Dejanija na apostolite

^1:1 Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откак започна

^1:2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

^1:3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

^1:4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

^1:5 Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.

^1:6 И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?

^1:7 А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт;

^1:8 но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

^1:9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

^1:10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

^1:11 които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.

^1:12 Тогава се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

^1:13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където живееха, Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

^1:14 Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва [и моление] с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

^1:15 През тези дни Петър стана посред братята (а имаше събрано множество около сто и двадесет души) и каза:

^1:16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Святият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тези, които хванаха Исуса.

^1:17 Защото той се числеше между нас и получи дял в това служение.

^1:18 И тъй, той придоби, нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през средата, и всичките му черва изтекоха.

^1:19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така че тази нива се наименува по езика им Акелдама, тоест, Кръвната нива.

^1:20 Защото е писано в книгата на Псалмите: „Жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“; и: „Друг нека вземе чина му.“

^1:21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

^1:22 като почна от времето, когато Йоан кръщаваше, и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

^1:23 И така, поставиха двама: Йосиф, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

^1:24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведецо на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал

^1:25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето си място.

^1:26 И хвърлиха жребий за тях, и жребият падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

^2:1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

^2:2 И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.

^2:3 И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

^2:4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

^2:5 А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

^2:6 И като се чу този шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговия език.

^2:7 И всички, смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?

^2:8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?

^2:9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

^2:10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,

^2:11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

^2:12 И те всички се смаяха, и в недоумение се питаха един друг: Какво значи това?

^2:13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

^2:14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи.

^2:15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;

^2:16 но това е казаното чрез пророк Йоил:

^2:17 „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; и старците ви ще сънуват сънища;

^2:18 още и на слугите си, и на слугините Си ще изливам от Духа Си в онези дни, и ще пророкуват.

^2:19 И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и кълба от дим;

^2:20 слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен.

^2:21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси“.

^2:22 Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса, и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както вие сами знаете,

^2:23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

^2:24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

^2:25 Защото Давид казва за Него: „Винаги слагам Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя;

^2:26 затова се радва сърцето ми, и развесели се душата ми, а още и плътта ми ще почива в увереност.

^2:27 Защото няма да оставиш душата ми в шеол, нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

^2:28 Ще ми посочиш пътя на живота; в Твоето присъствие има пълнота от радост.“

^2:29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давид, че умря и беше погребан, и гробът му е у нас до този ден.

^2:30 И тъй, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от неговите потомци [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола Му,

^2:31 той, предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че Той нито беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.

^2:32 Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

^2:33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Святи Дух, Той изля това, което вие виждате и чувате.

^2:34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: „Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,

^2:35 докато положа враговете Ти за Твое подножие“.

^2:36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Помазаник.

^2:37 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

^2:38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.

^2:39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.

^2:40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

^2:41 И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

^2:42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

^2:43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

^2:44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

^2:45 и продаваха стоката и имота си, и разделяха парите на всички, според нуждата на всеки.

^2:46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

^2:47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше към тях онези, които се спасяваха.

^3:1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,

^3:2 някои носеха един човек, куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречената Красна врата на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

^3:3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

^3:4 А Петър заедно с Йоан се взря в него и каза: Погледни ни.

^3:5 И той се вгледа в тях, като очакваше да получи нещо от тях.

^3:6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи!

^3:7 И като го хвана за дясната ръка, вдигна го; и начаса нозете и глезените му добиха сила.

^3:8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше, и славеше Бога.

^3:9 И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

^3:10 и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната врата на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което бе станало с него.

^3:11 И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петър и Йоан, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов притвор.

^3:12 А Петър, като видя това, проговори на людете: Израиляни, защо се чудите за този човек или защо се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?

^3:13 Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя си Исуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе решил да Го пусне.

^3:14 Но вие се отрекохте от Святия и Праведния, и като поискахте да ви се пусне един убиец,

^3:15 убихте Начинателя на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

^3:16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате. Да, тази вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

^3:17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

^3:18 но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Помазаник ще пострада.

^3:19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

^3:20 и Той да ви изпрати определения за вас Помазаник Исуса,

^3:21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог отвека чрез устата на святите Си пророци.

^3:22 Защото Мойсей е казал: „Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;

^3:23 и всяка душа, която не би послушала този Пророк, ще бъде изтребена из людете“.

^3:24 И всичките пророци от Самуил и насетне, колкото са говорили, и те са известили за тези дни.

^3:25 Вие сте потомци на пророците и наследници на завета, който Бог направи с бащите ни, когато каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благославят всички земни племена.“

^3:26 Бог, като възкреси Служителя Си [Исус], първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието му.

^4:1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража, и садукеите дойдоха при тях,

^4:2 възмутени, задето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението от мъртвите.

^4:3 И тъй, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

^4:4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

^4:5 И на следващия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

^4:6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

^4:7 И като поставиха Петър и Йоан по средата, питаха ги: С каква сила, или в кое име извършихте това?

^4:8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини Израилеви,

^4:9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

^4:10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

^4:11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

^4:12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

^4:13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

^4:14 А като видяха изцеления човек, стоящ с тях, нямаха какво да възразят.

^4:15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

^4:16 Какво да сторим на тези човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

^4:17 Но за да не се разнася повече между людете, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

^4:18 И тъй, те ги повикаха и им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

^4:19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

^4:20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

^4:21 А те, като ги заплашиха отново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

^4:22 Защото човекът, над когото се извърши това изцелително знамение, беше на повече от четиридесет години.

^4:23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си, и известиха всичко, което им рекоха главните свещеници и старейшините.

^4:24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

^4:25 Ти чрез Святия Дух, чрез устата на слугата Си, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряват народите и племената намислят суети?

^4:26 Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

^4:27 Защото наистина и Ирод, и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в този град против Твоя свят Служител Исус, Когото си помазал,

^4:28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

^4:29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

^4:30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исуса.

^4:31 И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

^4:32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

^4:33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

^4:34 А и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото,

^4:35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всеки според колкото имаше нужда.

^4:36 Така Йосий, наречен от апостолите Варнава (което значи Син на увещание), левит, родом кипрянин,

^4:37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.

^5:1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

^5:2 и задържа нещо от цената със знанието на жена си; и донесе една част, и я сложи пред нозете на апостолите.

^5:3 А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?

^5:4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си лъгал човеци, но Бога.

^5:5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

^5:6 И младежите станаха, обвиха го и го изнесоха, та го погребаха.

^5:7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

^5:8 И Петър ѝ проговори: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.

^5:9 А Петър ѝ каза: Защо се съгласихте да изпитате Господния Дух? Ето, нозете на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

^5:10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха при мъжа ѝ.

^5:11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

^5:12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

^5:13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете обаче ги величаеха;

^5:14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

^5:15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

^5:16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим и носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

^5:17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, и, изпълнени със завист,

^5:18 сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

^5:19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:

^5:20 Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот.

^5:21 Те, като чуха то ва, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с онези, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

^5:22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки:

^5:23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво и стражарите, стоящи при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

^5:24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение и се чудеха какво ще последва от това.

^5:25 Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

^5:26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

^5:27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

^5:28 Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на Този Човек.

^5:29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

^5:30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво.

^5:31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и опрощение на греховете.

^5:32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както е и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

^5:33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

^5:34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

^5:35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.

^5:36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който беше убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

^5:37 След него въстана галилеянинът Юда, през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

^5:38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези човеци и оставете ги; защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

^5:39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

^5:40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, биха ги и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

^5:41 А те си отидоха от синедриона възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

^5:42 И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.

^6:1 А през тези дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, задето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

^6:2 Тогава дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

^6:3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа.

^6:4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служенето на словото.

^6:5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармена и един прозелит от Антиохия Никола.

^6:6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

^6:7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

^6:8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

^6:9 Тогава някои от синагогата, наречена Синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, повдигнаха се и се препираха със Стефан.

^6:10 Но не можаха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше.

^6:11 Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога.

^6:12 И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху него, уловиха го и го докараха на синедриона,

^6:13 където поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори [хулни] думи против това свято място и против закона;

^6:14 защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които Мойсей ни е предал.

^6:15 И всички, които седяха на синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

^7:1 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

^7:2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

^7:3 „Излез из отечеството си и из рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“

^7:4 Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

^7:5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

^7:6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

^7:7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

^7:8 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаак, и обряза го в осмия ден, Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.

^7:9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него

^7:10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

^7:11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

^7:12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

^7:13 и на втория път Йосиф се откри на братята си, и Йосифовият род стана известен на Фараона.

^7:14 И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

^7:15 И тъй, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

^7:16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба, който Авраам беше купил с цена в сребро от синовете на Емор, баща на Сихем.

^7:17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

^7:18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

^7:19 Той, като проявяваше коварство против нашия род, дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърлят кърмачетата си, за да не остават живи.

^7:20 В това време се роди Мойсей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

^7:21 И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

^7:22 И Мойсей беше научен на всичката египетска мъдрост, и беше силен в слово и в дело.

^7:23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израиляните.

^7:24 И виждайки един от тях онеправдан, защити го и отмъсти за притеснения, като порази египтянина,

^7:25 мислейки, че братята му ще разберат, какво избавление им дава Бог чрез неговата ръка, но те не разбраха.

^7:26 На другия ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: „Човеци, вие сте братя, защо се онеправдавате един друг?“

^7:27 А този, който онеправдаваше ближния си, го отпъди и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

^7:28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

^7:29 Поради тези думи Мойсей побягна и стана пришълец в Мадиамската земя, където роди двама сина.

^7:30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се Ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

^7:31 А Мойсей, като видя гледката, почуди ѝ се; но когато се приближи да разгледа, дойде глас от Господа:

^7:32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов“. И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.

^7:33 И Господ му каза: „Събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

^7:34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. Ела и ще те изпратя в Египет.“

^7:35 Тогава Мойсей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: „кой те постави началник и съдия“, него Бог, чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник, и за избавител.

^7:36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

^7:37 Това е същият Мойсей, който рече на израиляните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене.“

^7:38 Това е онзи, който е бил в църквата в пустинята заедно с Ангела, който му говореше в Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи да ги предаде на нас;

^7:39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и се върнаха със сърцата си в Египет,

^7:40 казвайки на Аарон: „Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Мойсей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем какво стана с него.“

^7:41 И през онези дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха пред това, което техните ръце бяха направили.

^7:42 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

^7:43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Ремфан, изображения, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“

^7:44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята според както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образа, който бе видял;

^7:45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

^7:46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

^7:47 А Соломон му построи дом.

^7:48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

^7:49 „Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие; какъв дом ще построите за Мене, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?

^7:50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“

^7:51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

^7:52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

^7:53 вие, които приехте закона чрез ангелско служене, и не го опазихте.

^7:54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

^7:55 А Стефан, бидейки пълен със Святия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

^7:56 и каза: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.

^7:57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

^7:58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, на име Савел.

^7:59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми!

^7:60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като каза това, заспа.

^8:1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

^8:2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много.

^8:3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.

^8:4 А тези, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

^8:5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника.

^8:6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.

^8:7 Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени;

^8:8 така че настана голяма радост в онзи град.

^8:9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

^8:10 Него слушаха всички, от малък до голям, казвайки: Този е така наречената Велика Божия Сила.

^8:11 И слушаха го, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.

^8:12 Но когато повярваха на Филип, който благовестваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

^8:13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип, та гледайки, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.

^8:14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,

^8:15 които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;

^8:16 защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

^8:17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.

^8:18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, казвайки:

^8:19 Дайте и на мене тази сила, щото, на когото положа ръце, да приема Святия Дух.

^8:20 А Петър му каза: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

^8:21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

^8:22 Затова, покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;

^8:23 понеже гледам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

^8:24 А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което рекохте.

^8:25 И те, след като заявяваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много самарийски села.

^8:26 А ангел от Господа говори на Филип, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

^8:27 И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото ѝ съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

^8:28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

^8:29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

^8:30 И Филип се завтече, та го чу, като прочиташе пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли, каквото четеш?

^8:31 А той рече: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

^8:32 А мястото от Писанието, което прочиташе, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си;

^8:33 в унижение отмени се съдбата Му; а поколението Му, кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

^8:34 И скопецът заговори и рече на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, за себе си ли, или за някой друг?

^8:35 А Филип отвори уста, и като започна от това писание, благовести му Исуса.

^8:36 И като вървяха в пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? [

^8:37 И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божий Син.]

^8:38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип, и скопецът; и кръсти го.

^8:39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и скопецът вече не го видя, а възрадван продължи пътя си.

^8:40 А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.

^9:1 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника

^9:2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че ако намери някой от този Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

^9:3 И на отиване, като приближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

^9:4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

^9:5 А той рече: Кой си Ти, Господи? И Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

^9:6 Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да правиш.

^9:7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

^9:8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск.

^9:9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

^9:10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи!

^9:11 И Господ мурече: Стани, иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин, на име Савел; защото ето, той се моли;

^9:12 и е видял един човек, на име Анания, да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.

^9:13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко злини сторил на Твоите светии в Ерусалим.

^9:14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

^9:15 А Господ му рече: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе, и пред израиляните;

^9:16 защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми.

^9:17 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.

^9:18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана, та се кръсти.

^9:19 А като похапна, доби сила; и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

^9:20 И веднага започна да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

^9:21 И всички, които го слушаха, се удивяваха и казваха: Не е ли този, който в Ерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници?

^9:22 А Савел се засилваше още повече и внасяше смут сред юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Помазаникът.

^9:23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

^9:24 но техният заговор стана известен на Савел. И те даже пазеха портите денем и нощем, за да го убият,

^9:25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

^9:26 И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

^9:27 Но Варнава го взе, доведе го при апостолите и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

^9:28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.

^9:29 И говореше, и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

^9:30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

^9:31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.

^9:32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

^9:33 И там намери един човек, на име Еней, който беше на легло осем години, понеже беше парализиран.

^9:34 И Петър му рече: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той стана веднага.

^9:35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа.

^9:36 А в Йопия имаше една ученичка, на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния.

^9:37 И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

^9:38 И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

^9:39 И Петър стана, и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него, та плачеха, и му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях.

^9:40 А Петър изкара всички навън, коленичи, та се помоли, и се обърна към тялото, и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си, и, като видя Петър, седна.

^9:41 И той ѝ подаде ръка, и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

^9:42 И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа.

^9:43 А Петър преседя дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.

^10:1 Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски полк.

^10:2 Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете и непрестанно се молеше на Бога.

^10:3 Около деветия час на един ден той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилий!

^10:4 А той, като се взря в него, уплашен рече: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

^10:5 И сега изпрати човеци в Йопия да повикат Симон, чието презиме е Петър.

^10:6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето [той ще ти каже какво трябва да правиш].

^10:7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тези, които редовно му служеха;

^10:8 и като им разказа всичко, прати ги в Йопия.

^10:9 А на другия ден, когато те пътуваха и приближаваха града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

^10:10 И след време огладня и поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

^10:11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, вързан за четирите края, да слиза, спускан към земята.

^10:12 В него имаше всякакви земни четириноги, [и зверове] и влечуги, и небесни птици.

^10:13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж!

^10:14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо скверно и нечисто.

^10:15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за скверно не го считай.

^10:16 И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето.

^10:17 А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилий човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата,

^10:18 повикаха и попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

^10:19 И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му каза: Ето, трима човека те търсят.

^10:20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

^10:21 И тъй, Петър слезе при човеците и каза: Ето, аз съм онзи, когото търсите. По коя причина дойдохте?

^10:22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с характер, одобрен от целия юдейски народ, беше уведомен от Бога чрез един свят ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

^10:23 Тогава той ги покани вътре и ги нагости. И на сутринта той стана, и излезе с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.

^10:24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

^10:25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

^10:26 А Петър го вдигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

^10:27 И разговаряйки с него, той влезе и намери мнозина събрани.

^10:28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да общува или да дружи с другоплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист.

^10:29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви, по коя причина сте ме повикали?

^10:30 И Корнилий каза: Преди четири дни, до този час постех и прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

^10:31 Корнилий, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

^10:32 Прати в Йопия да повикат Симон, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето [той като дойде, ще ти говори.]

^10:33 Начаса пратих до тебе и ти си сторил добрината да дойдеш. И тъй, ние всички присъстваме тука пред Бога да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

^10:34 А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,

^10:35 но във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

^10:36 Словото, което Той прати на израиляните и им благовестваше мир чрез Исуса Христа (Който е Господар на всички),

^10:37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като започна от Галилея,

^10:38 именно Исус от Назарет – как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

^10:39 И ние сме свидетели на всичко, което извърши Той и в Юдейската земя, и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

^10:40 Него Бог възкреси в третия ден и даде Му да се яви,

^10:41 не на всичките люде, а на нас, предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.

^10:42 И заръча ни да проповядваме на людете и да заявяваме, че Този е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

^10:43 За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име опрощение на греховете си.

^10:44 Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

^10:45 И обрязаните вярващи, дошли с Петър, се смаяха, че дарът, Святият Дух, се изля и на езичниците;

^10:46 защото ги чуваха да говорятчужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

^10:47 Може ли някой да забрани водата, да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?

^10:48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

^11:1 И апостолите, и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Бо жието слово.

^11:2 И когато Петър възлезе в Ерусалим, онези, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

^11:3 У необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

^11:4 А Петър хвана и им изложи наред станалото, като каза:

^11:5 Аз бях на молитва в град Йопия и в изстъпление видях видение: един съд, като голяма плащаница, слизаше, спускан от небето, вързан за четирите краища, и дойде дори до мене.

^11:6 В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четириноги, зверове и гадини, и небесни птици.

^11:7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж!

^11:8 Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо скверно или нечисто.

^11:9 Обаче втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за скверно не го считай.

^11:10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

^11:11 И ето, в същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

^11:12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не се съмнявам, а с мене дойдоха и шестимата тези братя, и влязохме в къщата на човека.

^11:13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, чието презиме е Петър;

^11:14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

^11:15 И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало.

^11:16 Тогава си спомних словото на Господа: „Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“

^11:17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз, та да можех да попреча на Бога?

^11:18 Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаянието за живот.

^11:19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.

^11:20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовествайки Господа Исуса.

^11:21 Господнята ръка беше с тях; и голям брой човеци, като повярваха, се обърнаха към Господа.

^11:22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

^11:23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

^11:24 Понеже той беше добър човек и пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

^11:25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савел;

^11:26 и когато го намери, доведе го в Антиохия и като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

^11:27 И през тези дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

^11:28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по цялата вселена; което и стана в дните на Клавдий.

^11:29 Затова учениците наредиха да изпратят, всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

^11:30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савел.

^12:1 По същото време цар Ирод простря ръцете си да стори зло на някои от църквата.

^12:2 Уби с меч Йоановия брат Яков;

^12:3 и като видя, че беше угодно на юдеите, улови и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.

^12:4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете след Пасхата.

^12:5 И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

^12:6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.

^12:7 И ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и той като побута Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.

^12:8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мене.

^12:9 И Петър излезе и вървеше след него, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

^12:10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

^12:11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

^12:12 И като поразмисли, дойде в къщата на Мария, майката на Йоан, чието презиме бе Марк, където бяха събрани мнозина да се молят.

^12:13 И когато похлопа на портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

^12:14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

^12:15 А те ѝ рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което казва, е вярно. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.

^12:16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

^12:17 А той им махна с ръка да мълчат и им разказа как Господ го изведе от тъмницата. И като им каза: Обадете за това на Яков и на братята, излезе и отиде на друго място.

^12:18 А като се съмна, стана немалко смущение между войниците – къде бе отишъл Петър.

^12:19 И Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

^12:20 А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и като спечелиха поддръжката на царския прислужник Власт, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царската.

^12:21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа пред тях реч.

^12:22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

^12:23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та беше изяден от червеи и умря.

^12:24 Междувременно, Божието учение растеше и се умножаваше.

^12:25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, чието презиме бе Марк.

^13:1 А в Антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.

^13:2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.

^13:3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

^13:4 И така, те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

^13:5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

^13:6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Варисус,

^13:7 който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Този последният повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

^13:8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

^13:9 Но Савел, който е същият Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и рече:

^13:10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, което е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

^13:11 И сега ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

^13:12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

^13:13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

^13:14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

^13:15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

^13:16 И Павел стана, помаха с ръка, и каза: Израиляни и вие, които се боите от Бога, слушайте!

^13:17 Бог на този израилски народ избра бащите ни и възвиси народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе от нея.

^13:18 И около четиридесет години ги водеше и хранеше в пустинята.

^13:19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

^13:20 След това им даваше съдии до пророка Самуил.

^13:21 После поискаха цар; и Бог им даде Саул, Кишовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

^13:22 И него като махна, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, казвайки: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля.“

^13:23 От неговото потомство Бог според обещанието Си въздигна на Израил Спасител, Исуса,

^13:24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилски народ.

^13:25 И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, иде след мене Един, на Когото не съм достоен да развържа обувката на нозете.

^13:26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, на нас се изпрати вестта за това спасение.

^13:27 Защото ерусалимските жители и техните началници не Го познаха и, без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги, като Го осъдиха.

^13:28 Без да намерят в Него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилат да бъде убит.

^13:29 И когато изпълниха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

^13:30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

^13:31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

^13:32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

^13:33 че Бог го изпълни над техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“

^13:34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да не се връща в изтлението, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“

^13:35 Защото и в друг Псалом казва: „Няма да оставиш Светеца Си да види изтление“.

^13:36 Обаче Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и беше положен при бащите си, и видя изтление.

^13:37 А Този, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

^13:38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас опрощение на греховете

^13:39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

^13:40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

^13:41 „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете! Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой“.

^13:42 Когато си излизаха [от юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

^13:43 И когато се разпусна събранието, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава; които, като разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянстват в Божията благодат.

^13:44 В следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.

^13:45 А юдеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

^13:46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

^13:47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“

^13:48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

^13:49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.

^13:50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, изпъдиха ги от пределите си.

^13:51 А те отърсиха против тях праха от нозете си и дойдоха в Икония.

^13:52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

^14:1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярва голямо множество юдеи и гърци.

^14:2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха душите на езичниците против братята.

^14:3 Но те пак преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да се вършат знамения и чудеса чрез техните ръце.

^14:4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.

^14:5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите, с началниците им, да ги опозорят и да ги убият с камъни,

^14:6 те се научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

^14:7 и там проповядваха благовестието.

^14:8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

^14:9 Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

^14:10 рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше.

^14:11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.

^14:12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павел Меркурий, понеже той беше главният говорител.

^14:13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

^14:14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха, казвайки:

^14:15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е създал небето, земята, морето, и всичко, което има в тях;

^14:16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

^14:17 ако и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

^14:18 И като казваха това, те едвам възпряха множеството да не им принася жертва.

^14:19 Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

^14:20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

^14:21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

^14:22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

^14:23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

^14:24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

^14:25 и възвестиха учението в Перга, и слязоха в Аталия.

^14:26 Оттам отплуваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.

^14:27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

^14:28 И там преседяха доста време с учениците.

^15:1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.

^15:2 И тъй като стана не малко препирня и разискване между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава, и някои други от тях да възлязат за този въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

^15:3 И те, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и пораждаха голяма радост у всичките братя.

^15:4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.

^15:5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.

^15:6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.

^15:7 И след много разпитване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете как в ранните дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

^15:8 И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;

^15:9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

^15:10 И сега защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можехме да носим?

^15:11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

^15:12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

^15:13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:

^15:14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

^15:15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

^15:16 „След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя;

^15:17 за да потърсят Господа останалите човеци и всичките народи, които се наричат с името Ми,

^15:18 казва Господ, Който прави да е известно това отвека.“

^15:19 Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

^15:20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв.

^15:21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

^15:22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си човеци и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

^15:23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

^15:24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви разтревожили с думите си, и смутили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

^15:25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,

^15:26 човеци, които са рискували живота си за името на нашия Господ Исус Христос.

^15:27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.

^15:28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

^15:29 Да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство; от които, ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте!

^15:30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всичките вярващи, дадоха им посланието.

^15:31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.

^15:32 А Юда и Сила, които бяха и пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

^15:33 И след като преседяха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили. [

^15:34 Но Сила намери за добре да поседи още там.]

^15:35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

^15:36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята как са.

^15:37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;

^15:38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

^15:39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се разделиха; и Варнава взе Марк, та отплува за Кипър,

^15:40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

^15:41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

^16:1 После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък.

^16:2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

^16:3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

^16:4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

^16:5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

^16:6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

^16:7 и като дойдоха срещу Мисия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

^16:8 И тъй, като изминаха Мисия, слязоха в Троада.

^16:9 И яви се на Павел през нощта видение: Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни.

^16:10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието там.

^16:11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, на следващия ден в Неапол

^16:12 и оттам във Филипи, който е главният град на онази част от Македония, и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

^16:13 А в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени.

^16:14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше.

^16:15 И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

^16:16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си.

^16:17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

^16:18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

^16:19 А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

^16:20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни,

^16:21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

^16:22 На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги.

^16:23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво;

^16:24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.

^16:25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

^16:26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

^16:27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

^16:28 Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

^16:29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

^16:30 и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася?

^16:31 А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

^16:32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

^16:33 И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

^16:34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

^16:35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни онези човеци.

^16:36 И началникът съобщи думите на Павел, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега излезте и си идете с мир.

^16:37 Но Павел им рече: Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

^16:38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

^16:39 и дойдоха, та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

^16:40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.

^17:1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше синагога на юдеите.

^17:2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от писанията,

^17:3 та им поясняваше и доказваше, че Помазаникът трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Помазаникът.

^17:4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

^17:5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха си няколко лоши човеци от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; нападнаха Ясоновата къща и търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

^17:6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които обърнаха света, дойдоха и тука;

^17:7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.

^17:8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

^17:9 Но като взеха поръчителство от Ясон и от другите, пуснаха ги.

^17:10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

^17:11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали то е вярно.

^17:12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини, и от мъжете не малко.

^17:13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там, та подбудиха и смутиха народа.

^17:14 Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

^17:15 А онези, които придружаваха Павел, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се можеше по-скоро при него, заминаха си.

^17:16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града, пълен с идоли.

^17:17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с онези, с които се случеше да се срещне.

^17:18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже този празнословец? А други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове; защото проповядваше Исуса и възкресението.

^17:19 И тъй, взеха и го заведоха на ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

^17:20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме искали да узнаем какво е то.

^17:21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.)

^17:22 И тъй, Павел застана сред ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

^17:23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам.

^17:24 Бог, Който е създал света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

^17:25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички живот и дишане, и всичко;

^17:26 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

^17:27 за да търсят Бога, та дано биха Го усетили и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас;

^17:28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“

^17:29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измислица.

^17:30 Бог обаче, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят,

^17:31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

^17:32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За това пак искаме да те слушаме.

^17:33 И така, Павел си излезе измежду тях.

^17:34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена, на име Дамар, и други с тях.

^18:1 След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

^18:2 където намери един юдеин, на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

^18:3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

^18:4 И всяка събота разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

^18:5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел усещаше подтик да говори словото и заявяваше на юдеите, че Исус е Помазаникът.

^18:6 Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

^18:7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си, на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата.

^18:8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

^18:9 И Господ каза на Павел през нощта във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

^18:10 защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне да ти стори зло; защото имам много люде в този град.

^18:11 И той преседя там година и шест месеца, като ги поучаваше в Божието слово.

^18:12 А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се надигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:

^18:13 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога, несъгласно със закона.

^18:14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

^18:15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи.

^18:16 И изпъди ги от съдилището.

^18:17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

^18:18 А Павел, след като поседя там още доста време, прости се с братята и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото бе дал оброк.

^18:19 Като стигнаха в Ефес, той остави тях там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите.

^18:20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

^18:21 но се прости с тях, казвайки: Но ако Бог иска, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

^18:22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим, та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

^18:23 И като поседя там известно време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската земя, та утвърждаваше всичките ученици.

^18:24 И някой си юдеин, на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

^18:25 Той беше наставен в Господния път и като беше по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Йоановото кръщение.

^18:26 И почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

^18:27 И когато се канеше той да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта;

^18:28 защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанията, че Исус е Помазаникът.

^19:1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.

^19:2 И рече им: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Святи Дух.

^19:3 И каза: А в какво се кръстихте? А те казаха: В Йоановото кръщение.

^19:4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който ще дойде след него, тоест, в Исуса.

^19:5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

^19:6 И като положи Павел ръце на тях, Святият Дух дойде на тях; и говореха други езици, и пророкуваха.

^19:7 И те всички бяха около дванадесет мъже.

^19:8 И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за Божието царство.

^19:9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, та разискваше всеки ден в училището на Тиран.

^19:10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.

^19:11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;

^19:12 дотолкова, че когато носеха по болните кърпи или престилки, до които се е докоснало неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

^19:13 А някои и от скитащите се юдейски заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тези, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, Когото Павел проповядва.

^19:14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

^19:15 Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павел зная; но вие кои сте?

^19:16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и ги завладя, и надви над тях, така че голи и ранени избягаха от онази къща.

^19:17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

^19:18 И мнозина от повярвалите идваха, та се изповядваха и изказваха делата си.

^19:19 Мнозина още и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.

^19:20 Така силно растеше и преобладаваше Господнето учение.

^19:21 И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

^19:22 И прати в Македония двама от тези, които му помагаха, Тимотей и Ераст; а той остана още известно време в Азия.

^19:23 А по онова време се надигна голямо размирие относно Господния път.

^19:24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни модели на капището на Диана и докарваше немалко печалба на занаятчиите,

^19:25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, рече: О, мъже, вие знаете, че от тази работа иде нашето богатство.

^19:26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, този Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тези, които са с ръка направени.

^19:27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и вселената се кланя.

^19:28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха, казвайки: Велика е Ефеската Диана!

^19:29 И смутът се разпростря по града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, Павловите спътници, те се спуснаха единодушно в театъра.

^19:30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пускаха.

^19:31 Така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.

^19:32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

^19:33 А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

^19:34 Но като го познаха, че е юдеин, всички единогласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

^19:35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитер идол?

^19:36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

^19:37 А вие сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

^19:38 Ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

^19:39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

^19:40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и ние не ще можем да оправдаем това сборище.

^19:41 И като каза това, разпусна събранието.

^20:1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и като ги увеща, прости се с тях, и тръгна да отиде в Македония.

^20:2 И като мина през онези места и увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

^20:3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

^20:4 И придружиха го до Азия берянинът Сопатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

^20:5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

^20:6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, където преседяхме седем дена.

^20:7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

^20:8 И имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

^20:9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, като беше обладано от сън, падна долу от третия етаж; и вдигнаха го мъртво.

^20:10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

^20:11 След това той се качи горе, разчупи хляба, та похапна и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

^20:12 А момчето доведоха живо, и немалко се утешиха.

^20:13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асос, където щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като щеше сам да отиде пеш.

^20:14 И когато се събра с нас в Асос, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

^20:15 И оттам, като отплувахме, на другия ден дойдохме срещу Хиос, а на по-другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

^20:16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия: понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

^20:17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

^20:18 И като дойдоха при него, каза им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

^20:19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

^20:20 как не се посвених да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

^20:21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

^20:22 И ето сега, заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

^20:23 освен че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме очакват.

^20:24 Но не се скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

^20:25 И сега ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

^20:26 Затова заявявам ви в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

^20:27 защото не се посвених да ви изявя всичката Божия воля.

^20:28 Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв.

^20:29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

^20:30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено и ще отвличат учениците след себе си.

^20:31 Затова бдете и помнете, че три години, ден и нощ, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

^20:32 И сега, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

^20:33 На никого среброто или златото, или облеклото не съм пожелал.

^20:34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

^20:35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.

^20:36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

^20:37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

^20:38 наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

^21:1 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следващия ден на Родос, и оттам на Патара.

^21:2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

^21:3 И когато вече Кипър се показа, оставихме го отляво, плавахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

^21:4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим.

^21:5 И когато прекарахме тези дни, излязохме и тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и коленичили на брега, помолихме се.

^21:6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

^21:7 И ние, като преплувахме разстоянието от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

^21:8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който бе един от седемте дякони, и останахме у него.

^21:9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

^21:10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея.

^21:11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс, та си върза нозете и ръцете и рече: Ето какво казва Святият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

^21:12 И като чухме това, и ние, и тамошните, молихме Павел да не отива в Ерусалим.

^21:13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.

^21:14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята воля.

^21:15 И след тези дни приготвихме се за път, и отидохме в Ерусалим.

^21:16 А с нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, довеждайки със себе си някой си кипрянин Мнасон, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

^21:17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

^21:18 И на другия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всичките презвитери.

^21:19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

^21:20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

^21:21 А за тебе са уведомени, че си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

^21:22 И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

^21:23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;

^21:24 вземи ги, извърши очистването си заедно с тях и плати разноските им да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

^21:25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство.

^21:26 Тогава Павел взе мъжете при себе си; и на следващия ден, като извърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога ще се свършат дните, определени за очистването, когато ще се принесе приносът за всеки един от тях.

^21:27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:

^21:28 О, израиляни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

^21:29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

^21:30 И целият град се развълнува, и людете се стекоха; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

^21:31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

^21:32 и той завчас взе войници и стотници, и се спусна срещу тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

^21:33 Тогава хилядникът се приближи, та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е сторил.

^21:34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

^21:35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

^21:36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

^21:37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Ти си знаел гръцки!

^21:38 Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

^21:39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

^21:40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

^22:1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

^22:2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

^22:3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

^22:4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

^22:5 както свидетелства за мене и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах, за да откарам вързани в Ерусалим, за да ги накажат.

^22:6 И когато вървях и приближих Дамаск към пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

^22:7 И паднах на земята, и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

^22:8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

^22:9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

^22:10 И казах: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да сториш.

^22:11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

^22:12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, с характер, одобрен от всички там живеещи юдеи,

^22:13 дойде при мене и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си, и погледнах към него.

^22:14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговите уста;

^22:15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

^22:16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Господнето име.

^22:17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

^22:18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим; защото няма да приемат от тебе свидетелство за Мене.

^22:19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе;

^22:20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

^22:21 Но Той ми каза: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

^22:22 До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! Защото не е достоен да живее.

^22:23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

^22:24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае по коя причина викат така против него.

^22:25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

^22:26 Като чу това, стотникът отиде, та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? Защото този човек е римлянин.

^22:27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

^22:28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: Но аз съм се и родил в него.

^22:29 Тогава веднага се оттеглиха от него тези, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

^22:30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, доведе Павел долу и го постави пред тях.

^23:1 И Павел, като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до този ден аз съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

^23:2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

^23:3 Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

^23:4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

^23:5 И Павел рече: Не знаех, братя, че е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началник на народа си.“

^23:6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

^23:7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

^23:8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

^23:9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха, та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у този човек; и ако му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.

^23:10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат, и да го заведат в крепостта.

^23:11 И през следващата нощ Господ застана до него, и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

^23:12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, заклеха се и рекоха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

^23:13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

^23:14 Те дойдоха при главните свещеници и при старейшините и казаха: Дадохме клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

^23:15 Сега вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

^23:16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, та обади на Павел.

^23:17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му каже нещо.

^23:18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

^23:19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, попита го насаме: Какво има да ми кажеш?

^23:20 А той каза: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павел утре долу в синедриона, като че ли искат да разпитат по-точно за него.

^23:21 Но ти не ги слушай; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които дадоха клетва, задължавайки се да не ядат и да не пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им се обещаеш.

^23:22 И тъй, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми обадил това.

^23:23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

^23:24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

^23:25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

^23:26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс, поздрав.

^23:27 Този човек беше уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

^23:28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

^23:29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

^23:30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве.]

^23:31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

^23:32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

^23:33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.

^23:34 А като го прочете, попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

^23:35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в Иродовата претория.

^24:1 И след пет дена първосве щеникът Анания слезе с някои старейшини и с един адвокат, на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.

^24:2 И като го повикаха, Тертил започна даго обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,

^24:3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и признаваме това.

^24:4 Но за да не те отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

^24:5 понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водител на назарейската ерес;

^24:6 който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме [и поискахме да го съдим по нашия закон;

^24:7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе.]

^24:8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

^24:9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

^24:10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита;

^24:11 защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дена, откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

^24:12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

^24:13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

^24:14 Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е по закона и е писано в пророците,

^24:15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

^24:16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.

^24:17 А след изтичането на много години дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

^24:18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

^24:19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

^24:20 Или те сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,

^24:21 освен само този вик, който издадох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

^24:22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

^24:23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

^24:24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

^24:25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

^24:26 Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павел; за това и по-честичко го викаше, та приказваше с него.

^24:27 Но като се навършиха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

^25:1 И Фест, като зае областта си, след три дни възлезе от Кесария в Еру салим.

^25:2 Тогава главните свещеници и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел,

^25:3 и молейки му се, искаха да склони на това против него – да изпрати да го доведат в Ерусалим; като възнамеряваха да поставят засада да го убият на пътя.

^25:4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там;

^25:5 затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

^25:6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на другия ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павел.

^25:7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които обаче не можеха да докажат;

^25:8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против кесаря съм извършил някакво престъпление.

^25:9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене?

^25:10 А Павел каза: Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

^25:11 Защото, ако съм злодеец и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които тези ме обвиняват, не е истина, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до кесаря.

^25:12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до кесаря; при кесаря ще отидеш.

^25:13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Фест.

^25:14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

^25:15 За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя.

^25:16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай за угода на някого да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си, и да му се е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

^25:17 И тъй, когато дойдоха тука заедно с мене, незабавно на следния ден, седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

^25:18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

^25:19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания и за някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

^25:20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

^25:21 Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при кесаря.

^25:22 Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

^25:23 И тъй, на другия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голямо великолепие и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда да доведат Павел.

^25:24 Тогава Фест каза: Царю Агрипа, и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми обжалва, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

^25:25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

^25:26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

^25:27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

^26:1 Тогава Агрипа рече на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

^26:2 Считам се за честит, царю Агрипа, загдето пред теб ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

^26:3 особено, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

^26:4 И така, какъв беше моят живот от младините ми, това всичките юдеи знаят, понеже живеех отначало между народа ми в Ерусалим.

^26:5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгата секта на нашето вероизповедание живях фарисей.

^26:6 И сега стоя пред съда заради надеждата за обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

^26:7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно денем и нощем. За тази надежда, царю [Агрипа], ме обвиняват юдеите!

^26:8 Защо да се смята между вас за невероятно, че Бог възкресява мъртвите?

^26:9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

^26:10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

^26:11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в прекомерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

^26:12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръка от главните свещеници,

^26:13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия и мене, и тези, които пътуваха с мене.

^26:14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

^26:15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

^26:16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затова ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,

^26:17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам

^26:18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат опрощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

^26:19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение;

^26:20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата Юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

^26:21 По тази причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

^26:22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден, та свидетелствам и пред скромен, и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане,

^26:23 а именно, че Помазаникът ще пострада и че Той като възкръсне пръв от мъртвите, ще проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

^26:24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

^26:25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав разум изговарям истинни думи.

^26:26 Защото царят, на когото и говоря дързостно, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой кът.

^26:27 Царю Агрипа, вярваш ли в пророците? Зная, че вярваш.

^26:28 А Агрипа рече на Павел: С малко думи искаш да ме убедиш да стана християнин!

^26:29 А Павел каза: Молил се бих на Бога, било с малко думи, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

^26:30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия, и седящите с тях.

^26:31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

^26:32 А Агрипа рече на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до кесаря.

^27:1 И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.

^27:2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

^27:3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

^27:4 И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, защото ветровете бяха противни.

^27:5 И като преплавахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира.

^27:6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

^27:7 И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

^27:8 И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей.

^27:9 Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

^27:10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

^27:11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

^27:12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

^27:13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит.

^27:14 Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон;

^27:15 и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

^27:16 И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавда, сполучихме с мъка да запазим ладията;

^27:17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба отдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свиха платната и се носеха така.

^27:18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

^27:19 И на третия ден със своите ръце изхвърлихме вещите на кораба.

^27:20 И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

^27:21 А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба.

^27:22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;

^27:23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече:

^27:24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

^27:25 Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано.

^27:26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

^27:27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

^27:28 И като измериха дълбочината, намериха че е двадесет разтега: и отивайки малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

^27:29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата и чакаха да съмне.

^27:30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

^27:31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете се избави.

^27:32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи от морето.

^27:33 А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

^27:34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже на никой от вас и косъм от главата няма да падне.

^27:35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.

^27:36 От това всички се ободриха и ядоха и те.

^27:37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

^27:38 И като се нахраниха, облекчиха кораба, като изхвърлиха житото в морето.

^27:39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който възнамериха да тласнат кораба, ако бе възможно.

^27:40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра и се отправиха към брега.

^27:41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

^27:42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

^27:43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

^27:44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата.

^28:1 И когато се избавихме, узнахме, че островът се нарича Малта.

^28:2 А островитяните ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

^28:3 И когато Павел натрупа един куп храсти, и го хвърли в огъня, една отровна змия излезе от топлината и се залепи за ръката му.

^28:4 А островитяните, като видяха как змията висеше на ръката му, казваха помежду си: Без съмнение този човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.

^28:5 Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

^28:6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и говореха, че е бог.

^28:7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

^28:8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцери.

^28:9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеряваха;

^28:10 които и ни показваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба потребното за нуждите ни.

^28:11 И тъй, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова, и който имаше за знак Близнаците.

^28:12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

^28:13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

^28:14 където намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

^28:15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до Трите кръчми да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

^28:16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на началника на стражата; а позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.

^28:17 И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

^28:18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

^28:19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

^28:20 И тъй, по тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря; защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тази верига.

^28:21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.

^28:22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш; защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази секта.

^28:23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Мойсеевия закон, и от пророците.

^28:24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

^28:25 И те, несъгласни помежду си, взеха да се разотиват, след като Павел им каза тези думи: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ни, когато е рекъл:

^28:26 „Иди кажи на тези люде: С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи ще видите, но никак няма да разберете;

^28:27 защото затлъстя сърцето на тези люде, и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, та да ги изцеля.“

^28:28 И така, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; те и ще слушат. [

^28:29 И като каза това, юдеите си отидоха, препиращи се много помежду си.]

^28:30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него,

^28:31 като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой.