уволнение, нито ще избави нечестието онези, които са се предали на него.

^8:9 Всичко това видях, като обръщах сърцето си към всяко дело, което става под слънцето. Има време, когато човек властва над човека за своя вреда.

^8:10 И така, видях нечестивите погребани, които бяха идвали и си отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха така постъпвали. И това е суета.

^8:11 Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.

^8:12 Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства, аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които благоговеят пред Него.

^8:13 А на нечестивия не ще бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

^8:14 Има една суета, която се среща на земята: има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, и нечестиви, на които се случва според делата на праведните. И аз си казах, че и това е суета.

^8:15 Затова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде и да пие, и да се весели; и това да му остава от труда му през всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

^8:16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя онова, което става по земята, – как очите на някои не виждат сън ни денем, ни нощем, –

^8:17 тогава видях всичко, което Бог е направил. Никой не може да проумее онова, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек да го проумее, пак не може да открие значението му. Дори ако мъдрият твърди че го знае, пак не ще може да го разбере.

^9:1 Така размишлявах над всичко това в сърцето си и заключих, че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омразаго очаква; всичко е неизвестно пред тях.

^9:2 Всичко постига всички еднакво; една е участта на праведния и на злия, на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася жертва; както се случва на добрия, така и на грешния; на този, който се кълне, както и на онзи, който се бои да се кълне.

^9:3 Това е злото във всичко, което става под слънцето: Че една е участта на всички. И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и послеслизат при мъртвите.

^9:4 Защото за онзи, който е сред живите, има надежда – понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

^9:5 Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда; понеже споменът за тях е забравен.

^9:6 И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

^9:7 Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение в делата ти.

^9:8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели и миро да не липсва от главата ти.

^9:9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – през всичките твои суетни дни, защото това е твоят дял в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

^9:10 Всичко, с което се заеме ръката ти, да прави според силата си, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.

^9:11 Обърнах се и видях под слънцето, че победата в надбягването не е дадена на бързите, нито боят – на силните, нито хлябът – на мъдрите, нито богатството – на разумните, нито благоволението – на изкусните майстори; но на всички се случва според времето и случая.

^9:12 Защото човек не знае кога ще дойде часът му. Както рибите се улавят в жестока мрежа и както птиците се улавят в примка, така се улавят човешките чада в бедите, които ги връхлитат внезапно.

^9:13 И това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:

^9:14 Имаше малък град и малцина мъже в него; и излезе срещу него велик цар и го обсади, и издигна против него големи насипи.

^9:15 Ала в него се намери сиромах човек, но мъдър, и той с мъдростта си избави града; но никой не си спомни за този сиромах човек.

^9:16 Тогава си казах: Мъдростта струва повече от силата, но при все това мъдростта на сиромаха се презира и думите му не се слушат.

^9:17 Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва сред безумните.

^9:18 Мъдростта струва повече от военните оръжия, а един грешник разваля много добри неща.

^10:1 Както умрелите мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи, така и малко безумие покварява онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

^10:2 Сърцето на мъдрия го насочва надясно, а сърцето на безумния – го насочва наляво.

^10:3 Дори когато ходи в пътя, на безумния ум не му достига и той показва на всички колко е безумен.

^10:4 Ако гневът на управника се надигне против тебе, не напускай мястото си: защото кротостта предпазва от големи грешки.

^10:5 Има зло, което видях под слънцето, грешка, която произхожда от владетеля:

^10:6 безумните са поставени на високо място, а богатите стоят ниско.

^10:7 Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

^10:8 Който копае яма, сам ще падне в нея; и който събаря ограда, него змия ще ухапе.

^10:9 Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях.

^10:10 Ако се изтъпи брадвата и не се наточи острието щ, нужна е повече сила, но умението ще донесе успех.

^10:11 Ако змията не се омае, ще ухапе змиеукротителя; и клеветникът не е по-добър.

^10:12 Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще погълнат самия него;

^10:13 първите думи, които изговаря, са безумие, а краят на речта му – пакостна лудост.

^10:14 Безумният тъй също умножава думи, но никой не знае какво ще бъде; а и кой може да му открие какво ще бъде след него?

^10:15 Трудът на безумния го уморява така, че не намира пътя за града.

^10:16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, а князете ти пируват отрано!

^10:17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, а князете ти пируват в подходящо време – за подкрепа, а не за опиване!

^10:18 От голяма леност пропада къщният покрив; и от безделието на ръцете къщата прокапва.

^10:19 Угощение се прави за веселба и виното весели живота, а парите са отговор на всичко.

^10:20 Да не прокълнеш царя даже в мисълта си, да не прокълнеш богатия в спалнята си, защото небесна птица ще отнесе думите ти и крилатото ще извести реченото от тебе.

^11:1 Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш.

^11:2 Дай дял на седмина и дори на осмина, защото не знаеш каква беда ще сполети земята.

^11:3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята. И ако падне дърво на юг или на север, където падне, там ще остане.

^11:4 Който се взира във вятъра, няма да сее; и който гледа към облаците, няма да жъне.

^11:5 Както не знаеш пътищата на духа, нито как се образуват костите в майчината утроба, така не знаеш и делата на Бога, Твореца на всичко.

^11:6 Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее – това ли или онова, или дали ще са и двете еднакво добри.

^11:7 Наистина светлината е сладка и приятно е на очите да гледат слънцето.

^11:8 Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Всичко, което иде, е суета.

^11:9 Весели се, младежо, в младостта си и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти; ходи по пътищата на сърцето си и според каквото виждат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

^11:10 Затова премахни тревогата от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото младостта и юношеството са суета.

^12:1 И помни своя Създател в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях, –

^12:2 преди да се помрачат слънцето и светлината, луната и звездите, и да се върнат облаците след дъжда;

^12:3 преди да настъпи денят, когато стражите на къщата затреперят и силните мъже се прегърбят, и онези, които мелят, престанат, защото са намалели, и онези, които гледат през прозорците, помръкнат;

^12:4 когато вратите към пътя се затворят и отслабне гласът на мелницата; и при гласа на птиците започне да става човек, и всички звуци на песента им заглъхнат;

^12:5 още когато започне да се бои човек от всичко високо и трепери по пътя; когато бадемовото дърво разцъфне и скакалецът натежи, и всяка охота изчезне, защото човек отива към вечния си дом и жалеещите обикалят улиците;

^12:6 преди да се скъса сребърната струна и да се счупи златната чаша; преди да се строши стомната при извора или се счупи колелото над кладенеца

^12:7 и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла, и духът се върне при Бога, Който го е дал.

^12:8 Суета на суетите – казва проповедникът, – всичко е суета.

^12:9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше народа на знание; а най-вече слушаше и проучваше, и събираше много притчи.

^12:10 Проповедникът се стараеше да намери полезни думи и с правота написа думи на истина.

^12:11 Думите на мъдрите са като остени; като забити гвоздеи са събраните им слова, дадени от единия Пастир.

^12:12 И още, сине мой, не бързай, знай, че правенето на много книги няма край и от многото изучаване се изморява плътта.

^12:13 Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека;

^12:14 защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло.