Čisla

^1:1 И Господ, говорейки на Мойсей в Синайската пустиня, в шатъра за срещане, на първия ден от втория месец на втората година, откак излязоха от Египетската земя, каза:

^1:2 Пребройте цялото общество израиляни по семействата им, по бащините им домове, като броите по име всички от мъжки пол един по един.

^1:3 Всички от Израил от двадесет години нагоре, които могат да излизат на бой, ти и Аарон пребройте според бойните им дружини.

^1:4 И заедно с вас да има по един човек от всяко племе, който да е глава на бащиния си дом.

^1:5 И ето имената на мъжете, които ще ви помагат: от Рувим – Елисур, Седиуровият син;

^1:6 от Симеон – Селумиил, Сурисадаевият син;

^1:7 от Юда – Наасон, Аминадавовият син;

^1:8 от Исахар – Натанаил, Суаровият син;

^1:9 от Завулон – Елиав, Хелоновият син;

^1:10 от Йосифовите потомци: от Ефрем – Елисама, Амиудовият син, а от Манасия – Гамалиил, Педасуровият син;

^1:11 от Вениамин – Авидан, Гидониевият син;

^1:12 от Дан – Ахиезер, Амисадаевият син;

^1:13 от Асир – Пагиил, Охрановият син;

^1:14 от Гад – Елиасаф, Деуиловият син;

^1:15 от Нефталим – Ахира, Енановият син.

^1:16 Тези бяха избраните от обществото, началници на бащините си племена, глави на Израилевите хиляди.

^1:17 И тъй, Мойсей и Аарон, като взеха тези мъже, които бяха споменати по име,

^1:18 свикаха цялото общество на първия ден от втория месец; и те се записаха един по един по семействата си, по бащините си домове, според броя на имената на мъжете от двадесет години и нагоре,

^1:19 както бе заповядал Господ на Мойсей. Така той ги изброи в Синайската пустиня.

^1:20 От потомците на Рувим, първородния на Израил, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, които можеха да излизат на бой,

^1:21 преброени от Рувимовото племе, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин.

^1:22 От потомците на Симеон, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, които се преброиха по броя на имената, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, които можеха да излизат на бой,

^1:23 преброени от Симеоновото племе, бяха петдесет и девет хиляди и триста.

^1:24 От потомците на Гад, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:25 преброени от Гадовото племе, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет.

^1:26 От потомците на Юда, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:27 преброени от Юдовото племе, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин.

^1:28 От потомците на Исахар, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:29 преброени от Исахаровото племе, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин.

^1:30 От потомците на Завулон, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:31 преброени от Завулоновото племе, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин.

^1:32 От потомците на Йосиф, от синовете на Ефрем, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:33 преброени от Ефремовото племе, бяха четиридесет хиляди и петстотин.

^1:34 От потомците на Манасия, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:35 преброени от Манасиевото племе, бяха тридесет и две хиляди и двеста.

^1:36 От потомците на Вениамин, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:37 преброени от Вениаминовото племе, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин.

^1:38 От потомците на Дан, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:39 преброени от Дановото племе, бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин.

^1:40 От потомците на Асир, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:41 преброени от Асировото племе, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин.

^1:42 От потомците на Нефталим, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

^1:43 преброени от Нефталимовото племе, бяха петдесет и три хиляди и четиристотин.

^1:44 Това са изброените, които преброиха Мойсей, Аарон и дванадесетте мъже, Израилеви първенци, всеки един глава на бащиния си дом.

^1:45 И тъй, всичките преброени израиляни по бащините си домове, от двадесет години и нагоре, всички от Израил, които можеха да излизат на бой,

^1:46 всичките преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет.

^1:47 А левитите не бяха преброени заедно с другите по бащиното си племе.

^1:48 Защото Господ, говорейки на Мойсей, беше казал:

^1:49 Само Левиевото племе да не преброиш, нито да го включиш в числото на израиляните;

^1:50 но да поставиш левитите за настоятели на скинията за плочите на свидетелството, всичките ѝ принадлежности и всичките ѝ вещи; те да носят скинията и всичките ѝ принадлежности, и те да вършат служението около нея, и да поставят стана си около скинията.

^1:51 И когато трябва да се пренася скинията, левитите да я снемат; и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; а всеки друг, който би се приближил до нея, да се умъртви.

^1:52 Израиляните да разпъват шатрите си според дружините си, всеки в стана си и всеки при знамето си.

^1:53 А левитите да разпъват шатрите си около скинията за плочите на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на израиляните; и левитите да пазят заръчаното за скинията на свидетелството.

^1:54 И израиляните сториха всичко точно така; напълно както Господ бе заповядал на Мойсей, така направиха.

^2:1 Господ говори на Мойсей и Аарон, казвайки:

^2:2 Израиляните нека поставят шатрите си, всеки при знамето си, със знаковете на бащиния си дом; пред шатъра за срещане, наоколо да поставят шатрите си.

^2:3 Тези, които поставят шатрите си от предната страна, на изток, да бъдат от знамето на Юдовия стан според дружините си; и началник на юдеите да бъде Наасон, Аминадавовият син.

^2:4 А неговата дружина, влязла в преброяването, беше седемдесет и четири хиляди и шестстотин души.

^2:5 До него да поставя шатрите си Исахаровото племе; и началник на исахарците да бъде Натанаил, Суаровият син,

^2:6 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше петдесет и четири хиляди и четиристотин души;

^2:7 и Завулоновото племе; и началник на завулонците да бъде Елиав, Хелоновият син;

^2:8 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше петдесет и седем хиляди и четиристотин души.

^2:9 Всичките, преброени в Юдовия стан според дружините им, бяха сто осемдесет и шест хиляди и четиристотин души. Те първи да потеглят.

^2:10 На юг да бъде знамето на Рувимовия стан според дружините им; и началник на рувимците да бъде Елисур, Седиуровият син.

^2:11 Неговата дружина, влязла в преброяването, беше четиридесет и шест хиляди и петстотин души.

^2:12 До него да поставят шатрите си Симеоновото племе; и началник на симеонците да бъде Селумиил, Сурисадаевият син;

^2:13 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше петдесет и девет хиляди и триста души;

^2:14 Гадовото племе; и началник на гадците да бъде Елиасаф, Деуиловият син;

^2:15 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души.

^2:16 Всичките преброени в Рувимовия стан според дружините им бяха сто петдесет и една хиляда четиристотин и петдесет души. Те втори да потеглят.

^2:17 После сред становете да потегля шатърът за срещане със стана на левитите; както стануват, така и да потеглят, всеки на своето място при знамето си.

^2:18 На запад да бъде знамето на Ефремовия стан според дружините им; и началник на ефремците да бъде Елисама, Амиудовият син.

^2:19 А неговата дружина, влязла в преброяването, беше четиридесет хиляди и петстотин души.

^2:20 До него да бъде Манасиевото племе; и началник на манасийците да бъде Гамалиил, Педасуровият син;

^2:21 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше тридесет и две хиляди и двеста души;

^2:22 и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гидониевият син;

^2:23 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше тридесет и пет хиляди и четиристотин души.

^2:24 Всичките преброени в Ефремовия стан според дружините им бяха сто и осем хиляди и сто души. Те да потеглят трети.

^2:25 На север да бъде знамето на Дановия стан според дружините им; и началник на данците да бъде Ахиезер, Амисадаевият син.

^2:26 А неговата дружина, влязла в преброяването, беше шестдесет и две хиляди и седемстотин души.

^2:27 До него да поставят шатрите си Асировото племе; и началник на асирците да бъде Пагиил, Охрановият син;

^2:28 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше четиридесет и една хиляда и петстотин души;

^2:29 и Нефталимовото племе; и началник на нефталимците да бъде Ахира, Енановият син;

^2:30 а неговата дружина, влязла в преброяването, беше петдесет и три хиляди и четиристотин души.

^2:31 Всичките преброени в Дановия стан бяха сто петдесет и седем хиляди и шестстотин души. Те да потеглят последни при знамената си.

^2:32 Това са преброените от израиляните по бащините им домове. Всички, влезли в преброяването в становете, според дружините им, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.

^2:33 А левитите не бяха преброени между израиляните, както Господ бе заповядал на Мойсей.

^2:34 И тъй, израиляните направиха всичко, което Господ бе заповядал на Мойсей; така поставяха шатрите си при знамената си, така и потегляха, всички според семействата си, според бащините си домове.

^3:1 ето поколенията на Аарон и Мойсей по времето, когато Господ говори на Мойсей на Синайската планина.

^3:2 Ето и имената на Аароновите синове: Надав първородния му, Авиуд, Елеазар и Итамар.

^3:3 Това са имената на Аароновите синове, помазаните свещеници, които Мойсей посвети, за да свещенодействат.

^3:4 А Надав и Авиуд умряха пред Господа, като принасяха чужд огън пред Господа в Синайската пустиня; и нямаха чада; а Елеазар и Итамар свещенодействаха в присъствието на баща си Аарон.

^3:5 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^3:6 Доведи Левиевото племе и представи ги пред свещеника Аарон, за да му служат.

^3:7 Нека изпълняват задълженията си към него и към цялото общество пред шатъра за срещане, като извършват службите при скинията.

^3:8 И нека пазят всичките принадлежности на шатъра за срещане и задълженията си към израиляните, като извършват службите при скинията.

^3:9 И да дадеш левитите на Аарон и на синовете му; те са дадени изцяло нему от страна на израиляните.

^3:10 А Аарон и синовете му да поставиш да извършват свещеническите си служби; и всеки чужденец, който се приближи, да се умъртви.

^3:11 Господ още говори на Мойсей, казвайки:

^3:12 Ето, Аз взех левитите измежду израиляните вместо всичките първородни синове от израиляните, които се раждат; левитите да бъдат Мои.

^3:13 Защото всяко първородно е Мое; в деня, когато поразих всяко първородно в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израил – и човек, и животно; Мои ще бъдат. Аз съм Еова.

^3:14 И Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня, казвайки:

^3:15 Преброй синовете на Леви според бащините им домове, по семействата им; да преброиш всички от мъжки пол от един месец и нагоре.

^3:16 И тъй, Мойсей ги преброи според Господнето слово, както му беше заповядано.

^3:17 А синовете на Леви, по имената им, бяха тези: Гирсон, Каат и Мерари.

^3:18 И ето имената на Гирсоновите синове по семействата им: Ливни и Семей;

^3:19 и Каатовите синове по семействата им: Амрам, Исаар, Хеброн и Узиил;

^3:20 и Мерариевите синове по семействата им: Махли и Муси. Това са семействата на Левиевите синове според бащините им домове.

^3:21 От Гирсон произлиза семейството на Ливни и семейството на Семей; това са гирсонците.

^3:22 Всички преброени от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха седем хиляди и петстотин.

^3:23 Семействата на гирсонците да поставят шатрите си зад скинията на запад.

^3:24 И началник на бащиния дом на гирсонците да бъде Елиасаф, Лаиловият син.

^3:25 А под грижата на гирсонците в шатъра за срещане да бъдат скинията, шатърът, покривът му, завесата за входа на шатъра за срещане,

^3:26 дворните завеси, завесата за входа на двора, който е около скинията и олтара, и въжетата – всичко, свързано с тяхната употреба.

^3:27 От Каат произлиза семейството на Амрам и семейството на Исаар, и семейството на Хеброн, и семейството на Узиил; това са каатовците.

^3:28 Всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха осем хиляди и шестстотин души, които пазеха светилището.

^3:29 Семействата на каатовците да поставят шатрите си от южната страна на скинията.

^3:30 И началник на бащиния дом от семействата на каатовците да бъде Елисафан, Узииловият син.

^3:31 А под тяхната грижа да бъдат ковчегът, трапезата, светилникът, олтарите, принадлежностите на светилището, с които служат, завесата и всичко, което е свързано със службата им.

^3:32 И Елеазар, синът на свещеника Аарон, да бъде началник над левитските началници и да има надзор над онези, на които е заръчано да пазят светилището.

^3:33 От Мерари произлиза семейството на Махли и семейството на Муси; това са Мерариевите семейства.

^3:34 Според броя на всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха шест хиляди и двеста души.

^3:35 И началник на бащиния дом от семействата на мерариевците да бъде Суриил, Авихаиловият син. Те да поставят шатрите си от северната страна на скинията.

^3:36 И под грижата на мерариевците бяха поверени дъските на скинията, лостовете ѝ, стълбовете ѝ, подложките ѝ, всичките ѝ прибори и всичко, свързано с тяхната употреба,

^3:37 както и стълбовете на околния двор, подложките им, коловете им и въжетата им.

^3:38 Тези, които поставят шатрите си пред скинията от изток, пред шатъра за срещане към изгрев слънце, да бъдат Мойсей и Аарон, и синовете му, като се грижат за светилището от името на израиляните; и всеки външен, който се приближи, да се умъртви.

^3:39 Всички преброени левити, които Мойсей и Аарон преброиха по семействата им според Господнята заповед, всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха двадесет и две хиляди.

^3:40 И Господ рече на Мойсей: Преброй всички първородни синове от израиляните от един месец и нагоре и ги пресметни по броя на имената им.

^3:41 И да вземеш левитите за Мене, вместо всичките първородни между израиляните, и добитъка на левитите, вместо всичките първородни между добитъка на израиляните (Аз съм Господ).

^3:42 И тъй, Мойсей преброи всичките първородни между израиляните, както Господ му заповяда;

^3:43 и всичките първородни от мъжки пол от един месец и нагоре, според преброяването им по име, бяха двадесет и две хиляди двеста седемдесет и трима.

^3:44 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^3:45 Вземи левитите вместо всички първородни от израиляните, и добитъка на левитите вместо техния добитък; и левитите ще бъдат Мои. Аз съм Господ.

^3:46 А за откупване на двеста седемдесет и тримата, с които първородните между израиляните са повече от левитите,

^3:47 да вземеш по пет сикли на човек – според сикъла на светилището да ги вземеш (един сикъл е равен на двадесет гери);

^3:48 и парите за откупа на онези, които са в повече, да дадеш на Аарон и на синовете му.

^3:49 И така, Мойсей взе парите от откупа за онези, които бяха в повече от изкупените чрез размяна с левитите.

^3:50 От първородните на израиляните взе парите, хиляда триста шестдесет и пет сикли според сикъла на светилището.

^3:51 И Мойсей даде парите от откупа на Аарон и на синовете му според Господнето слово, както Господ беше заповядал на Мойсей.

^4:1 Господ говори на Мойсей и Аарон, казвайки:

^4:2 Измежду Левиевите синове преброй Каатовите синове по семействата им, по бащините им домове,

^4:3 от тридесет години до петдесет години, които да вършат работа при шатъра за срещане.

^4:4 Ето службата на каатовците в шатъра за срещане: да носят пресветите неща.

^4:5 Когато се вдига станът, Аарон и синовете му ще пристъпват и ще снемат закривалната завеса, ще покриват с нея ковчега на свидетелството,

^4:6 и ще слагат на него покривало от обработени кожи, а отгоре ще разпростират чисто син плат и ще провират върлините му.

^4:7 Върху трапезата на присъствените хлябове ще разпростират син плат и на нея ще слагат блюдата, тамянниците, тасовете и поливалките за поливането; и постоянните хлябове ще бъдат на нея.

^4:8 Върху тях ще разпростират червен плат и него ще покриват с покривало от обработени кожи, и ще провират върлините.

^4:9 После ще вземат син плат и ще покриват светилника за осветлението, светилата му, щипците му, пепелниците му и масленниците му, които се употребяват при него;

^4:10 и ще слагат него и всичките му прибори под покривало от обработени кожи, и ще го слагат на носилка.

^4:11 А върху златния олтар ще разпростират син плат и него ще покриват с покривало от обработени кожи, и ще провират върлините му.

^4:12 Ще вземат и всички служебни прибори, с които се служи в светилището, и ще ги слагат в син плат, ще ги покриват с покривало от обработени кожи и ще ги слагат на носилка.

^4:13 Като очистят пепелта от олтара, ще разпростират на него морав плат

^4:14 и ще полагат на него всички прибори, с които се служи около него – въгленниците, вилиците, лопатите и легените, всичките прибори на олтара – и ще разпростират върху него покривало от обработени кожи, и ще провират върлините му.

^4:15 И като свършат Аарон и синовете му с покриването на святите вещи и всичките святи прибори, когато трябва да се вдига станът, тогава да пристъпват каатовците, за да ги носят; но да не докосват святите неща, за да не умрат. Тези неща от шатъра за срещане да носят каатовците.

^4:16 И Елеазар, син на свещеника Аарон, ще има надзор над маслото за осветлението, благоуханния тамян, постоянния хлебен принос и мирото за помазване – надзор над цялата скиния и над всичките неща, които са в нея – над светилището и принадлежностите му.

^4:17 Господ говори още на Мойсей и Аарон, казвайки:

^4:18 Да не погубите измежду левитите племето на семействата на каатовците;

^4:19 но, за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват при пресвятите неща, правете така: Аарон и синовете му да влизат и да поставят всекиго на службата му и на товара му;

^4:20 но каатовците да не влизат да видят святите неща ни за минутка, за да не умрат.

^4:21 Господ говори на Мойсей, казвайки:

^4:22 Така също преброй гирсонците по бащините им домове, по семействата им,

^4:23 от тридесет години до петдесет години, които служат при шатъра за срещане.

^4:24 Ето работата на семействата на гирсонците, когато служат и когато носят товари:

^4:25 ще носят завесите на скинията, шатъра за срещане, покрива му, покрива от обработени кожи, който е отгоре му, и завесата за входа на шатъра за срещане,

^4:26 и дворните завеси, завесата за входа на двора, който е около скинията и олтара, въжетата им, всички прибори и принадлежности за службата им; и така те ще служат.

^4:27 Всички служби на гирсонците, било то носене на товари или друга работа, ще бъдат според повелението на Аарон и на синовете му. Вие ще им определяте всяко нещо, което са длъжни да носят.

^4:28 Това е службата на семействата на гирсонците в шатъра за срещане; и повереното на тях да бъде под надзора на Итамар, сина на свещеника Аарон.

^4:29 Ще преброиш и мерариевците по семействата им, по бащините им домове;

^4:30 от тридесет години до петдесет години, които да вършат работа при шатъра за срещане.

^4:31 Ето нещата, които са длъжни да носят, когато изпълняват службата си при шатъра за срещане: дъските на скинията, лостовете ѝ, стълбовете ѝ, подложките ѝ,

^4:32 и стълбовете на околния двор, подложките им, коловете им, въжетата им, заедно с всичките им прибори и принадлежности; и да определите по име вещите, които те са длъжни да носят.

^4:33 Това е работата на семействата на мерариевците по службата им при шатъра за срещане, под надзора на Итамар, сина на свещеника Аарон.

^4:34 И тъй, Мойсей и Аарон, и първенците на обществото преброиха каатовците по семействата им и по бащините им домове,

^4:35 от тридесет години до петдесет години, които да вършат работа при шатъра за срещане;

^4:36 и преброените от тях по семействата им бяха две хиляди седемстотин и петдесет.

^4:37 Това са преброените от семействата на каатовците, всички, които служеха при шатъра за срещане, които Мойсей и Аарон преброиха, както Господ бе заповядал чрез Мойсей.

^4:38 А преброените от гирсонците по семействата им и по бащините им домове,

^4:39 от тридесет години до петдесет години, които да вършат работа при шатъра за срещане –

^4:40 преброените от тях по семействата им, по бащините им домове, бяха две хиляди шестстотин и тридесет.

^4:41 Това са преброените от семействата на гирсонците, всички, които служеха при шатъра за срещане, които Мойсей и Аарон преброиха според Господнето повеление.

^4:42 А преброените от семейството на мерариевците по семействата им, по бащините им домове,

^4:43 от тридесет години до петдесет години, които да служат при шатъра за срещане, –

^4:44 преброените от тях по семействата им бяха три хиляди и двеста.

^4:45 Това са преброените от семействата на мерариевците, които Мойсей и Аарон преброиха, както Господ заповяда чрез Мойсей.

^4:46 Така Мойсей, Аарон и Израилевите първенци преброиха и всички левити по семействата им и по бащините им домове,

^4:47 от тридесет години до петдесет години, които да работят при шатъра за срещане, да служат и да носят товари.

^4:48 Онези от тях, които бяха преброени, бяха осем хиляди петстотин и осемдесет.

^4:49 Преброиха се, както Господ бе заповядал чрез Мойсей, всеки според службата си и според товара си. Така се преброиха, както Господ бе заповядал на Мойсей.

^5:1 Господ говори на Мойсей, казвайки:

^5:2 Заповядай на израиляните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е осквернен от мъртвец.

^5:3 Както от мъжки, така и от женски пол – извеждайте ги; вън от стана ги извеждайте, за да не оскверняват становете си, всред които Аз обитавам.

^5:4 И израиляните сториха така, и ги изведоха вън от стана; както рече Господ на Мойсей, така сториха израиляните.

^5:5 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^5:6 Кажи на израиляните: Когато мъж или жена извърши какъв да е грях против друг човек и така стори престъпление против Господа, и съгрешилият осъзнае вината си,

^5:7 то да изповяда греха, който е сторил, и да върне изцяло онова, за което е виновен; като прибави към него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.

^5:8 Но ако човекът няма сродник, комуто да върне онова, за което се е провинил, нека то се даде на Господа за свещеника, заедно с овена, с който ще бъде направено умилостивение за него.

^5:9 Всеки принос от всичките осветени неща на израиляните, който донасят на свещеника, да бъде негов.

^5:10 Негови да бъдат и осветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, да бъде негово.

^5:11 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^5:12 Говори на израиляните, кажи им: Ако жената на някого съгреши и извърши престъпление против него,

^5:13 като спи с друг мъж, и това се укрие от очите на мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, без да бъде хваната в делото,

^5:14 а него обземе дух на ревност и започне да ревнува жена си, когато тя е осквернена, или го обземе дух на ревност и започне да ревнува жена си, когато тя не е осквернена,

^5:15 тогава този човек да доведе жена си при свещеника и да донесе принос за нея една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да не го полива, нито да слага върху него ливан, защото е принос за ревност, принос за спомен, който напомня за беззаконие.

^5:16 Тогава свещеникът да я приведе и да я изправи пред Господа.

^5:17 После свещеникът да вземе свята вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията, и да я сложи във водата.

^5:18 И свещеникът, като изправи жената пред Господа, да открие главата на жената и да сложи в ръцете ѝ приноса за спомен, приноса за ревност; а свещеникът да държи в ръка горчивата вода, която докарва проклятие.

^5:19 И свещеникът да я закълне, като каже на жената: Ако никой мъж не е спал с тебе и ти не си се осквернила с друг, докато си омъжена за мъжа си, да бъдеш неповредена от тази горчива вода, която докарва проклятие;

^5:20 но ако си прегрешила, докато си омъжена за мъжа си, и си се осквернила, като си спала с друг мъж, освен с мъжа си,

^5:21 – тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклятие и да каже на жената: Господ да те предаде за проклинане и клетва от народа ти, като направи да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;

^5:22 и да влезе в тебе тази вода, която докарва проклятие, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин.

^5:23 После свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;

^5:24 и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклятие; и като влезе в нея водата, която докарва проклятие, да стане горчива.

^5:25 Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса за ревност, да полюлее този принос пред Господа и да го принесе на олтара;

^5:26 И свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.

^5:27 А когато я напои с водата, ако е осквернена и е извършила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклятие, като влезе в нея, ще стане горчива, и ще надуе корема ѝ, и бедрото ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде за проклинане от народа си.

^5:28 Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачева.

^5:29 Това е законът за ревнуването, когато някоя жена преспи с друг мъж вместо с мъжа си и се оскверни,

^5:30 или когато дух на ревност обземе някой мъж и той започне да ревнува жена си. Тогава нека постави жената пред Господа и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според този закон.

^5:31 Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

^6:1 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^6:2 Говори на израиляните, кажи им: Когато мъж или жена направи изричен оброк за назирейство, като се посвети на Господа,

^6:3 тогава да се откаже от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие каквото и да е питие, направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде.

^6:4 През цялото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от грозде, от семките до ципата.

^6:5 През цялото време на назирейския си оброк да не използва бръснач за главата си; докато се изпълни времето, което е обрекъл на Господа, трябва да бъде свят – да остави да растат космите на главата му.

^6:6 През цялото време на оброка си, че ще бъде назирей на Господа, да не се приближава до мъртвец;

^6:7 да не се осквернява дори заради баща си или майка си, брат си или сестра си, когато умрат; понеже това, което е посветил на своя Бог е върху главата му.

^6:8 През цялото време на назирейството си той е свят пред Господа.

^6:9 И ако някой внезапно умре при него, и главата на назирейството му се оскверни, тогава в деня на очистването си той да обръсне главата си – на седмия ден да я обръсне.

^6:10 А на осмия ден да донесе две гургулици или два млади гълъба при свещеника при входа на шатъра за срещане;

^6:11 и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил, като е бил при мъртвец, и в същия ден да освети главата му.

^6:12 След това отново да посвети на Господа дните на назирейството си и да донесе едногодишно мъжко агне в принос за престъпление; а предишните дни няма да се считат, защото се е осквернило назирейството му.

^6:13 И ето законът за назирея, когато се изпълни времето на назирейството му: да се доведе при входа на шатъра за срещане;

^6:14 там той да принесе в принос за себе си на Господа едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в принос за грях, един овен без недостатък за примирителен принос,

^6:15 кош с безквасни пити от чисто брашно, смесени с дървено масло, безквасни кори, намазани с масло, и хлебния им принос с възлиянията им.

^6:16 И свещеникът да ги представи пред Господа, и да принесе приноса му за грях и всеизгарянето му;

^6:17 и да принесе овена за примирителна жертва на Господа с коша с безквасните хлябове; свещеникът да принесе още хлебния принос с възлиянието му.

^6:18 И назиреят да обръсне посветената си глава при входа на шатъра за срещане, и да вземе космите на посветената си глава и да ги сложи в огъня, който е под примирителната жертва.

^6:19 И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита от коша и една безквасна кора, и да ги сложи в ръцете на назирея, след като обръсне той главата на назирейството си;

^6:20 и свещеникът да ги полюлее за движим принос пред Господа; това, заедно с гърдите на движимия принос и с плешката на възвишаемия принос, е свято и принадлежи на свещеника; и след това назиреят може да пие вино.

^6:21 Това е законът за назирея, който е направил оброк, и за приноса му на Господа поради назирейството му, освен другото, което може да даде; съгласно оброка, който е направил, така да постъпва според закона за назирейството си.

^6:22 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^6:23 Говори на Аарон и на синовете му и кажи им: Така да благославяте израиляните:

^6:24 Господ да те благослови и да те опази!

^6:25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!

^6:26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!

^6:27 Така да възлагат името Ми върху израиляните; и Аз ще ги благославям.

^7:1 И когато Мойсей свърши поставянето на скинията, и я помаза, и я освети с всичките ѝ принадлежности, и олтара с всичките му прибори, и ги помаза и ги освети,

^7:2 тогава Израилевите първенци, началниците на бащините им домове, които бяха първенци на племената и надзираваха преброяването, донесоха приноси.

^7:3 И представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола – по една кола от двама първенци и по един вол от всекиго, и представиха ги пред скинията.

^7:4 Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки:

^7:5 Приеми тези неща от тях и нека послужат за работата при шатъра за срещане; и дай ги на левитите, на всеки според работата му.

^7:6 И тъй, Мойсей взе колите и воловете, и ги даде на левитите;

^7:7 двете коли и четирите вола даде на гирсонците според работата им;

^7:8 и четирите коли и осемте вола даде на Мерариевите синове според работата им, под надзора на Итамар, син на свещеника Аарон.

^7:9 А на каатовците не даде, защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена.

^7:10 И в деня, когато олтарът беше помазан, първенците принесоха за освещението му; и първенците принесоха приносите си пред олтара.

^7:11 И Господ рече на Мойсей: Нека по един първенец на ден принася приносите си за освещението на олтара.

^7:12 И този, който принесе приноса си в първия ден беше Наасон, Аминадавовият син, от Юдовото племе;

^7:13 и приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:14 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:15 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:16 един козел в принос за грях;

^7:17 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Наасон, Аминадавовия син.

^7:18 На втория ден принесе Натанаил, Суаровият син, първенецът на Исахаровото племе;

^7:19 и за приноса си принесе едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:20 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:21 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:22 един козел в принос за грях;

^7:23 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Натанаил, Суаровия син.

^7:24 На третия ден принесе първенецът на завулонците, Елиав, Хелоновият син.

^7:25 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:26 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:27 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:28 един козел в принос за грях;

^7:29 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Елиав, Хелоновия син.

^7:30 На четвъртия ден принесе Елисур, Седиуровият син, първенецът на рувимците.

^7:31 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:32 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:33 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:34 един козел в принос за грях;

^7:35 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Елисур, Седиуровия син.

^7:36 На петия ден принесе първенецът на симеонците, Селумиил, Сурисадаевият син.

^7:37 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:38 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:39 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:40 един козел в принос за грях;

^7:41 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Селумиил, Сурисадаевия син.

^7:42 На шестия ден принесе първенецът на гадците, Елиасаф, Деуиловият син.

^7:43 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:44 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:45 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:46 един козел в принос за грях;

^7:47 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Елиасаф, Деуиловия син.

^7:48 На седмия ден принесе първенеца на ефремците, Елисама, Амиудовият син.

^7:49 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:50 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:51 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:52 един козел в принос за грях;

^7:53 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Елисама, Амиудовия син.

^7:54 На осмия ден принесе първенецът на манасийците, Гамалиил, Педасуровият син.

^7:55 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:56 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:57 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:58 един козел в принос за грях;

^7:59 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Гамалиил, Педасуровия син.

^7:60 На деветия ден принесе първенецът на вениаминците, Авидан, Гидониевият син.

^7:61 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебния принос;

^7:62 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:63 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:64 един козел в принос за грях;

^7:65 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Авидан, Гидониевия син.

^7:66 На десетия ден принесе първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син.

^7:67 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:68 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:69 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:70 един козел в принос за грях;

^7:71 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Ахиезер, Амисадаевия син.

^7:72 На единадесетия ден принесе първенецът на асирците, Пагиил, Охрановият син.

^7:73 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:74 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:75 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:76 един козел в принос за грях;

^7:77 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Пагиил, Охрановия син.

^7:78 На дванадесетия ден принесе първенецът на нефталимците, Ахира, Енановият син.

^7:79 Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^7:80 един златен тамянник от десет сикли, пълен с тамян;

^7:81 едно теле, един овен, едно едногодишно мъжко агне за всеизгаряне;

^7:82 един козел в принос за грях;

^7:83 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни мъжки агнета. Това беше приносът на Ахира, Енановия син.

^7:84 Това бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато беше помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни тамянника;

^7:85 всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет сикли, и всеки леген седемдесет сикли; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикли според сикъла на светилището;

^7:86 дванадесет златни тамянника, пълни с тамян; (всеки тамянник беше от десет сикли според сикъла на светилището; всичкото злато на тамянниците беше сто и двадесет сикли;)

^7:87 всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет телета, дванадесет овена, дванадесет едногодишни мъжки агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях;

^7:88 и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири телета, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни мъжки агнета. Така стана освещението на олтара, след като беше помазан.

^7:89 И когато влезе Мойсей в шатъра за срещане, за да говори с Бога, тогава чу гласа, който му говореше от умилостивилището, което беше върху ковчега за плочите на свидетелството между двата херувима; и говореше му.

^8:1 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^8:2 Говори на Аарон, кажи му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят отпред на светилника.

^8:3 И Аарон направи така; запали светилата отпред на светилника, както Господ заповяда на Мойсей.

^8:4 И ето каква беше направата на светилника: изкован беше от злато; от стъблото до цветята си беше изкован; според образеца, който Господ бе показал на Мойсей, така направи той светилника.

^8:5 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^8:6 Вземи левитите измежду израиляните и ги очисти.

^8:7 И така да направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.

^8:8 После да вземат едно теле заедно с хлебния му принос от чисто брашно, смесено с дървено масло; а ти да вземеш друго теле в принос за грях.

^8:9 И да доведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израиляни;

^8:10 и когато доведеш левитите пред Господа, нека израиляните положат ръцете си на левитите;

^8:11 и Аарон да принесе левитите пред Господа като принос от страна на израиляните, за да служат те на Господа.

^8:12 И като положат левитите ръцете си на главите на телетата, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне на Господа, за да направиш умилостивение за левитите.

^8:13 И да поставиш левитите пред Аарон и пред синовете му, и да ги принесеш като принос на Господа.

^8:14 Така да отделиш левитите от израиляните; и левитите ще бъдат Мои.

^8:15 А след това левитите да влязат, за да служат в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.

^8:16 Понеже те са Ми изцяло дадени измежду израиляните, вместо всичките първородни от израиляните, които се раждат, съм ги взел за Себе Си.

^8:17 Защото всичките първородни измежду израиляните са Мои – и човек, и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

^8:18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израиляните.

^8:19 Левитите нарочно дадох на Аарон и на синовете му измежду израиляните, за да служат вместо израиляните в шатъра за срещане и да правят умилостивение за израиляните, за да не се появи напаст сред израиляните, ако се приближат при светилището.

^8:20 Тогава Мойсей и Аарон, и цялото общество израиляни постъпиха с левитите точно както Господ беше заповядал на Мойсей за левитите.

^8:21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.

^8:22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарон и пред синовете му; както Господ беше заповядал на Мойсей за левитите, така им сториха.

^8:23 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^8:24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да постъпват на служба в шатъра за срещане;

^8:25 а над петдесет години да престават да служат и да не работят повече,

^8:26 но да помагат на братята си при изпълнение на задълженията им в шатъра за срещане; а те самите да не служат. Така да постъпваш с левитите, колкото за службата им.

^9:1 И в първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говори още на Мойсей в Синайската пустиня, казвайки:

^9:2 Нека направят израиляните пасхата на определеното ѝ време.

^9:3 На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, на определеното ѝ време; според всичките закони и наредби за нея да я направите.

^9:4 И тъй, Мойсей каза на израиляните да направят пасхата.

^9:5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ беше заповядал на Мойсей, така направиха израиляните.

^9:6 Но имаше някои, които бяха нечисти поради допир с мъртво човешко тяло, та не можеха да направят пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Мойсей и пред Аарон,

^9:7 и казаха на Мойсей: Ние сме нечисти поради допир с мъртво човешко тяло; защо да ни спират да принесем Господния принос на времето, отредено между израиляните?

^9:8 А Мойсей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

^9:9 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^9:10 Кажи на израиляните: Ако някой от вас или от потомците ви е нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той направи пасхата на Господа;

^9:11 нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви.

^9:12 Да не оставят нищо от нея до утрото и да не трошат кост от нея; да я направят според всичките повеления за пасхата.

^9:13 А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду людете си, понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.

^9:14 И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи пасхата на Господа, нека я направи според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон трябва да имате и за чужденеца, и за местния.

^9:15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление;

^9:16 Така ставаше винаги; облакът я покриваше денем, а нощем – огненото явление.

^9:17 И когато се вдигнеше облакът от шатъра, тогава израиляните тръгваха; и където застанеше облакът, там израиляните разполагаха стан.

^9:18 По Господне повеление тръгваха израиляните и по Господне повеление разполагаха стан; докато облакът стоеше над скинията, те оставаха в стана си.

^9:19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израиляните пазеха Господнята заръка и не тръгваха;

^9:20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.

^9:21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на сутринта, когато се вдигнеше облакът, тогава и те тръгваха; когато се вдигнеше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.

^9:22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израиляните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигнеше, те тръгваха.

^9:23 Според Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Мойсей.

^10:1 И Господ говори на Мойсей казвайки:

^10:2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

^10:3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество при тебе до входа на шатъра за срещане.

^10:4 Ако засвирят само с едната, да се съберат при тебе първенците, Израилевите хилядници.

^10:5 Когато засвирите тревога, да се вдигат становете, които са разположени на изток;

^10:6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени на юг. Да свирят тревога, за да тръгват на път.

^10:7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче не за тревога.

^10:8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон за поколенията ви.

^10:9 И когато излизате на война в земята си против неприятеля, който ви потиска, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени от Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

^10:10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Еова, вашият Бог.

^10:11 През втората година на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

^10:12 И израиляните потеглиха от Синайската пустиня стан по стан; и облакът застана в Паранската пустиня.

^10:13 Вдигнаха се те за първи път, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.

^10:14 Първо се вдигна знамето в стана на юдейците според дружините им; и над дружините им беше Наасон, Аминадавовият син.

^10:15 Над дружините на племето на исахарците беше Натанаил, Суаровият син.

^10:16 А над дружините на племето на завулонците беше Елиав, Хелоновият син.

^10:17 Тогава, като се свали скинията, потеглиха гирсонците и мерариевците, които носеха скинията.

^10:18 После се вдигна знамето на Рувимовия стан според дружините им; и над дружините им беше Елисур, Седиуровият син.

^10:19 Над дружините на племето на симеонците беше Селумиил, Сурисадаевият син.

^10:20 А над дружините на племето на гадците беше Елиасаф, Деуиловият син.

^10:21 Тогава потеглиха каатовците, които носеха светилището; и скинията се поставяше до пристигането им.

^10:22 После се вдигна знамето в стана на ефремците според дружините им; и над дружините им беше Елисама, Амиудовият син.

^10:23 Над дружините на племето на манасийците беше Гамалиил, Педасуровият син.

^10:24 А над дружините на племето на вениаминците беше Авидан, Гидониевият син.

^10:25 После се вдигна знамето в стана на данците, последни от всички станове, според дружините им; и над дружините им беше Ахиезер, Амисадаевият син.

^10:26 Над дружините на племето на асирците беше Пагиил, Охрановият син.

^10:27 А над дружините на племето на нефталимците беше Ахира, Енановият син.

^10:28 Така ставаше пътуването на израиляните според дружините им, когато потегляха.

^10:29 В това време Мойсей каза на Хобаб, син на мадиамеца Рагуил, Мойсеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.

^10:30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя при рода си.

^10:31 А Мойсей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разположим стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.

^10:32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, ще направим и ние на тебе.

^10:33 И тъй, изминаха три дни път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет вървеше пред тях три дни път, за да им търси място за почивка.

^10:34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

^10:35 И когато ковчегът се вдигнеше на път, Мойсей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят.

^10:36 А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израил.

^11:1 И народът роптаеше силно пред Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали сред тях, та пояде неколцина в края на стана.

^11:2 Тогава людете извикаха към Мойсей; и Мойсей се помоли на Господа, и огънят престана.

^11:3 И нарече се онова място Тавера, защото огън от Господа беше горял сред тях.

^11:4 И разноплеменното множество, което беше сред тях, изгладня много за храна; израиляните пак заплакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

^11:5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

^11:6 а сега душата ни чезне; нищо освен тази манна няма пред очите ни.

^11:7 А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

^11:8 И людете се пръскаха наоколо, та я събираха, мелеха я в мелници или я чукаха в гаванки и я варяха в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

^11:9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манната.

^11:10 И Мойсей чуваше как людете плачат в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Мойсей.

^11:11 Мойсей каза на Господа: Защо мъчиш слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мене товара на целия този народ?

^11:12 Аз ли съм заченал всички тия люде? Аз ли съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която си се клел на бащите им?

^11:13 Откъде в мене месо да дам на всички тия люде? Защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

^11:14 Не мога сам да нося целия този народ – бремето е много тежко за мене.

^11:15 Ако Ти постъпваш така с мене, убий ме още сега – ако съм придобил Твоето благоволение – за да не гледам злочестината си.

^11:16 Тогава Господ рече на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на людете и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, да застанат там с тебе.

^11:17 И Аз като сляза, ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е на тебе, и ще го възложа на тях; и те ще носят бремето на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

^11:18 И кажи на людете: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плакахте пред Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

^11:19 Няма да ядете един ден, ни два дни, ни пет дни, ни десет дни, ни двадесет дни,

^11:20 но цял месец, докато ви излезе из носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет?

^11:21 И Мойсей каза: Людете, сред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

^11:22 Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им стигне? Или да се съберат всичките риби от морето, за да им стигне?

^11:23 А Господ каза на Мойсей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш дали ще се сбъдне към тебе словото Ми или не.

^11:24 И тъй, Мойсей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа, и ги постави около шатъра.

^11:25 Тогава Господ слезе в облак и говори с него, и като взе от Духа, Който беше на него, възложи го на седемдесетте старейшини; и като слезе върху тях Духът, пророкуваха, но после престанаха.

^11:26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия Модад; та и върху тях беше слязъл Духът; и те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

^11:27 И завтече се едно момче, та извести на Мойсей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

^11:28 И Исус Навиевият син, слугата на Мойсей, един от неговите избрани, проговори и каза: Господарю мой, Мойсее, запрети им.

^11:29 А Мойсей му рече: Завиждаш ли заради мене? Да бяха всичките Господни люде пророци, че да възложи Господ Духа Си на тях!

^11:30 И Мойсей се върна в стана, той и Израилевите старейшини.

^11:31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да се снижат над стана, на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна, около стана; и то почти на два лакътя от земята.

^11:32 Тогава людете станаха да събират пъдпъдъци целия онзи ден и цялата нощ и целия следващ ден; онзи, който най-малко събираше, събра десет хомери; и те ги простираха около стана.

^11:33 Но както беше месото още между зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голям удар.

^11:34 И нарекоха това място Киврот-Хатаава, защото там бяха погребани лакомите люде.

^11:35 И от Киврот-Хатаава народът потегли за Хацерот и остана в Хацерот.

^12:1 В това време Мариам и Аарон говореха против Мойсей заради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и казаха:

^12:2 Само чрез Мойсей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

^12:3 А Мойсей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

^12:4 И Господ веднага каза на Мойсей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

^12:5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам; и те двамата излязоха.

^12:6 И рече: Чуйте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз, Господ, ще му се разкрия чрез видение, на сън ще му говоря.

^12:7 Не е така обаче с Моя слуга, който е верен в целия Ми дом;

^12:8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не чрез гатанки; и той ще гледа Господния образ. Как не се побояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей?

^12:9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той се оттегли.

^12:10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон Мариам, ето, тя беше прокажена.

^12:11 Тогава Аарон каза на Мойсей: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай този грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

^12:12 Да не бъде тя като мъртво дете, на което половината от тялото е изтляла, когато излиза от утробата на майка си.

^12:13 И Мойсей викна към Господа: О, Господи, моля Ти се, изцели я!

^12:14 А Господ каза на Мойсей: Ако би я заплюл баща ѝ в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дни? Нека бъде затворена вън от стана седем дни и след това да се прибере.

^12:15 И тъй, Мариам бе затворена седем дни вън от стана и народът не потегли, докато не се прибра Мариам.

^12:16 След това народът потегли от Хацерот и се разположи в Паранската пустиня.

^13:1 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^13:2 Изпрати мъже, за да огледат Ханаанската земя, която Аз давам на израиляните; по един мъж от всяко племе на бащите им, да изпратите първенците измежду тях.

^13:3 И тъй, според Божието повеление Мойсей ги изпрати от Паранската пустиня; и всичките мъже бяха главни между израиляните.

^13:4 Ето имената им: от Рувимовото племе – Самуй, Закхуровият син;

^13:5 от Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син;

^13:6 от Юдовото племе – Халев, Ефониевият син;

^13:7 от Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син;

^13:8 от Ефремовото племе – Осия, Навиевият син;

^13:9 от Вениаминовото племе – Фалти, Рефуевият син;

^13:10 от Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син;

^13:11 от Йосифовото племе, от Манасия – Гади, Сусиевият син;

^13:12 от Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син;

^13:13 от Асировото племе – Сетур, Михаиловият син;

^13:14 от Нефталимовото племе – Наави, Вопсиевият син;

^13:15 от Гадовото племе – Геуил, Махиевият син.

^13:16 Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати, за да огледат земята; и Мойсей наименува Осия, Навиевия син, Исус.

^13:17 Като ги изпрати да огледат Ханаанската земя, Мойсей им рече: Качете се по Южната земя и изкачете се на планината,

^13:18 та вижте каква е земята и людете, които живеят в нея – силни ли са или слаби, малко ли са или много;

^13:19 и каква е земята, на която те живеят – добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят – от шатри ли са или са укрепени;

^13:20 и каква е земята – плодородна ли е или бедна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на ранното грозде.

^13:21 И така, те се качиха и огледаха земята от Цинската пустиня до Рехов при прохода на Хамат.

^13:22 После се изкачиха по Южната земя и стигнаха до Хеброн, където живееха Енаковите синове Ахиман, Шешай и Талмай. (А Хеброн беше построен седем години преди Египетския Зоан).

^13:23 И като дойдоха до долината Ешкол, оттам отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове, и смокини.

^13:24 Онова място се нарече долина Ешкол заради грозда, който израиляните отрязаха от там.

^13:25 А след четиридесет дни те се върнаха от оглеждането на земята.

^13:26 И отивайки, дойдоха при Мойсей, при Аарон и при цялото общество израиляни в Паранската пустиня, в Кадеш; и донесоха отчет на тях и на цялото общество, и им показаха плода на земята.

^13:27 И му разказаха: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плодът ѝ.

^13:28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни и градовете – укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

^13:29 Амаликчаните живеят в Южната земя; хетите, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Йордан.

^13:30 Но Халев успокояваше народа пред Мойсей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

^13:31 А мъжете, които бяха ходили заедно с него, казаха: Не можем да излезем против онези люде, защото са по-силни от нас.

^13:32 И зле представиха пред израиляните земята, която бяха оглеждали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я оглеждаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

^13:33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

^14:1 Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ.

^14:2 И всички израиляни роптаеха против Мойсей и Аарон; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!

^14:3 И защо ни води Господ в тази земя, да паднем от меч и жените ни и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да е по-добре да се върнем в Египет?

^14:4 И казаха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

^14:5 Тогава Мойсей и Аарон паднаха по лице пред цялото множество на обществото израиляни.

^14:6 И Исус, Навиевият син, и Халев, Ефониевият син, от онези, които бяха оглеждали земята, раздраха дрехите си

^14:7 и казаха на цялото общество израиляни: Земята, през която минахме, за да я огледаме, е много добра земя.

^14:8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед.

^14:9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото ние ще ги погълнем; защитата им се е оттеглила от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

^14:10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господнята слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израиляни.

^14:11 И Господ рече на Мойсей: Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва, въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него?

^14:12 Ще го поразя с мор и ще го изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от него.

^14:13 Но Мойсей каза на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си изведе този народ изсред тях;

^14:14 и ще кажат това на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, Господи, си сред този народ – че Ти, Господи, се явяваш лице с лице и че облакът Ти стои над него, и че Ти вървиш пред него денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

^14:15 И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат:

^14:16 Понеже не можа Господ да въведе този народ в земята, за която му се кле, затова го погуби в пустинята.

^14:17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил:

^14:18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

^14:19 Прости, моля, беззаконието на този народ според Твоята голяма милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук.

^14:20 И рече Господ: Прощавам им, както поиска.

^14:21 Но, както е сигурно, че Аз съм жив и както е сигурно, че Господнята слава ще изпълни целия свят,

^14:22 никой от тези мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, но Ме изпитваха десетки пъти и не послушаха гласа Ми,

^14:23 наистина нито един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види някой от онези, които Ме презряха.

^14:24 Но понеже слугата Ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследи.

^14:25 (А сега амаликчаните и ханаанците живеят в долината.) Утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.

^14:26 Господ говори още на Мойсей и Аарон, казвайки:

^14:27 Докога това нечестиво общество ще роптае против Мене? Чух роптанията на израиляните, с които роптаят против Мене.

^14:28 Кажи им: Както е сигурно, че съм жив, казва Господ, Аз ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

^14:29 труповете ви ще паднат в тази пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене,

^14:30 нито един няма да влезе в земята, в която се клех да ви заселя, освен Халев, Ефониевия син, и Исус, Навиевия син.

^14:31 Но децата ви, за които рекохте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

^14:32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.

^14:33 И децата ви ще се скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудстване, докато труповете ви изтлеят в пустинята.

^14:34 Според броя на дните, през които оглеждахте земята – четиридесет дни, всеки ден за една година – четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да съм неблагоразположен.

^14:35 Аз, Господ, говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тази пустиня ще намерят своя край и в нея ще измрат.

^14:36 И онези мъже, които Мойсей изпрати да оглеждат земята, които, като се върнаха, настроиха цялото общество да роптае против него и зле представиха земята,

^14:37 тези мъже, които зле представиха земята, измряха от удар пред Господа.

^14:38 А Исус, Навиевият син, и Халев, Ефониевият син, останаха живи измежду онези мъже, които ходиха да оглеждат земята.

^14:39 Тогава Мойсей каза тези думи на всички израиляни; и людете плакаха горчиво.

^14:40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; ще вървим напред към мястото, което Господ ни е обещал, защото съгрешихме.

^14:41 А Мойсей рече: Защо престъпвате така Господнето повеление? Това няма да успее.

^14:42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

^14:43 Защото амаликчаните и ханаанците са там пред вас и вие ще паднете от меч. Понеже отстъпихте и не следвате Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

^14:44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Мойсей не излязоха от стана.

^14:45 Тогава амаликчаните и ханаанците, които живееха на онази планина, слязоха и ги разбиха, и ги гониха до Хорма.

^15:1 И Господ каза на Мойсей:

^15:2 Говори на израиляните, кажи им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,

^15:3 и принесете жертва чрез огън на Господа, било всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание пред Господа от телета или от овце,

^15:4 тогава онзи, който принася приноса си на Господа, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.

^15:5 И към всяко агне за всеизгаряне или за жертва да прибавиш четвърт ин вино за възлияние,

^15:6 а към всеки овен да прибавиш за хлебен принос две десети от ефа чисто брашно, смесено с една трета ин дървено масло;

^15:7 и за възлияние да принесеш една трета ин вино за благоухание пред Господа.

^15:8 И ако принесеш теле за всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или примирителен принос на Господа,

^15:9 тогава с телето да принесеш за хлебен принос три десети от ефа чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;

^15:10 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание на Господа.

^15:11 Така трябва да се прави за всяко теле или за всеки овен, или за всяко агне, или яре.

^15:12 Според броя, който ще принесете, така да направите за всяко според броя им.

^15:13 Всеки местен човек да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание на Господа.

^15:14 Ако някой чужденец е пришълец между вас или какъвто и да е бил между вас през всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание на Господа, то както правите вие, така да прави и той.

^15:15 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришълец сред вас, един вечен закон през всичките ви поколения; както сте вие, така ще бъде и чужденецът пред Господа.

^15:16 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришълец сред вас.

^15:17 Господ каза още на Мойсей:

^15:18 Говори на израиляните, кажи им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,

^15:19 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете част от него на Господа като възвишаем принос;

^15:20 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; възнасяйте я като възвишаем принос от гумното.

^15:21 От първото си тесто да принасяте на Господа възвишаем принос през всичките си поколения.

^15:22 И ако сгрешите и не изпълните всички тези заповеди, които Господ каза на Мойсей,

^15:23 всичко, което Господ ви е заповядал чрез Мойсей, от деня, когато Господ е дал заповедта и занапред през всичките ви поколения,

^15:24 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото, цялото общество нека принесе едно теле за всеизгаряне за благоухание пред Господа, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му според наредбата, и един козел в принос за грях.

^15:25 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израиляни, и ще им се прости, защото е станало от незнание и те са принесли приноса си в жертва чрез огън на Господа, и приноса си за грях пред Господа за грешката си;

^15:26 и ще се прости на цялото общество израиляни и на чужденеца, който е пришълец сред тях, защото всичките люде са сторили това от незнание.

^15:27 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях.

^15:28 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него и ще му се прости.

^15:29 Един закон да има за вас, както за местния човек от израиляните, така и за чужденеца, който е пришълец сред тях, когато съгреши от незнание.

^15:30 Но ако някой съгреши с вдигната ръка, бил той местен човек или чужденец, той показва презрение към Господа; този човек ще бъде изтребен от народа си.

^15:31 Понеже е презрял словото на Господа и е престъпил заповедта Му, този човек непременно да бъде изтребен, беззаконието му да бъде върху него.

^15:32 Когато израиляните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.

^15:33 И онези, които го намериха, като събираше дърва, доведоха го при Мойсей и Аарон и при цялото общество.

^15:34 И сложиха го под стража, понеже не беше още изявено какво да сторят с него.

^15:35 И Господ каза на Мойсей: Човекът трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

^15:36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го убиха с камъни, и умря, както Господ бе заповядал на Мойсей.

^15:37 Тогава Господ каза на Мойсей:

^15:38 Говори на израиляните и им заповядай да правят, във всичките си поколения пискюли по краищата на дрехите си със син ширит на всеки пискюл.

^15:39 И тези пискюли да носите, за да ги гледате и да помните всичките Господни заповеди, и да ги изпълнявате, а не да следвате страстите на сърцата си и очите си, след които страсти вие блудствате.

^15:40 За да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете святи на вашия Бог.

^15:41 Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведох от Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, вашият Бог.

^16:1 А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан, и Авирон – синове на Елиав, и Он – син на Фалет, Рувимови потомци, като взеха хора,

^16:2 вдигнаха се против Мойсей с двеста и петдесет души от израиляните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

^16:3 Събраха се против Мойсей и против Аарон и казаха им: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях и Господ е сред тях. А защо възвисявате себе си над Господнето общество?

^16:4 А Мойсей, като чу това, падна по лице

^16:5 и говори на Корей и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще приближи при Себе Си. И когото Той избере, него и ще приближи при Себе Си.

^16:6 Това направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

^16:7 сложете в тях огън и сложете в тях тамян утре пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова, синове Левиеви!

^16:8 И Мойсей каза на Корей: Чуйте сега, синове Левиеви:

^16:9 малко ли ви е това, че Израилевият Бог ви отдели от Израилевото общество, и ви приближи при Себе Си, за да служите в Господнята скиния и да стоите пред народа, за да му служите?

^16:10 Той те приближи при Себе Си заедно с всичките ти братя, Левиеви синове; а сега искате и свещенството.

^16:11 Така че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, че да роптаете против него?

^16:12 И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

^16:13 Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, че още и владетел искаш да ни станеш.

^16:14 При това, ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим нивя и лозя. Или искаш да извадиш очите на тези хора? Няма да дойдем.

^16:15 Тогава Мойсей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и никому не съм сторил зло.

^16:16 И Мойсей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да застанете пред Господа – ти и те, и Аарон;

^16:17 и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон – всеки своята кадилница.

^16:18 И тъй, те взеха всеки кадилницата си, сложиха огън в тях, сложиха в тях и тамян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Мойсей и Аарон,

^16:19 И Корей събра срещу тях цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господнята слава се яви на цялото общество.

^16:20 Тогава Господ говори на Мойсей и Аарон, казвайки:

^16:21 Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг.

^16:22 А те паднаха по лице и рекоха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

^16:23 Тогава Господ каза на Мойсей:

^16:24 Говори на обществото, кажи: Отстъпете от шатрите на Корей, Датан и Авирон.

^16:25 И тъй, Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израилевите старейшини.

^16:26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките техни грехове.

^16:27 И тъй, те навред отстъпиха от шатрите на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на своите шатри с жените си и малките си деца.

^16:28 И рече Мойсей: Ето как ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тези дела, и че не от себе си го правя:

^16:29 ако тези човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

^16:30 но ако Господ извърши нещо ново – ако земята отвори устата си, и ги погълне заедно с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в шеол, тогава ще познаете, че тези човеци са презрели Господа.

^16:31 Като изговори той всички тези думи, земята се разпукна под тях.

^16:32 Земята отвори своята паст и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви люде и всичкия им имот.

^16:33 Те слязоха живи в шеол с всичко тяхно, земята ги покри и те изчезнаха от обществото.

^16:34 И всички израиляни, които бяха около тях, побягнаха при техния вик, като казваха: Да не погълне и нас земята.

^16:35 И огън излезе от Господа и пояде онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамяна.

^16:36 След това Господ говори на Мойсей, казвайки:

^16:37 Кажи на Елеазар, сина на свещеника Аарон, да прибере кадилниците от изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък, защото святи са

^16:38 кадилниците на тези човеци, които съгрешиха против собствената си душа. И нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, понеже те ги принесоха пред Господа, затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израиляните.

^16:39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

^16:40 за да напомнят на израиляните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане като с Корей и дружината му, както Господ му бе казал чрез Мойсей.

^16:41 А на утрешния ден цялото общество израиляни възроптаха против Мойсей и Аарон, като казаха: Вие избихте Господните служители.

^16:42 Но когато обществото се събра против Мойсей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри и Господнята слава се яви.

^16:43 И Мойсей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

^16:44 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^16:45 Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха по лице.

^16:46 Тогава Мойсей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, морът започна.

^16:47 Аарон направи както каза Мойсей и се завтече сред обществото; и ето, морът беше започнал сред народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за людете.

^16:48 А като застана между мъртвите и живите, морът престана.

^16:49 Умрелите от мора бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха поради делото на Корей.

^16:50 И Аарон се върна при Мойсей до входа на шатъра за срещане, защото морът престана.

^17:1 Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки:

^17:2 Говори на израиляните и вземи от тях дванадесет жезъла, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго върху жезъла му.

^17:3 На Левиевия жезъл напиши името на Аарон, понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.

^17:4 Положи ги в шатъра за срещане пред плочите на свидетелството, където Аз се срещам с вас.

^17:5 И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израиляните, с които те роптаят против вас.

^17:6 И тъй, Мойсей каза на израиляните, и всичките им първенци му дадоха по един жезъл според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

^17:7 И Мойсей положи жезлите пред Господа в шатъра за плочите на свидетелството.

^17:8 И на другия ден Мойсей влезе в шатъра за плочите на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и напъпил, цъфнал и завързал зрели бадеми.

^17:9 И Мойсей изнесе всички жезли от пред Господа при всичките израиляни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.

^17:10 Тогава Господ каза на Мойсей: Върни Аароновия жезъл пред плочите на свидетелството, за да се пази като знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, за да не измрат.

^17:11 И Мойсей направи така; както Господ му заповяда, така направи.

^17:12 Тогава казаха израиляните на Мойсей: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени!

^17:13 Всеки, който се приближи до Господнята скиния, умира; дали няма всички да измрем?

^18:1 И Господ каза на Аарон: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите вината за поругаването на светилището; и ти, и синовете ти с тебе, ще носите вината за поругаването на свещенството ви.

^18:2 Вземи при себе си братята си от Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти служат; докато ти и синовете ти служите при шатъра за плочите на свидетелството.

^18:3 И левитите ще спазват задълженията си към тебе и към целия шатър: само до принадлежностите на светилището и до олтара да не се приближават, за да не умрат и те, и вие.

^18:4 Нека бъдат свързани с тебе и да спазват задълженията си в шатъра за срещане при всяка служба на шатъра; и чужд човек да не се приближава до вас.

^18:5 Така да служите в светилището и при олтара, че да не падне отново гняв върху израиляните.

^18:6 И ето, Аз взех братята ви, левитите, измежду израиляните; на вас те са дар, посветени на Господа, за да служат при шатъра за срещане.

^18:7 Но само ти и синовете ти с тебе можете да свещенодействате във всичко, което се отнася до олтара и което е вътре зад завесата, и служете. На вас подарявам службата на свещенството; всеки чужд, който се приближи до светилището, да се умъртви.

^18:8 Господ рече на Аарон: Ето, Аз поверих на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси от всичките неща, посвещавани от израиляните; на тебе и на синовете ти ги дадох като ваш дял и ваше вечно право поради това, че сте били помазани.

^18:9 Ето какво ще бъде твое от това, което не се слага на огъня; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвяти за тебе и за синовете ти.

^18:10 На пресвято място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; святи да ти бъдат.

^18:11 И това също е твое: възвишаемият принос от дара им с всичките движими приноси на израиляните; давам го на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Който е чист у дома ти, да ги яде.

^18:12 Всичко, което е най-добро от дървеното масло, и всичко, което е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават на Господа, на тебе ги давам.

^18:13 Всичките първи плодове на земята им, които те ще донасят на Господа, ще бъдат твои; който е чист у дома ти, да ги яде.

^18:14 Всяко обречено нещо в Израил ще бъде твое.

^18:15 Всяко първородно от всякакъв вид, което принасят на Господа, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземаш откуп и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.

^18:16 Като станат на един месец, подлежащите на откупване, да вземаш откуп за тях по твоя преценка – пет сребърни сикли според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

^18:17 Но за първородните от говедата или за първородните от овцете и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са святи; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш като жертва чрез огън, за благоухание на Господа.

^18:18 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясната плешка.

^18:19 Всичките възвишаеми приноси от святите неща, които израиляните принасят на Господа, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваш вечен дял. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

^18:20 Господ рече още на Аарон: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израиляните.

^18:21 А на синовете Левиеви, ето, Аз давам в наследство всичките десятъци в Израил, за службата, която изпълняват в шатъра за срещане.

^18:22 А израиляните да не се доближават вече до шатъра за срещане, за да не си навлекат грях и да измрат.

^18:23 Но левитите да извършват службата в шатъра за срещане и те да носят тяхната вина; вечен закон ще бъде през всичките ви поколения да нямат те наследство между израиляните.

^18:24 Защото десятъците, които израиляните принасят за възвишаем принос на Господа, давам в наследство на левитите; затова рекох за тях: Те да нямат наследство между израиляните.

^18:25 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^18:26 Говори на левитите, кажи им: Когато взимате от израиляните десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десятък от десятъка за възвишаем принос на Господа.

^18:27 И тези ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното и като изобилие на вино от лина.

^18:28 Така и вие да принасяте възвишаем принос на Господа от всичките десятъци, които взимате от израиляните; и от тях да давате Господнята част на свещеника Аарон.

^18:29 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос на Господа, тоест осветената част от всичко, което е най-добро от тях.

^18:30 Затова да им речеш: Когато принасяте най-доброто от тях, останалото ще се счита за левитите като доход от гумното и като доход от лина.

^18:31 Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служението ви в шатъра за срещане.

^18:32 Така няма да се въвличате в грях, ако принасяте във възвишаем принос най-доброто от тях; и няма да осквернявате святите неща на израиляните, и няма да умрете.

^19:1 И Господ говори на Мойсей и Аарон, казвайки:

^19:2 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израиляните да ти доведат червеникава телица без недостатък, която няма повреда, и на която не е слаган ярем;

^19:3 и да я дадете на свещеника Елеазар, и той да я изведе вън от стана, за да я заколят пред него.

^19:4 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта ѝ с пръста си, да поръси седем пъти с нея към предната част на шатъра за срещане.

^19:5 И да изгорят телицата пред него: кожата ѝ, месото ѝ и кръвта ѝ с изпражненията ѝ да изгорят.

^19:6 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена вълна и да ги хвърли върху горящата юница.

^19:7 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си с вода и след това може да влезе в стана, и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

^19:8 Така и онзи, който я е изгорил, нека изпере дрехите си с вода и да окъпе тялото си с вода, и да бъде нечист до вечерта.

^19:9 Тогава един чист човек да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място. Пепелта да се пази за обществото израиляни, за да се направи с нея вода за очистване от грях.

^19:10 И онзи, който събере пепелта от телицата, да изпере дрехите си, и той също ще бъде нечист до вечерта. Това ще бъде вечен закон за израиляните и за пришълците, които живеят сред тях.

^19:11 Който се допре до мъртво човешко тяло, ще бъде нечист седем дни.

^19:12 С тази вода той да се очисти на третия ден и на седмия ден; тогава ще бъде чист; но ако не се очисти на третия и на седмия ден, не ще бъде чист.

^19:13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек и не се очисти, той осквернява Господнята скиния; този човек да се изтреби от Израил; той да бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още по него.

^19:14 Ето и закона, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дни;

^19:15 и всеки непокрит съд, който е без превързана покривка, е нечист.

^19:16 И който се допре на полето до някой убит с меч или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дни.

^19:17 А за очистване на нечистия нека вземат в съд от пепелта на телицата, изгорена в жертва за грях и да полеят на нея течаща вода.

^19:18 Тогава чист човек да вземе исоп и като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там. Той трябва да поръси и онзи, който се е допрял до кост или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

^19:19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода, и вечерта ще бъде чист.

^19:20 А онзи, който, като е нечист, не се очисти, трябва да се изтреби от обществото, понеже е осквернил Господнето светилище; той не е поръсен с очистителната вода и е нечист.

^19:21 И това да им бъде вечен закон: Който е ръсил с очистителната вода, също да изпере дрехите си; и който се допре до очистителната вода, ще бъде нечист до вечерта;

^19:22 и всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и който се допредо това нещо, да бъде нечист до вечерта.

^20:1 И в първия месец дойдоха израиляните, цялото общество, в Цинската пустиня; и народът остана в Кадеш. Там умря Мариам и там бе погребана.

^20:2 А вода нямаше за обществото, тъй че людете се събраха против Мойсей и против Аарон.

^20:3 Те се скараха с Мойсей и казваха: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

^20:4 Защо доведохте Господнето общество в тази пустиня, да измрем в нея ние и добитъкът ни?

^20:5 И защо ни изкарахте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място ни за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

^20:6 Тогава Мойсей и Аарон излязоха от присъствието на обществото и отидоха при входа на шатъра за срещане, където и паднаха по лице; и Господнята слава им се яви.

^20:7 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^20:8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка им.

^20:9 И тъй, Мойсей взе жезъла, който беше пред Господа, както Той му заповяда;

^20:10 и, като свикаха Мойсей и Аарон обществото пред канарата, Мойсей им каза: Чуйте сега, вие бунтовници! Да ви извадим ли вода от тази канара?

^20:11 Тогава Мойсей вдигна ръка и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото пи и добитъкът им пи.

^20:12 Но Господ каза на Мойсей и Аарон: Понеже не Ми повярвахте, за да Ме осветите пред израиляните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

^20:13 Това е водата на Мерива, защото израиляните се препираха с Господа и Той се освети сред тях.

^20:14 След това Мойсей изпрати посланици от Кадеш до едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха;

^20:15 как бащите ни слязоха в Египет и живяхме дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

^20:16 и как, когато ние извикахме към Господа, Той чу гласа ни и изпрати един Ангел, та ни изведе от Египет; и ето ни в Кадеш, град в края на твоите предели.

^20:17 Позволи ни да минем през земята ти. Няма да минем по нивята или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим по царския главен път; няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докато не преминем твоите предели.

^20:18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми; да не би да изляза с меч против тебе.

^20:19 А израиляните му рекоха: Ние ще минем по царския главен път; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само пешком да премина и нищо друго.

^20:20 А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

^20:21 Така Едом отказа да пусне Израил да мине през пределите му; затова Израил се отвърна от него.

^20:22 И така, израиляните, цялото общество, отпътуваха от Кадеш и дойдоха при планината Ор.

^20:23 Тогава Господ говори на Мойсей и Аарон на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

^20:24 Аарон ще се прибере при предците си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израиляните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

^20:25 Вземи Аарон и сина му Елеазар и заведи ги на планината Ор;

^20:26 и съблечи от Аарон одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.

^20:27 И Мойсей стори както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

^20:28 И Мойсей съблече от Аарон одеждите му, и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там навръх планината; а Мойсей и Елеазар слязоха от планината.

^20:29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплаква Аарон тридесет дни.

^21:1 Когато арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, чу че Израил иде по пътя откъм Атарим, той нападна израиляните и взе от тях пленници.

^21:2 И Израил направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш тези люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

^21:3 И Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.

^21:4 А когато отпътуваха от планината Ор към Червено море, за да обиколят Едомската земя, людете паднаха духом поради пътя.

^21:5 И людете заговориха против Бога и против Мойсей, казвайки: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка храна.

^21:6 Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха людете, та измряха мнозина от Израил.

^21:7 Тогава людете дойдоха при Мойсей и казаха: Съгрешихме, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Мойсей се помоли за народа.

^21:8 И Господ рече на Мойсей: Направи си от мед отровна змия и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

^21:9 И тъй, Мойсей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

^21:10 Тогава израиляните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

^21:11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрев слънце.

^21:12 Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Зеред.

^21:13 Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците – Арнон е Моавска граница между моавците и аморейците.

^21:14 Затова е казано в Книгата на Господните войни: Вахеб в Суфа и потоците, Арнон

^21:15 и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границата на Моав.

^21:16 А от там дойдоха при Беер. Този е кладенецът, за който Господ каза на Мойсей: Събери людете и ще им дам вода.

^21:17 Тогава Израил изпя тази песен: Бликай, о кладенче! Пейте за него:

^21:18 кладенец изкопаха първенците, благородните от людете копаха чрез заповед на законодателя и с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,

^21:19 и от Матана – в Наалиил, и от Наалиил – в Бамот,

^21:20 а от Бамот – в долината, която е в Моавската земя, и навръх Фасга, която гледа към Есимон.

^21:21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сихон да кажат:

^21:22 Остави ме да мина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивята, ни по лозята; няма да пием вода от кладенците; по царския главен път ще вървим, докато преминем твоите предели.

^21:23 Но Сихон не пусна Израил да мине през пределите му, а събра целия си народ и излезе в пустинята, та се опълчи срещу Израил. И когато дойде в Яца, нападна Израил.

^21:24 Но Израил го порази с острото на меча и завладя земята му от Арнон до Ябок, но само до амонците, защото границата на амонците беше крепка.

^21:25 Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците – в Есевон и във всичките му села.

^21:26 Есевон бе град на аморейския цар Сихон, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

^21:27 Затова, мъдреците, казват: Елате в Есевон и нека той се съгради и да се закрепи града Сихонов;

^21:28 защото огън излезе от Есевон, пламък из града Сихонов. Пояде той Ар Моавски и първенците на високите места на Арнон.

^21:29 Горко ти, Моаве! Погина ти, народе Хемошов! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар;

^21:30 ние ги поразихме. Есевон погина до Девон; опустошихме ги до Нофа, която се простира до Медева.

^21:31 Така Израил се засели в земята на аморейците.

^21:32 После Мойсей изпрати съгледвачи да огледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

^21:33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, в битката при Едреи.

^21:34 Но Господ каза на Мойсей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.

^21:35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, докато не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

^22:1 Тогава израиляните отпътуваха и разположиха стан на Моавските полета оттатък Йордан, срещу Ерихон.

^22:2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което стори Израил на аморейците.

^22:3 И Моав много се боеше от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израиляните.

^22:4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както волът пояжда полската трева. И Валак, Сепфоровият син, в това време беше цар на моавците.

^22:5 Той изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, в Петор, който е при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са се разположили срещу мене.

^22:6 Ела сега и моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене; дано бих могъл да ги победя и да ги прогоня от земята; понеже зная, че онзи, когото благословиш, е благословен, а когото прокълнеш, е проклет.

^22:7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини тръгнаха с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаам, казаха му Валаковите думи.

^22:8 А той им рече: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаам.

^22:9 И Бог дойде при Валаам, и каза: Какви са тези хора у тебе?

^22:10 И Валаам рече на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

^22:11 Ето людете, които излязоха от Египет, покриват лицето на земята; ела сега, прокълни ми ги, дано бих могъл да ги победя и да ги изпъдя.

^22:12 А Бог рече на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

^22:13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Върнете се в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

^22:14 Тогава моавските първенци станаха, и се върнаха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

^22:15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-видни от онези.

^22:16 И казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш при мене;

^22:17 защото ще те издигна на голяма почит и ще сторя всичко, което би ми рекъл; ела моля, прокълни ми тия люде.

^22:18 А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.

^22:19 Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

^22:20 И Бог дойде при Валаам през нощта, и му рече: Ако са дошли людете да те повикат, стани и иди с тях; но да правиш само онова, което ти кажа.

^22:21 Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и тръгна с моавските първенци.

^22:22 Но Божият гняв пламна, задето той тръгна; и Ангел Господен застана на пътя, за да му се възпротиви; а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него.

^22:23 И понеже ослицата видя, че Ангел Господен стои на пътя с гол меч в ръка, отби се от пътя и тръгна през полето; а Валаам удари ослицата, за да я върне в пътя.

^22:24 Тогава Ангелът Господен застана на един тесен път между лозята, покрай който имаше ограда отсам и ограда оттатък.

^22:25 И понеже ослицата видя Ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той пак я удари.

^22:26 После Ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво.

^22:27 И понеже ослицата видя Ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разгневи и удари ослицата с тоягата си.

^22:28 Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти?

^22:29 А Валаам каза на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал.

^22:30 И ослицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

^22:31 Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя Ангела Господен, стоящ на пътя с гол меч в ръка; и преклони глава, и падна по лице.

^22:32 И Ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, Аз излязох да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред Мене;

^22:33 и ослицата на три пъти Ме видя и се отби от Мене; ако не бе се отбила от Мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

^22:34 Тогава Валаам каза на Ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че Ти стоиш на пътя против мене; и сега, ако това не Ти е угодно, аз ще се върна.

^22:35 А Ангелът Господен каза на Валаам: Иди с народа; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

^22:36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град на границата при Арнон, в най-далечния край на границата.

^22:37 Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до тебе спешно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те издигна на почит?

^22:38 А Валаам рече на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквото сложи Бог в устата ми, това ще говоря.

^22:39 И Валаам тръгна с Валак, и дойдоха в Кириат-Узот.

^22:40 И Валак жертва волове и овце, и изпрати от тях и на Валаам и на първенците, които бяха с него.

^22:41 А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на Вааловите високи места, откъдето той видя част от народа.

^23:1 Тогава Валаам каза на Валак: Издигни ми тук седем жертвеника и приготви ми тук седем телета и седем овена.

^23:2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак, и Валаам принесоха по теле и овен на всеки жертвеник.

^23:3 После Валаам рече на Валак: Застани близо до всеизгарянето си, а аз ще отида настрани; може да дойде Господ да ме срещне; и каквото ми изяви, ще ти кажа. И отиде на гола височина.

^23:4 И Бог срещна Валаам; а Валаам Му рече: Приготвих седемте жертвеника и принесох по теле и овен на всеки жертвеник.

^23:5 И Господ вложи слово в устата на Валаам и каза: Върни се при Валак и според това слово говори.

^23:6 Върна се при него и го намери до всеизгарянето му с всичките моавски първенци.

^23:7 Тогава започна словото си, казвайки: Валак, моавският цар, ме доведе от Арам, от източните планини, и каза ми: Ела – каза той – и прокълни ми Яков, Ела и хвърли презрение върху Израил.

^23:8 Как да прокълна, когото Бог не проклина? И как да хвърля презрение, върху когото Господ не хвърля?

^23:9 Защото от връх канарите го виждам и от хълмите го гледам ето народ, който се е заселил отделно и няма да се счита между народите.

^23:10 Кой може да преброи пясъка Яковов или да изчисли четвъртата част от Израил? Дано умра, както умират праведните, и сетнините ми да бъдат както техните!

^23:11 Тогава Валак рече на Валаам: Какво ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми, а ти напълно ги благослови!

^23:12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ слага в устата ми?

^23:13 Тогава Валак му каза: Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; само част от тях ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги оттам.

^23:14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по теле и овен на всеки жертвеник.

^23:15 Тогава Валаам рече на Валак: Застани тук при всеизгарянето си, а аз ще срещна Господа там.

^23:16 И Господ срещна Валаам, вложи слово в устата му и рече: Върни се при Валак и говори според това слово.

^23:17 И той отиде при него и го намери да стои при всеизгарянето си с моавските първенци. И Валак му рече: Какво говори Господ?

^23:18 Тогава той започна словото си, казвайки: Стани, Валаче, та слушай; дай ми ухо, ти, сине Сепфоров!

^23:19 Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той ли ще каже и не ще го стори? Той ли ще обещае и не ще изпълни?

^23:20 Ето, получих заповед да благославям; Той като благослови, аз не мога да го отменя.

^23:21 Не вижда беззаконие в Яков, не вижда и извратеност в Израил. Господ, Бог негов, с него е; царско възклицание има сред тях.

^23:22 Бог го изведе от Египет; има силата на див вол.

^23:23 Няма чародейство против Яков, няма врачуване против Израил. На времето си ще се говори за Яков и за Израил: Ето какво е извършил Бог!

^23:24 Народът ще се повдигне като лъвица и ще се изправи като лъв, няма да легне, докато не изяде лова си и не изпие кръвта на жертвите.

^23:25 Тогава Валак рече на Валаам: Нито ги проклинай, нито ги благославяй.

^23:26 А Валаам в отговор каза на Валак: Не ти ли казах, че каквото ми каже Господ, това ще сторя?

^23:27 След това Валак пак рече на Валаам: Ела ще те заведа на друго място, дано бъде угодно на Бога да ми ги прокълнеш оттам.

^23:28 И Валак заведе Валаам на върха на Пеор, който гледа към Йесимон.

^23:29 Тогава Валаам рече на Валак: Издигни ми тук седем жертвеника и приготви ми тук седем телета и седем овена.

^23:30 И Валак направи, както рече Валаам, и принесе по теле и овен на всеки жертвеник.

^24:1 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израил, не отиде както друг път да търси гадания, а обърна лицето си към пустинята.

^24:2 И като повдигна очи, Валаам видя Израил, заселен според племената си; и Божият Дух дойде на него.

^24:3 И започна словото си, казвайки: Валаам, син Веоров, говори, човекът с отворени очи говори;

^24:4 говори онзи, който чу Божиите думи, който видя видението от Всесилния, който падна в изстъпление, но имаше очите си отворени:

^24:5 Колко са красиви твоите шатри, Якове, твоите скинии, Израилю!

^24:6 Като долини са разпрострени, като градини по речни брегове, като алоини дървета, насадени от Господа, като кедри покрай водите.

^24:7 Ще се излива вода из ведрата му и потомството му ще се простира в много води; царят му ще бъде по-велик от Агага и царството му ще се възвеличи.

^24:8 Бог го изведе от Египет; има силата на див вол. Ще пояде неприятелските нему народи, ще строши костите им и ще ги удари със стрелите си.

^24:9 Легнал е и лежи като лъв, като лъвица – кой ще го вдигне? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!

^24:10 Тогава гневът на Валак пламна против Валаам и изпляска той с ръце; и Валак каза на Валаам: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми, а ти три пъти все ги благославяш.

^24:11 Сега бягай и се махай; исках да те въздигна до голяма почит, но ето, Господ те лишава от почит.

^24:12 А Валаам каза на Валак: Не казах ли аз и на твоите посланици, които ми прати:

^24:13 Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господнето повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?

^24:14 И сега аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тези люде на твоите люде в последните дни.

^24:15 И като започна словото си, каза: Валаам, син Веоров, каза, човекът с отворени очи каза,

^24:16 каза онзи, който чу думите Божии, който има знание за Всевишния, който видя видението от Всесилния, който паднав изстъпление, но имаше очите си отворени:

^24:17 Виждам го, но не сега; гледам го, но не отблизо. Ще изгрее звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил. Ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци.

^24:18 Едом ще бъде завладян, още Сеир ще бъде завладян от неприятелите си, а Израил ще действа мощно.

^24:19 Владетел ще произлезе от Яков и ще погуби останалото от града.

^24:20 А като видя Амалик, продължи словото си и каза: Амалик е пръв между народите, но краят му е гибел.

^24:21 А като видя кенейците, продължи словото си и каза: Яко е твоето жилище, и положил си гнездото си на канара,

^24:22 но кенейците ще се разорят, когато Асур те заплени.

^24:23 Още продължи словото си и каза: Уви! Кой ще остане жив, когато Бог извърши това?

^24:24 Но кораби ще дойдат от крайморията на Китим и ще смирят Асур, и ще смирят Евер; но и техният край е гибел.

^24:25 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна у дома си; също и Валак тръгна по пътя си.

^25:1 А докато Израил живееше в Ситим, мъжете започнаха да блудстват с дъщерите на Моав,

^25:2 които ги канеха на жертвите на боговете си, и израиляните ядяха и се кланяха на боговете им.

^25:3 Така Израил се привърза към Баал-Пеор; и Господният гняв пламна против Израил.

^25:4 Тогава Господ каза на Мойсей: Хвани всичките първенци на народа, погуби ги и ги обеси през деня на показ пред Господа, за да се отвърне от Израил Господният яростен гняв.

^25:5 И Мойсей рече на Израилевите съдии: Всеки от вас да убие онези от хората си, които са се привързали към Баал-Пеор.

^25:6 Тогава един от израиляните дойде и доведе при братята си една мадиамка пред очите на Мойсей и пред цялото общество израиляни, докато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.

^25:7 И когато Финехас, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, видя това, излезе изсред обществото, взе копие в ръката си,

^25:8 и влезе след израилянина в спалнята, та прободе телата и на двамата – и на израилянина и на жената. Така морът престана сред израиляните.

^25:9 Ала умрелите от мора бяха двадесет и четири хиляди души.

^25:10 Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки:

^25:11 Финехас, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна гнева Ми от израиляните, като показа ревност сред тях, подобна на Моята; така Аз не изтребих израиляните в ревността Си.

^25:12 Затова кажи му: Аз му давам Моя завет на мир;

^25:13 ще бъде на него и на потомството му след него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните.

^25:14 А името на убития израилянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимри, син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.

^25:15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на племе и на един бащин дом в Мадиам.

^25:16 След това Господ говори на Мойсей, казвайки:

^25:17 Измъчвайте мадиамците и поразете ги,

^25:18 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Пеор и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на мора, наложен поради Пеор.

^26:1 А след поражението Господ говори на Мойсей и Елеазар, син на свещеника Аарон, казвайки:

^26:2 Пребройте цялото общество израиляни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израил, които могат да излизат на бой.

^26:3 Затова Мойсей и свещеникът Елеазар говориха на народа в Моавските полета при Йордан срещу Ерихон, казвайки:

^26:4 Пребройте народа от двадесет години и нагоре, както Господ заповяда на Мойсей и на израиляните, които излязоха от Египетската земя.

^26:5 Потомците на Рувим, първородния на Израил, бяха: от Енох – семейството на еноховците; от Фалу – семейството на фалуевците;

^26:6 от Есрон – семейството на есроновците; от Харми – семейството на хармиевците.

^26:7 Това са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет.

^26:8 Синът на Фалу беше Елиав;

^26:9 и синовете на Елиав: Намуил, Датан и Авирон. Това са онези Датан и Авирон, избрани от обществото, които се надигнаха против Мойсей и против Аарон и бяха сред дружината на Корей, когато онези се надигнаха против Господа.

^26:10 И земята разтвори своята паст, та ги погълна заедно с Корей при изтреблението на дружината му, когато огънят пояде двеста и петдесетте мъже, и те станаха за знамение,

^26:11 а синовете на Корей не умряха.

^26:12 Потомците на Симеон по семействата им бяха: от Намуил – семейството на намуиловците; от Ямин – семейството на яминовците; от Яхин – семейството на яхиновците;

^26:13 от Зара – семейството на заровците; от Саул – семейството на сауловците.

^26:14 Това са семействата на симеонците: двадесет и две хиляди и двеста души.

^26:15 Потомците на Гад по семействата им бяха: от Сафон – семейството на сафоновците; от Аги – семейството на агиевците; от Суни – семейството на суниевците;

^26:16 от Азени – семейството на азениевците; от Ири – семейството на ириевците;

^26:17 от Арод – семейството на ародовците; от Арили – семейството на арилиевците.

^26:18 Това са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин.

^26:19 Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя.

^26:20 А потомците на Юда по семействата им бяха: от Села – семейството на селаевците; от Фарес – семейството на фаресовците; от Зара – семейството на заровците.

^26:21 И потомците на Фарес бяха: от Есрон – семейството на есроновците; от Амул – семейството на амуловците.

^26:22 Това са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин.

^26:23 Потомците на Исахар по семействата им бяха: от Тола – семейството на толовците; от Фуа – семейството на фуавците;

^26:24 от Ясув – семейството на ясувовците; от Симрон – семейството на симроновците.

^26:25 Това са Исаха-ровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста.

^26:26 Потомците на Завулон по семействата им бяха: от Серед – семейството на середовците; от Елон – семейството на елоновците; от Ялеил – семейството на ялеиловците.

^26:27 Това са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин.

^26:28 Потомците на Йосиф според семействата им бяха Манасия и Ефрем.

^26:29 Потомците на Манасия бяха: от Махир – семейството на махировците. А Махир роди Галаад, а от Галаад – семейството на галаадовците.

^26:30 Ето Галаадовите потомци: от Ахиезер – семейството на ахиезеровците; от Хелек – семейството на хелековците;

^26:31 от Асриил – семейството на асрииловците; от Сихем – семейството на сихемовците;

^26:32 от Семида – семейството на семидовците; и от Ефер – семейството на еферовците.

^26:33 А Салпаад, Еферовият син, нямаше синове, а дъщери; и имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

^26:34 Това са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин.

^26:35 Ето потомците на Ефрем по семействата им: от Сутала – семейството на суталовците; от Вехер – семейството на вехеровците; от Тахан – семейството на тахановците.

^26:36 Ето и Суталовите потомци: от Еран – семейството на ерановците.

^26:37 Това са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин. Това са Йосифовите потомци по семействата им.

^26:38 Потомците на Вениамин по семействата си бяха: от Вела – семейството на веловците; от Асвил – семейството на асвиловците; от Ахирам – семейството на ахирамовците;

^26:39 от Суфам – семейството на суфамовците; от Уфам – семейството на уфамовците.

^26:40 А потомците на Вела бяха Аред и Нееман; от Аред – семейството на аредовците; от Нееман – семейството на неемановците.

^26:41 Това са вениаминците по семействата им; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин.

^26:42 Потомците на Дан по семействата им: от Суам – семейството на суамовците. Това са Дановите семейства.

^26:43 Преброените от всичките семейства на суамовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин.

^26:44 Потомците на Асир по семействата им бяха: от Емна – семейството на емновците; от Есуй – семейството на есуевците; от Берия – семейството на бериевците.

^26:45 Бериевите потомци бяха: от Хебер – семейството на хеберовците; от Малхиил – семейството на малхииловците.

^26:46 А Асир имаше дъщеря на име Сара.

^26:47 Тези са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин.

^26:48 Потомците на Нефталим по семействата им бяха: от Ясиил – семейството на ясииловците; от Гуни – семейството на гуниевците;

^26:49 от Есер – семейството на есеровците; от Силим – семейството на силимовците.

^26:50 Това са Нефталимовите семейства; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин.

^26:51 Общият брой на израиляните беше шестстотин и една хиляди седемстотин и тридесет.

^26:52 Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки:

^26:53 На тях нека се раздели земята за наследство според броя на имената им.

^26:54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство; на всяко племе да се даде наследството му според броя на преброените.

^26:55 Земята обаче ще се раздели с жребий; те ще наследят според имената на бащините си племена.

^26:56 С жребий да се раздели наследството между мнозината и малцината.

^26:57 А ето броя на преброените синове Левиеви по семействата им: от Гирсон – семейството на гирсонците; от Каат – семейството на каатовците; от Мерари – семейството на мерариевците.

^26:58 Това също бяха Левиеви семейства: семейството на ливниевците, семейството на хеброновците, семейството на махлиевците, семейството на мусиевците, семейството на кореовците. А Каат роди Амрам.

^26:59 Името на Амрамовата жена беше Йохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Леви в Египет; и тя роди на Амрам Аарон, Мойсей и сестра им Мариам.

^26:60 А на Аарон се родиха Надав и Авиуд, Елеазар и Итамар.

^26:61 Но Надав и Авиуд умряха, когато принасяха чужд огън пред Господа.

^26:62 Всички преброени от Левиевите синове от един месец и нагоре бяха двадесет и три хиляди; те не бяха преброени с другите израиляни, понеже на тях не се даде наследство между израиляните.

^26:63 Това са преброените от Мойсей и свещеника Елеазар, които преброиха израиляните на Моавските полета при Йордан срещу Ерихон.

^26:64 Но сред тях не се намираше ни един от онези, които бяха преброени от Мойсей и свещеника Аарон, когато те броиха израиляните в Синайската пустиня;

^26:65 защото за тях Господ бе казал: Ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев, Ефониевия син и Исус, Навиевия син.

^27:1 Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад, сина на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, от семействата на Манасия, Йосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

^27:2 Те застанаха пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред първенците, и пред цялото общество при входа на шатъра за срещане и казаха:

^27:3 Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на онези, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

^27:4 Да изчезне ли името на баща ни от семейството му, защото не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

^27:5 И Мойсей представи делото им пред Господа.

^27:6 Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки:

^27:7 Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш притежание от наследството между братята на баща им и да прехвърлиш върху тях наследството на баща им.

^27:8 И говори на израиляните, казвайки: Ако умре някой, без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

^27:9 Ако няма дъщеря, дайте наследството му на братята му.

^27:10 Ако няма братя, дайте наследството му на бащините му братя.

^27:11 Ако баща му няма братя, дайте наследството му на най-близкия му сродник от семейството му и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израиляните, според както Господ заповяда на Мойсей.

^27:12 След това Господ рече на Мойсей: Изкачи се на планината Аварим и огледай земята, която съм дал на израиляните;

^27:13 и като я огледаш, прибери се и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

^27:14 защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадеш в пустинята Цин.)

^27:15 А Мойсей говори на Господа, казвайки:

^27:16 Господ, Бог на духовете и на всяка плът, нека постави над това общество човек,

^27:17 който да излиза и да влиза пред тях, който да ги извежда и въвежда, за да не бъде Господнето общество като овце без пастир.

^27:18 И Господ каза на Мойсей: Вземи при себе си Исус, Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

^27:19 и като го представиш пред свещеника Елеазар и пред цялото общество, дай му заръка пред тях.

^27:20 И възложи на него част от твоята почетна власт, за да го слуша цялото общество израиляни.

^27:21 Той да се отнася до свещеника Елеазар, който ще се допитва до Господа за него чрез Урим, и по неговата дума да излизат, и по неговата дума да влизат, той и всичките израиляни с него, и цялото общество.

^27:22 И Мойсей стори, както му заповяда Господ; взе Исус и го представи пред свещеника Елеазар и пред цялото общество;

^27:23 и като положи ръцете си на него, даде му заръка, както Господ заповяда чрез Мойсей.

^28:1 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^28:2 Заповядай на израиляните: Внимавайте да Ми принасяте на определеното време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна жертва на Мене чрез огън.

^28:3 И кажи им: Ето приноса чрез огън, който ще принасяте на Господа: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за постоянно всеизгаряне.

^28:4 Едното агне да принасяш сутрин, а другото агне да принасяш вечер;

^28:5 а за хлебен принос – една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

^28:6 Това е постоянно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън на Господа.

^28:7 И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние на Господа.

^28:8 А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън на Господа.

^28:9 А в съботен ден да принасяте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос, с възлиянието му.

^28:10 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен постоянното всеизгаряне с възлиянието му.

^28:11 При новолунията да принасяте за всеизгаряне на Господа две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^28:12 и за всеко теле три десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

^28:13 и за всяко агне по една десета от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне за благоуханна жертва чрез огън на Господа.

^28:14 А възлиянието им да бъде вино, половин ин за телето, една трета ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината.

^28:15 И освен постоянното всеизгаряне, да се принася на Господа в принос за грях един козел с възлиянието му.

^28:16 На четиринадесетия ден от първия месец е Господнята Пасха,

^28:17 а на петнадесетия ден от този месец е празник; седем дни да се яде безквасен хляб.

^28:18 На първия ден да има свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа;

^28:19 а да принасяте жертва чрез огън за всеизгаряне на Господа – две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета без недостатък.

^28:20 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети от ефа да принасяте за телето, две десети за овена;

^28:21 и по една десета от ефа да принасяш за всяко от седемте агнета;

^28:22 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

^28:23 Това да принасяте в прибавка на утринното всеизгаряне, което е постоянно всеизгаряне.

^28:24 Така да принасяте храната всеки ден през седемте дни за благоуханна жертва чрез огън на Господа; това да се принася с възлиянието му в прибавка на постоянното всеизгаряне.

^28:25 А на седмия ден да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа.

^28:26 Също и в деня на първите плодове, когато принасяте нов хлебен принос на Господа през празника на седмиците, да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа.

^28:27 И за благоухание на Господа да принасяте във всеизгаряне две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета.

^28:28 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло – три десети от ефа за всяко теле, две десети за единия овен

^28:29 и по една десета за всяко от седемте агнета;

^28:30 и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

^28:31 Това да принасяте (без недостатък да бъдат) с възлиянието им в прибавка на постоянното всеизгаряне с хлебния му принос.

^29:1 В първия ден на седмия месец да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа; той да ви бъде ден за тръбен призив.

^29:2 Да принасяте във всеизгаряне за благоухание на Господа едно теле, един овен и седем едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:3 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло – три десети от ефа за телето, две десети за овена

^29:4 и по една десета за всяко от седемте агнета;

^29:5 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

^29:6 Това е в прибавка към новолунното всеизгаряне и хлебния му принос и към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън на Господа.

^29:7 И на десетия ден от този седми месец да имате свято събрание и да смирите душите си, и да не вършите никаква работа;

^29:8 а да принасяте във всеизгаряне на Господа за благоухание едно теле, един овен и седем едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:9 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло – три десети от ефа за телето, две десети за единия овен

^29:10 и по една десета за всяко от седемте агнета;

^29:11 един козел в принос за грях, в прибавка към приноса за грях и към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

^29:12 И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа, а да празнувате празника Господен седем дни.

^29:13 Да принасяте във всеизгаряне за благоуханна жертва чрез огън на Господа тринадесет телета, два овена и четиринадесет едногодишни мъжки агнета без недостатък.

^29:14 А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло – три десети от ефа за всеки от тринадесетте телета, две десети за всеки от двата овена

^29:15 и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета;

^29:16 и един козел в принос за грях, в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния принос с възлиянието му.

^29:17 На втория ден да принесете дванадесет телета, два овена и четиринадесет едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:18 хлебният им принос с възлиянията им за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено;

^29:19 и един козел в принос за грях в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

^29:20 На третия ден принасяйте единадесет телета, два овена и четиринадесет едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:21 хлебният им принос с възлиянията им за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено;

^29:22 и един козел в принос за грях в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

^29:23 На четвъртия ден принасяйте десет телета, два овена и четиринадесет едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:24 хлебният им принос с възлиянията им за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено;

^29:25 и един козел в принос за грях в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

^29:26 На петия ден принасяйте девет телета, два овена и четиринадесет едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:27 хлебният им принос с възлиянията им за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено;

^29:28 и един козел в принос за грях в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

^29:29 На шестия ден принасяйте осем телета, два овена и четиринадесет едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:30 хлебният им принос с възлиянията им за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено;

^29:31 и един козел в принос за грях в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията му.

^29:32 На седмия ден седем телета, два овена и четиринадесет едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:33 хлебният им принос с възлиянията им за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено за тях;

^29:34 и един козел в принос за грях в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

^29:35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не вършите никаква обичайна работа;

^29:36 и да принасяте във всеизгаряне за благоуханна жертва чрез огън на Господа едно теле, един овен и седем едногодишни мъжки агнета без недостатък;

^29:37 хлебният им принос с възлиянията им за телето, за овена и за агнетата според броя им, както е определено;

^29:38 и един козел в принос за грях в прибавка към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

^29:39 Това да принасяте на Господа на празниците си в прибавка към оброците си и доброволните си приноси – за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си и за примирителните си приноси.

^29:40 И Мойсей каза на израиляните всичко, което Господ му заповяда.

^30:1 Така също Мойсей говори на началниците от племената на израиляните, казвайки: Ето какво заповяда Господ:

^30:2 Когато някой мъж направи оброк на Господа или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, нека не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му.

^30:3 Също, ако някоя жена направи оброк на Господа и се обвърже със задължение през младостта си, в бащиния си дом,

^30:4 и баща ѝ чуе оброка ѝ и задължението, с което е обвързала душата си, и баща ѝ не ѝ каже нищо, тогава всичките ѝ оброци си остават в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, остава в сила.

^30:5 Но ако ѝ забрани баща ѝ в деня, когато чуе, то никой от оброците ѝ или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще ѝ прости, понеже ѝ е забранил баща ѝ.

^30:6 Но ако се омъжи, а е обвързана с оброка или с необмислена дума, излязла от устата ѝ, с която е обвързала душата си,

^30:7 и мъжът ѝ, като чуе, не ѝ каже нищо в деня, когато чуе, тогава оброците ѝ остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, остават в сила.

^30:8 Но ако ѝ забрани мъжът ѝ в деня, когато чуе, тогава той ще унищожи оброка, който е взела върху себе си, и несмислената дума, излязла от устата ѝ, с която е обвързала душата си, и Господ ще ѝ прости.

^30:9 Оброк, направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, остава върху нея.

^30:10 Но ако една жена е направила оброк в къщата на мъжа си или е обвързала душата си с клетвено задължение

^30:11 и мъжът ѝ е чул и не ѝ е казал нищо, нито ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци остават в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, остават в сила.

^30:12 Но ако в деня, когато е чул, мъжът ѝ ги е унищожил, тогава онова, което е излязло от устните ѝ относно оброците ѝ и относно обвързването на душата ѝ, не ще остане в сила; мъжът ѝ ги е унищожил и Господ ще ѝ прости.

^30:13 Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да унищожи всеки оброк и всяко клетвено задължение за смиряването на душата ѝ;

^30:14 но ако мъжът ѝ ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките ѝ оброци и всичките ѝ задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не ѝ е казал нищо в деня, когато ги е чул.

^30:15 Но ако ги унищожи по-късно, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

^30:16 Това са повеленията, относно оброците, които Господ заповяда на Мойсей да се пазят между мъж и жена му, между баща и дъщеря му в младостта ѝ, докато е в бащиния си дом.

^31:1 След това Господ говори на Мойсей, казвайки:

^31:2 Въздай на мадиамците за израиляните и след това ще се прибереш при людете си.

^31:3 И Мойсей говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека излязат против Мадиам, за да извършат Господнето въздаяние върху Мадиам.

^31:4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на война.

^31:5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе – дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

^31:6 И Мойсей ги изпрати на война – по хиляда души от всяко племе, тях и Финехас, сина на свещеника Елеазар, със святите вещи и с тръбите за тревога в ръката му.

^31:7 Те воюваха против Мадиам, както Господ заповяда на Мойсей, и убиха всички мъже.

^31:8 И между убитите бяха Еви, Рекем, Сур, Ур и Рева – петимата мадиамски царе; убиха с меч и Валаам, Веоровия син.

^31:9 Израиляните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

^31:10 А всичките им градове в местата, населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

^31:11 И взеха всичко заграбено и всичката плячка – човек и животно.

^31:12 И докараха пленниците, плячката и заграбеното на Мойсей, на свещеника Елеазар и на обществото израиляни в стана на Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон.

^31:13 Тогава Мойсей, свещеникът Елеазар и всички първенци на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат.

^31:14 Но Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се връщаха от военния поход;

^31:15 и Мойсей им рече: Защо оставихте живи всички жени?

^31:16 Ето те, по съвета на Валаам, накараха израиляните да се отвърнат от Господа, за да угодят на Пеор, тъй че бе нанесено поражение над Господнето общество.

^31:17 Затова убийте сега всички младежи и всички жени, които са познали мъж.

^31:18 А всички девойки, които не са познали мъж, оставете живи за себе си.

^31:19 И вие останете вън от стана седем дни; вие и пленниците ви, всеки, който е убил човек и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

^31:20 очистете и всичките дрехи, и всичко, направено от кожа, козина или дърво.

^31:21 Също и свещеникът Елеазар каза на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Мойсей като закон:

^31:22 Само златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

^31:23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче трябва да се очисти и с очистителната вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода.

^31:24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си и ще бъдете чисти; и след това да влезете в стана.

^31:25 И Господ говори на Мойсей, казвайки:

^31:26 Ти и свещеникът Елеазар, и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците – и човек, и животно,

^31:27 и раздели плячката на две – между войниците, които ходиха на война, и цялото общество.

^31:28 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин – от людете, от говеда, от осли и от овци;

^31:29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазар като възвишаем принос на Господа.

^31:30 А от половината на израиляните да вземеш по едно от петдесет – от люде, от говеда, от осли и от овце – от всеки добитък, и да ги дадеш на левитите, които служат в Господнята скиния.

^31:31 И тъй, Мойсей и свещеникът Елеазар сториха, както Господ заповяда на Мойсей.

^31:32 А плячката, освен заграбеното от войниците, беше: шестстотин седемдесет и пет хиляди овце;

^31:33 седемдесет и две хиляди говеда;

^31:34 шестдесет и една хиляда осли

^31:35 тридесет и две хиляди жени, които не бяха познали мъж.

^31:36 И така, половината, делът на онези, които бяха ходили на бой, беше триста тридесет и седем хиляди и петстотин овце;

^31:37 а данъкът за Господа от овцете беше шестстотин седемдесет и пет;

^31:38 тридесет и шест хиляди говеда, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

^31:39 тридесет хиляди и петстотин осли, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

^31:40 и шестнадесет хиляди души, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама.

^31:41 И Мойсей даде данъка като възвишаем принос Господу на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.

^31:42 А половината на израиляните, която Мойсей отдели от войниците,

^31:43 тоест половината за обществото, беше: триста тридесет и седем хиляди и петстотин овце;

^31:44 тридесет и шест хиляди говеда;

^31:45 тридесет хиляди и петстотин осли;

^31:46 и шестнадесет хиляди души.

^31:47 От тази половина за израиляните Мойсей взе по едно от петдесет – от люде и от животни, и ги даде на левитите, които служеха в Господнята скиния, както Господ заповяда на Мойсей.

^31:48 Тогава се приближиха при Мойсей началниците над хилядите от войската – хилядниците и стотниците,

^31:49 и казаха на Мойсей: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; не липсва ни един от нас.

^31:50 Затова принасяме дар на Господа, всеки каквото е намерил: златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

^31:51 И Мойсей, и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всички изработени украшения.

^31:52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха на Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

^31:53 (Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си.)

^31:54 И Мойсей, и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане за спомен на израиляните пред Господа.

^32:1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха, че Язирската земя и Галаадската земя са места за добитък,

^32:2 гадците и рувимците дойдоха и говориха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото, казвайки:

^32:3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севам, Нево и Веон,

^32:4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

^32:5 Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тази земя на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.

^32:6 А Мойсей рече на гадците и на рувимците: Братята ви да идат на бой, а вие тук да седите?

^32:7 Защо обезсърчавате сърцата на израиляните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

^32:8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадеш-Варни да огледат земята;

^32:9 стигнаха до долината Ешкол и, като видяха земята, обезсърчиха израиляните да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

^32:10 И в онзи ден гневът на Господа пламна, и Той се закле:

^32:11 Ни един от онези мъже, от двадесет години и нагоре, които излязоха от Египет, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха с цялата си душа,

^32:12 освен Халев, сина на кенезееца Ефони, и Исус, Навиевия син, защото те последваха Господа с цялата си душа.

^32:13 Гневът на Господа пламна против Израил и Той ги прати да се скитат в пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

^32:14 И ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, люпило на грешници, и ще разпалите още повече пламъка на Господния гняв против Израил.

^32:15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще ги остави отново в пустинята; и така вие ще станете причина да погине целият този народ.

^32:16 Но те се приближиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за децата си;

^32:17 а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израиляните, докато ги заведем до мястото им; и децата ни ще останат в укрепените градове, за да са в безопасност от местните жители.

^32:18 Няма да се върнем по домовете си, докато израиляните не наследят всеки наследството си.

^32:19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан на изток.

^32:20 Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

^32:21 ако всички въоръжени преминете Йордан пред Господа, докато изгони Той враговете Си пред Себе Си,

^32:22 и земята се завладее пред Господа, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израил, и ще имате тази земя за притежание пред Господа.

^32:23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

^32:24 Съградете градове за децата си и огради за овцете си и сторете това, което изрекохте с устата си.

^32:25 И гадците и рувимците говориха на Мойсей: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

^32:26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в Галаадските градове;

^32:27 а слугите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

^32:28 Тогава Мойсей даде заповед за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израиляните.

^32:29 Мойсей им каза: Ако гадците и рувимците преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

^32:30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

^32:31 И гадците и рувимците в отговор казаха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

^32:32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си отсам Йордан.

^32:33 И тъй, Мойсей им даде, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сихон и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите ѝ, и градовете наоколо.

^32:34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

^32:35 Атротсофан, Язир, Йогвея,

^32:36 Бет-Нимра и Бет-Аран – укрепени градове и огради за овце.

^32:37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

^32:38 Нево и Баал-Меон (с променени имена), и Севам; и преименуваха градовете, които съградиха.

^32:39 И потомците на Манасиевия син, Махир, отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

^32:40 Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.

^32:41 А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му, и ги наименува Хаввот-Яир.

^32:42 И Ноба отиде и превзе Кенат и селата му, и го наименува Ноба по своето име.

^33:1 Ето становете по време на странстванията на израиляните, когато излязоха от Египетската земя според бойните си дружини, под началството на Мойсей и Аарон.

^33:2 По Господне повеление Мойсей записа местата на становете им по време на тяхното странстване; и ето техните станове според странстванията им.

^33:3 На петнадесетия ден от първия месец, на сутринта след пасхата, израиляните излязоха от Раамсес неустрашимо пред очите на всичките египтяни,

^33:4 докато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съд.)

^33:5 И израиляните, като отпътуваха от Раамсес, разположиха стан в Сокхот.

^33:6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

^33:7 Като отпътуваха от Етам, върнаха се към Пи-Хахирот, който е срещу Баал-Цефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

^33:8 А когато отпътуваха от Пи-Хахирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха три дни през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

^33:9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета и там разположиха стан.

^33:10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червено море.

^33:11 Като отпътуваха от Червено море, разположиха стан в пустинята Син.

^33:12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка.

^33:13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.

^33:14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рефидим, където нямаше вода да пият людете.

^33:15 Като отпътуваха от Рефидим, разположиха стан в Синайската пустиня.

^33:16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-Хатаава.

^33:17 Като отпътуваха от Киврот-Хатаава, разположиха стан в Хацерот.

^33:18 Като отпътуваха от Хацерот, разположиха стан в Ритма.

^33:19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес.

^33:20 Като отпътуваха от Римон-Фарес, разположиха стан в Ливна.

^33:21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.

^33:22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.

^33:23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан на хълма Сафер.

^33:24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.

^33:25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.

^33:26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.

^33:27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.

^33:28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.

^33:29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.

^33:30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.

^33:31 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.

^33:32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.

^33:33 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Йотвата.

^33:34 Като отпътуваха от Йотвата, разположиха стан в Еврона.

^33:35 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Ецион-Гебер.

^33:36 Като отпътуваха от Ецион-Гебер, разположиха стан в Кадеш, който е в пустинята Цин.

^33:37 А като отпътуваха от Кадеш, разположиха стан в планината Ор, при пределите на Едомската земя.

^33:38 И по Господне повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор и умря там в четиридесетата година от изхода на израиляните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.

^33:39 Аарон беше на сто двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

^33:40 И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израиляните.

^33:41 А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Цалмона.

^33:42 Като отпътуваха от Цалмона, разположиха стан във Финон.

^33:43 Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.

^33:44 Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, на Моавската граница.

^33:45 Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-Гад.

^33:46 Като отпътуваха от Девон-Гад, разположиха стан в Алмон-Дивлатаим.

^33:47 Като отпътуваха от Алмон-Дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.

^33:48 А като отпътуваха от планините Аварим, разположиха стан на Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон.

^33:49 При Йордан разположиха стан от Бет-Есимот до Абел-Ситим, на Моавските полета.

^33:50 Тогава Господ говори на Мойсей на Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон, казвайки:

^33:51 Кажи на израиляните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,

^33:52 изгонете пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли и съборете всичките им оброчища.

^33:53 И завладейте земята, и заселете се в нея; защото на вас съм дал тази земя в наследство.

^33:54 И да разделите земята с жребий между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, където му падне жребият. Според бащините си племена да наследите.

^33:55 Но ако не изгоните пред себе си жителите на земята, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат трън в очите ви и бодил в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

^33:56 Освен това, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.

^34:1 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^34:2 Заповядай на израиляните: Когато влезете в Ханаанската земя, ето земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите ѝ:

^34:3 южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом; и южната ви граница да бъде от края на Солено море на изток,

^34:4 и да завива към височините на Акрабим, да отива до Цин, и да продължава на юг до Кадеш-Варни, да излиза на Асар-Адар и да отива до Асмон.

^34:5 И от Асмон границата да завива към Египетския поток, и да стига до морето.

^34:6 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западна граница.

^34:7 Северните ви граници да бъдат тези: от Голямото море да прокарате границата до планината Ор;

^34:8 от планината Ор да прокарате границата до прохода на Хамат; и границата да продължава до Седад.

^34:9 И границата да продължава до Зифрон, и да излиза на Асар-Енан. Това да ви бъде северната граница.

^34:10 А източната си граница да прокарате от Асар-Енан до Шефам.

^34:11 И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза, и да достига брега на езерото Кинерет на изток.

^34:12 И границата да слиза до Йордан, и да излиза на Солено море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.

^34:13 И тъй, Мойсей заповяда на израиляните: Това е земята, която ще наследите чрез жребий. Господ заповяда тя да се даде на деветте и половина племена,

^34:14 защото племето на рувимците според бащините им домове и племето на гадците според бащините им домове взеха наследството си, както и го взе половината от Манасиевото племе.

^34:15 Тези две и половина племена взеха наследството си оттатък Йордан, срещу Ерихон на изток.

^34:16 И Господ говори на Мойсей:

^34:17 Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус, Навиевият син.

^34:18 Също и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.

^34:19 А ето имената на тези мъже: от Юдовото племе – Халев, Ефониевият син;

^34:20 от племето на симеонците – Самуил, Амиудовият син;

^34:21 от Вениаминовото племе – Елидад, Хислоновият син;

^34:22 от племето на данците – първенецът Вуки, Йоглиевият син;

^34:23 от Йосифовите потомци, от племето на манасийците – първенецът Аниил, Ефодовият син;

^34:24 а от племето на ефремците – първенецът Камуил, Сафтановият син;

^34:25 от племето на завулонците – първенецът Елисафан, Фарнаховият син;

^34:26 от племето на исахарците – първенецът Фалтиил, Азановият син;

^34:27 от племето на асирците – първенецът Ахиуд, Шеломиевият син;

^34:28 и от племето на нефталимците – първенецът Федаил, Амиудовият син.

^34:29 Това са онези, на които Господ заповяда да разделят наследството на израиляните в Ханаанската земя.

^35:1 Господ говори още на Мойсей в Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон, казвайки:

^35:2 Заповядай на израиляните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

^35:3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.

^35:4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакти от градската стена околовръст.

^35:5 Да измерите извън града на източната страна две хиляди лакти, на южната страна две хиляди лакти, на западната страна две хиляди лакти, и на северната страна две хиляди лакти, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

^35:6 И от градовете, които ще дадете на левитите, да определите шест града, където могат да прибягват убийците; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

^35:7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града, заедно с пасбищата им.

^35:8 И когато давате градовете от притежанието на израиляните, давайте от по-голямото повече, а от по-малкото дайте по-малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

^35:9 Господ говори още на Мойсей, казвайки:

^35:10 Кажи на израиляните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,

^35:11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да могат да прибягват там убийците, които са убили човека погрешка.

^35:12 Те да ви бъдат градове за убежище от отмъщение, за да не умре обвиненият в убийство, преди да се представи на съд пред обществото.

^35:13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибежище.

^35:14 Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат за прибежище.

^35:15 Тези шест града да бъдат за прибежище на израиляните и на чужденеца, и на онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който е убил човек погрешка.

^35:16 Ако е ударил някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът да се умъртви.

^35:17 Ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и умре, убиец е; убиецът да се умъртви.

^35:18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и умре, убиец е; убиецът да се умъртви.

^35:19 Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиец; когато го срещне, да го умъртви.

^35:20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и умре,

^35:21 или от омраза го удари с ръка и умре, този, който го е ударил да се умъртви; убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

^35:22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал,

^35:23 или ако, без да съгледа, събори върху него някакъв камък, от който може да умре и умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,

^35:24 тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби;

^35:25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибягнал за убежище; и в него да живее до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.

^35:26 Но ако убиецът излезе когато и да е вън от пределите на града-прибежище, в който е прибягнал,

^35:27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на града му за прибежище, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, той няма да бъде виновен за кръвопролитие;

^35:28 защото убиецът трябва да стои в града-прибежище до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника, нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.

^35:29 Това да ви бъде съдебен закон през всичките ви поколения по всичките ви заселища.

^35:30 Който убие някого, този убиец да се умъртви по думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.

^35:31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който – като виновен – заслужава смърт; но той да се умъртви.

^35:32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в града-пребежище, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

^35:33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

^35:34 Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Еова, обитавам всред израиляните.

^36:1 Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаад, сина на Махир, Манасиевия син от семействата на Йосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Мойсей и пред първенците, началниците на бащините домове, казвайки:

^36:2 Господ заповяда на господаря ни да даде земята в наследство на израиляните с жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брата ни Салпаад на дъщерите му.

^36:3 Но ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израиляните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи и ще се приложи към наследството на онова племе, което ги вземе за жени; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребият.

^36:4 Даже когато дойде юбилеят на израиляните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на бащиното ни племе.

^36:5 И тъй, според Господнето слово, Мойсей заповяда на израиляните: Племето на Йосифовите потомци говори право.

^36:6 Ето какво заповядва Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от семейството на бащиното си племе.

^36:7 По този начин никое наследство на израиляните няма да преминава от племе на племе; защото израиляните трябва да се привързват всеки за наследството на бащиното си племе.

^36:8 Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израиляните, трябва да се омъжи за някого от семейството на бащиното си племе, така че израиляните да притежават всеки бащиното си наследство.

^36:9 Да не преминава наследство от едно племе в друго, но племената на израиляните да се привързват – всяко за своето наследство.

^36:10 И Салпаадовите дъщери сториха както Господ заповяда на Мойсей;

^36:11 защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовците си;

^36:12 омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.

^36:13 Това са заповедите и наредбите, които Господ даде на израиляните чрез Мойсей на Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон.