Bitie

^1:1 В началото Бог сътвори небето и земята.

^1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

^1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

^1:4 И Бог видя, че светлината е добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

^1:5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

^1:6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

^1:7 И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

^1:8 И Бог нарече простора небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

^1:9 И Бог каза: Да се събере в едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.

^1:10 И Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече морета; и Бог видя, че е добро.

^1:11 И Бог каза: Да произведе земята растителност: семеносни растения, плодоносни дървета от всякакъв вид на земята, които раждат плод със семето в него; и стана така.

^1:12 И земята произведе растителност: семеносни растения от всякакъв вид и дървета от всякакъв вид, които раждат плод със семето в него; и Бог видя, че това е добро.

^1:13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.

^1:14 И Бог каза: Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;

^1:15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.

^1:16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

^1:17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,

^1:18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че това е добро.

^1:19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

^1:20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно живи същества и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

^1:21 И Бог сътвори големите морски чудовища, и всички живи същества според видовете им, които водата произведе изобилно, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това е добро.

^1:22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се, и напълнете водите в моретата; нека се размножат и птиците по земята.

^1:23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.

^1:24 И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.

^1:25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка според видовете му и всички влечуги по земята според видовете им; и Бог видя, че това е добро.

^1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята.

^1:27 И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори.

^1:28 И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество по земята.

^1:29 И Бог каза: Вижте, давам ви всяко семеносно растение, което е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има семеносен плод; те ще ви бъдат за храна.

^1:30 А всяка зелена растителност давам за храна на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици и на всяко влечуго по земята, в което има живот; и стана така.

^1:31 И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

^2:1 Така бяха завършени небето и земята, и цялото множество същества в тях.

^2:2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше направил, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше направил.

^2:3 И благослови Бог седмия ден, и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което беше сътворил и създал.

^2:4 Тези са сведенията за небето и земята, когато бяха сътворени, във времето, когато Господ Бог създаде земята и небето.

^2:5 А никакво полско растение още нямаше на земята, и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

^2:6 но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.

^2:7 И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана живо същество.

^2:8 И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал.

^2:9 И Господ Бог направи да израсте от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината, и дървото за познаване на доброто и злото.

^2:10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше и стана четири главни реки.

^2:11 Името на първата е Фисон: тя е, която обикаля цялата Хавилска земя, където има злато.

^2:12 И златото на онази земя е добро; там има още бделий и ониксов камък.

^2:13 Името на втората река е Гихон: тя е, която обикаля цялата земя Куш.

^2:14 Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

^2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

^2:16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

^2:17 но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.

^2:18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

^2:19 И Господ Бог образува от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.

^2:20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

^2:21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

^2:22 И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.

^2:23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета.

^2:24 Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.

^2:25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.

^3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?

^3:2 Жената каза на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

^3:3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

^3:4 А змията каза на жената: Не, няма да умрете;

^3:5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото.

^3:6 И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

^3:7 Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.

^3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше в градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

^3:9 Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си?

^3:10 А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.

^3:11 А Господ Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

^3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох.

^3:13 И Господ Бог рече на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.

^3:14 Тогава каза Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си сред всички животни и сред всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

^3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.

^3:16 На жената каза: Ще ти преумножа мъките в бременността; в мъки ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее.

^3:17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; с мъка ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

^3:18 Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

^3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.

^3:20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живичовеци.

^3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му, и ги облече.

^3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота да яде и да живее вечно, –

^3:23 затова Господ Бог го отпрати от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

^3:24 Така Той изпъди човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламтящия меч, който се въртеше на всички страни, за да пазят пътя към дървото на живота.

^4:1 И Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди Каин; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

^4:2 Роди още и брат му Авел. Авел беше овчар, а Каин беше земеделец.

^4:3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

^4:4 Тъй също и Авел принесе жертва от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авел и на приноса му,

^4:5 а на Каин и на приноса му не погледна така. Затова Каин се разсърди твърде много, и лицето му се навъси.

^4:6 Господ рече на Каин: Защо си се разсърдил? Защо е навъсено лицето ти?

^4:7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми да те завладее; но ти трябва да го владееш.

^4:8 А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин стана против брат си Авел и го уби.

^4:9 И Господ каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брат си?

^4:10 И каза Господ: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята;

^4:11 и сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка.

^4:12 Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

^4:13 А Каин каза на Господа: Наказанието ми е по-тежко, отколкото мога да понеса.

^4:14 Ето, гониш ме днес от лицето на земята; и от Твоето лице ще съм скрит; ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй, всеки, който ме намери, ще ме убие.

^4:15 А Господ му каза: Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И Господ постави знак на Каин, за да не го убива никой, който го намери.

^4:16 Тогава Каин излезе от Господнето присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

^4:17 И Каин позна жена си, която зачена и роди Енох; и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

^4:18 И на Енох се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяил; Мехуяил роди Метусаил; и Метусаил роди Ламех.

^4:19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата – Села.

^4:20 Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат добитък.

^4:21 Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и флейта.

^4:22 Тъй и Села роди Тувал-Каин, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.

^4:23 И Ламех рече на жените си: Адо и Село, чуйте гласа ми, жени Ламехови, слушайте думите ми: Понеже мъж убих загдето ме нарани, да, юноша, загдето ме смаза.

^4:24 Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

^4:25 И Адам пак позна жена си; и тя роди син, когото наименува Сит: защото, казваше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авел, понеже Каин го уби.

^4:26 Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава човеците започнаха да призовават Господнето име.

^5:1 Ето списъка със сведенята за Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го създаде по Божията прилика;

^5:2 сътвори ги мъжки и женски пол, благослови ги и наименува ги Човек в деня, когато бяха сътворени.

^5:3 Адам живя сто и тридесет години и роди син по своята прилика, по своя образ и наименува го Сит.

^5:4 А откак роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.

^5:5 И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря.

^5:6 Сит живя сто и пет години и роди Енос.

^5:7 А откак роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години, и роди синове и дъщери.

^5:8 И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.

^5:9 Енос живя деветдесет години и роди Каинан.

^5:10 А откак роди Каинан, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.

^5:11 И всичките дни на Енос станаха деветстотин и пет години; и умря.

^5:12 Каинан живя седемдесет години и роди Маалалеил.

^5:13 А откак роди Маалалеил, Каинан живя осемстотин и четиридесет години, и роди синове и дъщери.

^5:14 И всичките дни на Каинан станаха деветстотин и десет години; и умря.

^5:15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред.

^5:16 А откак роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години, и роди синове и дъщери.

^5:17 И всичките дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.

^5:18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох.

^5:19 А откак роди Енох, Яред живя осемстотин години, и роди синове и дъщери.

^5:20 И всичките дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.

^5:21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал.

^5:22 А откак роди Матусал, Енох ходѝ по Бога триста години, и роди синове и дъщери.

^5:23 И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.

^5:24 И Енох ходѝ по Бога; и не се намираше вече, защото Бог го взе.

^5:25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламех.

^5:26 А откак роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години, и роди синове и дъщери.

^5:27 И всичките дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.

^5:28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;

^5:29 и наименува го Ной, защото си казваше: Този ще ни утеши в работата ни и в тежкия труд на ръцете ни при обработване на земята, която Господ прокле.

^5:30 А откак роди Ной, Ламех живя петстотин деведесет и пет години, и роди синове и дъщери.

^5:31 И всичките дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.

^5:32 А Ной беше на петстотин години; и Ной роди Сим, Хам и Яфет.

^6:1 Като започнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

^6:2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери са красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

^6:3 Тогава рече Господ: Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

^6:4 В онези дни се намираха исполините на земята; а също и след това, когато Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, и това бяха онези силни и прочути старовременни войни.

^6:5 И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло,

^6:6 Господ се наскърби, че беше създал човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

^6:7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човеците, които създадох – човеци, зверове, влечуги и небесни птици – понеже съжалявам, че ги създадох.

^6:8 А Ной придоби Господнето благоволение.

^6:9 Тези са сведенията за Ной. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

^6:10 Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.

^6:11 И светът се разврати пред Бога; светът се напълни с насилие.

^6:12 И Бог видя света; и ето, бе развратен, защото всяка плът бе извратила земния си път.

^6:13 И рече Бог на Ной: Свършекът на всяка плът се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.

^6:14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

^6:15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.

^6:16 Отверстие направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.

^6:17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя изпод небето всяка плът, която има в себе си дъх на живот; всичко, което се намира на земята, ще измре.

^6:18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега – ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.

^6:19 И от всичко живо, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

^6:20 От птиците според вида им и от добитъка според вида му, и от всички земни влечуги според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.

^6:21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, за да бъде храна на тебе и на тях.

^6:22 И Ной направи всичко; както му заповяда Бог, така го направи.

^7:1 Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

^7:2 Вземи по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

^7:3 също и от небесните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод за цялата земя.

^7:4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, което съм създал.

^7:5 И Ной направи всичко, както му заповяда Господ.

^7:6 А Ной беше на шестотин години, когато стана водният потоп на земята.

^7:7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му и жена му, и снахите му с него.

^7:8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците, и от всички влечуги по земята,

^7:9 влязоха в ковчега при Ной две по две, мъжки и женски, както заповяда Бог на Ной.

^7:10 И след седемте дни водите на потопа заваляха на земята.

^7:11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха;

^7:12 и дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

^7:13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи –

^7:14 те и всичките животни според вида си, и всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, пълзящи по земята според вида си, и всичките птици според вида си, всяко пересто от всякакъв вид.

^7:15 Две по две от всяка плът, която има в себе си дъх на живот, влязоха в ковчега при Ной.

^7:16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка плът влязоха, както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.

^7:17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите се умножиха, та подеха ковчега и той се издигна над земята.

^7:18 Водите се усилваха и умножаваха много на земята, и ковчегът се носеше по повърхността на водите.

^7:19 Водите на земята се усилваха твърде много, така че се покриха всички високи планини, които бяха под цялото небе.

^7:20 На петнадесет лакти над тях се издигнаха водите и планините се покриха.

^7:21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички влечуги, пълзящи по земята, и всички хора.

^7:22 Всичко на сушата, което имаше в ноздрите си дъх на живот, измря.

^7:23 Всичко живо, което се намираше по лицето на земята, се изтреби – човеци, добитък, влечуги, небесни птици; всички се изтребиха от земята; останаха само Ной и тези, които бяха с него в ковчега.

^7:24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

^8:1 Тогава си спомни Бог за Ной, за всичко живо и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог изпрати вятър по земята, и водите престанаха.

^8:2 И затвориха се изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

^8:3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

^8:4 И на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

^8:5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

^8:6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

^8:7 и изпрати гарван, който, като излезе, летеше насам-натам, докато пресъхнаха водите на земята.

^8:8 Тогава изпрати гълъб, за да види оттеглила ли се е водата от лицето на земята.

^8:9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка, та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

^8:10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

^8:11 Надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной узна, че водата се е оттеглила от земята.

^8:12 Той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

^8:13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна, и ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

^8:14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята напълно изсъхна.

^8:15 И Бог каза на Ной:

^8:16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и снахите ти с тебе.

^8:17 Изведи със себе си всяко живо същество, което е с тебе – птици, добитък и всички влечуги пълзящи по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

^8:18 Тогава Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

^8:19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всички влечуги по земята, според видовете си.

^8:20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и ги принесе за всеизгаряне на олтара.

^8:21 И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

^8:22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

^9:1 Тогава Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.

^9:2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те, заедно с всички влечуги по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви.

^9:3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; както ви дадох растителността, така сега ви давам всичко.

^9:4 Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му, не яжте.

^9:5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да, от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

^9:6 Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека.

^9:7 А вие се плодете и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея.

^9:8 И каза Бог на Ной и на синовете му:

^9:9 Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас,

^9:10 и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всичките земни зверове, да, с всички излезли от ковчега с вас, с всяко живо същество на земята.

^9:11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече всяка плът от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

^9:12 Бог рече още: Ето знака на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас, и всичко живо, което е с вас:

^9:13 поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде знак на завет между Мене и земята.

^9:14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

^9:15 и ще си спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка плът; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка плът.

^9:16 Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да си напомням вечния завет между Бога и всичко живо от всяка плът, която е на земята.

^9:17 Това, каза Бог на Ной, е знакът на завета, който поставям между Мене и всяка плът, която е на земята.

^9:18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаан.

^9:19 Тези трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.

^9:20 Тогава Ной почна да обработва земята и насади лозе.

^9:21 И като пи от виното, опи се и се разголи в шатъра си.

^9:22 И Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си, и каза на двамата си братя отвън.

^9:23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.

^9:24 Като отрезвя Ной от виното си и научи какво му бе направил по-малкият му син, каза:

^9:25 Проклет да е Ханаан! Слуга на слуги ще бъде на братята си.

^9:26 Рече още: Благословен Господ, Симовият Бог! И Ханаан да бъде слуга на Сим.

^9:27 Бог да разшири земите на Яфет, и да се засели Яфет в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга.

^9:28 След потопа Ной живя триста и петдесет години.

^9:29 И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

^10:1 Тези са сведенията за Ноевите синове, Сим, Хам и Яфет; че и на тях се родиха синове след потопа.

^10:2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

^10:3 А Гомерови синове: Ашкеназ, Рифат и Тогарма.

^10:4 А Яванови синове: Елиша, Тарсис, Китим и Доданим.

^10:5 От тях произлязоха морските народи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

^10:6 Хамови синове: Куш, Мицраим, Фут и Ханаан.

^10:7 Кушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтека; Раамови синове: Шева и Дедан.

^10:8 Куш роди и Нимрод. Той пръв стана силен воин на земята.

^10:9 Той беше голям ловец пред Господа, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред Господа.

^10:10 Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.

^10:11 От тази земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Реховот-Ир, Халах,

^10:12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).

^10:13 От Мицраим произлязоха: Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,

^10:14 Патрусим, Каслухим (от когото произлязоха филистимците), и Кафторим.

^10:15 От Ханаан се родиха: първородният му Сидон, после Хет,

^10:16 евусейците, аморейците, гергесейците,

^10:17 евейците, арукейците, асенейците,

^10:18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.

^10:19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цебоим до Лаша.

^10:20 Тези са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

^10:21 Роди се тъй същопотомство на Сим, баща на всичките еверовци, и по-стар брат на Яфет.

^10:22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, и Арам.

^10:23 Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.

^10:24 Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.

^10:25 На Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брат му беше Йоктан.

^10:26 Йоктан роди Алмодад, Шалеф, Хацармавет, Ярах,

^10:27 Адорам, Узал, Дикла,

^10:28 Овал, Авимаил, Шева,

^10:29 Офир, Хавила, и Йовав; всички тези бяха Йоктанови синове.

^10:30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната хълмиста земя.

^10:31 Това са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.

^10:32 Това са племената на Ноевите синове според сведенията за тях, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

^11:1 По цялата земя се употребяваше един език и един говор.

^11:2 И като потеглиха човеците на изток, намериха в Сенаарската земя равнина, и се заселиха там.

^11:3 И казаха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

^11:4 И рекоха: Елате, да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

^11:5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

^11:6 И каза Господ: Ето, един народ са и всички говорят един език; и щом са започнали да правят това, не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.

^11:7 Елате, да слезем и да разбъркаме езика им, за да не се разбират един друг.

^11:8 Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; и те престанаха да градят града.

^11:9 Затова той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

^11:10 Тези са сведенията за Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа;

^11:11 а откак роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.

^11:12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

^11:13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.

^11:14 Сала живя тридесет години и роди Евер;

^11:15 а откак роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.

^11:16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек;

^11:17 а откак роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

^11:18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав;

^11:19 а откак роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

^11:20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуг;

^11:21 а откак роди Серуг, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

^11:22 Серуг живя тридесет години и роди Нахор,

^11:23 а откак роди Нахор, Серуг живя двеста години и роди синове и дъщери.

^11:24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

^11:25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

^11:26 Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.

^11:27 Тези са сведенията за Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран; а Аран роди Лот.

^11:28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

^11:29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарая, а името на Нахоровата жена – Мелха, дъщеря на Аран, който, освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

^11:30 А Сарая беше безплодна и бездетна.

^11:31 И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и като дойдоха в Харан, там се заселиха.

^11:32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

^12:1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.

^12:2 Ще направя от тебе голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

^12:3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те проклина; и чрез тебе ще се благославят всички земни племена.

^12:4 И Аврам тръгна, както му рече Господ; и Лот тръгна с него. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

^12:5 И Аврам взе жена си Сарая, Лот – братовия си син, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Ханаанската земя.

^12:6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба на Море. В тази земя тогава живееха ханаанците.

^12:7 И Господ се яви на Аврам и рече: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна олтар на Господа, Който му се яви.

^12:8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатъра си така, че Ветил беше на запад, а Гай – на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господнето име.

^12:9 После Аврам се вдигна и продължи към Негев.

^12:10 А настана глад в земята; и Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

^12:11 Когато се приближи към Египет, рече на жена си Сарая: Виж, зная, че си жена красива наглед.

^12:12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

^12:13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази животът ми поради твоята дума.

^12:14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

^12:15 Видяха я и Фараоновите големци, и похвалиха я на Фараон; затова жената беше заведена в дома на Фараон.

^12:16 И заради нея той стори добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

^12:17 Но Господ порази Фараон и дома му с тежки болести поради Аврамовата жена Сарая.

^12:18 Тогава Фараон повика Аврам и рече: Що е това, което ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

^12:19 Защо ми каза: Сестра ми е? И аз я взех за жена. Сега ето жена ти; вземи я и иди си.

^12:20 И Фараон му определи човеци, които изпроводиха него, жена му, и всичко, което имаше.

^13:1 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му, и всичко, което имаше, и Лот с него, и тръгна към Негев.

^13:2 Аврам беше много богат с добитък, със сребро и злато.

^13:3 И от Негев продължи постепенно до Ветил, до мястото, където от по-напред беше поставен шатърът му, между Ветил и Гай,

^13:4 до мястото, където първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господнето име.

^13:5 И Лот, който придружаваше Аврам, също имаше овце, говеда, и шатри.

^13:6 Но земята не ги побираше всички, понеже имотът им беше много, та не можеха да живеят заедно.

^13:7 Така се появи спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.)

^13:8 Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля, раздор между мене и тебе, и между моите говедари и твоите говедари; защото ние сме братя.

^13:9 Не е ли пред тебе цялата земя? Моля, нека се разделим. Ако ти идеш наляво, аз ще ида надясно; ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.

^13:10 Лот повдигна очи и видя, че цялата равнина на Йордан е добре напоявана чак до Сигор, като Господнята градина, като Египетската земя (това беше преди Господ да разори Содом и Гомор).

^13:11 Затова Лот си избра цялата Йорданска долина и тръгна към изток, та се разделиха един от друг.

^13:12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели сред градовете на Йорданската долина, и преместваше шатрите си, докато стигна Содом.

^13:13 А содомските мъже бяха твърде покварени и грешни пред Господа.

^13:14 И Господ каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, на което си, и погледни на север и юг, на изток и запад;

^13:15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти довека.

^13:16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах, така че, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.

^13:17 Стани, обходи земята надлъж и шир, защото на тебе ще я дам.

^13:18 Тогава Аврам премести шатъра си и дойде, та се засели при дъбравата на Мамре, която е в Хеброн; и там издигна олтар на Господа.

^14:1 В дните на сенаарския цар Амарфал, еласарския цар Ариох, еламския цар Ходологомор и гоимския цар Тидал,

^14:2 тези царе отвориха война против содомския цар Вера, гоморския цар Варса, адманския цар Сенав, цебоимския цар Симовор и царя на Вала, която е Сигор.

^14:3 Всички те се събраха в Сидимската долина, където е Солено море.

^14:4 Дванадесет години те бяха в подчинение на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.

^14:5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Аштарот-Карнаим, зузимите в Хам, емимите в Савей-Кириатаим,

^14:6 и хорейците в хълмистата земя Сеир до Ел-Паран, който е при пустинята.

^14:7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-Мишнат, (който е Кадеш), и поразиха цялата страна на амаликчаните, както и аморейците, които живееха в Асасон-Тамар.

^14:8 Тогава содомският цар, гоморският цар, адманският цар, цебоимският цар и царят на Вала, която е Сигор, излязоха и се сражаваха с тях в Сидимската долина

^14:9 против еламския цар Ходологомор, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амарфал и еласарския цар Ариох – четирима царе против петимата.

^14:10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци. И царете на Содом и Гомор като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината.

^14:11 И победителите задигнаха всичкия имот на Содом и Гомор и всичката им храна, и си отидоха.

^14:12 Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му, и си отидоха.

^14:13 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам, който живееше тогава при дъбравата на аморееца Мамре, брат на Ешкол и брат на Анер, които бяха Аврамови съюзници.

^14:14 Като чу Аврам, че сродникът му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и преследва неприятелите до Дан.

^14:15 А през нощта, като се разделиха той и слугите му, нападнаха ги, та ги поразиха и ги преследваха до Хова, която е на север от Дамаск.

^14:16 И възвърна всичкия имот, върна и сродника си Лот с неговия имот, както и жените, и людете.

^14:17 Когато се връщаше Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в Савейската долина, (която е Царската долина).

^14:18 Тогава и салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино,

^14:19 и го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

^14:20 благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.

^14:21 А содомският цар рече на Аврам: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.

^14:22 Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,

^14:23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремък за обуща, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.

^14:24 Приемам само онова, което изядоха момците, и дела на мъжете, които тръгнаха с мене – Анер, Ешкол и Мамре. Те нека вземат своя дял.

^15:1 След тези събития дойде Господнето слово на Аврам във видение и Бог каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, твоя твърде голяма награда.

^15:2 А Аврам рече: Господи Еова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

^15:3 Аврам рече още: Ето, Ти не ми даде чадо; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

^15:4 Но ето, дойде Господнето слово и Бог му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи който ще излезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.

^15:5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И рече му: Толкова ще бъдат твоите потомци.

^15:6 И Аврам вярваше на Господа; и Той му го вмени за правда.

^15:7 После му каза: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

^15:8 А Аврам рече: Господи Еова, по какво да позная, че ще я наследя?

^15:9 Господ му каза: Вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.

^15:10 И той взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече.

^15:11 И слетяха хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

^15:12 А около залез слънце, дълбок сън нападна на Аврам; и ето, ужас като страшен мрак го обзе.

^15:13 Тогава Господ каза на Аврам: Да знаеш, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години.

^15:14 Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голям имот.

^15:15 А ти ще отидеш при бащите си с мир и ще бъдеш погребан в честита старост.

^15:16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука, защото беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си.

^15:17 И когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ, и огнен пламък, който премина между разсечените животни.

^15:18 Този ден Господ сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

^15:19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,

^15:20 хетите, ферезейците, рафаимите,

^15:21 аморейците, ханаанците, гергесейците, и евусейците.

^16:1 А Сарая, жената на Аврам не му раждаше деца; но тя имаше слугиня, египтянка, на име Агар,

^16:2 и Сарая рече на Аврам: Ето, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може да придобия чадо чрез нея. И Аврам послуша думите на Сарая.

^16:3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам за жена.

^16:4 И той влезе при Агар, и тя зачена; и като видя Агар, че е заченала, започна да презира господарката си.

^16:5 Тогава Сарая каза на Аврам: Поради тебе ми е тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия, а тя като видя, че зачена, започна да ме презира. Нека Господ съди между мене и тебе.

^16:6 А Аврам рече на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея каквото ти е угодно. И Сарая започна да се отнася зле с Агар и тя побягна от нея.

^16:7 Но Ангелът Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

^16:8 и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идеш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.

^16:9 А Ангелът Господен ѝ рече: Върни се при господарката си и покори се под властта ѝ.

^16:10 Ангелът Господен още ѝ каза: Ще преумножа потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.

^16:11 После Ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си заченала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу гласа на неволята ти.

^16:12 Той ще бъде между човеците като див осел; ще вдига ръка против всекиго и всеки ще вдига ръка против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

^16:13 Тогава Агар даде на Господа, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда. Защото каза тя: Не потърсих ли тук Онзи, Който ме вижда?

^16:14 Затова този кладенец се нарече Беер-Лахай-Рой; той се намира между Кадеш и Варад.

^16:15 И Агар роди син на Аврам; и Аврам наименува сина си, когото му роди Агар, Исмаил.

^16:16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил.

^17:1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Всемогъщият Бог; ходи пред Мене и бъди непорочен.

^17:2 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много.

^17:3 Тогава Аврам падна по лице и Бог продължаваше да му говори, казвайки:

^17:4 Ето, Моят завет е с тебе; ти ще бъдеш праотец на множество народи.

^17:5 Не ще се именуваш вече Аврам; а името ти ще бъде Авраам; защото те направих праотец на множество народи.

^17:6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе, и царе ще произлязат от тебе.

^17:7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения, и това ще бъде вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

^17:8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

^17:9 Бог още каза на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе през всичките си поколения.

^17:10 Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязван.

^17:11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

^17:12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, а е купено с пари от някой чужденец.

^17:13 Трябва да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви ще бъде вечен.

^17:14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, ще се изтреби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

^17:15 После Бог каза още на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си, Сарая; но Сара да бъде името ѝ.

^17:16 Аз ще я благословя и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.

^17:17 Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли?

^17:18 И каза Авраам на Бога: Исмаил да е жив пред Тебе!

^17:19 Но Бог каза: Не; а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си като вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

^17:20 И за Исмаил те послушах. Ето, благославям го и ще го наплодя, и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще създам от него велик народ.

^17:21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.

^17:22 И като прекрати словото Си с Авраам, Бог си възлезе от него.

^17:23 В този същия ден Авраам взе сина си Исмаил и всичките родени в дома му, и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, както Бог му каза.

^17:24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато се обряза краекожието на плътта му;

^17:25 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

^17:26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.

^17:27 И всичките мъже от дома му, както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

^18:1 След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамре, когато той седеше при входа на шатъра си в горещината на деня.

^18:2 Авраам повдигна очи и погледна, и ето, трима мъже стояха срещу него. Като ги видя, завтече се от входа на шатъра да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

^18:3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

^18:4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и починете си под дървото.

^18:5 И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцата си и после ще си заминете; понеже сте дошли при слугата си. А те казаха: Стори както казваш.

^18:6 И Авраам влезе бързо в шатъра при Сара и рече: По-скоро замеси три мери чисто брашно и направи пити.

^18:7 И Авраам се завтече при стадото, взе едно младо добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

^18:8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях, и сам той стоеше при тях под дървото, докато те ядоха.

^18:9 Тогава му казаха: Къде е жена ти Сара? А той рече: Тук, в шатъра е.

^18:10 И каза Господ: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при тебе, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатъра зад него.

^18:11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

^18:12 И тъй, Сара се засмя в себе си, като си казваше: Като съм остаряла и като господарят ми е стар, дали ще има за мене удоволствие?

^18:13 А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

^18:14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време догодина ще се върна при тебе и Сара ще има син.

^18:15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А Той каза: Не; ти се засмя.

^18:16 Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

^18:17 И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,

^18:18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

^18:19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие; за да изпълни Господ над Авраам онова, което бе казал за него.

^18:20 И Господ каза: Понеже викът на Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е твърде тежък,

^18:21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

^18:22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

^18:23 И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

^18:24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, и не ще ли го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?

^18:25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

^18:26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.

^18:27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:

^18:28 Може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

^18:29 А Авраам пак Му говори: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

^18:30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

^18:31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа: Може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

^18:32 Тогава Авраам рече: Да не се разгневи Господ, аз ще проговоря пак само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.

^18:33 И като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

^19:1 Привечер дойдоха двамата ангели в Содом, а Лот седеше при Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:

^19:2 Господари мои, свърнете, моля, в дома на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете, та си идете по пътя. А те казаха: Не, на улицата ще пренощуваме.

^19:3 Но, като ги молеше много, те свърнаха към него и влязоха в дома му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и те ядоха.

^19:4 А преди да легнат да спят, содомските мъже, млади и стари, от всички краища на града, обиколиха къщата

^19:5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха да нощуват при тебе? Изведи ни ги, за да ги познаем.

^19:6 А Лот излезе при тях пред входа, затвори вратата зад себе си и каза:

^19:7 Моля ви се, братя мои, не правете това зло.

^19:8 Вижте, имам две дъщери девици; по-добре тях да ви изведа и сторете с тях каквото ви е угодно, само на тези мъже не правете нищо, понеже са дошли под покрива ми.

^19:9 Но те рекоха: Махни се от пътя ни. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришълец, а иска още и съдия да стане! Ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека Лот, и се приближиха да разбият вратата.

^19:10 Тогава мъжете вътре простряха ръце, дръпнаха Лот при себе си вкъщи и затвориха вратата.

^19:11 Също и поразиха със слепота човеците, които бяха пред къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха като търсеха вратата.

^19:12 Тогава двамата мъже рекоха на Лот: Имаш ли тук някой друг? Зет, синове, дъщери и които и да било други, които имаш в града, изведи ги от това място,

^19:13 защото ние ще погубим мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го погубим.

^19:14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще погуби града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

^19:15 Когато се зазори, ангелите започнаха да подканят Лот, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш при наказанието на този град.

^19:16 Но понеже той се бавеше, мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери; изведоха го и го оставиха вън от града, понеже Господ го жалеше.

^19:17 И като ги изведоха вън, каза единият на Лот: Бягай за живота си! Не поглеждай назад и не спирай никъде в тази долина! Бягай на планината, за да не погинеш!

^19:18 А Лот им каза: Не, Господи!

^19:19 Ето, слугата Ти придоби Твоето благоволение и велика е милостта, която ми оказа, като спаси живота ми, но аз не мога да побягна в планината, да не би да ме застигне злото и да умра.

^19:20 Ето по-близо е да избягам в този град, той е малък. Нека да избягам там, той е малък град, нали? И така животът ми ще се опази.

^19:21 Той му каза: Ето, за да ти угодя, ще направя и това: няма да разруша града, за който ти говориш.

^19:22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор.

^19:23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

^19:24 Тогава Господ изля над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Господа от небето.

^19:25 Той разруши тези градове и цялата околност, и всичките жители на градовете, и растителността по тази земя.

^19:26 Но Лотовата жена, която вървеше накрая, погледна назад и стана стълб от сол.

^19:27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа.

^19:28 Погледна към Содом и Гомор, и към цялата долина, и видя, че дим, като дим от пещ, се вдига от земята.

^19:29 И тъй, когато погубваше градовете на тази долина, Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот извън погублението, когато разрушаваше градовете, където бе живял Лот.

^19:30 А Лот и двете му дъщери излязоха от Сигор и заживяха в планината, понеже той се боеше да остане в Сигор. Той и двете му дъщери живееха в една пещера.

^19:31 Тогава по-голямата каза на по-малката: Баща ни е стар и няма мъж на земята, който да влезе при нас според всесветския обичай.

^19:32 Ела, да напоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.

^19:33 И тъй, онази нощ напоиха баща си с вино; и по-голямата влезе и преспа с баща си; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана.

^19:34 На другия ден по-голямата каза на по-малката: Ето, миналата нощ аз преспах с баща си; да го напоим с вино и тази нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

^19:35 И тъй, и онази нощ напоиха баща си с вино, и по-малката влезе и преспа с него; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана.

^19:36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.

^19:37 По-голямата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

^19:38 Роди и по-малката син и го наименува Бен-Ами; той е и до днес отец на амонците.

^20:1 Оттам Авраам тръгна към Негев. Той се засели между Кадеш и Сур, и живееше като пришълец в Герар.

^20:2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то герарският цар Авимелех прати, та взе Сара.

^20:3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж.

^20:4 А Авимелех не беше се докоснал до нея, затова каза: Господи, нима ще погубиш един невинен народ?

^20:5 Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя каза: Той ми е брат. С чисто сърце и с чисти ръце сторих аз това.

^20:6 Бог му каза в съня: Да, зная, че си сторил това с чисто сърце; Аз те и удържах да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея.

^20:7 Сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че ще умреш, ти и всички твои.

^20:8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и им извести всички тези неща; и човеците много се уплашиха.

^20:9 Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та навлече на мене и на царството ми голям грях? Постъпи с мен така, както не бива да се постъпва.

^20:10 Каза още Авимелех на Авраам: Защо стори това?

^20:11 И каза Авраам: Помислих си: Няма страх от Бога на това място и ще ме убият поради жена ми.

^20:12 А и тя наистина ми е сестра: дъщеря е на баща ми, но не на майка ми; и стана ми жена.

^20:13 И когато Бог ме поведе да странствам далеч от бащиния си дом, казах й: Направи ми тази добрина: на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е.

^20:14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам; и му върна жена му Сара.

^20:15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; живей, където ти е угодно.

^20:16 А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.

^20:17 И Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, и те започнаха да раждат деца.

^20:18 Защото заради Авраамовата жена Сара Господ беше заключил всички утроби в Авимелеховия дом.

^21:1 И Господ посети Сара, както беше казал; и Господ стори на Сара, както бе обещал.

^21:2 Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, на определеното от Бога време.

^21:3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

^21:4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал.

^21:5 Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.

^21:6 И Сара каза: Бог ми причини смях; и всеки, който чуе, ще се смее заедно с мене.

^21:7 Каза още: Кой би рекъл на Авраам, че Сара ще кърми чада? Защото му родих син в старините му.

^21:8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.

^21:9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото тя бе родила на Авраам, се присмива;

^21:10 затова каза на Авраам: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма да наследи с моя син Исаак.

^21:11 Обаче това се видя на Авраам твърде тежко за сина му Исмаил.

^21:12 Но Бог каза на Авраам: Не се огорчавай за момчето и за слугинята ти; във всичко, което ти рече Сара, послушай думите ѝ, защото по Исаак ще се именува твоето потомство.

^21:13 Но и от сина на слугинята Аз ще направя да произлезе народ, понеже е твое чадо.

^21:14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода, и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се скиташе в пустинята Вирсавее.

^21:15 Но изчерпи се водата в меха, и тя остави детето под един храст,

^21:16 и отиде, та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Не искам да гледам как умира детето. И като седна насреща, заплака с висок глас.

^21:17 И Бог чу гласа на момчето; и Ангелът Божий извика към Агар от небето и рече ѝ: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.

^21:18 Стани, вдигни момчето, и крепи го с ръката си; защото ще направя да произлезе от него велик народ.

^21:19 Тогава Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с вода, и отиде да напълни меха с вода и напои момчето.

^21:20 И Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.

^21:21 Засели се в Паранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

^21:22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, каза на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш.

^21:23 Сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпиш непочтено нито с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; и както аз постъпих добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, където си пришълец.

^21:24 И рече Авраам: Заклевам се.

^21:25 И Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила.

^21:26 Но Авимелех каза: Не зная кой е сторил това нещо; и ти не си ми казал; чувам за това едва днес.

^21:27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.

^21:28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

^21:29 И Авимелех каза на Авраам: За какво са тези женски агнета, които си отделил?

^21:30 А той рече: Тези седем женски агнета ще вземеш от моята ръка, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.

^21:31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

^21:32 След сключването на договора във Вирсавее, Авимелех и военачалникът му Фихол се върнаха във Филистимската земя.

^21:33 И Авраам посади тамарисково дърво във Вирсавее, и там призова името на Еова, Вечния Бог.

^21:34 И Авраам престоя във Филистимската земя дълго време.

^22:1 След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той рече: Ето ме.

^22:2 И каза Бог: Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.

^22:3 На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал.

^22:4 На третия ден Авраам повдигна очи и видя мястото отдалеч.

^22:5 Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.

^22:6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина си Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно.

^22:7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?

^22:8 И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно.

^22:9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата.

^22:10 И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си.

^22:11 Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме.

^22:12 Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене.

^22:13 Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си.

^22:14 И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

^22:15 Тогава втори път Ангелът Господен викна на Авраам от небето:

^22:16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

^22:17 то Аз ще те благословя премного и ще умножа, и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си;

^22:18 в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

^22:19 И тъй, Авраам се върна при момците си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам остана във Вирсавее.

^22:20 А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди чада на брат ти Нахор:

^22:21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща,

^22:22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.

^22:23 А Ватуил роди Ревека. Тези осмина роди Мелха на Авраамовия брат Нахор.

^22:24 А наложницата му, на име Ревма, роди Тавек, Гаам, Тахас и Мааха.

^23:1 Сара живя сто двадесет и седем години; това бяха годините на Сариния живот.

^23:2 И Сара умря в Кириат-Арба, (който е Хеброн), в Ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

^23:3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, казвайки:

^23:4 Чужденец и пришълец съм аз между вас; продайте ми място за гробница между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си.

^23:5 А хетите в отговор на Авраам му казаха:

^23:6 Послушай ни, господарю; между нас ти си могъщ княз; погреби покойницата си в най-отбрания от гробовете ни; никой от нас няма да ти откаже гроба си, за да погребеш покойницата си.

^23:7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на тази земя – на хетите – и събеседва с тях, казвайки:

^23:8 Ако сте съгласни да погреба покойницата си, послушайте ме, и помолете заради мене Сааровия син Ефрон

^23:9 да ми даде пещерата си Махпелах, която е в края на нивата му; на добра цена да ми я даде сред вас в собственост за гробница.

^23:10 А Ефрон седеше сред хетите; и Ефрон хетът отговори на Авраам пред хетите, които слушаха, пред всички, които влизаха през портата на града му, казвайки:

^23:11 Не, господарю, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.

^23:12 Тогава Авраам се поклони пред народа на тази земя,

^23:13 и говори на Ефрон пред народа на тази земя, казвайки: Послушай ме, ако обичаш. Плащам ти цената на нивата; вземи я от мене, за да погреба покойницата си там.

^23:14 А в отговор Ефрон каза на Авраам:

^23:15 Чуй ме, господарю, земята струва четиристотин сребърни сикли; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.

^23:16 И Авраам прие казаното от Ефрон, и претегли на Ефрон сребро, колкото той определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.

^23:17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамре – нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива – се утвърдиха

^23:18 за собственост на Авраам пред потомците на Хет, пред всички, които влизаха през портата на неговия град.

^23:19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, (който е Хеброн), в Ханаанската земя.

^23:20 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетите като собственост за гробница.

^24:1 А Авраам беше вече стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраам във всичко.

^24:2 И каза Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

^24:3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, сред които живея,

^24:4 но ще отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.

^24:5 А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде с мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в земята, откъдето си излязъл?

^24:6 Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

^24:7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми от там.

^24:8 Но ако жената не иска да дойде с тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само не връщай сина ми там.

^24:9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.

^24:10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше със себе си от всички богатства на господаря си; и стана та отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

^24:11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

^24:12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам.

^24:13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.

^24:14 Нека момата, на която кажа: Моля, наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти – тя нека е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към моя господар.

^24:15 Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя бе се родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

^24:16 Момата беше твърде красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе до извора, напълни водоноса си и се изкачи.

^24:17 А слугата се завтече да я посрещне, и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

^24:18 А тя рече: Пий, господарю. И бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

^24:19 И като му даде да се напие, тя каза: И за камилите ти ще налея, докато се напият.

^24:20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се към кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

^24:21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

^24:22 Като се напиха камилите, човекът взе една златна обица тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ тежки десет сикли злато, и каза:

^24:23 Чия си дъщеря? Кажи ми, има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

^24:24 А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

^24:25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за нощуване.

^24:26 Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа.

^24:27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и от Своята вярност, като оправи Господ пътя ми в дома на господаревите ми братя.

^24:28 А девойката се завтече и разказа тези неща в дома на майка си.

^24:29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.

^24:30 Като видя обицата и гривните по ръцете на сестра си, и като чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът – той отиде при човека; и ето, той стоеше при камилите до извора.

^24:31 И рече му: Влез ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

^24:32 И човекът влезе, а Лаван разтовари камилите му, даде слама и храна за камилите, и вода за умиване на неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

^24:33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, докато не кажа по каква работа съм дошъл. А Лаван рече: Казвай.

^24:34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

^24:35 Господ благослови господаря ми премного и той стана велик. Господ му даде овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

^24:36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

^24:37 И господарят ми, като ме закле, каза: Не вземай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,

^24:38 а иди в бащиния ми дом при рода ми и оттам вземи жена за сина ми.

^24:39 И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде с мене.

^24:40 Но той каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно, и ти ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

^24:41 Тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

^24:42 И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми успешно,

^24:43 ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти,

^24:44 а тя ми каже: И ти пий, и за камилите ти ще налея – тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

^24:45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе до извора и наля, казах ѝ: Дай ми да пия.

^24:46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, и тя напои и камилите.

^24:47 Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя рече: Дъщеря съм на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

^24:48 И се наведох, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

^24:49 И сега, ако искате да постъпите мило и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, и аз ще се обърна надясно или наляво.

^24:50 А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От Господа дойде това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

^24:51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е казал.

^24:52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

^24:53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

^24:54 След това той и човеците, които бяха дошли с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха на сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

^24:55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момата с нас поне десетина дни, и после нека иде.

^24:56 Но той им каза: Не ме спирайте, понеже Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

^24:57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме какво ще каже.

^24:58 И тъй, повикаха Ревека и казаха ѝ: Тръгваш ли с този човек? А тя каза: Тръгвам.

^24:59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ, и Авраамовия слуга с неговите хора.

^24:60 И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее портите на неприятелите си.

^24:61 И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и тръгнаха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

^24:62 А Исаак идеше от Беер-Лахай-Рой, защото живееше в Негев.

^24:63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, камили се приближаваха.

^24:64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.

^24:65 И каза на слугата: Кой е онзи човек, който иде през полето насреща ни? Слугата каза: Това е господарят ми. И тя взе покривало и се покри.

^24:66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше направил.

^24:67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смърт та на майка си.

^25:1 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

^25:2 Тя му роди Земран, Йоксан, Мадан, Мадиам, Есвок, и Шуах.

^25:3 Йоксан роди Шева и Дедан; а синове на Дедан бяха Асурим, Латусим, и Лаомим.

^25:4 А синовете на Мадиам бяха Ефа, Ефер, Енох, Авида и Елдаа; всички тези бяха потомци на Хетура.

^25:5 И Авраам даде всичкия си имот на Исаак.

^25:6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци, и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.

^25:7 И числото на годините на Авраамовия живот, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

^25:8 И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.

^25:9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрон, син на Саар хета, която е срещу Мамре,

^25:10 в нивата, която Авраам купи от хетите. Там беше погребан Авраам, при жена си Сара.

^25:11 А след смъртта на Авраам, Бог благослови сина му Исаак, който живееше при Беер-Лахай-Рой.

^25:12 Тези са сведенията за Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраам;

^25:13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден – Навайот, после Кедар, Адвеил, Мавсам,

^25:14 Масма, Дума, Маса,

^25:15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедма.

^25:16 Тези са Исмаиловите синове, това са имената им според поселищата им и според становете им: дванадесет племеначалници според племената им.

^25:17 А годините на Исмаиловия живот бяха сто тридесет и седем; и като издъхна, умря, и прибра се при людете си.

^25:18 А потомците му се населиха в земите от Хавила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.

^25:19 Тези са сведенията за Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаак;

^25:20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщерята на сириеца Ватуил от Падан-Арам, и сестра на сириеца Лаван.

^25:21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; и Господ го послуша, и жена му Ревека зачена.

^25:22 А децата се блъскаха едно друго в утробата ѝ; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

^25:23 А Господ ѝ каза: Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти; едното племе ще бъде по-силно от другото племе; и по-големият ще слугува на по-малкия.

^25:24 И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, близнаци имаше в утробата ѝ.

^25:25 Първият излезе червен, цял космат като кожена дреха; и наименуваха го Исав.

^25:26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха.

^25:27 И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите.

^25:28 Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков.

^25:29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.

^25:30 И Исав каза на Яков: Дай ми да ям от това червено вариво, понеже съм изнемощял; (затова той се нарече още Едом).

^25:31 Но Яков каза: Най-напред продай ми първородството си.

^25:32 Исав рече: Аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?

^25:33 И Яков рече: най-напред закълни ми се. И той му се закле, и продаде първородството си на Яков.

^25:34 Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, та си отиде. Така Исав презря първородството си.

^26:1 И настана глад на земята, освен първия глад, който беше през Авраамовите дни; и Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех.

^26:2 Защото Господ беше му се явил и казал: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа.

^26:3 Остани в тази земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тези земи, и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам;

^26:4 ще умножа потомството ти колкото небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тези земи; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята,

^26:5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръките Ми, заповедите Ми, повеленията Ми, и законите Ми.

^26:6 И така, Исаак се засели в Герар.

^26:7 И когато местните жители го попитаха за жена му, той рече: Сестра ми е; понеже се боеше да каже: Жена ми е, като си мислеше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека, понеже тя беше красива наглед.

^26:8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак гали жена си Ревека.

^26:9 Тогава Авимелех повика Исаак и каза: Ето, тя ти е жена; а защо каза: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея.

^26:10 Но рече Авимелех: Какво е това, което стори с нас? Лесно можеше някой от людете да легне с жена ти и ти щеше да ни въвлечеш в грях.

^26:11 И Авимелех повели на целия народ, казвайки: Който се докосне до този човек или до жена му, ще бъде предаден на смърт.

^26:12 И Исаак посея в онази земя, и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

^26:13 И човекът се възвеличаваше все повече и повече, докато стана твърде велик.

^26:14 Той придоби овце, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците започнаха да му завиждат;

^26:15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраам.

^26:16 И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото стана много по-силен от нас.

^26:17 Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в Герарската долина и се засели там.

^26:18 И Исаак изкопа отново водните кладенци, които бяха изкопани през дните на баща му Авраам, и които филистимците бяха затрупали след Авраамовата смърт, и ги нарече със същите имена, с които баща му ги беше нарекъл.

^26:19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с прясна вода.

^26:20 Но герарските говедари се скараха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата! Затова Исаак нарече кладенеца Есек, понеже се скараха с него.

^26:21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се скараха; затова го нарече Ситна.

^26:22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец, за който вече не се караха; и нарече го Реховот, понеже каза той: Сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тази земя.

^26:23 Оттам отиде във Вирсавее.

^26:24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя, и ще умножа твоето потомство заради слугата Ми Авраам.

^26:25 И той издигна там олтар и призова Господнето име. Разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

^26:26 Тогава Авимелех дойде при него от Герар с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.

^26:27 Исаак им рече: Защо идвате при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду ви?

^26:28 А те казаха: Видяхме ясно, че Господ е с тебе, затова си рекохме: Нека се положи клетва между нас и тебе, и нека сключим договор с тебе,

^26:29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докоснахме, а ти правихме само добро и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

^26:30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

^26:31 На сутринта станаха рано и се заклеха един на друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.

^26:32 В същия ден слугите на Исаак дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му казаха: Намерихме вода.

^26:33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

^26:34 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жени Юдита, дъщеря на хета Беери, и Васемата, дъщеря на хета Елон.

^26:35 Те бяха горест за душата на Исаак и Ревека.

^27:1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, та не можеше да вижда, той повика по-големия си син Исав и му рече: Синко! А той му рече: Ето ме.

^27:2 Тогава Исаак каза: Ето, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

^27:3 вземи сега оръжието си, тула си и лъка си, излез на полето и ми налови дивеч,

^27:4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

^27:5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.

^27:6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Чух баща ти да говори на брат ти Исав:

^27:7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра.

^27:8 Сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

^27:9 Иди още сега при стадото и ми донеси от там две добри ярета, за да сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича,

^27:10 а ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

^27:11 Но Яков рече на майка си Ревека: Брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

^27:12 Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще бъда в очите му като измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

^27:13 Майка му му каза: На мене да падне проклятието ти, синко, само послушай думите ми и иди ми ги донеси.

^27:14 И тъй, той отиде, взе две ярета и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

^27:15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-големия си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-малкия си син Яков,

^27:16 а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи.

^27:17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

^27:18 И той отиде при баща си и каза: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

^27:19 А Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.

^27:20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

^27:21 Тогава Исаак рече на Яков: Синко, приближи се да те попипам дали ти си синът ми Исав, или не.

^27:22 И приближи се Яков към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

^27:23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав; и благослови го.

^27:24 А каза: Ти ли си синът ми Исав? Той рече: Аз.

^27:25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от дивеча на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде: донесе му и вино, та пи.

^27:26 И баща му Исаак му каза: Приближи се сега и целуни ме, синко.

^27:27 И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което Господ е благословил.

^27:28 Бог да ти даде от росата небесна и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино.

^27:29 Племена да ти слугуват, и народи да ти се покланят; бъди господар на братята си, и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя.

^27:30 Щом като свърши Исаак да благославя Яков, и Яков едва беше излязъл от присъствието на баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.

^27:31 Също и той сготви вкусно ястие и принесе на баща си, казвайки: Стани, тате, и яж от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.

^27:32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? Той каза: Аз съм синът ти, първородният ти, Исав.

^27:33 Тогава Исаак се разтрепера твърде много, и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, та ядох от всичко, преди ти да дойдеш, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде.

^27:34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик; и рече на баща си: Благослови и мене, тате.

^27:35 А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

^27:36 И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото вече два пъти ме измества: отне първородството ми, а сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?

^27:37 А Исаак в отговор рече на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги; надарих го с жито и вино; какво да сторя за тебе, синко?

^27:38 Но Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови и мене, тате. И Исав заплака с висок глас.

^27:39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, ще живееш от благодатта на земята и от росата небесна отгоре;

^27:40 ще живееш от меча си и на брата си ще слугуваш; но ще дойде време, когато ще въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си.

^27:41 И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови; и каза Исав в сърцето си: Наближават дни на жалеене за баща ми, тогава ще убия брат си Яков.

^27:42 И казаха на Ревека думите на по-големия ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-малкия ѝ син Яков, и каза му: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

^27:43 Сега, синко, послушай думите ми, стани, бягай при брат ми Лаван в Харан

^27:44 и поживей при него известно време, докато се утоли яростта на брат ти, –

^27:45 докато премине от тебе гневът на брат ти, и той забрави какво си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

^27:46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът заради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са дъщерите на тази земя, за какво ми е животът?

^28:1 Тогава Исаак повика Яков, и, като го благослови, поръча му: Не вземай жена от ханаанските дъщери.

^28:2 Стани, иди в Падан-Арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван.

^28:3 И Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и умножи, и да произлязат от тебе множество народи;

^28:4 и даденото на Авраам благословение да го даде на тебе и на потомството ти след тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.

^28:5 Така Исаак изпрати Яков, и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на сириеца Ватуил, и брат на Ревека, майката на Яков и Исав.

^28:6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Не вземай жена от ханаанските дъщери;

^28:7 и че Яков послуша баща си и майка си, и отиде в Падан-Арам;

^28:8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравят на баща му Исаак,

^28:9 то Исав отиде при Исмаил и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Навайот.

^28:10 Яков излезе от Вирсавее и тръгна към Харан.

^28:11 И, като стигна до едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един камък, сложи го за възглавница, и легна да спи на това място.

^28:12 И сънува: ето стълба изправена на земята, а връхът ѝ стигаше до небето; и ето, Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

^28:13 И ето, Господ стоеше над нея, и говореше: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти.

^28:14 Твоето потомство ще бъде колкото земния прах; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и в тебе и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята.

^28:15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя навсякъде, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не изпълня това, което ти казах.

^28:16 Когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

^28:17 И побоя се, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна.

^28:18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масло на върха му.

^28:19 И нарече онова място Ветил; а по-напред името на града беше Луз.

^28:20 И даде Яков обет, казвайки: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

^28:21 и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

^28:22 и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще Ти дам десятък.

^29:1 Тогава Яков продължи по пътя си и отиде в земята на източните народи.

^29:2 И видя: ето, кладенец в полето, и там три стада овце, които почиват около него, защото от онзи кладенец пояха стадата. Над устието на кладенеца имаше голям камък.

^29:3 И когато се събереха там всичките стада, отместваха камъка от устието на кладенеца и пояха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му, на устието на кладенеца.

^29:4 И Яков попита овчарите: Братя, откъде сте? Те отговориха: От Харан сме.

^29:5 И рече им: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

^29:6 И каза им: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овцете.

^29:7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овцете и идете да ги пасете.

^29:8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада и не отместим камъка от устието на кладенеца; тогава ще напоим овцете.

^29:9 Той още говореше с тях, когато дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.

^29:10 Когато видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи, отмести камъка от устието на кладенеца и напои стадото на вуйчо си Лаван.

^29:11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

^29:12 И Яков каза на Рахил, че е родственик на баща ѝ, и че е син на Ревека. А тя се завтече и извести баща си.

^29:13 Лаван, като чу за Яков, сина на сестра си, завтече се да го посрещне, прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.

^29:14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

^29:15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми родственик, ще ми работиш даром? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

^29:16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил.

^29:17 На Лия очите не бяха здрави; а Рахил беше красива и снажна.

^29:18 И понеже Яков обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

^29:19 И Лаван каза: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

^29:20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

^29:21 След това Яков каза на Лаван: Дай си ми жената, за да вляза при нея, защото се изпълни срокът ми.

^29:22 И Лаван събра всичките местни люде, и направи угощение.

^29:23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и Яков влезе при нея.

^29:24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

^29:25 Но на сутринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лаван: Какво е това, което ми стори? Нали за Рахил ти работих? Защо ме излъга?

^29:26 А Лаван каза: По нашите места няма обичай да се дава по-малката преди по-голямата.

^29:27 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и другата за работата, която ще ми вършиш още седем години.

^29:28 И Яков стори така: свърши седмицата с Лия, и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

^29:29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

^29:30 Яков влезе при Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.

^29:31 А Господ, понеже видя, че Лия беше нелюбима, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.

^29:32 Лия зачена и роди син, и наименува го Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега вече мъжът ми ще ме обикне.

^29:33 И пак зачена и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и този син; и наименува го Симеон.

^29:34 Пак зачена и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Леви.

^29:35 И пак зачена и роди син; и рече: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.

^30:1 А като видя Рахил, че не ражда деца на Яков, тя завидя на сестра си; и каза на Яков: Дай ми чада, иначе ще умра!

^30:2 А Яков се разгневи на Рахил, и каза: Нима съм аз вместо Бога, Който е лишил утробата ти от плод?

^30:3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала; влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.

^30:4 И тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

^30:5 И Вала зачена и роди син на Яков.

^30:6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, и ми даде син; затова го наименува Дан.

^30:7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.

^30:8 И рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; и го наименува Нефталим.

^30:9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.

^30:10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.

^30:11 И Лия каза: Щастие дойде. И го наименува Гад.

^30:12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.

^30:13 Тогава рече Лия: Честита аз, защото честита ще ме нарекат жените. И го наименува Асир.

^30:14 И през времето на пшеничната жетва Рувим, като излезе, намери мандрагори на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил каза на Лия: Дай ми от мандрагорите на сина си.

^30:15 Но тя ѝ рече: Малко ли ти е, дето си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е тъй, нека легне с тебе тая нощ за мандрагорите на сина ти.

^30:16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мене да влезеш, защото те откупих с мандрагорите на сина си. И легна с нея онази нощ.

^30:17 И Бог чу Лия, и тя зачена и роди пети син на Яков.

^30:18 Тогава Лия каза: Бог ми даде заплатата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си; затова го наименува Исахар.

^30:19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.

^30:20 И рече Лия: Бог ме дари с добър дар; сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове. И го наименува Завулон.

^30:21 После роди дъщеря, която наименува Дина.

^30:22 Тогава Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата ѝ.

^30:23 Тя зачена и роди син, и рече: Бог отне причината да ме укоряват.

^30:24 И наименува го Йосиф, като си казваше: Господ да ми прибави и друг син.

^30:25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

^30:26 Дай ми жените ми и децата ми, за които съм ти работил, и аз ще си отида; защото ти знаеш колко работа съм ти работил.

^30:27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

^30:28 Каза още: Определи каква заплата искаш, и ще ти я дам.

^30:29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и какъв стана добитъкът ти при мене.

^30:30 Защото малкото, което имаше преди моето идване нарасна и стана много; с моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом?

^30:31 И Лаван рече: Какво да ти дам? Яков каза: Не ми давай нищо. Пак ще паса стадото ти и ще го пазя, ако направиш за мене ето това:

^30:32 да премина днес през всичкото ти стадо и да отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черна между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите. Те да ми бъдат заплатата.

^30:33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще свидетелства за мене пред тебе. Всяка коза, която не е капчеста и петниста, и всяка овца, която не е черна, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

^30:34 И рече Лаван: Добре, нека бъде както си казал.

^30:35 И отдели в същия ден пъстрите и петнистите козли, и всичките капчести и петнисти кози, и всичките, на които имаше бяло, и всичките черни овце, и ги даде в ръцете на Якововите синове,

^30:36 и определи разстояние между себе си и Яков три дни път; а Яков пасеше остатъка от Лавановите стада.

^30:37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, сваляйки кората до бялото по пръчките.

^30:38 И сложи пръчките с нарезите във водопойните корита, където идваха стадата да пият, и където, като идваха да пият, зачеваха пред пръчките.

^30:39 Животните зачеваха пред пръчките, и раждаше се добитък пъстър, капчест, и петнист.

^30:40 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овцете към пъстрите и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада държеше отделно, и не ги смеси с Лавановите овце.

^30:41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

^30:42 А когато овцете бяха по-слаби, тогава не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.

^30:43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, и камили и осли.

^31:1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков завладя целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

^31:2 И Яков видя лицето на Лаван, и ето, то не беше към него такова, каквото беше преди.

^31:3 И Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

^31:4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

^31:5 и каза им: Виждам, че лицето на баща ви не е такова, каквото беше към мене преди; но Богът на баща ми беше с мене;

^31:6 а вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви.

^31:7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

^31:8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести. А ако кажеше така: Пъстрите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше пъстри.

^31:9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

^31:10 И едно време, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха пъстри, капчести и сиви.

^31:11 И Ангелът Божий ми рече в съня: Якове! Аз отговорих: Ето ме.

^31:12 И той каза: Вдигни очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са пъстри, капчести и сиви; защото Аз видях всичко, което ти направи Лаван.

^31:13 Аз съм Богът от Ветил, където ти помаза стълб с масло, и където Ми се обрече. Стани сега, излез из тази земя и се върни в родината си.

^31:14 Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял и наследство в бащиния си дом?

^31:15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

^31:16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова стори сега каквото Бог ти е казал.

^31:17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.

^31:18 И подкара пред себе си всичкия си добитък заедно с целия имот, който бе придобил в Падан-Арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

^31:19 А, като беше отишъл Лаван да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

^31:20 И тъй, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му извести, че си отива.

^31:21 Побягна с всичко, което имаше, премина Ефрат и се отправи към Галаадската хълмиста земя.

^31:22 На третия ден известиха на Лаван, че Яков е побягнал.

^31:23 Тогава Лаван, като взе със себе си родствениците си, гони го седем дни, и го настигна в Галаадската земя.

^31:24 Но Бог дойде насън, през нощта, при арамееца Лаван и му каза: Внимавай, не говори на Яков ни зло, ни добро.

^31:25 И така, Лаван настигна Яков, който беше разпънал шатъра си в хълмистата земя, там разпъна и Лаван своя шатър заедно със сродниците си.

^31:26 И Лаван рече на Яков: Какво стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като с меч запленени?

^31:27 Защо скри побягването си и ме измами? Защо не ми извести, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тимпани и с арфи.

^31:28 Не ми позволи даже да целуна внуците и дъщерите си за сбогом. Постъпил си безрасъдно.

^31:29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Богът на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай, не говори на Яков ни зло, ни добро.

^31:30 Е добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом, но защо си откраднал боговете ми?

^31:31 А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах: Да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.

^31:32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред родствениците ни прегледай какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги е откраднала).

^31:33 И тъй, Лаван влезе в Якововия шатър и в Лииния шатър, и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. И като излезе из Лииния шатър, влезе в Рахилиния шатър.

^31:34 А Рахил беше взела домашните идоли и ги беше сложила под седлото на камилата, и седеше на тях. А Лаван търсеше из целия шатър, но не ги намери.

^31:35 И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

^31:36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Какво е престъплението ми попита той Лаван. Какъв е грехът ми, че ме преследваш тъй разпалено?

^31:37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщина? Покажи го тук пред моите родственици и пред твоите родственици, и нека те отсъдят между двама ни.

^31:38 Двадесет години бях при тебе; овцете ти и козите ти не станаха ялови; и овните на стадата ти не изядох.

^31:39 Разкъсано от звяр животно не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било то през деня или през нощта.

^31:40 Ето денем пекът ме изнуряваше, а нощем мразът, и сънят бягаше от очите ми.

^31:41 Двадесет години бях в дома ти. Четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти, а ти десет пъти промени заплатата ми.

^31:42 Ако не беше с мене Богът на баща ми, Богът на Авраам и Страхът на Исаак, ти би ме изпратил сега с празни ръце. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.

^31:43 А Лаван в отговор рече на Яков: Тези жени са мои дъщери, децата са мои деца, и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Ала какво мога да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?

^31:44 Ела, нека да сключим договор, и това да бъде свидетелство между мене и тебе.

^31:45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

^31:46 И Яков каза на родствениците си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни, та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

^31:47 Лаван я нарече Йегар Сахадута; а Яков я нарече Галаад.

^31:48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад,

^31:49 и Масфа, защото Лаван още каза: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

^31:50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то, макар че няма човек да посредничи между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.

^31:51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай този стълб, който изправих между мене и тебе;

^31:52 тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за зло.

^31:53 Бог Авраамов и Бог Нахоров, Богът на баща им, нека да съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.

^31:54 И Яков принесе жертва в хълмистата земя, и повика родствениците си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха там.

^31:55 И на сутринта Лаван стана рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови. И Лаван тръгна, та се върна на мястото си.

^32:1 Тогава Яков тръгна по пътя си, и ангели Божии го срещнаха.

^32:2 Като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство. И наименува мястото Маханаим.

^32:3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сеирската земя, в местността Едом,

^32:4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков тъй говори: Живях при Лаван, и стоях досега;

^32:5 придобих говеда и осли, овце и козли, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

^32:6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

^32:7 А Яков, като много се уплаши и притесни, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

^32:8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

^32:9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в твоята земя, при рода си, и Аз ще ти сторя добро,

^32:10 не съм достоен за всичката милост и всичката вярност, която си показал на слугата Си, защото само с една тояга преминах тоя Йордан, а сега имам две дружини.

^32:11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя, да не би, като дойде, да убие и мене, и майките с чадата.

^32:12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти колкото морския пясък, който не може да се изброи.

^32:13 И Яков пренощува там през онази нощ. И взе от онова, което имаше, за подарък на брат си Исав:

^32:14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

^32:15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет вола, двадесет ослици и десет жребета.

^32:16 И предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Тръгнете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

^32:17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чие е стадото пред тебе?

^32:18 Тогава кажи: На слугата ти Яков; това е подарък, който изпраща на господаря ми Исав; и ето, той иде сам след нас.

^32:19 Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.

^32:20 И кажете: Ето, слугата ти Яков иде след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене, и после ще видя лицето му; може би да ме приеме благосклонно.

^32:21 И тръгна подаръкът пред него, а той остана през онази нощ при дружината.

^32:22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Ябок.

^32:23 Взе ги и ги преведе през потока, и прекара всичко, което имаше.

^32:24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване.

^32:25 И като видя човекът, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с Него.

^32:26 Тогава човекът каза: Пусни Ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.

^32:27 И човекът попита: Как ти е името? Отговори: Яков.

^32:28 А той каза: Няма да се именуваш вече Яков, а Израил; защото си се борил с Бога и с човеците, и си надвил.

^32:29 А Яков Го попита: Кажи ми Твоето име. А той каза: Защо питаш за Моето име? И благослови го там.

^32:30 И Яков наименува мястото Фануил: Защото – казваше той – видях Бога лице в лице, и животът ми бе опазен.

^32:31 Слънцето изгря над него, като отминаваше Фануил и куцаше с бедрото си.

^32:32 Затова и до днес израиляните не ядат сухата жила върху ставата на бедрото, защото човекът се бе допрял до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

^33:1 След това, като повдигна Яков очи, видя, че Исав иде, и с него четиристотин мъже; и раздели децата между Лия, Рахил и двете слугини.

^33:2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ след тях, а Рахил и Йосиф най-отзад.

^33:3 А сам тръгна пред тях и поклони се до земята седем пъти, докато стигна при брат си.

^33:4 И Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.

^33:5 И погледна Исав, и видя жените и децата, и рече: Какви ти са тези? Яков рече: Децата, които Бог дари на слугата ти.

^33:6 И пристъпиха слугините и децата им, и се поклониха.

^33:7 После пристъпиха и Лия и децата ѝ и се поклониха; накрая пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.

^33:8 Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А Яков каза: За да придобия благоволението на господаря си.

^33:9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

^33:10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил благоволението ти, приеми моя дар от ръцете ми, защото като видях лицето ти, сякаш видях Божието лице, понеже ти се показваш благосклонен към мене.

^33:11 Приеми, моля, моя дар, който съм ти принесъл, защото Бог бе милостив към мене и имам всичко. И понеже Яков настояваше, Исав го прие.

^33:12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя с тебе.

^33:13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са крехки и че имам дойни овце и крави; и ако ги пресиля в само един ден, всичкото стадо ще измре.

^33:14 Нека господарят ми тръгне пред слугата си, а аз ще вървя бавно според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сеир.

^33:15 А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига ми да придобия благоволението на господаря си.

^33:16 И Исав се върна същия ден в Сеир.

^33:17 А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова, мястото се именува Сокхот.

^33:18 И като се върна от Падан-Арам, Яков пристигна в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.

^33:19 И от синовете на Хамор, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатъра си.

^33:20 Там издигна олтар и го наименува Ел-Елое-Израил.

^34:1 А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види местните жени.

^34:2 И Сихем, синът на евееца Хамор, местния владетел, като я видя, взе, та я изнасили и я обезчести.

^34:3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина, и обикна девойката, и говореше ѝ нежно.

^34:4 И Сихем каза на баща си Хамор: Вземи ми тази девойка за жена.

^34:5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

^34:6 Тогава Хамор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да се разговори с него.

^34:7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.

^34:8 И така, Хамор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

^34:9 И съсватете се с нас; давайте на нас вашите дъщери, и взимайте за вас нашите дъщери.

^34:10 Живейте с нас и земята ни ще бъде пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте собственост в нея.

^34:11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, и каквото ми кажете, ще дам.

^34:12 Искайте от мене откуп и дарове колкото желаете, и ще дам според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.

^34:13 А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Хамор с измама, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

^34:14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

^34:15 Само по това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

^34:16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, и ще живеем с вас и ще станем един народ.

^34:17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

^34:18 И това, което казаха, бе угодно на Хамор и на Хаморовия син Сихем.

^34:19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

^34:20 Тогава Хамор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

^34:21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека взимаме дъщерите им за жени и им даваме нашите дъщери.

^34:22 Но само по това условие ще се съгласят с нас човеците да живеят с нас, за да станем един народ, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже както те се обрязват.

^34:23 Добитъкът им, имотът им, и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

^34:24 Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Хамор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха от портата на града му.

^34:25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

^34:26 Убиха с острото на ножа Хамор и сина му Сихем, и, като взеха Дина от дома на Сихем, излязоха.

^34:27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

^34:28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;

^34:29 и плениха всичките им деца и жени, и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.

^34:30 Тогава Яков каза на Симеон и Леви: Вие ме смутихте, понеже ме направихте омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко човеци, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина, аз и домът ми.

^34:31 А те казаха: Като блудница ли да употреби сестра ни?

^35:1 След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и издигни там олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от присъствието на брат си Исав.

^35:2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са у вас, очистете се и променете дрехите си;

^35:3 да станем и да отидем във Ветил; там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих.

^35:4 И те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

^35:5 И тръгнаха; и Бог докара страх върху околните градове, така че не преследваха Якововите синове.

^35:6 И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

^35:7 И там издигна олтар, и наименува мястото Ел-Ветил; защото, когато бягаше от брат си, там му се яви Бог.

^35:8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и бе погребана под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Алон-Вакут.

^35:9 И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам, и го благослови.

^35:10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, а Израил ще бъде името ти. И наименува го Израил.

^35:11 Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщи; плоди се и размножавай се. Народ, даже множество народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

^35:12 и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

^35:13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори.

^35:14 И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.

^35:15 И Яков наименува мястото, където Бог говори с него, Ветил.

^35:16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефраат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

^35:17 А като се мъчеше да роди, бабата ѝ рече: Не бой се, защото имаш още един син.

^35:18 И като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Вен-Они; но баща му го нарече Вениамин.

^35:19 Така Рахил умря, и бе погребана край пътя за Ефраат, (тоест Витлеем).

^35:20 И на гроба ѝ Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

^35:21 И тръгна Израил, и разпъна шатъра си оттатък Мигдал-Едер.

^35:22 И докато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:

^35:23 синовете от Лия: Рувим, Якововият първороден, след него Симеон, Леви, Юда, Исахар, и Завулон;

^35:24 синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;

^35:25 синовете от Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

^35:26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Това са Якововите синове, които му се родиха в Падан-Арам.

^35:27 И дойде Яков при баща си Исаак в Мамре, в Кириат-Арба, (който е Хеброн), където Авраам и Исаак бяха престояли.

^35:28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.

^35:29 И Исаак като издъхна, умря; стар и сит от дни се прибра при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

^36:1 Тези са сведенията за Исав, който е Едом.

^36:2 Исав си взе жена от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хета Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внучка на евееца Севегон;

^36:3 и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навайот.

^36:4 Ада роди на Исав Елифаз; Васемата роди Рагуил;

^36:5 а Оливема роди Еус, Еглом и Корей. Това са синовете на Исав, които му се родиха в Ханаанската земя.

^36:6 И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си и цялото си домочадие, и добитъка си, всичките си животни, и целия имот, който беше придобил в Ханаанската земя, и отиде в друга земя, далеч от брат си Яков.

^36:7 Защото имотът им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно; и земята където престояваха не можеше да ги побере поради многото им добитък.

^36:8 И така, Исав се засели в Сеирската хълмиста земя, а Исав е Едом.

^36:9 Тези са сведенията за Исав, праотец на едомците в Сеирската земя;

^36:10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, и Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

^36:11 А синовете на Елифаз бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

^36:12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаз и роди на Елифаз Амалик: това са синовете от Исавовата жена Ада.

^36:13 И ето синовете на Рагуил: Нахат, Зара, Сама и Миза; това са синовете от Исавовата жена Васемата.

^36:14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внучка, Исавовата жена: тя роди на Исав Еус, Еглом и Корей.

^36:15 Ето главатарите от Исавовите потомци: синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез,

^36:16 главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; това са главатарите, произлезли от Елифаз в Едомската земя; това са синовете от Ада.

^36:17 И ето синовете на Исавовия син Рагуил: главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; това са главатарите, произлезли от Рагуил в Едомската земя; това са синовете от Исавовата жена Васемата.

^36:18 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; това са главатарите, произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

^36:19 Това са синовете на Исав, който е Едом, и това са главатарите им.

^36:20 Ето синовете на хорееца Сеир, които живееха в онази земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

^36:21 Дисон, Асар и Дисан; това са главатарите, произлезли от хорейците, Сеировите синове, в Едомската земя.

^36:22 А синовете на Лотан бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

^36:23 А ето и синовете на Совал: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

^36:24 И ето синовете на Севегон: Ая и Ана; този е Ана, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегон.

^36:25 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

^36:26 И ето синовете на Дисон: Амадан, Асван, Итран и Харан.

^36:27 Ето синовете на Асар: Валаан, Заван и Акан.

^36:28 Ето синовете на Дисан: Уз и Аран.

^36:29 Ето главатарите, произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана,

^36:30 главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; това са произлезлите от хорейците главатари, според старшинството им в Сеирската земя.

^36:31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израиляните.

^36:32 Царува в Едом Вела, син на Веор, а името на града му беше Денава.

^36:33 Като умря Вела, възцари се вместо него Йовав, син на Зара, от Боцра.

^36:34 Като умря Йовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

^36:35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадад, който порази мадиамците на Моавското поле; а името на града му беше Авит.

^36:36 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

^36:37 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Реховот, който е при Ефрат.

^36:38 Като умря Саул, възцари се вместо него Баал-Ханан, син на Ахвор.

^36:39 Като умря Баал-Ханан, Ахворовият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Матред, Мезаавова внучка.

^36:40 Ето имената на произлезлите от Исав главатари според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

^36:41 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

^36:42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

^36:43 главатар Магедиил, главатар Ирам; това са едомските главатари според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

^37:1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята, в която баща му беше пришълец.

^37:2 Ето Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

^37:3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му бе направил шарена дрешка.

^37:4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят дружелюбно.

^37:5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, поради което те го намразиха още повече.

^37:6 Той им рече: Чуйте, моля, съня, който видях:

^37:7 ето, ние връзвахме снопи на полето; и ето, моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

^37:8 А братята му му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече поради сънищата му и поради думите му.

^37:9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън: слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

^37:10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

^37:11 И завидяха му братята му; а баща му пазеше тия думи в паметта си.

^37:12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

^37:13 Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

^37:14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и донеси ми известие. И тъй, изпрати го от Хебронската долина, и той дойде в Сихем.

^37:15 И намери го един човек, виждайки, че се скита по полето, и го попита: Какво търсиш?

^37:16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

^37:17 И рече човекът: Заминаха оттука; защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Йосиф тръгна след братята си и ги намери в Дотан.

^37:18 А те, като го видяха отдалеч, преди още да се приближи към тях, наговориха се против него да го убият.

^37:19 Казаха си един на друг: Ето, иде тоя съновидец.

^37:20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; пък ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

^37:21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им, казвайки: Да не го убиваме.

^37:22 Каза им още Рувим: Не проливайте кръв; хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него – за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

^37:23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

^37:24 И го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода в него.

^37:25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха – ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, а камилите им – натоварени с аромати, балсам и смирна; отиваха да ги закарат в Египет.

^37:26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

^37:27 Елате да го продадем на исмаиляните; наша ръка да не се вдигне срещу него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

^37:28 И когато мадиамските търговци минаваха, извлякоха и извадиха Йосиф из рова, и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

^37:29 А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф го нямаше в рова. И раздра дрехите си.

^37:30 И върна се при братята си, и рече: Няма го детето; а аз, аз къде да се дяна?

^37:31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел, и като натопиха дрешката в кръвта,

^37:32 занесоха шарената дрешка на баща си, и казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

^37:33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; навярно Йосиф е разкъсан.

^37:34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

^37:35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. Така го оплакваше баща му.

^37:36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

^38:1 По онова време Юда се отдели от братята си и се засели при един адуламец на име Ира.

^38:2 И Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.

^38:3 И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир.

^38:4 И пак зачена и роди син; и тя го наименува Онан.

^38:5 Пак роди и друг син, и наименува го Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя роди.

^38:6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

^38:7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

^38:8 Тогава Юда рече на Онан: Влез при братовата си жена и ожени се за нея като девер, и въздигни потомство на брат си.

^38:9 Но Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето на земята, за да не въздигне потомство на брат си.

^38:10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова Господ уби и него.

^38:11 Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей вдовица в бащиния си дом, докато отрасне синът ми Шела; защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

^38:12 След дълго време и Юдовата жена, дъщерята на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде заедно с приятеля си, адуламеца Ира, при стригачите на овцете си в Тамна.

^38:13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекър ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.

^38:14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се, и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.

^38:15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница; защото беше покрила лицето си.

^38:16 Той свърна към нея и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че е снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

^38:17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?

^38:18 Той рече: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си, и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. И влезе при нея, и тя зачена от него.

^38:19 После тя стана и си отиде, и като сне покривалото си, облече си вдовишките дрехи.

^38:20 А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си адуламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

^38:21 Затова попита местните човеци: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те казаха: Тука не е имало блудница.

^38:22 И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и местните човеци казаха: Тука не е имало блудница.

^38:23 И каза Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

^38:24 Около три месеца след това известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудства; и още, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

^38:25 А когато я извеждаха, тя изпрати да кажат на свекъра ѝ: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Каза още: Познай, моля, чии са тия неща – печатът, ширитът, и тоягата.

^38:26 И Юда ги позна; и рече: Тя е по-права от мене, понеже не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

^38:27 И когато дойде времето ѝ да роди, ето, имаше близнета в утробата ѝ.

^38:28 И като раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, та върза червен конец на ръката му, и каза: Този пръв излезе.

^38:29 А като дръпна той назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес.

^38:30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си; и него наименуваха Зара.

^39:1 А Йосиф заведоха в Египет; и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

^39:2 И Господ беше с Йосиф, и той благоуспяваше, и намираше се в дома на господаря си египтянина.

^39:3 И като видя господарят му, че Господ е с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което върши,

^39:4 Йосиф придоби благоволението му и му стана личен служител; той го постави настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.

^39:5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господнето благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.

^39:6 И Пе тефрий остави всичко, което имаше на Йосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за своето имане. А Йосиф беше снажен и красив наглед.

^39:7 И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.

^39:8 Но той отказа, и рече на господаревата си жена: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, което има;

^39:9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как да сторя аз това голямо зло и да съгреша на Бога?

^39:10 И при все, че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

^39:11 А един ден, като влезе Йосиф вкъщи, за да върши работата си, и никой от домашните мъже не беше там,

^39:12 тя го хвана за дрехата му и каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката ѝ и избяга навън.

^39:13 А като видя, че остави дрехата си в ръката ѝ и избяга вън,

^39:14 тя извика домашните си мъже и им каза: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да легне с мене; но аз извиках с висок глас.

^39:15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга навън.

^39:16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му.

^39:17 И повтори тези думи, казвайки: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

^39:18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга навън.

^39:19 Като чу господарят думите на жена си: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

^39:20 И господарят взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, където заключват царевите затворници; и той остана там, в крепостната тъмница.

^39:21 Но Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и му даде благоволението на тъмничния началник.

^39:22 Тъй че тъмничният началник предаде в Йосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и всичко, което се вършеше там, той го вършеше.

^39:23 Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него, и Господ правеше да благоуспява във всичко, каквото вършеше.

^40:1 След това, виночерпецът и хлебарят на египетския цар се провиниха пред господаря си, египетския цар,

^40:2 и Фараон, като се разгневи на двамата си придворни – главния виночерпец и главния хлебар –

^40:3 сложи ги под стража в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, където Йосиф беше затворен.

^40:4 А началникът на телохранителите ги предаде на Йосиф, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

^40:5 И виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки свой сън в една и съща нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

^40:6 И на сутринта Йосиф, като влезе при тях, видя, че бяха смутени.

^40:7 И той попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар: Защо изглеждате тъй скръбни днес?

^40:8 А те му казаха: Видяхме сън, и няма кой да го изтълкува. И Йосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

^40:9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосиф, като му рече: В съня ми, ето, лоза пред мене;

^40:10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се като че напъпваше и цветовете ѝ цъфтяха, и гроздето узря.

^40:11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша, и подадох чашата във Фараоновата ръка.

^40:12 И Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

^40:13 След три дни Фараон ще възвиси главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка както по-напред, когато ти му беше виночерпец.

^40:14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, и смили се, моля, над мене – продумай на Фараон за мене, и избави ме от тоя дом;

^40:15 понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.

^40:16 Като видя главният хлебар, че значението е добро, рече на Йосиф: И аз видях съновидение, и ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми:

^40:17 в най-горната кошница имаше от всякакви хлебарски печива за Фараон; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

^40:18 А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са три дни.

^40:19 След три дни Фараон ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти.

^40:20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение за всичките си слуги; и си спомни за главния виночерпец и за главния хлебар между слугите си.

^40:21 Главният виночерпец възстанови във виночерпенето му и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

^40:22 а главния хлебар обеси, както Йосиф бе изтълкувал сънищата им.

^40:23 А главният виночерпец не си спомни за Йосиф, но го забрави.

^41:1 След изтичането на две години Фараон сънува: ето, стоеше при Нил.

^41:2 И ето, седем крави хубави и тлъсти, излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките.

^41:3 Но, ето, след тях излязоха от реката други седем крави – грозни и мършави, и застанаха редом до другите крави на речния бряг.

^41:4 И грозните мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

^41:5 А като заспа, сънува втори път; и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.

^41:6 А ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

^41:7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. И Фараон се събуди и ето, беше сън.

^41:8 На сутринта духът му беше смутен; и той изпрати да му повикат всичките магьосници и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараон.

^41:9 Тогава главният виночерпец говори на Фараон, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

^41:10 Фараон се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и главния хлебар, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

^41:11 И сънувахме, аз и той в една и съща нощ; сънувахме всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

^41:12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни изтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението.

^41:13 И както ни изтълкува, така и стана; мене възстанови на службата ми, а него обеси.

^41:14 Тогава Фараон изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата; и той се обръсна, преоблече се, и дойде при Фараон.

^41:15 И Фараон каза на Йосиф: Сънувах, а няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

^41:16 А Йосиф в отговор на Фараон каза: Не аз; Бог ще даде на Фараон благоприятен отговор.

^41:17 Тогава Фараон каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

^41:18 И ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките.

^41:19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни, и мършави, каквито по грозота никога не съм видял из цялата Египетска земя.

^41:20 И мършавите грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

^41:21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен както и по-напред. Тогава се пробудих.

^41:22 После видях в съня си; и ето, седем класа пълни и добри израснаха от едно стебло.

^41:23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

^41:24 И тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на магьосниците; но нямаше кой да ми го изтълкува.

^41:25 Тогава Йосиф каза на Фараон: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи.

^41:26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

^41:27 И седемте мършави и грозни крави, които излизат след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем гладни години.

^41:28 Това е, което казах на Фараон; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи.

^41:29 Ето, идат седем много плодородни години по цялата Египетска земя.

^41:30 А след тях ще дойдат седем гладни години; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

^41:31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

^41:32 А това, че сънят се е повторил на Фараон два пъти, означава, че това е решено от Бога, и че Бог скоро ще го извърши.

^41:33 И тъй, сега нека потърси Фараон умен и мъдър човек, и нека го постави над Египетската земя.

^41:34 Нека стори Фараон това, и нека постави надзиратели над земята; и през седемте плодородни години нека събере петата част от плодовете на Египетската земя.

^41:35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт за храна в градовете, и нека го пазят.

^41:36 И ще бъде тази храна запас за седемте гладни години, които ще има в Египетската земя, та земята да не погине от глад.

^41:37 Това нещо беше угодно на Фараон и на всичките му слуги.

^41:38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли намери човек като този, в когото има Божий Дух?

^41:39 Тогава Фараон каза на Йосиф: Понеже Бог ти е открил всичко това, няма никой толкова умен и мъдър колкото си ти.

^41:40 Ти ще бъдеш над дома ми и твоите думи ще слушат всичките ми люде; само с престола си аз ще бъда по-горен от тебе.

^41:41 Фараон каза още на Йосиф: Ето, поставям те над цялата Египетска земя.

^41:42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и сложи го на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон, и окачи му златно огърлие на шията.

^41:43 После заповяда да го качат на своята втора колесница, и да възгласят пред него: Коленичете! И така, постави го над цялата Египетска земя.

^41:44 При това, Фараон каза на Йосиф: Аз съм владетелят, но без тебе никой няма да вдигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

^41:45 И Фараон наименува Йосиф Цафенат-Панеах, и даде му за жена Асенета, дъщеря на хелиополския жрец, Поти-Фера. След това Йосиф тръгна на обиколка из Египетската земя.

^41:46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Фараон, египетския цар; и, като излезе от Фараоновото присъствие, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.

^41:47 И през седемте плодородни години земята роди преизобилно.

^41:48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха в Египетската земя, и сложи храната в градовете; във всеки град сложи храната от околните ниви.

^41:49 И Йосиф събра жито твърде много, като морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.

^41:50 А преди да настъпят гладните години, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на хелиополския жрец Поти-Фера.

^41:51 И Йосиф наименува първородния Манасия: Защото, мислеше си, Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

^41:52 А втория наименува Ефрем: Защото, мислеше си, Бог ме направи плодовит в земята на моето страдание.

^41:53 А като се изминаха седемте плодородни години, които бяха в Египетската земя,

^41:54 настъпиха седемте гладни години, както Йосиф бе казал; и настана глад по всички земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

^41:55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараон за хляб, Фараон рече на всички египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, сторете.

^41:56 (А гладът беше по цялото лице на земята.) И тъй, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните; защото гладът се усилваше по Египетската земя.

^41:57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купуват жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

^42:1 А като видя Яков, че в Египет има жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

^42:2 Рече още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете, за да живеем и да не измрем.

^42:3 Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

^42:4 Но Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята му; защото мислеше: Да не би да му се случи злощастие.

^42:5 И тъй, сред онези, които идеха да купят жито дойдоха и синовете на Израил; защото имаше глад в Ханаанската земя.

^42:6 А понеже Йосиф беше управител на земята, и тъкмо той продаваше на всичките тамошни люде, братята на Йосиф, като дойдоха, поклониха му се до земята.

^42:7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги; но престори се, че не ги познава, говореше им грубо и каза им: Откъде идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

^42:8 Но при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.

^42:9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте съгледвачи; дошли сте да оглеждате голотата на тази земя.

^42:10 А те му казаха: Не, господарю; слугите ти дойдоха да си купят храна.

^42:11 Ние всички сме синове на един човек; честни човеци сме; слугите ти не са съгледвачи.

^42:12 Но той им каза: Не; дошли сте да оглеждате голотата на земята.

^42:13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и ето, най-малкият е днес при баща ни, а единият го няма.

^42:14 А Йосиф им каза: Тъкмо това ви казах, когато рекох: Съгледвачи сте.

^42:15 Ето как ще бъдете изпитани: кълна се във Фараоновия живот, няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат.

^42:16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина; и ако не, кълна се във Фараоновия живот, наистина сте съгледвачи.

^42:17 И сложи ги под стража за три дни.

^42:18 А на третия ден Йосиф им каза: Това сторете, и ще живеете; защото аз се боя от Бога:

^42:19 ако сте честни, нека остане един от вас, братята, запрян в този затвор; а вие идете, закарайте жито за гладуващите си семейства,

^42:20 но ми доведете най-малкия си брат; така ще се докаже, че думите ви са верни и вие няма да умрете.

^42:21 И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

^42:22 А Рувим им отговори: Не ви ли казах: Не съгрешавайте против момчето? Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.

^42:23 А те не знаеха, че Йосиф им разбира, защото говореха с него чрез преводач.

^42:24 И той се оттегли от тях и плака; после пак се върна при тях и говори им; и взе измежду тях Симеон, та го върза пред очите им.

^42:25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала и да им дадат храна за из път; така и сториха с тях.

^42:26 А те натовариха житото на ослите си и тръгнаха.

^42:27 Но когато един от тях развърза чувала си в гостилницата, за да даде храна на осела си, видя парите си в отвора на чувала.

^42:28 И рече на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се смутиха, и те се спогледаха с трепет един друг, казвайки: Какво ни стори Бог?

^42:29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

^42:30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо, и ни взе за съгледвачи на страната.

^42:31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме съгледвачи;

^42:32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият от нас го няма, а най-малкият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

^42:33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята си при мене и вземете жито за гладуващите си семейства, та си идете,

^42:34 но ми доведете най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а сте честни, ще пусна брат ви и вие ще търгувате в тази земя.

^42:35 А като изпразвахме чувалите си, ето, на всекиго възела с парите беше в чувала му. И те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

^42:36 Тогава им каза баща им Яков: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

^42:37 А Рувим отговори на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

^42:38 А Яков каза: Синът ми няма да дойде с вас, защото брат му умря, и само той остана от майка си; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

^43:1 А гладът се усилваше по земята.

^43:2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

^43:3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

^43:4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

^43:5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

^43:6 А Израил каза: Защо ми сторихте това зло, та казахте на човека, че имате и друг брат?

^43:7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. Откъде да знаем, че ще каже: Доведете брат си?

^43:8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мене и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – ние, и ти, и децата ни.

^43:9 Аз поръчителствам за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

^43:10 Понеже, ако не бяхме се бавили, досега бихме се върнали втори път.

^43:11 Тогава баща им Израил каза: Ако е тъй, ето какво сторете: вземете в съдовете си от отбраните плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека;

^43:12 вземете и двойно повече пари в ръцете си, като занесете обратно върнатите в отвора на чувалите ви пари; може да е станало по грешка.

^43:13 Вземете и брат си, та станете и идете при човека.

^43:14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, че да ви пусне и другия ви брат, и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца.

^43:15 И взеха хората тези дарове, взеха и двойно повече пари в ръцете си, и Вениамин; и станаха, та слязоха в Египет, и представиха се пред Йосиф.

^43:16 А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи каквото трябва, и приготви, защото те ще обядват с мене на пладне.

^43:17 И човекът стори каквото поръча Йосиф, и заведе хората в Йосифовия дом.

^43:18 А хората се уплашиха, като ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери причина против нас да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

^43:19 Затова те се приближиха при Йосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

^43:20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

^43:21 а на връщане, когато дойдохме в гостилницата и отворихме чувалите си, ето, на всекиго парите бяха в отвора на чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

^43:22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем кой е сложил парите ни в чувалите ни.

^43:23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви сложи това съкровище в чувалите ви: аз получих парите ви. И доведе при тях Симеон.

^43:24 И домакинът въведе хората в Йосифовия дом, и даде им вода да умият нозете си; даде и храна за ослите им.

^43:25 А те приготвиха даровете за Йосиф при идването му на пладне; защото чуха, че там ще ядат хляб.

^43:26 И когато дойде Йосиф у дома, поднесоха му вкъщи даровете, които бяха в ръцете им; и поклониха му се до земята.

^43:27 И след като ги разпита за здравето им, каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

^43:28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни; жив е още. И наведоха се, та се поклониха.

^43:29 И като вдигна очи, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да ти показва милост, чадо мое.

^43:30 И Йосиф бързо потърси място да плаче, защото сърцето му се развълнува за брат му; и влезе в стаята си и плака там.

^43:31 После уми лицето си и излезе, и като се сдържаше, рече: Сложете хляб.

^43:32 И сложиха отделно за него, отделно за тях, и отделно за египтяните, които обядваха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е отвратително за египтяните.

^43:33 И сложиха ги да насядат пред него, първородния според първородството му, и най-малкия според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

^43:34 И Йосиф взе отпреде си, та им изпрати ястия; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И пиха и развеселиха се с него.

^44:1 После заповяда Йосиф на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в отвора на чувала му

^44:2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, в отвора на чувала на най-малкия, с парите за житото му. И той стори според това, което каза Йосиф.

^44:3 На сутринта, щом съмна, изпратиха хората и ослите им.

^44:4 Още не бяха се отдалечили много от града, когато Йосиф рече на домакина си: Стани, тичай след хората и като ги настигнеш, кажи им: Защо възвърнахте зло за добро?

^44:5 Не е ли тая чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.

^44:6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

^44:7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

^44:8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме в отвора на чувалите си; как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

^44:9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а ние нека бъдем роби на господаря си.

^44:10 А той рече: Нека бъде според както казахте: у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

^44:11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

^44:12 И той претърси, като почна от най-големия и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

^44:13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

^44:14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

^44:15 И Йосиф попита: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно?

^44:16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние, и оня, у когото се намери чашата.

^44:17 Но Йосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това! Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

^44:18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си и като слушаш, да не пламне гневът ти против слугата ти, защо ти си като Фараон.

^44:19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

^44:20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малък син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си и баща ни го обича.

^44:21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

^44:22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си; защото, ако остави баща си, той ще умре.

^44:23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

^44:24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

^44:25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

^44:26 ние казахме: Не може да слезем. Ако най-малкият ни брат е с нас, тогава ще слезем; защото не можем да видим лицето на човека, ако най-малкият ни брат не е с нас.

^44:27 И слугата ти, баща ми, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

^44:28 единият си отиде от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

^44:29 и ако ми отнемете и този, и му се случи злощастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

^44:30 Та сега, когато отида при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

^44:31 като види, че няма момчето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

^44:32 Защото аз, слугата ти, станах поръчител на баща си за момчето, като казах: Ако не ти го доведа, ще бъда завинаги виновен пред тебе.

^44:33 Сега моля ти се, вместо момчето, нека остане слугата ти роб на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си.

^44:34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

^45:1 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха край него; и извика: Изведете всички от присъствието ни. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.

^45:2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

^45:3 Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

^45:4 Тогава Йосиф каза на братята си: Приближете се до мене. И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

^45:5 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук; понеже Бог ме изпрати пред вас за опазване на живот.

^45:6 Защото тази е втора гладна година по земята; а остават още пет години, в които не ще има ни оран, ни жетва.

^45:7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас потомство на земята, и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

^45:8 И тъй, не ме изпратихте тук вие, а Бог, Който ме и направи отец на Фараон, господар на целия му дом, и управител на цялата Египетска земя.

^45:9 Бързайте, идете при баща ми и речете му: Така казва син ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене, не се бави.

^45:10 Ти ще живееш в Гошенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, дребният ти и едрият ти добитък и всичко, което имаш.

^45:11 Там ще те изхраня, (защото остават още пет гладни години), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти, и всичко, което имаш.

^45:12 И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.

^45:13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

^45:14 Тогава хвърли се на врата на брат си Вениамин и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

^45:15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

^45:16 И известие се чу във Фараоновия дом, че Йосифовите братя са пристигнали; и драго беше на Фараон и на слугите му.

^45:17 И Фараон рече на Йосиф: Кажи на братята си: Ето какво направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

^45:18 И като вземете баща си и семействата си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

^45:19 А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си, доведете баща си и елате.

^45:20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

^45:21 И синовете на Израил сториха така; и Йосиф им даде коли според Фараоновата заповед, даде им и храна за из път.

^45:22 На всекиго от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

^45:23 А на баща си изпрати: десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.

^45:24 Така изпрати братята си, та си отидоха; и поръча им: Не се скарвайте по пътя.

^45:25 И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.

^45:26 И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше.

^45:27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

^45:28 И рече Израил: Стига ми това; синът ми Йосиф е още жив; ще ида и ще го видя, преди да умра.

^46:1 И така, Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак.

^46:2 И Бог говори на Израил в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.

^46:3 И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не се бой да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.

^46:4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз ще те върна пак; и Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.

^46:5 Тогава Яков тръгна от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които Фараон бе пратил, за да го доведат;

^46:6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;

^46:7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си – цялото си семейство.

^46:8 А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков.

^46:9 Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Харми.

^46:10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул, син на ханаанка.

^46:11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерари.

^46:12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. И Фаресови синове бяха Есрон и Амул.

^46:13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Йов и Симрон.

^46:14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.

^46:15 Това са синовете, които Лия роди на Яков в Падан-Арам, и дъщеря му Дина. Те всички – синовете му и дъщерите му – бяха тридесет и трима души.

^46:16 Гадови синове: Сифон, Аги, Суни, Есвон, Ири, Ародий и Арили;

^46:17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Берия, и сестра им Сера; Бериеви синове: Хебер и Малхиел.

^46:18 Това са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Яков, шестнадесет души.

^46:19 Синовете на Якововата жена Рахил: Йосиф и Вениамин;

^46:20 и на Йосиф се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на хелиополския жрец Поти-Фера;

^46:21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гера, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред.

^46:22 Това са Рахилините синове, които се родиха на Яков, всичките четиринадесет души.

^46:23 А Данови синове: Усим;

^46:24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуни, Есер и Силим.

^46:25 Това са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков – всичко седем души.

^46:26 Всички люде, които дойдоха с Яков в Египет, които бяха излезли из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;

^46:27 и синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама. Всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

^46:28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Йосиф, за да им покаже пътя за Гошен; и тъй, дойдоха в Гошенската земя.

^46:29 Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гошен да посрещне баща си Израил; и като му се представи, хвърли се на врата му, и плака дълго време на врата му.

^46:30 И рече Израил на Йосиф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че си още жив.

^46:31 А Йосиф каза на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя Фараон и ще му кажа: Братята ми и домочадието на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;

^46:32 и тия люде, като са овчари и скотовъдци, докараха дребния си и едрия си добитък, и всичко, което имат.

^46:33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието?

^46:34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини досега сме скотовъдци. Кажете това, за да живеете в Гошенската земя; защото всички овчари са отвратителни за египтяните.

^47:1 И тъй, Йосиф влезе при Фараон и му извести: Баща ми и братята ми с дребния и едрия си добитък, и с всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя, и ето, те са в Гошенската земя.

^47:2 И взе петима от братята си, и ги представи на Фараон.

^47:3 И Фараон рече на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на Фараон: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

^47:4 Рекоха още на Фараон: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Хананската земя; затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в Гошенската земя.

^47:5 И Фараон говори на Йосиф, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

^47:6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гошенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

^47:7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на Фараон; и Яков благослови Фараон.

^47:8 И Фараон рече на Яков: Колко са годините на живота ти?

^47:9 И Яков каза на Фараон: Годините на странстването ми са сто и тридесет години; кратки и злочести са били годините на живота ми, и не достигнаха до годините на живота на бащите ми в дните на тяхното странстване.

^47:10 И като благослови Фараон, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

^47:11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде собственост в Египетската земя, в най-добрата местност от земята, в Раамсеската земя, както бе заповядал Фараон.

^47:12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

^47:13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се бе засилил, че Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глад.

^47:14 И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във Фараоновия дом.

^47:15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?

^47:16 А Йосиф рече: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

^47:17 И тъй, докарваха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу всичкия им добитък.

^47:18 И като се измина онази година, дойдоха при него и на следващата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и стадата добитък станаха на господаря ни; не остана друго пред господаря ни, освен телата ни и земята ни.

^47:19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараон, и земята ни за него ще произвежда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята.

^47:20 И тъй, Йосиф закупи за Фараон цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

^47:21 И той пресели населението в градовете, от единия край до другия край на египетските предели.

^47:22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараон дял и се прехранваха от дела, който Фараон им беше дал; затова не продадоха земята си.

^47:23 Тогава Йосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараон; ето ви семе, засейте земята.

^47:24 Затова, по време на жетва ще давате една пета част на Фараон; а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивята и за храна на вас и на домашните ви, и за храна на децата ви.

^47:25 И те казаха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараон.

^47:26 И Йосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес – да се дава една пета част на Фараон; само земята на жреците, единствено тя, не стана Фараонова.

^47:27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гошенската земя, където придобиваха имения, плодяха се и твърде се умножаваха.

^47:28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че годините на Якововия живот станаха сто четиридесет и седем години.

^47:29 А като наближи времето Израил да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

^47:30 но, когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

^47:31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

^48:1 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

^48:2 И известиха на Яков, казвайки: Ето, синът ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

^48:3 И Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

^48:4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те умножа, и множество народи ще произлязат от тебе; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.

^48:5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, мои са; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също както Рувим и Симеон.

^48:6 А чадата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

^48:7 Когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, близо до Ефраат; и погребах я там край пътя за Ефраат, (който е Витлеем).

^48:8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?

^48:9 А Йосиф каза на баща си: Това са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

^48:10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И тъй, Йосиф ги приближи при него; и той ги целуна и прегърна.

^48:11 И рече Израил на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти.

^48:12 И Йосиф, като ги отведе от коленете му, поклони се с лице до земята.

^48:13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

^48:14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-малкият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

^48:15 И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,

^48:16 Ангелът, който ме откупи от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се наплодят в множество по земята.

^48:17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава;

^48:18 и рече Йосиф на баща си: Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.

^48:19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и от него ще излезе народ; и той ще бъде велик; но по-малкият му брат ще бъде по-голям от него и от потомството му ще произлязат множество народи.

^48:20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя и ще казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! Така той постави Ефрем пред Манасия.

^48:21 След това Израил рече на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.

^48:22 Впрочем аз ти давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.

^49:1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в идещите дни:

^49:2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, и послушайте Израил, баща си.

^49:3 Рувиме, ти си ми първородният, мощта моя и първият плод на силата ми, върховен по достойнство, и върховен по сила.

^49:4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, защото се качи на леглото на баща си, на постелята ми и я оскверни.

^49:5 Симеон и Леви са братя; сечива насилствени са мечовете им.

^49:6 В съвета им да не участваш, душе моя; към събранието им да не се присъединиш, чест моя, защото в гнева си убиха човеци, и в упорството си прерязаха жилите на волове.

^49:7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.

^49:8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; синовете на баща ти ще ти се кланят.

^49:9 Млад лъв е Юда; от лова, сине мой, си се завърнал; легнал и разпрострял се е като лъв и като лъвица; кой ще го вдигне?

^49:10 Не ще се отнеме скиптърът от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и на Него ще се покоряват народите.

^49:11 Като връзва за лозата ослето си и за отбраната лоза – жребчето на ослицата си; ще опере с вино дрехата си и с кръв от грозде облеклото си;

^49:12 очите му ще червенеят от вино, и зъбите му ще белеят от мляко.

^49:13 Завулон ще обитава край морския бряг и ще бъде пристан на кораби; и ще граничи със Сидон.

^49:14 Исахар е як осел, легнал сред кошарите;

^49:15 и като видя, че мястото е добро за почивка, и че земята е приятна, подложи плещите си на товар и стана слуга подчинен.

^49:16 Дан ще съди людете си като едно от Израилевите племена.

^49:17 Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, тъй че ездачът му пада назад.

^49:18 Твоето спасение чаках, Господи.

^49:19 Гад ще разбият разбойници; но и той ще разбие петите им.

^49:20 Хлябът на Асир ще бъде пребогат; и той ще доставя царски сладкиши.

^49:21 Нефталим е елен пуснат, който говори угодни думи.

^49:22 Йосиф е плодоносна вейка, плодоносна вейка край извор; клончетата ѝ се простират по стената.

^49:23 Стрелците го огорчиха, и стреляха по него, и преследваха го;

^49:24 но лъкът му запази якостта си, и мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Бог Яковов, (откъдето е Пастирът, Израилевият камък),

^49:25 чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага, и чрез Всесилния, Който ще те благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата.

^49:26 Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини; те ще бъдат на Йосифовата глава, и на темето на превъзходния сред братята си.

^49:27 Вениамин е вълк грабител; заран ще пояжда лов, а вечер ще дели корист.

^49:28 Всички тези са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им, като ги благослови; всекиго, според благословението, което му се падаше, благослови го.

^49:29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон,

^49:30 в пещерата, която е в нивата Махпелах срещу Мамре в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствена гробница.

^49:31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.

^49:32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

^49:33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

^50:1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

^50:2 И Йосиф заповяда на служещите на него лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил,

^50:3 като работиха по него напълно четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.

^50:4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на Фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараон, и кажете:

^50:5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

^50:6 А Фараон отговори: Иди, погреби баща си, както те е заклел.

^50:7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараон, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

^50:8 също и целият дом на Йосиф, братята му, и бащиният му дом; само челядта си, дребния си и едрия си добитък оставиха в Гошенската земя.

^50:9 Отидоха с него и колесници, и конници, тъй че стана много голямо шествие.

^50:10 И като пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно; и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.

^50:11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Абел-Мицраим.

^50:12 И сториха синовете на Израил с него както им беше заповядал;

^50:13 пренесоха го в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, която пещера Авраам бе купил заедно с нивата за собствена гробница от хета Ефрон.

^50:14 И Йосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

^50:15 А като видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.

^50:16 Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда:

^50:17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха. И тъй, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.

^50:18 После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

^50:19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

^50:20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес.

^50:21 Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.

^50:22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом.

^50:23 И Йосиф живя сто и десет години; и Йосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.

^50:24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак, и Яков.

^50:25 И Йосиф закле потомците на Израил, като рече: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттука.

^50:26 И тъй, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и балсамираха го, и положиха го в ковчег в Египет.